Р
Е Ш Е
Н И Е
№
град ТЕТЕВЕН
07.03.2016 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД -трети състав в съдебно заседание на пети февруари
През
две хиляди и шестнадесета година , в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ИСКРА МАКСИМОВА
При
секретаря В. М. ,
като разгледа докладваното Гр. дело № 614 по описа за 2015 година със страни :
1/ Ищец : П.Д.П. ЕГН ********** ***
2/
Ответници : П.Й.Х. ЕГН ********** ***
В. В.В.
ЕГН ********** ***
И
за да се произнесе , взе пред вид следното :
Предявен е иск
на правно основание чл.33 ал.2 от ЗС.
В исковата
молба се излага от ищеца ,че с първата ответница са съсобственици по силата на
прекратена с развод семейна имуществена общност на недвижим имот , находящ се в
село Р…. , община Тетевен, област Ловеч. На 07.08.2014 година с нот.акт № 37
том ІІ ,дело № 140/2014 година първата ответница е прехвърлила на втория
ответник “в изпълнение на дълг” своята ½ ид.част от имота. Не са
изпълнени изискванията на чл.33 ал.1 от
ЗС при тази сделка ,като нито е канен , нито е уведомяван ,нито изобщо ответницата е декларирала пред нотариуса изпълнението на условията по чл.33
, а ако е декларирала ,то декларацията е напълно невярна. Това поражда
за него потестативното право да иска постановяване на изкупуване на основание
чл.33 ал.2 от ЗС на този недвижим имот. От друга страна счита ,че уговорката за
насрещната престация в нот.акт е в негова вреда , привидна е , като е завишена
привидно , а в едната си част е и
нищожна. Действителната уговорка е много по-ниска и е равна на данъчната
оценка. Няма дълг на П.Х. към В.В. в посочения в споразумението ,сключено на
31.07.2014 година , размер.Уговорката в споразумението за лихви и неустойки
,формираща крайната сума в него от
791 457.82 лева е привидна ,сключена без представителна власт и
следователно нищожна.При това положение е налице привидна уговорка в
негова вреда ,която не следва да се
прилага при определяне на задължението му
по чл.33 ал.2 ,във връзка с ал.3
от ЗС , а моли да се приложи действителната уговорка ,която е посочена
по-горе. Симулиран е и процесът , въз основа на който е сключено
споразумението.Моли да бъдат призовани на съд и бъде постановено решение , с което бъде постановено изкупуването
от него на основание чл.33 ал.2 от ЗС на ½ ид.част от процесния недвижим имот при следните условия-за
сумата в размер на 2356.90 лева ,
като му бъдат присъдени разноските по делото.
В срока по
чл.131 от ГПК от ответницата П.Й.Х. е
постъпил писмен отговор на исковата молба , в който оспорва изцяло ,както по основание , така и по размер исковата претенция ,като
счита същото за неоснователна и недоказана,поради което моли искът да бъде
отхвърлен изцяло , като й бъдат
присъдени разноските по делото. В настоящия случай чл.33 от ЗС не е приложим и
ищецът няма право на изкупуване ,тъй като собствеността й върху ½ ид.част от процесния имот е прехвърлена на втория ответник не срещу заплащане на цена по сделка
за покупко-продажба , а е прехвърлена “ в изпълнение на задължение” ,което не е
сделка ,която може да се приравни с покупко-продажба. Разпоредбите на чл.33 от
ЗС имат ограничителен характер ,защото стесняват кръга само до купувачите по
сделки за покупко-продажба на част от съсобствен имот. Сделката не е
покупко-продажба , а е следствие от Споразумение от 31.07.2014 година и представлява
прехвърляне на собственост в изпълнение
на поети с това споразумение задължения с оглед личността на кредитора.
Освен тази сделка са направени още две такива.В изпълнение на задължението си
по т.3 от Споразумението от 31.07.2014
година е прехвърлила собствеността на
недвижим имоти ,посредством три сделки с
нот.актове за прехвърляне на недвижими имоти в изпълнение на задължение. Това
не са сделки по покупко-продажба , а прехвърляне на собственост в изпълнение на
дълг и чл.33 от ЗС не е приложим. Нито е
канила , нито е уведомявала съсобственика П. за
сделката ,защото тя не е продавала имотите си. Не е получавала пари
срещу тях.Няма никакво основание да се дава възможност на ищеца да изкупи
процесния имот на данъчна оценка. Относно наведените твърдения за нищожност на
основанието /наличието на дълг/ и престацията по нот.акт №27/2014 година ,то
подобна нищожност би повлякла нищожност на цялата сделка , а по нищожна сделка
не може да се постанови изкупване. Не са в хипотезата на привидна уговорка за
признат дълг за обезщетение на вреди в размер на 791 457.82 лева и няма
основание да се приеме ,че действителната уговорка е за продажба на стойност
данъчните оценки на имотите , тъй като не
е получавала никакви парична престация. Искът е
заведен след изтичане на преклузивния срок по чл.33 ал.2 от ЗС и само на това основание ще следва
да бъде отхвърлен. Споразумението е подписано лично от нея и В.В. ,същото е
валидно и няма никаква връзка с ищеца.
В срока по
чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба и от ответника В.В.В.
,в който оспорва изцяло иска по основание
и размер. Първата ответница не е предлагала имотите по извършените
сделки за продажба ,нито на него , нито на ищеца , който е съсобственик , тъй
като същата никога не ги е продавала.Чл.33 от ЗС касае строго и ограничено
сделки за покупко- продажба и не се прилага в никаква други случаи. Имотът
,който е предмет на настоящия процес , е
само част от всички недвижими имоти/
идеални части от тях/ , които Х. му е прехвърлила за обезщетение на вредите в
размер на 791 457.82 лева ,които е
претърпял вследствие на това ,че същата се е легитимирала като пълномощник на
фирма “Алумин Предо” ЕООД ,която през 2008 година е била
собственост на вече бившия й съпруг и ищец по настоящето дело , и от
името на фирмата е сключила Договор за
заем от 01.07.2008 година , съгласно
който той е предоставил сума в размер на 330 000 лева. Размерът на
загубите му постоянно е нараствал.Така с Х.
са постигнали извънсъдебно
Споразумение от 31.07.2014 година
,по силата на което тя се е съгласила да му прехвърли собствеността на всички притежавани от нея идеални части от недвижими имоти , като запази
пожизнено право на ползване на апартамента , в който живее. Той от своя страна
е заявил ,че занапред няма да има никакви претенции към нея за суми ,
представляващи обезщетение и е оттеглил
иска си. Исковата молба е подадена много след изтичане на преклузивния
срок по чл.33 ал.2 от ЗС. Той не е
купувал нито процесния ,нито имотите по другите нот.актове за цена равняваща се
на данъчната оценка.
Страните ,чрез
пълномощниците си , доразвиват съображенията си в представените в указания от
съд срок писмени бележки по делото.
От ответната
страна се възразява с писмените отговори на исковата молба ,че предявеният иск
на правно основание чл. 33 ал.2 от ЗС е погасен по давност , тъй като не е
предявен в преклузивния двумесечен срок
от продажбата.
Нот.акт за
прехвърляне на недвижим имот , в изпълнение на задължение № 137 том І ,рег.№
1673 , дело № 140/2014 година е изповядан на 07.08.2014 година.
Искът
по чл.33 ал.2 от ЗС е предявен на 29.04.2015 година.
Съгласно утвърдената
съдебна практика на ВКС двумесечният срок за предевяване на иска по чл. 33 ал.2 от ЗС
започва да тече от датата на продажбата ,при наличие на отправена покана за изкупуване , или от датата на узнаване на продажбата ,в
случай ,че покана не е била отправена / Решение № 808 от 14.01.2011 година на
НКС по гр. дело № 1185/2009 година на І г.о. ,ГК , постановено по реда на
чл.290 от ГПК , Решение № 383/26.10.2010 година на ВКС по гр. дело № 532/2010
година на ІІ г.о. ГК , Решение № 209 от 19.07.2010 година на ВКС по гр. дело №
750/2010 година на І г.о. ГК , постановено по реда на чл.290 от ГПК /
В
конкретния случай е безспорно
обстоятелството ,че съсобственикът-ищец по делото ,не е бил поканен да изкупи
имота , т.е. срокът за предевяване на
конститутивния иск по чл.33 ал.2 от ЗС за него тече от датата на узнаване на договора за
продажба.
В
тежест на ищеца е да докаже обстоятелството ,че искът е предявен в срока по
чл.33 ал.2 от ЗС / Решение № 423/27.05.2009 година на ВКС по гр. дело №1180/2008 година , ІІІ г.о., ГК/
По
делото е представено от ищеца Заявление до Служба по вписванията-град Тетевен за издаване на препис от нот.акт
от 23.04.2015 година.
От
показанията на разпитаната по делото
свидетелка Т… Й.-майка на ищеца се установява: Синът й и бившата й снаха П. *** , град Б….и село Р….
През месец март 2015 година е разбрала
от сина си ,че тя е прехвърлила своята
½ ид.част от имота в град Б….. Това обстоятелство синът
й разбрал при извършване от него справка
в съда в град Б….. Впоследствие са се усъмнили
,че може да са прехвърлени и другите имоти.Някъде в средата на месец
април са разбрали и за другите имоти. Синът й е дошъл в град Тетевен и се е
указало ,че е прехвърлена и идеална част
от имота в Р…..Определено на 04.03.2015 година е разбрала от сина си за
прехвърлителната сделка.
Съдът
намира , че с оглед на ангажираните от ищеца доказателства , се установява по
делото ,че искът по чл.33 ал.2 от ЗС е предявен в двумесечен срок от узнаване за договора за
продажба.
От
ответната страна са представени
множество писмени доказателства , но със
същите не се установява ,че ищецът е
узнал за договора за продажба на имота в село Р…. преди месец март 2015
година.Представените писмени доказателства
касаят извършени справки в Служба по вписвания-град Ботевград и
протоколи от съдебни заседания в Районен съд-град Ботевград.
И
след като направеното възражение за погасяване по давност на предявения иск по чл.33 ал.2 от ЗС е неоснователно , то
и съдът следва да реши спора по неговото същество.
От
приложеното към делото влязло в законна Решение
от 08.08.2012 година ,постановено
по гр.дело №11 074/2012 година по описа на Районен съд-град София е видно
,че е прекратен брака между ищеца и
първата ответница , сключен на
08.05.1994 година в град Ботевград ,чрез
развод по взаимно съгласие и на основание чл.50 от СК.
От
приложения по делото нота.кт за
прехвърляне на недвижим имот , в
изпълнение на задължение № 37 том І- ,рег.№ 1673 , дело № 140/2014 година на
нотариус Ивайло Иванов-рег.№305 на Нотариалната камара е видно ,че на
07.08.2014 година П.Й.Х. в изпълнение на
задължението си по т.3 от Споразумение
,сключено на 31.07.2014 година за извънсъдебно уреждане на отношения
, впредвид искова молба
вх.№92871/29.07.2014 година на СГС ,подадена от В.В.В. срещу П.Й.Х. , по която
молба е образувано гр. дело № 11433/2014
година , ГО , І-14 състав на СГС прехвърля на В. В.В.
собствената си ½
ид.част от недвижим имот ,
находящ се в село Р…., община Тетевен,
област Ловеч.
От
приложения към делото нот.акт за покупко-продажба № 188 том І ,рег.№1270 ,дело
№ 158/2006 година на нотариус Румяна Вутева , рег.№ 392 на Нотариалната камара е видно ,че
този имот е придобит по време на
брака между ищеца и първата ответница.
От
приложения към делото нот.акт за
прехвърляне на недвижими имоти в
изпълнение на задължение № 35 том І ,рег.№ 1704 ,дело №32/2014 година е видно ,че на 07.08.2014 година П.Й.Х.
в изпълнение на задължението си
по т.3 от Споразумение
,сключено на 31.07.2014 година е
прехвърлила на В.В.В. собствената си ½
ид.част от недвижими имоти , находящи се в град Б…..
От
приложения към делото нот.акт за
прехвърляне на недвижими имоти в изпълнение на задължение № 91 том І ,рег.№
5748 ,дело № 60 от 2014 година на 01.08.2014 година П.Й.Х. в
изпълнение на задължението си по т.3
от Споразумение ,сключено на 31.07.2014 година е прехвърлила на В.В.В.
собствената си ½ ид.част от
недвижими имоти , находящи се в град С…..
От
приложеното към делото Споразумение от
31.07.2014 година , сключено между П.Й.Х.
и В.В.В. се установява :
Т.1
Страните по това споразумение са взели пред вид ,че по искова молба вх.№ 92871/29.07.2014 година от В.В.В. е
образувано гр. дело № 11433/2014 година
, ГО , І-14 състав на СГС.По делото В. В.В.
е предявен иск срещу ответник П.Й.Х. за сумата от 791 457.82
лев.Предевеният иск е на правно основание чл. 42 ал.1 от ЗЗД , а именно да се
осъди П.Й.Х. да заплати обезщетение на В.
В.В. до предявения размер , за това че П.Й.Х. е сключила договор за заем
от 01.07.2008 година , действайки като представител на АЛУМИН ПРЕДО ЕООД ЕИК **********
без да има представителна
валст.последното е установено с решение от 30.06.2014 година по ВАД № 541/2012
година на АС при БТПП.
Т.3
П.Й.Х. се задължава да обезщети В.В.В. за вредите констатирани в т.2 от
споразумението ,за което П.Й. Х. се
задължава в срок от 10 дни от датата на
споразумението да прехвърли в полза на В.В.В. собствеността на
притежаваното от нея имущество: ½
ид.част от недвижими имоти в град С… , ½ ид.част от недвижими имоти в град Б… и
½ ид.част от недвижим имот в село
Р…. , община Тетевен.
В
т.7 страните се споразумяват ,че след прехвърляне на собствеността на всички
имоти по т.3 в полза на В.В.В. и след прехвърляне на собствеността на имота по
т.5 , в случай на сбъдване на поставеното в същата точка условие , всички
отношения помежду им в връзка с гореописания Договор за заем от 01.07.2008
година ,също както и по Договор за встъпване в дълг от 09.01.2011 година ,
сключен между В.В.В. от една страна и ГЛАСПРЕД ЕООД , ЕИК ********** , АЛПРЕДО ЕООД ЕИК 17509661 и ГЛАСПРЕД ЕООД ЕИК ********* и трите дружества
представлявани от П…. , както и всякакви други отношения ,възникнали до датата
на настоящето споразумение се считат уредени напълно и прекратени , като В.В. В. декларира ,че всички негови претенции за
вреди по отношение на П.Й.Х. и изцяло обезщетени и погасени , като в допълнение
декларира ,че се отказва от всички възникнали до датата на споразумението права към П.Й.Х. , включително права за получаване на плащане на обезщетение ,че няма
каквито и да е претенции за заплащане на
суми или други претенции спрямо П.Й. Х.
и се отказва от такива във връзка с права възникнали до датата на
споразумението ,като се задължава да не предевява такива пред съд или по друг
начин.
Към
делото съответно са и приложени Решение
от 30.06.2014 година на Арбитражен съд при Българската
търговско-промишлена палата- град София
по арбитражно дело № 541/2012 година , Искова молба до СГС вх.№ 92871 от В.В.В. срещу П.Й.Х. /
с предишно фамилно име П… / на правно основание чл.42 ал.1 от ЗЗД , молба от В.В.В.
по гр. дело № 11433/2014 година по описа на СГС , вх.№ 100878/26.08.2014 година
, Договор за паричен заем от 01.07.2008
година , Договор за встъпване в дълг от 09.01.2011 година , Квитанция към
приходен касов ордер от 01.07.2008 година ,
Квитанция към приходен касов ордер
от 09.01.2009 година , Покана от В.В.В.
от 09.07.2012 година , Покана от В.В. В. от 14.05.2012 година , Покана от В.В.В. от
14.05.2012 година , Покана от В.В.В. от 09.07.2012 година , Покана от В.В. В. от 09.07.2012 година , генерално
пълномощно от П. Д.П. от 04.09.2006 година и Пълномощно от П.Д.П. от 01.06.2010 година.
При
така установената по делото фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
За установяване на исковата си претенция , предявена на
основание чл.33 ал.2 от ЗС , ищцовата страна се позовава на Решение № 514/2006
година по гр.дело № 2276/2004 година ,
ІV г.о. на ВКС ,съгласно което разпоредбата на чл.33 ал. 2 от ЗС намира
приложение при сключване на договор за прехвърляне на идеална част от
съсобствен имот срещу погасяване на
паричен дълг на прехвърлителя. Съгласно
така цитираното решение на ВКС сделката “ даване вместо изпълнение “
може да бъде приравнена на продажба и
съответно да се постанови изкупуване , ако има прехвърляне на съсобствен недвижим имот ,като вместо
получаване на продажната цена страните
прихващат едно парично задължение на прехвърлителя към приобретателя. Условието е това да бъде само парично задължение и то да е точно
установено.
В настоящия случай паричното задължение
на П.Й.Х. произтича от претенция на
кредитора за вреди ,част от които са предявени съдебно с искова молба от 31.07.2014 година и са установени по
размер към деня на предевяване на исковата молба. Кредиторът В.В.В. обаче е
предявил претенция за вреди , произтекли от подписания от П.Й.Х. Договор за заем , а именно главница
,лихви , неустойка и разноски. Съдебно непредявени са останали всякакви други вреди ,които са
възникнали за В. от невъзможността да събере вземанията си / невъзможност да
покрива задължения по други сключени от него
договори ,лихви от деня на завеждане на
исковата молба до окончателното събиране на вземането/ , поради което в
Споразумението между двамата ответници
изрично е залегнала клауза , че В. се отказва от всички възможни претенции за
претърпени от него към деня на Споразумението вреди към П.Й.Х.. Поради това
дори ищецът съсобственик да заплати сумата по
предявения съдебен иск за вреди ,
същият не може да замести кредитора-В. и
поеме задължението по т.7 от Споразумението- да направи отказ от непредявените
и неустановени по размер други вреди ,
които В. може да предяви допълнително във всеки
един момент. Поради това прехвърлянето на имотите П.Й.Х. прави с оглед личността на кредитора-в
случая ответника В.В.. За нея не е безразлично кой ще заплати съдебно
предявеното парично задължение
,защото точно този кредитор-В. може да
има и други непредявени претенции за вреди
от невъзможността да събере вземанията си , които не са все още съдебно
претендирани ,но съществуват. Кредиторът В. не престира просто една сума пари ,
а в допълнение поема задължения , които
никое друго трето лице не може да
изпълни , а именно : оттегляне на заведения
иск по гр. дело № 11433/2014
година , ГО , І-14 състав на СГС и отказ от всички възможни претенции по
отношение на П. Й.Х..Страните са
определили размера на изрично посочените
в т.2 от Споразумение от 31.07.2014 година
вреди , но към паричното
изражение на тези вреди са добавили и
посочените в т.6 и т.7 от Споразумението задължения , които кредиторът
поема: отказ от всякакви , невключени в предявения съдебен иск реди ,за които е
възможно да има претенции.
С
оглед на гореизложеното съдът намира ,че
в настоящия казус не намира приложение
цитираното от ищцовата страна Решение № 514/2006 година / същото не е и
постановено по реда на чл.290 от ГПК , те. не е задължително за съдилищата / ,
а попада в хипотезата на Решение № 413/2010 година на ВКС. Сделката , извършена с Нотариален акт
за прехвърляне на недвижим имот в
изпълнение на задължение № 37 , томІІ , рег.№ 1673 , дело № 140/2014 година на
нотариус Ивайло Иванов ,рег.№ 305 в Нотариалната камара не е сделка , която
може да се приравни изцяло на покупко-продажба , тъй като прехвърлянето
на имота не е извършено само срещу прихващане на точно установено по размер парично
задължение , а е извършена и с оглед
личността на кредитора , който поема и други задължения ,поради което не може
да бъде заместен от всяко трето лице.
Съгласно Решение № 413 от 26.05.2010 година по гр. дело 2636 / 2008 година , г.к. , ІІІ
ГО на ВКС , постановено по реда на чл.290 от ГК : Разпоредбата на чл.33 ал.2 от ЗС
рестриктивен характер и трябва да се прилага ограничително. Само
когато за отчуждителя –съсобственик е безразлично на кого ще прехвърли
собствеността си , той следва да съблюдава предвидения в закона ред за
изкупуване от съсобственика. , респ.
собственика на земята. Сделката , която
удовлетворява това изискване е покупко-продажба в нейния чист вид. Обратно- разпоредбата не може да се
приложи във всички останали случаи , когато за съсобственика не е безразлично
на кого ще прехвърли собствеността си с оглед
изискването за насрещна престация
и нейното естество. За П.Х. не е
безразлично на кого ще прехвърли собствеността и затова не може да са постанови изкупуване.Поетите от В.В.
задължения не могат да бъдат изпълнени
от трето лице.Прехвърлянето на собствеността е в резултат на
извънсъдебно споразумение. Няма как да се предложи процесният имот при същите условия на съсобственика-ищеца по делото
,защото Договорът е сключен с оглед
личността на Кредитора
,чиято престация е уникална , поради и
което нормата на чл.33 ал.2 от ЗС в
случая е неприложима.
Достигайки
до извода ,че предявения иск на правно основание чл.33 ал.2 от ЗС е неоснователен и недоказан и като такъв ще следва да бъде
отхвърлен, то съдът намира ,че и не
следва да бъде обсъждано заключението на
назначената по делото съдебно-икономическа експертиза.
При
този изход на делото ще следва да бъде осъден
ищеца да заплати на ответника В. В.В.
разноските по делото в размер на 193.47
лева.
Мотивиран от гореизложеното съдът
Р Е Ш
И :
ОТХВЪРЛЯ , като неоснователен и недоказан ,
иска на
П. Д. П. ЕГН ********** *** предявен на правно основание чл.33 ал.2 от ЗС
против П. Й. Х. ЕГН
********** *** и В. В.В.
ЕГН ********** *** за признаване право на изкупуване на
½ ид.част от недвижим имот ,
предмет на Нотариален акт за
прехвърляне на недвижим имот , в
изпълнение на задължение № 37 том ІІ ,рег.№ 1673 , дело № 140 /2014 година на
нотариус Ивайло Иванов ,с рег.№ 305 на
Нотариалната камара , с район на действие-Районен съд-град Тетевен , а именно :
Еднофамилно Двуетажно Жилище № 1-в ляво
, от жилищна група “А”-1 , обозначено с пореден
номер № 14 , находящо се в село …. , община Тетевен , област Ловеч , ул. “Койчев” , със застроена площ съгласно
документ за собственост от 53.00 кв. метра , разгъната площ от 110.90 кв. метра
и състоящо се от : първи етаж-входна тераса с външен склад , входно антре
,коридор , тоалетна с душ , техническо помещение за отопление и склад и всекидневна , втори етаж-стълбище ,
предверие , две спални и баня между тях , тераса и дрешник , който имот
съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри , одобрени със заповед № РД-18-І/12.09.2009 година на
Изпълнителния директор на АГКК ,видно от
представената скица на сграда № 15-246485 от 18.07.2014 година , издадена от Служба по геодезия , картография и кадастър град
Ловеч , представлява сграда с идентификатор 62579.129.34.15 , адрес на сградата: село Рибарица , ул. “Койчев” , разположена в поземлен имот с идентификатор
62579.129.34 , със застроена площ 45 кв. метра , брой етажи- 2 , предназначение
: жилищна сграда-еднофамилна ,стар идентификатор: няма , номер по предходен
план: няма и ведно със съответното вещно право на строеж върху мястото ,върху
което е построена сградата , находящо се
в село Рибарица, община Тетевен, област Ловеч , ул. “Койчев” , а именно :ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с идентификатор 62579.129.34
за сумата от 2 356.90 лева.
ОСЪЖДА П. Д. П. *** да заплати на В. В.В. *** разноските по делото в размер на
193.47 / сто деветдесет и три лева и четиредеест и седем стотинки / лева.
Решението
може да се обжалва пред Окръжен съд-град Ловеч в двуседмичен срок от връчването
му на страните по делото.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
: