№ 327
гр. Ловеч, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОВЕЧ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА
АТАНАСОВА
при участието на секретаря ИВАНКА СТ. ВЪЛЧЕВА
като разгледа докладваното от НАТАЛИЯ С. РАЙКОВА АТАНАСОВА
Гражданско дело № 20214310100991 по описа за 2021 година
Обективно субективно съединени искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.124, ал.1 от ГПК.
Настоящият съдебен състав е сезиран с искова молба от Д. СТ. Д. от гр.Ловеч, действащ чрез
пълномощника си адв.К. от АК-гр.Ловеч против Ст. Р. Р. и Хр. Р. Р., двамата от същия град, в която изтъква, че на
17.07.2012 год. с договор за дарение, обективиран в нотариален акт №20, том 3, нот. дело №213/2012 год. на
Нотариус с peг.№173 ******, придобил следния недвижим имот :
- НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален номер 43952.551.454 по плана на
новообразуваните имоти на местността „Полето-Лагера", находящ се в землището на гр.Ловеч, код по ЕКАТТЕ
4395, одобрен със Заповед №379 от 30.06.2008 год. на Областния управител на Област Ловеч, с площ 257 кв.м., с
начин на трайно ползване - нива, вид на територията - за селско стопанство, десета категория, при граници и
съседи на имота : имот № 43952.551.366 - полски път на Община Ловеч, имот №43952.551.347 - нива на ******
Р., имот №43952.551.453 - нива на ****** Д., имот №43952.551.346 - нива на ******.
Твърди, че не може да ползвам собствения си имот, тъй като собственикът на съседният имот
№43952.551.347 - ****** Р., б.ж. на гр.Ловеч и след неговата смърт неговия наследник Хр. Р. Р., ползва освен
собственият си имот и неговия имот от 257 кв.м.
През 2017 год. сезирал Кмета на Община Ловеч, като била издадена Заповед №700/19.05.2017 год., с
която било наредено да се изземе от ****** Р., б.ж. на гр.Ловеч, неговия имот от 257 кв.м., тъй като той е
ползвател без правно основание, а към настоящия момент неговия син Ст. Р. Р. е ползвател без правно основание.
С протокол от 28.09.2018 год. на комисия, назначена от Кмета на Община Ловеч било извършено
изземването на имота, било извършено трасиране и били забити колчета. Няколко дни след изземването на имота
той махнал колчетата и отново започнал да ползва неговия имот, а към настоящия момент неговите наследници.
Пояснява, че искът по чл.108 от ЗС е иск на невладеещия собственик срещу владеещия несобственик и е
необходимо кумулативното наличие на следните предпоставки :
1.Ищецът да е собственик на имота, предмет на иска.
2.Имотът да се намира във владение или държание на ответника към датата на предявяване на иска.
3.Ответникът да владее или държи имота без основание.
Счита, че са налице и трите предпоставки за уважаване на иска.
1
Поради изложеното по-горе за ищеца е налице правен интерес да предяви настоящия иск със следния
петитум : Моли да бъдат призовани на съд и след като приеме, че искът му е процесуално допустим, основателен
и доказан, да постанови решение с което да признае за установено по отношение на ответника Ст. Р. Р., че той
ищецът по силата на нотариален акт №20, том 3, нот. дело №213/2012 год. на Нотариус с peг.№173 ******, е
собственик на процесния имот от 257 кв.м, ползван от него без правно основание и да го осъдите да му отстъпи
собствеността и да предаде владението на имота от 257 кв.м., а по отношение на втория ответник Хр. Р. Р. да
признае за установено на основание чл.124 от ГПК, че той /ищеца/ е собственик на имота от 257 кв.м.
Моли съда да му присъди и направените по делото разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответниците, в който
заявяват, че процесният имот, предмет на исковата претенция на Д.Д. притежават по давностно владение и
наследство от ****** Р., който е техен баща. Наследодателят им е починал на 31.10.2018 год., като до смъртта му
имотът се владеел от него и тяхната майка ******. Впоследствие след смъртта на баща им, имотът като
наследствен продължили да владеят те, заедно с майка им, като поясняват, че никога владението върху
процесният имот не е прекъсвано по установения от закона ред нито от тях, нито от родителите им. Баща им
притежава имота по силата на удостоверение №5/12.11.1987 год. на Председателя на ОНС-гр.Ловеч, от който
момент е започнал владението му, което удостоверение прилагат като доказателство с отговора на исковата
молба.
Уточняват, че процесните 257 кв.м. са част от предоставените на баща им 0.8 дка от нива в м.“Полето“ в
землището на гр.Ловеч, при граници : път, ******. Още през 1987 год. баща им огражда предоставеният му за
ползване имот по начин, по който е ограден и към настоящият момент. Твърдят, че в имота имат трайни
насаждения и постройки за отглеждане на животни, като върху процесните 257 кв.м. попада изградена от тях
щерна, която винаги са владеели.
Едва при изработване на плана на новообразуваните имоти узнали, че процесният имот подлежи на
възстановяване на лицата ******, който план на новообразувани имота е приет със Заповед №379/30.06.2008 год.
на Областен управител-гр.Ловеч. При разговор с цитираните по-горе лица, те заявили, че няма да прекъсват, нито
да оспорват владението върху имота, който могат да продължат спокойно да владеят, защото имотът е с малка
квадратура и те не проявяват интерес към него.
Затова ответниците твърдят, че считано от 30.06.2008 год. до настоящият момент са владели процесният
имот постоянно, явно, непрекъснато, спокойно и със съзнанието на собственици, поради което и правят
възражение в настоящият исков процес, че са собственици на имота по силата на давностно владение, което е
продължило повече от 10 години до датата на завеждане на исковата молба в съда. Демонстрирали са владението
си пред собствениците на процесният реституиран имот и никой от тях не им го е оспорвал. По тези и други
подробно изложени съображения молят съда да отхвърли исковите претенции, ведно с всички законни последици
и да им присъди направените по делото разноски.
В отговора на ИМ ответниците твърдят, че цитираната в Протокола Заповед №700/19.05.2017 год.
представлява нищожен административен ред, поради което и на основание чл.17, ал. 2 от ГПК, по реда на
косвения съдебен контрол, молят съда да я обяви за нищожна ведно с всички произтичащи от това последици, а в
условие на евентуалност за незаконосъобразна. Мотивите им да твърдят, че тази Заповед е порочен съдебен акт са
следните : Видно от съдържанието на приложения Протокол процесната Заповед е издадена от Кмета на Община
Ловеч по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, Заповедта е издадена по искане на ищеца Д.Д., който не е собственик с
възстановена по реда на ЗСПЗЗ земеделска земя, нито е ползвател на такъв имот. Той е придобил имота по силата
на деривативен способ - сделка - дарение на недвижим имот, поради което единствено възможният му начин за
защита е исков процес, а не административен за изземване на земеделски имоти, тъй като по този ред е
регламентирано за лица на които е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ, в този смисъл е и практиката на
съдилищата. Заповед по чл.34 от ЗСПЗЗ, може да бъде издадена само при наличие на трите кумулативно
предвидени в Закона предпоставки от една страна наличие на собственост ползване на имота по ЗСПЗЗ, а от друга
ползване на имота от трето лице, което да ползва същия без правно основание. В случая твърдят, че Д.Д. не е лице
с установено правно основание за собственост, поради което и Кметът на Община Ловеч не е бил легитимиран да
издаде процесната Заповед, счита, че той е злоупотребил с властта си, като я е издал и допуснал груби нарушения
на ЗСПЗЗ регламентиращ императивно предпоставките за издаване на Заповед по смисъла на чл.34 от ЗСПЗЗ.
2
В хода на процеса ищецът, редовно призован, не се явява лично. Представлява се от адв.К., която от
името на доверителя си поддържа иска и го намира основателен и доказан. Позовава се на събраните по делото
доказателства, от които е видно, че бащата на ответниците е с предоставено право на ползване на земя от 800
кв.м. в м.“Полето-Лагера“ по силата на Постановление №26 на МС и Решение №17/27.10.1987 год. на ОНС-
гр.Ловеч. Съгласно Параграф 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ предоставено право на ползване върху земеделски земи въз
основа на актове на президиума на НС, на Държавния съвет, на МС, се прекратява. С Параграф 4а, ал.1 от ПЗР на
ЗСПЗЗ е предоставена възможност на бившите ползватели, които са построили сграда до 01.03.1991 год. да
придобият собствеността на земята, ако заплатят цената на собственика чрез Общината в определените за това
срокове. Според Параграф 4з, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ гражданите, чието право на ползване се превръща в право на
собственост, съгласно параграф 4а, ал.1 придобиват собствеността на земята до 600 кв.м., поради което извежда
извода, че ответниците са наясно относно правата, които имат по отношение на предоставения им за ползване
имот, т.е. че не са собственици на същия, а ползватели и именно затова са поискали придобиване на
собствеността върху допустимата според закона площ. По отношение на придобивната дансост счита, че за да
започне на тече такава владението трябва да не е опорочено. В настоящият случай заявява, че ответника не
разполага с титул за собственост, осъществява владение на имота, т.е. владението е неправомерно и следователно
ответниците не могат да черпят права от неправомерното си действие. Нямало доказателства по делото от кой
момент след осъществуната реституция, ответникът е извършил едностранни действия, с което е започнал да
държи имота като свой, т.е. е променил е държанието на владение и е довел от тези свои действия до знанието на
собствениците. Изтъква, че владението на имота не може да бъде скрито, а в настоящия случай действията,
демонстриращи явното намерение на ответника за своя вещ са извършени едва след като доверителя й е поискал
да реализира правомощията си да владее имота като част от правото на собственост, възникнало през 202 год. в
резултат на дарението. Отбелязва също, че ответниците не са оспорили правата на неговите праводатели. Моли
съдът да присъди на доверителя й направените по делото разноски.
Ответниците се представляват от адв.И. и адв.С., като и двамата молят съда да остави без уважение иска с
правно основание чл.108 от ЗС като неоснователен и недоказан. Адвокат И. представя писмена защита по делото,
в която от конкретиката и анализа на допуснатите и събрани по делото доказателства, заявява, че се налагат
следните изводи : Текста на чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ предвижда, че по искане на собствениците или на ползвателите
на правно основание земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на Кмета
на Общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание и се предоставят
на собствениците им. Въпросната облекчена процедура по изземване на реституираните земеделски имоти е
предвидена с изменението на ЗСПЗЗ, обнародвано в ДВ, бр.98/1997 год. Видно от приложения по делото нот.акт
№20/2012 год. ищецът Д.Д. е придобил процесният имот чрез дарение, а не посредством възстановяване на
правото на собственост по правилата на ЗСПЗЗ. по делото твърди, че не са налице доказателства затова ищецът да
е подавал заявление /декларация по чл.37б от ЗСПЗЗ и чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ/ като трето на собствеността лице,
което да ползва имота на някое от основанията, посочени в закона – договор за наем, договор за аренда или
договор за съвместна обработка на ползваната земеделска земя. От друга страна ОСЗ води регистър на
собствениците и ползвателите на земеделски земи, извадка от който не е представен по делото. По тези и други
подробно изложени в писмената защита съображения моли съда да отхвърли исковата молба, като присъди на
доверителите му и разноските по делото.
Адвокат С. освен, че изцяло поддържа казаното от адв.И., моли съда да се произнесе по искането, което
са направили по реда на чл.17, ал.2 от ГПК и да обяви за нищожна Заповед №700/19.05.2017 год. по съображения,
които подробно са изложили. По делото са събрани гласни доказателства, включително и чрез изслушване на
една от наследниците на лицето, на което е възстановена собствеността на процесната нива, което подробно е
заявило, че те не са имали никакви претенции да ползват имота от 257 кв.м., който не й е представлявал интерес,
така че твърди, че от 2008 год. наследодателят на нейните доверители, а впоследствие и те самите са започнали
явно, а не скрито, както се твърди от ищеца, спокойно и със знанието на собствениците да афишират владението
си на процесната квадратура от 257 кв.м. Видно е, че те са извършили подобрения в нивата, описани в
заключението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза. Никой по делото не е заявил, че доверителите
й са престанали да владеят този имот, включително и след 2012 год., когато е бил придобит чрез деривативен
способ от ищеца. Твърди, че няма прекъсване на давността, защото административната процедура не може да се
прекъсне, с оглед общите правила на ЗЗД, които описват кога се прекъсва и кога се спира давност и най-важното
3
навежда твърдения, че няма как да бъдат квалифицирани действията по начин, по който бяха квалифицирани от
ищеца. Подчертава, че законодателят квалифицира владението по два начина – добросъвестно и недобросъвестно,
като в конкретният казус твърди, че процесната квадратура е придобита чрез владение повече от 10 години
постоянно, явно, спокойно и непрекъснато от страна на нейните доверители и от страна на техния наследодател,
които с аго управлявали със съзнанието като собственици. Претендира и за заплащане на разноските по делото.
Съдът като прецени представените по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и
техните процесуални представители поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, по
вътрешно убеждение, на основание чл.12 от ГПК, и съобразно нормативните актове, регламентиращи процесните
отношения, приема за установени следните факти :
По силата на нот.акт за дарение на недвижими имоти №70, том III, рег.№1652, дело №213/17.07.2012 год.,
сключен пред ******, Нотариус с рег.№173 на НК, с район на действие РС-гр.Ловеч, вписан в СВ с вх.рег.
№4474/17.07.2012 год., Акт №135, том 11, дело №2205, ищецът Д. СТ. Д. е придобил новообразувани поземлени
имоти, между които по т.3 НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален номер 43952.551.454 по плана
на новообразуваните имоти на местността „Полето-Лагера", находящ се в землището на гр.Ловеч, код по
ЕКАТТЕ 4395, одобрен със Заповед №379 от 30.06.2008 год. на Областния управител на Област Ловеч, с площ
257 кв.м., категория на земята – десета, вид територия – селско стопанство, НТП-ниви /орна земя/, при съседи на
имота по скица : имот №43952.551.366 - Полски път на Община Ловеч, имот №43952.551.347 - Нива на ****** Р.,
№43952.551.453 - Нива на наследенците на ******, №43952.551.346 - нива на ****** и други.
За процесния имот като доказателство по делото е представена и скица №04-34/20.01.2021 год. на
новообразуван имот №43952.551.454 по плана на новообразуваните имоти на местност „Полето-лагера“,
гр.Ловеч, код по ЕКАТТЕ : 43952, одобрен със заповед №379/30.06.2008 год. на Областен управител на област
Ловеч. Имотът е записан на Д. СТ. Д., ЕГН-********** съгласно документ : нот.акт №135 от 17.07.2012 год.,
издаден от СВ-гр.Ловеч, том 11, регистър 4474, дело 2205. Площта на новообразувания имот е 257 кв.м., вид
територия : Селско стопанство, НТП – ниви /орна земя/, категория на имота – Х, при следните съседи : 1/.551.366
Полски път – Община Ловеч; 2/.551.347 Нива – ****** Р.; 3/.551.453 Нива – Д. СТ. Д.; 4/.551.346 Нива – ****** и
други.
Ищецът Д. СТ. Д. е сезирал Кмета на Община Ловеч със заявление №9400-624/19.04.2017 год., в което
позовавайки се на цитирания по-горе нот.акт №70 от 2012 год. е помолил да започне процедура за издаване на
заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ на имот №43952.551.45 от ****** Р., като неправомерен ползвател.
За целта и с оглед събиране на необходимите доказателства за установяване на фактите в започнатото
административно производство по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, Зам.кмета на Община Ловеч е поискал от Директора
на Дирекция „Устройство на територията“ при същата община да му предостави информация, относно
собственика на новообразуван поземлен имот с идентификатор 43952.551.454, който е вписан в регистрите на
новообразуваните имоти в Община Ловеч, видно от писмо изх.№ВП-143/21.04.2017 год.
В отговор на запитването на Зам.кмета на Община Ловеч дирекция „Устройство на територията“ при
Община Ловеч го е уведомила с писмо изх.№ВП-143-001/04.05.2017 год., че новообразувания имот с
идентификатор 43952.551.454 с площ 257 кв.м. в м.“Полето-лагера“ е записан в регистъра на новообразуваните
имоти на името на Д. СТ. Д., на основание нот.акт №70/17.07.2012 год., том III, рег.№1652, дело №213, вписан в
СВ с акт №135/17.07.2012 год., том ХI, рег.№4474, дело №2205.
Зам.кмета на Община Ловеч с писмо изх.№9400-624-3/24.04.2017 год. е изискал справка от Началника на
СГКК-гр.Ловеч затова процесният новообразуван поземлен имот вписан ли е в кадастралните регистри като
собственост на Д. СТ. Д., като му е отговорено с писмо изх.№20-22625/27.04.2017 год., че в СГКК-гр.Ловеч
поземлен имот №43952.551.454 не съществува в одобрената кадастрална карта на гр.Ловеч. Същият попада в
плана на новообразуваните имоти по § 4к от ПЗР на ЗСПЗЗ, който все още е на поддръжка от Община Ловеч.
По силата на Заповед №634/04.05.2017 год., на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА и във връзка с постъпило
заявление вх.№9400-624819.04.2017 год. на Д. СТ. Д. и започнало административно производство по чл.34 от
ЗСПЗЗ, Кмета на Община Ловеч е назначил комисия в състав : Таня И.а-ст.експерт ГСПЗ при Община Ловеч;
****** – гл.експерт „Геодезия“ при Община Ловеч; ****** – специалист към отдел „Контрол и сигурност“ при
Община Ловеч и ****** – мл.експерт АО при Община Ловеч, със задача на 09.05.2017 год. да извърши проверка
на място на новообразуван поземлен имот 43952.551.454 с площ 257 кв.м. в м.“Полето-Лагера“, землище на
4
гр.Ловеч, с оглед изясняване на цялостната фактическа обстановка по изложеното в заявлението, като за
констатираните факти при проверката да се състави констативен протокол.
В съставения на 09.05.2017 год. Констативен протокол, в присъствието на подалия заявлението Д. СТ. Д. и
ответника по заявлението ****** Р., комисията след извършена конкретна физическа теренна проверка на
новообразуван поземлен имот 43952.551.454, посочен в заявлението, посредством визуален преглед и измерване
чрез GPS апарат, като е използвала и сателитна снимка на земеделския имот е установила следното : ****** Р. е
собственик на имот 43952.551.347. Имоти 43952.551.347 и 43952.551.454 са с обща телена ограда, т.е. обединени
са и са обработени. По така съставения Констативен протокол ****** Р. е посочил, че няма възражения относно
проверката на комисията. Претендира за разпределението на имота от 600 кв.м. и 240 кв.м. – над това по нот.акт.
Със Заповед №700/19.05.2017 год. Кмета на Община Ловеч, на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.34,
ал.1, ал.2, ал.3, ал.5, ал.6 и ал.7 от ЗСПЗЗ е наредил да се изземат от ****** Р., ЕГН-**********, с постоянен
адрес : гр.******“№38 – ползвател без правно основание, новообразуван поземлен имот 43952.551.454 с площ 257
кв.м., НТП : нива, по плана на новообразуваните имоти на местността „Полето-Лагера“, землище гр.Ловеч.
****** Р. като ползвател без правно основание на земеделската земя е следвало в 7-мо дневен срок от датата на
получаване на настоящата заповед да внесе по банкова сметка за чужди средства на Община Ловеч в „ПИБ“АД
сума, представляваща трикратния размер на средното годишно рентно плащане за обработваема земя за
землището на гр.Ловеч, през предходната година, определено на основание Параграф 2е от ДР на ЗСПЗЗ от
Областна дирекция „Земеделие“ за 257 кв.м. от новообразуван поземлен имот 43952.551.454 по плана на
новообразуваните имоти на местността „Полето-Лагера“, землище гр.Ловеч в размер на 14,65 лева.
На 28.09.2018 год. е съставен Протокол за изземване и предаване на новообразуван поземлен имот
43952.551.454 с площ 257 кв.м., НТП : нива по плана на новообразуваните имоти на м.“Полето-Лагера“, в
изпълнение на Заповед №700/19.05.2017 год. на Кмета на Община Ловеч със задача да извърши фактическото
изземване на новообразуван поземлен имот 43952.551.454 с площ 257 кв.м., НТП : нива по плана на
новообразуваните имоти на м.“Полето-Лагера“, землище гр.Ловеч, обективиран в Заповед №700/19.05.2017 год.
на Кмета на Община Ловеч от ползвателя без правно основание и неговото предаване на собственика с правно
основание. На основание Параграф 4г от ПЗР от ЗСПЗЗ във връзка с чл.34, ал.3 от ЗСПЗЗ и в изпълнение на
Заповед №700/19.05.2017 год. на Кмета на Община Ловеч, Комисията е иззела новообразуван поземлен имот
43952.551.454 с площ 257 кв.м., НТП : нива по плана на новообразуваните имоти на м.“Полето-Лагера“, землище
гр.Ловеч, от ползвателя без правно основание ****** Р., ЕГН-**********от гр.******“№38 и го е предал на
собственика с правно основание Д. СТ. Д., ЕГН-********** от гр.****** Във връзка с провеждането на
процедурата са уведомени заинтересованите страни със съответни писма, но на изземването е присъствал само Д.
СТ. Д. – подал молба с вх.№9400-1480/15.08.2018 год. до Кмета на Община Ловеч. ****** Р. не е присъствал на
процедурата, като със закъснение на мястото на извършване на процедурата са дошли съпругата му и сина му
Хр. Р. Р., които са помолили казусът да се преразгледа, тъй като ****** Р. е тежко болен, на легло и физически не
може да присъства, както и да взема решения. Синът му Хр. Р. Р. е заявил, че не е съгласен с изземване на имота,
което е записано собственоръчно от него в протокола. По искане на ответниците съдът, на основание чл.193, ал.1
от ГПК, е открил производство по оспорване истинността на този Протокол.
Видно е, че с Протокол от 28.09.2018 год. е извършено трасиране, означение и координиране на поземлен
имот №43952.551.454 по плана на новообразуваните имоти на м.“Полето-Лагера“, гр.Ловеч от правоспособното
лице инж.Георги Христов Георгиев, представител на фирма „АГМ-Ловеч“ООД, като трасирането на граничните
точки е извършено в присъствието на заинтересованото лице Д. СТ. Д..
От удостоверение за наследници изх.№2312/08.07.2021 год. на Община-гр.Ловеч се разбира, че ****** Р. е
починал на 31.10.2018 год., като след смъртта си е оставил за свои законни наследници : ****** – преживяла
съпруга и двама низходящи Ст. Р. Р. и Хр. Р. Р. – синове, които са ответници по делото.
Налице е Удостоверение №5/12.11.1987 год. за предоставяне право на ползване на земя, с което Общинска
народен съвет в приложение на постановление №26 на МС и решение №17 от 27.02.1987 год. на ИК на ОбНС
Ловеч е представил право на ползване на ****** Р. от гр.******“№38 върху следната земя : Нива в размер на 0,8
дка, находяща са в землището на гр.Ловеч, м.“Полето“, при граници : път, ******.
Според заключението на вещото лице по допусната съдебно-техническа, което съдът приема като
компетентно изготвено и безпристрастно депозирано се установява, че границите на имотите по одобрен със
5
заповед №379/30.06.2008 год. на Областен управител план на новообразуваните имоти за м.“Полето-Лагера“ са –
За поземлен имот с идентификатор 43952.551.454 – 1/.11.31 м. от югоизточната чупка на имот 43952.551.346 в
посока североизток по селскостопанския път с идентификатор 43952.551.366 до 0.95 м от вратата за ПИ
43952.551.347; 2/.22.08 м. от югоизточната чупка на имот 43952.551.346 в посока северозапад по оградата на ПИ
43952.551.346 и ПИ 43952.551.453; 3/.Североизточната чупка на имота отстои на 10.52 м от съществуващата
североизточна ограда на ПИ 43952.551.347. Северозападната и североизточната граници на поземления имот,
гранични с ПИ 43952.551.347, не са материализирани и не може да се определи еднозначно ползването и площите
на ползване на имоти 43952.551.347 и 43952.551.454. Чрез пряко геодезично заснимане вещото лице е определило
начина на ползване – лозови насаждения и зеленчукови лехи. Поземлен имот 43952.551.357 е с материализирани
граници /огради/ с изключение на границата с ПИ 43952.551.454. Експертът е посочил в заключението си, че
съществуващите на място огради ограждат имоти 43952.551.347 и 43952.551.454. Границата между двата имота не
е материализирана с ограда. В комбинираната скица към заключението – Приложение 1, са нанесени с червен
цвят съществуващата към момента на огледа сграда в имот 43952.551.347. Част от сградата, нанесена в плана на
новообразуваните имоти, е съборена и не съществува на терен. Щерната е измерена и нанесена в комбинираната
скица – около 0.80 м от източната част на щерната попада в имот 43952.551.347, а около 5.50 м от западната част
щерната попада в имот 43952.551.454. Приложеният като доказателство по делото протокол за трасиране на имот
43952.551.454 /стр.11 от делото/ е по одобрения план на новообразуваните имоти. При съвпадащи местност,
съседи и площ с разлика в допустимата грешка, може да се каже с достатъчна достоверност, според експерта, че
удостоверение №5/12.11.1987 год. за предоставяне право на ползване обхваща двата имота – 43952.551.347 и
43952.551.454 като общата площ на двата имота е 857 кв.м.
От ангажираните гласни доказателства - показанията на св.****** Д. – брат на ищеца, които съдът
преценява с оглед на всички други данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, на
основание чл.172 от ГПК, се установява, че е запознат с всички неща, тъй като е пряк очевидец на случилото се.
Спомни си, че през м.май 2017 год. имал работа до Община Ловеч, по-точно в службата по „Земеделие“ от
служителка разбрал, че след два дни ще идват във връзка с жалбата на брат му. Датата била 05.09.2017 год., като
било обявено за 09.00 часа. Дошли две служителки от Община Ловеч и двама мъже, придружени от двама
полицаи и започнали от най-долния имот, който се намирал до барата. Установили, че по документи съседа
****** е завзел неправомерно имота на брат му. После отишли на процесния имот на ****** които са им съседи
през едно място. Отново присъствали същите четирима души от Общината и двама полицаи, техните съседи, той,
******, Д.Д., като впоследствие дошъл синът на ****** който също бил полицай. От другата страна на съседния
имот била и съседката ****** Имало много хора. Присъствал и съпругът на ****** Р.. Тогава служителите от
Община разяснили на собствениците от къде до къде е техния имот и посочили имота на брат му, който бил от
страната на другата съседка ****** по посока на ****** Предупредили ги да освободят мястото. Направили
оглед, като тогава съседката ****** Р.а пред всички заявила, че иска да купи този имот от ****** за 200-300 лева.
Брат му отказал, тъй като е придобил този имот и нямал намерение да го продава. Тогава синът на ******
тръгнал гневен да посяга на брат му в присъствието на толкова много свидетели, като заявил : „Каква земя
търсиш тук, ще те смачкам“. Всички си тръгнали, като на въпросното тяхно място останал само ****** Р.. Два-
три часа след това, той и снаха му ****** и брат му Д.Д. влезли в мястото си и голяма част от него насадили с
тикви и няколко гнезда с картофи. Тиквите не могли да оберат, защото нямали никакъв достъп до имота. Влезли
през голямата порта, като си сложили техен катинар, тъй като ****** си прибрал техния катинар. Заключили си
имота, като от страна на ****** нямало и ограда. Свидетелят посочва, че след два-три месеца, през м.август
същата година, отново бил в гр.Ловеч. Тогава дошли същите служители, този път имали апаратура за измерване
на мястото, като това се случило по искане на брат му. Съответно свидетелят поясни, че от брат си знае, че си е
заплатил за измерване на мястото. Тогава дошли геодезистите, измерили мястото и забили колчета. След това се
преместили на съседния имот на ****** който имот бил между ****** и техния имот. Там се получила същата
процедура. разбрал от брат си Д.Д., че е заплашван от и сина на ****** и ****** – ******, за което е сезирал
Прокуратурата със жалба. Разбрал, че не им е позволявал да влизат в мястото, включително и децата, брат му
имал две малки деца. Снаха му също била заплашвана. Непосредствено след второто издаване, след като
поставили колчетата през м.август 2017 год., същите хора изградили допълнителна висока ограда над портата, от
която влизали даже я имало и в момента. Знае, че този имот е на брат му от 2019 год., той му е давал пари и за
скиците и за други неща. Брат му е придобил имота чрез покупка и дарение. Техният имот е наследствен и той
6
също има на това място имот в същата местност, първо е неговия имот и са в близост имотите им с техния. Знае
имотите, откакто се е родил, там е израснал. Бил е на 1 година, когато Общината по някакъв Параграф 4 е
раздавала места и родителите им са го купили. Техният имот си го знае и откакто се помни той, го знае. Поясни,
че били в добри отношения с ****** и ****** до преди 2012 год. общували с тях. Проблема идвал от Община
Ловеч, тъй като когато е решила да възстановява зем.земи, местата на времето, които са ползвали те, родителите
му, съседите ****** съседите ****** Р. и съседката ****** това са в една линия всички тези места, дадени по 800
кв.м. Тогава общинският съвет взема решение вместо 800 кв.м., които са ползвали цял живот да ги намалят на 600
кв.м., които места са ползвали цял живот. Такъв бил техния нотариален акт. Израснал е там е бил очевидец.
Лично той не си е влошавал отношенията с никой.
Свидетелката ****** Д.а – съпруга на ищеца, чиито показания съдът преценява с оглед на всички други
данни по делото, като се има предвид възможната тяхна заинтересованост, на основание чл.172 от ГПК заяви, че
знае за процесния имот. Знае, че съпругът й го е придобил от 2012 год. ****** предупредил ******, че притежава
вече мястото, даже му е помагал и му е брал лозето. Майката на ****** се появила скоро, защото я нямало тук,
вероятно е била в чужбина и тогава започнали проблемите. това се случило, след като ****** придобил имота.
Идвали от Общината да измерват имота. После имало спречкване със ******, който казвал на ****** : “Кажи
колко искаш 100-200 лв. да ти дам и да се махаш от главата ми“. Заплашвал е ******, също ****** е отправял
заплахи срещу нея и е тичал с мотиката и я е наричал с какви ли не обидни думи. Спомни си, че от Общината
идвали служители през м.май 2017 год., като им обяснили, че мястото е на ******, тяхното си е тяхно. Те си
влязли в тяхното място, насадили си тикви и картофи, като лично тя помагала на геодезистите да забиват колчета.
Геодезистите били двама от гр.Ловеч, но не си спомни техните имена. Те измъкнали колчетата и си направили
над портата още по-висока ограда. Когато дошли от Общината, с тях имало и полицаи, защото ****** е агресивен
и срещу тях и срещу нейния девер. Съпруга е на ****** от 2106 год., но се познава с него от по-рано. Поясни, че
посадили картофите през м.май, след като идвали от Общината служителите, геодезистите и полицаите и от
цялата махала хората, които ползват имотите си били там.
Пред съда свидетелката ****** спомена, че е дъщеря на ****** Знае имота, за който се съдят страните от
2008 год. го знае. Когато тръгват да си търсят местата за собственост които са, те тръгват собствениците ****** и
****** да си търсят собствеността на местата. С течение на времето разбират кой кой е. Поясни, че въпросният
имот, за който се водят делата е бил собственост на ******, той е на дядо й, баща му или прадядо й. Дядо й се е
казвал Вачо И. Нанков. В продължение на 45 години никой не е потърсил на никой местата. Никой не знае кое
място на кого е. това са места, дадени по Параграф 4 от ЗСПЗЗ преди години. Познават се с ****** и ******, като
повече тя се е познавала с тях. С майка й са контактували един-два пъти. В повечето случаи тя е контактувала с
****** и ******, който вече е покойник. Когато те са казвали, че ще взимат местата, лично тя им казвала, че няма
да търсят нищо и никой няма да ги притеснява. Откакто е влязъл там Д. СТ. Д. не го е виждала да влиза в това
място, тъй като дядо й е имал нива 13 дка и 400 ара, в отсрещната страна към магистралата срещу техните ниви,
които са те имат 13,400 ара, като лично тя е ходила да си обработва нивата. Това е станало в периода от 1990 год.
до 2000 год. След 2000 год. е ходила на място и с животните е ходила там, за да ги пасе. Винаги са се
поздравявали с ****** и ******. Нивата е дадена на ******, който е арендатор. Те са казвали на ****** и ******
да си работят нивата и че никой няма да им спори за нищо. Лично с ****** са разговаряли по тези въпроси и
телефони са си разменяли. малко място е попадало от имота на нейния дядо в имота на ****** и ******,
доколкото си спомня 250 кв.м. Твърди, че имота на ****** и ****** е бил винаги ограден. Два пъти е влизала в
тяхната къща и затова описа пред съда, че имат желязна порта, около оградата имат цветя, вътре имат свинарник.
Имало една стаичка, но не я е заглеждала, защото е влизала само два пъти в имота. Имало и лозе. Знае, че имали и
щерна, но я премахнали по други поводи. Свидетелката изтъкна, че няма промяна, от едно време са били едни и
същи местата. Не е чувала ******, жена му и брат му да са садили в имота тикви и картофи. Последно е ходила в
имота през 2005-2006 год. Към днешна дата този имот го владее ******. След 2005 год. премахнали животните,
защото дядо й се разболял и именно след тази година тя не е ходила в този имот.
Свидетелят ****** който е бил приятел на ****** зае имота, за който се съдят страните. От преди 200
година го знае. Много пъти е ходил в имота, тъй като било приятели, в една компания с ******. Помагали си
взаимно. Не знае местността, в която се намира имота, но знае, че е извън града. В дъното на мястото имало
постройка, където ****** си стоял и там си почивал. Имал порта, имало изграден водоем, имало овощни дървета.
въпреки, че много пъти е ходил до смъртта на ******, той никога не му е споделял, че има някакви проблеми с
7
това място. След смъртта му разбрал, че имат проблеми, от неговия син ****** разбрал затова. Това станало пред
2018 год. Приживе ****** нищо не му е казвал. той си бил заградил мястото отдолу с циментен постамент и с
мрежа, като не знае да е имало промени. Обикновено ****** си се занимавал с цялото място. В двора не е виждал
други хора, освен него. Единствено когато си правил водоема, имало от неговите работници един човек, който
идвал да му реже лозето. Иначе не е виждал да идват външни хора. За последно е ходил в имота преди смъртта на
******, като поясни, че е имало моменти, когато е ходил 2-3 пъти месечно в имота.
От показанията на св.******, който познава ******, който му бил началник в предприятието от 1999 год.
го познава до смъртта му, знае, че имал зем.имот, който е обработвал под околовръстното, под магистралата. В
имота е ходил много пъти. Поясни, че черен път слиза до имота. Имало порта в имота, отдолу имало стопански
сгради, от дясната страна като се влезе от портата имало лозе. Имало стаичка за живеене към стопанската
постройка. Лично той е рязал лозето около 20 години, от 1999 год. Откакто е ходил не е имало промяна в имота,
откакто го знае, считано от 1999 год. този имот е по същия начин и по ден днешен. Не е виждал някой друг да
работи в този имот и не е чувал да има спор за това място. След смъртта на ****** също е рязал асмите, като
тогава го викал ******. Имотът се поддържал както от преди.
По обективно субективно предявения ревандикационният иск с правно основание чл.108 от ЗС спрямо
ответника Ст. Р. Р..
Активната процесуална легитимация по иска с правно основание чл.108 от ЗС произтича от доказване правото
на собственост, т.е. за да бъде уважена ревандикационната претенция на ищеца Д. СТ. Д. в процеса следва да се
докаже кумулативното наличие на следните материалноправни предпоставки : на първо място ищеца да
притежава право на собственост върху недвижимия имот; на второ място посочения от него ответник да
упражнява фактическа власт върху него със субективното намерение, че му принадлежи или да държи имота за
другиго и на трето място, че тези фактически действия ответника извършва без наличието на законно правно
основание - Р-2419-60-I ГО, Сб.60-с.114.
Посочените предпоставки определят и фактите, които подлежат на доказване в производството по
разглеждане на ревандикационен иск и правилата за разпределение на доказателствената тежест, като при
ревандикация ищецът е този, който при условията на пълно и главно доказване трябва да докаже с всички
допустими доказателствени средства, че е собственик или носител на ограничено вещно право върху вещта и че
ответника Ст. Р. Р. владее/държи вещта. В случая качеството на собственик се доказва според твърдяното от
ищеца придобивно основание, обуславящо правнорелевантните факти, подлежащи на установяване в процеса.
Целта на иска с правно основание чл.108 от ЗС и на търсената с него защита е да върне фактическата власт върху
вещта на носителя на правото на собственост /ограничени вещни права върху нея, с оглед на което
ревандикационният иск се определя като “иск на невладеещият собственик срещу владеещият несобственик за
връщане на отнетата вещ”/.
В конкретният казус, както е разпределил доказателствената тежест в процеса с протоколно определение
от 27.10.2021 год. съдът счита, че ищецът Д. СТ. Д. не доказа, че е собственик на процесния недвижим имот.
Същият се позовава на представения с исковата молба нотариален акт за дарение на недвижими имоти №70, том
III, рег.№1652, дело №213/17.07.2012 год., сключен пред ******, Нотариус с рег.№173 на НК, с район на действие
РС-гр.Ловеч, вписан в СВ с вх.рег.№4474/17.07.2012 год., Акт №135, том 11, дело №2205, съгласно който Д. СТ.
Д. е придобил новообразувани поземлени имоти, между които по т.3 НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с
кадастрален номер 43952.551.454 по плана на новообразуваните имоти на местността „Полето-Лагера", находящ
се в землището на гр.Ловеч, код по ЕКАТТЕ 4395, одобрен със Заповед №379 от 30.06.2008 год. на Областния
управител на Област Ловеч, с площ 257 кв.м. Въз основа на така посочения нот.акт Д. СТ. Д. сезиран Кмета на
Община Ловеч със заявление №9400-624/19.04.2017 год. с искане Община Ловеч да започне процедура за
издаване на заповед по чл.34, ал.1 от ЗСПЗЗ за изземване на имот №43952.551.454 от ****** Р., като
неправомерен ползвател. Следва произнасяне на Кмета на Община Ловеч със Заповед №700/19.05.2017 год., с
която е наредила да се изземат от ****** Р. – ползвател без правно основание, новообразуван поземлен имот
43952.551.454 с площ 257 кв.м., НТП : нива, по плана на новообразуваните имоти на м.“Полето-Лагера“ в
землището на гр.Ловеч. Съдът счита, че така издадената заповед на Кмета на Община Ловеч е незаконосъобразна,
защото не може в административно производство, каквото е това по реда на чл.34 от ЗСПЗЗ, да се уреждат
правни спорове между ползватели на имот. За да се издаде заповедта по чл.34 от ЗСПЗЗ административният орган
8
– в случая кмета на Община Ловеч е следвало да извърши проверка налице ли е възстановено право на
собственост върху процесния имот и то по реда на ЗСПЗЗ, както и да установи дали въпросния имот се ползва от
трето лице без правно основание. В конкретният случай, видно от служебно предоставената от Община Ловеч
административна преписка е, че са изискани справки от СГКК-гр.Ловеч, от Дирекция „Устройство на
територията“ при Община Ловеч, но не и от Общинска служба по земеделие-гр.Ловеч с оглед установяване
наличието на неправомерно ползване върху имота. Доказателства в тази насока не са събрани, а следвало да
направи това Кмета на Община Ловеч и с оглед установените в Констативен протокол от 09.05.2017 год. на
назначената с негова Заповед №634/04.05.2017 год. комисия, че ******а Р. е собственик на имот 43952.551.347, а
имоти 43952.551.347 и 43952.551.454 са обединени, т.е. установено още в този протокол, че между страните
ищеца и наследодателят на ответниците са налице спорове по отношение на процесната земеделска земя, които
няма как да се разрешат по административен ред, с издаването на Заповед 700/17.05.2017 год. Въпросната заповед
е изцяло нищожна, издадена без да се отчете възражението в констативния протокол на ****** Р., показващо по
несъмнен начин, че са налице неуредени отношения между страните във връзка със собствеността върху
процесния имот. След като по делото не се събраха доказателства, от който да се установи по безпорен начин, че
именно ищецът е собственик на процесният имот, то позовавайки се на Решение-2536-66-I ГО, Сб.66-с.114,
предвиждащо, че за уважаване на иска за собственост не е необходимо да се констатира, че ответникът – владелец
или държател на вещта, оспорва правото на собственост на ищеца върху тази вещ, а е достатъчно да се установи,
че ищецът е собственик на вещта и че ответникът я държи или владее без основание, то съдът намира, че ищецът
не доказа, че е собственик на спорния имот, а го е придобил чрез деривативен способ – дарение, в който случай
редът за защита на неговите интереси е в съдебно производство по исков ред, а не чрез сезиране на Кмета на
Община Ловеч в административно производство да извърши изземване на имота, тъй като законодателят е
предвидил този ред само за лица, за които е възстановена собствеността по реда на ЗСПЗЗ, каквито данни по
делото не са събрани за ищеца.
Следователно след като е сезиран с възражение по чл.17, ал.2 от ГПК, съдът приема, че независимо от това
дали този административен акт подлежи на съдебен контрол, то следва да се произнесе по валидността на
Заповед №700/19.05.2017 год. на Кмета на Община Ловеч инцидентно в настоящия исков процес, като в случай
при така събраните по делото доказателства тя се явява нищожна, като издадена при неспазване на разпоредбите
на чл.34 от ЗСПЗЗ. В отговора на исковата молба адв.С. е помолила съда, в условията на евентуалност да обяви
цитираната по-горе Заповед на Кмета на Община Ловеч за незаконосъобразна, но след като е преценил, че тя е
нищожна, то не следва да се произнася по нейното искане, предявено при условията на евентуалност.
След като ищеца не доказа, че е собственик на спорния имот, което първата и най-важна предпоставка за
уважаване на ревандикационния иск с правно основание чл.108 от ЗС, то съдът счита, че не следва да обсъжда
налице ли са и другите две кумулативни предпоставки.
Изложеното дотук дава основание на съда да отхвърли исковата претенция на Д. СТ. Д. против Ст. Р. Р., с
която иска от съда да признае за установено по отношение на последния, че той по силата на нот.акт №70, том III,
н.д.№213/2012 год. на ****** – Нотариус с рег.№173 на НК, с район на действие РС-гр.Ловеч, е собственик на
процесния имот от 257 кв.м., ползван от ответника без правно основание и да го осъди да му отстъпи
собствеността и предаде владението върху този имот, като изцяло неоснователна и недоказана.
По обективно субективно съединен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК спрямо ответника Хр.
Р. Р..
С иска с правно основание чл.124 от ГПК Д.Д. иска от съда да признае със сила на присъдено нещо, че той
е собственик на имота от 257 кв.м. по отношение на втория ответник Хр. Р. Р..
Съдът е длъжен да спомене, че законодателят в текста на чл.124, ал.1 от ГПК е посочил, че всеки може да
предяви иск, за да възстанови правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес от това. Съдът е указал
/протоколно определение от 27.10.2021 год./, че при този положителен установителен иск тежестта на доказване е
на ищеца, който трябва да докаже фактите, на които основава правото си на собственост върху процесния имот, а
именно трябва да докаже твърденията си за упражнено владение /фактическа власт/ върху имота, продължило в
установения от закона 10-годишен срок, както и да установи началния период на владението, и че то е било явно,
спокойно и непрекъснато. Според съда ищецът на първо място не доказа, че е собственик на процесния имот, тъй
9
като този, който твърди, че ползва един имот на правно основание, следва да го докаже – Решение-966-77-I ГО,
Спр.77-бр.8,с.33. Очевидно е, че само с представения като доказателство по делото нот.акт за дарение на
недвижими имоти №70, том III, н.д.№213/2012 год. на ****** – Нотариус с рег.№173 на НК, с район на действие
РС-гр.Ловеч, ищецът не може да се легитимира за собственик на спорния имот, още повече да докаже от кой
точно начален момент е започнал да го владее, предвид обявяването, на основание чл.17, ал.2 от ГПК, за нищожна
на Заповед №700/19.05.2017 год. на Кмета на Община Ловеч и че това владение от негова страна е било явно,
непрекъснато и необезпокоявано.
Напротив по делото се събраха безпорни писмени доказателства – Удостоверение №5/12.11.1987 год. за
предоставяне право на ползване на земя на ****** Р. върху следната земя - нива в размер на 0,8 дка, находяща се
в землището на гр.Ловеч, м.“Полето“ /баща на ответниците/гласни доказателства, че именно бащата на
ответниците е владял въпросния имот, както и гласни такива /показанията на св.Елеонора Узунова и Павел
Радев/, че този имот се е обработвал приживе от ****** Р. и той е имал насадени овошки в него, като никой не е
виждал Д.Д. да влиза в това място. ****** и ****** са си работили нивата и никой не им е спорил затова, видно от
показанията на св.Елеонора Узунова, което означава, че родителите на ответниците са собственици на имота по
давностно владение.
Това прави тази искова претенция изцяло неоснователна и недоказана, които дава основание на съда да я
отхвърли.
По разноските.
При този изход на процеса претенцията на ищеца за присъждане на съдебно-деловодни разноски в размер
на сумата 863 лева е неоснователна и недоказана.
Ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответниците съдебно-деловодни разноски в размер общо на
сумата 1 413 лева, на основание чл.78, ал.3 от ГПК, включваща 800 лева адв.хонорар на адв.С., 400 лева
адв.хонорар на адв.И. и 213 лева възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък на разноските по
чл.80 от ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца Д. СТ. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******против
ответника Ст. Р. Р., ЕГН-********** от гр.******“№38, обективно субективно съединен иск с правно основание
чл.108 от ЗС, за признаване на установено по отношение на този ответник, че ищеца по силата на нотариален акт
№70, том III, рег.№1652/17.07.2012 год., н.д.№213/2012 год. на ****** – Нотариус с рег.№173 на НК, с район на
действие РС-гр.Ловеч, вписан в СВ-гр.Ловеч с вх.рег.№4474/17.07.2012 год., Акт №135, том 11, дело №2205, е
собственик на НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален номер 43952.551.454 по плана на
новообразуваните имоти на местността „Полето-Лагера", находящ се в землището на гр.Ловеч, код по ЕКАТТЕ
4395, одобрен със Заповед №379 от 30.06.2008 год. на Областния управител на Област Ловеч, с площ 257 кв.м., с
начин на трайно ползване - нива, вид на територията - за селско стопанство, десета категория, при граници и
съседи на имота : имот № 43952.551.366 - полски път на Община Ловеч, имот №43952.551.347 - нива на ******
Р., имот №43952.551.453 - нива на ****** Д., имот №43952.551.346 - нива на ******, ползван от него без
правно основание, като го осъди да му отстъпи собствеността и предаде владението върху този имот, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОТХВЪРЛЯ предявеният от ищеца Д. СТ. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******против
ответника Хр. Р. Р., ЕГН-********** от гр.******“№38, обективно субективно съединен иск с правно основание
чл.124, ал.1 от ГПК, за признаване на установено по отношение на този ответник, че ищеца е собственик на
НОВООБРАЗУВАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ с кадастрален номер 43952.551.454 по плана на новообразуваните имоти
10
на местността „Полето-Лагера", находящ се в землището на гр.Ловеч, код по ЕКАТТЕ 4395, одобрен със Заповед
№379 от 30.06.2008 год. на Областния управител на Област Ловеч, с площ 257 кв.м., с начин на трайно ползване -
нива, вид на територията - за селско стопанство, десета категория, при граници и съседи на имота : имот №
43952.551.366 - полски път на Община Ловеч, имот №43952.551.347 - нива на ****** Р., имот №43952.551.453 -
нива на ****** Д., имот №43952.551.346 - нива на ******, като НЕОСНОВАТЕЛЕН И НЕДОКАЗАН.
ОБЯВЯВА ЗА НИЩОЖНА, по реда на чл.17, ал.2 от ГПК, Заповед №700/19.05.2017 год., издадена от
Кмета на Община Ловеч.
ОТХВЪРЛЯ претенция на ищеца Д. СТ. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******против
ответниците Ст. Р. Р., ЕГН-********** от гр.******“№38 и Хр. Р. Р., ЕГН-********** от гр.******“№38 за
заплащане на сумата 863 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, като НЕОСНОВАТЕЛНА И
НЕДОКАЗАНА.
ОСЪЖДА ищеца Д. СТ. Д., ЕГН-**********, с постоянен адрес : гр.******да заплати на ответниците
Ст. Р. Р., ЕГН-********** от гр.******“№38 и Хр. Р. Р., ЕГН-********** от гр.******“№38 сумата в размер общо
на 1 413 /хиляда четиристотин и тринадесет/ лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, на основание
чл.78, ал.3 от ГПК, включваща 800 лева адв.хонорар на адв.С., 400 лева адв.хонорар на адв.И. и 213 лева
възнаграждение за вещо лице, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Решението може да се обжалва пред ОС-гр.Ловеч с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Ловеч: _______________________
11