№ 15932
гр. София, 21.08.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 64 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА
при участието на секретаря ПЕТЯ ЦВ. СЛАВОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВА П. ИЛЕВА Гражданско дело №
20231110141961 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.422 ГПК.
„Тoплофикация София“ ЕАД е предявило искове по чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150 ЗЕ и чл.86,
ал.1 ЗЗД срещу О. Л. Н. за 1/8 част от вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по
ч.гр.д. № 62278/2022г. на СРС, 64 – ти състав, а именно за следните суми : сумата от 422,86 лева -
цена на доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к,.
„О***, аб.№*9 за периода м.10.2019г. - м.04.2021г., ведно със законна лихва от 16.11.2022г.
(подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането, сумата
от 70,58 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за
периода от 15.09.2020г. до 27.10.2022 г., сумата от 4,81 лева - цена за услуга дялово разпределение
за периода м.10.2019г. - м.04.2021г., ведно със законна лихва от 16.11.2022г. (подаване на заявление
за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането, сумата от 1,05 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от
01.12.2019г. до 27.10.2022г.
Ищецът твърди, че ответникът е клиент на доставена от него топлинна енергия за
посочения имот и период. Продажбата на топлинна енергия от ищеца на клиенти на топлинна
енергия за битови нужди се осъществявала при публично известни Общи условия.
Разпределението на топлинна енергия в сградата - етажна собственост, в която се намирал
процесният имот, ставало по системата на дялово разпределение, извършвано за процесния период
от „Техем Сървисис“ ЕООД. Консумираната топлинна енергия се заплащала на месечни вноски,
определени по прогнозна консумация за сградата, и изравнителни сметки след отчитане
показанията на измервателните уреди. Не били изпълнени задълженията за плащане на цената на
доставената в имота топлинна енергия в предвидените в ОУ срокове и на цената за извършена
услуга дялово разпределение.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва
исковете по размер. Възразява, че следва да отговаря за 1/10 част, а не за претендираната от него
1/8 част от задълженията съобразно притежаваната от него наследствена квота от процесния имот.
Възразява, че върху главното вземане за извършена услуга дялово възнаграждение не се дължи
обезщетение за забава.
1
Третото лице – помагач на страната на ищеца – „Техем Сървисис“ ЕООД, не е взело
становище по предявените искове.
Софийски районен съд, като взе предвид предявените искове, възраженията срещу тях и
доказателствата по делото, намира следното:
По исковете за цена за доставена топлинна енергия и за иска за обезщетение за забава в размер
на законната лихва върху посочената главница :
По арг. на чл.153, ал.1 ЗЕ и § 1, т.2а от ДР на ЗЕ качеството на клиент на топлинна енергия за
битови нужди има собственикът или носителят на вещно право на ползване върху имота, както и
всяко друго лице, което със съгласие на собственика, респ. носителя на вещното право на ползване,
е сключило договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този имот при публично
известните общи условия директно с топлопреносното предприятие – в този смисъл Тълкувателно
решение № 2/2017г. по тълк.д. № 2/2017г. на ОСГК на ВКС.
Не се спори по делото, а от събраните писмени доказателства се установява, че процесният
имот е бил придобит от Л.В.И. Л.Н.И. по силата на договор за покупко – продажба на жилище,
сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от 03.01.1989г. От приетото удостоверение за наследници се
установява, че Л.Н.И. е починал на 19.11.2010г., като негови наследници са съпругата му Л.В.И.
четирите му деца – И.Л.И., Н. Л. Н., В.Л.И. и ответникът О. Л. Н.. От събраните доказателства
следва, че процесният имот е бил придобит при условията на съпружеска имуществена общност –
чл.19, ал.1 СК (обн., ДВ, бр. 41 от 28.05.1985 г., отм.), като след смъртта на съпруга Л.Н.И.
съпружеската имуществена общност върху процесния имот е прекратена – чл.27, ал.1, вр. чл.44,
ал.1 СК и вр. чл.28 СК, и ½ ид.ч. от имота е останала в наследството на Л.И.. След смъртта на
последния всеки един от наследниците му – съпруга и четири деца, е наследил по 1/10 ид.ч. от
имота – чл.5, ал.1 и чл.9, ал.1 ЗН. При това ответникът като едно от децата на Л.И. е носител на
право на собственост върху 1/10 ид.ч. от имота. Предвид собственическите си права върху имота
ответникът има качеството на клиент на ТЕ за битови нужди за имота и страните са обвързани от
облигационно правоотношение с източник договор за продажба на топлинна енергия, която се
извършва при публично известни Общи условия на топлопреносното предприятие за продажба на
топлинна енергия за битови нужди - чл.150, ал.1 ЗЕ, като през процесния период са действали
Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Безспорно е между страните, че през процесния период ищецът е доставил в имота топлинна
енергия на стойност от 3382,85 лева. Плащане на задължението не се твърди и не се установява.
При това предвид доказания обем права върху имота ответникът отговаря за 1/10 част от
задълженията за цена за ТЕ за процесния имот през процесния период или за сумата от 338,29 лева.
През процесния период са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от
27.06.2016г. на КЕВР, съгласно които клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия, определени по прогнозна консумация в 45 – дневен срок след изтичане на
периода, за който се отнасят – чл.33, ал.1 ОУ, като след отчитане на средствата за дялово
разпределение и изготвяне на изравнителните сметки топлопреносното предприятие издава за
отчетния период кредитни известия за стойността на фактурите, определени по прогнозна
консумация, и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния период,
определено на база изравнителните сметки - (чл.32, ал.3 ОУ), които задължения клиентът е длъжен
да заплати в срок от 45 дни от периода, за който се отнасят (чл.33, ал.2 ОУ). Само ако последните
задължения не са платени в определения срок – 45 дни от срока, за който се отнасят, тогава
клиентът дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва – чл.33, ал.4 ОУ.
От горното следва, че топлопреносното предприятие не начислява обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху задължения, определени по прогнозна консумация за периода, в
който са действали Общи условия, одобрени с Решение № ОУ-1 от 27.06.2016г. на КЕВР.
Предвид обстоятелството, че общата фактура за всеки отчетен период през процесния период е
издадена на 31 – ви юли за съответната година след приключване на отоплителния сезон, то за
процесния период клиентът на ТЕ е изпаднал в забава за плащане на задълженията за цена за
топлинна енергия. Определен от съда на основание чл.162 ГПК, размерът на обезщетението за
забава в размер на законната лихва през процесния период върху главницата възлиза на сумата от
2
564,63 лева. Предвид притежавания от ответника обем права върху имота той отговаря за 1/10 част
от акцесорното вземане или за сумата от 56,46 лева.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до сумата от 338,29 лева, ведно
със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се
счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане следва да се уважи до сумата от 56,46 лева
и да се отхвърли за разликата до пълния предявен размер.
По исковете за цена за услугата дялово разпределение и за обезщетение за забава в размер на
законната лихва върху нея:
Клиентът на ТЕ е задължен спрямо ищеца за цената за услугата дялово разпределение - чл.22,
ал.1 и чл.36 ОУ, действащи през процесния период. Съгласно клаузата на чл.36 ОУ цената за
услугата дялово разпределение се формира от цената за обслужване на партидата на купувача,
включваща изготвяне на изравнителна сметка, както и от цената за отчитане на един уред за дялово
разпределение и броя на уредите в имота на купувача. Уговорено е още, че редът и начина за
заплащане на услугата дялово разпределение се определя от продавача и се обявява по подходящ
начина на купувача - чл.36, ал.2 ОУ, действали към процесния период. По делото от страна на
ищеца, който носи тежестта да докаже претенцията си, не са ангажирани доказателства относно
цената на посочените компоненти, които формират цената на услугата дялово разпределение. При
това на основание чл.162 ГПК съдът счита, че цената за услугата дялово разпределение за
процесния период възлиза на твърдяната сума от 38,49 лева. Предвид притежавания обем права
върху процесния имот ответникът отговаря за 1/10 част от задължението или за сумата от 3,85 лева.
По делото не се доказа уговорен срок за плащане на цената за дялово разпределение, доколкото
клаузата на чл.36, ал.2 ОУ препраща към правила, определени от ищеца, които не бяха представени
по делото. Няма данни (нито твърдения) клиентът на ТЕ да е бил канен да плати сумата за дялово
разпределение преди завеждане на делото - арг.чл.84, ал.2 ЗЗД. Поради това не се доказа клиентът
на ТЕ да е изпаднал в забава за плащането на цената за дялово разпределение преди завеждане на
делото.
Предвид горното искът за главното вземане следва да се уважи до размер от 3,85 лева, ведно
със законната лихва от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение, когато искът се
счита предявен (чл.422, ал.1 ГПК) до окончателното плащане и да се отхвърли за разликата до
пълния предявен размер. Искът за акцесорното вземане следва да се отхвърли изцяло.
По разноските:
Съдът намира, че ответникът е дал повод за завеждане на делото, след като не са били платени
валидно възникналите задължения в установения спрямо ответника обем, като такова плащане е
могло да бъде извършено и по банков път. При това няма основание за приложение на нормата на
чл.78, ал.2 ГПК и ищецът има право на разноски съразмерно с уважената част от исковете. За
настоящото производство от разноски в пълен размер от 125 лева (държавна такса и
юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в минимален размер от 100 лева съгласно
чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл.25, ал.1 НЗПП поради невисоката правна и фактическа сложност на делото)
на ищеца се следват разноски в размер на 99,75 лева. За заповедното производство съразмерно на
ищеца се следват разноски в размер на 12,96 лева.
На адв. А. П., предоставил безплатна правна помощ на ответника, видно от представения
договор за правна защита и съдействие, от пълен размер на адвокатско възнаграждение от 400 лева,
определено от съда съгласно чл.7, ал.2, т.1 ЗА, съразмерно с отхвърлената част от исковете на
основание чл.38, ал.2 ЗА следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 80,67 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по реда на чл.422 ГПК, че О. Л. Н., ЕГН **********, съдебен
адрес : гр. София, ул. „Цар Шишман“ № 10, ет.1 – адв. А. П., дължи на “Топлофикация София”
3
ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.150, ал.1 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 338,29 лева - цена на
доставена топлинна енергия за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр. София, ж.к,. „О***, аб.
№*9 за периода м.10.2019г. - м.04.2021г., ведно със законна лихва от 16.11.2022г. (подаване на
заявление за издаване на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането, сумата от 56,46 лева -
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху последната главница за периода от
15.09.2020г. до 27.10.2022г. и сумата от 3,85 лева - цена за услуга дялово разпределение за периода
м.10.2019г. - м.04.2021г., ведно със законна лихва от 16.11.2022г. (подаване на заявление за издаване
на заповед за изпълнение) до изплащане на вземането, като ОТХВЪРЛЯ иска за цена за доставена
топлинна енергия за разликата до пълния предявен размер от 422,86 лева, иска за обезщетение за
забава в размер на законната лихва върху цена за доставена топлинна енергия за разликата до
пълния предявен размер от 70,58 лева, иска за цена за услуга дялово разпределение за разликата до
пълния предявен размер от 4,81 лева и изцяло иска за сумата от 1,05 лева - обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за услуга дялово разпределение за периода от 01.12.2019г. до
27.10.2022г.
ОСЪЖДА О. Л. Н., ЕГН **********, съдебен адрес : гр. София, ул. „Цар Шишман“ № 10, ет.1
– адв. А. П., да плати на “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б, на основание чл.78, ал.1 ГПК сумата от 99,75 лева –
разноски за настоящото производство и сумата от 12,96 лева - разноски за заповедното
производство.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, ул. “Ястребец” № 23 Б да плати на адв. А. К. П., САК, адрес на упражняване на дейността
: гр. София, ул. „Цар Шишман“ № 10, ет.1, на основание чл.38, ал.2 ЗА сумата от 80,67 лева –
адвокатско възнаграждение.
Присъдените в полза на ищеца суми могат да бъдат внесени по следната банкова сметка :
IBAN : BG48SOMB 9130 1011 2533 02, BIC : SOMBBGSF, „Общинска банка” АД, ФЦ „Красно
село”.
Решението е постановено при участието на трето лице - помагач на страната на ищеца - „Техем
Сървисис“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.“Проф. Г.П.“
№ 3.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4