Д О П Ъ Л Н И Т Е Л Н О Р Е Ш Е
Н И Е
№ / 25.03.2019 год., град
Бургас
Бургаският районен съд XXXVII – ми граждански състав
на двадесет и пети март през две хиляди и деветнадесета година
в закрито заседание, в
състав:
Дежурен съдия: Асен
Радев
като
разгледа докладваното от съдията Радев гражданско дело № 2602 по описа на Бургаския районен съд за 2018 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл.250 и чл.247 от ГПК.
Образувано е по
молба на съделителя К.И.А., за допълване на постановеното по настоящото дело решение № 2682 / 27.12.2018 год., с което е допусната делба на
съсобствен на страните имот и ползването на същия е предоставено на нея до
приключване на делбата.
В молбата се
посочва, че съдът не
се е произнесъл напълно по искането на молителя, тъй като е следвало да посочи в
диспозитива си вещното право на ползване, учредено върху делбения имот в полза
на трето за делбата лице - Иван Петков Аврамов, както и да задължи другия
съделител да й предостави ключ от делбения имот, респ. да го осъди да й заплаща
парично обезщетение за лишаването от ползване, докато трае делбата.
Поради това се моли
за постановяване на допълнително решение в горния смисъл.
Препис от молбата е
връчен на другия съделител, чийто процесуален представител е счел първото от така
формулираните искания за основателно.
Молбата е допустима - депозирана е в срока по чл.250,
ал.1 от ГПК, от страна, разполагаща с правен интерес, но е неоснователна.
Съдът е бил сезиран с искане за допускане на съдебна
делба на конкретен имот и определяне кому да се предостави ползването му,
докато трае делбата, в каквато насока са и диспозитивите на решението,
постановено в първата фаза на производството. Поради това няма искане, по което
да липсва произнасяне.
Само за пълнота - вещната
тежест, респ. учреденото вещно право на ползване, ако и да е вписано в имотния
регистър като такова, първо не е било въведено като част от спора и второ - не
е задължителен реквизит от диспозитива на съдебното решение. Съществуването му
е обстоятелство, което следва да бъде взето предвид при фактическото извършване
на делбата, дори да не е изрично обявено в съдебния акт.
Що
се отнася до искането по чл.344, ал.2 от ГПК, няма как съдът да го уважи
във вида, в който е заявено. Предмет на искането по чл.344, ал.2 от ГПК
изначално е разпределение на ползването, а не заплащане на обезщетение от
другия съделител. Заплащането на обезщетение е само последица, т.е. то
предпоставя ползване, което евентуално би се предоставило по силата на
решението. Ерго, обратното би довело до недопустимо заявяване на чуждо право –
за предоставяне ползването на другия съделител, без той да е поискал това.
Накрая - искането за задължаване на другия
съделител да предостави ключ от делбения имот би било уместно при принудително
изпълнение на съдебния акт, но не и тук.
И тъй като, както вече се
каза, произнесеното решение е съответно на заявените искания, на основание чл.250
от ГПК, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ молбата на съделителя К.И.А., за допълване на решение № 2682 / 27.12.2018
год., постановено по
гр.д. № 2602 / 2018 год. на Бургаския районен съд.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския
окръжен съд, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: