РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Шумен, 23.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН в публично заседание на двадесет и
четвърти март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Йордан В. Димов
при участието на секретаря Татяна Св. Тодорова
като разгледа докладваното от Йордан В. Димов Търговско дело №
20223600900128 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е заведено от „Евро пропърти консулт“ ЕООД,
ЕИК *********, гр. Шумен, ул. „Дойран“ №14, ет.2, ап.4, представлявано от управителя В.
Р., със съдебен адрес гр. Шумен, бул. „Славянски“ №24, ет.3, оф.12 против „Евро импекс“
ЕООД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Поручик Неделчо Бончев“ №3, представлявано от
управителя А. И. по обективно съединени искове с правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.59 от
ЗЗД. Сочи, че ищеца е собственик на ПИ с идентификатор №..... по КК на град Шумен, с
площ от 29 922 кв.м., което е било апортирано в капитала на ищеца на 09.10.2018 г. Върху
този ПИ, считано от 2016 г. ответника „Евро импекс“ ЕООД, осъществявал депониране на
отпадъци в качеството си на изпълнител по Договор №ЗОП 33-06/19.02.2015 г., с
възложители общините Шумен, Велики Преслав, Смядово, Нови пазар и Каспичан и
изпълнител ответника. За целта ответникът „Евро импекс“ ЕООД се е снабдил през януари
2016 г. с разрешение от РИОСВ Шумен за депониране на отпадък върху посочения имот.
Твърди, че от октомври 2018 г. и до сега върху имота няма установена вещна тежест, която
да задължи „Евро пропърти консулт“ ЕООД да се съобразява с депонирането на отпадъци
извършвано от трети лица. Също така при прехвърляне на собствеността от ответника на
ищеца между тях не е установено договорно задължение ищеца да се съобразява с
използването на процесния ПИ като депо за съхранение и сепариране на отпадъци. Въпреки
това за периода от октомври 2018 г. (когато ищецът е придобил собственост върху имота) до
януари 2020 г. в процесния ПИ е било извършвано ежедневно депониране на отпадъци.
Представители на ищеца искали от ответника това състояние да се прекрати, но независимо
от многобройните разговори и контакти това не станало. Ответникът давал уверения, че ще
заплаща обезщетение в размер на наем за имота, както и, че ще извърши почистването му,
но това не било сторено. Твърди, че ищецът сезирал и РИОСВ – Шумен и Община Шумен.
Вследствие на това на ответника били издавани предписания, актове и наказателни
постановления от административни органи, но ответникът не се съобразявал с тях. След
октомври 2018 г. в ПИ се извършвало единствено депониране на отпадък, но не и неговото
сепариране и извозване. Отпадъкът бил разстилан в имота чрез багер и товарач. В
производство по обезпечаване на доказателства по бъдещ иск – ч.гр.д. №953/2022 г. на ШРС
било доказано наличие на отпадък в ПИ в размер на 35 062 куб.м. През септември 2022 г. на
1
ответника била връчена нотариална покана за почистване на терена и извозване на
отпадъка. Към момента не били извършени никакви действия. Ищецът водил и
производство насочено към обезщетяване на вредите настъпили за него от създалото се
състояние, като заведеното т.д. №100/2020 г. по описа на ШОС, приключило със съдебна
спогодба, като ответникът бил осъден да заплати на ищеца 22 500 лв., като обезщетение по
чл.59 от ЗЗД за ползване на чужд имот за период от октомври 2018 г. до януари 2020 г.
Предвид изложеното намира, че е налице нерегламентирано ползване на процесния ПИ с
идентификатор №........ по КК на град Шумен от страна на ответника продължило за период
от февруари 2020 г. до декември 2022 г. – 35 месеца, като на основание чл.59 от ЗЗД
ответникът дължи на ищеца обезщетение за неправомерното ползване в размер на пазарния
наем на имота. Твърди, че размерът на този наем е 1 500 лв. месечно или 52 500 лв. за
целият претендиран период. Намира също така, че е налице основание да предяви и иск за
вреди с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, които били причинени от
неправомерното депониране на отпадъци в имота. Намира, че с действията си ответникът е
привел процесния ПИ в състяние, неотговарящо на екологичните стандарти и в състояние
несъответстващо на предназначението му за ползване. Сочи, че следва да бъдат направени
разходи за извозване и депониране на отпадъците в депа за съхранение, както и разходи за
заравняване на терена след извозване на отпадъците. Намира, че тези разходи биха възлезли
на 5 000 лв. Предвид изложеното моли да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца
сумата от 5000 лв., като обезщетение за причинени вреди по смисъла на чл.49 от ЗЗД, във вр.
с чл.45 от ЗЗД, както и сумата от 52 500 лв., представляващи обезщетение за ползване на
чужд имот по смисъла на чл.59 от ЗЗД за периода от февруари 2020 г. до декември 2022 г.
или общо 35 месеца. Върху така посочените суми за главници по двата иска се претендира
законна лихва от датата на предявяване на настоящите искове – 29.12.2022 г. до
окончателното изплащане на дължимите суми.
От страна на ответника против „Евро импекс“ ЕООД е депозиран писмен отговор на
ИМ. В него се твърди, че ищеца не е предявил по надлежен начин искането си за осъждане
за непозволено увреждане по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, като и посочил, че вредите са
нанесени от служители на дружеството ответника, но не е посочил изрично кои са тези
служители. Намира, че това нарушава правото му на защита. Освен това твърди, че
посочената претенция по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД не е редовна предвид обстоятелството,
че в ИМ не е посочено как се формира сумата от 5000 лв., които се претендират. В тази
връзка намира, че ИМ следва бъде оставена без движение, като съдът даде указания за
отстраняване на нередовности. Изразява становище, че искът не е местно подсъден на ШОС
и моли да бъде прекратено производството, като делото бъде изпратено на СГС. На
следващо място счита, така предявените искове за неоснователни. Сочи, че ответника „Евро
импекс“ ЕООД от една страна, като изпълнител по договор №ЗОП 33-06/19.02.2015 г. с
общините Шумен, Велики Преслав, Смядово, Нови пазар и Каспичан, от друга, като
възложители, по силата на който изпълнителят се задължавал да предостави на
възложителите услуги по предварително третиране на битови отпадъци с код 20 03 01 от
Наредба №2/2014 г. за класификацията на отпадъците. За тази цел ответникът използвал ПИ
с идентификатор №........ по КК на град Шумен, за който имало издадени Решения №15-ДР-
362-01 от 06.01.2016 г. и №15-ДР-362-00 от 02.10.2015 г. на РИОСВ – Шумен.
Междувременно на 14.05.2016 г. ответникът сключил договор за наем на ПИ с
идентификатор №........ по КК на град Шумен за срок от една година, за който също било
издадено разрешение за третиране на отпадъци №15-ДР-362-02 от 16.06.2016 г. на РИОСВ –
Шумен, както и също по отношение на този имот - разрешение с №15-ДР-362-03 от
02.12.2016 г. на РИОСВ Шумен. Договор №ЗОП 33-06/19.02.2015 г. бил със срок на действие
до 11.01.2021 г., като след това била преустановена дейността по третиране на отпадъци.
Твърди, че след като през 2018 г. ищецът придобил процесния ПИ с идентификатор №...... по
КК на град Шумен с новия собственик били започнали разговори за продължаване на
ползването на имота в съответствие с издаденото разрешително. Страните обаче не
постигнали договореност. С оглед на това ответникът сключил с трето по спора лице – „Еко
инвест продукт“ ООД договор от 01.07.2019 г., по силата на който последното приема за
2
оползотворяване отпадъци с код 19 12 09 от ПИ с идентификатор №....... и ПИ с
идентификатор №........ по КК на град Шумен. Сочи, че дейностите по почистване на
поземления имот са извършени в периода месец юли 2019 – октомври 2021. За приетите
отпадъци били съставени протоколи от 31.07.2019 г., 31.08.2019 г., 31.10.2019 г., 31.07.2021
г., 31.08.2021 г., 30.09.2021 г., 31.10.2021 г. Твърди, че след подписване на спогодбата от
16.11.2020 г. било преустановено от ответника ползването на ПИ с идентификатор №.......
като още от месец юли (не сочи година) е започнало поетапно почистване на имота от „Евро
инвест продукт“ ООД (по-горе посочено като „Еко инвест продукт“ ООД). Твърди, че
липсата на отпадъци в имота се потвърждава от извършена на 15.12.2021 г. проверка от
РИОСВ – Шумен, като в Констативен протокол №СС-098 от 15.12.2021 г. е записано, че в
имота липсват налични отпадъци. По отношение на претенцията с правно основание чл.59
от ЗЗД твърди, че ответникът е заплатил обезщетение за имота на стойност равна на
пазарния наем за период от ноември 2018 г. до август 2020 г. и така претенцията на ищеца за
периода от февруари до август 2020 г. е неоснователна. Освен това намира, че претенцията
за останалия период от септември 2020 г. до декември 2022 г. също е неоснователна, тъй
като ответникът не е ползвал имота за посочения период. Сочи, че почистването в имота е
извършено от юли 2019 г. до октомври 2021 г., като след това представители на ответника не
са осъществявали достъп до имота. Освен това след 11.10.2021 г. е изтекъл договорът с
общините за депониране на отпадъци, което също е указание, че имотът не е ползван.
Намира, че за периода, в който имотът на е бил ползван от ответника не се дължат суми на
основание чл.59, ал.1 от ЗЗД. Цитира практика – Р №88/28.08.2017 г. по т.д. №834/2016 г. на
I ТО на ВКС и Р №49/23.07.2019 г. по гр.д. №2885/2018 г. на II ГО на ВКС. Оспорва
твърдението в ИМ, че ПИ №....... не бил използван по предназначение. Сочи, че съобразно
Скица №15-200774-25.04.2016 г. на АГКК, процесният имот е с начин на трайно ползване –
„Насип, насипище“, а също и че след 2009 г. имотът е бил ползван като сметище. Намира, че
предвид това и съответната издадена документация за този период от страна на
компетентните органи имотът е би ползван по предназначение. Освен това отново излага, че
имотът е бил почистен до ноември 2021 г. По отношение на претенцията по чл.49, във вр. с
чл.45 от ЗЗД намира, че тя също е неоснователна. Намира, че не е осъществен сложният
фактически състав на текста на чл.45 от ЗЗД. Твърди, че са неверни твърденията, че имотът е
използван в отклонение от предназначението му. В този смисъл намира, че не е налице
виновно поведение у ответника. Твърди, че не е налице и вреда за ищеца, тъй като е невярно
твърдението, че имотът е в състояние, неотговарящо на екологичните стандарти и не е годен
за ползване според първоначалното му предназначение. Причина за това е, че имотът е
почистен, както бе посочено по-горе, а в подкрепа на това са и посочените отново по-горе
констатации по Констативен протокол №СС-098 от 15.12.2021 г. на РИОСВ – Шумен. Ето
защо моли да бъдат отхвърлени като изцяло неоснователни и недоказани предявените
обективно съединени искове.
От страна на ищецът е депозирана допълнителна ИМ в съотвествие с възможността
предоставена от чл.372, ал.1 от ГПК. В нея се поддържа становище за допустимост и
основателност на предявените искове. Твърди се, че направеното в отговора възражение за
местна неподсъдност на спора пред ШОС е неправилно, тъй като според чл.115 от ГПК
исковете за вреди от непозволено увреждане могат да бъдат предяени по местоизвършване
на деянието. Оспорва твърдението на ответника, че имотът е бил ползван за струпване на
отпадъци от 2009 г. Твърди, че това е ставало само на основание Договор №ЗОП 33-
06/19.02.2015 г. и касае само времето от 2016 г. насетне. Оспорва като невярно твърдението
на ответника, че в периода от юли 2019 г. до ноември 2021 г. било извършено почистване на
имота. Сочи, че ищецът през януари 2020 г. поставил ограда, която ограничавала достъпът
до имота. Твърди, че от този момент – януари 2020 г. извозване на отпадъци от имота не е
било извършвано нито от ответника, нито от трети лица. По отношение на представеният от
3
ответника Констативен протокол №СС-098 от 15.12.2021 г. на РИОСВ – Шумен твърди, че
съдържа неистинни констатации. Твърди, че записаното в него, че при извършеният оглед в
ПИ с идентификатор №....... е констатирано, че там няма отпадъци е невярно. С оглед на това
оспорва истинността на протокола и сочи, че ако ответникът заяви, че желае да се ползва от
него като доказателство, то моли да бъде открито производство по реда на чл.193 от ГПК.
Същите твърдения – че са неверни и същото искане за откриване на производство по реда на
чл.193 от ГПК прави ищецът и по отношение на протоколи за предаване и приемане на
приети отпадъци от 31.07.2019 г., 31.08.2019 г., 31.10.2019 г., 31.07.2021 г., 31.08.2021 г.,
30.09.2021 г., 31.10.2021 г. Моли да бъде приета промяна на предявеният иск с правно
основание чл.59 от ЗЗД, като се счита предявен общо за 51 000 лв. за периода от септември
2020 г. до декември 2022 г. или по 1821.43 лв. месечно (за 28 месеца).
Ответникът е представил отговор на ДИМ. В него се поддържат становищата
изложени в първоначалния отговор. Сочи, че и с допълнителната ИМ ищецът не е отстранил
нередовностите на иска с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД. повтаря
твърдението си от отговора на ИМ, че по отношение на този иск липсва яснота как е
определена сумата от 5000 лв., какъвто е размера на претенцията. Поддържа твърденията от
първоначалния отговор, че няма яснота кои лица са предизвикали увреждането и дали те са
служители на ответника. Повтаря искането си от отговора ИМ да бъде оставена без
движение, като бъдат дадени указания за отстраняване на нередовности. Уточнява, че
възражението за местна неподсъдност на спора в първоначалният отговор е направено във
връзка с това, че искът по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД, а за искът с правно основание чл.59
от ЗЗД следва да се приложи общата местна подсъдност и делото да бъде разгледано от СГС.
В изложението си най-общо ответника се придържа към изложеното в първоначалният
отговор, както и оспорва твърденията на ищеца в ИМ и допълнителната ИМ. Новите
фактически твърдения са свързани с оспорване на твърдението на ищеца, че е поставил
ограда на имота. Твърди, че ограда между ПИ №...... и ПИ №..... е имало преди 2016 г., но от
2016 г., след сключване на договора за депониране на отпадъци, оградата в северната част на
имотите е била премахната. Твърди, че в тази част оградата действително е била
възстановена от ищеца през 2020 г., но твърди, че ПИ №..... по другите си граници никога не
е бил ограден, включително и към момента. Достъпът за почистване на имота е бил
възможен по асфалтов път, граничещ с него. Поддържа искането си производството да бъде
изпратено за разглеждане по подсъдност в СГС, както и намира, че така предявените искове
са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени изцяло.
Не са налице недостатъци на претенцията по реда на чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД,
които да изискват, допълнително уточняване на факти и обстоятелства, за да се приеме, че е
допустима или редовна. Посочено е, че вредите са причинени от служители на ответника,
посочено е какъв характер и вид имат тези вреди, посочена е и сума, която се претендира.
Ето защо съдът намира предявената претенция за редовна и допустима.
Направеното от ответника възражение за местна неподсъдност на спора е
неоснователно, предвид обстоятелството, че по силата на чл.115, ал.1 от ГПК иск за
4
непозволено увреждане може да се предяви и по местоизвършване на деянието, то следва да
се приеме, че настоящият спор има възможна изборна местна подсъдност, която дава право
на ищеца да прецени дали да заведе подобен иск пред местно компетенен съд по общата
компетентност – чл.105 от ГПК или съобразно с правилата на чл.115, ал.1 от ГПК. Предвид
това предявяването на така съединение искове пред ШОС е в рамките на възможностите
дадени от ГПК и преценката къде да бъде предявен иска е според волята на ищеца, за която
не следва да има дискреция на съда. Ето защо направеното от ответникът възражение за
местна неподсъдност на спора е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
С определението за насрочване на делото №87/30.07.2023 г. – л.169 съдът е допуснал
производство по реда на чл.193 от ГПК за оспорване на представеният от ответника
Констативен протокол №СС-098 от 15.12.2021 г. на РИОСВ – Шумен (л.133 – 136 от делото).
Предявените искове отговарят на процесуалните норми и са процесуално
допустими.
Разгледани по същество са основателни.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищецът заема становище за
пълно доказване на всички елементи пред отговорността на ответника по двата предявени
иска – за непозволено увреждане и за неоснователно обогатяване Моли предявените искове
да бъдат уважени в тяхната цялост, така, както са предявени. Моли за му бъдат присъдени и
сторените в производството разноски. Депозира писмена защита, в която развива подробно
аргументите си.
Процесуалният представител на ответника заема становище за пълна
неоснователност на предявените искове, като поддържа всичките си възражения направени
в рамките на производството. Намира, че в производството са доказани множество факти и
обстоятелства, които сочат на неоснователността на исковете. на първо място сочи, че
ползването на процесният имот от страна на ответника е било на основание на валиден
договор, който му е давал право да съхранява временно подситова фракция. Твърди, че и
предишният собственик на имота „Амбалаж Шумен“ ЕООД също е имал право да съхранява
отпадъци на територията на имота. Сочи, че ищецът, който е придобил имота последен не е
имал договорни отношения с ответника и поради това обстоятелство в действителност
съхраняването на подситова фракция на територията на имота е било преустановено след
2019 г. Като твърди, че ответникът за периода от 2019 г. до 2021 г. е предприел действия за
премахване на наличната подситова фракция от територията на имота и е предприел
действия за рекултивация на последния. Ето защо счита, че твърденията на ответника за
налични увреди по имота на отговарят на действителността. Сочи, че в производството са
налице официални документи от РИОСВ Шумен, които установяват липсата на разположен
в имота отпадък. Намира, че не е спорно, че имотът е бил ползван като място за сепариране
на битови отпадъци и през годините върху неговата територия са били разполагани
различни видове отпадъци и фракции от най-различен характер. Твърди обаче, че такива
отпадъци са били разполагани там още преди ответника да наеме имота с тази цел от
предишният собственик на имота и неизвестни в производството лица. Намира, че
5
ответникът не може да носи отговорност за вредите нанесени от трети в производството
лица. Предвид изложеното моли исковите претенции да бъдат отхвърлени изцяло, като на
ответника да бъдат присъдени и сторените в производството съдебни и деловодни разноски.
Съдът намира, че в настоящото производство е сезиран с обективно съединени искове
с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ТЗ - за заплащане на обезщетение за нанесени
вреди на ищеца от ответника в хипотезите на непозволено увреждане и иск по реда на чл.59
от ЗЗД за неоснователно обогатяван на ответника за сметка на ищеца. Претендират се и
лихви от момента на предявяване на ИМ. И по двата главни иска доказателствената тежест е
общата – всяка от страните следва да докаже благоприятните за нея факти и обстоятелства.
Ищецът следва да докаже следните факти и обстоятелства: че са произтекли вреди за него от
действията на ответника, че тези действия са незаконосъобразни, причинната връзка между
незаконосъобразни действия и вреди, както и конкретния размер на вредите. По отношение
на иска с правно основание чл.59 от ЗЗД ищецът следва да установи, предвид конкретната
хипотеза, че ответника се е обогатил за негова сметка, като не и извършил разходи, които се
трябвало да извърши, а вместо него е извършил или следва да извърши тези разходи ищеца.
Ответникът може да доказва всички факти и обстоятелства, които го освобождават от
отговорност. На първо място може да твърди и да установява, че не са осъществени
съставите на непозволено увреждане и неоснователно обогатяване в конкретната хипотеза,
както и макар да са осъществени ответника не е отговорен за това, включително и като
установява, че отговорността му е погасена или е изпълнил задълженията си възникващи от
увреждането или обогатяването.
От страна на ответника е налице пълно оспорване на основателността на двата иска,
така че ищецът следва да извърши пълно и главно доказване и по двете си претенции.
Съдът прие за установено от фактическа страна следното: Между страните не са
спорни следните факти и обстоятелства: ищецът „Евро пропърти консулт“ ЕООД е
собственик на поземлен имот №...... по КК на гр. Шумен, с площ от 29 922 кв.м., считано от
09.10.2018 година, когато имотът е бил апортиран като непарична вноска в капитала на
дружеството. Посоченото обстоятелство се установява от данните вписани в електронния
търговски регистър. Не е спорно обстоятелството, че преди този момент имотът е бил
използван от ответника в производството „Евро импекс“ ЕООД за складиране и сепариране
на битови отпадъци. Страните не спорят, че ответникът е страна по договор за обществена
поръчка, на когото е възложено да извършва предварително обработване, сортиране и
сепариране на битови отпадъци по отношение на общините – Шумен, Нови пазар, Велики
Преслав, Каспичан и Смядово. Това се установява и от представения в производството
Договор от 19.02.2015 г. (л.15 от делото), сключен от посочените общини от една страна,
като възложители и ответника от друга, като изпълнител. Договорът е сключен след
проведена процедура за възлагане на обществена поръчка с предмет „Предоставяне на
услуги на общините Шумен, Нови пазар, Велики Преслав, Каспичан и Смядово, по
предварително третиране (сортиране) на смесени битови отпадъци“, открита с Решение
№ЗОП33-01/05.09.2014 г. и на основание чл.74, ал.1, във вр. с чл.41 от ЗОП във връзка с
6
Решение №ЗОП33-05/05.01.2015 г. на Директора на дирекция УТКСЕ на Община Шумен. Не
е спорно между страните, че в периодът преди придобиване на процесният имот от страна
на ищеца, т.е. преди 09.10.2018 година върху него са били складирани и обработвани
отпадъци от страна на служители на ответника.
По останалите твърдени в исковата молба факти и обстоятелства, които обосновават
претенциите на ищеца, страните спорят. Ответникът оспорва твърдението, че дори след
придобиване на имота от ищеца той е продължил да складира върху него отпадъци. Той
оспорва това твърдение на ищеца като от една страна сочи, че не е имал достъп до имота, а
от друга страна твърди, че няма доказателства относно обстоятелството, че негови
служители са складирали отпадъци. Намира от една страна, че всичкият въведен от
ответника отпадък на територията на имота е бил извозен – обстоятелства, които се домогва
да установи чрез доказателства, касаещи отношенията му с общините – възложители по
Договорът от 19.02.2015 г., а от друга страна намира, че установеният по-късно отпадък
може да е бил въведен от трети лица или да е складиран преди момента на започване на
дейността на ответника, т.е. преди 2015 година, като с оглед на това сочи, че имотът е преди
това е бил ползван за обработка и складиране на отпадъци.
Във връзка с така очерталия се спор в производството са били ангажирани множество
доказателства. На първо място в производството е ангажирано и присъединено частно
гражданско дело №953/2022 г. по описа на ШРС, производството, по което е било
инициирано от „Евро пропърти консулт“ ЕООД, срещу „Евро импекс“ ЕООД, като
производство за обезпечаване на доказателства по реда на чл.207 от ГПК. В молбата за
завеждане на производството е било поискано да бъде назначена комплексна техническа
експертиза със задача да бъде определено каква площ от процесният имот е била заета от
отпадък към октомври 2016 г., октомври 2018 г., януари 2020 г. и март 2022 г.?; Какъв е
обемът на отпадък върху процесният имот към март 2022 г.?; Да се посочи обемът отпадъци
в следните моменти октомври 2016 г., октомври 2018 г., януари 2020 г. и март 2022 г.?
Приетата в това производство експертиза не дава отговор на първият въпрос, като сочи, че
не е възможно да се даде точен отговор как се е променяла площта на отпадъка в имота
поради липса на достоверни източници. По отношение на завареният на място към юни 2022
година отпадък е констатирано, че той е в общ обем от 35062 куб. м. За обемът на
отпадъците в посочените периоди – отговорът на третият въпрос са предоставени скици, в
които са описани обемите. Установява се (чрез скиците) на терен начинът, по който са се
изменяли обемите отпадък.
В рамките на производството е била изготвена и приета Съдебно-счетоводна
експертиза, която е дала отговор на съществени за спора въпроси. На първо място
експертизата е посочила, че пазарната цена за ползване на процесният имот е, както следва
за периода от февруари 2020 г. до декември 2021 г. 1671.50 лв. месечно, за периода от януари
до декември 2022 г. – 1776.50 лв. месечно, като за целият процесен период наемът на имота
възлиза общо на 59 762.50 лв. В т.2 на ССЕ е даден отговор и за размерът на разноските за
депозиране на тон отпадък в най-блиизкото депо за подобен вид отпадъци, като за перод от
7
февруари до декември 2020 г. цената е 95.73 лв./тон без ДДС, от януари до декември 2021 г.
е 108.13 лв./тон без ДДС, а за период от ьнуари до декември 2022 г. е 125.37 лв./тон без ДДС.
Разходите за превоз на отпадъка при 20 тона на курс възлизат за 2020 година на 34 лв. без
ДДС, за 2021 година – 35.60 лв. без ДДС и за 2022 година – 43.60 лв. без ДДС. Експертът на
дева отговор на въпроса какъв би бил размерът на разноските необходими за рекултивация
на терена, предвид замърсяването му от ползването му като сметище, изчислено на декар,
тъй като е следвало да бъде изготвен проект за техническа рекултивация, а експертът не е
разполагал с такъв. Посочено е, че общото количество отпадъци приети от ответника „Евро
импекс“ ЕООД на площадката на поземлени имоти с идентификатори №...... и №....., по
отношение на които е издадено разрешение за складиране на отпадъци в съответствие с
изпълнението на Договор №ЗОП 33-06/19.02.2015 г. за целият период на действието им е 202
295.61 тона. Само за процесният период - от февруари 2020 г. до декември 2022 г. приетите
отпадъци са в размер на 43 419.52 тона. Общото количество предадени от ответника
неоползотворяеми отпадъци в депо в ПИ с идентификатор №...., в местността „.....“, с......,
общ. ....., обл....... и в депото намиращо се югозападно от кв......., гр. ..... за процесния период
възлиза на 39 389.52 тона.
В съдебно заседание експертът по ССЕ прави уточнение, че за целият период, през
които ответникът е ползвал депото той е изнесъл от имота и предал 14 000,270 тона
подситова фракция. Посочено е, че пазарният наем на имота е определен, като е прието, че в
част от него могат да се обособят открити складови площи. Имотът има спецификата да не е
изцяло равен, а по-голямата част от него е неравна и стръмна и не може да се ползва за
нормална стопанска или строителна дейност.
В производството са разпитани и множество свидетели.
Свидетелят С. Д. С., нотариус с район на действие – района на РС – Шумен се явява в
качеството си на свидетел. Разпитан е в съдебното заседание на 19.09.2023 г. Той сочи, че е
ходил на място в процесният имот, тъй като е бил ангажиран в качеството му на нотариус да
състави констативен протокол. Посещавал имотът няколко пъти, за да констатира
количеството отпадъци разположени в нето. Първото посещение било през 2019 г., след това
през 2020 г. посещавал имота веднъж през пролетта и веднъж през лятото. Последното му
посещение било втората половина на 2022 г. (лятото или есента). Сочи, че в имота имало
разположен отпадък още през 2019 г., при първото му посещение. Сочи, че по терена се
ходело трудно, заради разположения там отпадък. Теренът пружинирал (заради отпадъка) и,
за да се обиколи имотът да се върви по една пътечка, върху която нямало отпадък.
Свидетелят С. сочи, че при посещенията му през 2020 година било видимо, че отпадъка не
се увеличавал, но запазвал обемът си. Отдава това на сложената ограда, която препятствала
достъпа в имота. При посещението си през 2022 г. вече се виждало, че имотът бил обрасъл с
висока трева и храсти и това му дава основание на пряк въпрос в съдебна зала да твърди, че
видимо отпадъкът не бил намалял, като отдава това на обстоятелство, че не е бил извозван.
Свидетелства, че оградата препятстваща достъпът до имота била поставена през 2020
година. На въпроси отговаря, че спомените му от посещетнието на 25.04.2019 г. са, че
8
отпадъците са били битови такива, както и найлони, пластмасови туби, шишета, текстилни
отпадъци и т.н. Сочи, че имало лоша миризма. Сочи, че отпадъкът бил струпван в северната
(равна) част на имота, която била в съседство с друг имот на ответника. Сочи, че до 2020
година, когато била поставена оградата от север (т.е. от имота на ответника) имало достъп до
процесния имот.
Свидетелят Е. В. Д. сочи, че с ответника имали бизнес отношения, тъй като той бил
един от собствениците на фирмата „Еко инвест продукт“, с която ответното дружество
имало бизнес отношения. Сочи, че „Еко инвест продукт“ бил собственик на имот на
територията на област Варна, за който било дадено разрешение за рекултивация и ответното
дружество - „Евро импекс“ ЕООД доставяли като суровина подситова фракция – остатъчен
продукт от обработката на отпадъци. Целта било чрез полагането на този неутрален продукт
да бъде рекултивиран, собственият на „Еко инвест продукт“ имот.
Свидетелят Е. Г. Б. сочи, че е работил при ответника „Евро импекс“ ЕООД до месец
преди съдебното заседание, а сега работел в дружество свързано с ответника – „Евро
мениджмънт консулт“. Сочи, че при ответника работел като заместник-управител. Сочи, че
основен резултат от развиваната от дружеството дейност по събиране на отпадъци било
отделянето на рециклируемите фракции – като хартия, стъкло, метал, както и преработване
на останалото до подситова фракция - пясъкообразна и почвообразна фракция, която можела
да бъде използвана Оставали и неоползотворяеми фракции, които били депозирани в депо
на Община Шумен. Твърди, че в процесният ПИ №...... по КК на гр. Шумен доставяли
подситова фракция за перода от 2016 до 2019 година. След това поради противопоставянето
на ищцовото дружество - „Евро пропърти консулт“ ЕООД спрели да складират там
подситовата фракция. сочи, че страните водели преговори, за изравняване на процесният
имот, но не постигнали съгласие. Твърди, че след 2019 г. подситовата фракция била
извозвана до с . ...., общ. ....... Твърди, че след това за период до 2021 г. подситовата фракция
била изнесена от имота от служители на ответника. Сочи, че през 2020 г. била поставена
ограда на имота, както и че при проверка на РИОСВ през 2021 г. било установено, че в
имота вече нямало отпадъци. Твърди, че имотът е бил сметище и преди това, като сочи, чев
него са влизали различни лица и са изхвърляли отпадъци от различен характер – „Идваха
каруци, разтоварваха бусове и така.“
В съдебно заседание на 24.10.2023 г. са били разпитани двама свидетели, във връзка с
оспорването в производството по реда на чл.193 ат ГПК на Констативен протокол №СС-098
от 15.12.2021 г. на РИОСВ – Шумен (л.133 – 136 от делото). Това са подписалите протокола
Ц. К. К. и С. Й. С..
Свидетелката К. сочи, че не тя е актосъставител. Твърди, че констатациите в акта са
установени и записани от колегата и, а тя само се е подписала. На пряк въпрос дали тя сама е
извършила оглед на имота, сочи, че през 2021 г. до имота не е имало пряк достъп. Сочи, че
констатациите са извършени от процепи в оградата. Сочи, че няма спомен за това при
проверката имало ли е отпадъци в имота и в какво количество. Не си спомня дали е имало
подситова фракция. Твърди, че към момента на проверката, съобразно подаваните от
9
ответното дружество документи не би следвало в имота да има отпадък. На директни
въпроси сочи, че в самият имот при тази проверка оглед не е извършван. Сочи, че се
виждало затревяване в имота. Сочи, че не е започната с общата площ на имота. След като е
уточнено, че площта е близо 30 дка и е зададен въпрос дали през процеп би моглад а
установи състоянието на цялата площ на имота свидетелката отговаря отрицателно. Сочи, че
проверката е била извънредна, но във връзка с издаденото на ответника разрешително за
складиране на отпадъци в процесния имот.
Свидетелят Й. свидетелства как е извършена проверката. Сочи, че тя е станала в
присъствие на представител на ответника, като са били описани и представени документи –
кантарни бележки – отразяваща внасянето на отпадък и извозването на полученото при
сепарацията. Също сочи, че проверката е била извършена през процепи в оградата, като не
били констатирани струпвания на отпадъци. Сочи, че не може да посочи на каква част от
терена е установено състоянието. Сочи, че при проверката ходели по дължината на горадата
между двата имота и гледали през процепите.
В съдебно заседание на 24.10.2023 г. е разпитан и свидетелят М. П. М. – свидетел на
ищеца. Последният твърди, че е собственик н асъседен имот и като такъв е имал постоянен
поглед за това какво се случва в него. Сочи, че имал желание дори да придобие имотът. Този
свидетел твърди, че преди 2016 г. върху имота не е имало извозване на боклук. (стр.14 от
протокола). В имотът на свидетеля М., който бил съседен той работел с тъста си, като имали
офиси на фирмата на свидетеля – „Пътно поддържане“, както и държали машини и камиони
там. През 2016 г. хората, които работели там били притеснени от силна миризма и множество
гарги, които пребивавалми там заради струпваните битови отпадъци. Твърди, че по този
начин разбрал за това, че в имотът започнали да депозират отпадъци. Свидетелят М. твърди,
че контактувал с човек, за когото занаел, че е собственик на имота и който търгувал с
амбалаж. Тогава разбрал, че неговата фирма била отдала под наем имота на ответника.
Сочи, че след това осъществил и контакт с представител на ответника, като искал да се
намери решение на неудобствата причинени от складирането на отпадъци. Тъй като не били
предприети конкретни действия сочи, че сигнализирал РИОСВ. Въпреки, че била направена
проверка нищо не се променило.Твърди, че преди 2016 г. до имотът дори не е имало път, а
ответникът осъществявал достъпа си до него през свой – съседен имот. Твърди, че
практически от друго място било невъзможно да се осъществи достъп до имота с машнии,
тъй като той бил неравен, а от едната му страна имало и стара железопътна линия, която не
се използвала. Сочи, че изхвърлянето на отпадъци продължило до 2019 г. Сочи, че разбрал,
че имотът бил придобит от нов собственик – ищеца в производството и че той не желаел да
бъдат складирани повече отпадъци там. сочи, че въпреки това складирането на отпадъци
продължило. Намира, че именно поради тази причина ищецът се принудил да постави ограда
между двата имота, за да се препятства физическият достъп.
В съдебно заседание на 24.03.2024 г. са разпитани още трима свидетели.
Свидетелката Р. Д. Х. сочи, че е запозната със спора, тъй като още през 2018 година
била помолена от представители на ищеца да посети имота и да извърши замервания на
10
обеми отпадъци, които са били складирани там. Сочи, че освен това първоначално ходене е
била и още два пъти в имота. Сочи, че при първото посещение се констатирало наличие на
отпадъци и най-вече продукт от преработката им т.нар. подситова фракция. Сочи, че
следващото й посещение в имота било година по-късно и твърди, че видимо отпадъкът е
бил разместван, най-вече разнесен с машини. видимо не изглеждало да е повече, но според
нея е бил повече, просто е бил по-слегнат. Т.е. намира, че за този период са били внасяни
допълнителни количества. Сочи, че страните са правели опити да уредят отношенията си, но
това не довело до промяна на състоянието в имота. Твърди, че и при последното й
посещение, което сочи, че е било преди година, също не се установявала промяна отпадъкът
бил там, макар и по-слегнат. сочи, че видимо до момента, в който била поставена оградата
между имотите на страните се виждало как в процесният имот (собственост на ищеца) било
влизано с тежка техника, за да се внесе или разнесе отпадък. Намира, че внасянето на
отпадъци е можело да стане от собственика на съседният имот, тъй като видимо имало
следи, които свидетелствали за подобно влизане. сочи, че споменът и е, че ограда между
двата имота е поставена през 2020 година.
Свидетелят С. Н. С. сочи, че е запознат със състоянието на имота, тъй като бил
пълномощник на собственичката на ищцовото дружество и посещавал имота от 2018 година
насетне. Сочи, че към 2018 година в имота имало отпадъци, но те били обраснали с трева и
поради това счита, че те са били разположени по-отдавна във врмеето. Сочи обаче, че през
2019 г. при посещение на място се установявало наличието на нови количества отпадъци,
които описва като: „ … нови камари големи боклуци и следи към съседа, който е „Евро
импекс“ ЕООД …“. Сочи, че поставили камера – фотокапан, чрез която било установено, че
от имота на ответника, тежка машина – „фадрома“ бутала отпадъци в имота на ищеца. Ето
защо в края на 2019 – до януари 2020 г. била поставена около 50 метра ограда, чрез която
достъпът към имота от север, от имота на ответника бил преустановен. Сочи, че видът
отпадък бил най-различен. Твърди, че освен подситова фракция имало и значителни
количества битов отпадък. Твърди, че било контактувано постоянно с ответника, като
последните срещи и разговори били 2023 и 2024 година с искане за отстраняване на
отпадъка от ответника. Представители на ответника искали да установят количествата и
изисквали данни за геодезическите измервания, за да се установят количествата, както и
търсели контакт с местни фирми, за да разберат стойността на средствата, които следва да
бъдат платени за извозването.
Свидетелят Х.Р. С.свидетелства, че е специалист по екология, като от 2011 г. има
дружество, което извършва проектиране и коонсултации във сферата на екологията. Сочи,
че с процесният имот е запознат през годините пряко и непряко, а през 2020 го посетил
лично, тъй като бил нает от ищеца, за да извърши експертизи на място. Сочи, че при
посещението на имота се установявало както наличието на големи количества подситова
фракция, така и остатъци от несепарирани битови отпадъци. Сочи, че от 2020 година
насетне посетил имотът няколко пъти, но не се забелязвала промяна в количествата
отпадъци. Сочи, че професионално му е известно, че в този имот ответникът в качеството си
11
на изпълнител на обществена поръчка на Община Шумен е извозвал отпадъци. За
конкретният имот е имало надлежно разрешение за ползване като площ за сепариране на
отпадъци, което разрешително е било прекратено през 2021 г.
В последното заседание е разпитан свидетелят П. Д. А., който е служител на
ответника. Твърди, че в периода от 2019 до 2021 г. изпълнявал длъжността „отговорник по
транспортирането на подситова фракция“ при ответника. Твърди, че познава имота, като
знае за договор, която е бил сключен със собственик на процесния имот, за да може да се
слага там отпадък. Твърди, че реално използвани били само 3 декара от целия имот, тъй като
той бил неравен и машините не можели да стигнат до друго място. Твърди, че имотът бил
неограден и бил използван за сметище, като всеки имал достъп до него. Сочи, че в него
имало множество строителни отпадъци, които не били поставени от ответника. Намира, че
това е извършвано от други лица, които са имали достъп до имота. Твърди, че подситовата
фракция била изнесена от имота от машини на ответника, като имало два периода на
изнасяне на фракцията – лятото на 2019 година и лятото на 2021 година. Сочи, че не може
да си спомни кога точно е сложена оградата между двата имота, но твърди, че от юни до
октомври 2021 г. от имота е било извършено извозване на подситова фракция.
С оглед така събраните доказателства съдът намира, че се установяват следните
факти и обстоятелства от съществено значение за спора: Ищецът „Евро пропърти консулт“
ЕООД е станал собственик на поземлен имот №...... по КК на гр. Шумен, с площ от 29 922
кв.м., считано от 09.10.2018 година, когато имотът е бил апортиран като непарична вноска в
капитала на дружеството. Ответникът „Евро импекс“ ЕООД е бил изпълнител по Договор
от 19.02.2015 г. (л.15 от делото), сключен от общините Шумен, Нови пазар, Велики Преслав,
Каспичан и Смядово от една страна, като възложители и ответника от друга, като
изпълнител. Договорът е сключен след проведена процедура за възлагане на обществена
поръчка с предмет „Предоставяне на услуги на общините Шумен, Нови пазар, Велики
Преслав, Каспичан и Смядово, по предварително третиране (сортиране) на смесени битови
отпадъци“, открита с Решение №ЗОП33-01/05.09.2014 г. и на основание чл.74, ал.1, във вр. с
чл.41 от ЗОП във връзка с Решение №ЗОП33-05/05.01.2015 г. на Директора на дирекция
УТКСЕ на Община Шумен. Преди придобиване на собствеността върху имота от страна на
ищеца, предишният собственик „Амбалаж Шумен“ ЕООД сключил договор за наем с
ответника – Договор за наем от 15.05.2017 г. (л.627 от делото), като „Амбалаж Шумен“
ЕООД е отдал имотът под наем на ответника, като страните са уговорили, че имотът ще се
полза „ … като площадка за дейност с отпадъци … „. Договорът за наем е бил сключен със
срок на действие от една година – т.е. до 15.05.2018 г. Няма данни да е бил подновен. В
съответствие с тази употреба на имота – като площадка за складиране на отпадъци били
издадени и съответните разрешения за ползване на имота от страна на ответника по
посочения начин от РИОСВ. С оглед на това ответникът използвал имота като площадка за
складиране и сепариране на отпадъци за времето периода 2017-2018 година. След като
ищецът придобил имота през 2018 година предприел действия за преустановяване на
складирането на отпадъци в имота му. В производството е представено уведомление от по-
12
късен момент ( л.31 от делото), в което ищецът кани ответника да преустанови
разполагането на отпадъци в имота, като сочи, че и наличните към момента следва да бъдат
извозени до депото за отпадъци в кв. ... , гр. ....., за което ответникът е поел договорно
задължение към Община Шумен. Уведомлението е връчено на представител на ответника на
22.04.2022 г. чрез куриер (л.33 по делото). За уреждане именно на споровете между страните
във връзка с отпадъците разположени върху процесният имот е сключена и Спогодба от
16.11.2020 година (л.35 и л.36 по делото), в която е записано, че с нея се урежда спорът
между страните, за който се води т.д. №100/202 г. по описа на ШОС, заведен за осъждане на
ответника за причинените щети от непозволено увреждане – струпване на отпадъци в чужд
имот, иск по чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД сумата от 5000 лв., а на основание чл.59 от ЗЗД се
заплати сумата от 33 000 лв. обезщетение за ползване на чужд имот за периода от месец
ноември 2018 година до август 2020 година. С посочената спогодба ищецът оттегля
претенцията си с основание чл.49 от ЗЗД и се съгласява по другата претенция да бъде
заплатена сумата от 22 500 лева като обезщетение с правно основание чл.59 от ЗЗД. Чл. 8 от
Спогодбата установява, че ищецът е удовлетворен изцяло и няма да има никакви претенции
към ответника свързани със заплащане на обезщетение за ползване от страна на ответника за
период от ноември 2018 година до август 2020 година.
Установено е, че ответникът е разполагал отпадъци в имота и след придобиването на
последния от страна на ищеца. Като цяло в тази насока са преобладаващата част от
доказателствата по делото, като от тази линия на доказване се отклоняват единствено
оспореният от ответника Констативен протокол №СС-098 от 15.12.2021 г. на РИОСВ –
Шумен, както и показанията на свидетелите на ответника и най-вече тези на свидетелят П.
Д. А.
От данните по делото съдът приема, че се установява, че ответникът е продължил да
складира отпадък в процесния имот и след като вече не е имал договор за наем със
собственика. Свидетелите на ищеца М. П. М., С. Д. С., Р. Д. Х., С. Н. С. и Х. Р. С. единно и
непротиворечиво свидетелстват, че в имота е имало неизвозен отпадък дълго след като
имота бил придобит от ищеца, както и че през 2019 година ищецът, чиито друг имот
граничел с процесният ползвал възможността си да влиза в него безпрепятствено и да
складира нови отпадъци. Особено подробни са свидетелските показания на свидетелят М.,
който дава данни относно разположението на имота, кой е имал достъп до него и др. Така
подробни са и показанията на свидетелят С. и свидетелката Х.. Тримата сочат, че
складирането на боклук продължило през 2018 и 2019 година, като, за да препятства това
ищецът поставил ограда. Свидетелят С. е по-точен като казва, че оградата е поставена през
януари 2020 година. Явно е, че от този момент насетне ответникът физически не е имал
възможност да изхвърля отпадък в процесния имот.
Съдът не кредитира с доверие свидетелските показания на свидетелите на ищеца,
поради няколко причини. По отношение на свидетеля П. Д. А. съдът взема предвид, че
същият е служител при ответника, пряко отговарял за дейността по разполагане и
преместване на отпадъка. С оглед на това съдът намира, че свидетелят е заинтересован от
13
изхода на делото и не може да бъде приет като непредубеден свидетел. От друга страна
същият свидетел има показания противоречащи с останалите доказателства по делото, които
не са подкрепени от друго доказателство. Той твърди в показанията си, че изнасяне на
отпадък – подситова фракция от процесният имот е имало през лятото на 2021 г.,
конкретизирайки период от юни до октомври. Всички останали свидетели които са
изслушвани сочат, че достъпът на имота от представители на ответника е прекратен с
поставяне на ограда между двата имота през 2020 г. Съдът намира, че най-надеждни са
показанията на свидетелят С. в тази насока, коментирани по-горе, доколкото последният
явно постоянно е участвал в мероприятия във връзка с имота. Тази показания се подкрепят
пряко от показанията на свидетелката Х., която твърди, че имотът е бил ограден в началото
на 2020 година, а тя е експерт, ангажиран от ищеца във връзка със замерванията на
отпадъците, посещавала е неколкократно имота и съдът я третира като напълно
непредубеден свидетел. Като непредубедени свидетели съдът приема и свидетелят М., който
твърди същото, както и свидетелят Х. Р. С., който е посетил имотът за пръв път през 2020
година и след това не е ставал свидетел на сипване на допълнителни отпадъци – това
косвено свидетелства, че действително е вероятно ответникът да е преустановил действията
си именно, поради поставената ограда.
Не се приемат твърденията за наличие на отпадъци положени там от други лица.
Подобни показания сочат свидетелят П. Д. А., за когото съдът изложи по-горе съображения
защо счита за предубеден, а също и свидетелят Е. Г. Б., който е работил при ответника „Евро
импекс“ ЕООД като заместник-управител. Съдът намира и този свидетел за предубеден. За
това, че отпадъци в имота са складирани от ответника и не са складирани от трети лица
съдът дава доверие на показанията на свидетелят М., който в съседство притежава имот, в
който негова фирма е осъществявала от години стопанска дейност, като там са и офисите й.
Т.е. той постоянно е виждал какво става в имота. А както бе посочено по-горе този свидетел
категорично твърди, че до 2016 г. върху този имот не е имало извозване на отпадъци. В
подкрепа на твърденията си сочи, че имотът е бил трудно достъпен и до съвсем скоро до там
не е имало път. От неповече от година била изградена фотоволтаична централа и бил
прокаран асфалтов път, но преди това нямало как да се стигне до имота с транспорт. Самият
свидетел сочи, че е бил заинтересован в предходен момент от придобиване на процесният
имот и се интересувал от него, имал дори скици. Ето защо съдът приема неговите показания
за отговарящи на действителността. Самият свидетел съдът третира за непредубеден, като
именно поради това не дава вяра на свидетелите на ищеца за твърдяното от тях, че
посоченият имот е бил използван за изхвърляне на отпадъци и преди това. Това, че
отпадъците в процесния имот са поставени от ответника и не е имало преди това други
отпадъци се потвърждава косвено и от обезпечените доказателства в производството по
чл.207 от ГПК. Изготвената там експертиза е придружена от няколко скици, към които
експертизата препраща, като на посочените скици е отбелязано къде се е намирал отпадъка
и какво място е заемал. Установява се от тези скици, че отпадъкът се намира в северната
част на имота, като именно от север е и бил имотът на ответника - ПИ №....., от който той е
осъществявал достъпът си. От изолиниите, които следва да изобразят надморската височина
14
се вижда, че поземлен имот №........ е по-висок в северната си част, там където граничи с
имота на ответника като последният става по-нисък в направление на юг и югозапад.
Предвид това трудно е да се допусне, че при такъв терен, някой може да пренесе тези
огромни количества – според експертизата 35 062 куб. метра като трябва да ги повдигне на
по-голяма височина в пресечен терен.
По отношение на констатациите в Констативен протокол №СС-098 от 15.12.2021 г. на
РИОСВ – Шумен (л.133 – 136 от делото), съдът намира, че те са непротивопоставими на
ищеца и оспорването му по реда на чл.193 от ГПК е проведено успешно. От една страна
проверяващите лица бяха разпитани като свидетели - Ц. К. К. и С. Й. С.. Последните ясно
заявяват, че проверката е извършена без те да са имали достъп до имота. Сочи се, че за
състоянието на имота е съдено след като са погледнали през процепи през оградата, като и
двамата сочат, че не са се виждали купчини боклук, а като цяло констатацията, че целият
отпадък е извозен от този имот е направена след засичане на документите, които са
представени от ответника, относно това колко отпадък е бил приет в депото и колко е бил
извозен. Издаването на посоченият протокол е във връзка с административна процедура,
насочена към контрол от страна на оправомощените органи по отношение на ответното
дружество дали то изпълнява задълженията си в съответствие с договора и нормативните
изисквания. Това обаче са отношения, които не ангажират ищеца, като лице, което няма нито
права, нито задължения по посоченият административен акт, нито пък е участвал в неговото
съставяне като страна. В този смисъл съдът намира, че на ищецът не могат да бъдат
противопоставяни констатациите от Констативен протокол №СС-098 от 15.12.2021 г. на
РИОСВ – Шумен. Ищецът не е отговорен относно това дали и как административните
органи изпълняват своите задължения по контрол, насочен към трети лица.
С оглед коментираното във връзка с посоченият протокол съдът намира, че са
неотносими към спора и всички онези доказателства, ангажирани от ответника, касаещи
уреждането на взаимоотношенията му с общините – възложители по договора за събиране и
обработване на отпадъци, тъй като тези отношения и как са изпълнявани нямат връзка с
ищеца и не съдържат противопоставими на ищеца изявления.
Тъй като изложените по-горе съображения оборват възраженията на ответната страна
съдът намира, че са установени всички релевантни за правилното провеждане на исковете с
правно основание чл.49 от ЗЗД и чл.59 от ЗЗД факти и обстоятелства, що се отнася до
основателността им.
По отношение на искът с правно основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД съдът
намира, че същият е частично основателен. На първо място установяват се всички
изискуеми елементи на фактическият състав. Установява се, че ответникът или по-точно
негови служители неправомерно са складирали битови отпадъци на територията на имота на
ищеца. Тези отпадъци са в голямо количество и препятстват нормалното ползване и
стопанско експлоатиране на имота от страна на ищеца. Това действие нарушава правото на
15
собственост на ищеца и в този смисъл му нанася вреди, които се равняват на разходите,
които би следвало да бъдат направени, за да се възстанови имотът в предишното му
състояние. Изготвената техническа експертиза в производството по чл.207 от ГПК сочи, че
общият размер на отпадъка в имота е 35 062 куб. метра. Приетата в настоящото
производство ССЕ обаче сочи на средният размер разноски, които следва да се извършат за
превоз на отпадък до най-близкото депо за отпадъци е 125.37 лв./тон без ДДС през 2022
година. Т.е. няма заключение относно обстоятелството констатираните на място 35 062 куб.
метра отпадъци на колко тона се равняват, за да може да бъде направено изчисление на база
сумата за транспортиране на отпадъците какви са сумите за обезщетяване на ищеца. Тъй
като искът е доказан в своето основание, съдът следва да се произнесе по размерът,
съобразно нормата на чл.162 от ГПК – „Когато искът е установен в своето основание, но
няма достатъчно данни за неговия размер, съдът определя размера по своя преценка или
взема заключението на вещо лице.“ Предвид това съдът намира, че следва да приеме
възможна минимална квота на приравняване на наличният в имота отпадък, като приеме, че
един кубичен метър се равнява на 50 килограма. Следва да се има предвид, че битовият
отпадък често може да тежи и по-малко или значително повече. В случаят обаче става
въпрос за отпадък, който вероятно в една част е бил преработен, а според показанията на
свидетели е бил и слегнат, което е много вероятно, тъй като последните данни за внесен
отпадък са от 2019 г., а СТЕ е изготвена през 2022 г. – т.е. три години по-късно. Предвид
това съдът намира, че посочените 35 062 куб. метра отпадъци се равняват на 1 753.1 тона
отпадъци. Предвид данните от ССЕ, че разноските за депониране на един тон отпадъци до
най-близкото депо за подобен вид отпадъци през 2022 г. са били 125.37 лв./тон без ДДС, то
следва да се приеме, че за да бъде премахнато и извозено до депо цялото количество
отпадъци в имота са необходими 219 786.15 лева. Предвид това и доколкото искът с правно
основание чл.49, във вр. с чл.45 от ЗЗД е предявен за сумата от 5000 лева, то той се явява
основателен и доказан в пълният си предявен размер, като ответникът следва да заплати на
ищеца на това основание сумата от 5000 лева.
По отношение на искът с правно основание чл.59 от ЗЗД, съдът намира същият за
частично основателен. Искът е доказан в своето основание. Установено е безспорно, че без
съгласието на ищеца ответникът е складирал значителни количества битови отпадъци, в
някаква част несепарирани и такива, които са били обработвани – най-вече подситова
фракция. наличието им в имота е безспорно установено, както беше коментирано това в
изложението по-горе. Категорично е установено, че тя е складирана там от представители на
ответника, както и независимо от опитите на страните да уредят спорните си отношения
това състояние е продължавало и към момента на завеждане на делото. Ангажирането на
отговорността на ответника по текста на чл.59 от ЗЗД, за заплащане на месечна цена на
стойност месечният наем за ползването на имота е законосъобразно и е подкрепено от
практиката на ВКС и то многократно и последователно. На първо място Постановление
№1/28.05.1979 г. на Пленума на ВС приема, че обогатяване е налице не само при
увеличаване имуществото на едно лице, но и когато са му спестени средства за сметка на
имуществото на друго лице, като такъв е случаят, когато собственикът е лишен от
16
ползването на имота си, а друго лице го ползва без основание. В подобен смисъл е и
актуалната съдебна практика – Решение №252/23.01.2015 г., постановено по гр.д.
№2858/2014 г. на ІІ ГО на ВКС – „Фактическият състав на неоснователното обогатяване
по чл.59 от ЗЗД е изпълнен и когато обогатяването на ответника се изразява в спестяване
на разходи за сметка на имуществото на претърпялото обедняване лице, т.е.
обогатяването и обедняването произтичат от единството на фактическия състав, който
поражда едното и другото. За възникване на вземането за връщане на неоснователно
обогатяване не е необходимо ответникът да е развил дейност и реализирал приходи и това,
че не е получил наемна цена или друг доход не го освобождава от отговорността да
обезщети собственика, след като се намира в неговия имот без правно основание, а
последният е лишен от възможността да ползва собствения си имот, в това число и да
реализира приходи от него.“, както и Решение №409/20.06.2012 г. по гр.д. №1411/2010 г. на
ВКС и др. В съответствие с тези хипотези от практиката на ВС и ВКС и в настоящият казус
е налице лишаване на ищеца от възможността да извлича стопански ползи от имота си, като
го ползва лично или отдава под наем, поради струпването на значителни обеми от битови
отпадъци, което състояние е причинено от действия на ответника и не е преустановено от
него.
Независимо от изложеното, по-горе част от претенцията на ищеца се явява
неоснователна, доколкото в Спогодбата между страните от 16.11.2020 година (л.35 и л.36 по
делото), е установено (чл.8), че ищецът е удовлетворен изцяло и няма да има никакви
претенции към ответника свързани със заплащане на обезщетение за ползване от страна на
ответника за период от ноември 2018 година до август 2020 година. Т.е. следва да се приеме,
че претенциите на ищецът до август 2020 година, включително са уредени от спогодбата.
Ето защо претендираните суми за обезщетение по реда на чл.59 от ЗЗД, в настоящото
производство, за месеците от февруари до август 2020 г., включително се явяват
неоснователни, доколкото страните са приели, че те са вече уредени изцяло. В останалата им
част претенциите са напълно основателни за обезщетение в размер на 1500 лв. месечно,
колкото е претендирано. Приетата ССЕ установява по-високи суми за наем от
претендираното – 1671.50 лв. месечно за 2020 и 2021 г. и по 1776.50 лв. месечно за 2022 г.,
но няма изменение на исковете. Т.е. за периода от септември 2020 г. до декември 2022 г.,
включително, ответникът дължи сумата от 1500 лв. месечно или общо за 28 месеца – 42 000
лева. В частта за месеците от февруари до август 2020 г., включително или за сумата от
10 500 лв. искът на ищеца с основание чл.59 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен, а в останалата
част за период от септември 2020 г. до декември 2022 године, включително, искът следва да
бъде приет за основателен и доказан, а ответникът да бъде осъден да заплати сумата от
42 000 лв. – равностойност на дължим наем за имота.
Разноските сторени от ищеца са в размер общо на 8080 лв., от които държавна такса в
размер на 2300 лева, 600 лв. – депозит за вещо лице, 50 лв. – депозит за призоваване на
двама свидетели и 5130 – разноски за адвокатско възнаграждение. Предвид изхода на
правния спор ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 6604.52 лв.,
17
представляващи разноски съобразно уважената част от предявените искове.
Ответникът е сторил разноски в общ размер от 6900 лева, от които 600 лв. за
изготвяне на експертиза и 6300 лева за адвокатско възнаграждение. Ищецът следва да бъде
осъден да заплати на ответника сумата от 1260 лева, представляващи разноските на
ответника, съобразно отхвърлената част на предявените искове.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Евро пропърти консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Шумен, ул.
„Дойран“ №14, ет.2, ап.4, представлявано от управителя В.Р., със съдебен адрес гр. Шумен,
бул. „Славянски“ №24, ет.3, оф.12 да заплати на „Евро импекс“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
София, ул. „Поручик Неделчо Бончев“ №3, представлявано от управителя А. И. сумата от 47
000 (четиридесет и седем хиляди) лева, от които сумата от 5000 (пет хиляди) лева,
представляващи главница по иск за обезщетение на вреди възникнали от непозволено
увреждане, извършено от служители на ответника, с правно основание чл.49 от ЗЗД, във вр.
с чл.45 от ЗЗД чрез неправомерно разполагане на битови отпадъци и производни на тях
върху собствения на ищеца поземлен имот с идентификатор №..... по КК на град Шумен, с
площ от 29 922 кв.м., както и сумата от 42 000 (четиридесет и две хиляди) лева,
представляващи обезщетение с правно основание чл.59 от ЗЗД, за това, че ищецът е бил
лишен от възможността си да ползва същият имот за период от месец септември 2020
година до месец декември 2022 година, вкючително или общо 28 (двадесет и осем) месеца,
ведно със законната лихва върху сумите за главница за период от завеждане на исковата
молба – 29.12.2022 г. до окончателното изплащане на дължимите суми.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „Евро пропърти консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр.
Шумен против „Евро импекс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София иск с правно основание
чл.59 от ЗЗД, за това, че ищецът е бил лишен от възможността си да ползва поземлен имот с
идентификатор №...... по КК на град Шумен, с площ от 29 922 кв.м за период от месец
февруари 2020 година до месец декември 2020 година, включително или общо 7 (седем)
месеца за сумата от 10 500 (десет хиляди и петстотин) лева, представляващи разлика между
претендираните 52 500 (петдесет и две хиляди и петстотин) лева и присъдените 42 000
(четиридесет и две хиляди) лева, като неоснователен.
ОСЪЖДА „Евро импекс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София да заплати на „Евро
пропърти консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Шумен сумата от 6604.52 лв. (шест хиляди
шестстотин и четири лева и петдесет и две стотинки), представляващи сторените от
ищеца разноски за водене на настоящото производство, съобразно с уважените части на
обективно съединените искове.
ОСЪЖДА „Евро пропърти консулт“ ЕООД, ЕИК *********, гр. Шумен да заплати
на „Евро импекс“ ЕООД, ЕИК *********, гр. София сумата от 1260 (хиляда двеста и
шестдесет) лева, представляващи сторените от ответника разноски за водене на настоящото
18
производство, съобразно с отхвърлените части на обективно съединените искове.
Решението може да бъде обжалвано пред Апелативен съд – Варна в двуседмичен
срок от узнаването.
Съдия при Окръжен съд – Шумен: _______________________
19