РЕШЕНИЕ
№ 520
гр. Пазарджик, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XVI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и пета година
в следния състав:
Председател:Мира Мирчева
при участието на секретаря Иванка Панчева
като разгледа докладваното от Мира Мирчева Гражданско дело №
20235220104751 по описа за 2023 година
взе предвид:
Производството е образувано по иск, предявен от В. А. Г. срещу Г. П. Н.,
двамата от с. С., общ. С., с правно основание чл. 108 от ЗС, за признаване за
установено, че ищцата е собственица на реална част от УПИ в с. С. с площ 23
кв.м., уточнени в хода на делото като 25 кв.м под формата на изменение на
иска, и за осъждане на ответника да и предаде владението на тази част.
Реалната част е индивидуализирана като попадаща между сега
съществуващата ограда и регулационната граница и заключена между точките
А, 21, 29 и 28 по комбинираната скица част от заключението на вещо лице по
друго, предходно дело между страните, с предмет защита на владение (чл. 75
и 76 от ЗС) на реална част от същия имот, копие от което заключение е
приложено към исковата молба.
В исковата молба се твърди, че ищцата придобила своето дворно място през
2016 г., към който момент ответникът вече бил собственик на съседния имот.
Имотната граница между двете дворни места съвпадала с регулационната и по
нея на място била поставена ограда от бетонни стълбове с телена мрежа. През
2021 г. ищцата била в чужбина за известен период и когато се върнала,
1
установила, че ответникът е разрушил старата ограда и е построил нова -
ажурна на основа от бетон, разположена навътре в имота на ищцата. Тогава тя
наела правоспособно лице - геодезист, което извършило трасиране, означаване
и координиране на границите и така станало ясно, че заетата от ответника в
резултат от преместването на границата част от нейния имот е с площ 23 кв.м.
Предявила искове с правно осонвание чл. 76 и 75 от ЗС, но те били отхвърлени
от съда на основание пропускане на 6-месечния преклузивен срок. Преиетата
по това дело експертиза обаче също установила, че ответникът владее част от
имота на ищцата. Дори да има разминаване между имотната и регулационната
граница, ищцата може да се позове и на придобивна давност - от 2016 до 2021
г., а и преди това, границата между двата имота е минавала трайно по старата
масивна (по-горе в исковата молба се говори за телена) ограда, чието
местополоЖ.е може да се установи и сега по видимите белези. Тази граница,
непроменяна през годините, била приемана за действителна имотна граница
между имотите, не е ставало дума за грешка или спор и не са били придавани
части между имотите. Така без основание площта от 23 кв.м, заключена
между старата и новата ограда, била завладяна без основание от ответника.
Постъпил е отговор от ответника, с който той оспорва иска като
неоснователен. Оспорва да е имало ограда между неговия имот и този на
ищцата, като заявява, че там е имало само полуразрушена от бившите
собственици тоалетна и бетонен трегер, премахнати през май 2021 г. от сина
на ищцата и трето лице, наето от нея. В тази връзка именно ответникът се
разбрал с ищцата да наемат геодезическа фирма, която да трасира границата
на имотите във връзка с бъдещо строителство. След извършеното на
17.05.2021 г. трасиране и обозначаване синът на ищцата Г. Т. и бащата на
ответника П. Н. в рамките на седмица изградили новата ограда, като ищцата
през цялото време била държана в течение за това. Девет месеца нямало спор
и едва след това тя започнала да твърди, че според комшии оградата не е на
имотната граница.
В хода на делото и в писмени бележки след приключването на устните
състезания страните, представлявани от адвокати, поддържат становищата си.
Ищцовата страна излага доводи за доказаност на иска, като твърди, че от
заключението на експертизата категорично се доказва, че по действащия
регулационен план от 1994 г. изграденият от ответника бетонов фундамент на
2
ограда навлиза в имота на ищцата, с което я лишава от владението на реална
част от 25 кв.м, приобщена към УПИ на ответника. Вещото лице
потвърждава, че изместването на регулационната линия и преместването и с
1,2 м на изток е отпреди образуването на имота на ответника и не е резултат
от грешка в плановете, така че е неоснователно възраЖ.ето на ответната
страна за липса на прилагане на регулацията. Доказало се и че ищцата не е
давала съгласие за изграждане на ограда в нейния двор и не е знаела за него.
Ответникът на свой ред твърди, че не се установили негови самоуправни
действия или твърдяното навлизане, претендирано от самата ищца като площ,
в границите на бившата имотна граница – видно е от заключението на вещото
лице, че дворищната регулация от 1994 г. не е приложена, а тя е, която е
обуславяла преместването на границата с 1,20 м към имота на ответника.
Претенцията на ищцата е по бившата имотна граница, а не по последното
изменение от 1994 г. – по първата регулация за процесния имот XXIV-432
няма навлизане, тъй като тя е на отстояние 1,20 м в имота на ищцата,
съпоставена с последната дворищна регулация. От друга страна, от
показанията на свидетелите се установява и че ищцата е знаела и дълго време
е била съгласна за изграждането на оградата. Сочи, че при неприложена
регулация отпада вещнотранслативният ефект на регулацията и с обратна сила
се възстановява предишното правно полоЖ.е. Единствено за последното
регулационно изменение от 1994 г. се установило, че има навлизане, но за него
няма спор, че не е приложено, още повече, че доказателствената тежест за него
се носела от ищцата. Урегулирането на поземлените имоти е основано на
принципа на заплащане на придадените части, ако към момента на
изработването на следващия регулационен план сумите, дължими за
придадените части не са заплатени – следователно праводателите на ищцата
не са ги придобили, поради което дори хипотетично да се приеме, че искът е
предявен за реалната част, образувана вследствие на последната регулация от
1994 г., той пак е неоснователен.
По делото са изслушани свидетели и вещо лице и са събрани писмени
доказателства. Въз основа на писмените доказателства и заключението на
вещото лице се установява следното:
УПИ XXIV-432 по плана на с. С. е придобит на 21.09.2026 г. от ищцата В. Г.
чрез покупка от Й. и Р.Х. Те двамата са удостоверили собствеността си пред
3
нотариуса с нотариален акт от 2014 г., видно от описаното в нотариални акт за
сделката.
Съседният му от запад УПИ XXII е собственост на ответника Г. Н.. Той го е
придобил на 10.08.2018 г. чрез покупка от В. М., която на свой ред го е
придобила по силата на договор за продажба от 31.10.2012 г.
Действащият кадастрален и регулационен план на селото е от 1953 г., а двата
имота са образувани след частични негови изменения със заповеди от
28.05.1983 г. и 15.09.1994 г.
С първото изменение от два големи парцела – градина и сушилня на ТКЗС, са
образувани няколко УПИ, един от които е ХХIV-432, а друг – ХХII-общ.
С второто изменение се заличават няколко други парцела (УПИ) и от тях се
образуват нови. Един от заличените УПИ е ХХII-общ., от който са образувани
новите УПИ XXII и УПИ XXV, граничещи с имота на ищцата съответно от
запад-северозапад и от югозапад и юг. Първият от тях е имотът на ответника.
При изменението от 1994 г. западната граница на УПИ ХХIV-432 с
новообразуваните два имота е нанесена с 1,20 м източно в сравнение с
мястото и по изменението от 1983 г.
В заповедта от 1993 г. се сочи изменение на регулацията и на УПИ XXIV-432,
при който освен западната граница е изменена и северната – преместена на
север за сметка на заличена улица тупик.
Според изслушаното по делото вещо лице А. П. (различно от вещото лице по
предходното дело, чиято скица е приложена към исковата молба)
преместването на границата с 1,20 м на изток не се дължи на грешка при
пренасянето на стария план, а е съзнателно изменение, свързано с това, че
новият УПИ XXII е новообразуван, съответно „няма как да е насложена
грешка от стари планове“.
От заключението, включително скиците към него, обаче става ясно, че
оградата, построена от ответника, не съвпада и с регулационната линия, както
е нанесена в скицата към заповедта от 1993 г. Тя се намира с още около един
метър навътре в имота на ищцата, като отстоянието от регулационната линия
от 1993 г. на изток е по-голямо в южната част на тази граница и по-малко – в
северната. Това навлизане не се дължи на различно нанасяне на
регулационната линия или границата по кадастралната основа, а на неточно
4
определяне на координатите на имота на място. Тази навлизаща в имота на В.
Г. част от оградата на ответника е очертана със зелен цвят на скиците на
вещото лице, намиращи се на листове 91 и 92 от делото. Площта между
регулационната линия от 1993 г. и оградата (зелената линия) вещото лице е
изчислило на около 25 кв.м. Тази площ, видно от нея при сравнение с
представената с исковата молба скица, озаглавена „ПрилоЖ.е № 5“ (към
заключението на вещото лице Ж. П. по гр. дело 588/2022 г.) и намираща се на
лист 11 от делото, съвпада с участъка между точки 27, 29, 27 и А по скица –
прилоЖ.е № 5, който е описан в петитума на исковата молба.
През 2021 г. ответникът Г. Н. започнал строежа на оградата, след като наел
геодезисти от гр. Пазарджик, които да му посочат къде е границата между
имота му и този на В. Г..
По делото са разпитани свидетели, които установяват, че първоначално В. Г. и
нейният син Г. Т., който от името на майка си е вземал част от решенията за
дворното място и къщата, са знаели за геодезистите, повикани от ответната
страна, за резултата от измерванията им и за намеренията на ответника и
неговия баща да строят ограда, първоначално дори са изразявали съгласие с
това, а едва след няколко месеца са взели решение да оспорят точността на
тези измервания и мястото на построяване на оградата. Самата Г. още в
исковата молба признава, че искът и с правно основание чл. 75 от ЗС е бил
отхвърлен поради пропускане на преклузивния 6-месечен срок за него. Това е
служебно известно и на съда.
От същите показания на свидетелите се установява, а и не е спорно между
страните, че ивицата от 25 кв.м. от края на имота на ответника до оградата се
владее от него от началото на строежа на оградата през 2021 г. и до момента,
заедно с безспорната площ на неговия имот, като част от него.
При така установените факти съдът направи следните правни изводи:
Спорната реална част от 25 кв.м по границата между имотите на страните,
очертана от вещото лице със зелен цвят от изток, е част от имот XXIV-432,
принадлежащ на В. Г.. Тази част никога след образуването на имота през 1983
г. не е била придавана по регулация към друг имот. Тя се намира извън
преместената със заповедта на кмета на Община С. от 1993 г. на изток
регулационна граница. Не е могла да бъде и придобита от ответника по
давност, най-малкото защото владението на ответника е започнало през 2021
5
г., а и такова възраЖ.е по делото няма.
Установяването на собствеността на В. Г. върху процесната реална част и
владението на Г. Н. са фактите, достатъчни да бъде уважен
ревандикационният иск. Н. няма правно основание да държи тази част от
чуждия имот.
Неоснователно е възраЖ.ето на ответната страна, че искът е предявен „за
реална площ съобразно бившата имотна граница на процесното УПИ от 1983
г., по отношение на която се установи, че няма навлизане, а не по последното
регулационно изменение от 1994 г., по отношение на което единствено се
установи, че има навлизане“. Ищцата няма избор дали да предяви иска си
съобразно един или друг регулационен план. Тя следва да опише имота по
последната му индивидуализация – номера му по последното изменение на
действащия регулационен план, по кадастралната карта (каквато за Община С.
към момента няма) съобразно последното и изменение и т.н. Собствеността на
имота също ще се преценява от съда не съобразно един или друг посочен в
исковата молба регулационен план, а с оглед на всички настъпили факти от
значение за нея, всички досегашни регулации и това, дали са прилоЖ..
Но дори да се приеме, че В. Г. може и се позовава на регулацията от 1983 г., а
не на тази от 1994 г., всъщност границата между двата имота – УПИ XXIV-432
и имота „предшественик“ на УПИ XXII по регулацията от 1983 г. преминава
още на запад, по-навътре в сегашния УПИ XXII, т.е ако тя беше действаща, В.
Г. би притежавала още по-голяма реална част, държана от ответника, спрямо
претендираната към момента. Изменението на регулацията от 1983 г. със
заповедта от 1992 г. не засяга процесната ивица и затова е без значение за
изхода на делото кое от тези две изменения на регулацията е било приложено и
за коя част от имота. И по двете спорната част от 25 кв.м. попада в имота на
ищцата – от самото му създаване, и никога не е принадлежала към този на
ответника.
Опровергава се от свидетелските показания твърдението на ищцата, че не е
знаела за строежа на оградата, но както се посочи, това е без значение за
изхода на делото – такова обстоятелство не създава основание за ответника да
задържи частта, още по-малко изменя собствеността върху нея.
По излоЖ.те съобраЖ.я искът следва да се уважи изцяло с присъждане на
разноски от ищцата, и съдът
6
РЕШИ:
Признава за установено по отношение на ответника Г. П. Н., ЕГН **********,
с адрес: с. С., общ. С., ул. „*** № **, че ищцата В. А. Г., ЕГН *******, с адрес:
с. С., общ. С., ул. „*** № **, е собственица на реално определена част от УПИ
XXIV-432, квартал 1 по плана на с. С., при съседи на имота: УПИ ХХIII-
общински, УПИ ХХII, УПИ ХХV-общински и улица, която реална част е с
площ 25 кв.м., представлява площта между бившата бетонна ограда с телена
мрежа, разделяща УПИ ХХII и УПИ XXIV-432, и настоящата фактическа
граница – ажурна ограда от телена мрежа, намираща се в имот УПИ XXIV-
432, и е оцветена в зелен цвят между точки 1, 2, 3 и 4 на скица – прилоЖ.е 3
към заключението на вещото лице на лист 92 от делото, което да се счита за
неразделна част от решението, и осъжда Г. П. Н. да предаде на В. А. Г.
владението на описаната реална част.
Осъжда Г. П. Н. да заплати на В. А. Г. сумата 1067,50 лв., представляваща
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Пазарджишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7