ПРОТОКОЛ
№ 168
гр. Пловдив, 25.09.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Мария П. П.
Членове:Н. Л. Махмудиева
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
Сложи за разглеждане докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева
Въззивно гражданско дело № 20235000500318 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
За жалбоподателя О. С., редовно призован, се явява адв. Н. Д., редовно
упълномощена от по-рано.
Въззиваемият „К. К.“ ООД, редовно призован, се представлява от адв.
Н. П., която представя пълномощно и договор за правна защита и съдействие.
Адв. Д.: Да се даде ход на делото.
Адв. П.: Да се даде ход на делото.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
Докладва се делото: Производството е по чл. 267 от ГПК, образувано
по въззивна жалба вх. № 13856/28.04.2023 г. от О. С. представлявана от адв.
Н. Д. и адв. М. И., против решение № 478/11.04.2023 г., постановено по гр.д.
№ 779/2021 г. по описа на Окръжен съд Пловдив, с което е отхвърлен
предявеният от жалбоподателя против „К. К.“ ООД иск за осъждането на
ответника да заплати сумата 51 100 лв., част от общо дължимите 180 439,76
лв., представляващи обезщетение за имуществени вреди, причинени на ищеца
1
вследствие на неправомерни действия на негови служители, изразяващи се в
използване на неистински документ - договор за цесия от 25.03.2020 г. по
изпълнително дело № 4/2021 г. по описа на ЧСИ П. И., рег. № *** от КЧСИ, с
район на действие – Окръжен съд Пловдив, както и искането за присъждане
на законната лихва върху главницата, считано от 30.03.2021 г. до
изплащането й. Излагат се съображения за неправилност на решението и
допуснати процесуални нарушения и се заявява искане същото да бъде
отменено и да бъде постановено друго, с което така предявеният частичен иск
бъде уважен, ведно с присъждане на разноски.
От въззиваемата страна „К. К.“ ООД, представлявана от адв. Т. Д. не
е постъпил отговор в срока за това, като на 16.06.2023 г. е постъпило
становище, с което поддържа, че решението е правилно и законосъобразно, а
въззивната жалба против него – неоснователна, поради което е заявено искане
същата да бъде оставена без уважение и присъждане на разноски.
Адв. Д.: Поддържам подадената от нас въззивна жалба.
Нямам искания за доказателства. Само представям договор за правна
защита и съдействие за тази инстанция, списък на разноските и доказателства
за извършването им.
Адв. П.: Оспорвам въззивната жалба по изложените в отговора й
съображения.
Други доказателства по делото няма да сочим.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПРИЕМА представените от пълномощниците на страните договори за
правна защита и съдействие и пълномощното на адв. П..
ПРИЛАГА представения от адв. Д. списък на разноските, ведно с
доказателства за тяхното извършване.
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
Адв. Д.: Поддържаме въззивната жалба на доверителя ми.
Считаме, че първоинстанционният съд е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила при разпределяне на доказателствената
тежест, като считам, че е нарушил чл. 193, ал. 3, изр. 2 от ГПК, за което ще
2
депозирам допълнителна молба-становище. Било е открито производство по
чл. 193 от ГПК относно договора за цесия и уведомлението за цесия. При
оспорването изрично сме посочили, че на тези документи подписът на Ж. Л..
и на И. Л., което се оказа, че е едно също лице, не е автентичен, датите не са
достоверни и съдържанието не е вярно. Ответната страна не представи
доказателства за установяване истинността на договора за цесия и на
уведомлението, поради което считаме, че тези документи следваше да се
изключат от доказателствата по делото. Не само съдът не ги изключи, а и
постанови решението си въз основа на тях.
Считаме, че е налице нищожност поради липса на съгласие и на форма
и поради накърняване на добрите нрави. Липсва и валиден документ за
придобиване на процесните права, придобити от „Е. Х.“ АД.
Тези посочени нарушения считаме, че са довели до постановяване на
незаконосъобразно съдебно решение, поради което моля да уважите
въззивната жалба, като отмените решението на ПОС и уважите предявения
частичен иск – да осъдите ответника да ни заплати обезщетение за нанесени
вреди частично в размер на 51 000 лв., които са част от предявен иск за
причинени имуществени вреди в общ размер от 180 439,76 лв., като молим да
ни присъдите направените разноски съобразно представения списък.
Представям и писмени бележки.
Адв. П.: Считам, че първоинстанционният съд не е допуснал
процесуални нарушения, както жалбоподателят твърди. Считаме, че съдът
правилно е разпределил доказателствената тежест. Оспорен е документа,
представен от ищеца още с исковата молба. Изрично в съдебно заседание сме
заявили, че ще се ползваме от оспорените документи, като същите са налични
в оригинал и към настоящия момент по делото. Макар и да носи
доказателствената тежест да установи твърдените от ищеца оспорвания,
същият не ангажира доказателства и считам, че към настоящия момент, дори
това да бъде сторено, ще е налице процесуална преклузия. Същите следваше
да се ангажират още в първата инстанция в първото по делото заседание, а
процесуалният представител на ищеца изрично заяви, че няма такива.
Считам твърдението за нищожност на договора за цесия за
неоснователно. На първо място – по отношение на твърдението за липса на
3
съгласие считам, че то е обективирано в оспорения документ от една страна, а
от друга - по делото е представено платежно нареждане, от което се
установява, че цената по договора е платена, което потвърждава
действителността на договора от една страна. От друга страна, по отношение
размера на цената на договора за цесия обръщам внимание, че законът не
изисква договорът за цесия да бъде възмезден, допуска да е и безвъзмезден. В
конкретния случай страните по договора за цесия са договорили цена – нещо,
което ЗЗД позволява, така че не считам, че се налице и основания за
противоречие на договора с добрите нрави.
По отношение неспазена форма държа да обърна внимание, че нашият
закон не изисква някаква форма за действителност на договора за цесия, още
по-малко, че посоченото от жалбоподателя възражение и поддържано от него
за противоречие със сключен договор за правна помощ между Република
България и Република Сърбия през 1956 г. е неприложим.
На първо място там няма твърдените от жалбоподателя пороци, че
частният документ следва да е изрично с легализиран превод. В конкретния
случай процесният договор е съставен на български и на английски език и не
е необходима неговата легализация, респ. неговият превод. По тази причина
считам, че тези възражения за нищожност на договора са неоснователни.
Не са основателни възраженията за това, че се претендират права
повече от това, което е прехвърлено. Държа да обърна внимание, че в
процесния договор за цесия страните изрично са договорили, че вземането се
прехвърля с всичките акцесорни права, в т.ч. лихви и разноски, както и
привилегии, които са били постигнати в процеса на изпълнение.
Не е налице нито една от предпоставките на деликтната отговорност. Не
е налице противоправно поведение, не е налице увреждащо действие,
вземането е събрано по законоустановения ред, това е едно действително
вземане и не считаме, че е причинена вреда по някакъв начин на
жалбоподателя, доколкото той е изпълнил в хода на изпълнителното
производство едно дължимо от него задължение. Не е налице увреждане, за
да може да се претендира деликтна отговорност.
Поради всички изложени съображения моля да отхвърлите жалбата, за
което подробни съображения сме изложили в отговора й.
4
Моля да ни присъдите сторените по делото разноски, за което сме
представили договор за правна помощ.
Съдът обяви, че ще се произнесе в законния едномесечен срок,
считано от днес, т.е. до 25.10.2023 г.
Протоколът изготвен в с. з.
Заседанието се закри в 09:40 часа.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
5