ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 49304
гр. София, 28.11.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 127 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯНА М. ФИЛИПОВА
като разгледа докладваното от ЯНА М. ФИЛИПОВА Гражданско дело №
20251110143483 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 129, ал. 3 ГПК
Делото е образувано по искова молба от П. Ж. П., изписана върху Определение №
6479/10.07.2025 г. по адм. д. № 278/2024 г. по описа на А. с. – Х., I състав, с което е оставена
без разглеждане искова молба на ищеца срещу О. Х. и О. д. на МВР – Х., и
административното производство е прекратено. Ищецът е изложил оплаквания за
незаконосъобразност на съдебния акт, върху който е изписана исковата молба, изложени са
хаотични и абсолютно неразбираеми твърдения за извършени „двадесет престъпления“ и
произволно са изброени лица, срещу които исковата претенция е насочена.
С разпореждане от 20.10.2025 г. съдът е предоставил възможност на ищеца да посочи
изрично кое лице е ответник по делото, какво незаконосъобразно действие сочи, че е
извършено против него и в какво се състои искането към съда. Ищецът е предупреден за
неблагоприятните последици от неизпълнение в срок на дадените указания, а именно, че
исковата молба ще бъде върната, а производството по делото прекратено.
По делото е постъпила молба-уточнение от 24.11.2025 г., с която ищецът поддържа,
че ответници по исковата претенция са: Държавата, Прокуратурата на Република България,
ЕСГРАОН Х., О. Х., ОДМВР – Х., съдия В. Ж., А. с. – Х., М. М. Х. и М. А. Й.. Дадените от
съда указания в останалата им част не са изпълнени.
Съдът намира, че исковата молба следва да бъде върната, а производството по
делото прекратено, поради следните съображения:
На първо място съдът намира, че изложените от ищеца доводи по същество касаят
законосъобразността на съдебния акт, върху който е изписана исковата молба. Не е
допустимо по пътя на исковото производство съдът да проверява дали в друго съдебно
производство, приключило с влязъл в сила съдебен акт, са допуснати процесуални
1
нарушения, респ. дали постановеният акт (на съда или прокуратурата) е правилен. В случай,
че актът не е влязъл в сила пътят на защита е чрез атакуването му по реда на инстанционния
контрол. Преценката относно правилността на определението, с което искова молба на
ищеца е върната и производството по адм. д. № 278/2024 г. по описа на А.с.– Х., I състав, е
прекратено излиза извън правомощията на гражданския съд и предвидения от закона
процесуален ред за проверка правилността на актовете. Тези обстоятелства подлежат на
проверка по реда на инстанционния контрол, в случай, че такъв е предвиден от закона.
Изрично в определението, върху което е изписана исковата молба, е посочен редът, по който
съдебният акт подлежи на обжалване, а именно с частна жалба пред Върховния
административен съд, респ. ищецът е разполагал с процесулната възможност да изложи
всички поддържани от него доводи за незаконосъобразност на определението пред
компетентния да се произнесе съд.
На следващо място от изложените от ищеца хаотични твърдения за извършени
„двадесет“ престъпления е обективно невъзможно да се извлече по какъв начин и чрез какви
действия и/или бездействия изброените множество ответници са накърнили правата на
лицето. Въпреки предоставената от съда възможност ищецът не е навел каквито и да е
конкретни твърдения за извършени незаконосъобразни действия против него, респ. е налице
невъзможност да бъде извършена преценка относно процесуалната легитимация на
посочените ответници. Следва да бъде отбелязано, че на съда е служебно известно
обстоятелството, че ищецът е образувал пред Софийски районен съд и Софийски градски
съд множество производства, исковите молби по които са изписани върху преписи от
съдебни актове, с които ищецът по същество не е съгласен и съдържащи еднотипни
хаотични и неясни твърдения за извършени нарушения на съдопроизводствените правила и
извършени престъпления. От изложеното следва, че с поведението си ищецът не преследва
легитимен интерес и действието представлява злоупотреба с право по смисъла на чл. 57, ал.1
от Конституцията, чл. 17 от Европейската конвенция за защита правата на човека и
основните свободи/ по аналогия от чл. 35, т.3, б.“а“от конвенцията/ и само на това основание
искът се явява недопустим. Съгласно член 35, § 3 (а) – Условия за допустимост от
Европейската конвенция за правата на човека съдът обявява за недопустима всяка
индивидуална жалба, подадена на основание член 34, когато счете, че жалбата представлява
злоупотреба с правото на жалба. Понятието „злоупотреба“ по смисъла на чл. 35, § 3 (а) се
разбира в обичайното му значение според общата правна теория, а именно – като зловредно
упражняване на едно право за цели, различни от целите, за които то е създадено. Съответно
всяко поведение на жалбоподател, което явно противоречи на целта на правото на
индивидуална жалба, уредено от Конвенцията, и което спъва правилното функциониране на
Съда и точното провеждане на производството пред него, съставлява злоупотреба с правото
на жалба./ в т. см. Miroļubovs and Others v.Latvia/. Приема се, че жалбоподателят
злоупотребява с правото на жалба, когато отново и отново подава досаждащи и явно
неоснователни жалби до Съда, подобни на жалба, подадена по-рано и вече обявена за
недопустима./ в т.см. M. v. the United Kingdom и Philis v. Greece, и двете Решения на
Комисията/. Не може да бъде ангажимент на Съда да разглежда поредица от необосновани и
2
дразнещи оплаквания или други явно неправомерни действия на жалбоподателите или
техните упълномощени представители, които създават неоправдана работа на Съда,
несъвместима с реалните му функции в съответствие с Конвенцията ./ в т. см. Bekauri v.
Georgia (предварителни възражения), § 21; Migliore and Others v. Italy ; Simitzi-Papachristou
and Others v. Greece/.
На 11 април 2024 г. е приета Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и
на Съвета. Същата има за цел да предостави защита на физическите и юридическите лица,
ангажирани в публично участие спрямо съдебни производства, с които се злоупотребява
било то чрез съдебни тактики, предприети от ищеца и използвани недобросъвестно, като
тактики, отнасящи се до избора на юрисдикция, предявяване на един или повече изцяло или
частично неоснователни иска или на прекомерни искове, използване на тактики за забавяне
на производството или искания за прекратяване на делото на късен етап от производството,
започване на множество съдебни дела по сходни въпроси и причиняване на
непропорционални разноски за ответника по производството. Директивата се прилага само
относно граждански и търговски дела с трансгранично значение установява минимални
правила, като по този начин дава възможност на държавите членки да приемат или запазят
разпоредби, които са по-благоприятни за лицата, ангажирани в публично участие,
включително национални разпоредби, с които се установяват по-ефективни процесуални
гаранции. Принципно предявяването на един иск за цели различни от разрешаването на
гражданскоправен спор със сила на пресъдено нещо следва да бъде третирано като
недобросъвестно упражняване на правото на иск. Макар и с тесен предметен обхват
Директива (ЕС) 2024/1069 на Европейския парламент и на Съвета предлага следните
индикации за производства, с които се злоупотребява: а)непропорционалният, прекомерен
или неразумен характер на иска или на част от него, включително прекомерната стойност на
спора; б)наличието на множество производства, започнати от ищеца или от свързани страни
във връзка със сходни въпроси; в)сплашване, тормоз или заплахи от страна на ищеца или
неговите представители преди или по време на производството, както и сходно поведение
на ищеца по сходни или паралелни дела; г)недобросъвестното използване на процесуални
тактики, като например забавяне на производството, търсене на най-юрисдикция чрез
злоупотреба или измама или недобросъвестно прекратяване на делата на по-късен етап от
производството. Неизчерпателно посочените индикации не са чужди за националната
съдебна практика. Например в Разпореждане № 321 от 04.12.2018 г. по ч. гр. д. № 3772 /
2018 г. на Върховен касационен съд, 4-то гр. отделение е посочено, че многократното
сезиране на съда с едни и същи жалба, когато те са процесуално недопустими не води до
упражняване на предоставените от законодателя процесуални права в съответствие със
закона, чиято цел е споровете да намират своето разрешение. В практиката си ВКС
нееднократно/ например в определения № 761 от 30.11.12г. по ч.т.д.№ 497/12г. на І т.о.на
ВКС и № 376 от 10.05.10г.по ч.т.д.№ 350/10г.на І т.о.на ВКС/ е посочвал , че последователно
създаваната верига от частни жалби, съставлява злоупотреба с право по смисъла на чл.3 от
ГПК. Законодателят не е въвел ограничение на броя частни жалби, които могат да бъдат
3
подадени срещу акт на съда за връщане на недопустима жалба. Липсата на подобно
ограничение обаче не означава, че това може да се прави до безкрай. Нормите се създават
при презумпцията, че адресатите им са добросъвестни. Общият разум на закона изключва
осигуряване на възможност на страната да подава неограничен във времето брой нередовни
или недопустими жалби. Когато превратно се упражняват права, увреденият може да иска и
следва да получи преустановяване на увреждащата го злоупотреба. Съгласно приетото в
постановено по реда на чл.290 от ГПК Решение № 257 от 14.07.2011г. по гр.д.№ 1149/09г.на
ІV г.о. на ВКС – превратното упражняване на субективни права е укоримо с оглед
обществения интерес и правните последици са отказ от защита им, като в зависимост от
естеството на действията, чрез които злоупотребата на правото се извършва, увреденият
може да иска съответно или обезщетение, или преустановяване на увреждащата
злоупотреба, или и двете. Съдът, от друга страна, има задължението да поддържа баланса
между страните и да гарантира, че всяка от тях ще получи справедливо изслушване,
разглеждане и произнасяне. В този смисъл, съдът е длъжен да вземе мерки да организира
адекватно своевременното разглеждане на делото, в разумен срок, вкл. да преустановява
действия, съставляващи злоупотреба с право. Изложеното исковата молба да бъде върната, а
производството по делото прекратено.
В допълнение съгласно разпоредбата на чл. 132, ал. 1 КРБ при осъществяване на
съдебната власт съдиите, прокурорите и следователите не носят наказателна и гражданска
отговорност за техните служебни действия и за постановените от тях актове, освен ако
извършеното е умишлено престъпление от общ характер. С тази разпоредба законодателят е
въвел т. нар. функционален имунитет на магистратите, предназначен да им осигури
независимост при осъществяване на тяхната дейност, за да могат те свободно и по съвест да
решават възложените дела. Конституционната забрана за търсене на отговорност от
магистратите за извършени от тях действия/бездействия при изпълнение на служебните им
задължения изключва противоправния им характер извън изрично предвидената хипотеза на
извършено умишлено престъпление. Предвид изложеното исковото производство срещу
съдия В. Ж. от Административен съд – Хасково е недопустимо на самостоятелно основание.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА искова молба с вх. № 274478/14.08.2025 г. на П. Ж. П..
ПРЕКРАТЯВА производството по гр. д. № 43483/2025 г. по описа на Софийски
районен съд, Първо гражданско отделение, 127 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване от ищеца с частна жалба пред Софийски
градски съд в едноседмичен срок от получаване на препис от съдебния акт.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5