№ 201 от 04.05.2022 г., гр.
Кюстендил
Административен
съд – Кюстендил, в закрито съдебно заседание на четвърти май две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: АСЯ СТОИМЕНОВА
като разгледа докладваното от съдията
административно дело № 134 по описа за 2022
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е
по реда на чл. 294 и сл. от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК).
Делото е
образувано по жалба с вх. №
1779/26.04.2022 г. по описа на съда от Е.К.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***,
срещу действия и постановление на органа по принудителното изпълнение на
Заповед № ДК-02-КН-13/23.07.2007 г., издадена от началника на Регионална дирекция за
национален строителен контрол (РДНСК) – Кюстендил, изразяващи се в определяне
на срок от 14 дни за доброволно изпълнение на разпореденото с посочената заповед
премахване на незаконен строеж „Масивен гараж”, находящ се в урегулиран
поземлен имот (УПИ) ХХV-5958 и УПИ XXVI-1940
в кв. 78 по плана на гр. Дупница, с административен адрес: гр. Д., ул. „Т.а” № **,
и разпореждане, че при липса на доброволно изпълнение в указания срок,
заповедта ще бъде изпълнена принудително, които действия и разпореждане са обективирани
в Покана
за доброволно изпълнение
изх. № Д-118-00-039/10.03.2022
г. на началника на РДНСК – Кюстендил. В жалбата е обективирано искане за
спиране на изпълнението на Заповед № ДК-02-КН-13/23.07.2007 г., издадена от началника
на РДНСК –
Кюстендил. Претендират се направените разноски по делото.
С писмо с вх. № 1878/03.05.2022
г. по описа на съда началникът на РДНСК – Кюстендил изразява становище за
недопустимост на жалбата.
След като
извърши проверка на допустимостта на жалбата съдът намира, че на основание чл. 159, т. 1 от АПК същата следва да бъде оставена без разглеждане, а
образуваното въз основа на нея съдебно производство – да бъде прекратено, по
следните съображения:
С оглед
на изложеното в процесната жалба съдът приема, че със същата се обжалва Покана
за доброволно изпълнение изх. № Д-118-00-039/10.03.2022 г. на началника на
РДНСК – Кюстендил. Поканата за доброволно изпълнение по чл.
277, ал. 1 от АПК не е подлежащ
на съдебно оспорване акт по смисъла на чл.
294 от кодекса.
Целта на поканата е да уведоми длъжника за съществуването на задължение,
произтичащо от изпълнително основание по чл.
268 от АПК,
като му предостави възможност да го изпълни доброволно. Поканата не е
правопораждащ изпълняемото задължение акт, нито основание за образуване на
изпълнително производство. С отправянето на поканата не се засягат пряко
правата и интересите на длъжника – тя не представлява действие по принудително
изпълнение, а само негова предпоставка, елемент от фактическия състав на
изпълнителното производство. Поканата не поражда едностранно изменение на
правоотношенията между взискателя и длъжника по повод изпълнението на
възникналото от изпълнителното основание право. Тя е само
положителна предпоставка за преминаване към принудително изпълнение и предхожда
изпълнителните действия на органа по изпълнението. По съдържание поканата
има единствено уведомителен характер относно елементите от фактическия състав
на твърдяното от взискателя за съществуващо и изпълняемо право, респ. изпълнява
функцията на предупреждение за пристъпването към принудително изпълнение в
определения от чл.
277, ал. 2, т. 4 от АПК срок. Този характер на поканата за
доброволно изпълнение прави недопустимо оспорването ѝ по съдебен ред (вж. в т. см. Определение № 16032/26.11.2019 г. на ВАС
по адм. д. № 13206/2019 г., II о., Определение № 14908/05.11.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 10867/2019 г., II о., Определение № 12781/01.10.2019 г. на ВАС по
адм. д. №10786/2019 г., II о., Определение № 4267/21.03.2019 г. на ВАС по адм.
д. № 2839/2019 г., II о., Определение № 841/22.01.2018 г. на ВАС по адм. д. №
14342/2017 г., VII о., Определение № 15741 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм. д. №
12268/2017 г., VII о., Определение № 960/23.01.2014 г. на ВАС по адм. д. №
66/2014 г., VII о. и Определение № 1516/31.01.2013 г. на ВАС по адм. д. №
15340/2012 г., VII о.).
Отричането на
правото на самостоятелно оспорване на поканата за доброволно изпълнение не осуетява
защитата на длъжника в хода на изпълнителното производство, който разполага с
редица способи да я осъществи в зависимост от основанията, които възприема като
препятстващи законосъобразното провеждане на изпълнението. В хипотезата на
оспорване на задължението, предмет на изпълнение, защитата е чрез отрицателен
установителен иск по чл.
292 от АПК.
При наличието на постановление, действие или бездействие на органа по
изпълнението, конкретно засягащо правата на длъжника, то може да бъде обжалвано
по реда на чл.
294 и сл. от АПК,
а в случай че съществуват факти, водещи до недопустимост на изпълнението или
пораждащи невъзможност изпълнителното производство да бъде продължено или
приключено правомерно, може да се поиска от органа по изпълнението
прекратяването му на някое от основанията по чл.
282, ал. 1 от АПК.
Предвид
недопустимостта на жалбата съдът не дължи произнасяне по обективираното в нея искане
за спиране на основание чл. 297, ал. 4 от АПК на изпълнението на Заповед №
ДК-02-КН-13/23.07.2007 г., издадена от началника на РДНСК – Кюстендил. На Е.Д.
не следва да се присъждат направените от нея разноски по делото за държавна
такса.
Воден от
гореизложеното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е
Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата с вх. № 1779/26.04.2022 г. по
описа на съда от
Е.К.Д., с ЕГН ********** и адрес: ***.
ПРЕКРАТЯВА производството по административно дело № 134/2022 г. по
описа на Административен съд – Кюстендил.
Определението може да се обжалва от страните с частна
жалба пред Върховния административен съд в седемдневен срок от съобщаването му.
СЪДИЯ: