№ 18579
гр. София, 24.04.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 173 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:БОГДАН Р. РУСЕВ
като разгледа докладваното от БОГДАН Р. РУСЕВ Гражданско дело №
20251110115115 по описа за 2025 година
Делото е по общия съдопроизводствен ред на ГПК.
Съдебното производство е инициирано въз основа на Искова молба, вх. №
8021098/07.10.2016г. на СРС, подадена от Богдан Русинов Ценов срещу М. Ф. С.,
допълнително уточнена, с която се иска да бъде признато за установено по отношение на
ответника, че ищецът е собственик на недвижим имот – ливада от 0,8дка, находяща се
понастоящем в строителните граници на град София, местност „Бистришки път“ /“Барата“/
съставляваща част от недвижим имот с пл.№3402 по кадастралния план на град София,
изработен през 1939г., при съседи: наследници на Славка П.а, Вута Ботева, наследници на
Гоце Стоичков, върху който имот било възстановено правото на собственост на
наследниците на Йордан Димитров Танев с Решение № 1827/285/03.11.1995г. По исковата
молба е образувано гр.д. № 56556/2016г. на СРС, 39 състав, по-късно преразпределено на
177 състав. Ответникът е подал отговор на исковата молба. Конституиран като трето лице-
помагач е и приобретателят на имота в хода на делото Й. С. А.. В хода на производството
първоначалният ищец Богдан Ценов е починал, като на негово място като ищца е
конституирана неговата дъщеря и наследница Б. Б. Ц. /малолетна/. С Решение №
257150/28.10.2019г. производството по делото е прекратено като недопустимо. Същото е
отменено с Определение № 5862/21.06.2022г. по в.ч.гр.д. № 2813/2022г. на СГС, като делото
е върнато на Софийския районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С
Решение № 20059902/30.09.2022г. по гр.д. № 56556/2016г. на СРС предявеният иск по чл.
124, ал. 1 ГПК е уважен, като по отношение на ответника е признато за установено, че
ищцата Б. Ц. – наследница на починалия в хода на делото първоначален ищец Богдан Ценов,
е собственица на спорния имот. Подложено на инстанционен контрол, това решение е
обезсилено като недопустимо с Решение № 254/15.01.2025г. по в.гр.д. № 1380/2023г. на СГС,
ГО, II-В въззивен състав. За да стори това, въззивният съд е обосновал извод, че неправилно
районният съд е приел да е бил сезиран с иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване на
правото на собственост на ищеца към настоящия момент, тъй като всъщност е предявен
допустим иск с правна квалификация по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за установяване на правото на
собственост на ищеца към минал момент – този на колективизацията. Делото е върнато на
Софийския районен съд за ново разглеждане на допустимия предявен иск по чл. 14, ал. 4
ЗСПЗЗ и при съобразяване на уточненията, заявени от ищеца в хода на въззивното
производство. При връщането си на Софийския районен съд делото е образувано като гр.д.
№ 15115/2025г. по описа на СРС и разпределено за разглеждане на 173 състав от I ГО.
Доколкото ищцата Б. Ц. е малолетна, на основание чл. 15, ал. 6 ЗЗДт за делото следва
да бъде уведомена Дирекция „Социално подпомагане“.
На основание 15, ал. 6 ЗЗДт и чл. 140 вр. чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДА СЕ УВЕДОМИ за делото Дирекция „Социално подпомагане“ по настоящ адрес
на малолетната ищца Б. Б. Ц..
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание, което ще се проведе
1
на:
Дата: 03 юни 2025г.
Час: 11:00
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните и участниците в производството за заседанието.
ОБЯВЯВА НА СТРАНИТЕ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Ищецът Богдан Русинов Цанов, починал в хода на производството и заменен като
страна по делото от своята дъщеря и наследница по закон Б. Б. Ц. /малолетна/ е предявил
срещу М. Ф. С. иск с правно основание по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ за признаване за установено
между страните, че към минал момент – този на колективизация на земеделските земи /1957-
1958г./, Йордан Димитров Танев, чийто единствен наследник е Богдан Цанов, е бил
собственик на недвижим имот – ливада с площ от 0,8 дка, представляваща част от имот с пл.
№ 3402 по кадастралния план на град София, при съседи Славка П.а, Вута Ботева и
наследници на Гоце Стоичков, който имот понастоящем съответства на имот с
идентификатор 68134.1605.2644 по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед №
РД-18-258/28.07.2020г. на Изпълнителния директор на АГКК, с площ от 671 кв.м., находящ
се в град София, бул. „Св. Климент Охридски“.
Ищецът твърди, че така описаният имот е бил собственост на Йордан Димитров
Танев по силата на спогодителен протокол от 16.05.1952г. Първоначално поземлената
комисия с решение от 03.11.1995г. признала правото на собственост на Ценов – единствен
наследник на Танев, върху имота. После обаче било издадено ново решение, с което това
било отказано. Това решение било оспорено пред съда, който го прогласил за нищожно –
Решение от 22.10.1997г. по гр.д. № 1619/1997г. на СРС. Същевременно имотът бил
възстановен на наследниците на Златко Димитров Танев и Стоян Трайков Ботев. Ищецът
установил правата си по отношение на наследниците на Златко Димитров Танев – с Решение
№ I-26-55/21.09.2014г. по гр.д. № 29938/2013г. на СРС по отношение на тях било установено,
че Богдан Ценов е собственик на имота. По отношение на Стоян Трайков Танев, чийто
наследник е М. С., делото било прекратено, тъй като бил починал преди завеждането му.
Решението било предоставено на ОСЗ, но оттам уведомили Ценов, че има спор за
собственост, който следва да се реши по съдебен ред. От Столичната община също
отказвали да впишат като собственик на имота единствено Ценов и да отпишат останалите
лица. В тази връзка се обосновава правен интерес от производството и от установяване на
принадлежността на правото на собственост към минал момент.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът М. Ф. С. е депозирал Отговор на исковата
молба, вх. № 5154740/25.10.2017г. на СРС, с който оспорва предявения иск като
неоснователен и недоказан. Твърди, че е придобил имота по земеделска реституция и по
наследство от майка си Стоянка Стоянова С.а - Решение № 1829/192/03.11.1995г. на ПК –
Студентска, като правото на собственост било възстановено в стари реални граници. Имотът
бил изрично посочен както в заявлението за внасяне в ТКЗС, така и в това за възстановяване
на собствеността върху него. Той бил собственост на Стоян Трайков Ботев, като бил
придобит от него от своя страна по наследство от майка му Вута Трайкова Ботева. През
1998г. имотът бил отписан и от актовите книги за собственост на Столичната община.
Веднага след реалното възстановяване ответникът и неговите праводатели установили
владение върху имота, което продължавало повече от 20 години, поради което собствеността
била придобита и по давност. Изтъква, че в соченото от ищеца решение описаният в
исковата молба имот бил само признат за собствен, но не и възстановен в
стари/възстановими реални граници. Оспорва се да е обвързан от решението по гр.д. №
29938/2013г. на СРС. Въвежда се възражение, че реституционната процедура за ищеца не е
приключила, съответно, че липсва идентичност между имотите. Изтъква се, че там е налице
реализирано мероприятие – трамвайна линия. Допълнително изтъква, че не са налице
процесуални предпоставки за провеждане на производство по чл. 14, ал. 4 ЗСПЗЗ.
По делото като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституиран Й. С. А.,
който на 09.06.2017г. е закупил спорния имот от първоначалния ищец Богдан Ценов. Същият
оспорва възраженията на ответника. При първоначалното разглеждане на делото поддържа
позиция за основателност и доказаност на предявения иск.
Съобразно нормата на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест по предявения
иск е за ищеца по него. Същият следва да установи, че неговият наследодател е бил
собственик на процесния имот към момента на внасянето му в ТКЗС /1957-1958г./,
наличието на наследствено правоприемство, наличието на предпоставки за възстановяване
на собствеността по реда на ЗСПЗЗ, както и идентичност между имота, за който ищецът
твърди да е бил собственост на неговия наследодател, с имота, възстановен на праводателя
на ответника.
По делото не са налице обстоятелства, които не се нуждаят от доказване.
По доказателствата:
ДОПУСКА представените по делото писмени доказателства като относими
2
допустими и необходими за решаване на правния спор.
УКАЗВА на всяка от страните, че:
Страна по делото, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е
длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията -
съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото
задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната.
Ако същата не стори това, всички съобщения ще се приложат по делото и ще се считат
за връчени.
Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по
делото или на който веднъж ú е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за
новия си адрес. Това задължение важи и за хипотезата, при която страната е посочила
електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител,
попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на това задължение,
включително и ако електронният адрес е сменен, без съдът да бъде уведомен, или той
е неверен или несъществуващ, всички съобщения ще се приложат към делото и ще се
считат за връчени.
Мястото на връчване на търговец и на юридическо лице, което е вписано в
съответния регистър, е последният посочен в регистъра адрес, а ако лицето е
напуснало адреса си и в регистъра не е вписан новият му адрес, всички съобщения се
прилагат по делото и се смятат за редовно връчени.
Ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово
отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу
ответника, което не подлежи на обжалване.
Ответникът може да поиска прекратяване на делото и присъждане на разноски
или постановяване на неприсъствено решение срещу ищеца, ако той не се яви в
първото заседание по делото, не е взел становище по отговора на исковата молба и не
е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие. Ако ищецът предяви отново
същия иск, прилага се чл. 232, изр. 2 ГПК.
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за сключване на съдебна спогодба, като
им указва значителните предимства на този начин за уреждане на спора, най-вече бързото
му разрешаване и по-ниските разходи (дължимата държавна такса ще бъде намалена
наполовина).
РАЗЯСНЯВА на страните възможността за решаване на спора помежду им чрез
медиация: Към Софийския районен съд е създаден и работи Център за спогодби и
медиация. Медиацията представлява способ за постигане на взаимно изгодно споразумение
в рамките на съдебното производство или извън него. Участието в процедурата по медиация
е напълно доброволно. Всяка от страните може да я напусне винаги, когато прецени. В този
случай делото в съда продължава и разглеждането му няма да бъде повлияно от процедурата
по медиация, която обаче е възможно да доведе до по-бързо, максимално съобразено с
желанието и интересите на страните и с по-ниски разноски разрешаване на спора. Повече
информация за възможностите за медиация и предимствата ù може да бъде намерена на
сайта на центъра - http://srs.justice.bg/srs/270-За_Центъра, за контакт: Център за спогодби и
медиация (ЦСМ), адрес: град София, бул. „Цар Борис ІІІ“ №54, ет. 2, ст. 204. За връзка с
координаторите на Програма „Спогодби“ - Мариана Николова - тел. 02/8955 423, 0889
515 423; Skype: Център за спогодби и медиация към СРС и СГС; Eлектронна поща:
********@***.*******. На страните да се връчат заявления за започване на процедура
по медиация.
Препис от настоящото определение, ведно с инкорпорирания в него проект на доклад,
да се връчи на страните.
Определението не подлежи на обжалване.
Този съдебен акт е издаден в електронна форма и е подписан
електронно /чл. 102а, ал. 1 ГПК/, поради което не носи саморъчен
подпис на съдията.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3