№ 3161
гр. София, 19.08.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на
деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ
като разгледа докладваното от ВЪРБАН Т. ВЪРБАНОВ Административно
наказателно дело № 20231110214241 по описа за 2023 година
Производство по реда на чл.58д и сл. от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е по жалба на „***“ ЕООД, ЕИК ***, чрез адвокат Р.К.П., срещу
наказателно постановление №713819-F707292/21.07.2023г., издадено от С.К.Д. – Началник
на отдел „Оперативни дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален
контрол“, с което на дружеството-жалбоподател, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, е
наложена имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) лева, за извършено нарушение
на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Недоволно от издаденото наказателно постановление е останало санкционираното
дружество, което в срочно подадена жалба го атакува с искане за отмяна. В жалбата се
релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление, за
издаването му в нарушение на материалния закон, за съставянето му при съществени
нарушения на процесуалните правила, както и за постановяването му при неизяснена
фактическа обстановка. Твърди се, че административнонаказващият орган е допуснал
нарушение на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. Поддържа се, че актът за установяване на
административно нарушение и наказателното постановление не съдържат изискуемите от
закона реквизити, поради което са издадени в нарушение на чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от
ЗАНН. С оглед изложените възражения се иска от съда да постанови съдебен а кт, с който да
отмени обжалваното наказателно постановление.
В съдебното заседание, в което делото е обявено за решаване, жалбоподателят
редовно уведомен, се представлява от адвокат К.П., която пледира за отмяна на атакуваното
наказателно постановление. Адвокат К.П. поддържа, че от свидетелските показания се
установява, че извършената покупка е била за сметката на „***“ ЕТ, а не на „***“ ЕООД.
Прави и искане за присъждане на адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание административнонаказващият орган, редовно уведомен, се
представлява от юрисконсулт ***, която поддържа, че подадената жалба е неоснователна и
недоказана. Юрисконсулт *** счита, че не се доказва по категоричен начин, че извършената
покупка е била за сметка на „***“ ЕТ. В тази връзка посочва, че са налице доказателства за
това, че покупката е била за сметка на „***“ ЕООД. Твърди, че наложената на дружеството
санкция е определена правилно и законосъобразно. С оглед изложените съображения,
пледира за постановяването на съдебен акт, с който съдът да потвърди обжалваното
1
наказателно постановление като законосъобразно и правилно, а подадената жалба да
отхвърли. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като извърши цялостна преценка на събраните в хода на делото
гласни и писмени доказателства и доказателствени средства, като обсъди доводите и
възраженията на страните, прие за установено следното от фактическа страна:
На 09.05.2023г., в 11:22 часа, свидетелят В. Д. С. – на длъжност „инспектор по
приходите“ и Радослав Бойков Зафиров, заемащ длъжност „инспектор по приходите“,
извършили проверка на търговски обект – копирен център „***”, находящ се в гр. София, ул.
„Николай Хайтов“ № 6, стопанисван от „***“ ЕООД, ЕИК ***. На горепосочения адрес се
намирало и „***“ ЕТ. В хода на извършената проверка свидетелят В. С. закупил от обекта 1
(един) брой химикал и 5 (пет) броя копиране на лист формат А4 на обща парична стойност
3.70 лв., като при заплащането на паричната сума не му бил издаден фискален касов бон от
инсталираното в обекта фискално устройство модел „DAISY COMPACT M 02” с
индивидуален номер DY 475696 и номер на фискалната памет 36633732. Покупката била
заплатена в брой и в лева, като паричните средства били приети от свидетелката М.В.Ш.,
работеща в търговското дружество „***“ ЕООД на длъжност „продавач-консултант“. След
като се легитимирали служителите на данъчната администрация пристъпили към
извършването на проверка – изведен бил КЛЕН от фискалното устройство за дата
09.05.2023г., от който било видно, че продажбата не е била регистрирана чрез издаване на
фискален бон в съответния час за извършената контролна покупка. Бил извършен и опис на
парите в касата, при което била установена наличност от 116.99 лева. За извършената
проверка бил съставен протокол за извършена проверка серия АА № 0474996/09.05.2023г.
На 25.05.2023г., свидетелят В. Д. С., с оглед на констатациите по време на
извършената проверка, отразени в протокола от 09.05.2023г., съставил акт за установяване
на административно нарушение (АУАН) серия AN № F707292/25.05.2023г., с който
повдигнал срещу дружеството-жалбоподател „***“ ЕООД административнонаказателно
обвинение за извършено нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. Копие от
акта било връчено същия ден на И.Г.Ш. – управител на дружеството „***“ ЕООД, който не
изложил възражения срещу съставения акта. В срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН също не било
депозирано писмено възражение срещу издадения акт за установяване на административно
нарушение.
Въз основа на АУАН било съставено и обжалваното наказателно постановление
№713819-F707292/21.07.2023г., издадено от С.К.Д. – Началник на отдел „Оперативни
дейности“- София, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на
търговското дружество „***“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, била наложена
имуществена санкция в размер на 800 лева, за извършено нарушение на разпоредбата на чл.
118, ал. 1 от ЗДДС.
Изложените фактически обстоятелства съдът установява на база събраните по
делото доказателства и доказателствени средства: гласни - показанията на свидетелите
В. Д. С. и М.В.Ш.; писмени - протокол за извършена проверка серия АА №
0474996/09.05.2023г., опис на паричните средства в касата към момента на започване на
проверката, отпечатан КЛЕН, заповед № ЗЦУ-1149/25.08.2020г., договор за сътрудничество,
писмени обяснения на М.В.Ш., декларация от лице, работещо на трудово/гражданско
правоотношение, предварителен месечен график за месец май 2023г., договор за наем на
недвижим имот, анекс към договор за наем, промяна на резолюция за извършване на
проверка в обект, веществени – снимков материал.
Съдебният състав на настоящата инстанция преценява показанията на свидетеля В. Д.
С. за обективни и логични, като в хода на съдебното следствие той съобщава за
обстоятелствата, непосредствено възприети от него при извършената проверка, като
заявеното кореспондира със събрания в хода на съдебното производство доказателствен
материал. От съобщеното от свидетеля в хода на съдебното производство се установяват
обстоятелствата по извършената проверка и направените от свидетеля С. в хода на нейното
провеждане фактически констатации. Показанията на свидетеля В. С. представляват пряк
източник на доказателствена информация, доколкото същият непосредствено е възприел
възпроизведените от него в хода на съдебното производство фактически обстоятелства, като
2
съдът се довери на показанията му и ги кредитира изцяло.
При изграждането на изводите си за фактическата обстановка, настоящият съдебен
състав се довери на показанията на свидетелката М.В.Ш. както в частта, в която тя
съобщава, че към момента на извършената проверка е работела като „продавач-консултант“
в търговското дружество „***“ ЕООД, така и в частта, в която тя заявява, че офисът, в който
е била извършена проверката на търговското дружество „***“ ЕООД, се използвал и от
„***“ ЕТ. Съдът се довери и на показанията на свидетелката в частта, в която тя
възпроизвежда обстоятелства свързани с проверката, извършена от данъчните инспектори -
че в деня на проверката, лице е посетило обекта, закупило е материали, при което
свидетелката не издала фискален касов бон, като впоследствие същото лице се завърнало в
обекта с друго лице от мъжки пол, като двамата се легитимирали като служители на НАП и
извършили проверка, в ход на която свидетелката дала писмени обяснения. В
горепосочените части показанията на свидетелката намират пълна подкрепа в останалия
доказателствен материал. Съдебният състав не кредитира показанията на свидетелката Ш. в
частта, в която тя заявява, че търговското дружество „***“ ЕООД се занимава с рекламна
дейност, а „***“ ЕТ се занимава с дребни сделки за канцеларски материали, поради което за
извършената покупка е следвало да бъде издаден касов бон от „***“ ЕТ. В тази част
показанията на свидетелката не само не намират подкрепа в останалия доказателствен
материал, но и биват оборени от него – видно от приобщените по делото писмени
обяснения, дадени от М.Ш., дружеството „***“ ЕООД се занимава не само с реклама, но и с
предлагането на копирни услуги и продажбата на канцеларски материали.
Писмените и веществените доказателства по делото, приобщени по надлежния
процесуален ред, кореспондират с останалите доказателствени материали, изясняват в
пълнота обстоятелствата по случая, включително и служат за проверка и допълване на
свидетелските показания, поради което съдът ги ползва при формирането на своите изводи
за фактите по разглеждания случай.
При така установените фактически обстоятелства, съдебният състав на
първостепенния съд намира от правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, от лице с активна
процесуална легитимация – санкционирано с атакуваното наказателно постановление, срещу
акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което е процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата се явява НЕОСНОВАТЕЛНА, при следните
съображения:
Като инстанция по същество, в производството по реда на чл. 59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка относно правилното приложение на
материалния и процесуалния закон, независимо от основанията, посочени в жалбата.
От гледна точка на процесуалния закон.
Административнонаказателното производство е образувано и срещу дружеството-
жалбоподател е повдигнато административнонаказателно обвинение въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, който е съставен от компетентен орган.
Съгласно разпоредбата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС и т. 2. 1 от представената и приета по
делото Заповед № 3ЦУ-1149/25.08.2020г., органите по приходите са оправомощени да
съставят актове за установяване на нарушения на разпоредбите на ЗДДС. Същевременно
според чл. 7, ал. 1, т. 4 от Закона за Националната агенция за приходите, орган по приходите
е и служителят, заемащ длъжност „инспектор по приходите“, с оглед на което свидетелят В.
Д. С., който е заемал именно такава длъжност, е бил компетентен да състави процесния акт
за установяване на административно нарушение. На база така съставения акт за
установяване на административно нарушение е издадено и обжалваното наказателно
постановление, което също се явява издадено от материално компетентен орган. От т. 1. 1, б.
„г“ на цитираната заповед е видно, че изпълнителният директор на НАП е делегирал
правомощията си да издава наказателни постановления за нарушения на чл. 185 от ЗДДС на
началника на отдел „Оперативни дейности“ в дирекция „Оперативни дейности“ в ГД
„Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, който в процесния случай е издал атакуваното
3
наказателно постановление.
При извършена служебна проверка настоящият съдебен състав констатира, че при
ангажирането на административнонаказателната отговорност на дружеството-жалбоподател
са спазени изискванията на процесуалния закон - чл. 42 от ЗАНН и чл. 57, ал. 1 от ЗАНН,
като не са допуснати съществени процесуални нарушения. Възражението, инвокирано от
жалбоподателя, че са допуснати съществени процесуални нарушения съдът не възприема
като основателно. Безспорно както в акта за установяване на административно нарушение,
така и в наказателното постановление са посочени точно и ясно времето и мястото на
извършване на нарушението, като същевременно в горепосочените актове в достатъчна
степен и при пълна идентичност се съдържа описание на нарушението, на обстоятелствата,
при които то е било извършено, като от актосъставителят и от административнонаказващият
орган е посочена и нарушената законова разпоредба, поради което настоящият съдебен
състав, приема, че за субекта на отговорността е съществувала пълна възможност да
установи фактите, изграждащи предмета на твърдяното нарушение. От съдържанието на
отразеното в горепосочените актове е несъмнено ясно кога администартивнонаказващият
орган твърди да е извършена проверката, съответно кога е констатирано твърдяното
нарушение и кога са съставени акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление. Съдебният състав счита, че жалбоподателят е имал
възможност да установи какво се твърди в акта за установяване на административно
нарушение и да възрази срещу него, което в процесния случай не е сторено. Същевременно
при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и при издаването
на обжалваното наказателно постановление не са допуснати нарушения на давностните
срокове по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 от ЗАНН – нарушението е извършено и установено на
09.05.2023г., АУАН е съставен на 25.03.2023г., а обжалваното наказателно постановление е
издаден на 21.07.2023г.
Съдебният състав не споделя и възражението, направено от жалбоподателя, че е била
нарушена разпоредбата на чл. 52, ал. 4 от ЗАНН. В процесния случай нито при
предявяването на акта за установяване на административно нарушение, нито впоследствие в
срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН са направени възражения от страна на дружеството-
жалбоподател срещу съставения АУАН, поради което съдът счита, че наказващият орган се е
произнесъл при неоспорена фактическа обстановка, въз основа на безспорен доказателствен
материал, при което за него не е възникнало задължение за допълнително разследване.
От гледна точка на материалния закон:
В процесния случай административнонаказателната отговорност на дружеството-
жалбоподател е ангажирана на основание чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, за извършено нарушение
на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС.
Нормата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС задължава всяко регистрирано и нерегистрирано
по ЗДДС лице да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговския
обект, чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален бон)
или чрез издаване на касова бележка от интегралната автоматизирана система за управление
на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е поискан друг данъчен
документ. Процесният случай касае първата възможност – издаване на фискална касова
бележка (фискален бон) от фискално устройство, надлежно регистрирано в НАП. За да
възникне задължение за издаване на фискална касова бележка е необходимо да бъдат
осъществени кумулативно следните предпоставки: да е била налице извършена продажба на
стоки или доставка на услуги, да е било извършено плащане и в тази връзка да не е била
издадена касова бележка от фискалното устройство. В случая са налице доказателства по
делото относно наличието и на трите посочени предпоставки. Безспорно се установява от
показанията на свидетеля С., че на посочените в АУАН и в наказателно постановление дата,
час и място, при извършената проверка в процесния обект, стопанисван от санкционираното
дружество, лично е извършил в качеството си на длъжностно лице контролна покупка,
заплатена от него в брой и в лева, за която покупка не е бил издаден касов бон от фискално
устройство. Съдебният състав не кредитира показанията на свидетелката Ш. в частта, в
която тя поддържа, че търговското дружество „***“ ЕООД се занимава с рекламна дейност, а
„***“ ЕТ се занимава с дребни сделки за канцеларски материали, поради което за
извършената покупка е следвало да бъде издаден касов бон от „***“ ЕТ. От останалия
4
доказателствен материал несъмнено се установява както това, че търговското дружество
„***“ ЕООД се занимава не само с реклама, но и с предлагането на копирни услуги и
продажбата на канцеларски материали, така и това, че в процесния случай плащането е било
прието в брой от свидетелката М.Ш. в качеството на продавач-консултант, което тя имала
именно в търговското дружество „***“ ЕООД. С оглед изложените съображения,
настоящият съдебен състав намира, че актосъставителят и административнонаказващият
орган правилно са приели, че в процесния случай е налице неиздаване на фискален бон
именно от посоченото в акта за установяване на административно нарушение и
наказателното постановление търговско дружество.
Предвид гореизложеното, съдебният състав приема, че дружеството-жалбоподател,
притежаващо качеството на данъчен субект, не е изпълнило предвиденото в закона
задължение да регистрира извършената продажба на стока в търговския обект, чрез издаване
на фискална касова бележка от фискалното устройство, с което е осъществило от обективна
страна състава на вмененото му нарушение. Касае се за формално нарушение, за чиято
съставомерност не е необходимо настъпването на общественоопасни последици. Санкцията
е наложена на юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, поради което
не следва да бъде обсъждана субективната страна на нарушението.
Разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС (редакция, в сила от 08.03.2013г.) предвижда,
че на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, се налага административно
наказание „глоба“ - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв.,
или „имуществена санкция“- за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500
до 2000 лв. Със ЗИД на ЗДДС (обн. ДВ, брой 106 от 22.12.2023г., в сила от 01.01.2024г.) са
увеличени размерите на предвидените в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС административно наказание
„глоба“ и „имуществена санкция“, като законодателят предвижда, че: „На лице, което не
издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са
търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и
едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. (чл. 185, ал. 1 от ЗДДС, в сила от
01.01.2024г.). В процесния случай и съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 1 от ЗАНН при
определянето на размера на имуществената санкция, която да бъде наложена на
дружеството–жалбоподател, следва да бъде съобразена разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, действала към момента на извършеното нарушение, тъй като последващите
изменения не се явяват по-благоприятни за санкционираното дружество, тъй като
предвиждат по-високи и минимум, и максимум на имуществената санкция.
Административнонаказващият орган е наложил на дружеството-жалбоподател имуществена
санкция над минималния размер, предвиден в чл. 185, ал. 1 от ЗДДС (редакция, в сила от
08.03.2013г.). В процесното наказателно постановление, обаче,
административнонаказващият орган не се е позовал на конкретни отегчаващи отговорността
обстоятелства, обосноваващи налагане на имуществена санкция в размер над минималния.
Вместо това в обжалвания акт административнонаказващият орган бланкетно е посочил, че:
„при определяне на административното наказание са взети предвид тежестта на
нарушението, както и всички смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства...“, без
да посочи конкретни обстоятелствата, които са от значение за индивидуализиране на размера
на имуществената санкция. Настоящият съдебен състав след като взе предвид както това, че
се касае за първо нарушение, така и ниската стойност на неотчетената продажба (3,70 лв.),
намери, че минималният размер на имуществената санкция, предвиден в нормата на чл. 185,
ал. 1 от ЗДДС (редакция, в сила от 08.03.2013г.) се явява съответен на обстоятелствата по чл.
27, ал. 2 от ЗАНН и би осигурил постигане на предвидените в чл. 12 от ЗАНН цели. С оглед
гореизложените съображения, съдът счита, че атакуваното наказателно постановление
следва да бъде изменено, като размерът на наложената имуществена санкция следва да бъде
намален до минималния размер, предвиден в разпоредбата на чл. 185, ал. 1 от ЗДДС
(редакция, в сила от 08.03.2013г.) - 500, 00 лева.
На следващо място, следва да бъде отбелязано, че съдът не намира основания
за квалифициране на извършеното нарушение като маловажно, предвид изискванията на ТР
№ 1 от 12.12.2007 г. по т. н. д. № 1/2007 г., ОСНК на ВКС. Извършеното нарушение не
попада в хипотезата на маловажен случай по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като същата се
прилага, когато с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на
5
други смекчаващи обстоятелства нарушението представлява по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с обикновените случаи на административно нарушение от съответния
вид, какъвто настоящата съдебна инстанция счита, че не е настоящия случай.
С оглед гореизложеното съдът счита, че са налице основания за изменение на
обжалваното наказателно постановление в частта относно размера на наложената на
дружеството-жалбоподател имуществена санкция. В останалата част наказателното
постановление е правилно - законосъобразно и обосновано, издадено в съответствие с
изискванията на материалния и процесуалния закон.
По разноските:
При този изход на спора, настоящият съдебен състав намира искането, направено от
процесуалния представител на въззиваемата страна, за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение за основателно. Съгласно чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН, в полза на учреждението
или организацията, чийто орган е издал акта по чл. 58д, се присъжда и възнаграждение в
размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт или друг служител с
юридическо образование. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля
максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за
правната помощ. На основание чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ,
възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и
наказания е от 80 до 150 лв., поради което съдът намира, че следва да се присъди такова в
определения от закона минимум - 80 лева, съобразявайки фактическата и правна сложност
на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 4 вр. ал. 7, т. 4 от ЗАНН, Софийски
районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление №713819-F707292/21.07.2023г., издадено от
С.К.Д. – Началник на отдел „Оперативни дейности“ - София, Дирекция „Оперативни
дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на „***“ ЕООД, на основание чл. 185, ал. 1 от
ЗДДС, е наложена имуществена санкция в размер на 800 (осемстотин) лева, за извършено
нарушение на разпоредбата на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС, като НАМАЛЯВА размера на
наложената имуществена санкция от 800 (осемстотин) лева на 500 (петстотин) лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63д ал. 4 ЗАНН вр. чл. 37 от Закона за правната помощ
вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ „***“ ЕООД, ЕИК ***, ДА
ЗАПЛАТИ на Национална агенция за приходите юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80, 00 (осемдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд София-град, в 14 –
дневен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6