РЕШЕНИЕ
№ 35
гр. К. , 20.08.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – К., II. СЪСТАВ в публично заседание на шестнадесети
август, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Веселина Ат. Кашикова Иванова
Членове:Деян Г. Събев
Васка Д. Халачева
като разгледа докладваното от Веселина Ат. Кашикова Иванова Въззивно
гражданско дело № 20215100500134 по описа за 2021 година
С решение № 260184/01.06.2021 г., постановено по гр.д. № 245/2021 г.
по описа на Районен съд – К., Г. СТ. Г. от гр.К. е осъден да заплаща на
пълнолетната си дъщеря С.Г. Г. от гр. К. ежемесечна издръжка в размер на
130 лв., считано от 01.10.2020г. /вкл. и за минало време и до предявяване на
иска по чл.144 от СК/ до изтичане на срока на обучение на ищцата, като
редовен студент във ВУЗ или настъпването на друга причина, изменяваща
или погасяваща издръжката, но не повече от навършването на 25 години на С.
Г. Г.. Предявеният иск по чл.144 ГПК е отхвърлен за разликата над уважения
размер от 130 лв. до пълния му предявен размер от 220 лв., като
неоснователен. С решението са присъдени дължимата държавна такса върху
уважения размер на иск, а на страните - съразмерни разноски, представляващо
прлатено адвокатско възнаграждение.
Въззивното производство е образувано по подадена жалба от Г. СТ. Г.
чрез представител по пълномощие, с която решението се обжалва в
осъдителната му част като неправилно и постановено в противоречие с
материалния закон и необосновано. Сочи се, че ответникът по иска - баща на
ищцата, работи по трудово правоотношение с месечно възнаграждение в
размер на 1300 лв., като във връзка с това жалбодателят твърди, че
1
възнаграждението, което получава е крайно недостатъчно за него, за да може
да покрива нуждите си, тези на домакинството, в което живее, на децата си и
на родителите си, за които също се грижи. Жалбодателят сочи, че има и
разходи по обслужване на теглени от него кредити от финансови институции
именно с цел покриване на разходи. Моли въззивния съд да отмени
решението в обжалваната му част, вместо което постанови друго, с което
исковата претенция на ищцата С.Г. да бъде отхвърлена, като неоснователна и
недоказана.
В съдебно заседание жалбодателят Г.С. Г. не се явява и не се
представлява. С подадено от пълномощника на жалбодателя писмено
становище жалбата се поддържа и се моли исковата претенция на ищцата
С.Г. да бъде отхвърлена.
От въззиваемата страна С. Г. Г. не е подаден отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание въззиваемата не се явява и не се представлява. От
адв. Д.Д. от АК-К., пълномощник на С. Г. Г., е постъпило становище, с което
въззивната жалба се оспорва като неоснователна и се моли обжалваното
решение да се потвърди като правилно и законосъобразно. Претендира се
присъждането на направените във въззивното производство разноски.
Въззивният съд, след преценка на изложените в жалбата оплаквания,
съобразно чл. 269 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срок и от лице, което има интерес от
обжалването, поради което е допустима и следва да се разгледа по същество.
При извършената служебно проверка на обжалваното решение
въззивната инстанция констатира, че същото е валидно и е допустимо в
обжалваната му част, като относно правилността на същото е ограничен от
посоченото в жалбата.
Предявен за разглеждане е иск по чл. 144 СК срещу родител, за
присъждане на ежемесечна издръжка на пълнолетно учащо се във ВУЗ дете в
размер на 220 лв., считано една година преди предявяване на иска до
настъпване на законова причина за преустановяването й, но не повече от 25
годишна възраст.
В проведеното съдебно дирене първоинстанционният съд е събрал
всички относими, допустими и необходими доказателства, посочени от
страните, подложил ги е на пълен и задълбочен анализ и е достигнал до
2
правилни и обосновани фактически и правни изводи за частична
основателност на предявения иск, които се възприемат изцяло от въззивната
инстанция. Ето защо и на основание чл. 272 ГПК същата препраща към
мотивите на обжалваното решение. От фактическа страна по делото е
безспорно обстоятелството, че дъщерята на въззивника пълнолетна, на 20
години, и е студентка във ВУЗ – ПУ „Паисий Хилендарски” – Биологически
факултет, специалност „Биология и химия”, редовна форма на обучение, като
към датата на предявяване на иска е записана за 1 и 2 семестър на учебната
2020/2021 г. Безспорно е обстоятелството, че ищцата не реалзира доходи по
трудово или друго правоотношение. Притежава лек автомобил. В
производството ищцата е доказала твърдението си, че живее с лице на име С.
М. В. на квартира в гр. П., наета от него, с месечен наем от 380 лв., който
двамата си делят, както и че си делят разходите за ток и вода - общо около
100 лв. месечно. Ищцата е направила съдебно признание, че не заплаща
семестриална такса за обучение и че обучението й се е провеждало онлайн за
лекциите и присъствено за упражненията, като през м. октомври 2020 г.
обучението е било присъствено за лекции и упражнения, а от 02.03.2021 г. -
присъствено само за упражненията.
Установено е по делото, че родителите на ищцата имат още едно общо
дете - непълнолетният Г., на който бащата съгласно съдебно решение заплаща
ежемесечна издръжка в размер на 182 лв., а родителските права се
упражняват от майката. Последната е със среден месечен доход от 1333.73 лв.
за периода м. октомври 2020 г. до м. март 2021 г., и освен задължение за
издръжка на непълнолетното дете, спрямо което упражнява родителските
права, има задължение по договор за потребителски кредит, с размер на
кредита 1000 лв., тримесечен погасителен план с месечна вноска от 374.09 лв.
и с падеж на последната вноска на 27.07.2021 г. Установено е и това, че
издръжката на ищцата се осъществява преимуществено от нейната майка.
По отношение на ответника по иска и настоящ въззивник е установено,
че същият е със среден доход от трудово правоотношение за периода м.
август 2020 г. до м. януари 2021 г. в размер на 1439.22 лв. Както се посочи по-
горе има задължение за издръжка на сина си Г. в размер на 182 лв., както и
задължение за издръжка на малолетното си дете А.-М., родено на * г. Живее с
новото си семейство в апартамент на баща му. Майката на малолетното дете
3
получава доход от майчинство в размер на 600 лв. Ответникът притежава
недвижими имоти - къща в гр. К. и апартамент в гр. С. З.. Изплаща стоков
кредит от 780.00 лв., на 12 равни месечни вноски - по 78.97 лв. всяка, с
последна вноска на 15.10.2021 г.; има одобрен кредит - овърдрафт с лимит в
размер на 1000 лв., за който няма данни дали е изразходван; има задължение
по договор за потребителски кредит за сумата 1000 лв., с 18 погасителни
вноски, всяка от 66.24 лв. и с краен срок на изплащане 24.12.2021 г. Не се
установява твърдението на ответника, че помага финансово на баща си, който
в показанията си като свидетел сочи, че получава пенсия в размер на 1001 лв.
и живее сам без други членове на домакинството му. С оглед на това
обстоятелство, абсолютно нелогично е ответникът с доход от 1439 лв.
месечно, с три деца, два потребителски кредита и овърдрафт, да е поел
разходите за домакинството на баща си, който живее сам, няма данни за
някакво сериозно заболяване, което да налага значителни разходи и
същевременно получава пенсия само с около 400 лв. по-малко от доходите на
сина си и който безспорно е със значително по-високи месечни разходи. Ето
защо съдът приема за недоказано твърдението на ответника, че е поел
издръжката на баща си. Наред с това, е налице признание на ответника, че е
продължил да заплаща издръжката на дъщеря си и след навършване на
пълнолетие от нея, но е прекратил плащането, тъй като се усъмнил, че тя е
приета като студентка, от което може да се направи извод, че плащането на
издръжка от 197 лв. очевидно е била по възможностите му, което от своя
страна е индиция, че не възможностите на ответника не му позволяват да дава
издръжка на пълнолетната си дъщеря, а влошените им взаимоотношения, за
каквито има данни по делото.
При тази фактическа обстановка, съдът приема следното: за разлика от
задължението на родителите да издържат непълнолетните си деца, което е
безусловно, задължението за издръжка на пълнолетните низходящи е уредено
в чл.144 от СК при наличието на определени предпоставки – ако детето учи и
не може да се издържа от доходите си или от използване на имуществото си,
родителят дължи издръжка само ако това не съставлява особено затруднение
за него. За да е осъществено условието на нормата на чл.144 от СК, трябва да
се установи, че родителят притежава средства над собствената си необходима
издръжка, които да му позволяват без особено затруднение да отделя средства
и за пълнолетното си учащо дете. Това безспорно се отнася и за родителя,
4
упражнявал родителските права до навършване на пълнолетие на детете, но
който обикновено в житейски план не може да се позове на тази законова
възможност, тъй като пари за издръжката на учащия се студент така или
иначе следва да бъдат осигурени, и настоящия случай са осигурени от
майката. Констатирайки безспорните по делото факти, а именно, че ищцата
учи редовна форма на обучение във ВУЗ, че същата не реализира доходи и не
може да се издържа от имуществото си, както и приемайки, че в издръжката й
е подпомагана преимуществено от своята майка, възможностите на която не
позволяват цялостно задоволяване на нуждите на учащата, следва да се даде
отговор на въпроса дали възможностите на бащата, ответник по предявения
иск, позволяват даване на исканата издръжка без особени затруднения. Така,
ответникът има безусловно задължение за издръжка към непълнолетния си
син в размер на 182 лв., както и към 8-месечното си малолетно дете заедно с
майката на детето, която издръжка с оглед възрастта и нуждите на детето
възлиза според настоящия въззивен състав на 160 лв. месечно, които двамата
следва да си разделят, или безусловните задължения на ответника за
издръжка на двете деца е 262 лв. месечно. Задълженията му по потребителски
кредити са общо 145 лв. месечно, или общо месечните му задължения
възлизат на 407 лв. Отделен е въпросът, че съдебната практика приема, че
потребителският кредит представлява приход, а не разход. С доказаните
разходи за услуги от А1 България, и услуги към Булсатком, общата сума
става около 600 лв. месечно. Включително с обичайните необходими месечни
разходи в новото семейство на ответника, в които участие следва да има и
жената, с която той живее и която е с месечен доход от 600 лв., във
възможностите на ответника е да поеме сумата от 130 лв. за месечната
издръжка на пълнолетната си учаща дъщеря.
Неоснователно в тази връзка е оплакването във въззивната жалба, че
по делото не било доказано наличието на обективна пречка ищцата да работи
и да реализира трудови доходи, тъй като безспорният факт, че същата е
студентка във ВУЗ, редовна форма на обучение, само по себе си представлява
обективно препятствие и сериозно затруднение за започване на работа по
трудово правоотношение дори и при непълен работен ден.
Въззивникът счита за неправилна преценката на първостепенния съд,
че същият има възможност да дава издръжка на пълнолетната си дъщеря, без
5
това да съставлява особено затруднение за него. Този довод не може да бъде
споделен. С оглед събраните по делото доказателства, настоящият съд
преценява, че месечните доходи, които въззивникът реализира – чисто около
1400 лева, му позволяват да заделя средства за издръжка на пълнолетната си
дъщеря, без това да съставлява особени затруднения за него. В този смисъл е
изложеното по-горе обсъждане на сумите за задължителните месечни разходи
за издръжката на двете ненавършили пълнолетие деца на ответника, на
разходите за домакинството, на задълженията по потребителски кредити,
които освен че са приход за домакинството са и краткосрочни по своя
характер, с последна дължима вноска на кредита с по-дълъг период на
изплащане през м. декември 2021 г. И независимо от тези разходи, от
месечния доход на ответника остават свободни средства над 400 лв., от които
може да заделя за издръжката на пълнолетната си учаща във ВУЗ дъщеря 130
лв., чиито нужди номинално са в значително по-висок размер. Възможността
за даване на издръжка в размер на 130.00 лева месечно без това да съставлява
особено затруднение за ответника очертава и липсата на предпоставки за
определяне на по-нисък размер на издръжката, както и за отхвърляне на иска
изцяло, в какъвто смисъл е формулирано искането във въззивната жалба.
Доколкото горните изводи на съда съвпадат изцяло с изводите на
РС-К., решението в обжалваната част – за присъдена издръжка в размер на
130.00 лева месечно, следва да се потвърди, като същата се дължи считано от
01.10.2020г. /вкл. и за минало време и до предявяване на иска по чл.144 от
СК/ до изтичане на срока на обучение на ищцата, като редовен студент във
ВУЗ или настъпването на друга причина, изменяваща или погасяваща
издръжката, но не повече от навършването на 25 години на С. Г. Г.
При този изход на делото на въззиваемата страна следва да се присъдят
направените в настоящото производство разноски в размер на 360 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, Окръжен съд – К.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260184/01.06.2021 г., постановено по
гр.д. № 245/2021 г. по описа на Районен съд – К. в обжалваната му част, с
6
която Г. СТ. Г. с ЕГН **********, гр. К., кв. „В.“, бл.*, вх.*, ап.* е осъден да
заплаща на С. Г. Г. с ЕГН **********, гр. К., кв. „В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*
ежемесечна издръжка в размер на 130 лв., считано от 01.10.2020г./ в т.ч. за
минало време от 01.10.2020г. и до предявяването на иска на 05.02.2021г./ до
изтичане срока на обучението на С. Г. Г. с ЕГН **********, като редовен
студент във висше учебно заведение - ПУ „Паисий Хилендарски“ гр.П., или
настъпването на друга причина, изменяваща или погасяваща издръжката, но
не повече от навършването на 25 години на С. Г. Г., по банкова сметка в
Банка ДСК с IBAN: *********, BIC: *********, титуляр С. Г. Г..
ОСЪЖДА Г. СТ. Г. с ЕГН **********, гр.К., кв. „В.“, бл.*, вх.*, ап.*
да заплати на С. Г. Г. с ЕГН **********, гр. К., кв. „В.“, бл.*, вх.*, ет.*, ап.*
направените във въззивното производство разноски в размер на 360 лв.,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7