РЕШЕНИЕ
№ 690
гр. П., 29.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – П., VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Явор П. Джамалов
при участието на секретаря Илиана Кр. Иванова
като разгледа докладваното от Явор П. Джамалов Гражданско дело №
20211720106363 по описа за 2021 година
Делото е във фазата по извършване на делбата.
С влязло в сила решение №****/31.10.**** година, постановено по делото e
допусната съдебна делба, между Н. А. М. ЕГН:**********, с адрес в гр.П., жк „Т.“ **, **,
**, **, и съдебен адрес гр.П., ул.В.Л., **, **, ап.5, чрез адв.И. В. и З. С. М., ЕГН:**********,
с адрес: гр.П., жк „Т***“, **, **, **, **, по отношение на следния недвижим имот :
АПАРТАМЕНТ **, представляващ недвижим имот с идентификатор: *************** по
КККР - П., находящ се на следния адрес: гр.П., жк „Т***“, **, **, **, **. с площ от 65,20
кв.м., състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, както и принадлежащо мазе
/избено помещение/ от 3,46 кв.м. и 1,31 % ид.ч. от общите части на сградата, за всеки един
от двамата съделители по 1/2 идеални части от описания апартамент.
В първото по делото съдебно заседание процесуалния представител на З. С. М. е
предявил претенция по чл.349, ал.1 от ГПК, за възлагане на процесното жилище в неен дал,
като са предявени и искове за заплащане на извършени подобрения в имота на обща
стойност 4193.88 л***. В тази връзка следва да бъде отбелязано, че съдът приема само
стойността на посочените подобрения в първото по делото заседание а не всички изброени с
уточнителна молба от ответницата от рег№1370/23.01.2023г. Направено е възражени срещу
сметките на ищеца, като се моли да бъдат отхвърлени като неоснователни. По отношение
претенцията за наемоподобни доходи е направено възражение, че тези претенции са
погасени по давност.
Н. А. М., е предявил претенции по реда на чл. 31 ал.2 ЗС и чл.59 ЗЗД, за заплащане
1
сумата от 12 000.00 л*** наемоподобни доходи за 5 години преди предявяване на исковата
молба, тъй като жилището е било ползвано само от ответницата и заплащане сумата от
6275.99 л*** изплатени задължения за топлоснабдяване на процесното жилище, които са
били събрани по принудителен ред от ответника.
Пернишкият районен съд, преценявайки всички събрани по делото
доказателства и доводите на страните по реда на чл.12 и чл.235 от ГПК, намира за
установено и доказано от фактическа и правна страна следното :
Видно от приетото по делото заключение на вещото лице, Р. М. Г. се установява, че
процесното жилище е неподеляемо съгласно чл.203 от ЗУТ. Имайки предвид, че предмет на
делбата е неподеляемо жилище, както и че в срока по чл.349, ал.4 от ГПК, са направени
искания за възлагане на жилището, съдът намира че същите следва да бъдат разгледани по
същество.
Съгласно чл.349, ал.1 от ГПК, ако ако неподеляемият имот е жилище, което е било
съпружеска имуществена общност, прекратена със смъртта на единия съпруг или с развод, и
преживелият или бившият съпруг, няма собствено жилище, съдът по негово искане може да
го постави в дял, като уравнява дяловете на останалите съделители с други имоти или с
пари. В случая ищцовата страна не оспорва обстоятелството, че ответницата няма друго
жилище. Същевременно не се и сочат доказателства оборващи така твърдения отрицателен
факт – липсата на друго жилище на ответницата. Жилището е било придобито в режим на
СИО, като след развода между страните същото е било предоставено за ползване от
ответницата, видно от представеното фотокопие от решение №674/05.12.2008г. постановено
по гр.дело №4035/2008г. по описа на ПРС.
С оглед на изложеното съдът намира, че са налице предпоставките на чл.349, ал.1 от
ГПК, доколкото жилището е неподеляемо, поради което същото следва да бъде поставено в
дял на З. С. М..
От посоченото заключението на вещото лице Р. Г. е видно, че пазарната стойност на
апартамента е 72 500.00 л***.
Предвид горното за уравняване на сметките З. С. М., следва да бъде осъдена да
заплати на Н. А. М., съобразно дела му от 1/2 идеални части, сумата от 36 250.00 л***,
ведно със законната лихва за забавено плащане считано от датата на влизане в сила на
решението, до окончателното изплащане на сумите.
Иска за заплащане на извършени подобрения в имота на обща стойност 4193.88
л*** от Н. А. М. се явява недоказан и неоснователен. В тежест на З. С. М. е била да докаже,
че след развода тя със собствени средства е извършила претендираните подобрения, както и
стойността на материали и труд за извършаването им. В тази насока ответницата не е
представила никакви доказателства. Единствено вещото лице, по цитираната техническа
експертиза е посочило, че има положен гипсокартон и ламинат в хола на процесното
жилище, но кога е бил извършен ремонта от кого и на каква стойност, не се сочат
доказателства. Предвид горното този иск следва да бъде отхвърлен като недоказан и
2
неоснователен.
Иска предявен от Н. А. М., с правно основание чл. 31 ал.2 ЗС, за заплащане сумата от
12 000.00 л*** наемоподобни доходи за 5 години преди предявяване на исковата молба, тъй
като жилището е било ползвано само от З. С. М., също се явява неоснователен. Безспорно по
делото е че след развода между страните през 2008г., процесното жилище е било
предоставено за ползване от ответницата и само тя го е ползвала до настоящия момент, при
наличие на съсобственост между страните при равни идеални части. Съгласно цитираната
разпоредба на чл. 31 ал.2 ЗС, когато общата вещ се използува лично само от някои от
съсобствениците, те дължат обезщетение на останалите за ползата, от която са лишени, от
деня на писменото поискване. В случая няма данни да е била отправяна покана от ищеца до
ответницата за заплащане на обезщетение преди представената молба в проведеното първо
по делото съдебно заседание във втората фаза на делбата, която и молба следва да се счита
за отправена покана за заплащане на обезщетение. Същевременно обаче, съобразно
практиката на съдилищата такова обезщетение може да се присъди до втората фаза на
извършване на делбата, тъй като към този момент се прекратява съсобствеността между
страните. Предвид изложеното и този иск поради липса на писмена покана за заплащане на
обезщетение от другия съсобственик, който използва цялата вещ, се явява неоснователен и
следва да бъде отхвърлен като такъв.
Съдът намира иска на ищеца заплащане сумата от 6275.99 л*** изплатени
задължения за топлоснабдяване на процесното жилище, от същия за частично основателен.
Както бе посочено не се спори по делото, че след развода между страните през 2008г.,
процесното жилище е било предоставено за ползване от ответницата и само тя го е ползвала
до настоящия момент, при наличие на съсобственост между страните при равни идеални
части. Съгласно постоянната съдебна практика по чл. 30, ал. 3 ЗС, вземането се основава на
идеята за забрана на неоснователното обогатяване, поради което става изискуемо от
момента, когато от имуществото на едно лице преминават блага към имуществото на друго
лице, съгласно т. 7 от ППВС № 1/79 г. по някои въпроси на неоснователното обогатяване.
Същото разрешение следва да се приложи и при уреждане на отношения между
съсобствениците във връзка с направени от единия от тях разходи за общата вещ, ако
съсобственикът не е владелец на частите на останалите съсобственици- т. 5 от ППВС № 6/74
г. Видно от приложените писмени доказателства от ищцовата страна /стр.70 от делото/
срещу ищеца е било образувано изп.дело №126/2015г. по описа на ЧСИ С.Димитрова, за
сумата от 6275.99 л*** дължима се за доставена топлоенергия в жилището предоставено за
ползване от ответницата, находящо се в гр.П., кв.Т., **, **, **. за периода 01.05.2011г. до
30.04.2013г., тоест за период след развода между страните. Видно от представеното
удостоверение ЧСИ С.Димитрова, /стр.104 по делото/ по изп.дело №126/2015г. по описа на
ЧСИ С.Димитрова от Н. А. М. е била събрана по принудителен ред сумата от 5 812.36 л***.
С оглед на горното става ясно, че доколкото всеки съсобственик отговаря за
задължения произтекли от общата вещ, топлоснабдителното дружество се е снабдило с
изпълнителен лист за задължения за неплатена топлоенергия срещу ищеца съобразно
3
притежаваните от него идеални части от апартамента. Същевременно обаче в жилището е
живяла ответницата и единствено тя го е ползвала, респективно единствено тя е ползвала
доставената топлоенегрия, заплатена /събрана по принудителен ред/ от ответника. От това
следва, че ответницата се е обогатила за сметка на ищеца със заплатената от последния сума
в размер на 5 812.36 л***, поради което и този иск се явява доказан и основателен за
посочената сума, като до пълния предявен размер от 6275.99 л*** същия ще следва да бъде
отхвърлен като неоснователен и недоказан.
С оглед изхода на делото съдът определя дължимите се държавни такси на всяка
една от страните съобразно делбените им квоти а по исковете предявени по реда на чл. 346
ГПК съобразно уважената, респективно отхвърлената част на исковите претенции. Предвид
на горното Н. А. М., следва да бъдат осъдени да заплати по сметка на Пернишкия районен
съд, държавна такса в размер на 1980.00 л***, съобразно дела му и отхвърлената част на
останалите искови претенции а З. С. М. следва да бъдат осъдени да заплати по сметка на
Пернишкия районен съд, държавна такса върху дела си и отхвърлените искове за извършени
подобрения в имота в размер на 1850.24 л***, ведно със законната лихва върху държавни
вземания, считано от влизане на решението в сила, до окончателното изплащане на сумите.
Относно искането за присъждане на разноски между страните съобразно съдебната
практика при искове за делба направените разноски между страните за заплатени адвокатски
възнаграждения остават така като са сторени а останалите разноски се заплащат от всички
съделители съобразно притежаваните идеални части. По делото са представени договори за
правна помощ, към момента на образуване на делото, поради което съдът приема, че няма
допълнителни плащания от страните за адвокатско възнаграждение във втората фаза на
делбата по повод предявените искове за заплащане на сметки между съсобствениците. В
случая разноски следва да се присъдят относно възнаграждението на вещото лице по
оценителната експертиза за имота за заплатени му 200.00 л*** от ищеца, от които
ответницата дължи половината или 100.00 л***. Останалите разноски от ищеца са направени
във връзка с отхвърлените искове включително изплатен хонорар по съдебно счетоводна
експертиза, поради което съдът не присъжда разноски.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОСТАВЯ В ДЯЛ на основание чл.349, ал.1 от ГПК, в полза на З. С. М.,
ЕГН:**********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т***“, **, **, **, **, следния недвижим имот :
АПАРТАМЕНТ **, представляващ недвижим имот с идентификатор: *************** по
КККР - П., находящ се на следния адрес: гр.П., ж.к. „Т***“, **, **, **, с площ от 65,20 кв.м.,
състоящ се от две стаи, кухня, сервизни помещения, както и принадлежащо мазе /избено
помещение/ от 3,46 кв.м. и 1,31 % ид.ч. от общите части на сградата.
ОСЪЖДА З. С. М., ЕГН:**********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т***“, **, **, да заплати
на Н. А. М. ЕГН:**********, с адрес в гр.П., ж.к. „Т***“ **, **, **, **, и съдебен адрес
4
гр.П., ул.В.Л., **, **, ап.5, чрез адв.И. В., сумата от 36 250.00 л*** за уравняване на
дяловете в пари, ведно със законната лихва за забавено плащане считано от датата на
влизане в сила на решението, до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА З. С. М., ЕГН:**********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т***“, **, **, да заплати
на Н. А. М. ЕГН:**********, с адрес в гр.П., ж.к. „Т***“ **, **, **, **, и съдебен адрес
гр.П., ул.В.Л., **, **, ап.5, чрез адв.И. В., сума в размер на 5 812.36 л***, поради заплатена
от ищеца топлоенегрия за процесното жилище, ползвано само от ответницата, като до
пълния предявен размер от 6275.99 л*** ОТХВЪРЛЯ иска, като неоснователен и недоказан.
ОТХВЪРЛЯ предявените от З. С. М., ЕГН:**********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т***“,
**, **, да бъде осъден Н. А. М. ЕГН:**********, с адрес в гр.П., ж.к. „Т***“ **, **, **, **,
и съдебен адрес гр.П., ул.В.Л., **, **, ап.5, чрез адв.И. В., да и заплати сумата обща от
4193.88 л***, представляваща стойност на извършени подобрения в имота, като
неоснователни и недоказани.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. А. М. ЕГН:**********, с адрес в гр.П., ж.к. „Т***“
**, **, **, **, и съдебен адрес гр.П., ул.В.Л., **, **, ап.5, чрез адв.И. В., да бъде осъдена З. С.
М., ЕГН:**********, с адрес: гр.П., жк „Т***“, **, **, да да му заплати сумата обща от
12 000.00 л***, представляваща стойност наемоподобни доходи за 5 години преди
предявяване на исковата молба, тъй като жилището е било ползвано само от ответницата,
като неоснователни и недоказани.
ОСЪЖДА Н. А. М. ЕГН:**********, с адрес в гр.П., ж.к. „Т***“ **, **, **, **, и
съдебен адрес гр.П., ул.В.Л., **, **, ап.5, чрез адв.И. В., да заплати по сметка на Пернишки
районен съд държавна такса в размер на 1980.00 л***, ведно със законната лихва върху
държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до окончателното и
изплащане.
ОСЪЖДА З. С. М., ЕГН:**********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т***“, **, **, да заплати
по сметка на Пернишки районен съд държавна такса в размер на 1850.24 л***, ведно със
законната лихва върху държавните вземания, считано от влизане на решението в сила до
окончателното и изплащане.
ОСЪЖДА З. С. М., ЕГН:**********, с адрес: гр.П., ж.к. „Т***“, **, **, да заплати
на Н. А. М. ЕГН:**********, с адрес в гр.П., ж.к. „Т***“ **, **, **, **, сумата от 100.00
л***, направени разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишки окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
5