№ 9345
гр. София, 21.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 40 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА ИВ. ПОПОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛОЗАР Д. ДИМИТРОВ Гражданско дело
№ 20251110102210 по описа за 2025 година
Производството е образувано по искова молба на Г. В. Ч. срещу „Дойче
Луфтханза“ АГ, HRB 2168, чрез търговско представителство в България „Дойче
Луфтханза“, с която са предявени по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове за установяване
съществуването на част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63112/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а именно:
- 400,00 евро - обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет №
LH1804 от Мюнхен до Мадрид на 09.07.2024г.;
- 55,07 лева - имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за летищен
трансфер, който не се е състоял, настъпили вследствие закъснението на полет №
LH1804 от Мюнхен до Мадрид на 09.07.2024г.;
- 520,25 лева - имуществени вреди, изразяващи се в заплатена сума за престой в
хотел NH Collection Munchen Bavaria на 15 и 16.07.2024г., настъпили вследствие
отмяната на полет № LH1704 от Мюнхен до София на 15.07.2024г.;
- 492,40 лева - имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми за превоз и
трансфер, настъпили вследствие отмяната на полет № LH1704 от Мюнхен до София
на 15.07.2024 г., от които 123,14лв. – за транспорт от хотела до летище Мюнхен,
терминал 2, на 17.07.2024г., 132,84лв. – за транспорт от летище Мюнхен до хотела,
113,28лв. – за транспорт в Мюнхен съгласно фактура от Юбер на 15.07.2024г. и
123,14лв. – за транспорт в Мюнхен съгласно фактура от Юбер от 17.07.2024г.;
- 2788,43 лева - имуществени вреди, изразяващи се в нереализирано трудово
възнаграждение в резултат от невъзможността да полага труд по трудовото си
правоотношение в периода 16-17.07.2024г. вследствие отмяната на полет № LH1704 от
Мюнхен до София на 15.07.2024г.;
- 500,00 лева - неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес,
неспокойство и неудобство от загубеното време, настъпили вследствие закъснението
на полет № LH1804 от Мюнхен до Мадрид на 09.07.2024г.;
1
- 1000,00 лева - неимуществени вреди, изразяващи се в претърпян стрес,
неспокойство и неудобство от загубеното време, настъпили вследствие отмяната на
полет № LH1704 от Мюнхен до София на 15.07.2024г.;
ведно със законната лихва върху вземанията от 23.10.2024г. до окончателното
плащане.
Ищецът твърди, че закупил билети от ответната авиокомпания за извършване на
въздушен превоз по дестинация София – Мадрид и Мадрид – София, както следва:
отиване с полет LH1703 на 09.07.2024г. посока София – Мюнхен и полет LH1804 на
09.07.2024г. посока Мюнхен – Мадрид; и връщане с полет LH1801 на 15.07.2024г.
посока Мадрид – Мюнхен и полет LH1704 на 15.07.2024г. посока Мюнхен – София. На
09.07.2024г. ищецът се явил на летище София, като полет LH1703 от София за
Мюнхен излетял със закъснение, но и бордингът за полет LH1804 от Мюнхен за
Мадрид бил със закъснение, поради което успял да се нареди навреме. Внезапно обаче
било съобщено, че полет LH1804 се отменя, без да се даде обяснение. Наложило се да
пътува до Франкфурт и оттам до Мадрид, като пристигнал в крайната точка в 23:25ч.,
вместо първоначално предвидения час от 17:35ч. или с почти 6 часа закъснение,
поради което имал право на обезщетение от 400 евро по Регламент № 261/2004г.
Посочва, че заплатил такса от 55,07лв. за летищен трансфер за 09.07.2024г. от 17:35ч.
от летище Мадрид, Барахас за полет LH1804 до хотел Сохо Ботик Опера, но поради
отмяната на този полет и последващото закъснение, не успял да го осъществи и
загубил платената сума. Отделно от това, преживял и голям стрес и неспокойство от
събитията, които се намирали в пряка връзка с договорното неизпълнение на
ответника. Поради това счита, че има право на обезщетения от 400 евро за
закъснението на полета, 55,07лв. за разходите за трансфера и 500лв. за претърпените
неимуществени вреди. На 15.07.2024г., когато следвало да пътува с полет LH1704 от
Мюнхен до София, на мястото за качване на пътниците се появил служител на
ответника, който казал, че полетът няма да се състои и всички следва да отидат за
пререгистрация за нов полет, като всичко било заето и ищецът бил пререгистриран за
полет на 17.07.2024г. – два дни по-късно, като с два полета на 17.07.2024г. по маршрут
Мюнхен – Франкфурт – София ищецът се прибрал. Авиокомпанията не му
предложила възможност за настаняване или друга компенсация, което наложило да си
намери сам хотел, като резервирал стая в хотел NH Collection Munchen Bavaria за 15 и
16.07.2024г., за което заплатил в левова равностойност 520,25лв. Наложило се да
заплати и транспорт до хотела, от хотела до летището и транспорт, с който да се
придвижва из града, за да си купува храна, поради което сторил и тези допълнителни
разходи. На 16 и 17.07.2024г., които били работни дни, бил в невъзможност да се яви
на работа при работодателя си „СайтГраунд Хостинг“ ЕООД и се наложило да ползва
два дни неплатен отпуск, което довело до намаляване на заплатата му с 2788,43лв.
Претърпял и неимуществени вреди, изразяващи се в стрес, безпокойство и неудобство,
които определя на 1000лв.
Съобразно изложеното, моли за постановяване на решение, с което да бъдат
уважени предявените искове.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок.
Признава, че ищецът е закупил билет за пътуване с авиокомпанията за полети LH1804
на 09.07.2024г. и LH1704 на 15.07.2024г. Посочва, че платил обезщетение за отменения
полет LH 1704/15.07.2024г. в размер на 400 евро, както и за закъснелия полет
LH1804/09.07.2024г. в размер на 400 евро. Оспорва ищецът да е извършвал разходи за
транспорт, както и да е търпял други имуществени и неимуществени вреди. Твърди, че
ищецът отказал първоначално предложените му полети LH95/15.07.2024г. и
LH1426/15.07.2024г. по маршрута Мюнхен – Франкфурт – София, а в случай че ги бе
2
приел, нямало да се стигне до разходи за хотел и транспорт. Оспорва да е претърпял
имуществени вреди от нереализирано трудово възнаграждение, както и че евентуално
същите са резултат от отказа на ищеца да приеме алтернативния полет. Счита, че
ищецът имал възможност да поиска и платен годишен отпуск, което не сторил.
Посочва, че разходите за нощувки са прекомерни и надхвърлят средните за Мюнхен.
Твърди, че според българското законодателство не може да се търси обезщетение за
неимуществени вреди поради забава или отмяна на полет, а само при смърт,
увреждане и повреден багаж.
Съобразно изложеното, моли за отхвърляне на предявените искове.
Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, намира следното:
Предявени са за разглеждане по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно
кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“
от Регламент № 261/2004г., чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 вр. чл. 9 и чл. 12 от Регламента
и чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 52 ЗЗД вр. чл. 12 от Регламента.
По делото не е спорно и е отделено за безспорно с доклада по чл. 146 ГПК, че
между страните е сключен договор за въздушен превоз, по силата на който ответникът
се е задължил да превози ищеца на твърдените дати и часове по сочените маршрути;
че ищецът се е явил навреме за полетите; че полет № LH1804/09.07.2024г. е закъснял с
над три часа, а полет № LH1704/15.07.2024г. е бил отменен; че разстоянието между
точката на излитане и точката на кацане е над 1500 км; че ответникът е изплатил на
ищеца обезщетение от 400 евро за отмяната на полет № LH1704/15.07.2024г. В
проведеното открито съдебно заседание между страните е отделен за безспорен и
фактът, че ответникът е превел по сметка на ищеца сумата от 1200 евро, постъпила на
30.10.2024г., като е спорно кои вземания са погасени с това плащане, освен вземането
от 400 евро за отмяната на полет № LH1704/15.07.2024г.
Съгласно чл. 5, пар. 1, б. „в“ от Регламент № 261/2004г., при отмяна на полет
пътниците имат право на обезщетение от опериращия въздушен превозвач по член 7,
освен ако не са информирани за отмяната определен минимален период от време по-
рано, който в случая не е спорно, че не е спазен. Според чл. 7, пар. 1, б. „б“ от
Регламента, обезщетението възлиза на 400 евро за всички полети на територията на
Общността над 1 500 километра и за всички други полети между 1 500 и 3 500
километра. В практиката на СЕС е изведено тълкуването, че обезщетението при
отмяна на полет се дължи и при закъснение на такъв с повече от 3 часа.
Както се посочи, не е спорно, че полет № LH1804/09.07.2024г. е закъснял с над
три часа, а полет № LH1704/15.07.2024г. е бил отменен, като разстоянието между
точката на излитане и точката на кацане е над 1500 км, поради което ищецът има
право на обезщетение от по 400 евро за двата полета. Не е спорно, че на 30.10.2024г.
по банковата си сметка е получил от ответника сумата от 1200 евро. Макар в
основанието за плащане да е посочено само „LH40425515-“, съдът намира, че с оглед
липсата на други правоотношения и претенции между страните, освен тези, касаещи
процесните полети, то плащането се отнася именно за тях. Ответникът посочва, че с
това плащане са погасени двете обезщетения на ищеца от по 400 евро по чл. 7 от
Регламента, както и сумата от 400 евро, представляваща обезщетение по чл. 7 за
спътника му. Съдът намира, че следва да се съобрази с това изявление и да приеме, че
с това плащане са погасени вземанията на ищеца за двете обезщетения по чл. 7, пар. 1,
б. „б“ от Регламента от по 400 евро. Ето защо, искът по чл. 422 ГПК за установяване
на вземането от 400,00 евро - обезщетение за закъснение с повече от три часа на полет
№ LH1804 от Мюнхен до Мадрид на 09.07.2024г., следва да бъде отхвърлен поради
извършеното плащане.
3
В практиката на СЕС е разяснено, че целта на Регламент № 261/2004г. е да се
гарантира високо равнище на защита на пътниците, ползващи въздушен транспорт,
независимо дали се намират в положение на отказан достъп на борда, отмяна на полет
или голямо закъснение на полет, тъй като във всички тези случаи им е причинено
сходно по естеството си сериозно безпокойство и неудобство във връзка с въздушния
транспорт (решение Sturgeon и др., C‑402/07, EU:C:2009:716, т. 44). Със сумите,
определени в член 7, параграф 1 от Регламент № 261/2004г., се цели да бъдат
поправени стандартизирано и незабавно вредите, каквито са неудобствата, дължащи се
по-конкретно на отказан достъп на борда при въздушния превоз на пътници, без да
трябва да понасят неудобствата, свързани с воденето на дело за вреди и пропуснати
ползи пред компетентните национални юрисдикции (вж. по аналогия решение от 10
януари 2006 г., IATA и ELFAA, C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 45). С такива предварително
определени суми се цели обезщетяване за вредите, които са почти еднакви за всички
засегнати пътници (вж. по аналогия решения от 10 януари 2006 г., IATA и ELFAA,
C‑344/04, EU:C:2006:10, т. 43 и от 23 октомври 2012 г., Nelson и др., C‑581/10 и
C‑629/10, EU:C:2012:657, т. 52). Разяснено е, че нито в член 7, параграф 1 от Регламент
№ 261/2004, нито в регламента като цяло обаче не е предвидено обезщетяване за
индивидуалните вреди, свързани с причините за пътуването на засегнатите пътници,
поправянето на които неизбежно налага преценка във всеки отделен случай на размера
на причинените вреди и поради това може да бъде предмет само на a posteriori и
индивидуализирано обезщетяване (вж. в този смисъл решение от 10 януари 2006 г.,
IATA и ELFAA, C‑344 /04, EU:C:2006:10, т. 4 3). С оглед на това, в Решение от
29.06.2019г. по дело № С-354/2018г. на СЕС е прието, че член 7, параграф 1, буква б)
от Регламент № 261/2004 трябва да се тълкува в смисъл, че с предвидената в тази
разпоредба сума не се цели обезщетяване на вреда като нереализиран доход от заплата,
на второ място, че за тази вреда може да се получи предвиденото в член 12, параграф
1 от този регламент допълнително обезщетение, и на трето място, че задача на
запитващата юрисдикция е въз основа на относимата правна уредба да определи и
прецени различните елементи на тази вреда, както и размера на обезщетението за нея.
Прието е също, че Регламент № 261/2004г., и по-конкретно член 12, параграф 1, второ
изречение от него, трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на компетентния
национален съд да направи приспадане на предоставеното по силата на този регламент
обезщетение от допълнително обезщетение, но не го задължава да процедира по този
начин, тъй като посоченият регламент не налага на компетентния национален съд
условия, въз основа на които да може да пристъпи към това приспадане.
От изложеното се налага изводът, че предвидените в чл. 7 от Регламента
обезщетения целят да обезвредят претърпените от пътниците безпокойство и
неудобства от отмяната/закъснението на полета, без да е необходимо доказването на
конкретно претърпените вреди. Целта на обезщетението, предоставено на пътниците
във въздушния транспорт на основание член 12 от Регламент № 261/2004г., е да
допълни предвидените в този регламент мерки по такъв начин, че пътниците да бъдат
обезщетени за цялата вреда, която са претърпели поради неизпълнението от
въздушния превозвач на неговите договорни задължения. В този смисъл, посочената
разпоредба позволява на националния съд да осъди въздушния превозвач да обезщети
вредата, произтичаща за пътниците от неизпълнението на договора за въздушен
превоз, на различно от Регламент № 261/2004 правно основание, тоест по-специално
при условията, предвидени от Конвенцията от Монреал или от националното право.
Съдът на ЕС вече е постановил, че стандартизираните и незабавни мерки, приети на
основание на Регламент № 261/2004г., сами по себе си не са пречка съответните
пътници — в случай че същото неизпълнение от страна на въздушния превозвач на
договорните му задължения им е причинило освен това вреди, които пораждат право
4
на обезщетение — да предявят и искове за обезщетяване на тези вреди при
предвидените в Конвенцията от Монреал условия (вж. в този смисъл Решение от 10
януари 2006 г. по дело IATA и ELFAA, C‑344/04 Recueil, стр. I‑403, точка 47).
В аспекта на изложеното, пътникът би могъл да претендира и да получи
допълнителни обезщетения за всички вреди, които е претърпял вследствие
неизпълнението на задължението на превозвача. Тази отговорност е договорна, като
намира своето основание по българското законодателство в чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл.
82 ЗЗД, и обезщетението обхваща претърпяната загуба и пропуснатата полза,
доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли да
бъдат предвидени при пораждане на задължението. При недобросъвестност на
длъжника, същият отговаря за всички преки и непосредствени вреди.
Ищецът претендира имуществена вреда от 55,07лв., представляваща заплатена
такса за летищен трансфер, който не се е състоял поради закъснението на полет №
LH1804/09.07.2024г. от Мюнхен до Мадрид. Не е спорно, че по разписание ищецът е
следвало да пристигне в Мадрид в 17:35ч., а е пристигнал в 23:25ч., тоест със
закъснение от почти 6 часа. Установява се от събраните писмени доказателства /л. 235-
238/, че ищецът е имал направена резервация за трансфер /транспорт/ от летище
Барахас, Мадрид, до хотел „Сохо Бутик Опера“, Мадрид за 09.07.2024г. в 17:35ч. В
16:22ч. обаче резервацията е анулирана поради закъснението на полета, като
заплатената сума от 55,07лв. не подлежи на възстановяване. Тези обстоятелства се
потвърждават и от показанията на св. Д. Л., която посочва, че трансферът бил платен
предварително и се опитали да го преместят, но не успели и в крайна сметка не могли
да го ползват поради закъснението на полета. Този разход представлява имуществена
вреда за пътника, която се намира в пряка причинно-следствена връзка с
неизпълнението на задължението на превозвача да изпълни полета навреме, като тази
вреда е предвидима. Ето защо, подлежи на възстановяване от ответника и този иск се
явява основателен.
Ищецът претендира и сумата от 500лв., представляваща обезщетение за
претърпените неимуществени вреди от закъснението на полета. Посочва, че преживял
голям стрес, неспокойство, неудобство и загуба на време. Както бе посочено,
предвидените в чл. 7 от Регламента обезщетения целят да компенсират именно
претърпените от пътниците неудобства и безпокойство при отмяна или закъснение на
полет. Тоест, тези обезщетения имат именно това предназначение. По делото не се
установява ищецът да е претърпял вреди над обичайните от закъснението на полета, а
напротив – налице са негативни преживявания, които настъпват при всяка подобна
ситуация. В тази насока, показанията на св. Л., че имали направена резервация за
специална вечеря, която пропуснали, съдът не кредитира, доколкото не са ангажирани
други доказателства в подкрепа на това твърдение (писмени или електронни,
потвърждаващи резервацията), както и с оглед заинтересоваността на свидетеля, който
също е пътувал с този полет, има заведени идентични претенции и се намира във
връзка с ищеца. Ето защо, съдът намира, че изплатеното обезщетение от 400 евро по
чл. 7 от Регламента е достатъчно да компенсира негативните преживявания на ищеца
от закъснението на полета. Отделно от това, както е разяснено в задължителното
Решение от 29.07.2019г. по дело № С-354/2018г. на СЕС, чл. 12, пар. 1 от Регламента
позволява на компетентния национален съд да направи приспадане на предоставеното
по силата на този регламент обезщетение от евентуално дължимо допълнително
такова. Прилагайки тази разпоредба, настоящият съдебен състав намира, че следва да
се извърши такова приспадане и съответно не е налице остатъчно допълнително
обезщетение, дължимо за претърпените неимуществени вреди от закъснението на
полета, извън вече изплатеното такова от 400 евро по чл. 7 от Регламента. Ето защо,
5
този иск подлежи на отхвърляне.
По отношение на претенциите, свързани с полет LH1704/15.07.2024г.:
На първо място, ищецът претендира сумата от 2788,43лв., представляваща
имуществена вреда във формата на пропуснато трудово възнаграждение за периода 16-
17.2024г. поради невъзможността да се яви на работа заради отмяната на полета.
Както бе посочено, според Решение от 29.07.2019г. по дело С-354/2018г. на СЕС,
за вредата от нереализиран доход от заплата може да се получи предвиденото в чл. 12,
пар. 1 от Регламента допълнително обезщетение, като националната юрисдикция
следва да определи и прецени различните елементи на тази вреда и нейния размер.
Съдът намира, че по делото се установява от събраните писмени доказателства /л. 135-
141/, че на посочените дати ищецът се е намирал в трудово правоотношение със
„СайнтГраунд Хостинг“ ЕООД по трудов договор от 24.09.2020г., като е бил назначен
на длъжност „Мениджър информационни технологии“ при месечно възнаграждение от
35 хил. лв., плюс допълнително такова за трудов стаж и професионален опит. Видно е,
че този договор е регистриран в НАП и е бил действащ към 16-17.07.2024г. От
издадената служебна бележка от работодателя /л. 92/ се установява, че в периода 16-
17.07.2024г., които са били работни дни, ищецът е ползвал неплатен отпуск, поради
което нетното му трудово възнаграждение е намалено с 2786,43лв., като този размер
съответства и на служебно изчисления такъв от съда. Тази загуба на заплата
представлява вреда за ищеца под формата на пропусната полза – пропуснал е
възможността сигурно да увеличи имуществото си със сумата. Вредата се намира и в
пряка причинно-следствена връзка с отмяната на полета, който е следвало да бъде
изпълнен на 15.07.2024г. В случай че полетът бе изпълнен точно и не бе отменен,
ищецът щеше да може да се яви на работа на 16 и 17.07.2024г. Тази вреда е и
предвидима за превозвача – същият може да допусне, че при отмяна на полет в
рамките на работни дни пътниците биха били лишени от възможността да се явят на
работа и възнаграждението им би било намалено с пропорционална част. Ето защо,
тази вреда се явява доказана.
Неоснователно е възражението на ответника, че вредата е настъпила единствено
поради поведението на ищеца, който е отказал предложените му заместващи полети
LH95/15.07.2024г. и LH1426/15.07.2024г., тоест полети от дата 15.07.2024г. Съгласно
практиката на СЕС и според правилата на приложимия ГПК, в тежест на превозвача е
да докаже, че е предложено на пътника премаршутиране при първа възможност. За
установяване на този факт, ищецът е представил единствено изходящ от него документ
/л. 115-116/, който е оспорен от насрещната страна с твърдение, че възпроизвежда
изгодни за издателя факти. Този довод е основателен, тъй като представената справка
представлява частен документ, изходящ от ответното дружество, и възпроизвежда
изгодни за него факти. Извън този документ, в подкрепа възражението на ответника не
са ангажирани други доказателствени средства, като съдът намира, че същият сам по
себе не може да послужи за пълно доказване на този относим факт. За пълнота следва
да бъде добавено, че в него е посочено, че алтернативните възможности, предложени
на пътника, са полети LH095 B 17 JUL и LH1426 В 17 JUL. Тоест, самите полети не са
за 15.07., а за 17.07. Изписаното отдолу изречение „Пътникът е презаписан за полети
LH95 и LH1426 на 15 юли 2024г.“ следва да се тълкува, че на тази дата е презаписан за
двата полета, а не че двата полета са за тази дата. Този извод съответства и на
изнесените от свидетеля факти, че са им били предложени полети от авиокомпанията,
които са били за след два дни. Ето защо, при съвкупна преценка на доказателствените
източници, съдът намира за недоказано възражението на ответника, че на ищеца са
били предложени полети за същата дата – 15.07., които той е отказал.
Неоснователно е и възражението, че е могъл и е следвало да ползва платен
6
годишен отпуск за тези два дни. На първо място, свидетелят посочва, че ищецът е
ползвал неплатен отпуск, тъй като не е разполагал с платен такъв поради чести
пътувания. Но по-същественото е, че за него не е съществувало задължение да ползва
платен годишен отпуск – подобно задължение не произтича от нормативен акт или от
договора между страните.
По изложените съображения, предявеният иск за сумата от 2788,43лв. се явява
основателен и следва да бъде уважен.
Следващите претенции са за сумите от 520,25лв., представляващи разходи за
настаняване в хотел за двата дни, и общо 492,40лв., представляващи разходи за превоз.
Съгласно чл. 9 от Регламента, когато се прави позоваване на този член, на
пътниците се предлага безплатно: a) храна и напитки според времето за изчакване; б)
настаняване в хотел в случаите, когато се налага престой за една или повече нощи, или
когато се налага допълнителен престой към първоначално предвидения от пътника; в)
превоз между летището и мястото за настаняване (хотел или друго място). В Решение
от 13.10.2011г. по дело № С-83/2010г. на СЕС е разяснено, че националният съд не
може като допълнително обезщетяване на основание член 12 от Регламент № 261/2004
да осъди въздушния превозвач да възстанови на пътниците, чийто полет е закъснял
или е отменен, разходите, които последните е трябвало да понесат, поради това, че
този въздушен превозвач не е изпълнил предвидените в членове 8 и 9 от този
регламент задължения за помощ (възстановяване стойността на билета или
премаршрутиране към крайния пункт на пристигане, поемане на разходите за
прехвърляне от летището на пристигане до летището, за което е направена
резервацията) и грижа (поемане на разходите за храна, напитки, настаняване в хотел и
телефонни обаждания). Всъщност исканията на пътниците във въздушния транспорт,
основани на предоставените им с посочения регламент права, като правата по членове
8 и 9 от него, не могат да бъдат разглеждани като искания за „допълнително“
обезщетяване в смисъла, в който това понятие е определено в точка 38 от настоящото
решение. Все пак, когато даден превозвач не изпълни задълженията си по членове 8 и
9 от Регламент № 261/2004, пътниците във въздушния транспорт могат да
упражнят правото си на обезщетяване, позовавайки се на посочените в тези
членове обстоятелства. На последно място, тъй като националната юрисдикция
поставя въпроса дали за да упражнят правата, предвидени в членове 8 и 9 от Регламент
№ 261/2004, пътниците във въздушния транспорт трябва да се позоват на тези
разпоредби, следва да се подчертае, че — както изтъква генералният адвокат в
точка 61 от заключението си — в Регламент № 261/2004 не се съдържа никаква
пречка за присъждането на обезщетение поради неизпълнение на задълженията
по членове 8 и 9 от споменатия регламент, ако тези разпоредби не са били
посочени от пътниците във въздушния транспорт.
От цитираното задължително тълкувание на разпоредбите на правото на ЕС се
налага извода, че пътниците не са лишени от възможността да търсят обезщетение за
претърпените вреди от неизпълнение на задълженията по чл. 8 и 9 от Регламента, а
единствено, че това обезщетение не почива на нормата на чл. 12 от него, тоест не се
явява допълнителното такова според тази разпоредба. Както е разяснено в
националната съдебна практика, дадената от страните правна квалификация е
ирелевантна, а са от значение фактите, на които страната основава своето право. Ето
защо, тези обезщетения почиват на нормите на чл. 9 от Регламента вр. чл. 79, ал. 1, пр.
2 вр. чл. 82 ЗЗД, а не на чл. 12 от Регламента.
Установява се от събраните писмени доказателства /л. 270 и сл./, че ищецът е
направил резервация за настаняване в хотел „NH Collection Munchen Bavaria” с адрес:
Мюнхен 80335, ул. „Арнулщрасе“ № 2, за два дни – 15.07.-17.07.2024г. Настаняването
7
включва ползване на стая, нощувка и закуска, като общата цена за двама души възлиза
на 532,00 евро. На ищеца е издадена фактура от хотела, като е удостоверено, че
плащането е извършено с банкова карта тип „Мастъркард“. Самата резервация за
хотела е направена на 15.07.2024г. в 18:15ч. Свидетелят Л. посочва, че от
авиокомпанията не са им предложили настаняване, а само ваучери за храна на самото
летище в определени обекти, поради което се наложило сами да си търсят хотел. Тъй
като в този период било Европейското първенство по футбол, провеждано в Германия,
нямали избор на хотели. Единствената друга алтернатива бил хотел „Хилтън“ на
летището, който бил двойно по-скъп от хотела, който запазили.
Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като съответстват на останалите
доказателствени източници и в същото време не се опровергават от други
доказателства. По делото не се установява от страна на ответника да е предложено
настаняване в хотел на ищеца до датата на полета му, което е наложило сам да
организира същото. Действително в този период се е провеждало Европейско
първенство по футбол в Германия, което предполага висока заетост на местата за
настаняване. В същото време, резервация за нощувки от местоположение на летището,
които следва да бъдат свързани с незабавно настаняване, житейски не допуска много
възможности. Ето защо, съдът приема за установено, че ищецът е избрал опцията за
настаняване, с която е разполагал, като се установява, че е сторил общ разход от 532
евро, включващ нощувки и закуски за двата дни. Тези разходи според чл. 9 от
Регламента следва да бъдат поети от превозвача, а когато това не е сторено, същият
дължи обезщетение на пътника за заплатените от него суми, които се явяват вреда,
намираща се в пряка причинно-следствена връзка с неизпълнението на задължението
за осъществяване на полета и тази вреда е предвидима. Половината от платената сума
възлиза на 266 евро, колкото е само за единия персон от настаняването (предвид че са
били двама), като левовата й равностойност възлиза на 520,25 лева, колкото е
претенцията на ищеца. Ето защо, този иск следва да бъде уважен изцяло.
От страна на ищеца се претендират разходи за транспорт (превоз) на обща
стойност 492,40 лева. Както се посочи, съгласно чл. 9, пар. 1, б. „в“ от Регламента, от
страна на авиопревозвача следва да бъде осигурен на пътника безплатен превоз между
летището и мястото за настаняване (хотел или друго място). В случая не се установява
ответникът да е изпълнил това свое задължение, поради което сторените от ищеца
разходи за тази дейност представляват имуществена вреда, която подлежи на
възстановяване. Следва да се има предвид обаче, че Регламентът ограничава
отговорността на превозвача до разходите за превоз от летището до мястото на
настаняване и обратно, но не и за други разходи за транспорт.
Установява се, че на 15.07.2024г. ищецът е сторил разход от общо 67,92 евро
(заплатени с Apple Pay Mastercard) за превоз от летището Терминалщрасе до адреса на
хотела в Мюнхен 80335 /л. 257-258/. В тази сума обаче са включени и 10 евро бакшиш,
като този разход е изцяло за сметка на ищеца, тъй като не е бил необходим. Ето защо,
необходим, предвидим и в причинно-следствена връзка с неизпълнението се явява
само разхода от 57,92 евро с левова равностойност по фиксирания курс на БНБ от
113,28лв.
Установява се, че на 17.07.2024г., когато е бил полетът на ищеца за София,
същият е сторил разход за превоз от мястото на настаняване (Мюнхен 80335) до
летището (Терминал 2, летище Мюнхен) на стойност 62,96 евро /л. 255-256/ в левова
равностойност 123,14 лева. Сумата отново е заплатена с банкова карта. Този разход
също се явява необходим, предвидим и в причинно-следствена връзка с
неизпълнението на ответника, поради което подлежи на възстановяване от последния.
Другите два разхода за превоз съгласно издадени фактури от дати 15.07. и
8
17.07.2024г. на стойност 57,92 евро /л. 253-254/ и 62,96 евро /л. 251-252/ не подлежат
на възстановяване от авиокомпанията. Както се посочи, нейната отговорност се свежда
до осигуряване на транспорт до мястото за настаняване и обратно до летището, а не и
за обикаляне из града. Такива разходи са изцяло за сметка на пътника и не се намират
в причинно-следствена връзка с неизпълнението на превозвача. Отделно от това, не е
ясно и кое ги е наложило.
По изложените съображения, този иск следва да бъде уважен до общ размер на
сумата от 236,42лв. и подлежи на отхвърляне до пълния предявен от 492,40лв.
Последният иск е свързан с претенция за неимуществени вреди от 1000лв.,
претърпени от отмяната на полета на 15.07.2024г.
Както бе посочено, в Решение от 13.10.2011г. по дело № С-83/2010г. на СЕС е
разяснено, че понятието „допълнително обезщетяване“, посочено в член 12 от
Регламент № 261/2004г., трябва да се тълкува в смисъл, че позволява на националния
съд да присъди, при предвидените в Конвенцията за уеднаквяване на някои правила за
международния въздушен превоз или в националното право условия, обезщетение за
вредата, включително неимуществената, причинена от неизпълнението на договора за
въздушен превоз. В Решение от 6 май 2010г. по дело Walz (C‑63/09г.) съдът е
постановил, че терминът „вреда“, посочен в глава ІІІ от Конвенцията от Монреал,
трябва да се разбира в смисъл, че включва както имуществените, така и
неимуществените вреди. От това следва, че вредата, подлежаща на обезщетяване въз
основа на член 12 от Регламент № 261/2004г., може да бъде не само имуществена, но и
неимуществена.
Както бе разяснено по-горе, предвидените в чл. 7 от Регламента обезщетения
целят да компенсират именно претърпените от пътниците неудобства и безпокойство
при отмяна или закъснение на полет, без да е нужно да доказват конкретно
претърпените такива. От това следва, че тези обезщетения имат предназначението да
обезщетяват по принцип неимуществени вреди. Практиката на СЕС допуска
определяне и присъждане и на допълнително обезщетение по чл. 12 от Регламента. За
да се присъди такова обаче, следва да бъде установено, че са настъпили негативни
емоционални преживявания над обичайните такива.
В тази насока, по делото са дадени показания от приятелката на ищеца – Д. Л..
Същата посочва, че на връщане е следвало да пътуват с полет от Мюнхен до София,
като си чекирали багажа си. Настъпило обаче закъснение, което създало притеснения у
тях. В крайна сметка успели да стигнат с тичане до гейта, на който следвало да се
качат на самолета, но изведнъж ги уведомили, че полетът е анулиран, без да им дадат
обяснение и подробности. Наложило да се да търсят съдействие на гишето за
отменени полети и чрез мобилно приложение, за да запазят друг полет. Почнали да
търсят варианти и за пътуване с влак донякъде и оттам с друг полет. Посочва, че Г.
изпитал стрес и безсилие от ситуацията, че няма какво да направи. След като им били
предложени полети за след два дни, следвало да намерят как да получат багажа си
обратно, което било съпътствано отново с обикаляне по летището, като и при
получаването имало забавяне. Тъй като на следващия ден били на работа, наложило се
да се свържат с работодателите си, а Г. имал срещи в този ден, който факт също го
стресирал с оглед позицията му на мениджър. Цялата ситуация изнервила и
стресирала Г. и се стигнало до натрупване на работа поради отсъствието от два дни.
Посочва, че Г. не е имал проблеми с началниците си, а по време на престоя в Мюнхен
стоели в стаята, тъй като били много изморени.
Съдът намира, че създалата се ситуация несъмнено е довела до негативни
преживявания у пътника. Следва обаче да се има предвид, че свидетелят е явно
заинтересован от изхода на спора с оглед, че е ищец по аналогичен такъв и се намира
9
във връзка с ищеца. Поради това, съдът намира, че показанията му се отличават с
преувеличеност относно реално преживените емоции, а също така се добавени и
обстоятелства, които самият свидетел хиперболизира като им отдава изключителна
значимост, като например „Важно е да отбележа, че самото летище ни остави
изморени, беше студено, подхухваше…“. В тази връзка, авиокомпанията не носи
отговорност за условията на летището и дали там е достатъчно топло, но изтъкването
на тези обстоятелства от страна на свидетеля показва, че е заинтересован да
възпроизведе сравнително по-утежнена обстановка. С оглед на това, съдът приема, че
ищецът е изпитал малко по-завишени емоционални преживявания от обикновените,
които са били свързани със заеманата от него позиция на мениджър и организирането
на работния му процес. От значение при определяне на обезщетението е обаче, че и не
е имал проблеми с неговите началници поради наложилото се отсъствие. По
отношение на показанията на свидетеля, че са си стоели само в стаята, същите се
оборват от представените фактури за използван превоз, което показва, че са пътували
из града. Ето защо, съдът не приема за достоверно, че два дни са стоели само в стаята
и не са правили нищо поради натрупания „емоционален стрес“.
При съвкупната преценка на всички обстоятелства, съдът намира, че на ищеца
следва да се присъди допълнително обезщетение по чл. 12 от Регламента за
претърпените над обичайните негативни изживявания в размер от 300лв. Както бе
посочено, съдът разполага по своя преценка с възможността да приспадне
обезщетението по чл. 12 с другите обезщетения по Регламента съгласно чл. 12, пар. 1,
изр. 2. В конкретния случай обаче намира, че не следва да го прави, а това
обезщетение да бъде добавено към обезщетението по чл. 7 от Регламента, предвид
отчетените по-завишени вредни последици у пътника спрямо обичайните такива.
По изложените съображения, този иск се явява основателен до размер на сумата
от 300лв. и подлежи на отхвърляне за разликата до пълния предявен от 1000лв.
По разноските:
При този изход на спора, право на присъждане на сторените разноски имат и
двете страни съразмерно на уважената и отхвърлената част от исковете.
За заповедното производство ищецът е сторил разноски в общ размер от
757,12лв. От тях следва да му се присъдят 577,54лв., като при изготвяне на
съотношението съдът приема, че тъй като плащането на обезщетението от 400 евро е
извършено след образуване на производството, длъжникът е дал повод за този разход
и за това е включено в изчислението на уважената част.
Ответникът не е доказал разноски в заповедното производство.
За исковото производство ищецът е доказал разноски в размер 152,15лв. за
държавна такса и 795,60лв. за преводи на документи, от които съразмерно следва да
му се присъдят 722,95лв. Доказал е и адв. възнаграждения, които са разграничени за
всеки от исковете, а именно 400лв. за обезщетението по чл. 7 от Регламента, 685,61лв.
за имуществените вреди и 450лв. за неимуществените вреди. Предвид че искът по чл.
7 е отхвърлен, това възнаграждение не следва да бъде присъждано. Следва да се има
предвид, че извършеното от ответника плащане е от 30.10.2024г., тоест преди
образуване на исковото производство и ищецът е следвало да го приспадне поне от
едно от вземанията или да отправи запитване до ответника плащането точно за кои
вземания се отнася, но не и да предявява иск. По отношение на възнаграждението от
685,61лв., съразмерно на уважената част от исковете за имуществените вреди следва да
му се присъдят 640,10лв. По отношение на възнаграждението от 450лв. за
неимуществените вреди, съразмерно на уважената част от тези искове следва да му се
присъдят 90,00лв. Или общо за исковото производство на ищеца следва да се присъдят
10
разноски от 1453,05лв.
От страна на ответника се претендира адв. възнаграждение от 422лв., което
обаче съдът намира за недоказано като сторен разход. Представена е само фактура на
чужд език, без придружен превод на български, която не удостоверява плащане, а само
осчетоводяване. Според задължителните разяснения, дадени в ТР № 6/2013г., ОСГТК
на ВКС, единствено реално доказан разход за адв. възнаграждение подлежи на
присъждане като разноски по делото.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл. 422 ГПК от Г. В. Ч., ЕГН: **********, с
адрес: ******************************************, срещу „Дойче Луфтханза“
АГ, HRB 2168, със седалище и адрес на управление: Германия, гр. Кьолн, ул. „Фон
Габленц“ № 2-6, чрез търговско представителство в България „Дойче Луфтханза“,
ЕИК: *********, с адрес: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, Софарма Бизнес
Тауърс, сграда Б, ет. 5, искове с правно основание чл. 7, пар. 1, б. „б“ от Регламент №
261/2004г. и чл. 12, пар. 1 от Регламент № 261/2004г. и чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 52 ЗЗД
за установяване дължимостта на сумите от 400,00 евро, представляващи обезщетение
за закъснение с повече от 3 часа на полет № LH1804/09.07.2024г. от Мюнхен до
Мадрид и 500,00лв., представляващи обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от закъснението на полет № LH1804/09.07.2024г. от Мюнхен до Мадрид.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК
искове от Г. В. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
******************************************, срещу „Дойче Луфтханза“ АГ, HRB
2168, със седалище и адрес на управление: Германия, гр. Кьолн, ул. „Фон Габленц“ №
2-6, чрез търговско представителство в България „Дойче Луфтханза“, ЕИК: *********,
с адрес: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, Софарма Бизнес Тауърс, сграда Б, ет. 5,
че ответникът дължи на ищеца следните суми, за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч. гр. д. № 63112/2024г. по описа на СРС, 40-ти състав, а
именно:
- 55,07лв. - имуществени вреди, изразяващи се в заплатена такса за летищен
трансфер, който не се е състоял, настъпили вследствие закъснението на полет №
LH1804 от Мюнхен до Мадрид на 09.07.2024г., дължими на основание чл. 79, ал. 1, пр.
2 вр. чл. 82 ЗЗД, ведно със законната лихва от 23.10.2024г. до окончателното плащане;
- 2788,43лв. - имуществени вреди, изразяващи се в нереализирано трудово
възнаграждение в резултат от невъзможността да полага труд по трудовото си
правоотношение в периода 16-17.07.2024г. вследствие отмяната на полет № LH1704 от
Мюнхен до София на 15.07.2024г., дължими на основание чл. 12, пар. 1 от Регламент
№ 261/2004г. и чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, ведно със законната лихва от
23.10.2024г. до окончателното плащане;
- 520,25лв. - имуществени вреди, изразяващи се в заплатена сума за двудневен
престой в хотел NH Collection Munchen Bavaria, настъпили вследствие отмяната на
полет № LH1704 от Мюнхен до София на 15.07.2024г., дължими на основание чл. 9,
пар. 1, б. „б“ от Регламент № 261/2004г. и чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, ведно със
законната лихва от 23.10.2024г. до окончателното плащане;
- 236,42лв. - имуществени вреди, изразяващи се в заплатени суми за превоз от
летището до мястото на настаняване и обратно, както следва: 113,28лв. за превоз от
11
летището до хотела на 15.07.2024г. и 123,14лв. за превоз от хотела до летището на
17.07.2024г., настъпили вследствие отмяната на полет № LH1704 от Мюнхен до София
на 15.07.2024г., дължими на основание чл. чл. 9, пар. 1, б. „в“ от Регламент №
261/2004г. и чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 82 ЗЗД, ведно със законната лихва от 23.10.2024г.
до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения
размер от 236,42лв. до пълния предявен общ размер от 492,40лв., включващ
горницата над 113,28лв. до 132,84лв. имуществени вреди за превоз от летището до
хотела на 15.07.2024г. и сумите от 113,28лв. и 123,14лв. за транспорт в Мюнхен;
- 300,00лв. - неимуществени вреди настъпили вследствие отмяната на полет №
LH1704 от Мюнхен до София на 15.07.2024г., дължими на основание чл. 12, пар. 1 от
Регламент № 261/2004г. и чл. 79, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 52 ЗЗД, ведно със законната лихва
от 23.10.2024г. до окончателното плащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над
уважения размер от 300,00лв. до пълния предявен от 1000,00лв.;
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „Дойче Луфтханза“ АГ, HRB 2168,
със седалище и адрес на управление: Германия, гр. Кьолн, ул. „Фон Габленц“ № 2-6,
чрез търговско представителство в България „Дойче Луфтханза“, ЕИК: *********, с
адрес: гр. София, ул. „Лъчезар Станчев“ № 5, Софарма Бизнес Тауърс, сграда Б, ет. 5,
да заплати на Г. В. Ч., ЕГН: **********, с адрес:
******************************************, сумата от 577,54лв. – разноски в
заповедното производство и сумата от 1453,05лв. – разноски в исковото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
12