Р Е Ш Е
Н И Е
№ 3602 16.12.2019 г. гр. Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, XXXVIII – ми
граждански състав
на трети декември две хиляди и деветнадесета година в открито съдебно заседание в състав:
Районен съдия: Невена Ковачева
Секретар: Станка Добрева
Като разгледа докладваното от съдията Ковачева
гражданско дело № 5119 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано
по искова молба на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Янко Комитов № 30, представлявано от Петър Стойчев Стоев, с която се моли съда да приеме за установено, че
ответникът С.Д.А., ЕГН **********,
с адрес: ***, дължи на ищеца сумата от 799,72 лева, представляваща
дължима главница – задължение по договор за потребителски кредит №
1908/26.09.2017 г., общите условия към него и договор за допълнителни услуги,
сключени между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, както и сключен договор за
гаранционна сделка от 26.09.2018 г. (поръчителство) между длъжника и
„Гаранционен Фонд България“ ЕООД, сумата от 21,48 лева възнаградителна
лихва за периода 26.09.2017 г. – 13.03.2019 г., сумата от 58,43 лева
обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 28.10.2017 г. –
13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.03.2019 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение
по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2213/2019 г. на БРС.
В исковата молба се твърди,
че на
26.09.2017 г. между А. и „Фреш кредит“ АД е
сключен договор за потребителски кредит, ведно с общи условия към него и
договор за допълнителни услуги. Ответникът е получил заем в размер на 700 лева,
който се е задължил да върне с оскъпяване под формата на договорна лихва.
Поради просрочия в плащанията „Фреш
кредит“ ЕООД е упражнил правото си на вземане към поръчителя „Гаранционен Фонд
България“ ЕООД, като писмено го е поканил да плати в 30-дневен срок сумата от
879,63 лева, като същата е платена от настоящия кредитор на 13.03.2019 г.,
поради което и последният предявява претенциите си спрямо длъжника на основание
чл. 74 ЗЗД.
Моли се за уважаване на исковете и присъждане на
съдебно-деловодни разноски в исковото и заповедното производство.
Ответната страна чрез особен представител е изразила
становище за основателност на претенциите.
Съдът, като взе предвид събраните по делото
доказателства, намира за установено следното:
Представен е договор за потребителски кредит № 1908 от 26.09.2017
г. общи условия и договор за допълнителни услуги към него, както и погасителен план, сключени между А. и „Фреш кредит“ ЕООД. В договора е посочено, че на А. е предоставен заем в размер на 700 лева. Уговорена
е годишна лихва в размер на 21,53 % върху заетата сума, като общата сума за
погасяване е в размер на 744,60 лева, платима на 6 равни месечни вноски с краен
падеж 27.03.2018 г. Посочено е, че в случай че кредитополучателят не предостави
обезпечение на кредита, кредитодателят осигурява
дружество - поръчител, като възнаграждението за поръчителя е в размер на 411,60
лева. Тази услуга е договорена между страните с подписания от тях договор за
допълнителни услуги. На 26.09.2017 г. е сключен и договор за гаранционна сделка
(поръчителство) между „Фреш кредит“ АД, А. и „Гаранционен
Фонд България“ ЕООД, в който е посочено, че последното се задължава като
поръчител по сключения договор за кредит и отговаря солидарно с длъжника при
неплащане на задълженията по договора за кредит в срок.
Получаването на сумата по
договора за кредит от Деянов се установява от разписка от 26.09.2017 г.
В представената по делото
счетоводна справка за задълженията на ответника е отразено, че към 13.03.2019
г. същият е заплатил по кредита главница в размер на 225,08 лева, договорна
лихва в размер на 23,12 лева, допълнителен пакет 137,80 лева, като задълженията
възлизат на сумата 879,63 лева.
На 13.03.2019 г. е връчена на ищцовото дружество покана за плащане на сумата по договора
за кредит, като на същата дата е подписан протокол за прихващане на вземания
между дружествата, в това число е погасено и вземането срещу А..
При така установената
фактическа обстановка съдът намира предявените искове за частично основателни.
Съдът намира, че ищецът успя да
установи наличие на валидно облигационно правоотношение между А. и „Фреш кредит“ АД, възникнало по силата на сключен
договор за заем. Установява се, че „Фреш кредит“ АД е бил изправна
страна по договора и е предал сумата от 700 лева на
ответника, видно от представената по делото разписка. Поради това съдът намира
за доказано основанието на иска – съществуване на договорно правоотношение,
цитирано в исковата молба, и неговия предмет – предоставяне
на сума срещу задължение на кредитополучателя да връща ежемесечно уговорена в
договора минимална погасителна вноска. За ответника е възникнало задължение на
падежа 27.03.2018 г. да върне предадената му в заем сума, като по делото не е
установено А. да е върнала претендирата в
производството главница по договора за заем. Поради това искът за заплащане на
главница е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
Основателен се явява и искът за
заплащане на главница по договор за допълнителни услуги. Видно от съдържанието
на договора за кредит сключването на договор за предоставяне на допълнителни услуги не е задължително за отпускането на кредита, а то
е по избор на потребителя и зависи от неговата
воля, като такъв избор е направен
от А.. Пакетът за допълнителни
услуги е закупен по избор на
кредитополучателя, видно от заявеното
от него в договора, който пакет от допълнителни
услуги включва финансиране на поръчител за обезпечение на
задълженията по договора за кредит. Следователно сключването на този договор за
допълнителни услуги не е е задължително
условие за получаване на кредита – видно от чл. 3 и чл. 4 от договора за кредит изрично е уговорено между
страните, че ползването на допълнителни услуги не е задължителна предпоставка
за предоставянето на кредита. Ето защо и този разход на кредитополучателя не се
включва в дефиницията, дадена в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК и следователно договорът за
заем не е недействителен, тъй като не са нарушени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и в този смисъл не
е налице заобикаляне на закона. В договора за допълнителни услуги е посочено
изрично каква е таксата, която дължи за услугата, в какъв срок следва да бъде
заплатена и каква е месечната вноска за това. В представения по делото
погасителен план към договора за кредит, подписан от кредитополучателя, са
включени всички дължими от А. суми, разбити по пера по вноски – за главница,
лихва и възнаграждение за поръчител. Ето защо и този иск за заплащане на сумата 273,80 лева главница по договор за
допълнителни услуги и сключен договор за гаранционна сделка от 26.09.2017 г.е основателен.
Съдът намира за основателни и исковете
за заплащане на договорна лихва в размер на 21,48 лева възнаградителна
лихва за периода 26.09.2017 г. – 13.03.2019 г., както и за сумата от 58,43 лева
обезщетение за забава, начислено върху главницата по договора за кредит за
периода 28.10.2017 г. – 13.03.2019 г., след като направи съответните изчисления
в calculator.bg.
Съдът намира, че искът за заплащане на
сумата 51 лева, дължима за СМС известяване, е неоснователен, тъй като
заплащането на подобна такса не е предвидено в договора между страните. В
договора за допълнителни услуги е уговорено единствено възнаграждение по
договор за поръчителство в размер на 411,60 лева, но не е предвидена такса за
СМС известяване. Ето защо и искът е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Видно от представеното по делото писмено
доказателство ищецът е погасил сумата от 879,63 лева. Съгласно чл. 74 ЗЗД този, който
е изпълнил едно чуждо задължение, като е имал правен
интерес да стори това, встъпва
в правата на кредитора. Поръчителят
има правен интерес да изпълни, защото той е солидарно отговорен с длъжника
съгласно чл. 141, ал. 1 ЗЗД и имуществените му права са застрашени от
бездействието на последния да изпълни на падежа. Следователно ищцовото дружество е встъпило в правата на кредитора за
сумите, останали да се дължат след извършените частични плащания. Поради това
исковете са доказани и следва да бъдат уважени с изключение на иска за
заплащане на такса СМС известяване.
На основание чл. 78,
ал. 1 ГПК ответникът трябва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски в
исковото и заповедното производство в размер на общо 282,61 лева, съразмерно на
уважената част от претенциите.
Поради
изложеното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.Д.А., ЕГН * с адрес: ***, че дължи на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД,
ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр. Бургас, ул. Янко Комитов № 30, представлявано от П.С.С., сумата от 748,72
лева, представляваща дължима главница – задължение по договор за потребителски
кредит № 1908/26.09.2017 г., общите условия към него и договор за допълнителни
услуги, сключени между длъжника и „ФРЕШ КРЕДИТ“ ЕООД, както и сключен договор
за гаранционна сделка от 26.09.2018 г. (поръчителство) между длъжника и
„Гаранционен Фонд България“ ЕООД, сумата от 21,48 лева възнаградителна
лихва за периода 26.09.2017 г. – 13.03.2019 г., сумата от 58,43 лева
обезщетение за забава, начислено върху главницата за периода 28.10.2017 г. –
13.03.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на
подаване на заявлението – 15.03.2019 г. до изплащане на вземането, за които
суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 2213/2019
г. на БРС, като ОТХВЪРЛЯ иска за заплащане на сумата 51 лева – такса за СМС
известяване.
ОСЪЖДА С.Д.А., ЕГН * с адрес: ***, да заплати на „Гаранционен Фонд България“ ЕООД, ЕИК *, със седалище и адрес на управление: гр.
Бургас, ул. Янко Комитов № 30, представлявано от П.С.С., сумата от 282,61 лева
(двеста осемдесет и два лева и
шестдесет и една стотинки) съдебно-деловодни
разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: