№ 7093
гр. София, 21.03.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА
като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско
дело № 20211110128116 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.248 ГПК.
Образувано е по 1) молба на ответника М. Ж. ЦВ. чрез адв. К.Б. за
изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските от
заповедното производство и 2) молба на ответника М. Ж. ЦВ. чрез адв. В.С.
за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските от
исковото производство. В молбите са изложени съображения, че неправилно
съдът е присъдил разноски по компенсация, каквато не може да бъде
извършена в случая, тъй като са налице разноски, дължими на ищеца,
съобразно уважената част от исковете, от една страна, и от друга – дължимо
директно на процесуалните представители на ответника, а не на ответника,
адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА за предоставена безплатна
правна защита, съответно – в заповедното и исковото производство, т.е.
липсва насрещност на вземанията и дължимите суми по чл.38, ал.2 ЗА от 111,
70 лв. за заповедното и 142, 73 лв. за исковото производство следва да се
присъдят директно на процесуалните представители.
В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от страна на ищеца
„Т*** ЕАД, в който се поддържат доводи за неоснователност на исканията.
Съдът, след като обсъди доводите на страните и данните по делото,
намира следното от фактически и правна страна:
Съгласно чл.248, ал.1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане
на страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта
му за разноските.
Исканията за изменение на решението в частта за разноските са
направени от процесуално легитимирани лица, при наличие на правен
интерес в срока по чл.248, ал.1 ГПК, при наличието на представени списъци
за разноски по чл.80 ГПК както за заповедното, така и за исковото
1
производство, поради което съдът намира, че същите са процесуално
допустими. Разгледани по същество, исканията са основателни.
С първоинстанционното решение са уважени предявените от ищеца
искове до размер на сумата от 2 268, 52 лв. от общо предявените 3 289, 10 лв.
Отхвърлената част от исковете възлиза на сумата от 1 020, 58 лв.
С оглед изложеното, ищецът има право, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
на разноски за заповедното производство в размер на сумата от 79, 85 лв. (от
общо 115, 78 лв.) и на разноски за исковото производство в размер на 807, 50
лв. (от общо 1 170, 78 лв.), съобразно уважената част от исковете.
Процесуалните представители на ответника имат право, на основание
чл.38, ал.2 ЗА, на сумата от 111, 70 лв. адвокатско възнаграждение за
предоставена правна защита за заповедното производство и сумата от 142, 73
лв. адвокатско възнаграждение за предоставена правна защита за исковото
производство.
Видно от решението по делото, с оглед резултата от извършената
компенсация, това са сумите, на база на които е извършена последната.
Съдът споделя доводите на молителите, че компенсация между
дължимите в полза на ищеца и дължимите в полза на процесуалните
представители на ответника разноски не би могла да се извърши с оглед
липсата на насрещност на вземанията и доколкото адвокатското
възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА се дължи директно на процесуалните
представители.
По изложените съображения решението следва да се измени в частта за
разноските, като дължимото адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА се
присъди директно на процесуалните представители на ответника, без да се
извършва компенсация с разноските, дължими от ответника на ищеца.
Във връзка с доводите на ответника по молбата - „Т*** ЕАД за
прекомерност на адвокатското възнаграждение следва да се отбележи на
първо място, че размерът на възнаграждението по чл.38, ал.2 ЗА се определя
от съда и на следващо – че в случая от страна на ищеца в срока по чл.248 ГПК
не е било отправено самостоятелно искане за изменение на решението в
частта за разноските, възложени в негова тежест. Същевременно, с молбите
на процесуалните представители на ответниците не се претендират размери
на адвокатското възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗА, различни от приетите с
решението и залегналите в основата на извършената компенсация, а
единствено се излагат доводи допустима ли е такава. С оглед изложеното в
настоящото производство тези размери не подлежат на преразглеждане.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ИЗМЕНЯ, на основание чл.248 ГПК, решение от 20.10.2021 г. по гр.д.
№ 16863/2021 г. на СРС, ГО, 62 състав в частта за разноските, както следва:
ОСЪЖДА М. Ж. ЦВ., ЕГН ********** да заплати на „Т*** ЕАД, ЕИК
***, на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 79, 85 лв. разноски за
заповедното производство и сумата от 807, 50 лв. разноски за исковото
производство.
ОСЪЖДА „Т*** ЕАД, ЕИК *** да заплати на адв. К.Б., на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 111, 70 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за заповедното
производство.
ОСЪЖДА „Т*** ЕАД, ЕИК *** да заплати на адв. В.С., на основание
чл.38, ал.2 ЗА, сумата от 142, 73 лв., представляваща адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна защита за исковото
производство.
Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от
връчването му на страните с частна жалба пред СГС.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3