№ 188
гр. Перник, 10.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
Членове:ВЛАДИМИР Р. Р.ОВ
Нина М. Коритарова
при участието на секретаря МАГИ ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Нина М. Коритарова Въззивно гражданско
дело № 20251700500322 по описа за 2025 година
С решение № 187 / 27. 02. 2025 г., постановено по гр. д. № 5193/2023 г. по описа на
Пернишкия районен съд е постановил следното:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, че Л. К. А., с ЕГН:
**********, от *** К. К. К., с ЕГН: **********, от ***, М. М. З. с ЕГН: **********, от ***,
Р. М. К., с ЕГН: **********, от ***, Ю. Л. Б., с ЕГН: **********, от ***, П. Л. Б., с ЕГН:
**********, от *** К. С. А., с ЕГН: **********, от ***, С. К. С., ЕГН: **********, от ***, Р.
К. С., с ЕГН: **********, от ***, Р. В. Л., с ЕГН: **********, от ***, Л. И. Р. с
ЕГН:**********, от ***, Т. И. Г., с ЕГН: **********, от *** К. И. Г., с ЕГН: **********, от
***И. М. Р., с ЕГН: **********, от ***, В. А. Д., с ЕГН: **********, от *** М. М. Й., с ЕГН:
**********, от ***, Н. Б., Й. Б. – М. и М. К., правоприемници и конституирани в процеса на
основание чл. 227 ГПК в качеството на наследници на В. К. Б., с ЕГН **********, от ***, Д.
Р. Д. с ЕГН **********, от *** Е. М. Б., с ЕГН: **********, от *** са собственици на
486/504 идеални части от ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с обща площ от 728 кв.м., находящ се в
землището на ***, част от парцел II-444, в кв. 42 по действащия регулационен план на ***,
одобрен със Заповед № III 363/25.06.1964 г., с площ от 743 кв.м., при граници /съседи/ на
целия имот по скица: имот I444, улица, имот III-439, улица спрямо С. Г. С., с
ЕГН:**********, от *** и В. В. Ц. от ***
ОТМЕНЯ основание чл. 537, ал. 2 ГПК Нотариален акт за собственост по
обстоятелствена проверка №105 том II рег. № 6824 дело № 199/2018 г. на нотариус М.М. до
1
размер от 486/504 идеални части, с който ответникът С. Г. С. е признат за собственик на
основание давностно владение на 728/743 идеални части от УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН
ИМОТ, целият с обща площ по скица от 743 кв.м., находящ се в землището на ***,
образуващ парцел II-444, в кв.42, по действащия регулационен план на ***, одобрен със
Заповед № III363/25.06.1964 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК С. Г. С. и В. В. Ц. ДА ЗАПЛАТЯТ на Л. К. А.,
К. К. К., М. М. З., Р. М. К., Ю. Л. Б., П. Л. Б., К. С. А., С. К. С., Р. К. С., Р. В. Л., Л. И. Р., Т. И.
Г., К. И. Г., И. М. Р., В. М. Д., М. М. Й., Н. Б., Й. Б. – М. и М. К., конституирани в процеса на
основание чл. 227 ГПК в качеството на наследници на В. К. Б., Д. Р. Д. и Е. М. Б. сумата от
2250,00 лева – разноски пред Районен съд Перник.
Недоволни от така постановеното решение, са ответниците С. Г. С. и В. В. Ц., които
чрез адвокат С. Д., го обжалват изцяло като неправилно и молят въззивната инстанция да го
отмени и реши спора по същество като предявените искове бъдат отхвърлени. Навежда
довод, че районният съд бил кредитирал формално всички свидетелски показания, но по
същество бил изградил изводите си върху показанията на свидетелката Л. Г.а-съпруга на
ищеца Т. Г. и основният мотив на съда бил, че при повторния разпит на тази свидетелка тя
била посочила на скицата спорния недвижим имот, като този довод бил неправилен, тъй
като било възможно свидетелката преди повторния й разпит да била предварително
подготвена и с оглед на нейната очевидна заинтересованост.
Молят да им бъдат присъдени направените разноски пред двете съдебни инстанции.
Насрещните страни по въззивната жалба Л. К. А., К. К. К., М. М. З., Р. М. К., Ю. Л. Б.,
П. Л. Б., К. С. А., С. К. С., Р. К. С., Р. В. Л., Л. И. Р., Т. И. Г., К. И. Г., И. М. Р., В. М. Д., М. М.
Й., Н. Б., Й. Б. – М. и М. К., конституирани в процеса на основание чл. 227 ГПК в качеството
на наследници на В. К. Б., Д. Р. Д. и Е. М. Б., чрез адвокат М. Х., в срок са депозирали
писмен отговор. С него оспорват въззивната жалба като неоснователна и молят решението
да бъде потвърдено като допустимо, правилно и законосъобразно. Направените оплаквания
във въззивната жалба били несъстоятелни и необосновани.
В мотивите си първоинстанционният съд бил обсъдил по отделно и в тяхната
съвкупност всички събрани доказателства, във връзка с твърденията и доводите на страните,
въз основа на тях е направил правилни фактически констатации и като краен резултат бил
постановил обосновано решение, в пълно съответствие с материалния закон. Видно от
мотивите на обжалваното решение съдът бил кредитирал показанията на всички разпитани
свидетели относно обстоятелствата, че те знаят за какво е процесния спор и свидетелстват за
релевантни за спора обстоятелства, но единствено свидетелите на ищеца / Л. Г.а и С.С. и Л.
С./ изяснявали данни, обосноваващи пълно и главно доказване, че ищците били собственици
на процесния имот. Единствено те могли да го посочат и опишат в детайли и да го
локализират на една от представените им скици. Направените фактически и правни изводи в
този смисъл съответствали изцяло на свидетелските показания. Съдът бил преценил
показанията на разпитаната свидетелка Л. Г.а-съпруга на ищеца Т. Г. в съответствие с
изискванията на разпоредбата на чл.172 от ГПК- във връзка с всички доказателства по
2
делото, от които се установявало, че същата от 1970г. има лични впечатления за имота,
локализира и посочва точно както процесния имот, така и граничещите с него имоти, като
по категоричен начин установявал, че св.А.А. свидетелства не за процесния, а за друг имот,
който бил собственост на ответника С. Г. С.. От разпитаните свидетели в с.з. на 28.11.2024г.
била установена следната фактическа обстановка: Разпитаната свидетелка Л. С. Г.а
установявала, че знае процесния имот от 1970г., когато била станала снаха в семейството на
Г.Й. Свидетелката установявала, че от 1970 г. знае процесния имот, като имот останал в
наследство от Г.Й.М.
Имотът представлявал ливада, от която били образувани две УПИ-та, като процесният
имот е УПИ II-444 в кв.42 по плана на ***, като от западната страна на процесния имот сe
намирала улицата, която била предвидена по проект, а под улицата се намирали всички
четири къщи. така че имала видимост към имота. От 1970г. винаги четиримата братя Б.,К.,И.
и И. Г.и-синове на общия наследодател се грижили за имота. Те го били работили и младите
са им помагали.От свекърва си знае, че процесният имот бил наследствен от Г.Й. който до
смъртта си бил владял имота, а след неговата смърт за имота с е били грижили неговите
синове. След като починали преките наследници на общия наследодател Г.Й.М. вече
наследниците им се грижили за имота и по-точно съпругът на свидетелката Т. И. -внук на
Г.Й. който от 2000г. бил пенсионер, а наследниците-на братовчедите му помагали. Всички
общо били стопанисвали имота и никога не са се делили. Твърдят, че не е имало никакви
спорове между тях, всички са го владели като наследствен имот. На процесното място имало
две ябълки и една джанка на високото, но плодове от тях много години не било имало, а
плодовете, които се били родили, попарвала сланата и падали. Наследниците на
Г.Й.почиствали мястото от падналите плодове. Посочват, че до 2015г. предимно ищецът Т. Г.
бил косил тревата, но през 2015г. се разболял тежко, помолил колегата си св.С.С. на
следващата година -2016г. да окоси тревата на имота. Свидетелката установявала, че
процесния имот бил владян общо от всички наследници на общия наследодател Г.Й.М. Те
никога не са се били делили и никога не било имало спорове между тях за имота.Никой не
им бил оспорвал владението.
Свидетелката установявала, че ищецът Т. Г. разрешил на ответника С. да окоси тревата
на процесния имот през лятото на 2017г.,2018г. и 2019г. През 2020г. имотът бил окосен от
ищеца М. М.ов-правнук на Г.Й. През 2022г. отново ответникът окосил тревата на имота и
прибрал сеното отново с разрешението на наследниците, изразено чрез Т. Г. и до този
момент между ищците и ответниците не било имало никакви конфликти. Ответникът бил
косил тревата през посочените по-горе 3-4 години, но винаги с разрешение на ищците и с
тяхно съгласие складирал в имота балите, които продавал. Конфликт станал 2023г., след като
ищците за пръв път били разбрали, че ответникът С. С. се снабдил с нотариален акт за имота
на основание давностно владение. При извършеното трасиране на процесния имот двамата
ответници присъствали и след като ищцата Л. Р. им заявила, че спорът ще се реши по
съдебен ред, ответницата В. С.а заявила” „Никакъв съд, доброволно ще предадем имота,
само ни дайте срок за това, тъй като имаме семейно тържество. С. доброволно ще се откаже
3
от нотариалния акт.”
Видно от показанията на св.С.С. С. той бил в близки отношения с ищеца Т. И. Г. -
колеги от дълги години и семейни приятели. От 20-години познавал Т. и бил в близки
приятелски отношения и от тогава знае процесното място, а през 2016г. по молба на Т. Г.
окосил процесния имот, тъй като последният бил болен. Т. споделял с него, че това място
било тяхно, но точните му граници свидетелят научил едва 2016г., когато окосил имота. На
предявената от съда Скица-Приложение №2 към допълнителната съдебно- техническа
експертиза, която била по плана от 1964г. свидетелят бил посочил точно процесния имот
УПИ II -444. Свидетелят установявал, че на следващата година, ищецът Т. Г. позволил на
свой близък съсед да окоси имота и да си прибере сеното.
Видно било от показанията на св. Л. С.а С. - която към момента на трасирането на
процесния имот била кмет на селото и като длъжностно лице била присъствала по покана на
Т. Г. и съпругата му Л., които поискали да бъде уведомен да присъства и ответникът С.,
който бил уведомен и присъствал заедно със съпругата си В. -втория ответник. Свидетелката
установявала, че страните са си приказвали и си спомня много добре, че В. втората
ответница/ казала: „Добре ние ще го освободим. Дайте ни някакъв срок, че имаме семейно
тържество”. Ще го освободим доброволно.” След извършеното трасиране на процесния
имот ищците заградили имота и до настоящия момент го владеели. Установено било явно,
спокойно и непрекъснато владение на имота от наследниците на Г.Й.М. като след смъртта на
наследодателя му -1961 г. имота били владели преките му наследници, които били
упражнявали спокойно и непрекъснато владение за период много по-дълъг от 10 години.
След тяхната смърт владението им било продължавано от техните наследници и така до
настоящия момент, като имота не бил делен и всеки от наследниците бил упражнявал
владението, по начин идентичен с упражняване на правото на собственост. Установено било
наличието на предпоставките на чл.79 от ЗС- непрекъснато, явно и неоспорвано владение,
изпълващо обема на правото на собственост, продължило много повече от 10 години.
Преките наследници на Г.Й.не били имали повод да се позоват на изтеклата 10-годишна
придобивна давност, тъй като по отношение на имота по време на упражняваното от тях
владение не било имало никакви спорове за имота.
По делото не било установено констатираното в представения нотариален акт от
ответниците право на собственост, придобито на основание давностно владение.
Констативният нотариален акт за признато право на собственост по давност нямал
материална доказателствена сила. В тежест на ответниците по делото било да установят
правото си на собственост, придобито по давност. При анализа на изложените по-горе
гласни доказателства се налагал извода, че ответникът С. С. не бил упражнявал фактическа
власт върху имота с намерение да го присвои, а само бил ползвал имота, като бил косил
тревата с разрешение на собствениците и то само през 2017г., 2018г. 2019г. и 2022г. Ползване
на имота с разрешение на собствениците изключвало намерението на ползвателя да
придобие собствеността на имота. В този смисъл била и постоянната практика на ВКС.
Освен това но делото било установено, че ответниците били ползвали имота, като
4
ответникът бил косил тревата само през времето, когато тревата се коси / няколко дни през
лятото/ и то само в рамките на 3-4 години, като ползването му е било прекратявано за срок
много по-дълъг от 6 месеца. След 2019г. до 2022г. ползването бил прекъснато за период от 2-
3 години. Ответниците нито твърдели, нито доказвали да са отстранили ищците от
процесния имот, което изключвало наличието на намерение за своене на имота. Не били
налице предпоставките за придобиване на право на собственост по давностно владение,
предвидени в чл.79 от ЗС, а именно: упражняване на фактическа власт върху имота с
намерението за своене на имота, изпълващо съдържанието на правото на собственост за
срок от 10 години непрекъснато, като за прекъсването му се счита изгубването му за срок от
6 месеца. В процесния случай ответниците не само че не били владели имота в продължение
на 10 години , но и за тези 3- 4 години, през които били ползвали имота като били косили
тревата и били прибирали сеното с разрешение на собствениците не било налице владение
по смисъла на чл. 68 ал.1 от ЗС. Ползването било прекъсвано за продължителни периоди от
време. С оглед на това ответниците не били доказали придобивното основание давностно
владение, поради което и представения констативен нотариален акт, с който било признато
право на собственост по давностно владение не доказвал придобито право на собственост
по давност и подлежал на отмяна. Показанията на разпитаните свидетели на ответниците К.
Л. К. и А.Н.И. не водили на други изводи, по следните съображения:
Показанията на свидетеля К. К. били твърде общи, противоречиви и нелогични. На
първо място свидетелят не давал показание относно кой имот според него ответниците били
владеели.Не посочвал площта и границите на имота, а по делото било установено, че цялата
местност, в която се намирал процесния имот представлявал ливади и без посочването на
границите на имота било абсолютно недоказано за кой имот свидетелства. Свидетелят
установявал, че живее в централната част на *** и разстоянието от там до М. махала било
доста далеко. Свидетелят бил заявил, че знае имота, за който страните спорят, но го бил
показал като имот № 144 в съвсем друг квартал- в противоположна посока от процесния
имот.
От показанията на разпитания свидетел А.Н.И. се установявало, че той бил косил сено
не в процесното място, а в ливадата на ответниците, с която от север граничи процесния
имот.
Свидетелят установявал, че през 1988 до 2000г. бил косил заедно с колеги ливада, която
се намирала точно срещу къщата на ответника, като в тази ливада, която бил косил
ответникът си насадил дръвчета и се грижил за тях.Над 10 броя дръвчета имало в това
място-ябълки, сливи и круши.Уточнява, че говори за имота точно срещу къщата на
ответника. Над този имот имало и друг имот на ответника също с много дръвчета.
В с.з. на 28.11.2024г- по искане на процесуалните представители на двете страни, съдът
бил дал възможност на същите да представят в следващото съдебно заседание скици на
застроените имоти, с оглед установяване на конкретните имоти, за които дават показания
свидетелите. В с.з. на 06.02.2025г. такива били представени само от ищците, като съдът по
искане на ищците бил допуснал преразпит на свидетелката Л. Г.а относно противоречието в
5
показанията на същата свидетелка разпитана в с.з.на 28.11.2024г. и показанията насА., че той
бил косил в имот ,в който се намирали много овощни дръвчета, местонахождението на много
овощни дървчета, От представените по делото 3 броя скици и от показанията на
свидетелката Л. С. при повторния й разпит в с.з. на 06.02.2025г. се установявало:
УПИ XIII-450 в кв.38 застроен с 2пМЖ и стопански постройки, собственост на
ответника С. Г. С..
УПИ-449 в кв.38- собственост на ищеца Р. К.
УПИ XV-448 в кв.38 и УПИ XVI-448 в кв.38- на ищеца Ю. Б.
УПИ ХIII-447- собственост на ищцата Л. И. Р.
Всички урегулирани поземлени имоти, нанесени на представените скици били
оградени с телена мрежа, като между двата УПИ, описани в т.1 и 2 от молбата нямало
никаква ограда. Нямало УПИ, който да бил заграден с плътна ограда. От представената
Скица № 22-ТР-7347 от 19.12.2022 г. на процесния УПИ II- 444 в кв.42 по плана от 1964г., на
която било видно ясно разположението на всеки от имотите и видимостта към процесното
дворно място.Според показанията на свидетеля А.Н. той бил косил ливадата, която се
намирала точно срещу къщата на ответника С. Г. / това била къщата намираща се в
североизточната част на УПИ ХIII-450 в кв.38. което не се оспорвало от ответниците-
жалбоподатели /. В тази ливада ответникът имал много дръвчета и над тази ливада
ответникът притежавал и друго място, което също свидетелят косил. От представените
скици и от Скица- приложение №2 към доп. Заключение на техническата експертиза било
видно, че жилищната сграда на ответника се намирала точно срещу УПИ III-439 в кв. 42,
представляващ северната граница на процесния имот, а над него се намирал УПИ IV-439 —в
кв.42 по плана на селото, като двата парцела се стопанисвали от ответника. Съгласно
представеното заверено ксерокс-копие от Разписния лист, имот № 439. от който по рег.план
от 1964г. били образувани УПИ III-439 и УПИ IV-439 било записан на името на
наследодателя на ответника Г. С. Г..
От показанията на разпитаната свидетелка в с.з. на 06.02.2025г. Л. Г.а се установявало,
че с голям брой дръвчета било именно УПИ III-439 в кв.42 - северната граница на процесния
имот и жилищната сграда на ответника в североизточната част на неговото дворно място-
УПИ ХIII-450 се намирала точно срещу собствената на ответника ливада, представляваща
УПИ III-439 в кв.42. Следователно установено било по категоричен начин, че този свидетел
бил помагал на ответника като бил косил неговата ливада, която била засадена с много на
брой овощни дръвчета. Установено било по делото, че в от показанията на свидетелката Л.
Г.а че в процесния поземлен имот от 1970 г. до сега имало три стари дръвчета- две джанки и
една ябълка.
При преценка на свидетелските показания на св. Л. С. Г.а при условията на чл.172 от
ГПК, тъй като същата била съпруга на ищеца Т. Г., моли съдът да кредитира показанията й
тъй като: на първо място тя била живеела в близост до процесния имот от 1970 г. Имала
видимост до процесния имот и лични впечатления за продължителен период от време кой
6
стопанисва и владее имота; нейните показания били логични, последователни и
непротиворечиви и в съответствие с показанията на св.С.С. С. и св.Л. С.- напълно
незаинтересовани свидетели от изхода на спора.
Показанията на свидетелката се подкрепяли и от изразеното от ответницата В.
становище по време на трасирането на процесния имот, а именно, тя заявявала, че ще върнат
имота доброволно, което по своето естество представлявало признание, че този имот бил на
ищците. Показанията били в съответствие със записванията по разписния лист към плана от
1964 г-като собственик на имота бил записан Г.Й. Единствено свидетелите на ищците
можели да локализират и посочат и опишат в детайли процесния имот.
В контекста на гореизложеното, моли съдът да приеме, че липсват каквито и да било
доказателства за съмнение в достоверността на свидетелските показания Л. Г.а и
оплакването в жалбата в тази посока било голословно.
По изложените съображения, моля съдът да потвърди обжалваното решение и да
присъдите на ответниците по жалбата направените разноски.
За да уважи исковите претенции, Пернишкият районен съд е приел, че предявените
искове са процесуално допустими. След като е преценил събраните по делото доказателства
е приел, че твърденията на ищците, за придобиването им на имота по придобивна давност
са основателни, тъй като по делото било доказано наличието на изтекла придобивна давност
в тяхна полза от обективна страна /владеене на имотите продължило повече от 10 години –
непрекъснато, явно, несмущавано/, както и от субективна страна /че са били владеели
имотите като свои собствени и това е било доводено до знанието на другата страна/.
След като взе предвид направените с жалбата възражения и по реда на чл. 269 от
ГПК, Пернишкият окръжен съд, приема за установено следното :
Въззивната жалба се явява редовни и процесуално допустима – подадена е от активно
легитимирана страна, имаща правен интерес от обжалването, в преклузивния срок за
обжалване и подлежи на разглеждане по същество. Пернишкият окръжен съд, служебно
намира, че обжалваното решение се явява валидно и процесуално допустимо.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК, по въпросите за незаконосъобразност на
обжалваното решение, въззивният съд е ограничен от изложеното в жалбата. Пернишкият
окръжен съд, чиито мотиви следва да имат решаваща функция, а не само контролно –
проверяваща такава, изхождайки от изложеното във въззивната жалба, от доводите на
насрещната страна, както и от доказателствата по делото, намира следното:
Районен съд Перник е бил сезиран с активно субективно и кумулативно съединени
установителни искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване със сила на
пресъдено нещо съществуването на право на собственост върху ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с обща
площ от 728 кв.м., находящ се в землището на ***, част от парцел II-444, в кв.42 по
действащия регулационен план на ***, одобрен със Заповед № III-363/25.06.1964 г., с площ
от 743 кв.м., при граници /съседи/ на целия имот по скица: имот 1-444, улица, имот III-439,
улица, както и с молба по чл. 537, ал. 2 ГПК за отмяна на нот. акт №105 том II рег. № 6824
7
дело № 199/2018 г. на нотариус М.М..
Съгласно чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови правото си,
когато то е нарушено, или за да установи съществуването или несъществуването на едно
правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Тази норма урежда по общ
начин предявяването на установителен иск, като въвежда правния интерес от него като
абсолютна процесуална предпоставка за допустимостта му. Правният интерес се преценява
винаги конкретно във всеки отделен случай, като такъв е винаги налице, когато се
претендира едно оспорвано от ответника право, съответно – отрича се едно претендирано от
ответника право и решението по установителния иск ще съхрани или увеличи правната
сфера на ищеца. В същата насока са и задължителните за съдилищата разяснения, дадени в
т. 2 от Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 8/2012 г., ОСГТК и
т. 3Б от Тълкувателно решение № 4 от 14.03.2016 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2014 г., ОСГК. В
настоящия случай за ищците е налице правен интерес от предявяване на установителни
искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за установяване със сила на пресъдено нещо
съществуването на право на собственост върху процесния поземлен имот, тъй като при
евентуалното уважаване на предявения иск би се увеличила правната сфера на ищците с
претендираната идеална част от правото на собственост върху процесния имот и се
претендира едно оспорвано от ответниците право на собственост.
Съгласно ТР № 3/2016 г. от 29.06.2017 г. на ОСГТК на ВКС -По предявен от или срещу
съпрузите иск за собственост на вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска
имуществена общност, съпрузите са необходими, но не са задължителни другари. Според т.
12 от Постановление № 2/1977 г. „когато се касае до спор с вещноправен характер относно
вещ от имуществената общност, спорното правоотношение е от такова естество, че
решението трябва да бъде еднакво за двамата съпрузи”. Оттук е изведен изводът, че „поради
това искът следва да бъде предявен от или срещу двамата съпрузи”- но не като изискване за
съвместна процесуална легитимация, а само доколкото в процеса те имат качеството на
необходими другари по смисъла на чл. 172, ал. 2 ГПК /отм./, поради което неучаствалият в
процеса съпруг може да иска отмяна по чл. 233, ал. 2 ГПК /отм./ на влязлото в сила съдебно
решение. Това постановление е посветено на въпросите на отмяната на влезлите в сила
съдебни решения и дадените в него указания са задължителни само относно правото на
неучаствалия съпруг да иска на това основание отмяна на обвързващото го съдебно
решение, но не и относно вида на необходимото другарство - задължително или
факултативно, още повече, че мотивите на постановлението сочат именно на необходимо
факултативно другарство предвид еднаквостта в материалноправното положение на
съпрузите, но не и на задължително другарство като предпоставка за допустимост на
процеса. С оглед на изложеното по предявен от или срещу съпрузите иск за собственост на
вещи или имоти, придобити в режим на съпружеска имуществена общност, съпрузите са
необходими, но не са задължителни другари, поради което участието на двамата съпрузи в
процеса като ищци не е задължително процесуална предпоставка за допустимост на процеса,
поради което атакуваното решение е допустимо, независимо, че на страната на ищците не са
8
били конституирани техните съпрузи.
В рамките на съдебното производство, ищците обосновават активната си материална
легитимация и носители на спорното материално право като се позовават на универсално
правоприемство от общия им наследодател Г.Й.М. придобил имота по давност (признат за
собственик с нот.акт № 135 том II дело №237/1928 г. на Пернишки мирови съдия), като са
твърдели и че те владеят след него.
От своя страна ответниците се е легитимират като носители на материалното право с
нотариален акт за собственост по обстоятелствена проверка №105 том II рег. № 6824 дело №
199/2018 г. на нотариус М.М. - с район на действие ПРС, вписан вх.рег. №4527/12.11.2018 г.,
акт №37, т. 14 дело № 2659/2018 г. в Служба по вписванията при ПРС, като е твърдял също и
наследствено правоприемство от дядо си С. Х.Б. (М. съгласно нотариален акт № 56, том 1,
рег. № 295, дело № 57/1945 г., съставен от Пернишки околийски съдия на основание
давностно владение, наследство и делба.
С оглед на тези данни и конкретни твърдения, в тежест на ищците е да установят в
условията на пълно, главно доказване, че са собственици на Имота на посочените
основания, съобразно задължителните разяснения, дадени в т. 2 от Тълкувателно решение №
11 от 21.03.2013 г. на ВКС по тълк. д. № 11/2012 г., ОСГК. В случай на успешно пълно
главно доказване, в тежест на ответника е да докаже, че е упражнявал фактическа власт
върху Имота в срока по чл. 79 ЗС, намерението си да държи цялата вещ като собствена,
както и че е извършил действия, с които е обективирал намерението да владее за себе си. В
този смисъл първоинстанционният съд правилно с определението си по чл. 140 ГПК е
разпределил доказателствената тежест на страните.
Правилен и законосъобразен е извода на РС-Перник, че ищците, както и ответниците
не установяват един от твърдените способи – придобиването на Имота от техните
наследодатели въз основа на представените документи. Видно от приети първоначална и
допълнителна СТЕ (неоспорени от страните), която съдът изцяло е кредитирал като
обективна и безпристрастна, изготвена от лице притежаващо съответните специални знания.
Вещото лице категорично и ясно е заявило, че Имотът не може да идентифицира с тези,
описани в с Нотариален акт № 135 том II дело №237/1928 г. на Пернишки мирови съдия и
Нотариален акт № 56, том 1, рег. № 295, дело № 57/1945 г., съставен от Пернишки околийски
съдия, тъй като по плановете от 1934 г. и 1964 г. няма нанесен, заснет имот и липсва
графична част, която да бъде съпоставена. По плана от 1934 г. процесния имот попада в
обособен квартал № 40, като за него има само улична регулация, няма нанесени имоти на
мястото където попада процесния имот, както и регулационно разделяне на парцели.
Съгласно разписния лист по кадастралния план от 1964 г. имот с пл. №444 е записан на
Г.Й.Б., като няма данни за документ за собственост.
Установява се от приложения към допълнителното заключение Разписен лист, че е
посочено, че в План 444 е записан Г.Й.Б.. Районният съд неправилно обаче е приел, че по
делото е представено единствено удостоверение за идентичност на презиме – Й. –Й., не и за
М.– Б. На страница 103 от делото е представено удостоверение за идентичност на лице с
9
различни имена, с което се удостоверява, че лицето Г. Й. М.е идентично с лицето Г. Й. Б.
На Г. Й. М.е записан имот План 441. В същия разписен лист е посочено, че в План 439
е записан С. Х.Б. – идентично лице с С. Х. М. Посочването в разписния лист към проекта за
дворищна регулация на наследодателя на ищците Г. Й. Б.като собственик на процесния имот
с с пл. №444 е индиция, че същият е бил титуляр на правото на собственост върху процесния
имот, но само по себе си не може да послужи като писмено доказателство установяващо при
условията на пълно и главно доказване правото на собственост върху процесния имот.
Разписният лист може обаче да послужи като писмено доказателство относно
първоначалното основание за установяването на фактическата власт върху имота от страна
на наследодателя на ищците Г. Й. Б. която съставлява обективния елемент от владението на
имота. Презумпцията, установена с правилото на чл. 69 ЗС намира приложение само когато
по естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си /така Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. №1840/2013г. на ВКС, I г.о./,
както е в процесния случай.
Правилно е прието от първоинстанционния съд, че спорни по делото остават
обстоятелствата относно владението на имота, упражнявано ли е такова от ищците или
ответниците и в какъв период.
С оглед констатациите на експертизата, а именно, че се установява от приложения към
допълнителното заключение Разписен лист, че е посочено, че в План 444 е записан Г.Й.Б.,
което е идентично с лицето Г. Й. М. както и че на Г. Й. М.е записан имот План 441 и в
същия разписен лист е посочено, че в План 439 е записан С. Х.Б. – идентично лице с С. Х.
М. може да се приеме, основанието за първоначалното установяване на фактическата власт
върху процесния имот от страна на наследодателя на ищците Г. Й. М.и неговото семейство е
било правото на собственост върху процесния имот произтичащото от нот.акт № 135 том II
дело №237/1928 г. на Пернишки мирови съдия.
В този смисъл на стр. 172 от делото е представено следното писмено доказателство-писмо от
Община Перник от 19.09.2024 г. адресирано до ищцата Л. И. Р. във връзка с молба №24/ТР-
5111 от 04.09.2024 г. относно отразяване в разписния лист към кадастралния план на
промяната на собствеността на ПИ №44, за който е отреден УПИ II-444 в кв. 42 по плана на
*** одобрен със Заповед № III-363/25.06.1964 г., с което се уведомява същата, че
собствеността отразена в разписния лист е съгласно приложения нотариален акт №135, том
II, дело №237/1928 г. на името на наследниците на Г. Й. М.
Спорни по делото са наличието на предпоставките по чл. 68 ЗС, приложението на
презумпцията по чл. 69 ЗС, които пряко рефлектират върху оригинерния придобивен способ
по чл. 79, ал. 1 ЗС. Ищците се позовават на презумпцията по чл. 69 ЗС и твърдят, че владеят
имота, което се оспорва от ответниците, които от своя страна заявяват, че те владеят имота.
Чл. 68, ал. 1 ЗС дефинира „владението“ като упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи, лично или чрез другиго, като своя, а ал.2 прави
разграничаване с „държането“, което представлява упражняване на фактическа власт върху
10
вещ, която лицето не държи като своя.
Чл. 69 ЗС въвежда оборима презумпция, че владелецът държи вещта като своя,
докато не се докаже, че я държи за другиго, а съгласно чл. 79, ал. 1 ЗС правото на
собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в
продължение на 10 години.
Фактическият състав на придобивната давност върху недвижим имот - чл. 79 от Закона
за собствеността /ЗС/, включва осъществяване на владение върху него, както и изтичане на
определен от закона срок, през който е продължило владението - съответно 10 г. при
недобросъвестно и 5 г. при добросъвестно владение.
Съгласно чл. 68 ЗС, владението представлява упражняване на фактическа власт върху
вещ, която владелецът държи лично или чрез другиго, като своя. От своя страна владението
следва да е постоянно - тоест владелецът да изразява трайна воля да държи вещта за себе си ;
да е непрекъснато - тоест владението да не е изгубено в продължение на 6 месеца по
смисъла на чл. 81 от ЗС, съответно владението да не е изоставяно или да е било отнето от
трето лице; да е спокойно и явно - да не е установено или поддържано по насилствен или по
скрит начин. От съществено значение е владението да е противопоставено на собственика на
вещта.
Ето защо, при позоваване на оригинерното придобивно основание - давност, на
доказване подлежи упражняване в определен период от време на фактическа власт върху
имота ( corpus ), без противопоставяне от страна на титуляра на правото на собственост, при
демонстриране поведение на собственик ( animus ).
За да се придобие качеството владелец, не е достатъчно държателят на вещта да реши
да свои имота, защото владението не може да бъде скрито - то трябва да е явно и
несъмнително. Това изисква промяната в намерението на държателя да намери външна изява
чрез предприемане на действия, които да дадат възможност на собственика да узнае, че
неговото владение е отблъснато. Владелецът следва да демонстрира, че счита имота за свой
пред всички.
Според практиката на ВКС, в този смисъл решения № 291 от 09.08.2010 г. по гр. д. №
859/2009 г. на ВКС, ІІ ГО и решение № 12 от 19.02.2014 г. по гр. д. № 1840/2013 г. на ВКС, І
ГО, решение № 136/16.06.2014 г. по гр. д. № 436/2014 г. на І ГО, ВКС когато страната, която
е пусната да живее в имота и да го ползва се позовава на придобивна давност, тя трябва да
докаже, че е променила намерението си, но не скрито, а чрез предприемане на
явни действия, които са противопоставени на собственика на имота. Владението следва да се
демонстрира явно, несъмнено и постоянно - да няма инцидентен характер и да е от такова
естество, че да не позволява на други лица на владеят вещта.
Съгласно общите правила по чл. 154, ал. 1 от ГПК, изцяло в доказателствена тежест
на ищците е да установят при условията на пълно и главно доказване, че са владели имота
явно и необезпокоявано като свой, с намерение да го придобият в рамките на повече от 10
години, което намерение е противопоставено на собствениците.
11
Съдът намира, че по делото са събрани достатъчно доказателства за това, че ищците
са установили владение върху имота за себе си.
От приетите по делото удостоверения за наследници се установява, че ищците са
наследници на Г.Й.М. Същите са поддържали, че процесния имот е придобит по давност от
общия наследодател, като владението е продължило и е упражнявано от тях. В тази връзка
по делото са събрани доказателства чрез разпит на свидетели. Свидетелят Л. С. Г.а
(разпитана двукратно и при очна ставка) е заявила, че процесния имот е бил на Г.Й.
стопанисван е от него, след това от синовете му, след това от съпруга (внук на Г.Й. и др.
лица. Подробно описва имота, тъй като е запозната с местонахождението му (живее в селото
от 1970 г. и има пряка видимост към улицата и имота зад нея.). Свидетелката Г.а точно и
ясно е описала границите на имота. Посочва, че били косили и били събирали сено в имота.
В имота имало три овощни дървета, като плодовете им се били събирали от ищците. Твърди,
че ответникът за първи път е косил Имота през 2017 г., защото е бил допуснат в него, тъй
като съпругът й се бил разболял от артрит . През 2022 г. е струпал тухли и баластра в имота,
организирано било заснемане на имота, тъй като нямало скица за него и тогава всички
разбрали, че ответникът се е снабдил с констативен нотариален акт за Имота. След това
Имота бил ограден от Т. Г. и ответниците нямат достъп до имота. Ответникът бил косил
техния имот и друга ливада с тяхно разрешение. По време на трасирането на имота през
2023 г. имало заварена ограда изградена от ответника с разрешение от тяхна страна, за да не
бъдат откраднати балите на ответника.
Свидетелят С.С. С. заявява, че знае за Имота, тъй като бил приятел и колега на ищеца
Т. Г., който е собственост на ищците от техния дядо. През 2016 г. го окосил по молба на Т. Г.,
тъй като той заболял. Той лично е посещавал имота за да го коси и познава
местонахождението на имота и посочва и неговите граници. Когато свидетелят бил косил
имота, в него нямало изградена ограда. През 2018 г. ищците били предоставили имота да
бъде косен от техен приятел, който да прибира сеното, тъй като има животни. Разбрал кои
са граници на имота, тъй като ищецът Т. Г. му ги бил показал когато идвал да коси имота.
Достоверността на свидетелските показания и на този свидетел са били проверени от
районния съд, като са му били предявени изготвените от вещото лице по допълнителната
експертиза скици по регулационния план от 1934 г., приложение №1 и разграфена скица по
квадрати, като свидетелят не се е ориентирал по същите. На предявената му скица
Приложение № 2 към допълнителната СТЕ, която е по плана от 1964 г. свидетелят е посочил
имот с пл. №444 в парцел II свидетелят С. е посочил като имота, за които дава показания
процесния имот № 444 в парцел II.
Свидетелят Л. С.а С. е присъствала при трасирането на имота в качеството си на
свидетел и кмет на селото. Заявява, че свидетелката Л., ищецът Т. и ответниците са
присъствали. В поведения разговор е чула ответницата Валя да казва, че Имота ще бъде
освободен от тях доброволно, като е поискала срок за това, тъй като предстояло семейно
тържество. Преди това не е посещавала Имота. Тази свидетелката не може да разпознае
процесния имот по предявените й от съда скици.
12
Свидетелите на Ответниците са поддържали противоположна теза. Така св. К. Л. К. е
заявил, че ответниците ползват имота от 2003 г. до разправиите. Виждал е ответника С. да
коси и да събира сено като съпругата му е помагала. Заявява, че много добре познава имота
(южната част на селото на ръба на регулацията), като многократно е преминавал от там. За
периода от 2007 до 2013 г. е бил кмет на селото и оплаквания по отношение на Имота не са
били регистрирани. Имотът бил ограден с мрежа и в него имало сеновал, като ответникът С.
си бил събирал там балите със сеното от 2003 г. до разправиите или до миналата година,
като след това били премахнати. Свидетелят не е разпознал имота на предявените му от съда
скици.
Свидетелят А.Н.А.. е заявил, че познава имота, тъй като многократно е помагал на
ответника с косене и балиране на тревата. Сочи, че имота е точно срещу неговата къща.
Мястото било заградено с мрежа, имало навес и много овощни дръвчета – над 10.
Наблюденията му са от около 1988 г. до 2000 г. Знае,че ответниците имат и друг имот, който
е над описания от него. Заявява, че по негова преценка мястото било около 700 кв.м.
Свидетелят е конкретизирал, че говори за имота срещу къщата на ответника, за която били
карали керемиди, тъй като била стара къща и където имало навес. Над този имот имало друг
имот и след това път. На всички свидетели са предявени скици, изготвени от вещото лице и
приложени към приетите заключения. По скицата, отговаряща на кадастралния план от 1934
г., където Имотът не е нанесен - никой свидетел не успял да посочи дори и приблизително
къде е Имота. По скицата, съответстваща на кадастралния план от 1964 г., където Имотът е
отбелязан и обозначен като парцел II-444, в кв.42 е посочен от единствено от свидетелите на
ищците – Л. С. Г.а и С.С. С.. Свидетелят К. Л. К., участвал в преписката по издаването на
оспорения нотариален акт от 2018 г. е посочил имот № 144 в кв. 38, който е в
противоположната на процесния имот посока.
Правилно първоинстанционния съд е кредитирал тези показания, включително и
взимайки предвид разпоредбата на чл. 172 ГПК. Свидетелите и на двете страни са заявили,
че знаят за какво е процесния спор, както и са категорични по отношение на релевантните за
спора обстоятелства. Същевременно обаче правилно районния съд приема, че единствено
свидетелите на ищеца изнасят данни, обосноваващи пълно и главно, че ищците са
собственици на процесния имот. Единствено те могат да го посочат, опишат в детайли и
локализират на една от представените им скици. От техните показания се установява, че
Имотът е владян от Г.Й.М.и неговите наследници. От друга страна свидетелят К. Л. К.не е
могъл да посочи имота на никоя от предявените му скици, макар и вече да е свидетелствал
(пред съответния нотариус), че знае къде е той и кой го владее. Свидетелят А.Н.А.. изнася
ясни данни, но той говори за имот, различен от процесния. Това става ясно при повторния
разпит на свидетеля Л. С. Г.а, която на предявената скица, посочва три имота на
североизток, които са собствени на ответниците. В тях има множество овощни дръвчета, те
са под План 439, който в разписния лист е записан на С. Х.Б. - наследодател на ответника и
не е имало спор, че са негова собственост. Също така те се намират срещу къщата на
ответника, която е от другата страна на улицата, кактоА. сочи. Независимо от
13
обстоятелството, че свидетелката Л. С. Г.а е съпруга на ищеца Т. Г. и е заинтересована от
изхода на спора, тъй като негова съпруга би придобила също права при уважаване на
предявения иск нейните свидетелски показания кореспондират и със събраните по делото
писмени доказателства и отразеното обстоятелство в Разписния лист към дворищно-
регулационния план, че наследодателят на ищците Г.Й.Б. е собственик на имот с пл. № 444,
както и се намират в логическа връзка и последователност с показанията на свидетелите С.
С. и Л. С., като същите са еднопосочни и безпротиворечиви. Освен това тяхната
достоверност е била проверена неколкократно от страна на районния съд, който е предявил
изготвените от вещото лице към допълнителната експертиза скици по регулационния план
от 1934 г. приложение № 1 и разграфена скица по квадрати, както и Приложение № 2 към
допълнителната съдебно-техническа експертиза, която е по плана от 1964 г., като същата е
разпознала и на двете скици процесния имот, като също така е била проведена и очна ставка
между нея и свидетеля К. К., поради констатирани съществени противоречия в
свидетелските им показания и е била преразпитана като точно е посочила
местоположението на процесния имот и на другите съседни имоти на предявената й скица,
приложена към молбата от 13.12.2024 г. В случая дори и напълно да се изключат
показанията на свидетелката Л. С. Г.а по делото са събрани и други писмени и гласни
доказателства от които може да се направи категоричния и непоколебим извод на съда, че
ищците са владяли постоянно, непрекъснато, спокойно и необезспокоявано именно
процесния имот продължавайки владението на своя наследодател Г. Й..
Правилните фактически изводи и пълният и обстоен анализ на събраните по делото
доказателства обуславят и верните и законосъобразни правни изводи на районния съд. Верен
е извода на районния съд, че своене от страна на ответниците по смисъла на чл.68, ал.1 ЗС
не е демонстрирано спрямо ищците. Снабдяването с констативен нотариален акт за
собственост от ответниците за Имота е индиция за заявени вещни права, но те не са от такъв
характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на
съсобствениците. Правилно са били кредитирани показанията на свидетелите, че
ответникът е допуснат в имота от ищците с цел да коси тревата, за която те не могат да
полагат грижи, като тези действия попадат в т.нар. „търпими и съизволителни действия“, за
които няма правна уредба. Въззивният съд също се позавава на посоченото от
първоинстанционния съд Решение №483/11.12.2012 г. по гр.д. № 493/2012 г., ВКС, І г.о., в
което е възприето, че търпими са всички онези действия, които представляват според
обстоятелствата незначително безпокойство за собственика или владелеца на един недвижим
имот, които се извършват с изричното или предполагаемо съгласие на владелеца и за които
може да се допусне, че той би търпял да се извършват само поради това от обикновена
любезност, добронамереност, гостоприемство, по силата на лични отношения и поради това
да се смятат за извършени с неговото съгласие“. В конкретния случай наследодателят на
ищците и този на ответника С. С. са братя, къщите им са разположени една до друга и са
съжителствали в непосредствена близост в продължение на много години в добри
междуличностни отношения. За първи път С. С. явно заявява претенцията си през 2022 г. по
време на трасирането на Имота, след което той е ограден от ищците и ответникът не е
14
допуснат в него повече. При тези обективни данни и приложимото право, настоящият състав
намира, че предявените искове са доказани в своето основание. В този смисъл правните
изводи на двете съдебни инстанции съвпадат напълно. Предявените искове правилно е било
прието, че следва да се уважат до размер от 486/504 идеални части поради отказа от иск от
наследниците на В.М. Б., в която част производството е било прекратено за 18/504 идеални
части от Имота. Правилно е било уважено и искането с правно основание чл. 537, ал. 2 ГПК,
но не в заявения обем. Това е така, защото с констативния нотариален акт се установява
правото на собственост върху недвижим имот в едно охранително производство по молба на
молителя и протича само с негово участие. При спор за правото на собственост на лицето,
посочено като негов титуляр в констативния нотариален акт и уважаване на иска с
постановяване на съдебното решение, което със сила на пресъдено нещо признава правата
на трети лица по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр,
издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, като
последица от постановеното съдебно решение, признаващо правата на третото лице. В
конкретния случай обаче производството е прекратено за 18/504 идеални части от Имота
поради отказ от иска и в тази част съдът е десезиран от искането и за отмяна на оспорения
нотариален акт в цялост.
Ответниците не са успели да проведат успешно обратно насрещно доказване на
техните твърдения, че са собственици на имота, нито въз основа на правна сделка,
наследство, нито въз основа на поддържаното от тях възражение за придобиването на
процесния имот по давност на основание 10 годишно недобросъвестно владение.
Налице е и трета форма на упражняване на фактическа власт, нерегламентирана в
закон, а наложила се в съдебната практика и цивилистика – „търпими и съизволителни
действия“, които не произтичат от договор между собственика или владелеца, а се
извършват с тяхно съгласие, поради което не пораждат последиците на владението и
държането - така Решение № 122 от 3.12.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3549/2019 г., I г. о., ГК и
Решение № 483/11.12.2012 г. по гр. д. № 493/2012 г., ВКС, І г. о. което ги дефинира като:
онези действия, които представляват според обстоятелствата незначително безпокойство за
собственика или владелеца на един недвижим имот, които се извършват с изричното или
предполагаемо съгласие на владелеца и за които може да се допусне, че той би търпял да се
извършват само поради това от обикновена любезност, добронамереност, гостоприемство,
по силата на лични отношения и поради това да се смятат за извършени с неговото съгласие.
В първото от тук цитираните решения се приема, че при търпимите действия фактическата
власт се придобива със съгласието на собственика или владелеца, като това съгласие може
да бъде изрично или предполагаемо, но основано на добрите междуличностни отношения
/съседски, приятелски или роднински/, поради което се търпи едно действие върху имот,
действие, за което лицето, което го извършва няма никакво право.
По делото са събрани множество доказателства чрез показанията на разпитаните
свидетели, от които се установи безпротиворечиво, че ответниците са преминавали през
процесния имот, косели са сеното и са го събирали на бали, изградили са ограда, за да не
15
може балите да бъдат откраднати, като тези действия са били извършени със знанието и
съгласието на ищците. Други действия извън посочените извършвани от ответниците по
отношение на процесния имот не се установиха от разпитаните по делото свидетели.
Съдът приема, че съгласието на ищците, който се явяват владелци на процесния имот
по силата на наследствено правоприемство от наследодателя си Г. Й. М., въз основа на което
ответниците са косели и събирали сеното от процесния имот и са го събирали и
съхранявали на бали в същия имот не представлява фактическа власт и по това трябва да се
различава от държането и от владението, поради което и не може да служи за основание за
придобиване. Трайната съдебна практика (Решение № 291/9.08.2010 г. по гр. д. № 859/2009 г.
на II ГО на ВКС и Решение № 270/20.05.2010 г., постановено по гр. д. № 1162/2009 г. на II
ГО) приема, че за да промени държането във владение, държателят трябва да демонстрира
открито пред собственика промяната в намерението за своене на имота. Аналогично, същото
разбиране се отнася и за търпимите действия – лицето, което ги осъществява, следва да
демонстрира по отношение на собственика настъпилата промяна – че започва да
осъществява фактическа власт с намерение за своене на имота. В конкретния случай липсват
данни ответниците изрично и явно да са демонстрирали пред ищците намерение, че своят,
имота за себе си с каквито и да е било други действия различни от тези които съдът приема
за търпими действия, а именно косене на сено в имота и събирането му и съхраняването му
на бали, изграждането на ограда в същия имот със съгласието на ищците. Трансформирането
на търпимите действия във владение за себе си е следвало да бъде изразено в изрични
недвусмислени действия от страна на ищците и демонстрирано изрично пред собственика на
имота (така т. 2 от Постановление № 6 от 27.12.1974 г. по гр. д. № 9/1974 г., пленум на ВС),
което съдът не намира за установено. Подобна демонстрация може да се приеме, че е била
налице към момента на узнаването от страна на ищците за издадения в полза на ответника
констативен нотариален акт към 2022 г., но към настоящия момент не е изминал
необходимият десетгодишен давностен период, който е необходим за да придобие
недобросъвестния владелец правото на собственост върху имота на основание придобивна
давност по чл. 79 ЗС. Освен това през 2023 г. ищците са трасирали границите на имота,
премахнали са наличната ограда, което действие е било възприето от ответниците, което
само по себе си е от естество да прекъсне установената от тяхна страна фактическа власт
върху имота.
В случая съдът приема, че твърдяните от ответниците действия, които същите са били
извършвали по отношение на процесния имот, а именно косенето на сено в имота,
събирането и складирането на бали сено в имота съставляват търпими действия, а не
упражняване на фактическа власт върху имота.
Както бе посочено, придобиването по давност е мислимо при наличието на владение, което
трябва да е постоянно, непрекъсвано, спокойно, явно и несъмнително. Обективният признак
на владението обаче изисква упражняване на непосредствена власт върху вещта, защото по
този начин се отблъсква владението на собственика. В настоящия случай видно от
показанията на всички разпитани по делото свидетели страните по делото са били в добри
16
съседски и приятелски отношения до образуването на настоящото производство. От
съвкупната оценка на доказателствата по делото – гласни такива, които съдът цени като
обективни доколкото са лично възприети и възпроизведени, наистина се установява, че
ответниците са извършвали действия по поддържането на имота, а именно косенето му, като
ищците, който са владелци на процесния имот, като владението е придобито по
наследствено правоприемство не са се противопоставяли и са били съгласни и по този
начин е бил поддържан имота, но не се установява ответниците да са владели имота в
смисъла заложен в чл. 68 ЗС. Извършването на обичайни дейности, свързани с поддръжката
на един имот, респ. необходимост по поддръжка, за да могат да продължат да бъдат
използвани, по предназначение, а именно за косене на имота не представлява демонстрация
за своене на недвижимия имот, а е свързано с осъществяваното от ответниците фактическо
ползване на имота като търпимо действие и е израз на взаимопомощ от страна на съседи,
произтичащо от техните отношения. Презумпцията, установена с правилото на чл. 69 ЗС, не
може да се основе на търпими действия. Същата намира приложение само когато по
естеството си фактическата власт върху имота представлява владение още от момента на
установяването си /така Решение № 12/19.02.2014 г. по гр. д. №1840/2013г. на ВКС, I г.о./.
Ето защо в настоящата хипотеза, в която ответниците косят имота и складират бали сено в
него със съгласието на ищците, които са владелци на имота по силата на т. нар. търпими
действия и липсва демонстриране спрямо владелците на имота за промяна на намерението
им, презумпцията по чл. 69 ЗС не намира приложение.Съдът приема, че по делото не е
установен обективният факт на установяване и упражняване на фактическа власт върху
имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 от ЗС, нито че владението на ответниците в сочения
период от време, е притежавало описаните необходими признаци, за да породи присъщата си
придобивна последица давността. При тези обективни данни, приложимо право и наложила
се съдебна практика, настоящият състав приема, че предявеният иск е основателен и следва
да се уважи, тъй като придобивна давност в полза на ищците е изтекла по силата на
установено от тях при условията на пълно и главно доказване недобросъвестно владение на
имота продължило повече от 10 години. Ответниците не проведоха успешно насрещно
обратно доказване на твърденията си, че те са владели имота, тъй като се установи, че са
извършвали единствено търпими действия в имота със съгласието на ищците като владелци
на имота изразили се в косене на имота и събиране на сено, както и на складиране на бали
сено в имота.
Съгласно чл. 82 от Закона за собствеността владелецът може да присъедини към своето
владение и владението на праводателя си. Тоест, присъединяването на владението е
допустимо само при наличие на правоприемство между двамата владелци: общо
правоприемство /при наследяване/ или частно правоприемство /когато вторият владелец
получава владението върху определен имот от предходния владелец на правно основание,
което е годно да прехвърли собствеността върху имота/. В този смисъл е и задължителната
практика на ВКС, например решение № 958 от 15.12.2009 г. по гр. д. № 2246 по описа на
Второ г. о. на ВКС за 2008 г., постановено от ВКС, Първо г. о., решение № 699 от 02.11.2010
г. по гр. д. № 1572 от 2009 г. на ВКС, Първо г. о. и др. постановени по реда на чл. 290 от
17
ГПК. В случая от показанията на разпитаните по делото свидетели водени от ищцовата
страна се установява общо правоприемство, настъпило при наследяване между преходния
владелец на имота Г. Й. М.и ищците като негови наследници и последващи владелци на
имота.
В Тълкувателно решение № 3 от 29.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 3/2012 г., ОСГК също
така изрично е указано, че лице, което претендира правото на собственост, признато с
констативния нотариален акт, може по исков път да установи несъществуването
на удостовереното с този нотариален акт право. респ.че защитата на това лице е по исков
път, като с постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо
признава правата на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален
акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК.
Отмяната на констативния нотариален акт на това основание винаги е последица от
постановяването на съдебно решение, с което се признават правата на третото лице.Когато с
постановяването на съдебно решение, което със сила на присъдено нещо признава правата
на третото лице по отношение на посочения в констативния нотариален акт титуляр,
издаденият нотариален акт следва да се отмени на основание чл. 537, ал. 2 ГПК
В настоящият случай съдът постановява съдебно решение, което със сила на
присъдено нещо признава правата на третото лице по отношение на посочения в
констативния нотариален акт титуляр, издаденият нотариален акт следва да се отмени на
основание чл. 537, ал. 2 ГПК досежно приетите от районния съд идеални части от правото
на собственост върху процесния имот, които принадлежат на ищците.
Съгласно ТР №11/2012 г. от 21.03.2013 г. на ОСГК на ВКС нотариалният акт, с който
се признава право на собственост върху недвижим имот по реда на чл. 587 ГПК, не се
ползва с материална доказателствена сила по чл. 179, ал.1 ГПК относно констатацията на
нотариуса за принадлежността на правото на собственост, тъй като такава е присъща на
официалните свидетелстващи документи за факти. При оспорване на признатото с акта
право на собственост тежестта за доказване се носи от оспорващата страна, без да намира
приложение редът на чл. 193 ГПК. В този смисъл съдът намира за неоснователни
твърденията на жалбоподателите, че ищците не били оборили обвързващото и
легитимиращо действие на констативния нотариален акт по отношение на установеното в
него право на собственост върху процесния имот, тъй като по делото са били събрани
достатъчно не само гласни, но и писмени доказателства, от които се установява по
категоричен начин при условията на пълно и главно доказване владението на ищците върху
процесния имот, което е присъединено към владението на техния наследодател Г.Й.М. като
фактическата власт е била първоначално установена на основание на отразеното в
разписния лист право на собственост върху имота, продължило повече от 10 години, което
притежава всички необходими характеристики на владението като явно, непрекъснато,
несъмнено и спокойно изразило се в извършване на владелчески действия върху имота по
неговото стопанисване, като косене, събиране на сено, събиране на плодове от овощките и
трасирането на границите на имота.
18
Обжалваното решение следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззиваемите ответници са направили разноски пред настоящата инстанция общо в
размер на 1500 лв., които са били сторени единствено от въззиваемата Л. И. Р..
С оглед изхода по делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на
въззиваемата Л. И. Р. общо 1500 лв. адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното и в същия смисъл, съдът
РЕШИ:
Потвърждава изцяло решение № 187 / 27. 02. 2025 г., постановено по гр. д. № 5193/2023
г. по описа на Пернишкия районен съд.
Осъжда С. Г. С., с ЕГН:**********, от *** и В. В. Ц., ЕГН: ********** от *** да
заплатят на Л. И. Р. с ЕГН:**********, от ***, сумата от 1500 лв., представляваща сторени
от същата разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред Пернишкия
окръжен съд.
Решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
19