№ 2179
гр. Варна, 02.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Жана Ив. Маркова
Членове:Тони Кръстев
Десислава Г. Жекова
при участието на секретаря Мария Д. Манолова
Сложи за разглеждане докладваното от Жана Ив. Маркова Въззивно
гражданско дело № 20213100502695 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 14:36 часа се явиха:
-ро
след спазване на разпоредбата на чл. 142, ал. 1, предл. ІІ от ГПК
Въззивникът „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД , редовно призован,
не изпраща представител.
Въззиваемият Д. Д. П., редовно призован, не се явява лично, не
изпраща представител.
По хода на делото СЪДЪТ докладва постъпила писмена молба вх. №
24373/26.11.2021г. от въззивника „ЗАД ДаллБогг: живот и здраве“ АД.
Направено е искане да бъде даден ход на делото в отсъствие на представител
на въззивника, не се релевират възражения по доклада, поддържа се
въззивната жалба, не се правят доказателствени искания. Изразено е
становище по съществото на спора, отправено е искане за присъждане на
разноски. В молбата е възпроизведен списък по чл. 80 ГПК. Отправено е
искане след изготвяне на протокола, незаверен препис да бъде изпратен на
посочен в молбата имейл.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, с оглед редовното призоваване на страните,
намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
1
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ, на основание чл. 268, ал. 1 от ГПК
докладва постъпилата въззивна жалба, съобразно постановеното в
разпоредително заседание Определение № 4032 от 12.11.2021 година.
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по
въззивна жалба вх. № 295947/09.08.2021 г. , от „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ" АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр. София, ж.к. „Дианабад",
бул. „Г.М. Димитров", № 1 срещу Решение № 262248/13.07.2021 г.,
постановено по гр.д. № 368/2020 г., на ВРС, LI с., с което е прието за
установено, че дължи на Д. Д. П., ЕГН **********, с местожителство в ***,
сумата 516.88 лв., дължимо застрахователно обезщетение, за нанесени щети,
изразяващи се в увреждане на задна врата и заден десен калник на л.а.
„Тойота Авенсис“, ДК № **, в резултат на настъпило застрахователно
събитие на 06.12.2018 г., по договор за застраховка „Каско“, обективиран в
полица № BG020-18-*********, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от датата на подаване на заявлението – 05.04.2019 г. до
окончателното й изплащане, на осн. Чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 405, ал. 1 КЗ,
вр. чл. 386, ал. 2 КЗ, за която е издадена Заповед по чл. 410 ГПК, по ч.гр.д. №
19984/2019 г., на СРС, XXXI с.
Въззивникът счита, че съдът е допуснал множество пороци в
правораздавателната си дейност. Настоява, че ищецът не е заплатил до 31.
10.2018 г., втора дължима вноска по застрахователния договор, възлизаща на
118.02 лв, и е бил в известност на последиците от това си бездействие. Счита,
че дори такова плащане да е било извършено чрез „Софконсулт" ЕООД, то
няма правно значение, тъй като посоченото дружество няма право да събира
вноски, нито е партньор на въззивника, нито действията му са били
одобрявани. Излага коментар на събраните от ВРС доказателства и тяхната
преценка в атакувания съдебен акт. Сочи, че не споделя възприетото от
първоинстанционния съд наличие на СПН, в резултат от постановеното
решение по гр.д. № 19462/2019 г. на ВРС, тъй като това решение засягало
съвсем различен времеви период. Счита, че в хода на производството ищецът
недопустимо е изменил обстоятелствата, на които основава претенцията си.
Ведно с това, се поддържа, че сумата не е била преведена в цялост на
застрахователя, а „Софконсулт" ООД, без основание, е самозадържало
комисион. Счита се, че постъпването на суми от дружеството „Софконсулт"
ООД, който факт не бил оспорван от въззивникът, не обвързва последния със
задължения към ищеца, тъй като договорът с посредника е бил прекратен
месеци преди това. По същество моли обжалваното решение да бъде
отменено и предявения иск отхвърлен. Претендира присъждане на разноски
за първа и въззивна инстанции.
В границите на срока по чл. 263, ал. 1 ГПК, въззиваемата страна Д. Д.
2
П., депозира писмен отговор, в който оспорва въззивната жалба като
неоснователна. Счита, че фактическата обстановка е била правилно
установена от ВРС въз основа на събраните доказателства. Излага, че по
безспорен начин е установена неоснователността на възражението на
ответното дружество, че ищецът не е заплатил втора вноска по
застрахователния договор. Счита, че застрахователят целенасочено не е
осчетоводил постъпилите суми от застрахователния посредник и укрива
издадената от него сметка, а е бил безспорно установен факта, че на
09.11.2018 г. въззивникът е получил сумата 448.23 лв. Сочи се, че
застрахователят е изпратил уведомление до ищеца за прекратяване на
правоотношението с посредника един месец след завеждане на процесната
щета, поради което и това обстоятелство не може да бъде противопоставено
на въззиваемия. Твърди, че е изпълнил добросъвестно задължението си като е
платил на лице, овластено да получи плащане по смисъла на чл. 75, ал. 2 ЗЗД.
По същество моли за потвърждаване на атакуваното съдебно решение.
Претендира разноски.
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита делото за изяснено, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
СЪДЕБНИЯТ СЪСТАВ счита устните състезания за приключили и
обяви, че ще се произнесе с решение в едномесечен срок.
Незаверен препис от протокола да се изпрати по имейл, посочен в
молба вх. № 24373/26.11.2021г.
Разглежданото дело приключи в 14,38 часа.
Протоколът бе изготвен в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
3