ОПРЕДЕЛЕНИЕ №
Врачанският окръжен съд,гражданско отделение,в закрито заседание на 15 юли 2019 год. в състав:
Председател:ТАТЯНА АЛЕКСАНДРОВА
Членове: МИРОСЛАВ ДОСОВ
ПЕНКА Т. ПЕТРОВА
като разгледа докладваното от съдията Досов въззивно
частно гр.дело №337/ 2019 год.,за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.1 и сл. във връзка с чл.419,ал.1, чл.413,ал.1 и
чл.415,ал.5 ГПК.
Образувано
е по три частни жалби на страните по частно гр.дело №1321/2018 год. по описа на РС-Козлодуй - заповедно
производство.
Първата
жалба вх.№6499/19.12.2018 год. по описа на РС-Козлодуй е подадена от длъжника В.Н.Я. *** против разпореждане от 11.09.2018
год. по ч.гр.дело №1321/2018 год. на РС-Козлодуй, с което съдът е допуснал
незабавно изпълнение на издадената по същото дело Заповед за изпълнение №792/11.09.2018
год. и е разпоредил в полза на заявителя
"АЙЗАЕМ.БГ" ООД- гр.София да бъде издаден изпълнителен лист
за посоченото в заповедта вземане.
Твърди се,че представеният пред първоинстанционния съд
документ -Запис на заповед от 12.01.2018 год., не е редовен от външна страна, а
дори да се приеме, че е редовен от външна страна, то той не удостоверява
подлежащо на изпълнение вземане против жалбоподателката.
Излагат
се подробни доводи и съображения в подкрепа на твърденията. Иска се обжалваното
разпореждане за незабавно изпълнение от 11.09.2018 год. да бъде отменено,а
издадения в полза на заявителя изпълнителен лист обезсилен. Моли се също въззивният
съд на основание чл.420,ал.1 ГПК да прогласи настъпилото спиране на
изпълнението на Заповед за изпълнение №792/11.09.2018 год., предвид
своевременно подаденото възражение срещу тази заповед.
В срока
по чл.276,ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата "АЙЗАЕМ.БГ"
ООД- гр.София.
Втората
жалба вх.№597/06.02.2019 год. по описа на РС-Козлодуй е подадена отново от В.Н.Я.
*** против определение №1232/20.02.2019 год. по ч.гр.дело №1321/2018 год. на
РС-Козлодуй, с което съдът е върнал
нейна частна жалба против Заповед за
изпълнение №792/11.09.2018 год. в частта за разноските.
Твърди
се,че съдът неправилно е приел,че при подадено възражение по чл.414 ГПК
частната жалба против издадената заповед за изпълнение в частта за разноските е
недопустима и следва да бъде оставена за разглеждане. Излагат се подробни
доводи за допустимост на жалбата по чл.413,ал.1 ГПК и се иска определение №1232/20.02.2019 год. да бъде
отменено.
В срока
по чл.276,ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по жалбата
"АЙЗАЕМ.БГ" ООД- гр.София.
Третата
жалба вх.№2050/17.04.2019 год. по описа на РС-Козлодуй е подадена от заявителя
"АЙЗАЕМ.БГ" ООД - гр.София против определение №225/25.03.2019 год. по
ч.гр.дело №1321/2018 год. на РС-Козлодуй, с което производството по делото е
прекратено, а
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №792/11.09.2018г. обезсилена.
В жалбата не
се излагат доводи за неправилност на определение №225/25.03.2019 год.
по ч.гр.дело №1321/2018 год. на РС-Козлодуй. Твърди се,
че заявителят е предявил своевременно иск по чл.422 ГПК за установяване на
вземането си, въз основа на който е образувано гр.дело №84/2019 год. по описа
на РС-Козлодуй.Твърди се също,че указания за отстраняване на нередовности на исковата молба дружеството не е получавало.
При тези доводи се иска определение №225/25.03.2019 год. да бъде отменено.
В срока
по чл.276,ал.1 ГПК не е постъпил отговор от ответника по тази жалба В.Н.Я. ***.
След като извърши
преценка на доказателствата по делото въззивният съд намира за установено от
фактическа страна следното: Производството
по ч.гр.дело №1321/2018 г. по описа на РС-Козлодуй е образувано по заявление от
07.09.2018 год. на "АЙЗАЕМ.БГ" ООД - гр.София , ЕИК ********* за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.10 ГПК срещу В.Н.Я. *** за заплащане на сумата от 2400.00 лева, дължима по Запис
на заповед от 12.01.2018 год., ведно със законната лихва, считано от датата на постъпване на заявлението в съда до
окончателно изплащане на вземането, както и за разноските в заповедното производство.
Към заявлението е приложен Запис на заповед, издаден на 12.01.2018 год. в гр.Козлодуй.
Приемайки, че Записът на заповед
е редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
на заявителя против длъжника, районният съд е издал Заповед №792/11.09.2018
год. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК, с
която е разпоредил длъжникът да заплати на кредитора претендираната главница от
2400.00 лева, законна лихва върху главницата и разноски от общо 748.00 лева - за
държавна такса и адвокатско възнаграждение. На същата дата 11.09.2018 год.
съдът е постановил и разпореждане, с което е допуснал незабавно изпълнение на вземането на заявителя-кредитор.
Разпоредил е и издаването на изпълнителен
лист в негова полза. Такъв е издаден на 13.09.2019 год. и е предаден на
пълномощник на заявителя на 17.10.2018
год.
Видно от
представената покана за доброволно изпълнение, изпратена по образуваното въз
основа на изпълнителния лист изпълнително дело №20187220400791 по описа на ЧСИ Г.Б.
с рег.№722, заповедта за незабавно изпълнение е връчена на В.Н.Я.
***.12.2018, като в
рамките на двуседмичния срок по чл. 414
и чл.
419 ГПК са депозирани по делото
възражение срещу заповедта заедно с частна жалба вх.№6499/19.12.2018
год. по реда на чл. 419 ГПК.
На 19.12.2018 год. В.Я. е депозирала и втора частна
жалба, заведена с вх.№6500 на РС-Козлодуй,с която е обжалвала заповедта за
изпълнение в частта за разноските, като е претендирала редуциране на разноските
на заявителя за адвокатско възнаграждение до размера от 200.00 лева при претендирани
и присъдени такива от 700.00 лева.
Възражението по
чл.414,ал.1 ГПК е прието с определение №1230/20.12.2018 год. на РС-Козлодуй, с
което на заявителя е указано, че в едномесечен срок може да предяви против
длъжника иск по чл.422 ГПК за установяване на вземането си.
С определение
№1231/20.12.2018 год. РС-Козлодуй се е произнесъл по обективираното в частна
жалба вх.№6499/19.12.2018 год. искане на В.Я. за спиране на принудителното изпълнение
при условията на чл.420,ал.1 ГПК, като го е уважил. Определение
№1231/20.12.2018 год. е връчено на заявителя "АЙЗАЕМ.БГ" ООД -
гр.София на 07.01.2019 год. , не е обжалвано и е влязло в законна
сила.
С определение №1232/20.12.2018
год. РС-Козлодуй се е произнесъл и по жалба вх.№6500/19.12.2018 год. против
заповедта за изпълнение в частта за разноските, като я е приел за недопустима и
я е върнал на подателката Я.. Против това определение, както бе посочено и
по-горе, е постъпила частна жалба вх.№597/06.02.2019 год. на
РС-Козлодуй .
В изпълнение на
указанията на заповедния съд, заявителят "АЙЗАЕМ.БГ"
ООД - гр.София на 23.01.2019 год.
е предявил установителния си иск против длъжника В.Н.Я.. Въз основа на исковата молба вх.№323/24.01.2019 год. е
образувано гр.дело №84/2019 год. по описа на РС-Козлодуй, който с разпореждане
от 25.01.2019 год. я е оставил без движение, като е указал на ищеца в
едноседмичен да довнесе държавна такса от 48.00 лева. Съобщението с указанията
е връчено на ищеца на 01.02.2019 год.,но указанията не са изпълнени. Затова с
определение №154/01.03.2019 год. и на основание чл.129,ал.3 ГПК РС-Козлодуй е
върнал исковата молба на подателя й и е прекратил производството по гр.дело
№84/2019 год. по описа на съда за 2019 год. Определение №154/01.03.2019 год. е
връчено на ищеца на 12.03.2019 год., не е обжалвано и е влязло в законна сила.
След влизане
в сила на определение №154/01.03.2019 год. по гр.дело №84/2019 год., е постановено и обжалваното в настоящето
производство определение №225/25.03.2019 год. по ч.гр.дело
№1321/2018 год. на РС-Козлодуй, с
което заповедното производство е
прекратено, а
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №792/11.09.2018г. обезсилена. За да постанови този
резултат, заповедният съд е посочил в мотивите си,че при прекратено исково
производство последиците са като при непредявен иск и заповедното производство
следва да бъде прекратено, а заповедта по чл.417 ГПК обезсилена. Определение №225/25.03.2019 год. по ч.гр.дело
№1321/2018 год. на РС-Козлодуй е връчено на
заявителя "АЙЗАЕМ.БГ" ООД - гр. София на
10.04.2019 год. и е обжалвано с частна жалба вх.№2050/17.04.2019 год. на
РС-Козлодуй, подадена по пощата на 16.04.2019 год.
При така
изложената фактическа обстановка въззивният съд намира,че първо следва да се
произнесе по частната жалба на "АЙЗАЕМ.БГ" ООД - гр. София против определение №225/25.03.2019
год. по ч.гр.дело №1321/2018 год. на РС-Козлодуй, тъй като
изводът на съда за нейната основателност или не ще обуслови и изводите за
допустимост и основателност на частните жалби на В.Н.Я..
Частна жалба
вх.№2050/17.04.2019 год. на РС-Козлодуй е
процесуално допустима - подадена е в срока по чл.275,ал.1 ГПК от лице с правен
интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана
по същество,жалбата е неоснователна.
В
разпоредбата на чл.422,ал.3 ГПК не е предвидено изрично прекратяване на
изпълнението при прекратяване на производството по иска. С прекратяване на производството
по делото обаче се заличават с обратна сила последиците, които законът
свързва с предявяването на иска. В този смисъл последиците при прекратяване на
производството по делото следва да са аналогични на предвидените в чл.415,ал.5 ГПК, ако искът не беше предявен в срока по чл.415,ал.4 ГПК. По тези съображения при прекратяване на
производството по делото по иска по чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК издадената
заповед за изпълнение и изпълнителният лист подлежат на обезсилване. Това
разрешение не се прилага при прекратяване на исковото производство по чл.234 ГПК при постигната между страните спогодба, в който случай последиците са като
при влязло в сила съдебно решение, както и при прекратяване на производство по установителния
иск, когато съдът прецени, че заповедта за изпълнение е влязла в сила.
Когато е предявен иск по реда на чл.422 ГПК, еднаквият
краен резултат в хипотезите на прекратяване на делото на основание на чл.129,ал.3 ГПК и на основание чл.130 ГПК – поради
недопустимост на молбата по чл.422 ГПК, може да има различни правни последици.
В първия случай – при наличие на неотстранени в законоустановения срок нередовности
на исковата молба, при прекратяването на делото съдът в исковото производство следва да обезсили
заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист, съгласно указанията на
т.13 от ТР №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, а във втория случай – при
недопустимост на исковата молба поради влизане в сила на заповедта за изпълнение,
прекратяването на производството по иска не води до обезсилване на заповедта,
респ.на изпълнителния лист, ако такъв е издаден.
В конкретния случай исковото
производство е прекратено на основание чл.129,ал.3 ГПК- неотстранени в срок
нередовности на исковата молба, при която хипотеза издадените заповед за
изпълнение и изпълнителен лист подлежат
на обезсилване. Именно така е процедирал и заповедният съд по ч.гр.дело №1321/2018
год. на РС-Козлодуй, постановявайки обжалваното определение №225/25.03.2019
год., което като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Действително,съгласно т.13 от ТР №4/2013 год. на ОСГТК на ВКС, компетентен да обезсили заповедта за изпълнение, издадена по
чл.410,съответно по чл.417 ГПК, и да обезсили изпълнителния лист по чл.418 ГПК, при прекратяване на производството по иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, е съдът в исковото
производство, който е постановил определението за прекратяване. Съдебният състав по гр.дело
№84/2019 год. на РС-Козлодуй не е изпълнил това си задължение, но при върната
искова молба и прекратено исково производство последиците за заповедния съд са
като при непредявен в срок установителен иск, поради което настоящият състав на
ОС-Враца намира приложението на чл.415,ал.5 ГПК за правилно и законосъобразно.
По частна
жалба вх.№6499/19.12.2018 год. на
РС-Козлодуй, подадена от
длъжника В.Н.Я. *** против разпореждане
от 11.09.2018 год. по ч.гр.дело №1321/2018 год. на РС-Козлодуй, с което съдът е
допуснал незабавно изпълнение на издадената по същото дело Заповед за
изпълнение №792/11.09.2018 год. и е разпоредил
в полза на заявителя "АЙЗАЕМ.БГ" ООД- гр.София да бъде издаден
изпълнителен лист за посоченото в
заповедта вземане.
Частната
жалба е подадена в срок против подлежащ на обжалване съдебен акт.
Същата
обаче се явява недопустима на друго основание-отпаднал правен интерес, защото
издадената по ч.гр.дело №1321/2018 год. на РС-Козлодуй Заповед за изпълнение
№792/11.09.2018 год. вече е обезсилена и
въпросът за незабавното й изпълнение не стои. Като такава, частна жалба вх.№6499/19.12.2018 год. по описа на
РС-Козлодуй следва да бъде оставена без разглеждане.
В частна
жалба вх.№6499/19.12.2018 год. се съдържа и искане за спиране на принудителното
изпълнение при условията на чл.420,ал.1 ГПК, по което съставът на ОС-Враца не
дължи отделно произнасяне, доколкото по това искане е налице произнасяне от
страна на компетентния РС-Козлодуй с негово определение №1231/20.12.2018
год.
По
частна жалба вх.№597/06.02.2019 год. на РС-Козлодуй, подадена от В.Н.Я.
*** против определение №1232/20.02.2019 год. по ч.гр.дело №1321/2018 год. на
РС-Козлодуй, с което съдът е върнал
нейна частна жалба против Заповед за изпълнение №792/11.09.2018 год. в частта за разноските.
Частната жалба е процесуално допустима - подадена е в
срок от лице с правен интерес против подлежащ на обжалване съдебен акт. ОС-Враца
приема, че жалбата е подадена в срок при приложение на чл.62,ал.3 ГПК, тъй като
РС-Козлодуй е посочил в т.8 от Заповед за изпълнение №792/11.09.2018 год., че
същата подлежи на обжалване в частта за разноските в двуседмичен срок, който е
спазен от жалбоподателката.
Същата обаче се явява неоснователна, предвид
изложеното по-горе развитие на заповедното производство - исковото производство
е прекратено,а издадената заповед за изпълнение, включително и в частта за
разноските, е обезсилен, поради което и въпросът за дължимостта на тези
разноски, респективно и за техния размер вече не стои. Те не се дължат от
длъжника в заповедното производство, поради което и жалбата му по чл.413,ал.1 ГПК, като лишена от правен интерес, подлежи на връщане. Като е постановил същия
правен резултат, макар и при други мотиви, съставът на РС-Козлодуй е постановил
правилно като краен извод определение, което следва да бъде потвърдено.
При извода за недопустимост на едната жалба на В.Я. и
за неоснователност на втората, претенцията й за присъждане на разноски се явява
неоснователна.
При тези
си съображения Окръжен съд-Враца
О П Р
Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение
№225/25.03.2019 год. по ч.гр.дело №1321/2018 год. на Районен съд - Козлодуй, с което производството по делото е
прекратено, а
издадената Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на
документ по чл.417 ГПК №792/11.09.2018г. обезсилена.
ПОТВЪРЖДАВА определение №1232/20.12.2018 год. на Районен
съд-Козлодуй, с което съдът е върнал частна
жалба вх.№6500/19.12.2018 год., подадена от В.Н.Я. ***
против Заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 ГПК №792/11.09.2018г.
в частта за разноските.
ОСТАВЯ без разглеждане частна жалба вх.№6499/19.12.2018
год. на РС-Козлодуй, подадена
от В.Н.Я. *** против разпореждане за незабавно изпълнение от
11.09.2018 год. по ч.гр.дело №1321/2018 год. на Районен
съд-Козлодуй.
ПРЕКРАТЯВА производството по въззивно частно гр.дело
№337/2019 год. по описа на ОС-Враца в тази му част.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.