РЕШЕНИЕ
№ 14316
гр. София, 10.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 43 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА ЛЮБ. ДОНКОВА Гражданско дело №
20211110140370 по описа за 2021 година
Предявени са за разглеждане обективно и субективно съединени искове с
правно основание чл.422, ал.1 ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153, ал.1 ЗЕ
и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Производството е образувано по искова молба от [**********] против Ж. Д. И.
и Н. Е. И. /заместен в хода на процеса по реда на чл.227 ГПК от правоприемниците Д.
Н. И. и К. Н. И., наред с първоначалния ответник Ж. Д. И./ за установяване
съществуването на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 44768/2020 г. по описа на СРС, 43-ти
състав.
В исковата молба са изложени твърдения, че ответниците са клиенти на
топлинна енергия /ТЕ/ по смисъла на чл.153, ал.1 ЗЕ. Поддържа се, че съгласно чл.150,
ал.1 ЗЕ продажбата на ТЕ за битови нужди от топлопреносното предприятие се
осъществява при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажбата на топлинна
енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София. Поддържа, че през
процесния период в отношенията между тях са в сила Общите условия за продажба на
топлинна енергия от [**********] на клиенти за битови нужди в гр.София, одобрени с
решение на ДКЕВР от 2016 г., публикувани във в.“Монитор“, в сила от 10.07.2016 г.
Съгласно чл.31, ал.1 от ОУ, купувачите са длъжни да заплащат дължими суми по
ежемесечно издавани фактури за ТЕ в 45-дневен срок от датата на публикуването им
на интернет страницата на дружеството, като в ОУ е регламентирано да не се
1
начислява обезщетение за забава върху прогнозните месечни фактури, а една след
изтичане на 45-дневния срок от датата на публикуване на общата фактура за
съответния отоплителен сезон. Поддържа, че след влизане в сила на ОУ от 2016 г.
ищцовото дружество ежемесечно удостоверява публикуването в интернет на данни за
дължимите суми за ТЕ в присъствието на нотариус, за което се съставят констативни
протоколи. Твърди още, че в изпълнение на разпоредбата на чл.139б ЗЕ, собствениците
на СЕС, в която се намира и имота на ответниците, са сключили договор за
извършване на услуга дялово разпределение на топлинна енергия с [**********],
което дружество след края на отчетния период изготвя изравнителни сметки на база
реален отчет на уредите за дялово разпределение Твърди се, че за имота на
ответниците са издадени изравнителни сметки за начислена топлинна енергия през
процесния период, които не са заплатени. С оглед предходното, ищецът поддържа, че
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу
длъжниците – настоящи ответници, но тъй като заповедта е връчена по реда на чл.47,
ал.5 ГПК, обуславя правния си интерес от предявяване на настоящите искови
претенции против тях. По изложените в исковата молба доводи и съображения и
съгласно уточнителна молба с вх.№ 57749/24.03.2022 г., ищецът моли съда да
постанови решение, с което да признае за установено, че ответниците му дължи
сумите, както следва: 1/ ответникът Ж. Д. И. - сумата от 331,17 лева, представляваща
4/6 части от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия през периода от
01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в [**********] ведно
със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от
38,36 лева, представляваща 4/6 части от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ
за периода от 15.08.2018 г. до 02.11.2020 г.; сумата от 32,82 лева, представляваща 4/6
части от главница за извършена услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за
периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
11.11.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 6,82 лева, представляваща 4/6
части от обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода
от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г.; 2/ ответникът Д. Н. И. - сумата от 82,79 лева,
представляваща 1/6 част от главница за доставена, но незаплатена топлинна енергия
през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот, находящ се в
[**********] ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното
изплащане; сумата от 9,59 лева, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава
върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2018 г. до 02.11.2020 г.; сумата от 8,20 лева,
представляваща 1/6 част от главница за извършена услуга за дялово разпределение на
топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната
лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане и сумата от 1,70 лева,
представляваща 1/6 част от обезщетение за забава върху главницата за дялово
разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г. и 3/ ответникът К. Н. И. -
2
сумата от 82,79 лева, представляваща 1/6 част от главница за доставена, но незаплатена
топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за топлоснабден имот,
находящ се в [**********] ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до
окончателното изплащане; сумата от 9,59 лева, представляваща 1/6 част от
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2018 г. до 02.11.2020
г.; сумата от 8,20 лева, представляваща 1/6 част от главница за извършена услуга за
дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до 30.04.2019 г.,
ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното изплащане и
сумата от 1,70 лева, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава върху
главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г.
Претендира разноски.
В подадения в срока по чл.131 ГПК писмен отговор от тримата ответници се
изразява становище за неоснователност на предявените искове. Оспорва се
дължимостта на процесните суми с доводи, че не са получавали услуга дялово
разпределение и по делото липсва договор между ответниците и ЕС за такава услуга.
Прави се възражение за настъпила погасителна давност по отношение на главницата и
липвите. Оспорват твърдения на ищеца да са титуляри на партидата, като сочат, че не
са сключвали договор с топлопреносното предприятие. Поддържат, че процесния
недвижим имот представлява къща та два етажа, обитавани от едно домакинство,
поради което разпределяне на топлинна енергия помежду им е невъзможно. Сочат
още, че в приземния етаж са изградили със собствени средства абонатна станция, която
ищцовото дружество ползва, без да им заплаща обезщетение за това. С оглед
предходното, считат, че през периода от 10.07.2017 г. до 10.07.2020 г. ищецът
/неправилно посочен в отговора като „ответника“/ е ползвал съоръжението, като се е
обогатил без основание, поради което следва да им заплати обезщетение за ползване.
Поддържат, че след като до момента ищецът не е сключил договор за изкупуване на
съоръжението, нито им е заплатило цена за ползване на същото, то за тях е налице
правен интерес да потърсят правата си по съдебен ред. С оглед предходното правят
възражение за прихващане до размера на претендираното от ищеца вземане. Оспорват
се представените от ищеца документи – писмо от 05.01.2015 г. и удостоверение от
30.09.2002 г. Обективирани са въпроси към СТЕ и се претендират разноски.
В първото по делото открито съдебно заседание съдът е допълнил и изменил
доклада, съобразно последващи уточнения от ищеца относно размера и периода на
предявените срещу всеки от ответниците искове, както и по отношение на направените
от ответниците уточнения относно направените възражения за прихващане, като е
приел, че против ответника Ж. Д. И. са предявени искове, както следва: за сумата от
2548, 08 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена ТЕ през периода
01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до
окончателното изплащане; за сумата от 372,76 лв., представляваща обезщетение за
3
забава върху главницата за ТЕ, начислена за периода 15.08.2018 г. до 02.09.2020 г.; за
сумата от 17,67 лв., представляваща главница за дялово разпределение на ТЕ през
периода от 01.08.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
17.09.2020 г. до окончателното изплащане; за сумата от 3,44 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2017 го 02.09.2020 г. Против ответника Д. Н. И. са предявени искове, както
следва: за сумата от 637,02 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена
ТЕ през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
17.09.2020 г. до окончателното изплащане; за сумата от 93,19 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ начислена за периода 15.08.2018 г. до
02.09.2020 г.; за сумата от 4,42 лв., представляваща главница за дялово разпределение
на ТЕ през периода от 01.08.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане; за сумата от 0,86 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялово разпределение за периода от
01.10.2017 го 02.09.2020 г. Против ответника К. Н. И. са предявени искове, както
следва: за сумата от 637, 02 лв., представляваща главница за доставена, но незаплатена
ТЕ през периода 01.05.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от
17.09.2020 г. до окончателното изплащане; за сумата от 93,19 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за ТЕ начислена за периода 15.08.2018 г. до
02.09.2020 г.; за сумата от 4,42 лв., представляваща главница за дялово разпределение
на ТЕ през периода от 01.08.2017 г. – 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано
от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане; за сумата от 0,86 лв., представляваща
обезщетение за забава върху главницата за дялов разпределение за периода от
01.10.2017 го 02.09.2020 г. В писмения отговор от тримата ответници е заявено
възражение за прихващане, както следва: от ответника Ж. И. - за сумата от 800 лв.,
представляваща обезщетение за наем на абонатна станция, която ищцовото дружество
е ползвало неправомерно през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.; от ответника
Д. И. - за сумата от 400 лв., представляваща обезщетение за наем на абонатна станция,
която ищцовото дружество е ползвало неправомерно през периода от 01.05.2017 г. до
30.04.2019 г. и от ответника К. И. - за сумата от 400 лв., представляваща обезщетение
за наем на абонатна станция, която ищцовото дружество е ползвало неправомерно през
периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г.
Конституираното по делото трето лице – помагач на страната на ищеца – “ПМУ
СОФИЯ” ООД е депозирало молба, в която твърди, че не извършва дялово
разпределение на топлинна енергия в жилищната сграда, в която се намира процесния
недвижим имот.
Следва да се има предвид, че в процесуалния закон не е предвидена възможност
за отмяна на определението, с което е конституирано третото лице-помагач. По
аргумент на чл.220, изр.2-ро ГПК само определението, с което не се допуска
4
привличането на третото лице подлежи на обжалване с частна жалба. Теорията и
съдебната практика приемат, че дори при неправилно конституиране на трето лице
като подпомагаща страна, съдът не може да отмени определението си, а и това не е
необходимо, тъй като в този случай по отношение на това трето лице няма да е налице
обвързващата сила на мотивите, съгласно чл.223, ал.2 ГПК.
В предоставения на основание чл.149, ал.3 ГПК срок, по делото не са постъпили
писмени защити.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства по отделно и в
тяхната съвкупност, и като взе предвид становищата на страните, приема за установено
следното от фактическа страна:
Видно от приложеното към настоящото производство ч.гр.д.№ 44768/2020 г. по
описа на СРС е, че по заявление на [**********] е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК, с която е разпоредено двамата длъжници –
първоначални ответници, да заплатят разделно /по ½ част/ на заявителя от сумите,
както следва: сумата от 3822,11 лева, представляваща главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [**********], инсталация **********/аб.№ 24574,
ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до окончателното изплащане;
сумата от 559,14 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за
топлинна енергия през периода от 15.08.2018 г. до 02.09.2020 г.; сумата от 26,51 лева,
представляваща главница за дялово разпределение на топлинна енергия през периода
от 01.08.2017 г. до 30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 17.09.2020 г. до
окончателното изплащане; сумата от 5,16 лева, представляваща обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение на топлинна енергия през периода от
01.10.2017 г. до 02.09.2020 г., както и сумите от 88,26 лева – платена държавна такса и
50,00 лева – юрисконсултско възнаграждение.
С разпореждане от 10.06.2021 г. по ч.гр.д.№ 44768/2020 г. по описа на СРС,
съдът е констатирал, че издадената заповед е връчена на длъжниците при условията на
чл.47, ал.5 ГПК, поради което е указал на заявителя - настоящ ищец, че може да
предяви иск за установяване на вземането си. В предоставения му едномесечен срок
ищецът е подал исковата молба.
По делото е приложен заверен препис от нотариален акт за замяна на недвижими
имоти № 191, том I, рег.№ 6145, дело № 159/2013 г. по описа на [**********],
нотариус с район на действие СРС, от който се установява, че на 20.06.2013 г. двамата
първоначални ответници – Ж. Д. И. и Н. Е. И., са придобили правото на собственост
върху процесния недвижим имот. Видно от обективираното в т.3 от нотариалния акт е,
че владението върху този имот ще бъде предадено в 30-дневен срок от датата на
сключване на договора.
По делото е приложено заявление-декларация с рег.№ Г-6703/04.07.2013 г. от
5
трето за делото лице до изпълнителния директор на ищцовото дружество, с което е
изразено желание за откриване на партида по отношение на процесния недвижим имот.
По делото няма данни за отказ по подаденото заявление.
По делото е приложено и заявление с рег.№ Г-6892/03.06.2014 г. от
горепосоченото трето за делото лице до ищеца, в качеството му на титуляр на партида
с аб.№ 24574, с която е поискано обединяването на две партиди, тъй като собственикът
е само един. Върху заявлението е изписан саморъчен текст, без данни за автора – „аб.
№ 24574 V = 514,00 този код остава“.
По делото е приложено писмо от 05.01.2015 г. от ищеца до първоначалните
двама ответници, с което последните се уведомяват, че считано от м.ноември 2014 г.
„името на Ж. И.“ е вписано като титуляр на партида с аб.№ 24574 за заплащане на
топлинна енергия за процесния недвижим имот. По делото няма данни писмото да е
получено от адресатите.
По делото е приложено заверено копие от проект на жилищната сграда, в която
се намира процесния недвижим имот, изготвен по повод възстановяване на
строителните й книжа.
По делото е приложено удостоверение, издадено от [**********] в което е
посочено, че това дружество е сключило индивидуални договори с етажните
собственици от сградата, в която се намира и процесния недвижим имот, за
извършване на услугата „Топлинно счетоводство“ чрез системата за индивидуално
отчитане и разпределение на топлинна енергия. По делото няма данни за тези
договори. Вместо това е представен протокол от 28.09.2002 г. за проведено ОС с
участието на двама етажни собственици. В протокола е обективирано решение за
сключване на договор за извършване на услугата „Топлинно счетоводство“ с
[**********]. Към протокола е приложен списък, подписан от присъствалите два
души.
По делото са приложени 2 бр. съобщения към фактури, без данни за титуляр,
абонатен № и съставител, поради което съдът не ги обсъжда.
По делото е приложен договор от 14.03.2012 г. сключен между ищеца и трето за
делото дружество, който не касае процесния исков период, нито процесния спор,
поради което съдът приема същия за неотносим и не го обсъжда.
По делото са приложени Общи условия на ищцовото дружество, одобрени от
КЕВР от 27.06.2016 г.
По делото е изслушано и прието заключението на съдебно-техническа
експертиза, в което вещото лице, след запознаване с материалите по делото и
извършване на проверки в ищцовото дружество и трето за делото лице [**********] е
посочило, че за процесния период ФДР е изготвила две изравнителни сметки за
потребена топлинна енергия. За имота е разпределяна ТЕ за отопление от 4 бр.
радиатори (без топлинни разпределители), лира по МСРС и за топла вода. Съгласно
6
заключението топломерът, монтиран в АС на жилищната сграда, в която се намира
процесния апартамент, е преминавал метрологични проверки през две години, като от
ежемесечните му отчети са приспадани технологичните разходи на АС. Според
заключението на вещото лице разпределянето на ТЕ през исковия период за процесния
недвижим имот, е в съответствие с нормативната уредба.
По делото е изслушано и прието и заключение на съдебно-счетоводна
експертиза, от което се установява, че след извършена проверка в счетоводството на
ищцовото дружество, вещото лице е констатирало, че през исковия период са издавани
кредитни известия към фактурите за прогнозно начислена топлинна енергия, след
което същите са сторнирани и издадени две общи фактури. Вещото лице е посочило,
че общият размер на неплатените суми за процесния период възлиза на сумата от общо
3848,62 лева, в т.ч. 26,51 лева за дялово разпределение, а обезщетението за забава
върху главницата – в размер на 564,30 лева, в т.ч. 5,16 лева върху главницата за дялово
разпределение.
По повод приетите възражения за прихващане, по делото е изслушано и прието
заключение на съдебно оценителна експертиза, в която вещото лице е посочило, че
размера на средния месечен пазарен наем за находящата се в сградата абонатна
станция, за периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. е в размер на 1172,00 лева без
ДДС.
Във връзка с приетите възражения за прихващане по делото е изслушано и
прието и заключение на съдебно-техническа експертиза, но видно от същото е, че
извършените проверки и поради липса на представени от страните доказателства, не е
в състояние да посочи с чии средства е изградена абонатната станция в сградата и има
ли подадено заявление за изкупуване от ищеца. Вещото лице е посочило единствено,
че сградата е топлофицирана преди 1996 г., а през 2002 г. старата абонатна станция е
подменена с нова.
Други относими и допустими доказателства не са представени по делото.
При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни
изводи:
С оглед правилата за разпределение на доказателствената тежест ищецът следва
да установи при условията на пълно и главно доказване по иска за главницата - че
спорното главно право е възникнало, в случая това са обстоятелствата, свързани със
съществуването на договорни отношения между страните за доставката на топлинна
енергия, обема на реално доставената на ответника топлинна енергия за процесния
период, както и че нейната стойност възлиза на спорната сума, и по иска за законната
лихва за забава – че главното парично задължение е възникнало, че е настъпила
неговата изискуемост, както и че размера на законната лихва възлиза на спорната сума.
В конкретния случай ответниците не оспорват обстоятелството, че са
собственици на процесния недвижим имот. Предходното се установява и от
7
представения по делото нотариален акт за замяна на недвижим имот, както и от
приложеното по делото удостоверение за наследници. В цитираният нотариален акт не
е посочено при какви права първоначалните двама ответници придобиват правото на
собственост, поради което важи презумпцията, че са съсобственици при равни права
/доколкото по делото няма данни имотът да е придобит в режим на СИО/. Видно и от
заявлението по чл.410 ГПК, съответно от издадената заповед въз основа на същото е,
че сумите са разпределени между длъжниците – настоящи първоначални ответници,
разделно – по ½ част.
Основните възражения на ответниците се свеждат до оспорване качеството им
на клиенти на топлинна енергия, доставяна от ищцовото дружество, както и относно
използването и отчитането на доставяната до имота топлинна енергия.
Съгласно чл.153, ал.1 ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на
ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да
монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в
имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл.36, ал.3. Следователно, купувач /страна/ по
сключения договор за доставка на топлинна енергия до процесния имот е неговият
собственик или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на ползване.
В конкретния случай, видно от приложено заявление-декларация с рег.№ Г-
6703/04.07.2013 г. от трето за делото лице до изпълнителния директор на ищцовото
дружество е, че същото е поискало открива на партида за процесния недвижим имот на
негово име, обявило е, че домакинството се състои от 5 членове, посочило е, че
представя копия от документи, удостоверяващи правото на собственост или вещно
право на ползване на топлоснабдения имот. От приложеното по делото, почти една
година по-късно, заявление с рег.№ Г-6892/03.06.2014 г. от същото трето за делото
лице, може да се обоснове извод, че ищецът е открил партида на негово име. С
посоченото второ заявление, това трето лице е поискало обединяването на две партиди,
тъй като собственикът е само един. По аргумент от изписания саморъчен текст върху
същото, може да се направи извод, че искането е одобрено.
По делото няма данни за причината, обусловила служебна промяна на партидата
от страна на ищеца на името на ответника Ж. Д., но и няма доказателства това да е
сторено. Видно от заключението на вещото лице по съдебно-счетоводната експертиза
е, че в счетоводството на ищеца партидата се вода на името на починалия в хода на
процеса ответник Н. Е. И..
На следващо място, дори по делото да се приеме, че и към процесния исков
период - 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. първоначалните двама ответници са били
собственици на недвижимия имот, до който ищецът твърди да е доставял топлинна
енергия, поради което между страните е било налице облигационно правоотношение
8
по силата на ОУ на ищеца, то в хода на производството последният не проведе пълно и
главно доказване на количеството потребена топлоенергия, стойностите и през исковия
период, начина на извършване на дялово разпределение и дела на ответниците за
отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за битово горещо
водоснабдяване.
Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в
ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-ЗЗ4 от
06.04.2007 г. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 г./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/.
Действително, от заключението на вещото лице по допусната съдебно-
техническа експертиза, което при преценката му по реда на чл.202 ГПК следва да бъде
кредитирано се установява, че съгласно представените му документи, разпределянето
на ТЕ през исковия период за процесния недвижим имот, е в съответствие с
нормативната уредба. Следва да се има предвид, че заключението на вещото лице не
освобождава ищеца от задължението за пълно и главно доказване. Вещото лице е
констатирало, че за имота е разпределяна ТЕ за отопление от 4 бр. радиатори (без
топлинни разпределители), лира по МСРС и за топла вода, но по делото няма данни
относно отчетените водомери за топла вода, броя на живущите в имота лица, дали
отчетите са въз основа на горепосоченото заявление от трето за делото лице, или въз
основа на служебно откритата партида от ищеца. От данните по делото е налице
индиция, че двата абонатни номера в жилищната сграда са обединени, но по делото
няма доказателства относно начина на извършване на дялово разпределение и дела на
ответниците за отопление на процесния недвижим имот, за сградна инсталация и за
битово горещо водоснабдяване за конкретния имот.
От писмото на конституираното като трето лице-помагач на страната на ищеца
дружество, може да се обоснове извод, че ищецът не е в състояние да посочи и кое е
дружеството, което в действителност извършва дялово разпределение на топлинна
енергия в имота. По делото няма доказателства за наличие на договор по реда на
чл.139в, ал.2 ЗЕ между ищеца и което и да е дружество, през процесния исков период.
Предвид гореизложените съображения, настоящият съд приема предявените
искове за главници и лихви за неоснователни и недоказани, поради което същите
следва да бъдат отхвърлени.
Поради ненастъпване на вътрешно процесуалното условие за произнасяне по
възраженията за прихващане, обусловено от уважаване на главните искове, съдът
не дължи произнася по тях.
9
По разноските:
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 ГПК, право на разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете имат ответниците. В хода на устните
състезания процесуалния представител на ответника И. е поискал присъждане на
разноски, съобразно приложения по делото списък по чл.80 ГПК. Видно от делото,
такъв списък е представен, но само от процесуалния представител на ответниците Д.
И. и К. И. и само по отношение на заплатеното адвокатско възнаграждение. С оглед
предходното, доколкото съдът е обвързан от искането, обективирано в списъка по
чл.80 ГПК, то дори по делото да са налице доказателства и за други сторени от
ответниците разноски, същите следа като не са поискани, не следва да бъдат
присъждани. С оглед предходното на горепосочените двама ответници следва да бъдат
присъдени направените разноски за платено адвокатско възнаграждение в общ размер
на 600,00 лева, доколкото в договора за правна защита и съдействие не е посочено
какъв размер е заплатил всеки от тях поотделно.
По делото /в исковото и заповедното производство/ няма данни за направи
разноски от ответника Ж. И., поради което и съдът не присъжда такива.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] против Ж. Д. И., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 2548,08 лева, представляваща 4/6 части от главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [**********] ведно със законната лихва, считано от
11.11.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 372,76 лева, представляваща 4/6
части от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2018 г. до
02.11.2020 г.; сумата от 17,67 лева, представляваща 4/6 части от главница за извършена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното
изплащане и сумата от 3,44 лева, представляваща 4/6 части от обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] против Д. Н. И., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
10
сумата от 637,02 лева, представляваща 1/6 част от главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [**********] ведно със законната лихва, считано от
11.11.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 93,19 лева, представляваща 1/6
част от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2018 г. до
02.11.2020 г.; сумата от 4,42 лева, представляваща 1/6 част от главница за извършена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното
изплащане и сумата от 0,86 лева, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г.
ОТХВЪРЛЯ предявените от [**********], със седалище и адрес на управление:
[**********] против К. Н. И., ЕГН ********** искове с правно основание чл.422, ал.1
ГПК, вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД, вр. с чл.153 ЗЕ и с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК
вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено, че ответникът дължи на ищеца
сумата от 637,02 лева, представляваща 1/6 част от главница за доставена, но
незаплатена топлинна енергия през периода от 01.05.2017 г. до 30.04.2019 г. за
топлоснабден имот, находящ се в [**********] ведно със законната лихва, считано от
11.11.2020 г. до окончателното изплащане; сумата от 93,19 лева, представляваща 1/6
част от обезщетение за забава върху главницата за ТЕ за периода от 15.08.2018 г. до
02.11.2020 г.; сумата от 4,42 лева, представляваща 1/6 част от главница за извършена
услуга за дялово разпределение на топлинна енергия за периода от 01.05.2018 г. до
30.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 11.11.2020 г. до окончателното
изплащане и сумата от 0,86 лева, представляваща 1/6 част от обезщетение за забава
върху главницата за дялово разпределение за периода от 01.12.2017 г. до 02.11.2020 г.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК [**********], със седалище и адрес на
управление: [**********] да заплати на Д. Н. И., ЕГН ********** и К. Н. И., ЕГН
**********, сумата от общо 600,00 лева, представляваща направени разноски по
производството, съразмерно на отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице [**********] със
седалище и адрес на управление: г[**********], помагач на страната на ищеца
[**********].
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11