Решение по дело №2943/2020 на Софийски градски съд

Номер на акта: 4041
Дата: 8 юли 2020 г. (в сила от 8 юли 2020 г.)
Съдия: Стела Борисова Кацарова
Дело: 20201100502943
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 10 март 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              08.07.2020г.                 гр.София

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, ІV-А въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети юни през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕЛА КАЦАРОВА

 

                                               ЧЛЕНОВЕ:            ГАЛИНА ТАШЕВА

                                                                       

                                                                           СИМОНА УГЛЯРОВА

 

при участието на секретар Ирена Апостолова като разгледа докладваното от съдия Кацарова гр.д. № 2943 по описа за 2020г., взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.                                                                            

С решение от 26.11.2019г., гр.д.60860/18г., СРС, 71 с-в осъжда С.Ц.Ф. и Д.Ц.Ф. да заплатят разделно /по 1/2 ид.ч. всеки/ на „Т.С.” ЕАД сумата 759,20 лв. - цена на доставена топлинна енергия през периода от м.08.2015г. до м.04.2016г., ведно със законната лихва от 05.09.2018г. до окончателното плащане, отхвърля иска за горницата до пълния заявен размер от 2 280,96 лв. и за периода от м.05.2014г. до м.07.2015г. вкл., като погасен по давност, както и сумата 141,52 лв. – разноски, отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.Ц.Ф. и Д.Ц.Ф. искове за разделно плащане /по 1/2 ид.ч. всеки/ на сумата 471,14 лв. - лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 15.09.2015г. до 02.05.2018г. и осъжда ищеца да заплати на всеки от ответниците по 300 лв. – разноски.

         Срещу решението в частта, с която са отхвърлени исковете постъпва въззивна жалба от ищеца „Т.С.” ЕАД. Счита, че вземанията не са погасени по давност, с оглед предвидената в чл.32, ал.1 от Общите условия  изискуемост на вземането най-късно в края на текущия месец, следващ месеца на задължението, считано от публикуване на покана в интернет страницата на търговеца. Иска се отмяна на решението и постановяване на друго, с което да се уважат исковете.

Въззиваемите – ответниците по исковете С.Ц.Ф. и Д.Ц.Ф. оспорват жалбата.

Третото лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД не изразява становище.

Софийският градски съд, ІV-А с-в, след съвещание и като обсъди по реда на чл.269 ГПК наведените в жалбата оплаквания, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Решението е изцяло валидно, а в обжалваната част е допустимо и правилно.

Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Съобразно чл.272 ГПК, когато въззивният съд потвърди първоинстанционното решение, мотивира своето решение, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. В случая, при обсъждане само на оплакванията по въззивната жалба с оглед чл.269, изр.2 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че крайните изводи на двете инстанции съвпадат. Възприема фактическите и правни констатации в обжалваното решение, срещу които се възразява в жалбата. В настоящото производство не са представени нови доказателства. Решението следва да се потвърди и по съображения, основани на препращане към мотивите на първоинстанционния съд в частта им, оспорена в жалбата.

         В отговор на оплакванията по жалбата, въззивният съд приема следното:

Предявяването на заявлението по чл.410 ГПК от „Т.С.” ЕАД води до прекъсване на 3-годишната погасителна давност спрямо процесните периодични вземания за главницата относно стойност на предоставена топлинна енергия и дялово разпределение, с настъпила изискуемост на основание чл.111, б. „в”, пр.3 вр. чл.116, б. „б” и чл.114, ал.1 ЗЗД, както и предвид разясненията на ТР от 12.04.2012г., ОСГТК на ВКС. Съгласно чл.33 от Общите условия на ищеца, в сила от 12.03.2014г., клиентите са длъжни да заплащат месечните суми за ТЕ в 30-дневен срок от публикуването им на интернет страницата на търговеца. Следва да се има предвид, че поканата чрез публикуване на задълженията и изтичането на последващия 30-дневен срок поставят началото на изпадането на длъжника в забава за плащане. Същевременно, според чл.30, ал.1 от Общите условия на ищеца, купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. По смисъла на тази клауза, задължението за стойност на топлинна енергия е дължимо, т.е. изискуемо в 30-дневен срок, считано от периода, за който се отнася. След като исковата молба е подадена на 05.09.2018г., към тази дата са погасени по давност вземанията за главницата за част от процесния период от преди задължението за м.06.2015г. На основание чл.119 ЗЗД и чл.111, б. „в“, пр.2 ЗЗД погасени по давност са съответните акцесорни вземания за мораторна лихва върху погасената главница. Исковете за стойност на главница и мораторна лихва са неоснователни за отхвърлените размери и периоди.

Крайните изводи на двете съдебни инстанции съвпадат. Първоинстанционното решение на основание чл.271, ал.1, изр.1, І пр. ГПК следва да се потвърди в отхвърлителната част.

Решението в останалата част, с която са уважени исковете, като необжалвано е влязло в сила.

В договорите за правна защита и съдействие на въззиваемите са вписани уговорки за осъществяване на безплатно представителството на конкретно основание - чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв (материално затруднено лице). Затова и съгласно чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.7, ал.2, т.2 от Наредба № 1/2004г. МРАВ, пълномощникът има право на две суми от по 305 лв. – възнаграждения за безплатно представителство пред настоящата инстанция.

По изложените съображения, Софийският градски съд, ІV-А с-в

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ПОТВЪРЖДАВА решение от 26.11.2019г., гр.д.60860/18г., СРС, 71 с-в в частта, с която се отхвърля предявените от „Т.С.” ЕАД срещу С.Ц.Ф. и Д.Ц.Ф. искове за разделно плащане /по 1/2 ид.ч. всеки/ на сума над размера от 759,20 лв. до пълния заявен размер от 2 280,96 лв. и за периода от м.05.2014г. до м.07.2015г. - цена на доставена топлинна енергия и на сумата 471,14 лв. - лихви за забава върху главното вземане, изтекли в периода от 15.09.2015г. до 02.05.2018г.

ОСЪЖДА „Т.С.” ЕАД да заплати на адв. М. Л. Л., ЕГН **********,***, ул. „****** две суми от по 305 лв. – възнаграждения за безплатно представителство пред въззивна инстанция.

Решението е постановено с участие на трето лице помагач на ищеца – „Т.С.“ ЕООД.

Решението не подлежи на обжалване.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                          ЧЛЕНОВЕ: 1.                             2.