Решение по дело №20694/2012 на Районен съд - Пловдив

Р Е Ш Е Н И Е № 2251

30.05.2014г., гр. Пловдив

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ПЛОВДИВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГК, X – ти съдебен състав в открито съдебно заседание на двадесет и трети април две хиляди и четиринадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛИН АТАНАСОВ

при участието на секретаря Величка Динкова като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 20694 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Предмет на делото са обективно и субективно съединение искове с правна квалификация чл. 30, ал.3 ЗС.

С постъпилата искова молба от Ж.И.М. чрез пълномощник адв. М.К. е предявен осъдителен иск срещу Е.К.Ц. и Б.Б.А. за заплащане на сумата от по 8 045 лева – за всеки от ответниците, която представлява действително направените разходи от ищцата за довършителни строителни работи в съсобствения на страните недвижим имот, за направените преустройства и подобрения в него, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане на сумата.

Ищцата твърди, че тя и първият ответник са закупили при равни права за двамата недвижим имот: самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастрална карта и кадастралните регистри No *****., находящ се в гр. П.*****, с адрес на имота: гр. П.*****, находящо се на втори (първи жилищен) етаж, кота +2,80 метра, със застроена площ от 55,81 кв. м., състоящо се от стая и тоалетна.

Твърди се, че към момента на закупуване на имота Е.Ц. е бил в брак с Б. Б.А., поради което за него и втория ответник съсобствеността е възникнала в режим на съпружеска имуществена общност. Ищцата излага още, че към момента на закупуването му недвижимият имот е бил в степен на завършеност „груб вид” и целта на ищцата и първия ответник е била съсобственият имот да бъде довършен и преустроен в кабинети, които да бъдат ползвани съвместно от тях двамата. Сочи се, че през 2008г. ищцата и Ц. започнали преустройство на имота, като поради честите отсъствия на последния, с организацията и фактическото заплащане на всички довършителни строителни работи се е занимавала само ищцата.

Твърди се, че всички извършени от нея подобрения в имота са били със знанието и одобрението на Ц.. Ищцата твърди, че в резултат на рязко влошени отношения между нея и първия ответник, през 2010г. последният се дезинтересирал изцяло от проекта за довършване и преустройство на имота. Твърди се, че всички довършителни строителни работи, както и цялата процедура по преустройство на имота в два самостоятелни кабинета са били извършени и заплатени изцяло и единствено от ищцата. За тези дейности се твърди, че тя е извършила следните разходи по пера през календарната 2011г.:

1.Доставка и монтажна 1 брой стъклена закалена врата -600лв.;

2.Доставка и монтаж на 1 брой врата стъклена с неподвижно крило -700лв.;

3.Поставена общо 48 кв.м. настилка с гранитогрес по подовете (67 лв.за кв.м.) -3216,00лв.;

4.Поставена 21 кв.м. фаянсова облицовка по стените (58 лв. за кв.м.) -1218 лв.;

5.Поставена 191 кв. м. гипсова шпакловка по стени и тавани (12,65 лв. за кв.м.) -2416,15 лв.;

6.Поставяне 191 кв.м. латексова боя по стени и тавани –трикратно (8,60 лв. за кв.м.) -1642,60 лв.;

7.Доставка и монтаж на 2 броя тоалетни чинии конзолни с капак (230,47 лв. за брой) -460, 94 лв.;

8.Доставка и монтаж на 3 броя мивки със смесителни батерии (195,47 лв. за брой) -586,41 лв.;

9.Поставяне на 21 кв.м. хидроизолация, обмазана по стени и под WC (21,90 лв. за кв.м.) -459,90 лв.;

10.Поставяне 1 брой шкаф за мивка в кабинет, трайно закрепен -76,40 лв.;

11.Поставяне 1 брой шкаф горен с врати с алуминиев профил в кабинет -146,60 лв.;

12.Поставяне на 1 брой рафт, трайно закрепен за стената в кабинет -49,00лв.;

13.Поставяне на кухненски шкафове горен ред от МДФ в манипулационна, трайно закрепени –обща цена 2011лв.;

14.Поставяне на кухненски шкаф с фасада МДФ с термоплот в манипулационна –долен ред, трайно закрепени –обща цена 2011 лв.;

15.Поставяне на шкаф в приемна, трайно закрепен -496 лв.

Ищцата твърди, че с изричното съгласние на първия ответник тя е извършила подобрения в съсобствения имот на обща стойност 16 090 лв., като за нито един период не е осъществявала фактическа власт само за себе си върху имота, и в резултат на които подобрения трайно и значително се е увеличила стойността на съсобствения имот.

В исковата молба се сочи, че с решение No 1794 от 27.04.2012г., постановено по гр. дело No 17427 по описа на РС –Пловдив, XIII гр. състав за 2009г., съсобственият недвижим имот, подробно описан в исковата молба, е бил изнесен на публична продан при следните квоти: ½ идеална част общо за съпрузите Е.К.Ц. и Б.Б.А. в режим на СИО и ½ идеална част за ищцата. Твърди се, че фактът на наличието на още един съсобственик по отношение на имота –съпругата на Е.Ц. –Б.А., е станало известно на ищцата по време на делбеното производство.

С исковата молба са представени писмени доказателства, описани в нея. Направени са доказателствени искания.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от първия ответник Е.Ц., чрез адв. Н.Г., в който се оспорва предявения иск за сумата от 8045 лева.

В отговора се сочи, че в нарушение на чл.127, ал.1, т.4 ГПК не е уточнено какво представляват цифрите, обозначени като „ед. цена” – реално изплатена сума на някакво основание, пазарна стойност на съответната СМР, увеличението на стойността на имота вследствие извършването на тези СМР или нещо друго, както и не е посочено времето на извършването на отделните СМР в рамките на посочената година.

Твърди се, че за преценка на основателността на претенцията следва да се изясни какво, кога и от кого реално е извършено и заплатено, както и да бъдат уточнени исковите претенции по вид и размер. В отговора на исковата молба се твърди, че отношенията между страните се влошават още през декември 2008г. Поради това и предвид невъзможността общите дела на страните да бъдат уредени по взаимно съгласие ответникът Ц. е предявил на 09.12.2009г. срещу ищцата М. иск за делба на процесния имот, по който иск е образувано гр. дело No 17427 по описа на ПРС, XIII гр. състав за 2009г. Ответникът оспорва твърдението на ищцата, че спорните подобрения на имота са били извършени със съгласието и одобрението му.

Твърди, че ако има извършени такива подобрения, то е станало от ищцата самоинициативно, без допитване или получено съгласие от ответника, предвид влошените им отношения по това време, в подкрепа на което е и упоменатия висящ процес за делба на имота. В отговора на исковата молба се оспорва квалифицирането на описаните СМР и вещи, а именно: посочените под номера 1, 2 -1 брой стъклена закалена врата и 1 брой врата стъклена с неподвижно крило, посочените 2 броя тоалетни чинии конзолни с капак и три броя мивки със смесителни батерии, както и 1 брой шкаф за мивка в кабинет, 1 брой шкаф горен с врати с алуминиев профил, 1 брой рафт, трайно закрепен за стена в кабинет, кухненски шкафове –горен ред от МДФ в манипулационна, кухненски шкаф с фасада МДФ с термоплот в манипулационна и шкаф в приемна, трайно закрепен, като „подобрения” по смисъла на ППВС No 6/1974г. и трайно наложената съдебна практика.

Сочи се, че същите са движимости, които могат да бъдат отделени, без съществено увреждане на имота, поради което не подлежат на обезщетяване. Сочи се, че доколкото ищцата не е владелец на частта от имота, собственост на ответниците, а само техен държател, отношенията й с останалите съсобственици следва да се уреждат по реда на чл. 30, ал.3 ЗС при съответно прилагане на правилата на чл.59 ЗЗД или чл.61 ЗЗД съгласно ТР ОСГК No 85/1968г.

В тази връзка е изложено, че ищцата може да иска само разноски за общата вещ, видът на които същата не е конкретизирала.

При условията на евентуалност ответникът прави възражение за прихващане на вземанията на Ц. по предоставени парични заеми на ищцата в общ размер от 5000 евро със съдебно признатите вземания на ищцата към ответника до претендирания с исковата молба размер от 8 045 лв., като така посочените насрещни вземания да се считат погасени до размера на по-малкото от тях, считано от датата на влизане на решението по настоящото дело.

Ответникът твърди, че след закупуване на процесния имот и по време на все още близките и добри отношения между ищцата и ответника, по искане на М. ответникът й е предоставил три парични заема в размери от два пъти по 2000 евро и още 1000 евро или на обща стойност от 5000 евро (9779,15 лв.) през периода от месец октомври до месец ноември 2008г. Твърди се, че М. е получила заетите суми от м. на ответника М.З., като ги е предала на ищцата по изрично нареждане на ответника Ц. и съобразно уговорките между страните. Твърди се, че към момента нито една от сумите по трите заема не е върната от ищцата на ответника Ц..Ответникът претендира разноски. Ангажира доказателства. Претендира разноски.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от втория ответник –Б.А., чрез адв. Н.Г., в който се твърди неоснователност на предявения иск. Наведени са същите аргументи, съдържащи се в отговора на исковата молба на първия ответник. В отговора се трърди, че ищцата не е извършвала никакви СМР-та, респективно подобрения в процесния имот, както и че не е имало разговори, респективно съгласние на Б.А. в тази насока. Ангажират се доказателства. Претендират се разноски.

Съдът след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл.12 ГПК намира за установено от фактическа и правна страна следното.

По делото безспорно се установява, че ищцата и първия ответник са придобили чрез покупко-продажба при равни права процесния недвижим имот за което е оформен нотариален акт № 170 от дата 22.05.2008г.

Няма спор и че ответник Е.К.Ц. към момента на закупуването на имота е бил в брак с ответник Б.Б.А., поради което и придобитата от него ½ ид.част е в режим на съпружеска имуществена общност.

С решение No 1794 от 27.04.2012г., постановено по гр. дело No 17427 по описа на РС –Пловдив, XIII гр. състав за 2009г., съсобственият недвижим имот, подробно описан в исковата молба, е бил изнесен на публична продан при следните квоти: ½ идеална част общо за съпрузите Е.К.Ц. и Б.Б.А. в режим на СИО и ½ идеална част за ищцата.

Установява се от представените писмени доказателства – протокол за реално извършени СМР от 17.11.2011г., фактура от 17.11.2011г., от 26.11.2011 както и от приетото основно и допълнително заключение на съдебно-техническата експертиза, че в ателието са извършени описаните в протокола от 17.11.2011г. СМР като стойността им към 2011г. е 16 960 лева, която е реално заплатена от ищцата. Установява се и че демонтажа на движимостите, които могат да бъдат отделени ще създаден неудобство и би причинило вреди – частично повреждане на стените, надупчени, откъртена мазилка, надраскани, изцапани.

От показанията на свидетелката Н.С. се установява, че ищцата е започнала преустройството и осъществяването на СМР още през 2008г. – в която насока е и разрешението за строеж № 304/25.11.2008г. като ответник Е.Ц. е бил наясно с извършването им, до колкото свидетелката си спомня че в периода 2008-2009г. отношенията между страните били сериозни с цел брак. Свидетелката си спомня, че ответник Ц. не се противопоставял на извършването на СМР и бил съгласен, тъй като планирал с ищцата да развиват бизнес. Интересувал се от извършването на ремонтните дейности, включително и след като отношенията им се развалили, ответникът правил планове за Ж. и детето.

Следователно налице е основанието по чл.30, ал.3 ЗС – страните са били съсобственици към момента на извършването на подобренията, ищцата е извършила ремонтните дейности в процесния апартамент в качеството си на държател със съгласието на ответник Е.Ц., поради което последният е длъжен направените подобрения съобразно притежаваната от него идеална част – така и Решение № 520 от 22.06.2010 г. на ВКС по гр. д. № 496/2010 г., IV г., Решение № 743 от 11.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1811/2009 г., III г. о., ГК и двете постановени по реда на чл. 290 ГПК. Това е така, тъй като по отношение правата на съсобственика, извършил подобренията, намира приложение чл. 30, ал. 3 ЗС, ако те са извършени със съгласието на останалите съсобственици. Ако са извършени без съгласие на останалите съсобственици, но и без противопоставяне от тяхна страна по правилата за водене на чужда работа без пълномощие по чл. 60 - 63 ЗЗД, а ако останалите съсобственици са се противопоставили по правилата на чл. 59 ЗЗД.

Следователно, претенцията на ищцата за сумата 8 045 лева, която представлява действително направените разходи от ищцата за довършителни строителни работи в съсобствения на страните недвижим имот, за направените преустройства и подобрения в него е доказана по основание и размер.

По възражението за прихващане на сумата с вземането на ответник Е.Ц. за 5 000 евро дадени на ищцата под формата на три заема от 1000евро и два от по 2000 евро през месец октомври 2008г. до месец ноември 2008г.

Свидетелката М.З., м. на ответника си спомня, че последният я бил помолил от негово име да изтегли на три пъти сумата от 5 000 евро в края на 2008г. и да я предаде на ищцата в заем, за да и помогне с извършването на ремонтните дейности по ателието. Свидетелката си спомня, че парите били изпратени от сина й по нейна сметка, сумите били изтеглени на два пъти – веднъж 3000 евро, от които свидетелката запазила за себе си 1000 евро, а дала от името на сина си в заем на ищцата остатъка от 2000 евро и втори път 2000 евро отново през есента на 2008г. Свидетелката си спомня, че освен първите 2000 евро, дала още веднъж в заем от името на сина си сумата от 2000 евро – второто теглене от банката и накрая 1000 евро, които била задържала за себе си.

Свидетелката е категорична, че парите са собственост на с. й, който й ги е предоставил за издръжка, но в последствие променил намерението си като овластил м. си сумите да бъдат предоставени в заем.

Показанията на свидетелката З. се потвърждава косвено от удостоверение № 272-066/12.03.2013г. изходящо от „Юробанк България АД – П. от което е видно, че същата е изтеглила сума в размер на 3000 евро на 08.10.2008г. и 2000 евро на 13.11.2008г.

Следователно, по делото се установява, че ответник Е.Ц. е овластил / пряко или косвено/ м. си – свидетелката З. от негово или нейно име и за негова сметка да предостави на ищцата сумата от 5 000 евро под формата на три заема – през месеците октомври 2008г. – ноември 2008г. Установи се ищцата да е получила сумите на ръка в момента на тегленето им на каса – два пъти по 2000 евро и един път 1 000 евро на ръка от свидетелката. Относно получените суми ищцата не ангажира доказателства които да опровергаят показанията на свидетелката З., последните са логични, последователни и кореспондиращи с показанията на св. Н.С., която установи, че в този период отношенията между страните са близки с цел сключване на брак.

Предвид на горното е налице хипотезата, когато две лица си дължат взаимно пари, всяко едно от тях, ако вземането му е изискуемо и ликвидно, може да го прихване срещу задължението си. И двете вземания са изискуеми, а след съдебното им установяване и ликвидни, поради което и на основание чл.104, ал.2 ЗЗД двете насрещни вземания се смятат погасени до размера на по-малкото от тях, а именно до сумата от 8 045 лева или за сумата от 4 113.34 евро. Следователно предявеният иск срещу Ц. следва да се отхвърли поради уважено възражение за прихващане със сумата от 4 113.34 евро от общо заявеното такова в размер на 5 000 евро.

По втория иск срещу Б.А. ищецът не доказва основанието на претенцията си по чл.30, ал.3 ЗС – по делото нито има данни А. да е знаела за закупеното жилище, респ. че е съсобственик още по-малко за извършваните преустройства и СМР, от тук и съща обективно и не е могла да изрази становище. Нещо повече, ищцата също не е знаела, че ответник Ц. е в брак с А. - това обстоятелство същата узнава / по нейни твърдения/ едва в хода на делбеното дело. Следователно на заявеното основание ответник А. не може да бъде осъдена, тъй като нито е знаела за подобренията, нито е давала съгласието си за тях.

Ищцата е поискала изменение на иска си с молба от 13.01.2014г. като е заявила, че допълва основанието на иска си като при условията на евентуалност е поискала ако се счете недоказност наличието на съгласие, искът да се счете предявен при хипотезата на неоснователно обогатяване.

Изменение на иска не е допуснато. Първо, изменението се иска срещу ответник Ц., а не срещу А., и второ, дори да се приеме, че е срещу А. основанието не може да се допълни /защото това представлява нов иск/, а същото следва се замени с новотвърдяното – в случая неоснователно обогатяване, при което съдът се десезира от първоначално заявеното основание и обследва новото такова.

Горното не е сторено по делото поради което и съдът не се произнася по въпроса за неоснователното обогатяване на ответник А. за сметка на ищцата. Противното би означавало да се постанови недопустим акт в тази му част.

По гореизложените съображения искът срещу ответник А. се отхвърля като неоснователен и недоказан.

По разноските – без уважение искането на ищцата с оглед изхода на спора по делото. В полза на ответник Ц. се присъжда сумата от 800 лева, в полза на ответник А. разноски не се присъждат тъй като не се установява такива да са сторени, нито се претендира конкретен размер.

Така мотивиран съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявения от Ж.И.М., с ЕГН ********** със съдебен адрес: гр. П.*******

против Е.К.Ц. роден на ***г***

иск с правна квалификация чл.30, ал.3 ЗС за заплащане половината от стойността на подобренията в недвижим имот:

самостоятелен обект в сграда с идентификатор по кадастрална карта и кадастралните регистри No *****., находящ се в гр. П.*****, с адрес на имота: гр. П.*****, находящо се на втори (първи жилищен) етаж, кота +2,80 метра, със застроена площ от 55,81 кв. м., състоящо се от стая и тоалетна на стойност 8 045 лева, ведно със законната лихва от датата на подаването на исковата молба 06.12.2012г. до окончателното изплащане сумата съобразно притежаваните от ответника идеални части от правото на собственост

както следва: