Р Е Ш Е Н И Е № 260152
16.10.2020
г., град Сливен
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД
VІ-ти ГРАЖДАНСКИ състав
в публично заседание на осемнадесети септември 2020г., в
следния състав:
председател: МИНЧО МИНЕВ
секретар: ТАНЯ И.
прокурор:
като разгледа
докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ
гр.дело № 3721 по описа за 2019
година и за да се произнесе, съобрази:
Сливенският
районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ
- СЛИВЕН” ООД /„В и К - Сливен” ООД/, в която се твърди, че ответницата Н.С.Г. има открита при него партида за недвижим
имот, находящ се в гр.Сливен -апартамент №… в кв.“Д.“ бл…., вх.“…“, който е
свързан с водопреносната мрежа и към него „В и К - Сливен” ООД ежемесечно
доставя питейна вода. Твърди се още, че жената не е заплатила стойността й за
периода 01.09.2016 г. – 16.12.2018 г. и поради това дължи сумата 654.69 лв.
Изрично посочва, че е извършвал т.н. служебно определяне на количествата
консумация– правил го в хипотезата на чл.23 ал.8, т.1 от Общите си условия - по
6куб.м. месечно на човек при топлофицирано и по 5куб.м. на човек при нетоплофицирано
жилище.
Дружеството счита, че има право и на обезщетение - за забавеното изпълнение
на паричното задължение – мораторна лихва в размер на 71.09 лв. За тези суми то
депозирало пред Сливенски районен съд молба по чл. 410 от ГПК и му била
издадена, в производството по ч.гр.д. № 1414/2019г., заповед за изпълнение, но не и изпълнителен
лист, тъй като ответницата в заповедното производство - ответник и в настоящия
исков процес, не е била намерена, за да й бъде връчена заповедта и последната е
приложена от заповедния съд към делото в условията на чл.47 ал.5 от ГПК, а на
осн.чл.415 ал.1, т.2 от същия нормативен акт е дал указания на заявителя, за
вземанията си по нея да предяви иск, за да установи съществуването им. Точно
това е сторило „В и К - Сливен” ООД, като претендира съда с решението си да
приеме за установено, че Г. му дължи цитираните по-горе суми.
Дружеството
претендира сторените от него разноски в това заповедно производство- 26лв., а и
направените в исковия процес.
На
ответницата бе връчен, чрез назначения й от съда особен процесуален
представител- адвокат, препис от исковата молба и той именно депозира, в
установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК едномесечен срок, писмен отговор. С него
оспорва исковете -при конкретни съображения ги намира неоснователни. Същите
поддържа и в съдебно заседание.
На проведените по делото съдебни заседания ищеца бе представляван от
пълномощник -адвокат, който поддържа исковете.
След като обсъди събраните по делото, доказателства съда приема, че са
установени следните факти:
От представен от ищеца документ- карнет, се установява, че имот на адрес:
гр.Сливен, кв.“Д.“ бл…., вх.“…“, ап…. е присъединен към водопреносната система
на ВиК Сливен, а титуляр на откритата при него партида е Н.С.Г., която за
дружеството е клиент с № 22 410. Установява се и че в имота не е извършван
фактически- чрез преглед на показанията му на място, отчет на уреда,
предназначен за измерване на консумацията на доставяната от ищеца услуга /вода/
– водомер, както и че в имота има два водомера. Съдът приема тези факти за
доказани, тъй като точно те са отразени в нарочния документ- част от тетрадата
/карнет/, в която служителите-инкасатори на ВиК дружествата записват
консумацията на вода от всеки от клиентите им. В карнета, предназначен за
апартамента, намиращ се на посочения по-горе административен адрес е записано,
че през целия процесен период от време инкасатора не е имал достъп до имота,
както и че в последния има обитател- изписана е забележката „живее се“. Съдът е
убеден в правилността на тези изводи, защото в сходен смисъл са и събраните по
делото гласни доказателствени средства- чрез разпита като свидетел на
инкасатора от „ВиК Сливен“ за района- П. Д. Д.. Вярно е, че тя е заела
длъжността в момент, който следва края на процесния период от време- т.е. за
него не тя е отчитала показанията водомерите в бл…. на кв.“Д.“ и не са нейни
записите в коментирания карнет, но пък тя е събрала сведения от управителя на
етажната собственост, където се намира процесния апартамент, че в него живеят
двама души, както и че ответницата – наричана от свидетелката „жената“ /думата
е в кавички, защото представлява цитат/ никога не отваря вратата на жилището и никога
не допуска в него външни лица, в т.ч. така е от няколко години назад във
времето.
От показанията на свидетелката съда приема и че в процесното жилище има два
водомера. Това е безпротиворечив извод, защото го налагат т.н. опитни житейски
правила, които също са източник на право- същите изискват да се приеме, че щом останалите апартаменти
във входа, от същата страна, от която е процесния, са с два водомера- както
свидетелства Димова, с толкова е и той- не е възможно строителството на
жилищния блок да е така изпълнено, че само един от апартаментите да е с
различна ВиК инсталация, още повече, че той не е на първи или последен етаж, в
които случаи изглежда да е по-възможно такова отличие. Така също, липсата на
достъп до жилището, съотв. на водомера, се дължи не на ищеца- на неговите
служители, които са били съвсем добросъвестни- свидетелката заяви при разпита й
в съдебно заседание, че винаги е
оставяла на вратата на този апартамент бележка с телефонния си номер, но никой
никога не й се е обадил. Всъщност, липсата на достъп, а от там- и на реален
отчет на водомерите, е в резултат на поведението на клиента на ВиК Сливен-
свид.Д.е събрала сведения от управителя на етажната собственост, че ответницата
дълги години на никого не отваря; не разговаря с никого и не е заплаща дори
събираните за входа такси.
Ето защо, от коментирания документ- карнет, съда установява, че за всеки от
месеците в процесния период от време е записвана консумация от по общо 10куб.м.
на месец- по пет на всеки от двата водомера там.
За съответните количества дружеството е издавало фактури- документите,
представляващи приложения на исковата молба. От тях се установява, че във всеки
от месеците от процесния период е фактуриран именно по 10куб.м. разход.
За вземанията си по фактурите „ВиК Сливен“ е депозирало пред Сливенски
районен съд заявление по чл.410 от ГПК и му е издадена, в производството
по ч.гр.дело № 1414/ 2019 г., заповед за
изпълнение - № 909/ 14.03.2019г., с която на Н.С.Г. е разпоредено да му
заплати: главница в размер на 654.69лв.- представляваща главница за периода
01.09.2016г.- 16.12.2018г., ведно със законната лихва, считано от 13.03.2019г.
до окончателното й изплащане, както и лихва за забава в размер на 71.09лв.,
начислена към 04.02.2019г. и разноски в заповедното производство- 25лв.
Срещу нея жената не е подавала възражение по чл.414 от ГПК, но и не е
намерена от призовкар, за да й бъде връчена и по тази причина съда е дял
указания на заявителя, че за вземанията си по нея трябва да предяви
установителен иск. Това „ВиК Сливен“ е сторило в срок.
Така установените факти налагат следните правни изводи:
Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания,
главното от които представлява стойността на доставена до обект на ответницата
вода.
Тя е потребител на услугата, като титуляр на разкритата за жилището на
адрес Сливен, кв.“Д.“ бл…., вх.“…“, ап…. при „ВиК Сливен“ партида.
От записите в карнета и показанията на свидетелката пък се установи, че
фактически, реален отчет на водомера, всъщност- на двата водомера, в
апартамента, не е извършван. Това обаче се дължи не на поведението на служители
на ищцовото дружество, а на титуляра на партидата- ответницата никога- както в
процесния период от време, така и след това, не е отваряла на инкасатора,
поради което той/тя никога не е имал достъп до жилището, съотв.- до водомерите
в него. С това ответницата е нарушила задължението си по чл.24 ал.1 от ОУ на
ВиК Сливен, с което за ищеца се е активирало правото му да определя т.н. от
пълномощника му служебна консумация. Тя, съгл.чл. 25 ал.8, т.1 от същите ОУ, е
по 6 куб.м. на обитател при топлофицилано жилище и 5 куб.м. -при
нетоплофицирано. В случая ВиК Сливен не ангажира доказателства дали процесния
апартамент е топлофициран или не, поради което съда приема, че е имало право да
приложи по-неблагоприятния за него
вариант- да начислява консумация на доставяната от него услуга по 5куб.м. на
месец. Съдът не споделя възражението на особ.проц.представител на ответницата,
че иска е неоснователен и защото ищеца не е ангажирал доказателства колко на брой
са обитателите на процесния апартамент- напротив, от показанията на разпитаната
свидетелка съда установи, че това са две лица. Сведенията са достатъчно
надеждни, тъй като свидетелката ги е получила от управителя на етажната
собственост на входа! Това означава, че ищеца
дори е имал право да начислява месечно по поне 10куб.м. на водомер. А те в
случая са два.
Т.е., според съда ищцовото дружеството е изпълнило всички въведени от
закона, вкл. и Общите му условия, изисквания. Не само това, но и с горните обстоятелства
и действия се изчерпват възможностите на ВиК дружествата в процеса на
доказване. Предвид поставените от законодателя рамки за изпълнение на дейността
им, те не могат или поне нямат възможност да създават/прилагат други
доказателства. Поради това съда намира първия от исковете за доказан и
основателен.
Щом извода на съда за първия иск е
такъв, то е идентичен и за втория- защото е акцесорен по отношение на него и
следва съдбата му. Не само поради това, а извода се налага след като ищеца е
доставил услугата си до обекта на ответницата, а последната не ангажира
доказателства да я е заплатила. По този начин се е активирала разпоредбата на
чл.86 от Закона за задълженията и договорите, идеята на която е, че от
забавеното плащане на едно парично задължение кредитора търпи вреди, които
длъжника трябва да обезщети, като му заплати поне законната лихва за периода на
забавата.
Така също, съгл.чл.44 от ОУ на ВиК Сливен,
потребителя изпада в забава с изчитането на тридесет дни от момента на
издаването на съответната фактура.
С оглед изхода на делото, ответницата дължи на ищеца сторените от последния
разноски- както в исковия установителен процес, така и в заповедното
производство, при това в пълен размер. В последното „ВиК Сливен“ е направило
разноски в размер на 25лв- заплатена държавна такса за образуването на частното
гражданско дело- за толкова е издадена заповедта за изпълнение.
Сторените от ВиК Сливен в исковия процес са общо 735лв., от тях: 75лв.-
доплатена държавна такса за образуване на делото; 360лв.- заплатено адвокатско възнаграждение и 300лв.-
възнаграждение за назначения особен процесуален представител на ответницата.
При горните аргументи, Сливенски
районен съд
Р
Е Ш И :
ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК за установено, че Н.С.Г. с ЕГН **********, представлявана в делото
от назначения й от съда, в условията на чл.47 от ГПК особен процесуален
представител- адв.С. *** дължи на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен и адрес на
управление на дейността: ул. ”Шести септември” № 27 и ЕИК: *********, със
съдебен адреса*** сумите, за които в заповедното производство, развило се в
ч.гр.д.№ 1414/2019г. Сливенски районен съд е издал заповед за изпълнение- №
909/ 14.03.2019г.
ОСЪЖДА Н.С.Г. с ЕГН ********** да заплати
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№
1414/2019г. на СлРС – 25 лв.
/двадесет и пет лева/.
ОСЪЖДА Н.С.Г. с ЕГН ********** да заплати
на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ - СЛИВЕН” ООД, със седалище гр. Сливен на осн.
чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес- гр.д.№ 3721/2019г. СлРС
– 735 лв. /седемстотин тридесет
и пет лева/.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез
районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок,
считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: