Решение по дело №862/2020 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 426
Дата: 28 юли 2020 г. (в сила от 13 август 2020 г.)
Съдия: Асен Иванов Даскалов
Дело: 20204430200862
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 12 май 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

№ …                   2020 – та година        град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

РАЙОНЕН СЪД - ***           ХІІ  наказателен състав

На двадесет и осми юли през две хиляди и двадесета година

В публично заседание в следния състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:        АСЕН ДАСКАЛОВ

 

при участието на съдебния секретар ИГЛИКА ВАСИЛЕВА, като разгледа докладваното  от  съдията ДАСКАЛОВ АНД № 862 по описа  за 2020 - та година

и на основание доказателствата по делото и Закона

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА обвиняемия А.Б.Н. – роден на *** ***, настоящ адрес:***, ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.07.2018 година в град *** и град ***, при условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповед за защита от домашното насилие, както следва:

1.    На 19.07.2018 година в град ***, пред детска градина „***“ не изпълнил Заповед за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 година по гражданско дело № 1148/2018 година по описа на Районен съд – ***, с която на основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН му е забранено да приближава Н.Г.К.ЕГН ********** на по-малко от 100 метра, да приближава жилището, в което същата живее, местоработата й в гр. ***, местата й за социални контакти и отдих, както и детска градина „***“ в град ***;

2.    На 19.07.2018 година в град ***, улица „***" № ** не изпълнил Заповед за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 година по гражданско дело № 1148/2018 година по описа на Районен съд – ***, с която на основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН му е забранено да приближава Н.Г.К.ЕГН: ********** на по-малко от 100 метра, да приближава жилището, в което същата живее, местоработата й в гр. ***, местата й за социални контакти и отдих, както и детска градина „***“ в град ***

- престъпление по чл. 296, ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го ОСВОБОЖДАВА ОТ НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и му налага административно наказание ГЛОБА  в размер на 1500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва и протестира в 15-дневен срок от днес пред Окръжен съд - ***.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Решение №426/28.07.2020г. по АНД862/2020г. по описа на РС - П.

 

 

Р.П.– П. е внесла мотивирано постановление с предложение да бъде освободен от наказателна отговорност с налагане на административно наказание А.Б.Н. ЕГН: ********** – за това, че на 19.07.2018 година в град *** и град ***, при условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповед за защита от домашното насилие, както следва:

1.      На 19.07.2018 година в град ***, пред детска градина „***“ не изпълнил Заповед за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 година по гражданско дело № 1148/2018 година по описа на Районен съд – ***, с която на основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН му е забранено да приближава Н.Г.К.ЕГН ********** на по-малко от 100 метра, да приближава жилището, в което същата живее, местоработата й в гр. ***, местата й за социални контакти и отдих, както и детска градина „***“ в град ***;

2.      На 19.07.2018 година в град ***, улица „***" № 37 не изпълнил Заповед за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 година по гражданско дело № 1148/2018 година по описа на Районен съд – ***, с която на основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН му е забранено да приближава Н.Г.К.ЕГН: ********** на по-малко от 100 метра, да приближава жилището, в което същата живее, местоработата й в гр. ***, местата й за социални контакти и отдих, както и детска градина „***“ в град ***

- престъпление по чл. 296, ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

В хода на съдебното производство, Р.П.– П. редовно призована, не изпраща представител.

Обвиняемият А.Н., редовно призован, се явява лично. Не се признава за виновен и се ползва от правото да даде обяснения, в които излага собствена версия за подлежащите на изясняване факти и обстоятелства. Пледира да бъде признат за невинен.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства и доказателствени средства, намира за установено следното:

А.Б.Н. е роден на *** ***, настоящ адрес:***, ***, български гражданин, със средно образование, неженен, работи, неосъждан, ЕГН: **********.

 

В миналото, обвиняемият А.Н. и сви***лката Н.Г.К.се намирали във фактическо съжителство, от което имат *** – ***/родена на ***г./. След раздялата на обвиняемия и сви***лката, упражняването на родителските права били възложени на св.***.

С течение на времето, отношенията между Н. и *** се влошили. Въз основа на подадена от страна на сви***лката молба, пред РС – *** било образувано гражданско дело № 1148/2018 година. В хода на същото била издадена Заповед за незабавна защита № 11 /11.06.2018г. - с която, наред с другото, на основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН на А.Н. било забранено да приближава Н.Г.К.ЕГН ********** на по-малко от 100 метра, да приближава жилището, в което същата живее, местоработата й в гр. ***, местата й за социални контакти и отдих, както и детска градина „***“ в град ***. Препис от Заповедта била връчена на обвиняемия Н., на 11.06.2018г.

Въпреки че бил запознат със съдържанието на така издадената Заповед за незабавна защита, обвиняемият все пак решил да не съобрази поведението си с нейните изисквания.

На 19.07.2018г. около 17:00 часа, А.Н. се намирал пред детска градина „***“ в град ***. Било му известно, че по това време, св.*** *** ще посети детската градина, за да прибере малолетното им ***. Когато св.*** пристигнала, обв.Н. се приближил към нея и й отправил обиди /“***“, „***“, казал й, че нищо не става от нея/, при което *** му отправила бележка да я остави на мира и се отправила към дома си, заедно с ***.

По-късно на същия ден, св.*** и св.С.Ф. отпътували заедно с малолетните си деца за гр.***, тъй като последните били записани на уроци по плуване. Обвиняемият обаче знаел за мястото и часа на това мероприятие. Когато св.*** и св.Ф. пристигнали около 19:00 часа в гр.***, УЛ. „***“ №37, където се провеждали споменатите уроци, А.Н. вече ги чакал там. Приближил св.***, докато същата била сама и й отправил закани – че няма да я остави на мира, че ще я пребие, както и обиди – че е „***“ и „***“, че нищо не става от нея. На свой ред, св.*** сигнализирала за случая посредством ЕЕН112 и на място пристигнали дежурни полицейски служители – св. ***и ***. Св.*** представила на полицейските служители препис от Заповед за незабавна защита № 11 /11.06.2018г. и обвиняемият бил задържан за срок от 24 часа в 01 РУМВР – ***.

След проведена предварителна проверка, с Постановление от 18.12.2018г. било образувано досъдебно производство №Д-2208/2018г. по описа на РП – ***, в хода на което, към наказателна отговорност бил привлечен А.Б.Н. ЕГН: ********** – за престъпление по чл. 296, ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Изложената фактическа обстановка се установява по категоричен и несъмнен начин от приобщените по делото доказателствени материали, в това число:

-       показания на сви***лите *** *** ***, дадени в хода на АНД №1008/2019г. по описа на РС – *** и в досъдебното производство, С.А.Ф., ***, *** /л.22 – 23 от АНД №1008/2019г., л.120 – 121, л.124 – 126, л.148 от ДП/;

-       заверени преписи от Заповед №11/11.06.2018г. за незабавна защита и призовка за нейното връчване /л.135 – 136 от ДП/;

-       характеристична справка /л.132 от ДП/;

-       справка за съдимост /л.13 от делото/.

Съдът счита, че от посочените доказателствени материали следват по безпротиворечив и взаимнопотвърждаващ се начин фактите, приети от Съда и изложени по – горе.

Единственият доказателствен източник, който влиза в противоречие с установената по – горе фактическа обстановка, са обясненията на обвиняемия А.Б.Н. – дадени както в досъдебното производство, така и в хода на съдебното следствие. Според застъпената в тях версия, Н., на 19.07.2018г. същият не се е срещал със св.*** *** пред детска градина „***“ в гр.***; от друга страна, за присъствието си в гр.*** на същата дата привечер, Н. отбелязва, че плувният басейн и прилежащото му питейно заведение са обществени места; отбелязва, че срещата му с *** в района на плувния басейн е плод на случайност, а действителната причина обвиняемият да посети гр.*** - била извършване на неформално проучване в магазини, във връзка с осъществяваната от негова страна стопанска дейност, свързана с месопреработване. Съдът намира, от една страна, че обясненията на обвиняемия, както в съдебното следствие, така и в досъдебното производство, не намират опора в други доказателствени източници – напротив, заемат изолирано място в доказателствената съвкупност и се явяват напълно непотвърдени. От друга страна, същите обяснения обаче се явяват и неубедителни, а застъпената в тях теза – че плувният басейн е обществено място – идва да разкрие не друго, а нежелание за съобразяване на поведението на Н. с постановената Заповед за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 година по гражданско дело № 1148/2018 година по описа на Районен съд – ***. Обстоятелството, че определено място – каквито са коментираният плувен басейн и прилежащото му питейно заведение – е „обществено“ поради естеството и предназначението си, не освобождава лицата от възложените им задължения по ЗЗДН: при положение, че споменатата Заповед налага забрана за Н. да приближава Н.Г.К.на по-малко от 100 метра, дори в случай, че двете лица се окажат инцидентно на по-малко разстояние, именно обвиняемият следва да предприеме действия за спазването на предписаното минимално разстояние. С други думи, дори при инцидентна среща, обвиняемият е следвало да се въздържа от какъвто и да било контакт със св.*** и дори – да се отдалечи от същата, на предвиденото в Заповедта минимално отстояние. Следователно, макар и насочени към това да бъдат с „оправдателен“ характер, дадените от страна на А.Н. обяснения на практика потвърждават неговото демонстративно нежелание да съобразява поведението си с наложените му забрани, като вместо това – търси аргументи в „обществения“ характер на мястото, в което са се срещнали със св.***. Поради това, като неубедителни и недостоверни, обясненията на обвиняемия не се кредитират от Съда, а се приемат единствено като проявление на правото му на защита по делото.

На тази основа, Съдът намира, че от обективна страна, обвиняемият А.Б.Н. ЕГН: ********** е осъществил състав на престъпление по чл. 296, ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК - на 19.07.2018 година в град *** и град ***, при условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповед за защита от домашното насилие, както следва:

1.      На 19.07.2018 година в град ***, пред детска градина „***“ не изпълнил Заповед за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 година по гражданско дело № 1148/2018 година по описа на Районен съд – ***, с която на основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН му е забранено да приближава Н.Г.К.ЕГН ********** на по-малко от 100 метра, да приближава жилището, в което същата живее, местоработата й в гр. ***, местата й за социални контакти и отдих, както и детска градина „***“ в град ***;

2.      На 19.07.2018 година в град ***, улица „***" № 37 не изпълнил Заповед за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 година по гражданско дело № 1148/2018 година по описа на Районен съд – ***, с която на основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН му е забранено да приближава Н.Г.К.ЕГН: ********** на по-малко от 100 метра, да приближава жилището, в което същата живее, местоработата й в гр. ***, местата й за социални контакти и отдих, както и детска градина „***“ в град ***.

Престъплението по чл.296 ал.1 НК, в разглежданата форма, е престъпление на просто извършване - не предвижда настъпването на нарочен престъпен резултат. В случая, налице са две деяния, при едното от които, в гр.***, обвиняемият приближил детска градина „***“ в гр.***, а при другото – в гр.***, приближил сви***лката *** *** на по-малко от 100 метра – в разрез със Заповед за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 година по гражданско дело № 1148/2018 година по описа на Районен съд – ***. С така посочените две действия, в нарушение на издадената заповед за защита от домашно насилие, било довършено всяко от двете деяния, осъществяващи поотделно състави на престъпление по чл.296 ал.1 НК. Изпълнителните деяния и обстоятелствата на тяхното извършване се доказват пряко от показанията на сви***лката *** *** ***, а косвено – от тези на сви***лите С.А.Ф., ***, ***, заверени преписи от Заповед №11/11.06.2018г. за незабавна защита и призовка за нейното връчване.

От субективна страна, всяко от двете деяния по чл.296 ал.1 НК е извършено при форма на вината пряк умисъл по смисъла на чл.11 ал.2 НК – подсъдимият е съзнавал, че са му наложени съответни забрани съобразно Заповед за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 година по гражданско дело № 1148/2018 година по описа на Районен съд – ***, съзнавал е общественоопасния характер на всяко от двете деяния, предвиждал е техните общественоопасни последици, изразяващи се в неизпълнение на заповедта за защита от домашно насилие - и е целял настъпването на същите последици. Субективната страна на престъплението следва по убедителен начин от доказателствата в подкрепа на обективната му страна, които бяха споменати по-горе.

Наред с това, налице са две деяния, които осъществяват поотделно един и същи състав на престъпление по чл.296 ал.1 НК, извършени са през непродължителни периоди от време, при една и съща обстановка и при еднородност на вината, при което последващите се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите – поради което, касае се за едно продължавано престъпление по смисъла на чл. 296, ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК.

Следователно, извършеното от страна на обвиняемия А.Б.Н. ЕГН: ********** е съставомерно по чл. 296, ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК както от обективна, така и от субективна страна. Съдът намира вината на обвиняемия в извършване на това престъпление за доказана по несъмнен начин.

Наред с това Съдът намира, че спрямо обвиняемото лице са налице материалноправните предпоставки на чл.78а НК, като същевременно не са налице пречките, посочени в същата разпоредба: престъплението, предмет на делото, спада в кръга на престъпленията по чл.78а ал.1 б. “а” НК  умишлено деяние, наказуемо с лишаване от свобода до до три години или глоба до пет хиляди лева; обвиняемият отговаря на изискванията по чл.78а ал.1 б. “б” НК – не е осъждан за престъпление от общ характер и не е освобождаван от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на основание чл.78а НК към момента на извършване на деянието; деянието не е довело до причиняване на съставомерни имуществени вреди.

Ето защо Съдът счита, че са налице законовите предпоставки обвиняемият А.Б.Н. ЕГН: ********** да бъде освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно наказание – глоба в размер от хиляда до пет хиляди лева.

При определяне размера на наказанието, Съдът прецени обществената опасност на деянието, личната обществена опасност на обвиняемия, оцени смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства.

Обществената опасност на деянието, следваща от предвидената в закона наказуемост, за която стана дума по – горе, е относително ниска.

Личната обществена опасност на дееца, следваща от приобщената справка за съдимост, се явява ниска. Както беше отбелязано, А.Н. не е осъждан за престъпления от общ характер и спрямо него не е прилаган института на чл.78а НК. От събраните характеристични данни е видно, че липсват сведения за нарушения на обществения ред, злоупотреба с алкохол или наркотични вещества, както и за връзки с лица от активния криминален контингент. Следователно, съвкупно преценено, личната обществена опасност на Н., действително се явява ниска.

Като смекчаващо отговорността обстоятелство Съдът взе предвид положителните характеристични данни. „Чистата“ съдимост е абсолютна предпоставка за приложение на института на чл.78а НК, поради което, на самостоятелно основание, не следва да се цени като смекчаващо отговорността обстоятелство.

Не се събраха доказателства за обстоятелства, които отегчават отговорността на обвиняемия.

На тази основа, Съдът прецени, че е налице известен превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, при относително ниска обществена опасност на деянието и ниска лична обществена опасност – на дееца. Същевременно, Съдът отчете, че се касае за продължавано престъпление, т.е. за по-интензивно отрицателно въздействие върху обществените отношения, обект на наказателноправна защита. В този смисъл, за да бъде административното наказание съответно на извършеното престъпление и справедливо, размерът на наказанието глоба следва да бъде към минимума, предвиден в чл.78а ал.1 НК, без да се отклонява съществено от същия минимум.

В съответствие с тези съображения, Съдът призна А.Б.Н. ЕГН: ********** за ВИНОВЕН в това, че на 19.07.2018 година в град *** и град ***, при условията на продължавано престъпление, не изпълнил заповед за защита от домашното насилие, както следва:

1.      На 19.07.2018 година в град ***, пред детска градина „***“ не изпълнил Заповед за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 година по гражданско дело № 1148/2018 година по описа на Районен съд – ***, с която на основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН му е забранено да приближава Н.Г.К.ЕГН ********** на по-малко от 100 метра, да приближава жилището, в което същата живее, местоработата й в гр. ***, местата й за социални контакти и отдих, както и детска градина „***“ в град ***;

2.      На 19.07.2018 година в град ***, улица „***" № 37 не изпълнил Заповед за незабавна защита № 11 от 11.06.2018 година по гражданско дело № 1148/2018 година по описа на Районен съд – ***, с която на основание чл.5 ал.1 т.3 ЗЗДН му е забранено да приближава Н.Г.К.ЕГН: ********** на по-малко от 100 метра, да приближава жилището, в което същата живее, местоработата й в гр. ***, местата й за социални контакти и отдих, както и детска градина „***“ в град ***

- престъпление по чл. 296, ал.1 вр. с чл. 26, ал. 1 НК, поради което и на основание чл.378 ал.4 т.1 НПК вр. чл.78а НК го освободи от наказателна отговорност и му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1500 /ХИЛЯДА И ПЕТСТОТИН/ ЛЕВА.

Съдът счита, че така определения  размер на наказанието е достатъчен, за да има необходимия превъзпитателен и превантивен ефект върху А.Б.Н., както и възпитателен и предупредителен ефект върху обществото. Определянето на по-висок размер на административното наказание не би било справедливо, а на по-нисък – не би било съответно на извършеното престъпление и не би способствало за надлежното постигане на целите по чл.12 ЗАНН.

 

Върху така изложените мотиви, Съдът основава решението си.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: