ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 18260
гр. София, 28.04.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 181 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИ ПЛ. ГЕНАДИЕВА Гражданско дело
№ 20231110166109 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХХVІ ГПК.
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.07.2024 г., от
09:30 часа, за когато да се призоват страните.
Изготвя следния проект за доклад по делото:
Предявен е иск за развод поради дълбоко и непоправимо разстройство на брака от А. Д.
срещу Х. Б. Д. с правно основание чл. 49, ал. 1 СК за развод без искане за произнасяне по
вината, обективно съединен с небрачен иск по чл. 56 СК относно ползването на семейното
жилище.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът е подал отговор по исковата молба, в който не
оспорва брачния иск. Предявява и насрещна искова молба по чл. 49, ал. 1 от СК обективно
съединен с небрачен иск по чл. 53 СК относно фамилното име.
УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че носи доказателствената тежест да установи по
делото съществуването на брак, всички положителни факти, които счита, че са довели до
дълбокото и непоправимо разстройство на брака.
УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че следва да предяви всички основания за дълбоко и
непоправимо разстройство на брака като го предупреждава, че непосочени основания,
настъпили и станали му известни до приключване на устните състезания, не могат да
послужат като основание за предявяване на нов иск за развод.
1
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 56 СК, че носи доказателствената
тежест да установи собствеността върху семейното жилище, респективно основанието въз
основа на което последното се е ползвало от страните, както и всички обстоятелства от
значение за ползването му.
УКАЗВА на ищеца по иска с правно основание чл. 53 СК, че носи доказателствената
тежест да установи, че при сключването на брака е променила фамилното си име .
УКАЗВА на ищеца по брачния иск, че следва да се яви ЛИЧНО в първото по делото
съдебно заседание, като при неявяване без уважителна причина и непредставяне на
доказателства за наличие на такава производството ще бъде прекратено (чл. 321, ал. 1 ГПК).
ДОПУСКА събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на един свидетел
при режим на довеждане от ищеца за установяване на фактите, посочени в
доказателственото искане в исковата молба.
СЪДЪТ ПРИКАНВА СЪПРУЗИТЕ КЪМ СКЛЮЧВАНЕ НА СПОРАЗУМЕНИЕ,
МЕДИАЦИЯ ИЛИ ИЗВЪНСЪДЕБНО ДОБРОВОЛНО УРЕЖДАНЕ НА СПОРА.
Указва на съпрузите, че за постигане на съдебно споразумение, следва да се явят лично в
съдебно заседание, както и че при постигане на споразумение за прекратяване на брака им,
производството ще се разгледа по реда на чл. 330 ГПК или чл. 49, ал. 4 СК – развод по
взаимно съгласие и същото ще се разгледа и приключи в едно съдебно заседание, както й че
дължимите за производството държавни такси са по-ниски. Разяснява на страните, че при
останалите два начина за уреждане на спора – медиация и/или извънсъдебно доброволно
уреждане на спора, бракът не може да бъде прекратен, но същите могат да получат помощ за
постигане на помирение помежду им и запазване на брака. Разяснява на съпрузите, че при
сключване на споразумение, медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора
същите ще запазят добрия тон помежду си.
Разяснява на страните, че медиацията е доброволна и поверителна процедура,
регламентирана със Закона за медиацията, предназначена за извънсъдебно разрешаване на
спорове, при която трето, специално подготвено и неутрално лице - медиатор, подпомага
страните да постигнат споразумение. Медиацията може да бъде започната по инициатива на
страните във всеки един етап на висящото пред СРС или СГС производство, но с оглед
интереса им е най-добре това да стане възможно най-рано.
Процедурата по медиация е:
• бърза - отнема много по-малко време от съдебната процедура. Моментът на
окончателното решение при медиацията не зависи от ограничените ресурси на съдебната
институция, а страните са в състояние да го определят;
• доброволна - по всяко време страната може да напусне процедурата, ако прецени, че
продължаването й не е в неин интерес;
• поверителна - никой друг, освен страните и медиатора, не узнава споделеното от
страните по време на провеждането й;
2
• свобода при определяне на решението - в процеса на преговори с помощта на
медиатор страните могат да намерят удовлетворяващо ги решение на спора. като са
свободни да определят решението на всички или част от спорните помежду им въпроси, без
да са обвързани от типичните за съдебното производство формални критерии и предписани
рамки на намеса в техните отношения;
• взаимоизгодна и за двете страни - при медиацията страните могат да открият корена
на проблема помежду си; могат спокойно да споделят с медиатора притесненията си, което
не могат да направят свободно в съда; разпознавайки интересите си, страните са в състояние
да възприемат най-благоприятния път за тяхната реализация; по пътя на взаимните отстъпки
същите могат да постигнат повече и от най-доброто съдебно решение, тъй като осъзнатото
задължение предпоставя и доброволното му изпълнение;
• спестяваща средства - отпада нуждата от участие в процеса на вещи лица, на
свидетели, обуславящо допълнителни разноски.
В процедурата по медиация могат да участват и адвокатите на страните, а в случай на
необходимост страните могат да получат експертно мнение по спорни въпроси, изискващи
специални знания.
Ако страните не постигнат спогодба чрез медиацията, винаги могат да се върнат към
съдебното производство.
Указва на страните, че за намиране на решение на спора си те могат да използват
процедура по медиация към Център по медиация или медиатор от Единния регистър на
медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес: http://mediator.mjs.bg.
Медиацията е платена услуга.
Указва на страните, че могат да ползват услугите и на действащия по Програма
„Спогодби“ към Софийския районен съд Център за спогодби и медиация, които към
момента се предоставят безплатно за страни по висящи пред Софийския районен съд дела.
За повече информация и връзка с координатора на Програма ”Спогодби” страните могат да
се обърнат към Мариана Николова на тел. 02/8955 423, мобилен телефон: 0889 515 423,
електронна поща: ********@***.*******, адрес: гр. София, бул. „Цар Борис III“ № 54, ет. 2,
ст. 204.
УКАЗВА на страните, че при постигане на споразумение същите следва
да се явят ЛИЧНО в насроченото открито съдебно заседание.
Указания за страните:
Съгласно чл. 40, ал.1 ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец в
чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват
съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България.
Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на
страната.
Съгласно чл. 40, ал.2 ГПК Когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен адресат, всички
3
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За тези последици те трябва да
бъдат предупредени от съда при връчване на първото съобщение.
Съгласно чл. 41, ал.1 ГПК страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който
е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми
съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и когато тя е посочила електронен
адрес за връчване. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната.
Съгласно чл. 41, ал.2 ГПК при неизпълнение на задължението по ал. 1, както и когато
страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е променила, без да уведоми съда,
или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички съобщения се прилагат към
делото и се смятат за връчени. За тези последици страната трябва да бъде предупредена от
съда при връчване на първото съобщение.
Определението е окончателно. Препис от същото да се връчи на страните, като на ищеца
се връчи и препис от отговора.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4