№ 46
гр. Смолян, 03.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди
двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росица Н. Кокудева
Членове:Петранка Р. Прахова
Зоя Ст. Шопова
при участието на секретаря Мара Ат. Кермедчиева
като разгледа докладваното от Росица Н. Кокудева Въззивно гражданско
дело № 20235400500044 по описа за 2023 година
Производството е по чл.258-чл.273 ГПК
С обжалваното решение на районен съд Смолян е осъдена ОБЛАСТНА
ДИРЕКЦИЯ НА МВР-СМОЛЯН да заплати на В. Р. Ч. сумата от 2 368,05 лв.,
представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен и
незаплатен нощен труд за период 01.07.2019г.-29.08.2022г., получени в
резултат на преизчисляване на положените часове нощен труд с коефициент
1,143, сумата от 352,22 лв. , представляваща мораторна лихва за забава ,
считано от първо число на месеца, следващ тримесечието, през който е
положен труда ,до датата на предявяване на иска -29.08.2022г. , ведно със
законната лихва върху главницата от датата на предявяване на иска-
29.08.2022г. до окончателното и изплащане.Със същото решение е осъдена
ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР-СМОЛЯН да заплати на В. Р. Ч. разноски
по водене на делото в размер на 450,00лв. за адвокатско възнаграждение,а по
сметка на районен съд –Смолян - ДТ върху уважените искове в размер на
144,72 лв. , както и разноски за вещо лице в размер на 120,00 лева.
Постъпила е въззивна жалба с вх.№6751/12.12.2022г. от Областна
дирекция на МВР – Смолян, с оплаквания, че е постановено при неправилно
тълкуване и прилагане на материалния закон. Във въззивната жалба се
оспорва извода на районния съд, че за процесния период е била налице
празнота в уредбата по ЗМВР и подзаконовите актове по неговото прилагане
по отношение приравняването на нощния труд към дневен и заплащането му
като извънреден, поради което била приложима нормата на чл. 9 ал. 2 от
1
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.
Жалбоподателят се позовава на разпоредбата на чл. 187 ал. 1 от ЗМВР; сочи
се, че нормалната продължителност на работното време през нощта е 8 часа
за всеки 24-часов период. Сочи , че в чл. 31 ал. 2 от Наредба № 8123з-
407/11.08.2014 г. /отменена/е било предвидено при сумирано отчитане на
отработеното време общият брой часове труд, положен между 22:00 ч. и 6: 00
ч. за отчетния период, да се умножават по 0, 143, а получено число да се
сборува с общия брой отработени часове за отчетния период; според чл. 3 ал.
2 от Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. служителите на МВР могат да
полагат труд през нощта между 22: 00 ч. и 6: 00 ч., без работните часове да
надвишат средно 8 часа за всеки 24-часов период; т.е. чл. 31 ал. 1 от
наредбата от 11.08.2014 г. не се възпроизвежда в следващите наредби, а
напротив – законодателят се е отказал от въпросното преизчисляване. Сочи ,
че съгласно чл. 32 ал. 1 Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Положеният труд
извън редовното работно време се компенсира при условията и в размерите,
определени в специалния ЗМВР; подобен подход е възприет и в
последващите наредба – Наредба № 8121з-36/07.01.2020 г. и Наредба №
8121з-1174/21.10.2020 г. и Наредба № 8121з-1353/15.12.2020 г.. Прави извод,
че положеният нощен труд, ако е в рамките на установеното работно време от
8 часа, не се явява извънреден и затова следва да се заплаща като нощен по
определената в заповед на министъра тарифна ставка. Твърди се във
въззивната жалба, че работното време на държавните служители в МВР се
отчита и заплаща по специален ред и е недопустимо по аналогия на чл. 9 ал. 2
от НСОРЗ преобразуването на часовете труд, положен през нощта, в дневни
часове с коефициент 1, 43; преобразуването е приложимо за трудовите
правоотношение, при които нормалната продължителност на нощното
работно време е 7 часа. Сочи , че разпоредбата на чл. 187 т. 10 от ЗМВР
делегира на министъра приемането на наредба за реда за организацията,
разпределението и отчитането на работното време на държавните служители
в МВР; такава наредба е приета и е действала през процесния период, поради
което се касае за нормативно решение да не се прилага правилото за
умножаване на часовете нощен труд с коефициент, а не за празнота в
правото, нуждаеща се от преодоляване чрез прилагане на чл. 9 ал. 2 от
НСОРЗ. Твърди се, че за разлика от трудовите правоотношения, които са
между равнопоставени правни субекти, служебните правоотношения се
регулират от принципите на властническия метод; при различие в субектите и
метода на правно регулиране, нормите на трудовото законодателство не могат
да бъдат субсидиарно или по аналогия прилагани по въпроси в
административно-правната уредба досежно служебните правоотношения на
държавните служители – полицейски органи. По-нататък излага доводи, че в
определени, неуредени в специалния закон хипотези, е налице изрично
препращане – напр. чл. 190 ал. 1, 3 и 4, чл. 142 ал. 5 от ЗМВР, включително и
чл. 188 ал. 2 от ЗМВР препраща към специалната закрила по КТ за
полагащите нощен труд, но това препращане касае само специалната закрила,
но не и правилото за превръщане но нощния труд в дневен. По-нататък във
въззивната жалба се прави позоваване на Решение по 24.02.2022 г. по дело №
2
262/2020 г. на съдът на ЕС. В тази връзка сочи, че с разпоредбата на чл. 142
ал. 2 ЗМВР статутът на служителите по ЗМВР е специфично уреден и
диференциран от самия закон, с оглед осъществяваните държавни дейности и
изпълнявани различни функции, накоито са корелативни определени
предимства и ограничения: на работещите по трудово правоотношение, по
служебно правоотношение по общия закон за държавната служба и особените
държавни служители – полицейски органи и органи по пожарна безопасност,
чийто статут е уреден само със ЗМВР; същевременно във всеки един отрасъл
са предвидени различни мерки за компенсиране на нощния труд, под форма
на продължителност и организация на работното време и почивките, по-
високо заплащане, по-високи обезщетения, пенсионно и здравно осигуряване,
застраховане за сметка на бюджета или сходни придобивки, които позволяват
да се компенсира тежестта на нощния труд – право на ранно пенсиониране,
по-благоприятен режим за заплащането му, допълнително възнаграждение за
изпълнение на специфични дейности и работа при специфични условия на
труд, безплатна храна и ободряващи напитки. Прави позоваване на съдебна
практика на окръжни съдилища от страната, с подробно цитирани решения. С
въззивната жалба се прави искане да бъде отменено обжалваното решение
като неправилно и необосновано, като бъде постановено решение, с което
исковата претенция да бъде отхвърлена, претендират се разноски.
В законния срок не е депозиран отговор на въззивната жалба от
ищцовата страна.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е подадена от
надлежна страна в срок, внесена е ДТ, поради което е процесуално
допустима .
Разгледана по същество е неоснователна по следнте съображения:
Пред окръжен съд-Смолян жалбоподателят ОД на МВР Смолян
редовно призован ,не изпраща представител. Постъпило е писмено
становище от юриск .Ш. , който изцяло поддържа въззивната жалба по
подробдни доводи ,изложени в нея. Претендира разноски по представен
списък и прави възражение за прекомерност на адв. Възнаграждение на
пълномощника на насрещната страна.
Въззиваемият В. Р. Ч. , редовно призован , не се явява. Вместо него
пълномощникът му адв. Пашалиева поддържа становище ,че въззивната
жалба е неоснователна и моли въззивния съд да потвърди като
законосъобразно и обосновано обжалваното решение Претендира разноски по
реда на чл.38,ал.2 от Закона за адвокатурата Представя подробна писмена
защита.
Смолянският окръжен съд намира ,че въззивната жалба е процесуално
допустима. Депозирана е от надлежна страна в законния срок, с внесена ДТ,
срещу съдебен акт , който подлежи на обжалване и при наличие на правен
интерес от търсената защита.
Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:
Смолянският окръжен съд намира, че обжалваното решение
следва да бъде потвърдено , като изцяло възприема изложените от
3
Смолянския районен съд мотиви на основание чл.272 ГПК.
Съгласно чл. 176 от ЗМВР, брутното трудово възнаграждение на
държавните служители в МВР се състои от основно месечно възнаграждение
и допълнителни възнаграждения, между които по т.3 на чл. 178, ал. 1 ЗМВР е
възнаграждението за извънреден труд. Редът за организацията и
разпределението на работното време, за неговото отчитане, за компенсиране
работата на държавните служители извън редовното работно време и др. се
определя на основание чл. 187 ал. 9 от ЗМВР /преди изменението с ДВ бр.
60/07.07.2020 г./ от министъра на вътрешните работи. В ал.3 от чл.187 от
ЗМВР е посочено, че работното време на държавните служители се изчислява
в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени -
сумирано за период от три месеца. Според ал.5 на чл.187 ЗМВР, работата
извън редовното работно време се компенсира с: 1. допълнителен платен
годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден
труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран
работен ден; 2. възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа
на отчетен период - за служителите, работещи на смени. В ал.9 е предвидено,
че редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън
редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и
почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на
вътрешните работи.
В периода от 01.04.2015 г. до 10.12.2019 г. са действали последователно
Наредба № 8121з-592/25.05.2015 г. (в сила от 01.04.2015 г.) и Наредба №
81213-776/29.07.2016 г. (в сила от 02.08.2016 г.), издавани от министъра на
вътрешните работи и всяка от тях е уреждала реда за организацията и
разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането
на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за
отдих и почивките на държавните служители в МВР. Текстовете на чл.3, ал.3
и в двете наредби са идентични. Според тях, при работа на смени е възможно
полагането на труд и през нощта между 22,00 и 06,00 ч., като работните
часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период.
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. е отменена с приемането на Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г., издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 02.06.2015г.. Наредба №8121з592/25.05.2015 г. от своя страна е
отменена с Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм. дело №
5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано на
29.07.2016 г. Наредба № 8121з776/29.07.2016 г. е отменена изцяло с Решение
№ 16766 от 10.12.2019 г. по адм.д. №8601/2019 г. на ВАС.
По-късно действат Наредби с № 8121з-36/07.01.2020 г., отменена с Наредба
№ 8121з-1174/21.10.2020 г, отменена с Наредба № 8121з1353/15.12.2020 г.,
отменена с Наредба № 8121-з-922/22.07.2022 г. В тази от 07.01.2020 г. както и
в наредбите от 2015 и 2016 г., липсва изрично правило, аналогично на чл. 31,
ал. 2 от Наредба № 8121з407/11.08.2014 г., съгласно който при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,
00 и 6, 00ч. за отчетния период се умножава по 0, 143, като полученото число
4
се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период. Предвидено е
само, че отработеното време между 22, 00 и 06, 00 ч. се отчита с протокол,
като са посочени лицата, които го изготвят, сроковете за това и начинът на
отчитане на броя отработени часове.
Следващите наредби от 21.10.2020 г., от 15.12.2020 г. и от 22.07.2020 г.
вече възпроизвеждат чл.187, ал.4 ЗМВР, съобразно изменението му от юли
2020 г., като предвиждат/чл.22, ал.3 и съответно чл.21 , ал.1/, че при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с
коефициент 1 съгласно чл. 187, ал. 4 от ЗМВР .Чл.187 ЗМВР е изменен със
ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.60/2020 г., в сила от 10.07.2020 г.; както и със
ЗИДЗМВР, обн. в ДВ, бр.85/2020 г,. в сила от 01.01.2021 г., с някои
изключения. След отмяната от ВАС на горните наредби от 2015 и 2016 г., и
предвид уважения главен иск за периода 01.05.2019 г. – 30.04.2022 г.,
отношенията между страните следва да се уреждат от предхождащата ги
Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. за реда за организацията и разпределянето
на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата
извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и
почивките на държавните служители в МВР, обн. в ДВ, бр.69 от 19.08.2014 г.,
отм. с ДВ, бр.40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., в чийто чл.31, ал.2
изрично е било предвидено, че: „При сумирано отчитане на отработеното
време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00 ч. за отчетния
период се умножава по 0,143. Полученото число се сумира с общия брой
отработени часове за отчетния период.“ Издадените след нея и отменени от
ВАС две наредби не регламентират отчитане на отработените часове нощен
труд с коефициент, аналогично на чл. 31, ал. 2 от наредбата от 2014 г. Така
при липса на изрична законова регламентация и при предвиденото сумирано
отчитане на отработените часове, но без посочен алгоритъм за
преизчисляване, съдът намира ,че следва субсидиарно да се приложи
разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на
работната заплата. Прилагането на НСОРЗ следва и от принципа, че
размерите на допълнителните възнаграждения не могат да бъдат по-ниски от
определените в трудовото законодателство. Съгласно чл.9, ал.2 от НСОРЗ,
при сумарно изчисляване на работното време, нощните часове се превръщат в
дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната
продължителност на дневното и нощното работно време, установени за
дневно отчитане на работното време. Приложимият коефициент за
преизчисляване на нощния труд в дневен е 1,143, получен при деление на
нормалната продължителност на дневното /8часа/ и нощното работно време /7
часа/. Обратното възприето във въззивната жалба би поставило държавните
служители в системата на МВР в неравностойно положение както спрямо
останалите държавни служители, така и спрямо служителите и работниците
по трудово правоотношение, които получават допълнително възнаграждение
за извънреден труд / така в Решение № 311/08.11.2019 г. по гр. д. № 1144/2018
г. на ВКС, което е с предмет заплащане на други допълнителни
възнаграждения на държавни служители в МВР, но дава принципно
разрешение за субсидиарно прилагане на друг закон при липса на изрично
5
уредено заплащане в ЗМВР; посочено е, че положителният отговор на
въпроса за приложение на субсидиарни разпоредби е в съответствие с
основния принцип на равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в
чл. 6 от Конституцията на РБ и чл. 14 от ЕКЗПОЧС. Следва да намери
приложение принципът за законност, уреден в разпоредбата на чл. 5 от ГПК –
когато съдът констатира непълнота или неяснота на закона, следва да
приложи общия им разум и да основе решението си на основните начала на
правото, обичая или морала. Въззиваемият е лице със статут на държавен
служител – чл. 142 ал. 1 т. 1 от ЗМВР. По отношение на работното време,
почивките и отпуските на държавните служители чл. 50а, ал. 2 ЗДС
предвижда субсидиарно приложение на КТ относно допустимостта,
продължителността, отчитането и заплащането на извънредния труд.
Определеният максимален брой часове нощен труд от 8 часа съгласно чл.
187, ал. 3, изречение последно ЗМВР не установяват нормална
продължителност на нощния труд, а представляват максималният брой часове
нощен труд, допустим за полагане от служителите по ЗМВР. В чл. 187, ал. 3,
изр. последно ЗМВР /до изменението с ДВ бр. 60/07.07.2000 г./ е посочено, че
при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,
00 и 6, 00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за
всеки 24-часов период. Посочената разпоредба не определя
продължителността на нощния труд по ЗМВР, която да е осем часа, а не седем
часа, както е за работещите по трудово правоотношение, което да налага
приложението на коефициент 1, а не на коефициент 1, 143. По-скоро нормата
разрешава полагане на нощен труд средно в размер на 8 часа за всеки 24-
часов период, без да изключва приравняването му към дневния и съответно,
без да изключва приложение на правилата за заплащане на извънреден труд,
когато такъв е положен. Съгласно чл. 187, ал. 1 ЗМВР /до изменението с ДВ
бр. 60/07.07.2020 г./, нормалната продължителност на работното време на
държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-
дневна работна седмица (така е посочено и в чл. 2 ал. 1 от трите Наредби от
2014 г., 2015 г. и 2016 г.). Сумираното изчисляване на работното време е
форма на отчитане на работното време, при която установената нормална
продължителност на работното време се спазва средно за определен по-
продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен.
От неоспореното заключение по счетоводната експертиза
,изслушана в първата инстанция е видно,че В. Р. Ч. заема длъжността
"младши полицай " в група „Охранителна полиция“ при РУ Смолян със
статут на държавен служител. Вещото лице установява , че с оглед броя на
нощните смени, всяка от по 8 часа, след превръщането на отработените
нощни часове в дневни, полученият брой часове надхвърля установеното
работно време, поради което разликата се явява извънреден труд. Т.е., при
съпоставката с общия брой нощни часове за периода като норма часове,
разликата е извън тази норма и е извънреден труд. Поради това липсва
смесване на понятията „нощен труд“ и „извънреден труд“ в мотивите на
решението на районния съд. Тези изводи не противоречат и на
постановеното Решение от 24.02.2022 г. на съда на ЕС по дело С-262/2020,
6
образувано по преюдициално запитване от РС- Луковит по дело със същия
предмет на спора. Съгласно чл.8 и чл.12,б.“а“ от Директива 2003/88/ЕО на
Европейския парламент и на Съвета от 04.11.2003 г. относно някои аспекти
на организацията на работното време трябва да се тълкува в смисъл, че не
налагат да се приема национална правна уредба, която да предвижда, че
нормалната продължителност на нощния труд за работниците от публичния
сектор, като полицаите и пожарникарите, е по-кратка от предвидената за тях
нормална продължителност на труда през деня, но при всички случаи в полза
на тези работници трябва да има други мерки за защита, под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд. Директива 2003/88/ЕО, макар да не налага да се
приеме особена норма, която специфично да урежда нормалната и пределна
продължителност на нощния труд, задължава държавите-членки да следят да
е гарантирано спазването на принципа за защита на безопасността и здравето
на работниците, като в полза на полагащите нощен труд работници да има
други мерки за защита. В т.79 от решението на СЕС е посочено, че, ако не е
основана на обективен и разумен критерий, всяка разлика в третирането,
която разпоредбите на националното право в областта на нощния труд
въвеждат по отношение на различните категории работници, намиращи се в
сходно положение, би била несъвместима с правото на Съюза и би налагала в
такъв случай националният съд да тълкува националното право във възможно
най-голяма степен с оглед на текста и целта на съответната разпоредба на
първичното право, като вземе предвид цялото вътрешно право и приложи
признатите от последното тълкувателни методи, за да гарантира пълната
ефективност на тази разпоредба и да достигне до разрешение, съответстващо
на преследваната от нея цел.С оглед даденото в решението на СЕС
разрешение, нощният труд на служителите по чл.142, ал.1,т.1 от ЗМВР следва
да бъде обезщетяван, но в специалния ЗМВР и наредбите по неговото
прилагане не е предвидено такова обезщетение, което да компенсира
своеобразната тежест на нощния труд, нито пък има методология за
изчисление на такова обезщетение, каквато е имало в отменената Наредба от
2014 г. В решението на СЕС е изложено, че липсата на механизъм в
следващите наредби от 2015 и 2016 г. за преобразуване на нощните часове в
дневни се обясняват със съображения от правен и икономически порядък, но
подобен аргумент видимо не отразява допустимата от закона цел, годна за
обоснове разглежданата в главното производство разлика в третирането на
работниците от частния и от публичния сектор, в частност полицаите и
пожарникарите. Видно от преюдициалното запитване следва, че спорната в
главното производство липса на механизъм в Наредби № 8121з-592 и №
8121з-776 за преобразуване на нощните часове труд в дневни се обяснява със
съображения от правен и икономически порядък. От една страна, съгласно
член 187, алинеи 1 и 3 от Закона за МВР нормалната продължителност на
труда през деня и през нощта е еднаква и затова съотношението между
нормалната продължителност на труда през деня и тази през нощта е 1 и не
налага преобразуване.
7
По всички изложени съображения въззивния съд намира , че членове 20 и
31 от Хартата трябва да се тълкуват в смисъл,че допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, ако такава разлика в третирането се основава на обективен и
разумен критерий, тоест е свързана с допустима от закона цел на посоченото
законодателство и е съразмерна на тази цел.“
Съгласно чл.5, ал.4 от КРБ, международните договори, ратифицирани по
конституционен ред, обнародвани и влезли в сила за Република България, са
част от вътрешното право на страната. Те имат предимство пред тези норми
на вътрешното законодателство, които им противоречат. Такъв е ДЕС, който,
както е посочено и в решението на СЕС, в своя член 6, параграф 1, придава на
Хартата на основните права на ЕС същата юридическа сила като Договорите
(решение от 17 март 2021 г., Academia de Studii Economice din Bucureşti, C-
585/19, EU:C:2021:210, т. 36 и цитираната съдебна практика).По т.1 от
диспозитива на решението на СЕС е прието, че: 1)Член 8 и член 12, буква а)
от Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4
ноември 2003 година относно някои аспекти на организацията на работното
време, трябва да се тълкуват в смисъл, че не налагат да се приема национална
правна уредба, която да предвижда, че нормалната продължителност на
нощния труд за работниците от публичния сектор като полицаите и
пожарникарите е по-кратка от предвидената за тях нормална
продължителност на труда през деня. При всички случаи в полза на такива
работници трябва да има други мерки за защита под формата на
продължителност на работното време, заплащане, обезщетения или сходни
придобивки, които да позволяват да се компенсира особената тежест на
полагания от тях нощен труд.Съдът констатира ,че с промяната на ЗМВР не
са предвидени такива мерки за защита, които да ползват само полагащите
нощен труд държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР, а
съществуващите в ЗМВР защитни мерки се прилагат за всички държавни
служители, включително неполагащите труд през нощта. По този начин,
както е описано и в т.69 от решението на СЕС, националното право видимо
изключва държавните служители в МВР, като полицаите и пожарникарите, от
обхвата на общия правен режим, който предвижда ограничение от седем часа
на нормалната продължителност на нощния труд, от една страна, а от друга,
не предоставя на тези държавни служители възможността за преобразуване
на нощния труд в дневен. Следователно разпоредбата на чл.187, ал.4 ЗМВР и
изр.второ на ал.1 на същия член, както и чл.22, ал.3 о т Наредба №
8121з21.10.2020 г., и чл.21, ал.3 съответно от Наредби № 8121з 15.12.2020 г. и
№ 8121-922 от 22.07.2022 г., не следва да се прилагат, защото са
несъвместими с правото на Съюза – те допускат определената в
законодателството на държава членка нормална продължителност на нощния
труд от седем часа за работниците от частния сектор да не се прилага за
работниците от публичния сектор, включително за полицаите и
пожарникарите, без тази разлика в третирането да се основава на обективен и
8
разумен критерий. Така, при положение, че не следва да се прилагат изр.2 на
ал.1 от чл.187 ЗМВР и ал.4 на същия член, и съответно посочените по-горе
чл.22, ал.3 и чл.21, ал.3 от наредбите, заради несъвместимостта им с правото
на Съюза, ще се приложи същото разрешение на спора, което е дадено при
редакцията на ЗМВР преди изменението от юли 2020 г. – налице е празнота в
уредбата, ето защо се прилага чл.9, ал.2 от НСОРЗ и преизчисляването на
възнаграждението за положения от ищеца труд през нощта през целия исков
период става с прилагане на коефициент 1,143.
С оглед изхода на делото на основание чл.78,ал.1 ГПК
жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати в полза на В. Р. Ч.
разноските за въззивното производство от 500 лева за адвокатско
възнаграждение. Неоснователно е възражението за неговата прекомерност,
като същото следва да бъде оставено без уважение, тъй като то е определено в
минималния размер съгласно чл. 7 ал. 2 т. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г.
По изложените съображения Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 314/22.11.2022 г. по гр.дело №
832/2022 г. по описа на Смолянския районен съд,като законосъобразно и
обосновано постановено .
ОСЪЖДА ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ на МВР-Смолян да
заплати в полза на В. Р. Ч. ЕГН-********** направените във въззивното
производство разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500
/петстотин лева/.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване поради
ограничението по чл.280, ал.3, т.1, пр.1 ГПК
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9