Определение по дело №588/2016 на Административен съд - Стара Загора

Номер на акта: 496
Дата: 7 ноември 2017 г.
Съдия: Стилиян Кирилов Манолов
Дело: 20167240700588
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 16 декември 2016 г.

Съдържание на акта Свали акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е  № 349

 

гр.Стара Загора, 07.11.2017г.

 

Старозагорският административен съд, в закрито заседание на седми ноември през две хиляди и седемнадесета година, първи състав:

 

                                                                           СЪДИЯ: СТИЛИЯН МАНОЛОВ

 

при участието на секретаря......................................................, като разгледа адм.д. № 588 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:                                                                   

           

            Производството е по реда на чл. 248 от Гражданско-процесуалния кодекс ГПК/ във вр. с чл.144 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

 

Образувано е по искане от В.Т.П. ***, обективирано в касационна жалба вх.№2138/23.05.2017г., за отмяна на Решение №125/09.05.2017г., постановено по адм.дело №588/2016г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта за присъдените в полза на Община Стара Загора разноски. Съгласно Решение №12629/23.10.2017г. по адм.дело №7666/2017г. по описа на ВАС в тази част касационната жалба има характер на искане по чл.248 от ГПК, вр. чл.144 от АПК и следва да бъде разгледана от Административен съд Стара Загора като искане за изменение на решението в частта за разноските.

 

Насрещната страна – Кмет на Община Стара Загора, не представя отговор в срока по чл.248, ал.3 от ГПК и не взима становище по искането.

 

Съдът намира искането за процесуално допустимо. Разгледано по същество е неоснователно по следните съображения:

 

Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.4 от АПК, когато съдът отхвърли оспорването, подателят на жалбата заплаща всички направени по делото разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат, определено съгласно наредбата по чл.36, ал.2 от Закона за адвокатурата, ако другата страна е ползвала такъв.

 

В разглеждания случай по делото е назначена, изслушана и приета съдебно техническа експертиза, като с протоколно определение от открито съдебно заседание от 18.04.2017г. съдът е определил възнаграждение на вещото лице в размер на 355 лева, за което е издаден и разходен касов ордер. Тази сума е заплатена от ответника – първоначално с внесен депозит за изготвяне на експертизата в размер на 200 лева (л.191) и с последващо доплащане в размер на 155 лева (л.213).

Също така, видно от представените по делото договор за правна помощ №163/09.02.2017г. (л.106) и платежно нареждане от 28.02.2017г. (л.206), се установява, че ответника е заплатил адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева. От представената по делото фактура №**********/10.02.2017г. (л.107) се установява, че така заплатената сума представлява 600 лева – данъчна основа и 120 лева – ДДС.

 

Съгласно разпоредбата на чл.8, ал.2, т.1 от Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес по Закона за устройство на територията, какъвто е настоящия случай, възнаграждението е 600 лева. В §2а от Допълнителните разпоредби на посочената наредба се регламентирано, че за регистрираните по Закона за данъка върху добавената стойност (ЗДДС) адвокати дължимият данък върху добавена стойност се начислява върху възнагражденията по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на ЗДДС. Следователно адвокатското възнаграждение, заплатено от ответника на процесуалния му представител е определено в рамките на регламентираните в Наредба №1/09.07.2004г. размери.

 

Предвид на всичко гореизложено съдът намира, че искането на В.Т.П. ***, обективирано в касационна жалба вх.№2138/23.05.2017г., за отмяна на Решение №125/09.05.2017г., постановено по адм.дело №588/2016г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта за присъдените в полза на Община Стара Загора разноски се явява неоснователно. Предвид обстоятелството, че съдът е отхвърлил оспорването на П., на основание чл.143, ал.4 от АПК, същия следва да понесе всички направени по делото разноски, които в случая са в общ размер на 1075 лева, включващи заплатено от ответника възнаграждение за вещото лице в размер на 355 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 720 лева.

 

         Водим от тези мотиви и на основание чл.248 от ГПК във връзка с чл.144 от АПК, Старозагорският административен съд

 

О   П   Р   Е   Д   Е   Л   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ искането на В.Т.П. *** за изменение на Решение №125/09.05.2017г., постановено по адм.дело №588/2016г. по описа на Административен съд Стара Загора, в частта за присъдените в полза на Община Стара Загора разноски.

 

Определението подлежи на обжалване пред ВАС в 7-дневен срок от съобщаването му на страните.

                                                        

                                                                           СЪДИЯ: