Решение по дело №1164/2021 на Софийски градски съд

МОТИВИ по НАХД № 1164/2021г. на СГС, НО, 15 – ти с-в

Софийска градска прокуратура е  внесла мотивирано постановление по реда на чл.375 от НПК, с предложение за освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание по реда на чл.78а от НК спрямо П.С.П. за това, че на 06.10.2020 г., във времевия интервал от 00:30 часа до 00:45 часа, в гр. Несебър, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - около 00:30 часа, в района на контролно пропускателен пункт (КПП) „ХИТ 90“ на РУ - Несебър при ОДМВР - гр. Бургас, намиращ се на пътя от гр. Несебър към курортен комплекс „Слънчев бряг“, в близост до хотел „Котва“ - след като униформен полицейски служител - З.Г.С. *** при ОДМВР - гр. Бургас му казал със спокоен тон да превключи на по-къса светлина или да наклони надолу фенер, излъчващ силна заслепяваща светлина, поставен в средата на кормилото на управлявания от П. по пътното платно велосипед, П. спрял велосипеда, слязъл от него, приближил се до С. бутайки велосипеда с лявата си ръка, казал му с груб тон „Кой си ти и какво искаш от мен, бе?“, посегнал с дясната си ръка и хванал левия гръден джоб на полицейската униформена риза на С., непосредствено след това С. и колегата му Р.В.Т. *** при ОД — МВР - гр. Бургас пристъпили към задържането на П., като С. го хванал за ръцете, а Т. му поставил белезници, П. опитвал да осуети задържането си /не се установява/ като се дърпал и в същото време обиждал полицаите с думите „шматки, глупаци, смешници, боклуци, мишки“, изплюл се в краката на стоящия в близост З.Л.Д. - младши автоконтрольор в РУ - Несебър при ОДМВР - гр. Бургас и му казал „Ти какво мълчиш, бе ?“, след което П. бил качен на задната седалка отляво (зад мястото на водача) в патрулен полицейски автомобил и отведен до сградата на РУ - Несебър при ОДМВР - гр. Бургас, като по време на пътуването в продължение на около пет минути П. продължавал да обижда намиращите се в автомобила полицаи С. (намиращ се на мястото на водача и управляващ автомобила) и Т. (намиращ се в дясната част на задната седалка) с думите „глупаци, смешници, шматки“, около 00:40 часа автомобилът спрял пред сградата на РУ - Несебър при ОДМВР - гр. Бургас, С. отворил задната лява врата на автомобила и поканил П. да излезе, П. наплюл С. в лицето, а след като бил изведен от автомобила и въведен в сградата на районното управление, отправял на висок глас обиди към полицаите, с думите: „глупаци, тъпанари, шматки“- престъпление по чл.325, ал.1 от НК.

 

В съдебно заседание представителят на Софийска градска прокуратура поддържа обвинението. Пледира, че от доказателствената маса, включваща показанията на свидетелите С., Т., Д.,  Х., Т., Д. и частично показанията на свидетеля Г. и обясненията, дадени от обвиняемия, от заключението на комплексна видеотехническа и лицево-идентификационна експертиза и от назначената от съда допълнителна такава, както и от писмените доказателства, се установявало, че обвиняемият е извършил престъпление по чл.325, ал.1 от НК, за което е предаден на съд. Моли  П.С.П. да бъде освободен от наказателна отговорност по реда на чл.78а от НК, като съдът му наложи административно наказание „глоба“, в размер на 3000 лева.

Прокурорът излага и съображения, че не следва да се кредитират показанията на свидетеля Г., дадени в хода на съдебното следствие в частта им, че при въвеждането на обвиняемия в районното управление, той не е отправял обидни думи на висок тон, че по време на престоя му в полицейското управление не е казвал обидни думи, както и че според свидетеля Г. някой от полицаите е диктувал на свидетеля Т. какво да напише в докладната си записка. В тази част прокурорът твърди, че процесните гласни доказателствени средства били опровергани от останалата доказателствена съвкупност.

Инвокира доводи и за частична недостоверност на обясненията на обвиняемия.

Защитникът-адв.Ж., моли съда да не уважава искането на СГП и да оправдае П.С.П. за престъплението, за което последният е предаден на съд.

Пледира, че подзащитният му е обвинен, тъй като бил съдия в малък провинциален град, което се потвърждавало от показанията на св. З.С., така и от тези на св. Г..   Сочи, че били събрани по делото гласни  доказателства, според които са били съставени докладни записки в деня на задържането, които липсвали по делото.

Защитникът посочва, че първоначалното обвинение, касаещо повреждане на униформата на свидетеля З.С., било изоставено от държавното обвинение, въпреки това прокурорът се позовавал на огледните протоколи, с които въпросната риза е приобщена като доказателство по делото.

Твърди също, че от доказателствата се установявало, че св. С. изобщо не бил облечен с такава риза.

Инвокира доводи, че свидетелите, които са присъствали на мястото на инцидента, в една част от показанията си били конкретни и непротиворечиви, а в друга били общи и се разминавали, което водело до извод за съставяне на версия за извършено престъпление от неговия подзащитен, което последният не е извършил. В подкрепа на тези свои изводи защитникът излага доводи за мястото, където се намирали служителите на реда, както и от факта, че служебните автомобили не били оборудвани със записващи устройства.

Защитникът излага и съображения, че дори да приеме съдът, че подзащитният му е извършил действията, за които се обвинява, то това поведение не покривало състава на престъплението по чл.325 от НК.

Обвиняемият П.С.П. поддържа казаното от неговия защитник. Допълнително посочва, че лицата, които го обвиняват, внасяли в Районен съд Несебър актове по Указа за дребно хулиганство за деяния, по- тежки от неговото, както и че очаквал такива действия от полицейските служители.

Сочи, че не е нарушил обществения ред, както и че от анализа на доказателствената маса не се доказвало да е извършил деянията, в които се обвинява от държавното обвинение. Твърди, че е използвал саркастичен език, но не и обиден.

В  последната си дума П.С.П. моли да бъда оправдан, като отново посочва, че анализът на целия събран доказателствен материал опровергавал всяка една от тезите на прокурора, както  и се опитвали да му препишат престъпление, заради неговата дейност в РС-Несебър.

Производството пред съда се е развило по реда на гл. XXVIII, чл. 375 и сл. НПК, доколкото за престъплението се предвижда наказание лишаване от свобода до две години или пробация, обвиняемият не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на глава Осма от Общата част на НК и от деянието не са причинени имуществени вреди.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Обвиняемият П.С.П. е роден на *** година, българин, български гражданин, неосъждан, разведен, с висше образование, работи като съдия в Районен съд – гр.Несебър, ЕГН: **********, с адрес по лична карта: гр.Сливен, ул.“******.

Свидетелите З.Г.С. и Р.В.Т.-полицейски служители при РУ-Несебър към ОД на МВР- Бургас, за времето от 19:30 часа на 05.10.2020г. до 07:30 часа на 06.10.2020г. осъществявали на територията на гр. Несебър патрулно-постова дейност като автопатрул със служебен автомобил „Грейт Уол“, с peг. № ******. Около 00:30 часа на 06.10.2020 г., св. С. и Т.  били в района на контролно пропускателен пункт (КПП) „ХИТ 90“, находящ на пътя от гр. Несебър към курортен комплекс „Слънчев бряг“ и  намиращ се в близост до хотел Котва, на около 100 метра от кръговото за курортен комплекс „Слънчев бряг“.

На същото място се намирали и свидетелите З.Л.Д. и М.Д.Х., и двамата заемащи длъжността младши автоконтрольор при РУ-Несебър към ОД на МВР- Бургас. Последните били назначени за времето от 19:30 часа на 05.10.2020г. до 07:30 часа на 06.10.2020г. като автопатрул, за осъществяване на контрол на движението по пътищата. Двамата ползвали служебен автомобил марка „Сеат“, модел „Алтея“, с peг. № ******.

Двата служебни автомобила не били снабдени с устройство, позволяващо аудио и видео заснемане и записване.

Свидетелите Д. и Х. пристигнали на въпросното място, с цел да окажат на свидетелите С. и Т. съдействие при извършване на проверка на спрян водач на лек автомобил, който след проверката, поради това че не били констатирани нарушения,  бил пуснат да  продължи движението си.

Четиримата полицейски служители, след извършената на неизвестния по делото водач на МПС проверка, останали на мястото-КПП „ХИТ 90“. Свидетелят С. се намирал между двата служебни автомобили, които били паркирани успоредно от страни на пътя, в посока гр. Несебър. Свидетелите  Т. и Д. били застанали пред автомобилите и следели за спазване на правилата за движение, а св. Х. бил седнал на предната пасажерска седалка на служебен автомобил марка „Сеат“, модел „Алтея“, с peг. № ******   и попълвал данни във връзка с последната извършена проверка, като прозорецът на предната пасажерска врата бил свален.

Около 00:30 часа на 06.10.2020г. по пътното платно свидетелите С., Т. и Д. забелязали превозно средство, движещо се в посока от гр.Несебър към кръговото за к.к. „Слънчев бряг“. От превозното средство се излъчвала единична силна светлина, която направила впечатление на свидетелите.

След като превозното средство приближило, свидетелите С., Т. и Д. забелязали, че се касаело за велосипед, управляван от лице от мъжки пол.

Въпросният велосипед бил управляван от обвиняемия П.С.П.-  „съдия“ в Районен съд - Несебър, назначен с решение на Висш съдебен съвет, взето на заседание, проведено на 05.12.2013г., която длъжност П. заема и към настоящия момент.

Тъй като светлината била силна, св. С. преценил, че същата е опасна за участниците в движението.

В момента, в който обвиняемият, управлявайки велосипеда, преминал покрай полицейските служители, св. С. му казал с нормален тон да наклони фенера надолу или да превключи на по-слаба светлина.

Въпреки че обвиняемият бил подминал служителите на реда, след като чул думите на св. С., той спрял велосипеда, слязъл от него и бутайки го се върнал, насочвайки се към въпросният свидетел.

Когато приближил С., обв. П.  с груб тон му казал „Кой си ти и какво искаш от мен, бе?“.

След това с дясната ръка обвиняемият посегнал към св. С., в областта на лявата част на гърдите и успял да хване ризата, която била част от лятната униформа на полицейския служител, за външния джоб. Свидетелят инстинктивно се дръпнал, при което се чул звук от разкъсване, като от джоба паднали на земята намиращите се в него вещи.

Тези звуци били чути от стоящите в непосредствена близост останали полицейски служители.

При тези действия на обвиняемия, незабавно свидетелите С. и Т. използвали помощно средство-белезници, които поставили на ръцете на обвиняемия, закопчани зад гърба му.

Обвиняемият започнал да  нарича полицейските служители с думите „шматки, глупаци, смешници, боклуци, мишки“.

П. се изплюл в краката на св. Д., като се обърнал към него с думите: „Ти какво мълчиш, бе ?“.

Междувременно св. Д. успял да разпознае обвиняемия, че е съдия, работещ в РС-Несебър, като казал за това обстоятелство на колегите си.

Свидетелят С. поискал обвиняемият да каже имената си и да представи документ за самоличност, при което последният отказал да каже имената си, като заявил, че не носел в себе си документ за самоличност.

Обвиняемият бил качен на задната седалка на  патрулния автомобил марка „Грейт Уол“, с peг. № ******. Същият седнал зад седалката на водача и въпреки че бил помолен от полицейските служители да седне отдясно, П. отказал.

В автомобила заедно с обвиняемия се качили и свидетелите С. и Т., като първият свидетел седнал на седалката на водача на превозното средство, а вторият седнал на задната седалка до П..

Докато били в автомобила полицейските служители усетили, че обвиняемият лъхал на алкохол.

Полицейските служители не разговаряли с обвиняемия по време на пътуването им до сградата на районното управление в гр. Несебър, докато последният продължавал да ги нарича с думите: „глупаци“, „смешници“, „шматки“.

След като пристигнали до сградата на РУ-Несебър, св. С. спрял автомобила на паркинга и излязъл от него. Отворил задната лява врата, за да излезе от автомобила обвиняемия. Последният погледнал свидетеля и го наплюл по лицето.

Обвиняемият, след като излязъл от автомобила, бил придружен от свидетелите С. и Т. до сградата на районното управление.

На входа на сградата ги посрещнал св. И.Г., работещ към този момент в РУ-Несебър на длъжността командир на отделение, който тогава бил назначен нощна смяна като пост № 1.

След като Г. видял обвиняемия веднага го разпознал, че е П.П.-***.

Обвиняемият бил въведен от полицейските служители С. и Т. във фоайето на сградата.

Във фоайето обвиняемият заявил, че са го следели полицейските служители, при което св. С., за да не продължи обвиняемият да се конфронтира с него, решил да влезе в дежурната стая.

Няколко минути след пристигането на обвиняемия, придружаван от свидетелите С. и Т.,*** пристигнали и свидетелите Д. и Х.. Последните се придвижили от КПП „ХИТ 90“ до сградата на РУ-Несебър със служебния автомобил  „Сеат“, модел „Алтея“, с peг. № ******, на който бил натоварен и превозен велосипедът на обвиняемия.

Докато бил в фоайето обвиняемият изрекъл на висок глас думите:  „глупаци“, „тъпанари“, „шматки“.

Тези думи били чути и от свидетеля Г.Т., който по същото време бил дежурен полицай в РУ-Несебър.

Когато св. С. излизал от дежурната стая и се появявал във фоайето, обвиняемият агресивно се насочвал към него, като бил възпиран от останалите намиращи се на мястото полицейски служители. П. казал по адрес на св. С.: „Трябваше да го ударя.“.

Свидетелят Т. във фоайето свалил белезниците от ръцете на обвиняемото лице, след което последният седнал на намиращ се в същото помещение стол.

Докато бил във фоайето обвиняемият демонстрирал неуважително отношение към служителите на реда, като запалил цигара, вдигнал краката си на перваза и пуснал на мобилния си телефон музика.

Свидетелят Г.Т. се свързал по телефона с дежурния офицер, който бил свидетелят Д.К.Д. и му обяснил, че следвало да дойде до районното управление поради възникнал инцидент. След обаждането Д. пристигнал в сградата на РУ-Несебър, като на входа й видял св. Г..

След като влязъл в сградата, св. Д. видял обвиняемия, който седял на стол във фоайето и се приближил до него. След като се приближил св. Д. го разпознал, че е съдия П. ***. Свидетелят Д. провел разговор със св. С., който му разказал за случая, който довел до задържането на обвиняемия.

След това св. Д. се върнал при обвиняемия и му обяснил, че не бил разпознат от св. С. и тъй като му били ограничени правата на свободно придвижване, следвало да му бъде съставена заповед за задържане.

Обвиняемият отвърнал, че нямало да подписва нищо и не го интересувало какви действия полицейските служители щели да предприемат.

Св.Д. попитал обвиняемия П. дали се е легитимирал пред полицейските служители, при което последният отговорил, че не се е легитимирал и нямал намерение да го прави.

Докато разговарял с обвиняемия, св. Д. чул същия да изрича думите „шматки и „смешници“.

Обвиняемият отказал да подпише изготвената от св. С. заповед за задържане до 24 часа и  след като му била установена самоличността, бил освободен да си тръгне от районното управление.

След като обвиняемият напуснал сградата на РУ-Несебър, св. Д. разпоредил на полицейските служители, които са присъствали на случилото се с обвиняемото лице, да изготвят докладни записки.

На 06.10.2020г. свидетелите С. и Д. саморъчно изготвили такива.  Свидетелите Т., Х., Т. и Г. изготвили докладни записки на 09.10.2020г., след като и на тях изрично им било разпоредено да го направят.

Документите, описващи действията и задържането на обвиняемия, били изпратени по компетентност на СГП, като било образувано настоящото наказателно производство. Действията по разследване по досъдебното производство били извършени от следовател при СО- СГП.

 

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, доказателствени средства и способи,както следва – от показанията на свидетелите, дадени от същите в хода на досъдебното производство, приобщени към доказателствената маса на основание чл.378, ал.2, вр.чл.283 от НПК: З.Г.С., Р.В.Т., З.Л.Д., М.Д.Х., И.Е.Г., Г.А.Т. и Д.К.Д..

Приетите от съда фактически обстоятелства се установяват и от показанията на процесните свидетели: З.Г.С., Р.В.Т., З.Л.Д., М.Д.Х., Г.А.Т. и Д.К.Д. и И.Е.Г. /частично/, събрани в хода на съдебното следствие, чрез непосредствения им разпит, както и от обясненията на обвиняемия П.С.П. /частично/, дадени в съдебно заседание на 01.12.2022г.                  Доказателствените си изводи относно релевантните за процеса факти съдът изгради от писмените доказателствени материали по делото, приобщени отново на основание чл. 283 от НПК: докладна записка УРИ 304р-24051/06.10.2020г., докладна записка 304р-24355/09.10.2020г., докладна записка УРИ 304р-24049/06.10.2020г., докладна записка УРИ 304р-24364/09.10.2020г., докладна записка УРИ 304р-24408/12.10.2020г., докладна записка УРИ 304р-24377/09.10.2020г., докладна записка УРИ 304р-25068/20.10.2020г., копие на заповед за задържане № 304зз-534/06.10.2020г., копие на ежедневна ведомост на личен състав от група ООР при РУ-Несебър УРИ 304р-17622/06.08.2020г., копие на разпореждане за патрулно-постова дейност УРИ 304р-23691/01.10.2020г., копие на дневен регистър за пост УРИ 304р-9827/10.05.2020г., копие на ежедневна ведомост на личен състав от пътна полиция при РУ-Несебър УРИ 304р-18489/06.08.2020г., копие на приложение № 11-ежедневна форма на отчет УРИ 304р-24012/06.10.2020г., копие на приложение № 11-ежедневна форма на отчет УРИ 304р-24016/06.10.2020г. /всички документи са приложени в том 6 от ДП/, справка за съдимост за П.С.П., писмо изх.№60896/13.11.2020г. от административния ръководител на РС-Несебър, касаещо заеманата от обвиняемия длъжност, копие на справка за нарушител/водач за П.С.П., писмо изх.№ ВСС-12314/02.12.2020г.,  седем броя кадрови справки за З.Г.С., Р.В.Т., З.Л.Д., М.Д.Х., Г.А.Т., Д.К.Д. и И.Е.Г. /всички документи са приложени в том 4 от ДП/, писмо началника на РУ-Несебър, с рег.№ 304000-18265/2022г. /л.339 от съдебното дело/.

Съдът възприе приетата по делото фактическа обстановка и въз основа на способите за доказване: комплексна видео-техническа и лицево идентификационна експертиза / том.5 от ДП/ и допълнителна  комплексна видео-техническа и лицево -идентификационна експертиза /л.215-268 от съдебното дело/, както и от приобщените по надлежния процесуален ред по делото веществени доказателства-носители на електронни данни /СД/, приложени в том 3, 4 и 5 от ДП, включително и снимка /л.7 от том 6 от ДП/.

На първо място съдът намира  за необходимо да укаже, че с оглед характера на проведеното наказателно производство, протекло по особените правила, уредени в глава 28 от НПК, то съдът, съгласно чл.378,ал.2 от НПК, може да преценява събраните както в съдебното следствие, така и в досъдебната фаза доказателства.

С оглед на тази процесуална възможност, то съдът е приобщил по реда на чл.283 от НПК към доказателствената маса писмените доказателствени средства-протоколите за разпит на свидетели, съдържащи показанията на свидетелите, разпитани в хода на досъдебната фаза.

Съдът намира, че извършените в хода на досъдебното производство разпити на свидетели са проведени при стриктно спазване на правилата на НПК, като протоколите, съдържащи въпросните гласни доказателствени средства, са изготвени съобразно изискванията на процесуалния закон.

Поради това съдът следва да подложи на обсъждане тези доказателствени средства на общо основание с доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие.

Настоящият съдебен състав намира за необходимо, с оглед постигане на яснота и доказателствена обоснованост на мотивите, първо да започне с обсъждане на доказателствения материал, възпроизвеждащ в процеса доказателствени факти, изясняващи приетата от съдебния състав и описана в мотивите фактическа обстановка.

Доказателствени факти, изясняващи релевантните за предмета на делото обстоятелства, изясняващи времето, мястото и конкретните действия на обвиняемия в процеса се възпроизвеждат от гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите З.С., Р.Т., З.Д., М.Х., Г.Т. и Д.Д.

Свидетелите С., Т., Д. и Х. непосредствено са възприели факти, установяващи конкретното поведение на обвиняемия и извършените от него действия  на мястото- КПП „ХИТ 90“, намиращ се на пътя от гр. Несебър към курортен комплекс „Слънчев бряг“, в близост до хотел „Котва“.

Показанията на св. С. както от досъдебна фаза, така и от съдебната фаза на процеса разкриват една последователност, логичност и непротиворечивост при възпроизвеждане на фактите, описващи мястото, на което той и останалите свидетели- Т., Д. и Х. са се намирали, когато обвиняемият се появил, управлявайки велосипед.

Изясняват се от показанията на св. С. конкретните думи, които е казал на обвиняемия, отнасящи се до светлината, излъчвана от велосипеда и последвалото поведение на последния, изразяващо се в спиране и слизане от велосипеда, връщане и приближаване до свидетеля, с  неуважителното и груб обръщение към него, с думите: „Кой си ти и какво искаш от мен, бе?“, посягане с ръка към униформената риза на свидетеля и разкъсване на джоба й, поставянето на белезници на обвиняемия, и думите, с които същият започнал да нарича полицейските служители- „шматки, глупаци, смешници,“.

Тези показания намират изцяло доказателствена подкрепа от гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите Т. и Д..

Свидетелите Т. и Д. са били  в близост до св. С. и непосредствено са възприели същите факти, като последният.

Св.Т., в показанията си пред разследващ в досъдебната фаза и в тези, дадени в хода на съдебното следствие потвърждава казаното от св. С., касателно думите, които същият е казал на обвиняемия във връзка  с излъчваната от велосипеда светлина.

В показанията си св. Т. потвърждава и казаното от св. С. относно последвалите от страна на обвиняемия действия: приближаването до С. и неуважителното и грубо обръщение към него, посягане с ръка към униформената риза на свидетеля и последвалото й разкъсване, както и думите, с които П. наричал полицейските служители: „боклуци“, „шматки“, „смешници“.

Свидетелят Д. по същия начин хронологично възпроизвежда в дадените от него показания както в досъдебната, така и в съдебната фаза на процеса фактически твърдения, описващи фактическата обстановка, установяваща се от показанията на свидетелите С. и Т..

Свидетелят непосредствено е възприел движението на управлявания от обвиняемия велосипед, силната единична светлина, която е излъчвало превозното средство, по повод на която св. С. се е обърнал към обвиняемия и незабавно последвалите от последния вербални и физически действия към св. С.. Св.Д. твърди, че П.  грубо и неуважително се е обърнал към св. С., след това разкъсал джоба на ризата му, както и казал по адрес на  полицейските служители обидни думи: „смешници“, „шматки“, „мишки“.

Допълнително св.Д. посочва в показанията си, че обвиняемият го е заплюл в краката, след което му е казал „Ти какво мълчиш бе?“.

От показанията на св. Д. се изяснява, че е разпознал обвиняемия като съдия, работещ в РС-Несебър, едва когато последният  е бил в близост до св. С..

Свидетелят Х. също е възприел фактически данни, разкриващи обективната истина по делото, а именно казаното от С. на обвиняемия относно излъчваната от велосипеда светлина, както и незабавно последвалите действия на обвиняемия П. спрямо св.С..

Х. потвърждава в своите показания от съдебното следствие, както и в тези от досъдебната фаза на процеса, твърденията на свидетелите С., Т. и Д. за думите, които обвиняемият, след като се е приближил до св.С., му е казал, и последвалото посягане и разкъсване на ризата на свидетеля, в следствие на което П. незабавно бил задържан.

Свидетелят Х. твърди в показанията си също, че не е чул обвиняемият да изрича обидни думи, но уточнява, че в момента, в който обвиняемият бил задържан, той излязъл от служебния автомобил  и преместил велосипеда на разстояние 10-15 метра от мястото, както и че не е видял влизането на обвиняемия в автомобила. От тези твърдения на св. Х. следва  извода, че същият не е бил през цялото време в непосредствена близост до останалите полицейски служители и обвиняемия, което логично обяснява и факта, че не е чул последният да изрича обиди по отношение на служителите на реда.

От показанията на св. Х. се изяснява, че и той е разпознал обвиняемия като съдия в РС-Несебър, когато на последния са били поставени белезници, както и че св. Д. също го е разпознал. Свидетелят уточнява, че те го разпознали, тъй като имали много дела в съда, докато останалите двама - С. и Т., не разпознали обвиняемото лице.

Обстоятелствата, че обвиняемият нито е казал имената си пред полицейските служители, нито им е представил документи за самоличност, се изясняват от показанията на свидетелите С., Т., Д. и Х..

Фактическите твърдения на процесните свидетели намират доказателствена подкрепа от показанията на св. Д., който при разпита му проведен от орган на досъдебното производство, така в съдебно заседание заявява, че обвиняемият му е казал, че нямал никакво намерение да се легитимира пред полицейските служители.

Приетите от съда фактически обстоятелства, описващи действията на обв. П. в служебен автомобил марка „Грейт Уол“, с peг. № ******, докато той и св. С. и Т. пътували от мястото- КПП „ХИТ 90“ до сградата на РУ-Несебър, се установяват от показанията на последните двама свидетели.

И двамата свидетели са категорични относно обстоятелствата къде е седял обвиняемия в служебния автомобил, че са усетили, че обвиняемият лъхал на алкохол, както и че не са разговаряли с него.

Относно конкретните обидни думи, които обвиняемият е изричал  докато е пътувал в автомобила, същите съдът е приел, че се установяват от показанията на свидетеля С., дадени от същия в досъдебна фаза на процеса.

Съдът не намира основание да не кредитира показанията в тази им част, тъй като свидетелят, след като му бяха прочетени, заяви, че ги поддържа, докато в показанията си в съдебното следствие не бе категоричен относно това обстоятелство.

Въпреки че липсват в показанията на св. Т. конкретни твърдения, че обвиняемият е изричал в автомобила обидни думи по техен адрес, то това не опровергава показанията на св. С. в тази им част, тъй като Т. уточнява в показанията си от досъдебното производство, че не си спомня дали обвиняемият изобщо е говорел нещо.

Установява се от показанията на двамата свидетелите и приетото от съда фактическо обстоятелство, че обвиняемият е наплюл в лицето св. С..

 Свидетелите С. и Т. са категорични в показанията си, че след като служебният автомобил спрял на паркинга на сградата на РУ-Несебър, св. С. отворил задната лява врата, за да излезе от автомобила обвиняемия, когато последният го погледнал и го наплюл по лицето.

Противоречието в показанията на св. Т. от съдебната и досъдебната фаза на процеса дали обвиняемият е наплюл св. С. докато  е седял в автомобила или след като е излязъл от него съдебният състав не немира за съществено. Свидетелят е категоричен и при двата му разпита, че е видял как П. е наплюл С., като това обстоятелство, което е меко казано обидно, цинично и вулгарно, логично е да бъде запаметено, а не факта, в каква позиция обвиняемият го е извършил.

         Приетата от съда фактическа обстановка, относно случилото се в сградата на РУ-Несебър, включително и за поведението на обвиняемия и извършените от него конкретни действия се изяснява в процеса от показанията на свидетелите С., Т., Д., Т. и  Д..

         Свидетелят С. посочва в показанията си, че е влязъл в дежурната стая, за да не се конфронтира с обвиняемия, който му заявил, че е бил следен от полицейските служители.

Обстоятелството, че С. е бил в дежурната стая се установява и от показанията на свидетелите Т., Д., Т. и  Д..

         По-късното пристигане в сградата на свидетелите Д. и Х. се изяснява освен от показанията на въпросните свидетели, така и от показанията на свидетелите Т., Т. и С..

Конкретните приети от съда думи, които обвиняемият е изрекъл във фоайето на сградата на районното управление, са чути непосредствено от свидетелите С., Т., Д., Т. и  Д. и за които същите дават достоверни показания.

Свидетелят Т., който по това време бил дежурен полицай в районното в гр. Несебър, твърди в показанията си, дадени както в съдебното следствие, така и от тези от досъдебната фаза на процеса, че когато излязъл от дежурната стая същият е чул обвиняемият да употребява думите: „тъпанари“, „шматки“, „глупаци“.

         Свидетелите С., Д., Т. и Д.   също посочват в показанията си, че са чули обвиняемият да изрича във фоайето на сградата на РУ-Несебър обидни думи, конкретизирайки всяка една от тях.

Приетите от съда обстоятелства, че когато св. С. излизал от дежурната стая и се появявал във фоайето, обвиняемият агресивно се насочвал към него, като бил възпиран от останалите намиращи се на мястото полицейски служители, както и че обвиняемия  казал по адрес на  С.: „Трябваше да го ударя.“, се установяват от гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите С., Т. и Д.. 

Обстоятелства, приети от съда за установени, касаещи поведението на обвиняемото лице във фоайето на сградата на полицейското управление, изразяващо се в демонстрирано обидно и неуважително отношение към служителите на реда и незачитане на самата институция, състоящо се в това че е запалил цигара, вдигнал краката си на перваза и пуснал на мобилния си телефон музика, се възпроизвеждат в процеса от показанията на свидетелите С., Т., Д., Д. и Х.. В подкрепа на тези гласни доказателствени средства е заключението на допълнителна комплексна видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза, вещите лица по която са изследвали видеозаписа от камерата, монтирана във фоайето на сградата на РУ-Несебър, като надлежно са онагледили и описали  тези обстоятелства.

Фактическите дадености, приети от съда за безспорно установени по делото, относно отказа на обвиняемия да подпише заповедта за задържане, напускането на последния на сградата на РУ-Несебър и изготвянето на докладни записки по случая, се възпроизвеждат по делото както от показанията на свидетелите С., Т., Д., Х., Т. и Г., така и от писмените документи, имащи характер на доказателства: докладна записка УРИ 304р-24051/06.10.2020г., докладна записка 304р-24355/09.10.2020г., докладна записка УРИ 304р-24049/06.10.2020г., докладна записка УРИ 304р-24364/09.10.2020г., докладна записка УРИ 304р-24408/12.10.2020г., докладна записка УРИ 304р-24377/09.10.2020г., докладна записка УРИ 304р-25068/20.10.2020г., копие на заповед за задържане № 304зз-534/06.10.2020г.

Заеманите от свидетелите С., Т., Д. и Х. длъжности в структурите на МВР към инкриминираният период, както и разпределението им по автопатрули за времето от 19:30 часа на 05.10.2020г. до 07:30 часа на 06.10.2020г. се изясняват от писмените доказателства: копие на ежедневна ведомост на личен състав от група ООР при РУ-Несебър УРИ 304р-17622/06.08.2020г., копие на разпореждане за патрулно-постова дейност УРИ 304р-23691/01.10.2020г., копие на дневен регистър за пост УРИ 304р-9827/10.05.2020г., копие на ежедневна ведомост на личен състав от пътна полиция при РУ-Несебър УРИ 304р-18489/06.08.2020г., копие на приложение № 11-ежедневна форма на отчет УРИ 304р-24012/06.10.2020г., копие на приложение № 11-ежедневна форма на отчет УРИ 304р-24016/06.10.2020г.

Чрез назначените и изготвени както в хода на досъдебното производство, така и в съдебното следствие видео-техническа и лицево -идентификационна експертиза и допълнителна  комплексна видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза, които съдът кредитира като пълни и обосновани, почиващи на специалните знания на експертите, с оглед на тяхната процесуална природа в наказателния процес, а именно като способ за доказване, се извършва проверка на събраните гласни доказателствени средства. Експертите, изследвали записа от камера, монтирана във фоайето на сградата на РУ-Несебър, успяват да установят част от лицата, които са заснети в ранните часове на 06.10.2020г., а именно обвиняемото лице, както и свидетелите Р.В.Т., З.Л.Д. и Д.К.Д., което потвърждава твърденията на  въпросните лица, за присъствието им по същото време на  процесното място.

Изяснява се от допълнителната  комплексна видео-техническа и лицево идентификационна експертиза и за  действия, предприети от  П.С.П., докато същият се е намирал във въпросното помещение: неколкократно насочване към служителя с прошарената коса /това лице от показанията на свидетели се установи, че е св. С./; свободно придвижване  в различни части от помещението; преминаване в странично помещение; пушене на цигари във фоайето; вдигнати крака на перваза на прозореца. Т.е. потвърждават се обстоятелства, за които дават показания и разпитани в хода на делото свидетели.

Съдът кредитира като веществено доказателство и фотоснимка, приложена на л.7  от том 6 от ДП. Същата е направена от св. Д. със съгласието на св. С., който е заснет. Снимката е направена преди образуване на досъдебното производство, поради което се явява веществено доказателство по смисъла на чл.109 от НПК, а не веществено доказателствено средство, от визираните в чл.125,ал.1 от НПК. Същата обективира информация, визуализирайки скъсаната част от дрехата на св. С., както и обстоятелството дали е част от лятна или зимна полицейска униформа.

Пълният, обективен и всестранен анализ на обсъдените до момента доказателства, доказателствени средства и способи за доказване, по един безспорен и категоричен  начин изяснява приетата от съда фактическа обстановка.

Относно показанията на св. И.Г., дадени от същия в хода на съдебното следствие, то настоящият съдебен състав ги кредитира в частта, в която свидетелят излага твърдения, описващи пристигането на обвиняемия, придружаван от свидетелите Т. и С. ***. Съдът кредитира и показанията на св. Г. и в частта им, съдържаща твърдения, че обвиняемият е бил въведен във фоайето на процесната сграда, където престоял до освобождаването му, включително и че по време на престоя му слушал музика на телефона си.

Съдът подложи на внимателен анализ показанията на св. Г. от съдебното следствие, тъй като в част от същите последният излага твърдения, които не намират доказателствена подкрепа в обсъдената доказателствена съвкупност, с оглед на което съдът изпълни изискването на  чл.305,ал.3 от НПК.

         Едно от първите твърдения на св. Гаврилов  в показанията му от съдебната фаза е, че „онемял“, когато видял да водят съдия с белезници.

Това изказване красноречиво показва изразеното от свидетеля страхопочитание към магистрата, което се разкрива и от използваната от свидетеля в тези показания интонация, модулирайки изказа си по такъв начин, създавайки внушение, че обвиняемият безпричинно е бил арестуван  и отведен в районното управление без да е извършил нещо нередно.

Свидетелят Г. пропуска в показанията си да посочи  действията на обвиняемия, който агресивно се насочвал към св. С., при появата на последния във фоайето, като бил възпиран от останалите намиращи се на мястото полицейски служители. Това поведение по категоричен начин се установява както от гласни доказателствени средства, така и от заключението на допълнителната  комплексна видео-техническа и лицево идентификационна експертиза.

Относно поведението на обвиняемия в сградата на районното управление съдът намира за необходимо да спомене възпроизвеждащите се в процеса от показанията /както от съдебната, така и от досъдебната фаза/ на св. Т. фактически твърдения. Свидетелят, който е бил в дежурната стая твърди, че е излязъл от нея провокиран от крясъците на обвиняемия, който изричал обидни думи и  демонстрирал агресивно поведение.

На следващо място, от визуализацията на изследвания от вещите лица видеозапис, включително и от подробното фактическо описание на кадрите в изследователската част на допълнителната  комплексна видео-техническа и лицево- идентификационна експертиза се установява, че св. Т. е лицето, което първоначално настанява обвиняемия да седне на стол, като в този момент друг полицейски служител /лицето не е идентифицирано от вещите лица/ с къси ръкави напуска фоайето.

От процесната експертиза се установява, че св. Т. е  служителят, който е позволил обвиняемия да се премести от първоначалното място, където е седял,  на стол до прозореца, което напълно опровергава твърденията на св. Г., че той е поканил обвиняемия да седне на стол, като е останал да разговаря с  него няколко минути.

Опровергават се показанията на св. Г. от съдебната фаза на процеса и относно униформата, с която св. С. е бил на 05 и 06.10.2020г.

Г. твърди, че въпросният свидетел е бил със зимна униформа, което изцяло се опровергава от показанията на свидетелите Д., Д., Т. и Х., както и от вещественото доказателство-фотоснимка, приложена на л.7  от том 6 от ДП.

Твърденията на свидетеля Г., че не бил чул обвиняемия да изрича „шматки“, „мишки“, „смешници“ или други обидни думи, докато е бил в сградата на районното управление, се опровергават от показанията на свидетелите  С., Т., Д., Т. и  Д..

Обяснение за този паметов пропуск на св. Г. вероятно е и фактът, че свидетелят  по същото време е изпълнявал служебните си задължения като пост №1, което не му е позволявало да престоява през цялото време в фоайето, където се е намирал обвиняемия, извод, който следва от самите  твърдения в показанията на свидетеля, че е влизал във фоайето на десет минути.

Пример за доводите на съда, че св. Г.  създава внушение, че обвиняемият безпричинно е бил арестуван  и отведен в районното управление, са показанията на последния от съдебно заседание, проведено на 05.10.2021г., в които същия посочва, че след като обвиняемият бил освободен и напуснал сградата на районното, полицейски служители, замесени в случая с него, започнали да попълват документи, като свидетелят твърди, че е чул св. Х. да казва на св. Т. какво да пише.

Тези твърдения на св. Г. се опровергават както от показанията на свидетелите Х. и Т., които съдът е преразпитал в съдебно заседание, проведено на 07.12.2021г., така и от изготвените и приложени по делото още от досъдебната му фаза писмени документи-заповед за задържане и докладни записки.

При проведения разпит на свидетелите Х. и Т. на 07.12.2021г. и двамата заявяват, че на дата 06.10.2020г. нито един от тях не е  съставял докладна записка или друг документ във връзка със случая с обв. П..

И двамата свидетели Х. и Т. посочват, че докладните, които са изготвили във връзка с процесния случай, са от 09.10.2020г., като никой от колегите или преките началници не им е повлиял при изготвянето им.

Тези твърдения на свидетелите се потвърждават от писмените документи- докладни записки и заповед за задържане, видно от които на 06.10.2020г. докладни записки са съставени единствено от свидетелите С. и Д., а заповедта за задържане за 24 часа по ЗМВР на обвиняемото лице е изготвена от св. С.. 

Х. и Т. са изготвили докладни записки по случая на 09.10.2020г.

Не на последно място съдът  намира за необходимо да посочи, че в тази част показанията на св. Г. противоречат на неговите от досъдебната фаза на процеса, които съдът е приобщил към доказателствената маса на основание чл.378, ал.2, вр.чл.283 от НПК.

В тези показания св. Г. изрично посочва, че когато не е бил във фоайето и вратата между него и фоайето била затворена, той не е имал възможност да чуе какво се говори във фоайето.

По всички тези съображения съдът прие за недостоверни показанията на свидетеля Г.  в тези им  части.

Що се отнася до обясненията на  обвиняемия П.П., съдът  е длъжен също подробно да ги анализира.

Обясненията,  като предвидено в закона гласно доказателствено средство, представляват възпроизвеждане от обвиняемия в свободен разказ на фактически дадености,  свързани с предмета на делото.

Пеналистичната теория е възприела,  че обясненията са и средство за защита, позволяващо на обвиняемия да изложи обстоятелства, с които да обори обвинението.

Именно поради двойствения  характер на обясненията, както и с оглед на тяхната доказателствена същност, която е на първичен източник на преки доказателства, то настоящият съдебен състав намира за необходимо подробно да обсъди въпросното гласно доказателствено  средство.

Настоящият съдебен състав след подробен анализ на обясненията на обв. П. от съдебната фаза на процеса както поотделно, така и в съвкупност с останалата доказателствена маса, ги намира за достоверен източник на доказателствени факти в частта им, в която се възпроизвеждат фактически твърдения за времето и мястото, където е управлявал велосипед, мястото, където са били полицейските служители, както и факта, че единият от тях се е обърнал към  обвиняемия по повод силата на светлината, идваща от велосипеда му.

Съдът не кредитира обясненията на обвиняемия, съдържащи конкретните думи, с които св. С. се е обърнал към него, като в тази им част ги намира за недостоверни, изцяло опровергаващи се от показанията на свидетелите С., Д., Т. и Х., които съдът подробно по-горе в мотивите е обсъдил.

От обясненията на обвиняемия, дадени от последния в съдебно заседание на 01.12.2022г. се изяснява, че не е спрян със стоп палка за проверка нито по друг начин, а сам е решил да спре движението на управлявания от него велосипед, следствие на казаното от св. С., което изцяло кореспондира с твърденията, съдържащи се в показанията на свидетелите С., Д., Т. и Х., че не са го спрели за полицейска проверка, нито са имали намерение да го правят.

Обстоятелството, че обвиняемият сам е спрял, тъй като е бил  подразнен от думите на св. С., се изяснява от неговите обяснения: „приех, че грозното викане се отнасяше за мен“.

Твърденията на обвиняемия за последвалите събития, че без каквото и да е поведение от негова страна, с което да провокира полицейските служители е  бил задържан на мястото, били му поставени белезници, след което бил качен в служебния полицейски автомобил, съдът намира за изцяло недостоверни, тъй като не само се опровергават от показанията на свидетелите С., Д., Т. и Х., но и противоречат на правилата на формалната логика, тъй като самият обвиняем твърди, че не е спиран за полицейска проверка.

На следващо място, в  обясненията на обвиняемия съдът констатира съществено противоречие с показанията на полицейските служители,  които били на мястото КПП „ХИТ 90“.

Обвиняемият твърди в обясненията, че  след като се е приближил до полицейския служител, който вербално се е обърнал към него, го е познал във връзка със служебните му задължения като съдия /тези обяснения се отнасят до св. С./.

Три абзаца след това обвиняемият посочва, че имало четири униформени, от които бил разпознал единствено З.Д., който бил разпитвал като автоконтрольор,  а останалите трима не е успял.

Това изцяло противоречи на показанията на свидетелите С., Д., Т. и Х., от които се изяснява, колко  полицейски служители са били на мястото, като липсват други доказателства, от които да се изяснява, че и други полицейски служители е имало на процесното място тогава.

Съдът намира за недостоверни, опровергаващи се от доказателствената съвкупност, обсъдена по-горе в мотивите, обясненията на обвиняемия, съдържащи твърдения за пребиваването му в сградата на РУ-Несебър, като съдебният състав намира, че в тази им част обясненията представляват единствено негова защитна версия.

Динамиката на събитията и тяхната хронология, описващи поведението на обвиняемия от пристигането му в сградата на районното управление до напускането й, включващо казаните от обвиняемия по адрес на полицейските служители обидни думи, агресивното му поведение към св. С., когато последният се появявал във фоайето, пушенето, слушането на музика, вдигането на краката на перваза по категоричен начин се изясняват от показанията на З.С., Р.Т., З.Д., Г.Т., Д.Д., М.Х., както и от допълнителната комплексна видео-техническа и лицево - идентификационна експертиза.

По изложените съображения съдът не кредитира в цялост обясненията на обв.П..

Що се отнася до показанията на свидетелите З.С., З.Н.и А.К., разпитани в хода на досъдебното производство, показанията на които съдът е приобщил по реда на чл.378,ал.2 вр. с чл.283 от НПК, намира следното:

Относно показанията на св. С., съдът приема, че същите представляват производен доказателствен източник на преки доказателства в частта им, в която свидетелката посочва фактически твърдения за случилото  се на 06.10.2022г., които същата е узнала от нейния съпруг-св. З.С..

Показанията на свидетелката са и преки доказателства за непосредствено възприетите от нея факти, касателно емоционалното състояние на С., следствие на въпросния случай, както и скъсаната част от униформената му риза.   

Всички тези обстоятелства, възпроизвеждащи се от показанията на св. С., намират доказателствена подкрепа в обсъдената доказателствена съвкупност.

Изрично, що се отнася до скъсаната риза на св. С., то това обстоятелство по категоричен начин, както съдът неведнъж посочи, се установява от показанията на З.С., Р.Т., З.Д., Г.Т., Д.Д., М.Х., от вещественото доказателство-фотоснимка, включително и от показанията на св. Г., който също споменава в показанията си в съдебно заседание за скъсан джоб на ризата на св. С..

Налице е противоречие между показанията на З.С. и З.Н., касаещо зашиването на скъсаната част от ризата на св. С..

Това противоречие се отнася до събитие, което е ирелевантно за предмета на делото, поради това и съдът не е правил опити да го отстрани чрез събирането на допълнителни доказателства.

На съдебният състав е необходимо  да обоснове вътрешното си убеждение относно съществуването или не на релевантни фактически обстоятелства въз основа на събраната и проверена по съответния ред доказателствена маса, което изискване съдът в конкретния случай е изпълнил, обсъждайки всяко доказателство и доказателствен източник, изясняващи въпросното обстоятелство-скъсването на ризата на св. С. в областта на левия джоб.

Що се отнася до показанията на св. А.К., то от същите в процеса не се възпроизвеждат доказателствени факти, поради което съдът намира за безпредметно да ги обсъжда.

Фактическите обстоятелства досежно личността на подсъдимия  П.С.П., заеманата от него към дата 06.10.2020г. длъжност съдия в РС-Несебър и съдебното му минало, съдът възприе въз основа на приложените по делото справка за съдимост и писмо изх.№60896/13.11.2020г. от административния ръководител на РС-Несебър.     

Независимо че съдът анализира подробно доказателствената съвкупност по делото, намира за необходимо да  изложи и кратки мотиви, касателно наведените от защитника и обвиняемия доводи,  отнасящи се до достоверността на събраната доказателствена съвкупност.

Относно доводите, че обвиняемият е задържан, с оглед заеманата като съдия длъжност в РС-Несебър, то настоящият съдебен състав не откри по делото доказателства, подкрепящи тази версия.

Не само от показанията на свидетелите С., Т., Д. и Х., но и от обясненията на самия  обвиняем се изясни, че последният не е спрян за полицейска проверка, за да се твърди някакъв  умисъл за провокиране от страна на полицейските служители на обвиняемото лице.

По категоричен начин от доказателствената съвкупност се установи, че именно обвиняемият самоволно е спрял и се е насочил към полицейския служител, който му е казал за силата на светлината, идваща от велосипеда му.

Доказателствената маса позволява на съда да направи извод, че не полицейските служители са провокирали обвиняемия, а последният,който  приемайки казаното от св. С. за неуместна забележка, е решил да му потърси сметка, в подкрепа на което са и думите към него: „Кой си ти и какво искаш от мен, бе?“.

Фактическите данни, възпроизвеждащи се в процеса чрез показанията на свидетелите С., Т., Д. и Х.,  изясняват обстоятелствата, че първите двама не са разпознали обвиняемия, както и че последният не е казал нито имената си, нито е предоставил на полицейските служители документ за самоличност.

Обвиняемият е отказал да представи документ за самоличност и в районното управление, което отново се установи по несъмнен начин по делото от гласните доказателствени средства /за изясняването на това обстоятелство са не само показанията на свидетелите С., Т., Д., Х., но и на свидетелите Д. и Т., включително и на св.Г./.

Приложените от защитника протоколи от съдебни заседания по дела на обв. П. /л.274-284 от съдебното дело/, по които св.  С. се е явявал като свидетел, са от 2015г. и 2017г., т.е. три години преди въпросния случай, като е напълно логично с оглед естеството на работа на свидетеля, предполагаща ежедневно да среща различни хора, да не си спомня, че е виждал обвиняемия в качество на съдия по дела, по които се е явявал.

В насока на изложеното, съдът е длъжен да отбележи, че по делото не бяха събрани доказателства, установяващи преди въпросния случай да е имало какъвто и да било личен или служебен конфликт между обвиняемия и полицейските служители,  което опровергава версията за целенасочени недобросъвестни действия на св. С. или на друг от присъстващите на мястото /КПП „ХИТ 90“/  полицейски служители, да навредят на П. в неговото служебно качество на съдия.

Установеното по безспорен начин по делото обстоятелството  /писмо от началника на РУ-Несебър, с рег.№ 304000-18265/2022г./, че нито полицейските служители, нито служебните автомобили „Грейт Уол“, с peг. № ****** и „Сеат Алтея“, с peг. № ****** са били оборудвани със системи за аудио и видеозапис, само по себе си не обосновава незаконосъобразност на действията на полицейските служители. Съдът не откри в представените от защитника документи: Заповед №8121з-1154/01.09.2017г.; Организационно-технологични правила за работа с автоматизирана информационна система „Видеознамена на пътен контрол“; Заповед №8121з-1155/01.09.2017г., да се съдържа задължително изискване всеки автомобил, за да бъде използван от служителите на реда, да е оборудван с такава система.

Поради това съдът не може да обоснове злонамерени и незаконосъобразни действия от страна на полицейските служители, насочени към съзнателно укриване на видео или аудио запис, направен чрез техническо средство на въпросното място-КПП „ХИТ 90“, т.е. за укриване на доказателства по делото.

 Относно възраженията за скъсаната риза на С., съдът е изложил мотиви, в които е посочил доказателствената маса, съдържаща доазателствени факти, установяващи въпросното обстоятелство.

В тази връзка съдът намира за необходимо да посочи, че и самият Гаврилов в показанията си от съдебната фаза твърди, че св. С. е показвал мястото, където е била скъсана ризата му от обвиняемото лице.

На въпроса защо прокуратурата не е включила самото скъсване на ризата на С. от П. в обвинението, съдът не може да отговори, тъй като това е в дискрецията на държавното обвинение, като съдът указва, че не е признал обвиняемия за виновен за такова деяние.

Доводите, касаещи изготвянето на приложените докладни записки, отново съдът ги е обсъдил при анализа на доказателствата, посочвайки кой от полицейските служители кога е съставил своята докладна записка, като за пълното изясняване на тези обстоятелства съдът допълнително е разпитал свидетелите Т. и Х., от разпита на които съдебният състав не установи недобросъвестно поведение на който и да е от полицейските служители.

Твърденията на обвиняемия, че е имало и други полицейски служители на КПП„ХИТ 90“, съдът както посочи, ги намира за недостоверни, тъй като същите освен че не бяха подкрепени с надлежни доказателства по делото, се опровергаха изцяло от показанията на разпитаните свидетели С., Т., Х. и Д. .

Не на последно място съдът не откри съществени противоречия в показанията на разпитаните свидетели, разколебаващи тяхната достоверност и налагащи обсъждането им съгласно чл.305,ал.3 от НПК, освен в тези на св. Г., които съдът обсъди.

При така извършения пълен, обективен и всестранен доказателствен анализ, настоящият съдебен състав приема за безспорно и категорично доказано от фактическа страна, че обв. П.П., на инкриминираните в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност време и места, е извършил следните действия: казал му с груб тон на св. С. „Кой си ти и какво искаш от мен, бе?“, посегнал с дясната си ръка и хванал левия гръден джоб на полицейската униформена риза на С., като обиждал полицаите с думите „шматки, глупаци, смешници, боклуци, мишки“, изплюл се в краката на стоящия в близост З.Л.Д. - младши автоконтрольор в РУ - Несебър при ОДМВР - гр. Бургас и му казал „Ти какво мълчиш, бе ?“, след което П. бил качен на задната седалка отляво (зад мястото на водача) в патрулен полицейски автомобил и отведен до сградата на РУ - Несебър при ОДМВР - гр. Бургас, като по време на пътуването в продължение на около пет минути П. продължавал да обижда намиращите се в автомобила полицаи С. (намиращ се на мястото на водача и управляващ автомобила) и Т. (намиращ се в дясната част на задната седалка) с думите „глупаци, смешници, шматки“, около 00:40 часа автомобилът спрял пред сградата на РУ - Несебър при ОДМВР - гр. Бургас, С. отворил задната лява врата на автомобила и поканил П. да излезе, П. наплюл С. в лицето, а след като бил изведен от автомобила и въведен в сградата на районното управление, отправял на висок глас обиди към полицаите, с думите: „глупаци, тъпанари, шматки“.

Събраната по делото доказателствена съвкупност не позволи на съдебния състав да приеме за установенo инкриминираното в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност поведение на обвиняемия, изразяващо се в това „да се е опитвал да осуети задържането си, като се дърпал“.                                                           Нито един от свидетелите С., Т., Д. и Х. не заявява в показанията си за поведение на обвиняемия, с което последният по някакъв начин да е осуетил задържането си, с оглед на което съдът го оправда на осн. чл.304 от НПК по това фактическото обвинение.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

При така установената фактическа обстановка, съдът счете, че от обективна и от субективна страна обвиняемият П.С.П. е осъществил признаците от състава на престъплението по чл.325 ал.1 от НК.

Изпълнителното деяние на престъплението по чл. 325,ал.1 от НК се състои в извършване на непристойни действия. Такива са всички неприлични, безсрамни и невъзпитани действия, които очевидно противоречат на установения в обществото морал и порядък. Следователно хулиганството, като предвидено в НК престъпление, се извършва само при наличието на едно или повече действия, които по своя характер са скандализиращи до степен, която засяга обществените отношения, които са елементи от обществения ред и спокойствие на гражданите. Престъпният резултат на това престъпление е грубо нарушаване на обществения ред. Освен това, за да е налице този престъпен състав е необходимо да е налице и хулигански мотив. Този мотив се заключава в проявеното явно неуважение към обществото от дееца, като по този начин той демонстрира, че не се смята за обвързан със спазването на общоприетите норми за поведение в обществото и се отнася към тях с явно пренебрежение.

Събраната по делото доказателствена съвкупност в необходимата и изискуема от закона степен на категоричност и безспорност установява от обективна страна, че обв. П.С.П., на 06.10.2020 г., във времевия интервал от 00:30 часа до 00:45 часа, в гр. Несебър, е извършил следните действия: около 00:30 часа, в района на контролно пропускателен пункт (КПП) „ХИТ 90“ на РУ - Несебър при ОДМВР - гр. Бургас, намиращ се на пътя от гр. Несебър към курортен комплекс „Слънчев бряг“, в близост до хотел „Котва“, след като униформен полицейски служител З.Г.С.,*** при ОДМВР - гр. Бургас, му казал със спокоен тон да превключи на по-къса светлина или да наклони надолу фенер, излъчващ светлина, поставен в средата на кормилото на управлявания от П. по пътното платно велосипед, П. спрял велосипеда, слязъл от него, приближил се до С., бутайки велосипеда с лявата си ръка, казал му с груб тон „Кой си ти и какво искаш от мен, бе?“, посегнал с дясната си ръка и хванал левия гръден джоб на полицейската униформена риза на С., като П. обиждал намиращите се на мястото полицейски служители с думите „шматки, глупаци, смешници, боклуци, мишки“, изплюл се в краката на стоящия в близост З.Л.Д., младши автоконтрольор в РУ - Несебър при ОДМВР - гр. Бургас, и му казал „Ти какво мълчиш, бе ?“, след което П. бил качен на задната седалка отляво (зад мястото на водача) в патрулен полицейски автомобил и отведен до сградата на РУ - Несебър при ОДМВР - гр. Бургас, като по време на пътуването П. продължавал да обижда намиращите се в автомобила полицаи С. (намиращ се на мястото на водача и управляващ автомобила) и Т. (намиращ се в дясната част на задната седалка) с думите „глупаци, смешници, шматки“, около 00:40 часа автомобилът спрял пред сградата на РУ - Несебър при ОДМВР - гр. Бургас, С. отворил задната лява врата на автомобила и поканил П. да излезе, П. наплюл С. в лицето, а след като бил изведен от автомобила и въведен в сградата на районното управление, отправял на висок глас обиди към полицаите с думите „глупаци, тъпанари, шматки“.

Съдът приема, че използваните от обвиняемото лице думи: „шматки“, „тъпанари“, „глупаци“, „смешници“, „боклуци“, „мишки“, са обидни, унизяващи честта и достойнството, като същите са били насочени към полицейските служители, в присъствието на които обвиняемият ги е изрекъл. В подкрепа на този извод на съда е фактът, че всяка една от обидните думи е изречена от обвиняемия в множествено число.

Комплексът от извършените от обвиняемото лице действия, които са както физически /посягане и хващане  на ризата на З.С. и наплюването му по лицето,  изплюването в краката на  полицейския служител З.Д./, така и вербални /обръщането му с груб тон към С., с думите: „Кой си ти и какво искаш от мен, бе?“, към Д.: „Ти какво мълчиш, бе ?“, отправените към полицейските служители обиди: „шматки“, „тъпанари“, „глупаци“, „смешници“, „боклуци“, „мишки“/ са груби и непочтени, и по своето съдържание са израз на неприличност, невъзпитаност, безсрамност. Същите представляват акт от страна на обвиняемия към служителите на реда на превъзходство и демонстрация на безнаказаност. Т.е. по своя характер тези действията на обвиняемия П. се явяват непристойни, скандализиращи лицата, които са ги възприели.

Този комплекс от телодвижения е осъществен от обвиняемия спрямо полицейски служители, изпълняващи задължението си по опазване на обществения ред и законността, затова и подобно демонстративно пренебрежително и неуважително отношение е недопустимо и крайно неприемливо от една страна, с оглед запазване на честта и авторитета им като органи на власт, и от друга, тъй като извършител е лице, което е  магистрат, който, съгласно чл. 5 от Кодекс за етично поведение на българските магистрати, следва да демонстрира поведение, основаващо се на принципите за почтеност и благоприличие, като тези действия са  станали достояние на присъстващите както на КПП „ХИТ 90“, така и в сградата на РУ-Несебър лица.

Именно поради това съдът приема, че това поведение на обвиняемия П. представлява грубо нарушение на обществения ред, тъй като изразява явна, брутална демонстрация против установения правов ред.

На следващо място, несъмнено по своето съдържание, както съдът вече посочи,  тези действия на обвиняемия, изразяващи се в заявяването с груб тон към С. „Кой си ти и какво искаш от мен, бе?“, и последвалото посягане и хващане  на ризата на С., включително и наплюването му по лицето,  изплюването в краката на  полицейския служител З.Д. и  обръщението към последния с думите „Ти какво мълчиш, бе ?“, отправените към полицейските служители обиди: „шматки“, „тъпанари“, „глупаци“, „смешници“, „боклуци“, „мишки“,  са неприлични, невъзпитани и безсрамни, като чрез тях обв.П. ясно и недвусмислено е изразил неговата открита явна демонстрация на незачитане на нормите, гарантиращи не само обществения ред, но и на тези защитаващи честта и достойнството на гражданите, включително и на правилата за етично поведение на магистратите.

От субективна страна, хулиганството може да бъде извършено и при двете форми на умисъла според т.2 на Пост. № 2 от 29.11.1974 г. по н. д. № 4/1974 г., на Пленум на ВС.                                                                                       В конкретния случай съдът приема, че от субективна страна обвиняемият П.С.П. е извършил посоченото деяние при условията на пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 от НК.

За умисъла на обвиняемото лице следва да се съди по неговите обективни действия.

Обвиняемият, без да е провокиран от полицейските служители, в това число без да е имал лични конфликтни отношения с който да е от тях преди това, обръща се с груб тон и посяга на полицейски служител, заплюва го в лицето, заплюва друг полицейски служител в краката и му казва: „Ти какво мълчиш, бе ?“, обижда полицейските служители на „шматки“, „тъпанари“, „глупаци“, „смешници“, „боклуци“, „мишки“, е съзнавал, че с тези си действия грубо нарушава обществения ред и изразява явно неуважение към обществото. В  съзнанието на подсъдимия е било отразено, че същият демонстрира  пренебрежителното си отношение към обществения ред чрез всички извършени от него физически и вербални действия, като пряко е целял с това свое поведение грубо да наруши обществения ред и да покаже явното си неуважение към обществото.

Съдът счита, че извършеното от обвиняемия П. деяние представлява престъпление по чл.325,ал.1 от НК, а не   административното нарушение-дребно хулиганство.

Разграничението между дребното хулиганство и престъплението хулиганство е направено в ППВС № 2 от 29.VІ.1974 г. на ВС. Конкретиката на инкриминираното деяние недвусмислено характеризира действия на обвиняемия като непристойни във висока степен: посегателството срещу реда и общественото спокойствие е било осъществено чрез демонстративни физически и вербални действия, извършени от действащ магистрат, призван да спазва и прилага закона.

Такова поведение на обвиняемия без съмнение представлява грубо незачитане на установения в държавата порядък и демонстрира явно неуважение към нормите на поведение на човека в обществото, с което  последният осъществява обективната страна на престъплението по чл. 325, ал. 1 от НК.

Обвиняемият, с чувство на безнаказаност е извършил непристойните действия, с оглед на което съдът счита, че няма основание да приеме извършеното от  П. деяние да е с по-ниска степен на обществена опасност от тези, осъществяващи състава на престъплението по чл.325,ал.1 от НК.

Що се отнася до фактическото обвинение, изразяващо се в това обвиняемият „да се е опитвал да осуети задържането си, като се дърпал“, то доказателствената съвкупност не позволи на съда да направи безспорния извод, че П. е извършил конкретни действия, с които по някакъв начин да е попречил служителите на реда да го задържат.

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:

За престъплението по чл.325, ал.1 от НК законът предвижда наказание лишаване от свобода до две години или с пробация, както и с обществено порицание. От престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди, подлежащи на възстановяване, като П.С.П. не е осъждан и не е освобождаван от наказателна отговорност, с оглед на което съдът намира, че  следва да приложи института на чл.78а,ал.1 от НК, като освободи обвиняемия от наказателна отговорност.

Изхождайки от индивидуализиращи наказанието обстоятелства, то смекчаващо такова съдът приема, че  се явява единствено  чистото съдебно минало на обвиняемото лице.

Като отегчаващи обстоятелства съдът приема скъсването от обвиняемия на ризата  на св. С., поведението на П. ***, изразяващо се в пушене на цигара, слушане на музика и качване на краката си на перваза, както и обстоятелството, че последният е магистрат, който е задължен не само да дава личен пример за висок морал и почтеност в служебната и извънслужебната си дейност, така и да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компроментират честта на магистрата в професията и обществото /чл.5,т.5 и т.6 от Кодекс за етично поведение на българските магистрати/.

При така констатираните смекчаващи и отегчаващи обстоятелства съдът, съобразявайки се със степента на обществена опасност на инкриминираната деятелност, намира, че на обв. П.С.П. следва да наложи административно наказание  “глоба”, в предвидения в закона среден размер от 2500 /две хиляди и петстотин / лева.

 

 ПО РАЗНОСКИТЕ:                                                                             На основание чл. 189, ал. 3 НПК съдът осъди  обв. П.С.П. да заплати в полза на държавата, по сметка на СГП, сумата в размер на 407.45 лв., представляваща направени в хода на досъдебното производство разноски за вещи лица, както и по сметка на СГС, сумата от 971.40 лв., представляваща разноски за вещи лица, направени в хода на съдебното производство по делото, както и десет лева за служебно издаване на два изпълнителни листа.

Така мотивиран съдът постанови решението си.

                                               СЪДИЯ: