№ 66
гр. , 23.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Р.С. – П., ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:С.Г.Г.
при участието на секретаря М.Н.Н.
като разгледа докладваното от С.Г.Г. Административно наказателно дело №
*********** по описа за 2022 година
Производството е по чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и
наказания.
Постъпила е жалба от С. Л. С. с ЕГН **********, с.Ч., ул. „В.” №7, срещу
Наказателно постановление № ************/31.01.2022г. на Началник Група в О.С., РУ П.,
с което, по Закона за движението по пътищата (ЗДвП), на жалбоподателя са му наложени
административни наказания, както следва: 1. На основание чл. 174, ал. 3, пр.1 ЗДвП, глоба в
размер на ****,00 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за
нарушение на чл.174, ал.3 от ЗДвП.
Със същото постановление и на основание Наредба № Iз-2539 на МВР са отнети 12
контролни точки.
В жалбата се развиват доводи, че наказателното постановление е незаконосъобразно
и неправилно, като същото е издадено при липса на виновно поведение от страна на
жалбоподателя.
В съдебно заседание жалбоподателят, чрез процесуалния си представител поддържа
жалбата, изразява становище в подкрепа на същата, не ангажира доказателства, моли да
бъде отменено изцяло наказателното постановление.
Въззиваемата страна не заявява становище по жалбата.
Р.П. гр. П. не взима становище по жалбата.
Р.С.-П., като взе предвид доводите на страните, прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, като провери служебно атакуваното
1
Наказателно постановление, намира за установено следното от фактическа страна:
Установи се от събраните по делото писмени доказателства, съдържащи се в
административно-наказателната преписка срещу жалбоподателя и приетите в хода на
производството писмени доказателства, а именно: НП № ************/31.01.2022 г. на
Началник ГРУПА към О.С., РУ П. - М.Т.М. - оригинал; АУАН серия GA бл.№ ***** от
15.01.2022 г - оригинал; Талон за мед.изследване № ***** ведно със стикери - оригинали;
Заповед № -*******/02.12.2021г. на Министъра на вътрешните работи, че административно-
наказателната преписка е образувана по повод съставения срещу жалбоподателя С.С. акт за
установяване на административно нарушение.
От събраните писмени доказателства и от събраните в хода на съдебното следствие
гласни доказателства, се установи, че на 15.01.2022 г. в 00:55 часа, с. Ч., ул." В." пред № 7,
жалбподателя управлява МПС от категорията М1 л.а." М." с per. № СО 9922 ВТ, собственост
на И. С. С., ЕГН : ********** от с. Ч., като „ОТКАЗВА ПРОВЕРКА С ТЕХН. СР-ВО ЗА
УСТАНОВЯВ. УПОТР. НА АЛК. В КРЪВТА И НЕ ИЗПЪЛНИ ПРЕДПИС.ЗА
ИЗСЛЕДВАНЕ С ДОКАЗ. АНАЛИЗАТОР И ЗА МЕД. ИЗСЛЕДВАНЕ И ВЗЕМАНЕ НА
БИОЛОГ. ПРОБИ ЗА ХИМ. ЛАБ. ИЗСЛЕДВАНЕ ЗА УСТАНОВЯВ. НА КОНЦ.НА АЛК.В
КРЪВТА МУ. ИЗДАДЕН ТАЛОН ЗА МЕДИЦИНСКО ИЗСЛЕДВА С № ***** в 01:00 ч. на
15.01.2022г. пред ФСМП - гр. П.“, като свидетелят К. съставил акт за установяване на
административно нарушение. Актът бил подписан от съставителя, свидетеля Г. и
жалбоподателя, препис от него бил връчен на жалбоподателя, който не отразил, че има
възражения, такива не са постъпили и в срока по члл.44, ал.1 ЗАНН, като на получения от
него талон за медицинско изследване е отразено, че същия е връчен при отказ на
жалбоподателя на 15.01.2022 г. в 01,00 часа със задължението за явяване във ФСМП-П. до
120 минути от връчването му.
От показанията на свидетеля К. се установява, че същия е съставил АУАН, като
поддържа констатациите в акта. Автомобилът спрели в с.Ч., не си спомням улицата. Било
вечерта на нощна смяна. Мисли, че било след полунощ. Не помни улицата коя била. Те
идвали от с.Ц.. Видели, че автомобил идва след спортния комплекс „Х.“ и завива в една от
преките и тръгнали по него и го спрели, след светлинен и звуков сигнал. Даже мисли, че
точно било пред дома му, но не си спомня самата улица как се казва. Попитали го дали е
употребил алкохол. Запознали го с техническото средство. Той заявил, че е употребил и в
този момент отказал да даде проба и свидетеля му съставил акта. Няма спомен с кой
патрулен автомобил били. Мисли, че имало камера. Те всеки път били с различен автомобил.
Не може да каже дали била включена камерата, тъй като колегата от патрула работел с
камерите. Охранителна полиция работела с тези камери, защото си мисли, че били с „Ш.“.
Можело да се провери с кой автомобил са били те тогава. Имало часови графици и се знаело
този ден с кой автомобил са били.
От показанията на свидетеля Г. се установява, че е свидетел при установяване на
нарушението, съставяне и връчване на акта. Няма спомени от самата проверка. Доста
отдавна е било. Не знае с кой патрулен автомобил са били и дали е имало камера. Те всеки
2
път са с различни автомобили. Няма спомен как са спрели автомобила. Всеки един
автомобил трябва да бъде спрян със звуков, светлинен сигнал или със стоп-палка. Няма
спомен къде и как са спрели конкретния автомобил.
От показанията на свидетеля И. се установява, че си спомня за инцидента със С. през
месец януари. Били у тях на 14.01.2022 г. да се почерпят и си били седнали и си пиели.
Свършили цигарите и той казал: „В колата на сина отвънка има цигари. Ще отида да взема".
Отишъл да вземе цигари и се забавил. Върнал се и казал: „Съставиха ми акт за това, че съм
шофирал пиян". Това станало вечерта късно. Сигурно след 12.00 часа. Тогава излязъл за
цигари. През другото време не е излизал. Те са си пили там и си били пияни. Той бил
пенсионер. Преди карал камион. Сега не знае дали кара към Съвета камион. Не са много
близки приятели. Познавали се от кукерския клуб, на който той бил председател. Правили са
се на „Сирница“, познавали се и тогава така просто решили да се почерпят, защото не се
били виждали от дълго време. Свидетелят живее в с.Ч., на ул."Х.А." № 3. Това било срещу
основното училище. Не било много близо до дома на С.. Сигурно около километър и нещо.
Свидетелят не бил с кола тогава. Синът на С. тогава не бил там. С. по принцип го е виждал
с колата на сина му, която е един черен „М.". Спортният комплекс „Х.“ бил на 600-700 метра
от тях. Настоящият съдебен състав следва да кредитира показанията на св. И., същите са
непосредствено възприети от свидетеля и кореспондират в тази част с установената
фактическа обстановка, като не установяват по категоричен начин, че жалбоподателя не е
управлявал процесното МПС, като соченото от него отдалеченост на комплекс „Х.“
кореспондира с показанията в тази връзка на актосъставителя, както и употребата на
алкохол от свидителя и жалбоподателя. Показанията на св.И. не представляват отразяване на
възприети от този свидетел факти от обективната действителност, включени в предмета на
доказване съгласно разпоредбата на чл. 102 НПК, които факти да са възприети пряко и
непосредствено от този свидетел, а представляват единствено и само преразказ на споделено
от жалбоподателя, във връзка с извършената проверка на същия, след приключване на
същата. От друга страна в хода на производството от разпита на актосъставителя, чиито
показания по своята доказателствена същност представляват преки доказателства, с оглед
обстоятелството, че свидетелят пряко и непосредствено е възприел фактите, които изнася
пред съда безспорно се установява и доказва, изложената в АУАН и НП фактическа
обстановка.
От приети по делото Писмо рег.№ **************** г. от О.С., сектор „П.П." с
приложена справка за нарушител/водач за жалбоподателя С. Л. С. и Писмо рег.№
************** г. от Началника на РУ П., се установява, че жалбоподателя има наложени с
НП и с фишове наказания по ЗДвП, като на 15.01.2022 г. наряда осъществяващ дейност по
контрол на пътното движение е бил със служебен автомобил О.А. с peг. № С **** РМ, който
не е оборудван с камери и записи не могат да бъдат предоставени във връзка със съставения
срещу жалбоподателя С. АУАН.
Настоящият съдебен състав намира, че по делото не са ангажираха доказателства,
които да опровергават тези преки по своята доказателствена същност гласни доказателства и
3
едновременно с това не са налице и доказателства, които да опровергават доказателствената
сила, придадена от законодателя на АУАН, с оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка, съдът извежда следните правни
изводи:
Подадената жалба е допустима. Наказателното постановление е връчено на
03.02.2022 г., като същото е обжалвано с входирана жалба на 07.02.2022 година, поради
което е налице спазване на срока по чл.59, ал.2 ЗАНН.
Въз основа на служебно извършената проверка по законосъобразността на
обжалваното Наказателно постановление, както и по отношение на конкретните оплаквания,
сторени от жалбоподателя в жалбата, съдът намира следното:
По отношение на визираното в пункт първи от НП нарушение, настоящия състав
намира, че съставеният АУАН в този пункт отговаря на изискванията на чл. 3, ал. 1 от
Наредба № 1 от 19 юли 2017 г. За реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози (Наредбата). Видно от
приложените по делото доказателства в случая е попълнен и талон за медицинско
изследване, в който са определени лечебното заведение, в което е следвало да се яви лицето
и срокът на явяването му в съответното лечебното заведение, като не се установи по делото
същото да е сторено и е отбелязано на талона, че лицето отказва медицински преглед и
вземане на кръв за алкохолна проба. Актът и наказателното постановление са съставени при
спазване императивните изисквания на ЗАНН. Същите съдържат всички необходими за
тяхната редовност от формална страна реквизити, визирани в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН. В акта за
установяване на административно нарушение, въз основа на който е издадено оспореното
наказателно постановление, а така също и в самото наказателно постановление, са отразени
датата, мястото и часа на нарушението. Както в акта, така и в наказателното постановление
са намерили отражение всички обективни признаци на състава на нарушението по чл. 174,
ал. 3 ЗДвП, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателя С., чрез посочване на
всички приети за осъществили се факти от обективната действителност, които са
субсумирани от наказващия орган под хипотезиса на приетата за нарушена правна норма.
Административнонаказващият орган правилно е определил наказанието за извършеното
нарушение по чл.174, ал.3 ЗДвП, като е наложил глоба в размер на **** лв. и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 24 месеца, посочено в НП, което е определено в
законовия фиксиран размер за същото. В случая е безспорно установено, че наложеното на
наказаното лице лишаване от право да управлява МПС съответства на закона, тъй като
разпоредбата предвижда такова във фиксиран размер на 24 месеца. Не е налице
противоречие между приетите за установени факти, нормата под които същите са
субсумирани и санкционната разпоредба, въз основа на която е ангажирана отговорността
на жалбоподателката. В чл. 1, ал. 3 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози лимитативно са посочени начините, по които се извършва проверката на водача и
способите за това, а именно, чрез използване съответно на технически средства, тестове,
4
медицински, химически или химико-токсикологични изследвания и за да е налице
правомерно поведение на водача е достатъчно да е приложен, който и да е от тези
алтернативни способи за проверка. Изрично в чл. 2, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози се съдържа задължение за проверяваното лице, при извършване
на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози да изпълнява точно дадените му от контролните
органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те
налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на
нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве, като
съгласно, ал. 2 неизпълнението на тези негови задължения, с което се възпрепятства
извършването на проверката, законодателят е приравнил на отказ на лицето да му бъде
извършена такава. В настоящия случай е налице именно хипотезата на чл. 2, ал. 2, вр., ал. 1
от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, тъй като видно от показанията
на актосъставителя К., които свидетелски показания, както беше посочено по своята
същност представляват преки доказателства, еднозначно и безспорно се установява, че
жалбоподателя С. не е изпълнил дадените му указания, като няма спор, че жалбоподателу не
е изпълнил и даденото му указание да се яви във ФСМП гр.П., в указания срок, където да му
бъде извършено медицинско и химическо или химико-токсикологично изследване. От
събраните в хода на производството по обжалване на наказателното постановление гласни
доказателства, по никакъв начин не е опровергана и доказателствената сила, която
разпоредбата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП е придала на АУАН.
Съдът намира, че от събраните в хода на производството доказателства и
извършената им оценка, следва да бъде изведен единственият възможен от правна страна
извод, а именно че жалбоподателя С. е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3
ЗДвП, както от обективна, така и от субективна страна. Жалбоподателят С. не е изпълнил
дадените от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и
указания във връзка с изпробването с техническо средство, както и дадените указания да се
яви, за да му бъде извършено медицинско изследване, като тези указания, категорично не са
налагали извършване на очевидно за лицето престъпление и не са застрашавали неговия,
или на други лица живот и здраве, и чрез неизпълнението на дадените указания,
жалбоподателя е осъществил състава на нарушението по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, като е отказал
да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол, която проверка е можело да бъде
извършена, както чрез техническо средство, така и чрез медицинско изследване и в
конкретния случай лицето не е предприело, който и да е от предвидените в наредбата
способи. На лицето, съгласно изискванията на чл. 6, ал. 5 от Наредбата е бил издаден талон
за изследване, в който са отразени обстоятелствата по чл. 3а, със съдържанието, изискуемо
съгласно, ал. 6, които обстоятелства са били удостоверени с подпис на лицето.
Жалбоподателят не се е явил в указания му срок и не е изпълнил дадените му указания за
извършване на медицинско изследване и по този начин е препятствал възможността да му
5
бъде извършена проверка за употребата на алкохол, по който и да е от разписаните в
наредбата способи. Съдът намира, само и единствено за защитна теза изнесеното от
жалбоподателя в жалбата, че не е управлявал л.а., като взем предвид изложеното по-горе по
отношение на събраните свидетелски показания. От субективна страна деянието е
извършено умишлено, при форма на вината пряк умисъл като в съзнанието на дееца са
намерили отражение всички обективни факти от състава на това нарушение и във волево
отношение, жалбоподателката пряко е целяла да осуети извършването на проверка за
употреба на алкохол.
Правилно е издирена и приложена съответстващата на това нарушение санкционна
разпоредба на чл. 174, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, в която санкциите са в абсолютни размери досежно
всяко едно от кумулативно предвидените наказания, каквито именно размери на наказанията
са наложени на жалбоподателя С..
Не са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН, доколкото извършеното нарушение не
разкрива белезите на маловажен случай, съгласно легалната дефиниция съдържаща се в чл.
93, т. 9 НК, приложима на основание чл. 11 ЗАНН. По делото не се установиха
изключителни или многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, въз основа на
които да бъде направен извода, че извършеното нарушение, разкрива по-ниска степен на
обществена опасност, в сравнение с обикновените случаи на нарушения от този вид. Видно
от материалите по делото жалбоподателя е осъществил състава и на други нарушения на
правилата за движението по пътищата, а именно посочените в приложената справка на
водач на МПС, от която справка се установява, че същия и друг път е санкциониран за
извършени от нея и други нарушения на правилата за движението по пътищата, което от
своя страна също обоснова извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 28 ЗАНН в
конкретния случай.
С оглед всичко изложено депозираната жалба следва да бъде оставена без уважение,
а наказателното постановление като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
Мотивиран от изложеното и на основание чл. 63 от ЗАНН, Р.С.-П., първи състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № ************/31.01.2022г. на
Началник Група в О.С., РУ П., с което на С. Л. С. с ЕГН **********, с.Ч., ул. „В.” №7, на
основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в
размер в размер на ****,00 лева и „лишаване от право да управлява МПС” за срок от 24
месеца за нарушение на чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП, като законосъобразно.
Решението може да бъде обжалвано в четиринадесетдневен срок от съобщението за
изготвянето му пред Административен съд С.О..
6
Съдия при Р.С. – П.: _______________________
7