Определение по дело №498/2020 на Районен съд - Харманли

Номер на акта: 260165
Дата: 16 ноември 2020 г.
Съдия: Минка Иванова Китова
Дело: 20205630100498
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 26 май 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

                                                 гр.Харманли,  16.11.2020 год.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Харманлийският районен съд в закрито съдебно заседание на шестнадесети ноември  през две хиляди и  двадесета година, в състав:

                                           

        ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНКА КИТОВА

При секретаря: 

и  с участието на прокурора:  

като разгледа докладваното от  председателя    гражданско дело498  по описа на РС- Харманли за 2020г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е по реда на чл.130 ГПК

 

Производството е образувано по предявен иск от М.М.Г., ЕГН:********** *** против М.В.Г. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че с Решение № 37 от 23.03.2018 година, постановено по гр.д.№ 465 по описа за 2016 година на PC-град Харманли е уважен иска по чл.108 от ЗС и е признато за установено по отношение на Маргарит Илиев Г., че ищцата М.В.Г. е собственик на следния недвижим имот, а именно : КРАВАРНИК с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ № III, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с. Рогозиново, обл. Хасковска, одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II.

Ищецът твърди, че е собственик и владелец на процесния имот, представляващ краварник с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ № 111, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с. Рогозиново, обл. Хасковска,   одобрен   със   Заповед      1 159/1945г.   и      226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II.Претендира се придобивен способ на давностно владение продължило повече от 10 години от 2008г. до настоящия момент, като владея имота, като стопански обект- краварник. В този стопански обект, краварник в село Рогозиново отглеждал в продължение на повече от десет години едър и дребен рогат добитък - говеда, крави и телета, като от 2015г. там отглеждал и овце. Този стопански обект- краварник владеел целогодишно, като се обитавал от регистрирани животни, които отглеждал, като земеделски производител. Регистриран бил като земеделски производител в ДФЗ от 2011г. Животните му били регистрирани в национална ветеринарна медицинска служба от 2008г., като обекта се обслужвал целогодишно от 2008г. от ветеринарен лекар. И към настоящия момент в краварника се намирали  32 говеда.

От 2009 година до настоящия момент  извършил множество необходими ремонти на сградата състоящи се в ремонт на покрив, измазване на стени и под, изграждане на стени.

Правният интерес от предявяване на настоящия положителен установителен иск бил налице, тъй като имало образувано изп.дело под № 292/2018 г. по описа на ДСИ при Районен съд- Харманли, като страни по него били М. Веселина Г.-взискател и Маргарит Илиев Г.- длъжник. Предмет на делото бил въвод във владение в процесния имот , краварник с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ № 111, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с. Рогозиново, обл. Хасковска, одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II.С Протокол за въвод във владение от 10.01.2019 г., съставен по изп. дело № 292/2018 г. по описа на ДСИ при Районен съд-град Харманли, държавния съдебен изпълнител му указал и го задължил да предявя искане за спиране на изпълнението по см. на чл. 524 във вр. с чл. 523, ал. 2 от ГПК пред Районен съд-град Харманли, като в противен случай ще извърши против него принудително изпълнение, въпреки че не съм пасивно легитимиран да отговарям по силата на изпълнителното основание и издадения към него изпълнителен лист.

С молба вх. № 327 от 14.01.2019 г. подал искане по чл.524 ГПК до РС-Харманли за спиране на изп.д. №292 от 2018г. на ДСИ при РС-Харманли. С Определение постановено в открито съдебно заседание на 17.04.2019 г. по ч.гр.д.№ 32/2019 г.по описа на Харманлийски районен съд производството по делото било прекратено, поради липса на правен инетрес. С Определение № 625 от 25.07.2019 г. по описа на Хасковски Окръжен съд-ГО, I-ви въззивен граждански състав, постановено по ч.гр.в.дело № 477 по описа за 2019 г. определение на Харманлийския PC било потвърдено. Мотивът на съда бил, че лицата, придобили владението върху имота преди да е било заведено делото, решението по което се изпълнява, не могат да се ползват от защитата предвидена в чл. 523, ал. 2 и чл. 524 от ГПК.Ето защо съдебният състав счита, че молителят няма правен интерес да иска спиране на изпълнението на въвода във владение по реда на чл.524 ГПК.

Правният интерес от предявяване на положителен установителен иск бил налице, доколкото ответника разполагал с изпълнителен лист за въвод във владение за процесния имот, който е владян от ищеца преди повече от 10 години, за него бил налице абсолютен правен интерес от предявяване на установителен иск, с който иска от съда да приеме за установено, по отношение на ответника - М. Веселина Г., че ищецът е  собственик на краварник  с площ 618 кв.м, находящ се в УПИ №111, с площ 8.643дка, в кв. 55 по плана за регулацията на с. Рогозиново, обл. Хасковска, одобрен със Заповед № 1159/1945г. и № 226/1994г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № И.

Постъпил е писмен отговор в срока по чл.131 ГПК от ответника, в който се твърди, че така предявеният иск по чл. 124 ал. 1 ГПК за това, че  собственик на посочения по- горе  имоти по давностно владение е ищецът М.М.Г. е недопустим, тъй като той като  наследник по закон на ответника Маргарит Илиев Г. А по гр. д. № 465/2016 г. по описа на Районен съд Харманли, решението, по което е влязло в законна сила 20.01.2020г, който бил починал в хода на делото, и негов универсален правоприемник, бил заместил починалия ответник-своя баща като страна-ответник по делото. Поради това постановеното решение и неговите решаващи мотиви го обвързвали и имали сила по отношение на него-М.Г.. Ищецът по настоящия иск  бил страна-ответник по гр. д. № 465/2016 г. по описа на Районен съд Харманли, по което е признато правото на собственост върху процесния имот на М.В.Г., ответник по настоящия иск, като било отречено възражението на ответника, че е собственик по давностно владение на имота и всички негови възражения са признати за неоснователни. За собственик на имота била призната М.Г., като съдебното решение имало сила и по отношение на М.Г.. Ищецът  приел наследството на своя наследодател с конклудентни действия-участвал е в процеса по горното дело и по изпълнителното дело за изпълнение на решението чл.49 ал.2 ЗН, получил е части от наследственото имущество и т. н. Силата на присъдено нещо на решението по гр. д. № 465/2016 г. по описа на Районен съд Харманли било пречка да се води иска по настоящото дело, тъй като въпросът кой е собственик на имота вече бил разрешен между същите страни, като ответницата е въведена във владение на имота и съдебното решение било изпълнено, което водило и до извода за липса на правен интерес от водене на настоящия иск. Влязлото в сила решение е задължително за страните.

С оглед на това ответникът счита предявеният иск за недопустим и производството по делото следвало да се прекрати, като на ответницата се присъдят разноските по делото.

Алтернативно се прави искане в случай, че съдът приеме, че предявеният иск по чл.124 ал.1 ГПК е допустим, счита, че същият е неоснователен. С влязло в сила решение по отношение на ищеца по иск с правно основание чл.108 ЗС е прието, че собственик на имота е ответника. Влязлото в сила решение е задължително за страните и за съда-чл.297 и 298 ГПК. Само това на това основание,следвало да се отхвърли предявеният иск  с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Предявен иск от М.М.Г., ЕГН:********** *** против М.В.Г. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

С решение № 37 от 23.03.2018 г., постановено по гр. д. № 465/2016 г. по описа на PC - Харманли, на основание чл. 108 от ЗС е признато за установено по отношение на Маргарит Илиев Г., че М.В.Г. е собственик на следните недвижими имоти: 1. Краварник с площ от 618 кв. м., находящ се в урегулиран поземлен имот № 111, с площ 8.643 дка, в квартал 55 по плана за регулация на с. Рогозиново, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 1159/1945 г. и № 226/1994 г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II; 2. Обор - краварник с площ от 600 кв. м., находящ се в урегулиран поземлен имот № VI, с площ 2.788 дка, в квартал 55 по плана на с. Рогозиново, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 1159/1945 г. и № 226/1994 г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № V, като Маргарит Илиев Г. е осъден да предаде на М.В.Г. владението на описаните имоти.

С решение № 470 от 29.11.2018г. по гр. д. № 574/2018г. на Хасковски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 37 от 23.03.2018г. по гр.д. № 465/2016г. на Харманлийски районен съд за признаване за установено по отношение на Маргарит Илиев Г., че М.В.Г. е собственик на описаните недвижими имоти посочени в първоинстанционното решение и е осъден да и предаде владението.

С Определение  №32 от 20.01.2020 година гр.д. № 2555 по описа за 2019г на ВКС, второ гражданско отделение не е допуснато касационно обжалване на решение № 470 от 29.11.2018г. по гр.д. № 574/2018г. на Хасковски окръжен съд по касационната жалба на Снежана Вълкова Грозева, М.М.Г. и Калоян М.Г.  - правоприемници на жалбоподателя Маргарит Илиев Г..

Съгласно чл. 298, ал.1 от ГПК  решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на същото основание, а според ал.2 на същият член влязлото в сила решение има действие и за наследниците на страните, както и за техните правоприемници.

Безспорно е установено, че М.М.Г. е наследник на Маргарит Илиев Г.  и е приел наследството му, като той е и правоприемник в процеса по гр. д. № 465/2016 г. по описа на Районен съд Харманли по предявеният иск от М.В.Г. против Маргарит Илиев Г.,с првно основание чл. 108 от ЗС, като с постановеното решение е признато за установено по отношение на Маргарит Илиев Г., че М.В.Г. е собственик на следните недвижими имоти: 1. Краварник с площ от 618 кв. м., находящ се в урегулиран поземлен имот № 111, с площ 8.643 дка, в квартал 55 по плана за регулация на с. Рогозиново, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 1159/1945 г. и № 226/1994 г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № IV и УПИ № II; 2. Обор - краварник с площ от 600 кв. м., находящ се в урегулиран поземлен имот № VI, с площ 2.788 дка, в квартал 55 по плана на с. Рогозиново, обл. Хасково, одобрен със Заповед № 1159/1945 г. и № 226/1994 г., представляващ държавен поземлен фонд, при граници на поземления имот: от две страни улица, УПИ № V, като Маргарит Илиев Г. е осъден да предаде на М.В.Г. владението на описаните имоти.

Правоприемството му произтича от депозирана молба по в.гр.д. № 574/2019 г. по описа на Окръжен съд Хасково, с която е заявил желание да бъде конституиран и е конституиран като касационен жалбоподател, като наследник на Маргарит Илиев Г. и е участвал като страна в производството.

 С оглед разп. на чл. 298 ГПК субективните предели на силата на пресъдено нещо се разпростира и по отношение наследниците на страните и техните правоприемници.  С тези термини законодателят противопоставя универсалните и частните правоприемници. И едните и другите са все правоприемници на страната и основание за разпростиране на силата на пресъдено нещо. Едно лице може да получи формалното качество на страна по делото не само с предявяване на исковата молба от негово име или срещу него, но и поради смърт на страната и заместването и с нейните наследници. За наследниците на страната, за които важи СПН, важащи спрямо страната, може да се говори само ако предпоставим правоприемство настъпило след СПН, т.е. след завършване на процеса. Правоприемството на ищеца М.М.Г., наследник на Маргарит Илиев Г. е настъпило на 14.03.2019г., с коституирането му като страна в процеса и това е станало преди Решение № 37 от 23.03.2018 г., постановено по гр. д. № 465/2016 г. по описа на PC - Харманли, по  предявения иск с правно основание чл. 108 от ЗС, предявен от М.В.Г. против Маргарит Илиев Г., наследодател на М.М.Г., да е влязло в сила на 20.01.2020г. В случаите, когато  правоприемството е настъпило преди влизането в сила на решението от този момент, наследникът става страна и на това основание, а не като наследник на страната той ще е обвързан от силата на пресъдено нещо. В тази връзка М.М.Г., ищец по гр. дело №498/2020г. на РС – Харманли, по предявения иск с правно основание  чл.124, ал.1 от ГПК, е обвързан от силата на пресъдено нещо от влязлото в сила на 20.01.2020г., Решение № 37 от 23.03.2018 г., постановено по гр. д. № 465/2016 г. по описа на PC - Харманли, с правно  основание чл. 108 от ЗС, което се явява отрицателна процесуална предпоставка за съществуването и надлежното упражняване на правото му на иск по чл.124, ал.1 от ГПК.

Предвид изложените съображения и на основание чл. 130 ГПК исковата молба следва да бъде върната, а доколкото вече е образувано дело, производството по него следва да бъде прекратено.

Мотивиран от горното, съдът  

 

ОПРЕДЕЛИ:

 

ВРЪЩА искова молба с вх. № 4215/26.05.2020г. по описа на Районен съд -Харманли от М.М.Г., ЕГН:********** *** против М.В.Г. с ЕГН ********** *** с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК.

ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 498 по описа на Районен съд – Харманли за 2020г.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Окръжен съд - Хасково в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.

               

 

                                                                               СЪДИЯ: