№ 17
гр. Велики Преслав, 31.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично
заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Соня Анг. Стефанова
при участието на секретаря ГЕРГАНА ПЛ. САВОВА
като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело №
20223610100507 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано но предявени искови претенции с правно
основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 342 от ТЗ, вр. чл. вр. чл. 92, вр. чл.
79 от ЗЗД,от „Й.Б.“ ЕАД, представлявано по закон от М.С. и Д.К.К. срещу А. А. Г. за
признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовото
дружество следни суми: 391.33 лева, представляваща дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №
********/18.03.2020 г., № *********/18.04.2020 г., № *********/ 18.05.2020 г., №********/
18.06.2020 г. за периода от 18.02.2020 г. до 17.06.2020 г., ведно със законната лихва върху
общодължимата сума, считано от подаването на заявлението по чл. 410 ГПК до окончателно
заплащане на дължимата сума; 951.47 лв., дължими лизингови вноски, от които: 839.80лв.
по Договор за лизинг от дата 21.02.2020г., сключен във връзка с договорен абонамент за
номер **********; 111.67 лв. по Договор за лизинг от дата 02.07.2019 год., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер **********; 379.41 лв. – договорена неустойка, от
която: 108.79лв. - неустойка за предсрочно прекратяване на договорен абонамент от дата
21.02.2020 г. за мобилен номер **********; 270.62 лева - неустойка за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от дата 02.07.2019 г. за мобилен номер **********,
както и сторените разноски по заповедното производство, за които суми е издадена заповед
№ 196 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.07.2022 год., по ч.гр.д.
№ 382/2022 год. по описа на РС- Велики Преслав.
Ищецът излага, че между него (с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД) и
ответника били сключени 2 договора за предоставяне на услуги: 1. Договор за мобилни
услуги от дата 13.05.2013 г. с предпочетен мобилен номер **********, Допълнително
споразумение от дата 02.07.2019 г. и Договор за лизинг от същата дата, по силата на който
му е предоставено за ползване мобилно устройство NОКIА 4.2 Dual В1аск и 2. Договор за
мобилни услуги от дата 21.02.2020 г. с предпочетен мобилен номер ********** и Договор за
лизинг от същата дата, по силата на който му е предоставено за ползване мобилно
устройство XIAOMI Mi Note 10 128 GB Dual В1аск. Посочено е, че стандартната цена на
1
първото мобилно устройство възлизала на 539,90 лева, лизинговата цена е 200,16 лева, т. е.
направената на абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 333.74 лв. Стандартната цена
на второто мобилно устройство е 1079.90 лв., лизинговата цена е в размер на 1007.76 лв., т.
е. направената на абоната отстъпка възлиза на сума в размер на 72.14 лв.
Сочи се в исковата молба, че ответникът не изпълнил свои парични задължения, като за
дължимите суми му били издадени фактури за периода 18.02.2020г. – 17.06.2020 год., както
следва: 1. Фактура № ******** от 18.03.2020 г. за отчетен период на потребление 18.02.2020
год. – 17.03.2020 год. за дължима сума от 119,80 лева, с падеж 02.04.2022 г.; 2. Фактура
№*********/18.04.2020 г. за отчетен период на потребление от 18.03.2020 год. до 17.04.2020
год. с дължима стойност за плащане в размер на 121.36 лева, с падеж 03.05.2022 г.; 3.
Фактура №*********/18.05.2020 год. за отчетен период на потребление от 18.04.2020 год.
до 17.05.2020 год. с дължима стойност за плащане в размер на 115.09 лв., с падеж 02.06.2022
г.
В исковата молба е акцентирано, че с кредитно известие № ******** от дата 18.06.2020 г.
е извършена корекция по дълга, като за мобилен номер ********** на абоната е
възстановена сума в размер на 4.56 лв. без ДДС, начислени са и месечните вноски за
предоставеното устройство в размер на 41.99 лв. и за застраховка в размер на 10.00 лв., а за
мобилен номер ********** е възстановена сума в размер на 9.94 лв. без ДДС, както и е
прибавена и незаплатената стойнонст от предходния период в размер иа 391.33 лв., при
което обшодължимата сума възлиза на стойност 328.48 лв.
Сочи се в исковата молба, че вследствие виновното поведение на ответника договорите за
мобилни услуги са били прекратени, като била издадена крайна фактура № ********* от
дата 18.07.2020 г., която включва задължение за заплащане на неустойки за предсрочното им
прекратяване, на осн. т. 11 от Договорите за мобилни услуги, предсрочно изискуем остатък
от лизингови вноски за предоставените с договорите за лизинг мобилни устройства, както и
задължения на ответника от предходен период. Ищцовото дружество излага, че
претендираната неустойка представлява сбор от три стандартни месечни абонаментни такси
за двата мобилни номера без вкл. ДДС, ведно с неустойка за предоставените за ползване 2
броя мобилни устройства.
Касателно дължимите лизингови вноски, ищецът сочи, че за първото мобилно устройство
NОКIА 4.2 Dual В1аск ответникът не е заплатил 12 броя лизингови вноски, дължими за
периода от месец 06/2020г. до месец 06/2021 г. в размер на 103.08 лева, както и една
допълнителна вноска за изкуп уване на устройството в размер на на 8.59 лв. За второто
мобилно устройство ответникът не е заплатил 19 броя лизингови вноски, дължими за
периода от месец 07/2020г. до месец 01/2022 г. в размер на 797.81 лв., съгласно уговорения
погасителен план, както и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в
размер на 41,99 лв.
Претендират се сторените в настоящото производство съдебно-деловодни разноски.
В срока за отговор ответникът е депозирал отговор на исковата претенция, в който
признава същата и моли да бъде постановено решение по реда на чл. 237 от ГПК.
Процесуалният представител на ищеца редовно призован не изпраща представител в
съдебно заседание. В депозирана молба вх. № 262/ 23.01.2023 год. заявява, че поддържа
исковете. Моли съда да се произнесе с решение при признание на иска, на осн. чл. 237 от
ГПК.
Ответникът, редовно призован за съдебното заседание, се явява лично и заявява, че
поддържа депозирания от него отговор, с който признава претенциите.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и събраните по делото доказателства,
преценени заедно и поотделно, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
2
Съгласно чл. 237 от ГПК когато ответникът признае иска, по искане на ищеца съдът
прекратява съдебното дирене и се произнася с решение съобразно признанието, като в
мотивите на решението е достатъчно да се укаже, че то се основава на признанието на иска.
Такъв е и настоящият случай.
Ето защо, съдът като взе предвид, заявеното от ответника признание на предявената
срещу него искова претенция и релевираното от ищцовото дружество искане за
постановяване на съдебно решение при признание на иска, и като съобрази липсата на
предвидените в нормата на чл.237, ал.3 ГПК отрицателни предпоставки, а именно: че
признатото право не противоречи на закона или на добрите нрави и че ответникът не се е
разпоредил с право, с което не може да се разпорежда, намира, че са налице предпоставките
на чл. 237, ал. 1 от ГПК. Поради това, съдът в съдебно заседание е прекратил съдебното
дирене, и е постановил, че съдебното решението по делото ще бъде основано на
признанието на иска, на основание чл. 237, ал. 1 и 2 от ГПК.
С оглед направеното признание съдът намира, че предявеният иск е основателен и следва
да бъде уважен изцяло съобразно направеното искане.
По разноските:
Съобразно изхода на спора, отправеното искане в петитума на исковата молба за
произнасяне по направените по делото разноски и съгласно задължителните указания,
дадени в т. 12 от ТР 4/ 18.06.2014 год. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените в заповедното производство разноски
в размер на 244,77 лева, от които 34,44 лева за заплатена държавна такса и 210,33 лева
адвокатско възнаграждение, както и сторените в исковото производство разноски,
възлизащи на 125 лева - заплатена държавна такса. Касателно искането за присъждане на
сумата от 210,33 лева – адвокатско възнаграждение, не са представени никакви
доказателства за направата на този разход, поради и което тази сума не следва да бъде
възлагана в тежест на ответника.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на А. А. Г. с ЕГН: **********, с
постоянен и настоящ адрес: гр. С., п.к. 9820, общ. С., обл. Ш., ул. “П.В.“ № 2, че същият
ДЪЛЖИ на „Й.Б.“ ЕАД (предходно наименование „Теленор България“ ЕАД), ЕИК:
**********, със седалище и адрес на управление: гр. С., общ. Столична, район М., ж.к. „М.
4”, Б.П. С., сграда 6, представлявано по закон от Д.К.К. заедно с М.С. – изпълнителни
директори, представлявано по пълномощие от адв. В.Г., Адвокатска колегия – С., сума в
общ размер на 1722,21 лева, от които: 391,33 лева - дължими и незаплатени месечни
абонаментни такси за потребление на мобилни услуги, за които са издадени фактури №№
********/18.03.2020 г., *********/18.04.2020 г., *********/18.05.2020 г. и
********/18.06.2020 г. за периода от 18.02.2020 г. до 17.06.2020 г.; 951,47 лв. - незаплатени
лизингови вноски, от които: 839,80лв. по договор за лизинг от 21.02.2020 г., сключен във
връзка с договорен абонамент за номер ********** и за предоставено за ползване
устройство ХIAOMI Mi Note 10 128GB Dual Black, както и 111,67 лв. по договор за лизинг
от 02.07.2019 г., сключен във връзка с договорен абонамент за номер ********** и за
предоставено за ползване устройство NOKIA 4.2 Dual Black; 379,41 лв. - неустойка за
предсрочно прекратяване на договорен абонамент за услуги, за които е издадена фактура №
*********/18.07.2020 г., от които: 108,79 лв. за предсрочно прекратяване на договорен
абонамент от 21.02.2020 г. за мобилен номер ********** и за предоставено за ползване
3
устройство ХIAOMI Mi Note 10 128GB Dual Black, както и 270,62 лв. за предсрочно
прекратяване на договорен абонамент от 02.07.2019 г. за мобилен номер ********** и за
предоставено за ползване устройство NOKIA 4.2 Dual Black, съгласно допълнително
споразумение от 02.07.2019 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на
заявлението – 21.07.2022 г. до изплащане на вземането, за която сума е издадена заповед
№ 196 за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 25.07.2022 год. по ч.гр.д.
№ 382/2022 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав, на основание чл. 422, ал. 1, вр.
чл. 415, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 342 от ТЗ, вр. чл. вр. чл. 92, вр. чл. 79 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. А. Г. с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на „Й.Б.“ ЕАД, ЕИК: **********
сумата от 125 лева представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в настоящото
гр.д. № 507/2022 год. по описа на РС- Велики Преслав, както и сумата от 244,77 лева,
включваща 34,44 лева - заплатена държавна такса и 210,33 лева - адвокатско
възнаграждение, представляваща сторените съдебно – деловодни разноски в заповедното
производство по ч.гр.д. № 382/2022 год. по описа на Районен съд – Велики Преслав, на
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ШОС в 2-седмичен срок от връчването
му на страните.
Съдия при Районен съд – Велики Преслав: _______________________
4