Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав, в открито съдебно заседание, проведено на десети февруари две
хиляди двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ДОБРИНА
ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Антоанета Атанасова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 1619 по описа на съда за 2020 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявен
е иск от „В.и к.“ ООД, ЕИК : ***срещу Н.С.А., ЕГН **********, С АДРЕС *** правно основание чл.422 вр. с чл.415 ГПК вр.чл.79 от ЗЗД.
Ищецът излага, че по образувано ч.гр.д №
17009/2019г. е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл.410 от ГПК за дължимите суми.
На 24.10.2019г. съдът издал заповед № 8129 за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, с която разпоредил на В.А. да заплати в полза на
кредитора сумата от 374.34 лв., представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017 г. по партида
с абонатен номер ***за обект-имот, находящ се в гр. А., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл.
410 ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението,
- лихва за
забава върху главницата в размер на 64.78 лв., дължима за периода от 07.04.2017
г. до 17.10.2019 г.,както и направените по делото разноски в размер на 12.50
лв. за внесена държавна такса и и юрисконсултско възнаграждение от 25.00
лв.
На 06.01.2020г. заявителят бил уведомен, че на
основание чл.415, ал.1, т.2 ГПК може да предяви иск за установяване на
вземането си.
Сочи, че претендираните
суми за главници и лихви са по фактура №********** / 07.03.2017г.
Ищецът моли, съдът да постанови решение, с което да признае за установено
по отношение на ответника съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на
основание чл.410 ГПК, а именно: в общ размер на 374.34 лв., представляваща
дължима сума за ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015 г.
до 06.03.2017 г. по партида с абонатен номер ***за обект-имот, находящ се в гр.
А., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране
на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, лихва за забава върху
главницата в размер на 64.78 лв., дължима за периода от 07.04.2017 г. до
17.10.2019 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК по ЧГД № 17009/2019г. по описа на
ВРС.
Претендира
и съдебно деловодни разноски.
В едномесечния срок за отговор ответникът,
чрез назначен от съда особен представител оспорва иска.
Оспорва ответникът да е потребител на ВиК
услуги. Оспорва да е собственик на обекта имот, находящ се в гр. А. Оспорва да е било потребено
количеството вода, за което е начислено вземането. Прави възражение за
погасяване на част от вземането по давност за периода от 09.04.2015г. до
21.10.2016г. Ответникът възразява, че в процесния период монтирания водомер не
е бил годно измервателно средство.
Съдът, след преценка на представените по делото доказателства,
доводите и възраженията на страните, намира следното от фактическа и правна
страна.
По частно гражданско дело № 17009/2019 г. на ВРС е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Н. С.А., ЕГН **********, С АДРЕС ***
да заплати на В.И К. ООД ЕИК/БУЛСТАТ ***с
адрес *** сумата от 374.34 лв., представляваща дължима сума за ползвани и
неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017 г. по партида
с абонатен номер ***за обект-имот, находящ се в гр. А., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, лихва за забава
върху главницата в размер на 64.78 лв., дължима за периода от 07.04.2017 г. до
17.10.2019 г., както и направените по делото разноски в размер на 12.50 лв.
за внесена държавна такса и и юрисконсултско възнаграждение от 25.00
лв. Длъжникът В.С.А., ЕГН **********, С
АДРЕС *** да заплатят на В.И К. ООД
ЕИК/БУЛСТАТ ***с адрес *** сумата от 374.34 лв., представляваща дължима сума за
ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017 г.
по партида с абонатен номер ***за обект-имот, находящ се в гр. Аксаково,
ул.Нанко Недев №23 ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до
окончателното изплащане на задължението,
лихва за забава върху главницата в размер на 64.78 лв., дължима за
периода от 07.04.2017 г. до 17.10.2019 г., както и направените по делото
разноски в размер на 12.50 лв. за
внесена държавна такса и и
юрисконсултско възнаграждение от 25.00 лв.
Към доказателствения материал са приложени и приобщени Общите условия за
предоставяне на ВиК услуги на потребителите от ВиК оператор, видно от които
/чл.2/ потребители на ВиК услуги са юридически или физически лица, собственици
или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги, както и
доказателства за публикацията им и за влизането им в сила.
Представена
по делото е справка за недобора на абонат с потребителски клиентски № ***за периода до 17.10.2019г. с
абонат Н. и В. Ст. А.
Видно от удостоверение за
наследници изх.№035 от 30.01.2017г. С. А.
Р. е починал на 04.04.2013г. и е оставил като наследници Н. С.А.-син и В.С.А.-син.
С молба вх.№14-202/09.03.17г. С. А.,
упълномощен от Наско А. е направил искане да бъде прехвърлена партидата по № ***на
името на двамата наследници Н. А. и В.А..
По делото е представен
карнетен лист за партида с аб.№***за периода 09.12.2013г.-09.04.1915г. , с
адрес ***.
Видно от издадено удостоверение
от Община Варна, за собственици на УПИ ***, кв.** са вписани В.Г.П., съгласно
н.а. от 1980г. и наследниците на С.А. Р. с н.а. №***, том **, дело №580/1969г.,
н.а. №**, том ***, дело №4709/1991 и протокол за делба №85/08.04.1982г.
От заключението на в.л. по назначената по делото
ССЕ, което съда приема като обективно дадено и безпристрастно, неоспорено от
страните, се установява, че Размерът на главницата за ползваните
ВиК услуги по партида с абонатен № 1191062, по издадена фактура на 07.03.2017г., за ползвани услуги в периода
периода 09.04.2015г. - 06.03.2017г. е 1028,71лв. След
отразено плащане в общ размер на 364,79 лв. на 01.02.2018г. е платена
частично главница -
280,02лв. Размерът на главницата остава 748,69лв., от които ½
дела на
ответника - 374,34 лв. Размерът на
лихвата за забава по партида с абонатен № 1191062, по издадена фактура на 07.03.2017г., за ползвани услуги в периода
периода 09.04.2015г. - 06.03.2017г. до 17.10.2019г. е 214,33лв. Отразено е плащане в размер на
84,77лв. на 01.02.2018г., след което размерът на лихвата за забава остава
129,56лв., от които ½ дела на ответника - 64,78 лв. На 01.02.2018г. преди датата на Заявлението по
чл.410 по ГПК е извършено частично плащане в размер на 364,79 лв., което е разпределено така:
280,02лв. главница и 84,77лв лихва. След това плащане остатъкът от фактурата е
748,69лв. -
главница и 129,56
лв. лихва. Остатъкът е разделен на две припадащи се части на В.С.А. и Н. С.А.
по 374,34
лв.-главница и 64,78
лв. -лихва за забава. На 19.12.2019г. Н. С.А. прави превод в размер на
483,18лв., с която сума са платени: 303,01лв. главница,142,67лв. лихва върху
главница 748,69лв. за периода 02.02.2018г.-19.12.2019г., 25,00 лв. присъдени съдебни разноски – ½ от 50,00лв., 12,50 лв. присъдени съдебни разноски – ½ от 25,00лв. Титуляри към датата на проверката
09.10.2020г. в базата данни на "ВиК" ООД за частен абонат с №: ***за периода на ползване на услугата 09.04.2015г.- 06.03.2017г. са Н. и В. С. А.. По данни от
карнета и молба от С.Н. А. партидата е прехвърлена от С.А.Р. на Н. и В. С. на 09.03.2017г. ВиК операторът не е начислявал
ежемесечно цена /парична равностойност/ на предоставените ВиК услуги в
процесния обект на потребление в периода от 09.04.2015г. до 06.03.2017г. и не е издавал е ежемесечно
фактури за тази стойност. Начисленото количество вода е на база разлика между
предходен отчет и отчетени показания на водомер на 06.03.2017г. На карнета има
подпис за абонат. Поради липса на ежемесечни отчети вещото лице не може да
посочи начислената стройност на предоставените ВиК услуги за всеки отделен
месец в периода от 09.04.2015г.
до 06.03.2017г., както
и за периода от 09.04.2015г.
до 21.10.2016г. Причината за това, начисленото количество вода да не бъде
отчитано ежемесечно е, че имотът е бил временно необитаван. Експертизата няма
данни за ежемесечното потребление и начисление в процесния период, поради което
извърши изчислението пропорционално за всеки месец и броя на дните в този период
на база общата стойност на тези услуги, посочена във фактура № **********/ 07.03.2017 г. Изчислената
от вещото лице дължима цена на предоставените ВиК услуги в процесния обект на
потребление за периода от 09.04.2015г. до 21.10.2016г., поради липса на данни
за ежемесечното потребление и начисление в този период е изчислена
пропорционално за всеки месец и броя на дните в този период на база общата
стойност на тези услуги, посочена във фактура № ********** от 07.03.2017г. Констатираната
главница е 817,17
лв., а лихвата за забава 300,09лв.
При така установената
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният
иск е с правно основание чл.422 вр. чл.415 от ГПК има за предмет
да се установи съществуване на вземането, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 и сл. от ГПК. За успешното провеждане на
установителен иск в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответника му
дължи сумите за които е издадена заповедта за изпълнение.
Предявеният иск за установяване вземане на ищцовото дружество към ответника
е процесуално допустим, доколкото е предявени в срока, предвиден в чл.
415, ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение,
при условията, предвиден в чл.
415, ал. 1,т.2 от ГПК и има за предмет част от посочените в заповедта суми
за главница и лихви.
За успешното провеждане на иска в
тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че с ответника са се намирали в
договорни отношения за доставка на ВИК услуги, т.е. че последният е
материалноправно легитимиран да получи процесната сума. От своя страна при
установяване наличието на твърдяната облигационноправна връзка от страна на
ищеца, той носи тежестта да докаже осъществяването на релевантните за
възникване на вземането предпоставки и неговия размер. Разпределението
на доказателствената тежест в процеса изисква при предявен положителен
установителен иск ищецът да докаже възникването на спорното вземане, а
ответникът следва да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват
това вземане.
Лицата, имащи
качеството потребители на ВиК услуги, са определи нормативно в чл. 3 от Наредба № 4/14.09.2004 г. за
условията и реда за присъединяване на потребители и за ползване на тези услуги.
По делото не се
установи ответникът В.А. да е
потребител на ВиК услуги по абонат с №: ***, на обект с адрес
***. Ангажираните от ищеца доказателства в тази насока не установяват по пътя
на пълно и главно доказване, правото на собственост на ответника върху обект с
адм.адрес в гр.А., доколкото правото на собственост се доказва с титул за
собственост, а удостоверение от Община А., както и данъчна декларация
Приложение №1, не съставляват такъв.
Същевременно настоящият
състав намира, че по делото остана недоказано твърдението, че претендираното
количество от 421 куб м. вода е било доставено и реално потребено от абоната –
ответник в периода 09.04.2015 г. до 06.03.2017 г. по партида с абонатен номер ***за
обект-имот, находящ се в гр. А. Фактът на доставянето на ВиК услуги до абоната
за процесния период се установява от записванията в карнета, където са отчетите
на показанията на процесния водомер.
Доставеното количество студена питейна вода, както и свързаните с това услуги
по отвеждане и пречистване на отпадъчните води, подлежи на заплащане на ВиК
доставчика. В представен по делото карнет
са обективирани показанията на отчетеното количество питейна вода по
партида на потребителя. При неизпълнена доказателствена тежест от ответното
дружество да установи всички относими към извършения отчет обстоятелства (в т.
ч. начина на осигуряване на достъпа до водомера, лицето, което е положило
подпис в карнета) не би могло обосновано да се приеме, че са спазени
изискванията на Общите условия (чл. 23, ал. 4), съответно, че потребителят е
възприел и потвърдил отчетеното количество чрез положен в карнета подпис (лично
или от негов представител). Следва да се има предвид и факта, че видно от самия
карнет, през м. април 2015 година липсва
подпис на потребител. При втория отчет на 06.03.2017г. са отчетени допълнително
421 м3 като липсват каквито и да било
твърдения за причините (основанията), поради които тези количества би могло и
следва да се приемат за възможни за потребяване (напр. с оглед предназначението
и начина на ползване на имота, евентуално наличието на течове, други подобни).
Не е установено по делото и спазване на разпоредбите на НАРЕДБА № 4 от
14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи (чл. 35) и Общите
условия (чл. 23) за извършването на периодичен отчет на водомера. Видно от
представения по делото карнет, предходното отчитане е от 09 април 2015 годин , т. е. до процесното отчитане от
06.03.2017 г. е изминал период почти две години, надхвърлящ установения в чл.
23, ал. 1, т. 2 от ОУ тримесечен период. От друга страна по делото не е
установено, че реално потребената вода е отчетена с приложението на
изравнителния метод спрямо средномесечната консумация, при приложение на
разпоредбите на чл. 35, ал. 2 от Наредба № 4 от 14.09.2004 г.
и чл. 23, ал. 3, във вр. с чл. 24, ал. 3 от Общите условия на В и К оператора.
Извън карнета и справката
за облога, други доказателства, които да удостоверяват реално доставеното
количество ВиК услуги за процесния период не са представени, поради което съдът
не може да приеме, че ищцовото дружество е доказало при условията на пълно и
главно доказване този факт. Не може с оглед на това да се приеме, че за
потребителя съществува задължение за плащане на цена за вписаното в карнета при
отчет на 06.03.2017 г., съответно в справката за облога и плащанията на частен
абонат половината количество от 421 м3 потребена вода.
Предвид
неоснователността на главния иск, то неоснователен е и акцесорния за заплащане
на обезщетение за забава.
На ответника не се присъждат разноски на осн.чл.78 ал.3
от ГПК поради липса на такива.
С оглед приключване
на производството, следва да се изплати възнаграждение на особения представител
на ответника в размер на 100 лв., от внесения депозит от ищеца.
Водим от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „В.и к.“ ООД, ЕИК: ***срещу В.С.А., ЕГН ********** иск за приемане на установено в
отношенията между страните, че В.С.А. му дължи сумата 374.34 лв., представляваща дължима сума за
ползвани и неплатени В и К услуги за периода от 09.04.2015 г. до 06.03.2017 г.
по партида с абонатен номер ***за обект-имот, находящ се в гр. А. ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на депозиране на
заявлението по чл. 410 ГПК – 21.10.2019 г. до окончателното изплащане на
задължението, лихва за забава върху
главницата в размер на 64.78 лв., дължима
за периода от 07.04.2017 г. до 17.10.2019 г., за което е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 17009/2019 г. на ВРС.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ в полза на адв. С.Н.Т., възнаграждение
в размер на 100 лв. (сто лева) за осъществено процесуално представителство, в
качеството му на особен представител на В.С.А., ЕГН **********, за която сума е
внесен депозит от насрещната страна.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му, пред
Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН СЪД: