№ 93
гр. Пловдив, 27.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. Петрова
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Галина Гр. Арнаудова Въззивно гражданско
дело № 20255000500191 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „М“ АД - София против решение №
1569/20.12.2024 г., постановено по гр.д. № 197/2024 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІІІ гр.с. Жалбоподателят твърди, че решението е
неправилно и незаконосъобразно, тъй като по изпълнителните дела са били
извършвани изпълнителни действия от взискателя, прекъснали погасителната
давност на вземанията, и към момента тя не е изтекла, за което са изложени
подробни съображения във въззивната жалба, поради което моли съда да
отмени обжалваното решение. Претендира разноски за двете съдебни
инстанции. Прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение на противната страна, а в случай, че бъдат присъдени
разноски на двете страни, моли да бъде извършено прихващане на същите.
Въззиваемата П. Л. Б. чрез процесуалния й представител адвокат Л. Д.
оспорва въззивната жалба като неоснователна и моли съда да я отхвърли и да
потвърди обжалваното решение като законосъобразно, мотивирано и
правилно. Претендира разноски.
1
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбата е подадена в срок против подлежащ на
обжалване съдебен акт от лице, имащо право на жалба, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на нея и същата като
ДОПУСТИМА следва да бъде разгледана по същество.
Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявените от П. Л. Б. чрез
процесуалния й представител адвокат Л. Д. против „М“ АД - София обективно
съединени отрицателни установителни искове по чл. 439 от ГПК. Ищцата
твърди, че на 22.04.2010 г. по ч.гр.д. № ******** г. по описа на Пловдивския
районен съд била издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист в полза на „У“ АД – София за сумата 39 102,62 лв., от които 4 454,03 лв.
главница, 6 363,82 лв. законната лихва върху тази сума за периода 20.04.2010 г.
- 26.01.2024 г., 8 630,74 лв. главница, 12 296,52 лв. законната лихва върху тази
сума за периода 04.05.2010 г. - 26.01.2024 г., 3 351,51 лв. неолихвяеми
вземания /мораторна лихва и обезщетение/, 577,10 лв. съдебни разноски, 150
лв. разноски по изпълнението и 3 278,90 лв. такси и разноски по ТТРЗЧСИ
след образуване на изп.д. № ****** г. по описа на ЧСИ С Г. Въз основа на
издадения изпълнителен лист на 17.05.2010 г. било образувано изп.д. №
258/2010 г. по описа на ЧСИ С Г с рег. № *** и с район на действие района на
Пловдивския окръжен съд, по което било поискано изпращане на призовка за
доброволно изпълнение до длъжника и извършване справка на имуществото
му, а последното валидно изпълнително действие било извършено на
07.04.2011 г. чрез налагане на запор върху трудовото възнаграждение на
ищцата и на банковата й сметка, до 31.10.2013 г. постъпвали суми от
наложените запори, а след тази дата не били предприемани никакви
изпълнителни действия, като на 13.05.2021 г. съдебният изпълнител прекратил
изпълнителното дело поради настъпила перемпция. След преустановяване на
плащанията от третите задължени лица на 12.09.2015 г. банката-взискател
уведомила частния съдебен изпълнител, че е сключила договор за цесия и
прехвърлила вземанията си на „М“ АД и в уведомлението се посочвало, че ако
са възложени действия по чл. 18 от ЗЧСИ, те се оттеглят, като въз основа на
същия изпълнителен лист на 08.11.2023 г. ответникът образувал изп.д. №
****** г. по описа на ЧСИ С Г с рег. № *** и с район на действие района на
2
Пловдивския окръжен съд, въпреки че към този момент вземанията на
взискателя вече били погасени по давност, на 07.04.2016 г. след изтичане на 5
години от извършване на последното валидно изпълнително действие на
07.04.2011 г., а постъпилите плащания в резултат на наложените запори не
представляват признание или доброволно плащане, доколкото се
осъществяват принудително, не са годни изпълнителни действия и не
прекъсват давността. Дори да се приеме, че тези плащания са годни
изпълнителни основания и прекъсват давността, в периода от последното
постъпило такова на 31.10.2013 г. до 31.10.2015 г. е настъпила перемпция по
закон и последвалите действия по изп.д. № 258/2010 г. на ЧСИ С Г се
обезсилват по право и не прекъсват погасителната давност. Предвид
изложеното ищцата моли съда да постанови решение, с което да признае за
установено по отношение на ответника, че сумите, предмет на изп.д. №
****** г. по описа на ЧСИ С Г с рег. № *** и с район на действие района на
Пловдивския окръжен съд, представляващи 4 454,03 лв. главница, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 20.04.2010 г., 2 271,89 лв. договорна
лихва за периода 12.08.2008 г. - 18.04.2010 г. и 127,78 лв. остатък от разноски,
както и 8 630,74 лв. главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от
04.05.2010 г., 1 079,62 лв. остатък от договорна лихва за периода 30.11.2008 г. -
14.03.2010 г. и 449,32 лв. разноски по делото, не се дължат, тъй като
вземанията са погасени по давност. Претендира направените по делото
разноски.
Ответникът „М“ АД – София чрез юрисконсулт Л. И. счита, че исковете
са допустими, но са неоснователни и моли съда да ги отхвърли. Твърди, че
ищцата е кредитополучател по договор за банков кредит № ********* г.,
сключен с „У“ АД, поради спиране на плащанията по него на 22.04.2010 г. в
полза на банката бил издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № ******** г. по
описа на Пловдивския районен съд, въз основа на който било образувано
изп.д. № 258/2010 г. по описа на ЧСИ С Г, по което били извършени
изпълнителни действия, подробно описани в отговора, всяко от които
прекъснало давностния срок на вземанията. Ищцата сключила на 29.05.2008 г.
договор за банков кредит и с „А Б“ АД, понастоящем „Ю Б“ АД, по който
също спряла плащанията, на 12.05.2010 г. бил издаден изпълнителен лист в
полза на банката по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Пловдивския районен съд,
въз основа на който било образувано изп.д. № 367/2010 г. по описа на ЧСИ С
3
Г, а с договор за цесия от 23.06.2011 г. вземанията на „А Б“ АД били цедирани
на ответното дружество, което уведомило длъжника и било конституирано
като взискател в изпълнителното производство, като в хода на двете
изпълнителни дела били извършени изпълнителни действия, всяко от които
прекъснало давността, а между всяко от тях не е изтекъл срок, по-дълъг от 5
години, поради което вземанията не са погасени по давност, а след
прекратяване поради перемпция на двете горепосочени изпълнителни дела по
инициатива на ответника било образувано ново такова с № ****** г. по описа
на ЧСИ С Г за всички вземания, по което също били извършени изпълнителни
действия. Претендира разноски, включително юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на заплатеното
адвокатско възнаграждение на другата страна.
С обжалваното решение е признато за установено по отношение на „М“
АД - София в качеството му на взискател по изп.д. № ****** г. по описа на
ЧСИ С Г с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие района на Пловдивския
окръжен съд, че длъжникът по същото изпълнително дело П. Л. Б. на
основание чл. 439 от ГПК не дължи сумите по изпълнителен лист от
22.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № ******** г. по описа на Пловдивския
районен съд - ХVІ гр.с., в полза на „У“ АД – София против длъжника П. Л. Б.
за 4 810,53 лв. главница по договор за банков кредит № ********* г., 2 271,89
лв. договорна лихва за периода 12.08.2008 г. - 18.04.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2010 г. до окончателното й
изплащане, 146,65 лв. държавна такса по делото и 422,96 лв. платено
адвокатско. възнаграждение, както и по изпълнителен лист от 12.05.2010 г.,
издаден по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Пловдивския районен съд - ХV гр.с.,
в полза на „А Б“ А.Е. - Р Г, действащ чрез „А Б - клон Б К против длъжника П.
Л. Б. за 8 630,74 лв. главница по договор за банков кредит „В“ № **********
г., 1 277,69 лв. договорна лихва за периода 30.11.2008 г. - 14.03.2010 г., 57,44
лв. наказателна лихва за периода 30.12.2008 г. - 14.03.2010 г., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от 04.05.2010 г. до окончателното й
изплащане, 199,32 лв. заплатена държавна такса по делото и 250 лв. платено
адвокатско възнаграждение, като погасени по давност, а „М“ АД – София е
осъдено да заплати държавна такса по сметка на Окръжен съд - Пловдив в
размер на 1 564,10 лв.
4
Решението е обжалвано от ответника изцяло, като то е предмет на
въззивното производство в пълен обем.
С определение № 219/23.01.2025 г. съдът е допълнил първоначалното
решение, като е осъдил „М“ АД – София да заплати на П. Б. 3 500 лв.
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за
процесуално представителство по делото, като в останалата част до пълния
размер от 5 000 лв. искането за присъждане на разноски е оставено без
уважение.
При служебната проверка на решението по реда на чл. 269 от ГПК не се
установиха пороци, обуславящи неговата нищожност.
В същото време настоящият състав установи, че съдът се е произнесъл
в по-голям обем от това, с което е бил сезиран, като не е съобразил, че по
първите две изпълнителни дела са били извършени частични плащания,
поради което вземанията по третото дело са в по-малък размер от този,
посочени в първоначално издадените изпълнителни листове, а ищцата е
претендирала да бъде установено, че вземанията по изп.д. № ****** г. по
описа на ЧСИ С Г /т.е. тези с по-малък размер/ не съществуват като погасени
по давност, поради което решението е недопустимо в частта, в която е
признато за установено по отношение на ищцата, че Б. не дължи суми по
изпълнителен лист от 22.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № ******** г. по описа
на Пловдивския районен съд - ХVІ гр.с., в полза на „У“ АД – София против
длъжника П. Л. Б. за главница по договор за банков кредит № ********* г. за
разликата над 4 454,03 лв. до 4 810,53 лв., ведно със законната лихва върху
нея, считано от 20.04.2010 г. до окончателното й изплащане, и разноски за
разликата над 127,78 лв. до 569,61 лв., както и по изпълнителен лист от
12.05.2010 г., издаден по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Пловдивския районен
съд - ХV гр.с., в полза на „А Б“ А.Е. - Р Г, действащ чрез „А Б - клон Б К
против длъжника П. Л. Б. за договорна лихва за периода 30.11.2008 г. -
14.03.2010 г. за разликата над 1 079,62 лв. до 1 277,69 лв. и 57,44 лв.
наказателна лихва за периода 30.12.2008 г. - 14.03.2010 г., поради което
решението следва да бъде обезсилено в тази част и производството в тази част
следва да бъде прекратено.
По отношение на правилността на обжалваното решение съдът
съобрази ограниченията на въззивната дейност съгласно чл. 269 ГПК и ТР №
5
1/09.12.2013 г. по тълк.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС за извършване
проверка само в обжалваните части /в случая изцяло/, на оспорените в жалбата
фактически констатации и на изрично въведените в жалбата процесуални
нарушения от първоинстанционния съд.
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени
доказателства и от приложените копия от изп.д. № 258/2010 г., изп.д. №
367/2010 г. и изп.д. № ****** г., трите на ЧСИ С Г с рег. № *** на КЧСИ и с
район на действие района на Пловдивския окръжен съд, се установява, че по
ч.гр.д. № ******** г. по описа на Пловдивския районен съд е издадена заповед
за незабавно изпълнение № 2737/21.04.2010 г. и въз основа на нея на
22.04.2010 г. е издаден изпълнителен лист в полза на кредитора „У“ АД –
София против длъжника П. Л. Б. за 4 810,53 лв. главница по договор за банков
кредит № ********* г., 2 271,89 лв. договорна лихва за периода 12.08.2008 г. -
18.04.2010 г., законната лихва върху главницата, считано от 20.04.2010 г. до
окончателното й изплащане, 146,65 лв. платена държавна такса по делото и
422,96 лв. заплатено адвокатско възнаграждение, както и че по ч.гр.д. № *****
г. по описа на Пловдивския районен съд е издадена заповед за незабавно
изпълнение № 3544/05.05.2010 г. и въз основа на нея на 12.05.2010 г.
изпълнителен лист в полза на кредитора „А Б“ А.Е. - Р Г, действащ чрез „А Б -
К Б“ К против длъжника П. Л. Б. за 8 630,74 лв. главница по договор за банков
кредит „В“ № ********** г., 1 277,69 лв. просрочена договорна лихва за
периода 30.11.2008 г. - 14.03.2010 г., 57,44 лв. - наказателна лихва върху
главницата за периода 30.12.2008 г. - 14.03.2010 г., законната лихва върху
главницата, считано от 04.05.2010 г. до окончателното й изплащане, 199,32 лв.
заплатена държавна такса по делото и 250 лв. заплатено адвокатско
възнаграждение.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба от 17.05.2010 г.
на взискателя „У“ АД – София е образувано изп.д. № 258/2010 г. на ЧСИ С Г с
рег. № *** на КЧСИ и с район на действие района на Пловдивския окръжен
съд, съдебният изпълнител е оправомощен по реда на чл. 18 от ЗЧСИ да
извърши цялостно проучване на имущественото състояние на длъжника и да
определи начин за изпълнение.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 28.06.2010 г. е наложен
запор върху трудово възнаграждение на длъжника от „О“ ООД, от който са
6
постъпвали суми на 28.05.2011 г., 30.06.2011 г., 28.07.2011 г., 24.08.2011 г.,
28.09.2011 г., 31.10.2011 г., 30.11.2011 г., 28.12.2011 г., 31.01.2012 г., 14.02.2012
г., 29.02.2012 г., 26.04.2012 г., 22.05.2012 г., 25.06.2012 г., 24.07.2012 г.,
30.08.2012 г., 14.09.2012 г., 24.10.2012 г., 27.11.2012 г., 17.12.2012 г., 25.01.2013
г., 23.04.2013 г., 22.05.2013 г., 21.06.2013 г., 25.07.2013 г., 23.09.2013 г. и
28.10.2013 г., разпределени в полза на взискателя и на частния съдебен
изпълнител за такси по ЗЧСИ.
По искане на взискателя на 28.06.2010 г. е наложен запор върху
вземания на длъжника от „У“ АД, както и е насрочен опис и оценка на
движими вещи на 19.10.2010 г. /неосъществен/ и на 31.03.2011 г., при който е
описана и оценена една движима вещ.
Съдът приема, че подадената молба от „У“ АД на 25.06.2015 г. за
уточняване на актуалния размер на дълга и за издаване на удостоверение в
тази връзка не е изпълнително действие.
След сключен договор на 22.06.2015 г. „У“ АД - София е прехвърлило
на „М“ АД всички свои вземания по отношение на длъжника П. Б. по
изпълнителния лист, длъжникът е уведомен за извършената цесия, а „М“ АД е
конституирано като взискател по делото.
С молба от 07.03.2016 г. новият взискател е поискал да бъде наложен
запор на всички банкови сметки на длъжника, открити в „У“ АД, за което на
третото задължено лице е изпратено запорно съобщение на 05.05.2016 г.
С молба от 04.08.2016 г. „М“ АД е поискало да бъде насочено
изпълнението към движимото имущество на длъжника чрез насрочване на
опис, оценка и изземване на движими вещи, находящи се на настоящия му
адрес, като с разпореждане от 19.09.2016 г. е насрочен опис на вещите на
01.11.2016 г., но е неосъществен поради невъзможност да бъде уведомен
длъжникът.
С разпореждане на съдебния изпълнител от 25.01.2017 г. е насрочен нов
опис на движимите вещи на Б. на 27.02.2017 г. на постоянния и настоящия й
адрес, а впоследствие и на новия настоящ адрес на длъжника на 31.03.2017 г.,
всички неосъществени поради невъзможност да бъде намерена Б..
Взискателят е подал молби на 28.05.2017 г. и на 18.01.2019 г. за
извършване на справки за открити банкови сметки на длъжника, регистрирани
7
трудови договори и данни за осигуряване, като при откриване на такива е
поискал да бъде наложен запор върху вземанията по тях.
С разпореждане от 12.03.2019 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Б., но с писмо от работодателя й „П к“ ЕООД от 01.04.2019
г. съдебният изпълнител е уведомен, че е наложен запорът, но той не може да
бъде изпълнен, тъй като П. Б. получава месечно трудово възнаграждение под
минималната работна заплата и към момента ползва отпуск поради
бременност и раждане.
С молба от 01.07.2020 г. „М“ АД – София е поискало по реда на чл. 456
от ГПК да бъдат присъединени вземанията му по изпълнителен лист по гр.д.
№ ***** г. по описа на Районен съд – Пловдив, издаден в полза на „А Б – К Б“,
и въз основа на договор за цесия от 23.06.2011 г. за 8 630,74 лв. главница,
ведно със законната лихва върху сумата, считано от 04.07.2017 г., за което
задължение длъжникът е получил покана за доброволно изпълнение по изп.д.
№ 367/2010 г., като с разпореждане от 30.11.2020 г. искането е уважено.
С молба от 29.10.2020 г. взискателят е поискал да се извърши справка
за регистрираните трудови договори и данни за осигуряване на длъжника и
при откриване на такива, да се наложи запор върху вземанията по тях.
С разпореждане от 30.11.2020 г. е наложен запор върху всички
настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити и вложени вещи в
трезори и касети на Б. в „П“ АД, но по сведение на банката не са открити
наличности.
С постановление от 13.05.2021 г изпълнителното производство е
прекратено по реда на чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, като няма данни то да е било
обжалвано.
Въз основа на издадения изпълнителен лист по молба от
02.07.2010 г. на взискателя „А Б - К Б“ К е образувано изп.д. № 367/2010 г.
на ЧСИ С Г с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие района на
Пловдивския окръжен съд, като е поискано да бъде извършено цялостно
проучване на имущественото състояние на длъжника и да бъде насочено
принудителното изпълнение върху вземания за трудово възнаграждение на
длъжника и върху всяко установено секвестируемо имущество или
имуществено право на длъжника.
8
С разпореждане от 19.10.2010 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Б., а с разпореждане от същата дата е наложен запор върху
вземанията на Б. в „А Б – К Б“, но от отговор от 27.10.2010 г. на банката е
видно, че по тях няма достатъчна наличност.
С договор за продажба на вземания от 23.06.2011 г. „А Б - К Б“
/понастоящем „П б“ АД/ е прехвърлила на „М“ АД всички свои вземания по
отношение на длъжника П. Б., като дружеството е конституирано като
взискател в изпълнителното производство с разпореждане от 04.11.2011 г.
С молби от 22.02.2012 г. и от 30.12.2013 г. „М“ АД е поискало да бъде
направена за справка за наличие на трудов договор или осигуряване на Б.,
както и за движимото и недвижимото й имущество, като в случай, че бъдат
открити такива, да се наложи запор върху трудовото възнаграждение, като с
разпореждане от 27.03.2014 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на длъжника.
С молба от 09.03.2015 г. от взискателя е поискано извършване на
справка за наличие на трудов договор или осигуряване на Б. и налагане на
запор върху трудовото възнаграждение по него, като запорът е наложен на
17.04.2015 г. и по него са постъпили суми на 06.07.2015 г., 24.08.2015 г.,
29.09.2015 г.
С молби от 31.08.2015 г. и от 16.12.2015 г. „М“ АД е поискало
извършване на справка за наличие на трудов договор или осигуряване на Б. и
налагане на запор върху трудовото възнаграждение по него.
С писмо от 25.01.2016 г. „П к“ ЕООД е уведомил съдебния изпълнител,
че Б. получава месечно трудово възнаграждение под минималната работна
заплата, поради което наложеният запор не може да бъде изпълнен.
С разпореждане от 20.07.2018 г. е наложен запор върху банковите
сметки на длъжника в „П“ АД и „У“ АД, като с писмо от 09.10.2019 г. „У“ АД
е уведомило съдебния изпълнител, че по сметката на Б. няма наличност.
С постановление от 18.06.2019 г. на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК
е прекратено изпълнителното производство поради изтичане на двугодишен
срок от последното изпълнително действие, поискано от взискателя, като
няма данни това постановление да е било обжалвано.
По молба от 08.11.2023 г. на „М“ АД и въз основа на изпълнителен лист
9
от 22.04.2010 г. и на изпълнителен лист от 12.05.2010 г. е образувано изп.д. №
****** г. по описа на ЧСИ С Г с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие
района на Пловдивския окръжен съд, като в разпореждане от 08.11.2023 г. за
образуването му е определен неговият предмет, касаещ актуалния размер на
дълга – по издадения по ч.гр.д. № ******** г. по описа на Пловдивския
районен съд изпълнителен лист от 22.04.2010 г. 4 454,03 лв. главница, ведно
със законната лихва върху нея, считано от 20.04.2010 г., 2 271,89 лв. договорна
лихва за периода 12.08.2008 г. - 18.04.2010 г. и 127,78 лв. остатък от разноски,
а по издадения по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Пловдивския районен съд
изпълнителен лист от 12.05.2010 г. 8 630,74 лв. главница, ведно със законната
лихва върху нея, считано от 04.05.2010 г., 1 079,62 лв. остатък от договорна
лихва за периода 30.11.2008 г. - 14.03.2010 г. и 449,32 лв. разноски по делото.
С разпореждане от 14.12.2023 г. е наложен запор върху трудовото
възнаграждение на Б., получавано от „М“ ООД до размера на дълга.
С разпореждане от 26.01.2024 г. изпълнителното производство е спряно
на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспори
изпълнението, предявявайки иск, като се основава само на факти, настъпили
след приключването на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание.
Законодателят приема, че това е моментът, в който страните имат
обективната възможност да ангажират доказателства за релевантните по
правния спор факти, въз основа на които да им бъдат признати, респ. отречени
на противната страна, права, като в исковия процес това е датата на
приключване на съдебното дирене във въззивното производство, а в
заповедното такова това е моментът на изтичане на срока за възражение по чл.
414 от ГПК, до който длъжникът може да се противопостави на издаване на
заповедта, а след това да оспорва изпълнението само въз основа на
новонастъпили факти.
По отношение на това откога започва да тече погасителната давност:
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.
В правната теория и съдебната практика се приема, че изискуемостта
10
настъпва тогава, когато кредиторът може да иска от длъжника изпълнение на
задължението си, като при липса на доброволно такова той има възможност да
прибегне към държавна принуда, а за начален момент на изискуемостта се
приема настъпване на падежа на задължението.
Следователно изискуемостта на задълженията за заплащане на сумите
по договор за банков кредит № ********* г. и по договор за банков кредит „В“
№ ********** г. е настъпила в момента на падежа на срочните задължения,
макар по делото да няма данни кога са били те, откогато е започнала да тече
погасителната давност за вземанията, като след влизане в сила заповедта за
незабавно изпълнение № 2737/21.04.2010 г. по ч.гр.д. № ******** г. по описа
на Пловдивския районен съд и на заповедта за незабавно изпълнение №
3544/05.05.2010 г. по ч.гр.д. № ***** г. по описа на Пловдивския районен съд е
започнала да тече нова петгодишна давност за всяко от вземанията, в т.ч. за
договорната и законната лихва /чл. 117, ал. 2 от ЗЗД/.
Към момента на издаване на двете заповеди за незабавно изпълнение
действа ППВС № 3/1980 г. /задължително за органите на съдебната власт/,
според което образуването на изпълнителното производство прекъсва
давността и тя не тече през неговото времетраене, което е отменено с ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /също задължително
за органите на съдебната власт – чл. 130, ал. 2 от ЗСВ/, приемащо, че
давността не е прекъсната със самия факт на образуване на изпълнителното
производство, а се прекъсва многократно с извършване на всяко изпълнително
действие, като новото правило се прилага от датата на приемане на новия
тълкувателен акт, т.е. от 26.06.2015 г., след който момент давността е
продължила да тече.
Това, че погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането
на 26.06.2015 г. на ТР № 2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на
ВКС, е прието изрично и в ТР № 3/28.03.2023 г. по тълк.д. № 3/2020 г. на
ОСГТК та ВКС.
Според т. 10 на първото цитирано тълкувателно решение, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, нова погасителна давност за вземането започва да
11
тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно
изпълнително действие.
В мотивите си и в съответствие с разпоредбата на чл. 116, б. „в” от ЗЗД
Върховният касационен съд приема, че по принцип погасителната давност се
прекъсва многократно с предприемането на кое да е изпълнително действие за
принудително изпълнение на вземането, независимо дали прилагането му е
поискано от взискателя или е предприето по инициатива на частния съдебен
изпълнител по възлагане от взискателя по реда на чл. 18, ал. 1 от ЗЧСИ и
независимо от това дали съответното изпълнително действие е било
резултатно и от него са постъпили суми за удовлетворяване на кредитора,
като примерно са изброени следните изпълнителни действия: насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица, като не са изпълнителни
действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването
на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки,
набавянето на документи и книжа, назначаването на експертиза за определяне
на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането
въз основа на влязлото в сила разпределение и др.
Друг акт със задължителна сила, който трябва да бъде споменат при
разглеждане на казуса, е ТР № 2/04.07.2024 г. по тълк.д. № 2/2023 г. на ОСГТК
на ВКС, като според т. 3 на същия погасителната давност се прекъсва от
изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е
настъпила перемпция. При мотивиране на този извод е прието, че ефектът на
прекъсването не се засяга от настъпилата перемпция на изпълнителното дело,
като предприетите преди това изпълнителни действия с вече настъпил
материалноправен ефект, какъвто е прекъсването на погасителната давност по
чл. 116, б. „в” ЗЗД, се запазват, но кредиторът не се лишава от възможността
да прекъсне давността, като поиска извършването на ново изпълнително
действие и то поставя началото на ново процесуално правоотношение, при
което съдебният изпълнител е длъжен да изпълни съдържащото се в
изпълнителния лист, който е в негово държане, а давността се прекъсва, дори
12
да не се осъществи изпълнителното действие, ако то е невъзможно по
причини, независещи от кредитора. В този случай активността на взискателя
чрез редовно сезиране на съдебния изпълнител и изпълнение на задължението
му за осъществяване на искания способ /например авансовото заплащане на
изискуемите такси или оказване на необходимото съдействие/ е достатъчна за
прекъсване на давността, защото той не може да извърши сам изпълнителното
действие, а образуването на изпълнително дело е правно административен
почин на органа и негово задължение, чието изпълнение или неизпълнение не
е обуславящо за материалноправния ефект от действията на кредитора.
Следователно извършените изпълнителни действия във висящо
изпълнително производство, по което е настъпила перемпция и то следва да се
счита прекратено по право, но липсва акт на съдебния изпълнител, са валидни
и те следва да бъдат разгледани при спор дали е прекъснала погасителната
давност, независимо кога са извършени.
По изп.д. № 258/2010 г. на ЧСИ С Г с рег. № *** на КЧСИ и с район на
действие района на Пловдивския окръжен съд:
Както вече беше посочено, с образуваното при действието на ППВС №
3/1980 г. изпълнително производство е била прекъсната давността за
вземанията и тя не е текла до 26.06.2015 г., т.е. до приемане на ТР №
2/26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС. След този момент са
били поискани от взискателя и са били извършени от частния съдебен
изпълнител горепосочените изпълнителни действия /молба от 04.08.2016 г. с
искане за насочване изпълнението към движимото имущество на длъжника,
насрочени описи на движимите вещи на 01.11.2016 г., на 27.02.2017 г. и на
31.03.2017 г.; молби от 28.05.2017 г. и 18.01.2019 г. с искане за налагане запор
върху вземанията по банкови сметки на длъжника и трудови договори,
наложен запор върху трудовото възнаграждение на 12.03.2019 г.; молба от
29.10.2020 г. с искане за налагане запор върху вземанията по регистрирани
трудови договори на длъжника; наложен на 30.11.2020 г. запор върху всички
настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки, депозити и вложени вещи в
трезори и касети на Б. в „П“ АД/, които са прекъсвали погасителната давност
за вземанията.
Следователно отмяната на възприетото становище в ППВС № 3/1980
г., че образуването на изпълнителното производство прекъсва давността и тя
13
не тече през неговото времетраене, и заменянето му с това, че давността не е
прекъсната със самия факт на образуване на изпълнителното производство, а
се прекъсва многократно с извършване на всяко изпълнително действие, се
прилага от посочената дата на приемане на новия тълкувателен акт, като
давността е била спряна преди това по силата на факта, че за събиране на
сумите е образувано изпълнително производство, продължила е да тече след
26.06.2015 г., но е била прекъсната няколко пъти с искане или извършване на
горепосочените изпълнителни действия, последния път на 30.11.2020 г., като
предвид това, че предвиденият петгодишен давностен срок не е могъл да
изтече от 30.11.2020 г. до 23.01.2024 г., когато са предявени исковете по чл. 439
от ГПК, не следва да бъдат обсъждани извършените изпълнителни действия
по новообразуваното изпълнително дело.
По изп.д. № 367/2010 г. на ЧСИ С Г с рег. № *** на КЧСИ и с район на
действие района на Пловдивския окръжен съд:
За вземанията по това изпълнително дело са валидни обсъжданите
задължителни актове на касационната инстанция и разрешенията, възприети с
тях, като след образуване на изпълнителното дело е прекъсната давността за
тях и тя не текла до 26.05.2015 г. След този момент са били поискани от
взискателя и са извършени от частния съдебен изпълнител описаните
изпълнителни действия /наложен запор на 17.04.2015 г. върху трудово
възнаграждение на длъжника, по който са постъпвали суми до 29.09.2015 г.,
молба от 31.08.2015 г. и от 16.12.2015 г. с искане за налагане запор върху
вземане от трудово възнаграждение на Б., наложен на 20.07.2018 г. запор
върху банковите сметки на длъжника в „П“ АД и „У“ АД, а след
присъединяване на вземанията на М“ АД – София по изп.д. № 258/2010 г. на
ЧСИ С Г на 30.11.2020 г. давността по тези вземания се прекъсва с
извършеното по това дело изпълнително действие – наложен на 30.11.2020 г.
запор върху всички настоящи и бъдещи вземания по банкови сметки,
депозити и вложени вещи в трезори и касети на Б. в „П“ АД/.
За вземанията по второто изпълнително дело са релевантни
изложените изводи, че при образуването му през 2010 г. е прекъсната
давността за тях и тя не е текла до 26.06.2015 г., а след отмяната на ППВС №
3/1980 г. давността се е прекъсвала многократно с искане от взискателя и
извършване от съдебния изпълнител на всяко посочено изпълнително
14
действие, последното от които на 30.11.2020 г., като поради това, че
предвиденият петгодишен давностен срок не е могъл да изтече от 30.11.2020 г.
до 23.01.2024 г., когато са предявени исковете по чл. 439 от ГПК, не следва да
бъдат обсъждани извършените изпълнителни действия по новообразуваното
изпълнително дело.
На база на гореустановената фактическа обстановка и изложените въз
основа на нея правни изводи съдът намира, че по образуваните изп.д. №
258/2010 г. и изп.д. № 367/2010 г., двете по описа на ЧСИ С Г, в релевантния
по спора период взискателят не е бездействал, като в сравнително неголеми
интервали от време е отправял искания до частния съдебен изпълнител за
извършване на изпълнителни действия за събиране на вземанията си, които в
голяма част са били уважени от съдебния изпълнител, а тези, които не са били
уважени, не е било по причина, свързани с кредитора, а той не е бил
удовлетворен поради липса на активи у длъжника, с тези си действия той
многократно е прекъсвал давността, поради което не може да се приеме, че е
изтекла петгодишна давност, изискуема по чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, водеща до
погасяване на посочените вземания на „М“ АД.
Поради изложеното съдът приема за установено, че ищцата не е
доказала по несъмнен и категоричен начин, т.е. при условията на пълно главно
доказване, че задълженията й, за събирането на които е било образувано изп.д.
№ ****** г. по описа на ЧСИ С Г, са били погасени по давност към датата на
предявяване на исковете, поради което те са неоснователни и недоказани и
като такива следва да бъдат отхвърлени.
Доколкото първоинстанционният съд е стигнал до противни правни
изводи, решението му в тази част е неправилно и следва да бъде отменено,
като вместо него бъде постановено друго, с което исковете да се отхвърлят.
Предвид уважаване на жалбата и отхвърляне на исковете на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника се дължат направените пред двете инстанции
разноски в общ размер на 1 306,05 лв., от които 300 лв. юрисконсултско
възнаграждение за първата инстанция и 200 лв. юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство, определени по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ и чл. 25 от Наредбата за заплащане на правната
помощ и при отчитане на фактическата и правна сложност на делото,
продължителността на производството и извършените във всяка от
15
инстанциите процесуални действия, 24 лв. разноски в производството пред
окръжния съд и 782,05 лв. заплатена държавна такса за въззивната инстанция.
Ето защо съдът
РЕШИ:
ОБЕЗСИЛВА решение № 1569/20.12.2024 г., допълнено с определение
№ 219/23.01.2025 г., двете постановени по гр.д. № 197/2024 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІІІ гр.с., в частта, в която е признато за установено
по отношение на „М“ АД - София в качеството му на взискател по изп.д. №
****** г. по описа на ЧСИ С Г с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие
района на Пловдивския окръжен съд, че длъжникът по същото изпълнително
дело П. Л. Б. на основание чл. 439 от ГПК не дължи сумите по изпълнителен
лист от 22.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № ******** г. по описа на
Пловдивския районен съд - ХVІ гр.с., в полза на „У“ АД – София против
длъжника П. Л. Б. за главница по договор за банков кредит № ********* г. за
разликата над 4 454,03 лв. /четири хиляди четиристотин петдесет и четири
лева и три стотинки/ до 4 810,53 лв. /четири хиляди осемстотин и десет лева и
петдесет и три стотинки/, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.04.2010 г. до окончателното й изплащане, и разноски за разликата над
127,78 лв. /сто двадесет и седем лева и седемдесет и осем стотинки/ до 569,61
лв. /петстотин шестдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки/, както и
по изпълнителен лист от 12.05.2010 г., издаден по ч.гр.д. № ***** г. по описа
на Пловдивския районен съд - ХV гр.с., в полза на „А Б“ А.Е. - Р Г, действащ
чрез „А Б - К Б“ К против длъжника П. Л. Б. за договорна лихва за периода
30.11.2008 г. - 14.03.2010 г. за разликата над 1 079,62 лв. /хиляда седемдесет и
девет лева и шестдесет и две стотинки/ до 1 277,69 лв. /хиляда двеста
седемдесет и седем лева и шестдесет и девет стотинки/ и 57,44 лв. /петдесет и
седем лева и четиридесет и четири стотинки/ наказателна лихва за периода
30.12.2008 г. - 14.03.2010 г. като погасени по давност, КАТО ПРЕКРАТЯВА
производството в тази част.
ОТМЕНЯ решение № 1569/20.12.2024 г., допълнено с определение №
219/23.01.2025 г., двете постановени по гр.д. № 197/2024 г. по описа на
Пловдивския окръжен съд – ІІІ гр.с., в частта, в която е признато за установено
по отношение на „М“ АД - София в качеството му на взискател по изп.д. №
16
****** г. по описа на ЧСИ С Г с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие
района на Пловдивския окръжен съд, че длъжникът по същото изпълнително
дело П. Л. Б. на основание чл. 439 от ГПК не дължи сумите по изпълнителен
лист от 22.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № ******** г. по описа на
Пловдивския районен съд - ХVІ гр.с., в полза на „У“ АД – София, чиито
вземания са цедирани на „М“ АД – София, против длъжника П. Л. Б. за
главница по договор за банков кредит № ********* г. от 4 454,03 лв. /четири
хиляди четиристотин петдесет и четири лева и три стотинки/, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2010 г. до окончателното й
изплащане, 2 271,89 лв. /две хиляди двеста седемдесет и един лева и
осемдесет и девет стотинки/ договорна лихва за периода 12.08.2008 г. -
18.04.2010 г. и 127,78 лв. /сто двадесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки/ разноски, както и по изпълнителен лист от 12.05.2010 г., издаден по
ч.гр.д. № ***** г. по описа на Пловдивския районен съд - ХV гр.с., в полза на
„А Б“ А.Е. - Р Г, действащ чрез „А Б - К Б“ К, чиито вземания са цедирани на
„М“ АД - София против длъжника П. Л. Б. за главница по договор за банков
кредит „В“ № ********** г. от 8 630,74 лв. /осем хиляди шестстотин и
тридесет лева и седемдесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.05.2010 г. до окончателното й изплащане, 1 079,62
лв. /хиляда седемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/ договорна
лихва за периода 30.11.2008 г. - 14.03.2010 г. и 449,32 лв. /четиристотин
четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ разноски по делото, както
и в частта, в която „М“ АД – София е осъдено да заплати държавна такса по
сметка на Окръжен съд - Пловдив в размер на 1 564,10 лв. /хиляда петстотин
шестдесет и четири лева и десет стотинки/, както и да заплати на П. Л. Б.
3 500,00 лв. /три хиляди и петстотин лева/ разноски за първоинстанционното
производство, КАТО ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от П. Л. Б. от гр. П, ул. К********, ЕГН
**********, със съдебен адрес: гр. П.,бул. Д., ********* /чрез адвокат Л. Д./
против „М“ АД със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Г*********,
ЕИК ********* обективно съединени искове за признаване за установено по
отношение на „М“ АД - София в качеството му на взискател по изп.д. №
****** г. по описа на ЧСИ С Г с рег. № *** на КЧСИ и с район на действие
района на Пловдивския окръжен съд, че длъжникът по същото изпълнително
дело П. Л. Б. на основание чл. 439 от ГПК не дължи сумите по изпълнителен
17
лист от 22.04.2010 г., издаден по ч.гр.д. № ******** г. по описа на
Пловдивския районен съд - ХVІ гр.с., в полза на „У“ АД – София, чиито
вземания са цедирани на „М“ АД – София, против длъжника П. Л. Б. за
главница по договор за банков кредит № ********* г. от 4 454,03 лв. /четири
хиляди четиристотин петдесет и четири лева и три стотинки/, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от 20.04.2010 г. до окончателното й
изплащане, 2 271,89 лв. /две хиляди двеста седемдесет и един лева и
осемдесет и девет стотинки/ договорна лихва за периода 12.08.2008 г. -
18.04.2010 г. и 127,78 лв. /сто двадесет и седем лева и седемдесет и осем
стотинки/ разноски, както и по изпълнителен лист от 12.05.2010 г., издаден по
ч.гр.д. № ***** г. по описа на Пловдивския районен съд - ХV гр.с., в полза на
„А Б“ А.Е. - Р Г, действащ чрез „А Б - К Б“ К, чиито вземания са цедирани на
„М“ АД – София, против длъжника П. Л. Б. за главница по договор за банков
кредит „В“ № ********** г. от 8 630,74 лв. /осем хиляди шестстотин и
тридесет лева и седемдесет и четири стотинки/, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 04.05.2010 г. до окончателното й изплащане, 1 079,62
лв. /хиляда седемдесет и девет лева и шестдесет и две стотинки/ договорна
лихва за периода 30.11.2008 г. - 14.03.2010 г. и 449,32 лв. /четиристотин
четиридесет и девет лева и тридесет и две стотинки/ разноски по делото
поради погасяване на задълженията по давност.
ОСЪЖДА П. Л. Б. от гр. П, ул. К********, ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. П.,бул. Д., ********* /чрез адвокат Л. Д./ да заплати на „М“
АД със седалище и адрес на управление: гр. С, ул. Г*********, ЕИК
********* сумата 1 306,05 лв. /хиляда триста и шест лева и пет стотинки/
разноски в производството по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
18