РЕШЕНИЕ
№ 3535
гр. Варна, 10.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 9 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Насуф Исмал
при участието на секретаря Илияна Илк. Илиева
като разгледа докладваното от Насуф Исмал Гражданско дело №
20243110116552 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е образувано по предявен от А. Н. Я., ЕГН **********,
срещу „В. И. К. - В.“ ЕООД, ЕИК ***, осъдителен иск с правно основание чл. 49 от ЗЗД вр.
чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3 416.00 лева,
представляваща стойността на средствата необходими за труд и материали за отстраняване
нанесените щети в избения етаж на имота на ищеца в ***, причинени от авария на уличен
водопровод, ведно със законната лихва от завеждане на исковата молба в съда – 30.12.2024 г.
до пълното изплащане на сумата.
С определение № 6283 от 14.05.2025 г., постановено по делото, на страната на
ответника са конституирани като трети лица – помагачи ЗАД „***“ АД и О. В., на основание
чл. 219, ал. 1 от ГПК.
Твърди се в исковата молба, че на 07.09.2024 г. възникнала авария на уличен
водопровод, в резултат на което бил наводнен избеният етаж на жилищната сграда
собственост на ищеца на ***. Това довело до навлажняване на стените на коридора до
височина 0.80 м., а впоследствие и падане на част от мазилката.
Ищецът сочи, че на 12.09.2024 г. подал жалба във „***“ ООД с вх. № Ж-272/12.09.24
г. На 10.10.2024 г. служители на ответното дружество извършили проверка и изготвили
Констативен протокол №**********, съгласно който на 07.09.2024 г. възникнала авария на
уличен водопровод, наводнен бил избеният етаж на ищеца, намокрени били пода, стените и
покъщнина.
На 11.10.2024 г. било изпратено уведомление за щета от „***“ ООД към ЗАД „***“
АД. Застрахователят поискал ищецът да представи документ, който да определя
необходимите средства за ремонт на имота. Ищецът се обърнал към „***“ ЕООД, които
направили оглед на място и му изготвили оферта, която била на стойност от 3 416.40 лв. с
ДДС, включваща: подготовка за шпакловка, полагане на шпакловка – 71 кв. м. и боядисване
на 71 кв. м.
На 22.10.2024 г. бил съставен констативен протокол и от застрахователната компания,
1
в който отново били описани установените щети, приложена била и офертата от „***“
ЕООД.
Излага, че на 05.12.2024 г. от ЗАД „***“ АД изпратили до ищеца писмо с изх. № 21 –
4898/05.12.24 г., с което му отговорили, че застрахователят изплаща застрахователно
обезщетение въз основа на постигнато извънсъдебно споразумение с увреденото лице,
одобрено от застрахователя или влязло в сила съдебно решение срещу застрахования.
Застрахователят посочил, че в случая липсвали такива документи, поради което, отказал да
изплати застрахователно обезщетение. Така, въпреки признанието на „***“ ООД,
обективирано в Констативен протокол № **********/10.10.2024 г., че вследствие на
възникнала авария на уличен водопровод са нанесени вреди на имота на ищеца, изготвяне
на оферта за вида и стойността на необходимите средства за отстраняване на вредите,
съставяне на констативен протокол и от застрахователната компания, ищецът не получил
обезщетение за причинените му материални вреди. Въпросната процедура продължила
повече от три месеца, което довело освен първоначалните поражения и до мухлясване на
целите стени, което ще наложи влагане на допълнителни средства.
Излага становище, че отговорността за поддържането и подмяната на водопроводи е
на „В. И. К. - В.“ ООД и това лице следва да носи отговорност от неизпълнение или лошо
изпълнение на задължението си да поддържа и ремонтира водопроводната система.
Моли за уважаване на исковите претенции и за присъждане на съдебно – деловодните
разноски и адвокатското възнаграждение, които е направил по делото.
В срока по чл. 131 от ГПК е депозиран писмен отговор от ответника, с който се
оспорва твърдението на ищеца, че вредите са причинени от авария на уличен водопровод.
Сочи, че на посочената от ищеца дата 07.09.2024 г. не е регистрирана авария на уличен
водопровод на ул. „***“ в гр. Варна.
Оспорва твърдението на ищеца, че аварията е довела до навлажняване до височина
0.80 м. на стените на коридора и килера.
Оспорва, че стойността на средствата, необходими за труд и материали за
отстраняване на нанесените щети в избения етаж възлиза на 3 416.00 лв. Оспорва, че площта
от 71 кв. м. представлява увредените стени на коридор и килер.
Оспорва, че навлажняването на стените на коридора и килера довело до падане на
част от мазилката, а по-скоро е резултат от амортизация и изхабяване.
Оспорва позоваването на текстовете на чл. 47, ал. 2, т. 2 и на чл. 42, ал. 1, т. 2 от
Наредба №4 от 2004 г. на МРРБ, тъй като в случая има увреждане на имущество частна
собственост, а не публична държавна собственост, а задължението по втората цитирана
правна норма - да поддържа В и К системата в съответствие с техническите изисквания, е
изпълнено, тъй като аварията е отстранена.
Излага, че липсва описание на механизма на причиняване на вредите и липсва
причинна връзка между аварията на уличен водопровод и описаните вреди.
Излага становище, че уличните водопроводи са публична общинска собственост
съгласно чл. 19 от Закона за водите във връзка с параграф 7, ал. 1, т. 7 от ПЗР на ЗМСМА,
поради което отговорността е на неговия собственик – О. В..
Счита, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, тъй като не е предприел
необходимите мерки да обезопаси приземния етаж от наводняване и не е проявил грижата на
добър стопанин.
Моли съда да отхвърли иска на ищеца като неоснователен и недоказан, и да му бъдат
присъдени съдебно-деловодните разноски по настоящото производство.
В депозираното становище от 22.08.2025 г. от Застрахователно акционерно
дружество „***“ АД не се оспорва учреденото облигационно правоотношение с „В. И. К. -
В.“ ООД по силата на застрахователна полица № 0700-090-2023-00400 от 12.12.2023 г. за
застраховка „Обща гражданска отговорност“, но оспорва предявените срещу застрахованото
лице искове по основание и размер.
В хода на проведеното о.с.з. ищецът се явява лично и чрез адв. И. Д. поддържа иска.
В депозираните писмени бележки доразвива доводите си за основателност на исковата
2
претенция. Ответникът чрез юрк. П. В.а поддържа писмения отговор и пледира за
отхвърлянето на иска. Третото лице-помагач ЗАД „***“ АД чрез адв. С. оспорва исковата
претенция. Третото лице-помагач О. В. чрез юрк, С. Н. също оспорва исковете по основание
и размер.
Съдът, като взе предвид доводите на страните, събрания и приобщен по делото
доказателствен материал в съвкупност и поотделно и като съобрази предметните предели на
исковото производство, очертани с исковата молба и отговора, на основание чл. 12 и чл. 235,
ал. 2 от ГПК, приема за установени следните фактически положения:
Видно е от представения препис ор нотариален акт № *, том *, дело № * г. по описа
на нотариус О. С., с район на действие РС-Варна, че на 03.06.1998 г. ищецът по силата на
договор за дарение е придобил правото на собственост върху жилищна сграда – близнак с
площ от 54 кв. м., състояща се от входно стълбище за първи и за втори етаж, като първият се
състои от коридор, две стаи, кухня, тоалетна, баня, вторият етаж също се състои от коридор,
две стаи, кухня, баня и тоалет, заедно с избен коридор и четири изби, ведно с две гаражни
клетки, построени върху дворно място с площ от 240 кв. м., находящо се в ***,
представляващ парцел *, квартал № *по плана на *подрайон на гр. Варна.
Не се спори по делото между страните, че ответното дружество „В. И. К. - В.“ ООД,
на основание сключен Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК
системите и съоръженията и предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги е
натоварено да отговаря за поддръжката и управлението на ВиК мрежата на територията на
гр. Варна, вкл. и в процесния участък, където е станала аварията.
Представена е жалба от 12.09.2024 г., подадена от ищеца до Директора на „***“ ООД
във връзка с настъпилите щети в избеното му помещение, собственост на ищеца, ситуирано
на горепосочения адрес, в резултат от настъпилата и впоследствие отстранена авария от
аварийен екип на ответното дружество на 07.09.2024 г. Видно е още от жалбата, че ищецът
отправя и претенции за обезщетяване на вредите, настъпили в резултат от аварията.
Приобщен по делото е констативен протокол № ********** от 10.10.2024 г., съставен
от служителите на дружеството оператор на ВиК услуги, а именно К. С. и А. А., от който е
видно, че във връзка с жалбата на ищеца от 12.09.2024 г. е извършена проверка на жилището
на ищеца. В проткола е отразено, че при авария на уличен водопровод на 07.09.2024 г. е
наводнен избения етаж на пострадалия имот като са нансени щети, както следва: намокрени
стени, намокрена и др. покъщнина.
Представено е писмо с изх. № Ж-272 от 11.10.2024 г., изпратено от „***“ ООД до
ищеца, в което е посочено, че във връзка с подадената от негова страна жалба и изготвения
от страна на служителите на ответника констативен протокол е изпратено уведомление за
щета към застрахователна компания ЗАД „***“ АД. Към писмото е приложено и
уведомлението за щета от 11.10.2024 г. по затсрахователна полица № 0700-090-2022-
000400/15.01.2024 г.
По делото е представена и застрахователната полица № 0700-090-2023-00400,
подписана между „***“ ООД и ЗАД „***“ АД, от която е видно, че застрахователното
покритие обхваща периода от 15.01.2024 г. до 14.01.2025 г.; лимита на отговорността на
застрахователя за едно събитие е 2 000.00 лева; уведомяването на затсрахователя за
настъпилото събитие, което може да доведе до евентуална претенция за обезщетение от
трети лица следва да се направи в рамките на 24 часа от узнаването за това; дължимите
обезщетение се изплащат въз основа на доброволно споразумение, подаписано между
страните по полицата и увреденото лице или въз основа на съдебно решение.
Представен по делото е и констативен проткол от 22.10.2024 г., изготвен от
служителите на застрахователя. В същия е отбелязано следното: „изчерпателно описание на
видимите щети:коридор 7/1.12/2.30 – шплаковка, мазилка, h вода – 0.80; килер 3.10/1.65/2.30,
мазилка, боя“.
По делото е приобщено и обяснението на ищеца от 08.11.2024 г., от което е видно, че
същият е претендирал от затсрахователя изплащане на парично обезщетение за
претърпените имуществени вреди в резултат от авариралия уличен водопровод в размер на 3
416.40 лева. Претенцията на ищеца е била съобразена със съставения протокол/акт за
извършени СМР, издаден от „***“ ЕООД, който също е представен по делото /л. 16/ и от
3
който е видно, че сумата е формирана, както следва: подготовка преди шплаковка – 220.00
лева; полагане на шплаковка – 1 775.00 лева и полагане на боя – 852.00 лева или общо 2
847.00 левва без ДДС, а с ДДС – 3 416.00 лева.
Представено е писмо с изх. № 21-4539 от 13.11.2024 г., изпратено от застрахователя
ЗАД „***“ АД до „***“ ООД, от което е видно, че застрахователят изисква от застрахованото
лице становище за причините, довели до вредите; писмени обяснения на участниците в
отстраняване на аварията; правно становище за наличие на вина във връзка с настъпилите
вреди; др. документи, имащи отношение към събитието.
На 21.11.2024 г. в деловодството на застрахователя е постъпило писмено становище
от застрахованото лице-„***“ ООД, от което е видно, че причината довела до вредите е
изтеклата вода, в резултат от настъпилата авария на уличен водопровод. Ответникът
поддържа пред застрахователя, че липсва виновно поведение, доколкото аварията настъпила
внезапно и нейното настъпване не може да се прогнозира. Към комента на становището
аварията била отстранена.
Видно е от представеното писмо с изх. № 21-4898/05.12.2024 г., изпратено от
застрахователя до „***“ ООД с копие до А. Я., че ЗАД „***“ АД е отказало да изплати
претендираното обезщетение по образуваната щета с № 0700-090-0012-2014 от 14.10.2024 г.
с мотив, че не са представени документи, от които да е видно виновното поведение на
застрахования, доказано на законно основание – влязло в сила наказателно постановление,
съдебно решение и/или друг документ.
В хода на съдебното дирене са ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на
водените от двете страни свидетели.
В показанията си свид. Р. Б. Т. сочи, че е съсед на ищеца А. Я.. Знае за аварията от
миналата година. Ищецът го извикал и му казал, че има теч в мазата. Свид. Т. видял как под
плочата на къщата се е образувала локва. Под плочата било пълно с вода, имала образувана
яма. Свди. Т. е посъветвал ищеца да пробие мръсния канал и да му се изтича водата. Всичко
било мухлясало, стените били мухлясали, плочата била цялата мокра. Течът идвал от
съседната къща на три метра от него. След като ищецът се обадил на служителите на „***“
ООД, аварията била отстранена.
В показанията си свид. К. К. С. сочи, че работи във „***“ ООД като инспектор
вътрешноведомствен контрол. Спомня си за процесната авария, тъй като е бил единият от
служителите на ответното дружество, който посетил адреса за оглед след подадена жалба от
страна на ищеца. Сочи, че когато посетили адреса следите от намокрянве били по стените на
избеното помещение. Аварията била станала през месец септември 2024 г., а те посетили
адреса следващия месец октомври.
По делото е ангажирано и експертно заключение чрез назначената КСТОцЕ. От
същото се констатира, че са налице все още следи от наводняване на избения етаж на
жилищната сграда, находяща се в ***. По-голяма част от стените все още личат тъмните
петна по стените от наводняването и линията, показваща височината на навлязлата вода
вследствие на аварията на водопровода. При направени замервания на влажността на
подовете с хигромер се установява влажност от 13.7% в коридора и настланото с талашит
южно помещение и 9.6% влажност на пода от дюшеме. Останалите подове са с циментови
замазки и теракот и не са претъпрели щети. Констатира се още от експертното заключение,
че щетите са настъпили в килера, коридора, югоизточната стая и в югозападната стая.
Щетите подробно са описани на стр. 2 и стр. 3 от ексепртното заключение. Всички щети са
причинени от възникналата на 07.09.2024 г. авария на поцинкована тръба ¾, свързваща
водомерния възел на имота с водомерната шахта на съседния. Водното количество е
преминалко през подземната мрежа и се е изляло в най-близката ниска част – мазата на
ищеца. Единственият сифон там е в тоалетната, която има праг към коридора и наводнените
помещения. Средната пазарна цена на труда и материалите за възстановяване на щетите
възлиза на 2 056.00 лева. В о.с.з. вещите лице инж. Г. и инц. О. поддържа заключението и
добавят, че авариралата тръба е била ситуирана преди водомера на ищеца.
Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на
страните, съдът достигна до следните правни изводи:
Отговорността по чл. 49 от ЗЗД е обективна, има обезпечителногаранционна функция
4
и е за чужди виновни противоправни действия. Фактическият състав, пораждащ тази
отговорност, включва - противоправно действие или бездействие от страна на лице, на което
е възложено извършване на някаква работа и причиняване на вреда при или по повод
изпълнението на възложената работа. Причинната връзка се изразява в това, че деянието е
условието, което с вътрешна необходимост предизвиква настъпването на отрицателната
последица в сферата на увреденото лице. Вредата следва закономерно да произтича от
деянието, а не да се явява негово случайно следствие. Що се отнася до вината, макар в
гражданското съдопроизводство същата да се презюмира, съгласно разпоредбата на чл. 45,
ал. 2 от ЗЗД, то в хипотезата на чл. 49 от ЗЗД, отговорността е безвиновна.
Не се спори между страните, а и от представените писмени доказателства /нотариален
акт за дарение на недвижим имот № *, том *, дело № ** г./ е видно, че ищецът е собственик
на процесния недвижим имот, находящ се в ***.
Възражението на ответника, че не е материално правно легитимиран да отговаря по
иска, а отговорността за вредите следва да бъде понесена от собственика на авариралия
водопровод – О. В., тъй като дружеството не е собственик на водопроводната и
канализационна система, а единственото му задължение е да ги експлоатира, настоящият
състав намира за неоснователни, като съображенията за това са следните:
Нормативна уредба и наличието на сключен договор по чл. 198п от Закона за водите,
обуславя извод, че монополистът – ВиК оператор е материалноправно легитимиран да
отговаря по предявения иск за вреди, причинени от ВиК съоръжение/съоръжения в
обслужваната от него обособена територия, след като те са под негов изключителен надзор.
Ответникът е търговско дружество ВиК оператор с действие в обособена територия, в
обхвата на която е включена територията на ***, О. В., където настъпила и аварията, при
който е увреден имота на ищеца. В изпълнение на решение от дата 30.03.2015 г. на Общото
събрание на Асоциацията по *** на обособената територия /АВиК/, обслужвана от "***"
ООД – Варна, на 09.03.2016 г. е сключен, на основание чл. 198п ал. 1 от Закона за водите
Договор за стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и съоръженията и
предоставяне на водоснабдителни и канализационни услуги между посочените по-горе
страни: АВиК и ответното дружество. Договорът цели постигане на европейски стандарти в
предоставянето на водоснабдителни и канализационни услуги на населението, подобряване
качеството и ефективността им, подновяване, разширение и подобрение на водоснабдителна
и канализационна система и прилежащите съоръжения. По смисъла на договора,
стопанисвани активи са движимите и недвижимите вещи (сред последните водоснабдителни
и канализационни съоръжения), публична или частна собственост, от съществено значение
за предоставянето на услугите и които са предоставени на оператора за стопанисване,
поддържане и експлоатация (извън частните активи, собствени на оператора), а
експлоатация на активите означава държането и използването им за целите на предоставяне
на услугите от оператора или за каквато и да е друга стопанска цел. С разпоредбите на
договора - чл. 2. 1., чл. 3. 1., чл. 4. 1, чл. 4. 2, Асоциацията е възложила на
оператора-ответник да стопанисва, поддържа и експлоатира публичните активи, намиращи
се в обособената територия, като от името на асоциацията и всеки един от членовете й (един
от които е О. В.) упражнява всичките им права, като собственици на активите. Правото на
оператора на стопанисване, поддържане и експлоатиране на всички съществуващи и бъдещи
(създадени или придобити по друг начин от асоциацията и нейните членове) публични
активи е определено като изключително, както и му е предоставен безпрепятствен достъп до
всички земи, съоръжения и инфраструктура в обособената територия, държавна или
общинска собственост.
Според чл. 13, ал. 1, т. 5 от Закона за водите и чл. 19, ал. 1, т. 4 от Закона за водите
водностопанските системи и съоръжения на територията на общината могат да бъдат
публична държавна или публична общинска собственост, но същевременно законът
установява монопол за извършване на дейностите по стопанисване, поддържане и
експлоатация на ВиК системите и съоръженията, както и за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите срещу заплащане – чл. 198о от Закона за водите. Тези дейности могат да
бъдат извършвани само от точно определени правни субекти – ВиК оператори в
съответствие със Закона за водите и Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги. Операторът, който разполага с монополно положение за
5
обособената територия, по силата на чл. 198о и сл. от Закона за водите е длъжен да
извършва дейностите по стопанисване, поддържане и експлоатация на ВиК системите и
съоръженията, както и предоставянето на ВиК услуги на потребителите от обособената
територия. Възлагането на дейностите по чл. 198о ал. 1 от Закона за водите се извършва с
договора чл. 198п ал. 1, в който договор съгласно ал. 5, т. 1 и т. 2 на чл. 198п Закона за
водите се определят обхватът на дейностите и отговорностите на ВиК оператора по
предоставянето на ВиК услуги и задълженията на ВиК оператора по експлоатацията,
поддръжката и реконструкцията на ВиК системите и съоръженията. Съгласно чл. 34, ал. 1 и
ал. 2 от Правилника за организацията и дейността на асоциациите по ***, Асоциацията
възлага на ВиК оператор по смисъла на чл. 198о, ал. 5 от Закона за водите стопанисването,
поддържането и експлоатацията на ВиК системите и съоръженията, както и предоставянето
на ВиК услуги на потребителите в обособената територия; възлагането на дейностите се
извършва с договор по чл. 198п, ал. 1 от Закона за водите, който се одобрява от общото
събрание и се подписва от председателя на асоциацията. Договорът по чл. 198п ал. 1
предложение първо от Закона за водите се сключва от името и за сметка на членовете на
асоциацията, които са собственици на съответните ВиК системи и съоръжения. Съобразно
чл. 37 от раздел IІ "Стопанисване на В и К системите и съоръженията" на правилника,
Асоциацията предоставя на ВиК оператора изключителното право да стопанисва, поддържа
и експлоатира ВиК системите и съоръженията в обособената територия. Според чл. 1 от
Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги, ВиК услугите,
както и дейностите по изграждането, поддържането и експлоатацията на водоснабдителните
и канализационните системи, включително на пречиствателните станции и другите
съоръжения, се извършват от експлоатационните предприятия за водоснабдителни и
канализационни услуги, наричани "ВиК оператори", какъвто безспорно е ответникът по
смисъла на чл. 2 от същия закон. В чл. 9, ал. 2 от същия закон са изброени основните
показатели за качеството на Ви К услугите, като сред тях са посочени авариите на
водоснабдителната система и авариите на канализационната система - т. 5 и т. 9.
С оглед изложеното съдът намира за неоснователно възражението на ответника, че не
следва да бъде ангажирана отговорността му, тъй като не е собственик на водопроводната
система, респ. на авариралия водопровод. Както се посочи, задължение на ВиК операторите
е освен да експлоатират, така и да изграждат и да поддържат водоснабдителните и
канализационните системи.
От проследената по – горе нормативна уредба и клаузите на договора от 09.03.2016 г.,
сключен на основание чл. 198п от Закона за водите между "Асоциация по ВиК на
обособената територия, обслужвана от *** –Варна" и ответното дружество "В. И. К. - В."
ООД, последното е задължено да поддържа в експлоатационна годност предоставените му за
стопанисване, поддържане и експлоатация публични активи, в това число и на процесния
водопровод, като елемент от ВиК системата, от аварията на който са причинени вредите по
имота на ищеца, следва, че ответното дружество е длъжно да обезпечи техническата и
експлоатационна изправност на процесното водоснабдително съоръжение. В тежест на "В.
И. К. - В." ООД, гр. Варна е да докаже, че е изпълнило задълженията си вменени му от
закона и договора по изпълнението на тази работа. Техническата и експлоатационна
изправност на водопровода включва в своя предмет осъществяване на дейност по нейното
поддържане в състояние, в което същият може да осъществява своето основно
предназначение, за което е изграден. Възможно е изпълнителят да бъде освободен от
отговорност само ако докаже, че е изпълнил това си задължение, което включва поддръжка и
ремонт на процесния водопровод, но въпреки активно осъществените от него действия са
настъпили вреди по обективни, независещи от него причини.
По делото не са ангажирани доказателства, че в периода преди настъпване на
инцидента на 07.09.2024 г., ответникът е осъществявал дейност по поддръжка на авариралия
водопровод. Поради изложеното, противоправното поведение на ответника, като един от
обективните елементи от фактическия състав на чл. 49 от ЗЗД, се изразява в бездействие,
тъй като същият не е осъществил действия по поддръжка и ремонт на процесния
водопровод, при което е допуснал нарушение на задълженията, вменени му от Закона и
Договора за поддръжка и експлоатация, с който му е възложена тази дейност.
Съдът намира за неоснователно релевираното от ответника възражение за
6
съпричиняване, основано на твърдения за непредприемане на мерки от страна на ищеца да
обезопаси приземния етаж от наводняване и не е проявил грижата на добър стопанин. В
конкретния случай поведението на ищеца не прекъсва причинно-следствената връзка между
противоправното бездействие от страна на ответника и настъпилите имуществени вреди в
неговия патримониум, доколкото при едно редовно поддържане, включващо дори частична
подмяна на елементи от водопреносната система, което е юридическо задължение за
ответното дружество и напълно в кръга от възможностти на съвременната наука и техника,
не би се стигнало до авария в такъв размер. Т. е. по делото не се доказаха обстоятелства,
което да обусловят намаляването на дължимото от ответното дружество обезщетение при
условията на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
От събраните по делото доказателства /КП на ответното дружество; застрахователна
преписка; СТОцЕ, която съдът кредитира като компетентно изготвена, пълна, ясна,
обективна; свидетелски показания, които съдът кредитира като логични последователни,
взаимнодопълващи се и във връзка с останалите доказателства по делото/ се установя
механизмът на увреждането на собствения на ищеца имот, а именно: на 07.09.2025 г. при
авария на поцинкована тръба ¾, свързваща водомерния възел на имота с водомерната шахта
на съседния, водното количество е преминало през подземната мрежа и се е изляло в най-
близката ниска част – мазата на ищеца, в резултат на което са увредени килера, коридора и
двете стаи в избеното помещение.
Съгласно експертното заключение общата възстановителна стойност на увреденото
избено помещение, включваща разходите за труд и материали за отстраняване на щетите по
имота е в размер на 2 056.00 лева, поради което и общият размер на дължимото на ищеца
обезщетение за имуществени вреди в следствие инцидента на 07.09.2024 г. се равнява на
сумата от 2 056.00 лева, което обуславя отхвърлянето на иска за разликата до предявената
сума от 3 416.00 лева.
Въз основа на изложеното съдът счита, че предявеният главен иск с правно основание
чл. 49 от ЗЗД е основателен и доказан, поради което "В. И. К. - В." ООД следва да бъде
осъдена да заплати на ищеца сумата от 2 056.00 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от него имуществени вреди в резултат на непозволено увреждане, настъпило на
07.09.2024 г. в резултат на авария във водопровод на ***.
Основателността на иска за присъждане на главното вземане, обуславя дължимостта
на акцесорното вземане за обезщетение за забава, съизмеримо със законната лихва.
Относно съдебно-деловодните разноски:
При този изход от спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, в полза на ищеца следва
да се присъдят сторените от същия съдебно-деловодни разноски съразмерно с уважената
част от иска, чийто общ размер възлиза на 852.33 лева, от която сума 69.90 лева – държавна
такса; 361.12 лева – депозит за вещо лице и 421.31 лева – хонорар за един адвокат.
На основание чл. 78, ал. 3 от ГПК в полза на ответника следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100.00 лева по
арг. от чл. 78, ал. 8 от ГПК, съразмерно с отхвърлената част от иска, а именно 39.81 лева.
На основание чл. 78, ал. 10 от ГПК в полза на третото лице-помагач на страната на
ответника ЗАД „***“ АД не следва да се присъждат разноски.
Водим от изложените мотиви, СЪДЪТ,
РЕШИ:
ОСЪЖДА, на основание чл. 49 вр. чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, „В. И. К. - В.“ ЕООД, ЕИК
*** да заплати в полза на А. Н. Я., ЕГН ********** сумата от 2 056.00 лева /две хиляди
петдесет и шест лева/, представляваща стойността на средствата необходими за труд и
материали за отстраняване нанесените щети в избения етаж на имота на ищеца в ***,
причинени от авария на уличен водопровод от 07.09.2024 г., ведно със законната лихва от
завеждане на исковата молба в съда – 30.12.2024 г. до пълното изплащане на сумата, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над присъдената сума от 2 056.00 лева до предявената сума
7
от 3 416.00 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „В. И. К. - В.“ ЕООД, ЕИК *** да
заплати в полза на А. Н. Я., ЕГН ********** сумата в размер от 852.33 лева /осемстотин
петдесет и два лева и тридесет и три стотинки/, представляваща сторени по делото
съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, А. Н. Я., ЕГН ********** да заплати
в полза на „В. И. К. - В.“ ЕООД, ЕИК *** сумата в размер от 39.81 лева /тридесет и девет
лева и осемдесет и една стотинки/, представляваща сторени по делото съдебно-деловодни
разноски.
Решението е постановено при участието на ЗАД „***“ АД и О. В., конституирани по
реда на чл. 219, ал. 1 от ГПК на страната на ответника „***“ ООД като трети лица-помагачи.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – Варна в
двуседмичен срок от съобщението.
Препис от решението да се връчи на страните по арг. от чл. 7, ал. 2 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
8