Мотиви към присъда по НОХД № 98/2021 г. по
описа на СГС, Наказателно отделение, 21 с-в.
Софийска
градска прокуратура е внесла обвинителен акт срещу подсъдимия Д.И.А. за това,
че:
1.
На
неустановена дата в периода от месец май 2019 г. до 23.07.2019 г., в стая на
къща, находяща се в гр. София, ул. „*******е извършил
действия с цел да възбуди и удовлетвори полово желание без съвкупление по
отношение на две малолетни лица, ненавършили 14-годишна възраст - свид. Н.С.С., род. на *** г., и свид. С. К.З., род. на *** г. — А. е убеждавал С. и З. да
се пипат взаимно с ръце по половите им органи, да се целуват и прегръщат
взаимно, да си смучат взаимно езиците, като междувременно той е пипал с ръка
половите органи на З. и С. и си е показал половия орган пред тях,
удовлетворявал е половото си желание сам чрез самозадоволяване, след което еякулирал пред тях - престъпление
по чл. 149, ал.5, т. 1, вр. ал. 1 от НК.
2.
На неустановена дата в периода от месец май
2019 г. до 23.07.2019г., в стая на къща, находяща се
в гр. София, ул. „*******чрез използване по предназначение на телевизионен
приемник марка „LG" и цифров декодер на „Б." ЕАД е пускал
телевизионните канали „HUSTLER TV" с пореден номер 77 в телевизионния
пакет, „PASSION XXX TEEN CLUB" с пореден номер 78 в телевизионния пакет и
„PENT HOUSE GOLD“ с пореден номер 79 в телевизионния пакет, и така е излагал на
лице, ненавършило 16 години на свидетелката Н.С.С.,
род. на *** г., порнографски материали - филми, изготвени по начин, неприличен и несъвместим с
обществения морал, съдържащи сцени, изобразяващи чисто голи мъже и жени, реално
правещи секс чрез извършване на полови сношения - престъпление по чл. 159, ал. 3 от НК.
3.
На
неустановена дата в периода от месец май 2019г. до 23.07.2019г., в стая на
къща, находяща се в гр. София, ул. „*******чрез
използване по предназначение на телевизионен приемник марка „LG" и цифров
декодер на „Б." ЕАД е пускал телевизионните канали „HUSTLER TV" с
пореден номер 77 в телевизионния пакет, „PASSION XXX TEEN CLUB" с пореден
номер 78 в телевизионния пакет и „PENT HOUSE GOLD“ с пореден номер 79 в
телевизионния пакет, и така е излагал на лице, ненавършило 16 години на
свидетелката С. К.З., род. На *** г., порнографски материали - филми, изготвени
по начин, неприличен и несъвместим с обществения морал, съдържащи сцени,
изобразяващи чисто голи мъже и жени, реално правещи секс чрез извършване на
полови сношения - престъпление по чл.
159, ал. 3 от НК.
В хода
на съдебните прения представителят на
СГП поддържа обвинението. Намира, че в хода на съдебното следствие
безспорно е изяснена описаната в обвинителния акт фактическа обстановка,
основните моменти от която повтаря в пледоарията си. Счита, че от събраните по
делото доказателства несъмнено се установява, че подсъдимият е извършил и трите
престъпления, за които е обвинен. Сочи, че подсъдимият не само е убеждавал
пострадалите да се пипат взаимно по половите им органи, но и той самият ги е
докосвал и е удовлетворявал половото си желание пред тях чрез самозадоволяване.
Приема за доказано и това, че подсъдимият е показвал порнографски материали на свидетелките,
като всички деяния са извършени умишлено. Моли съда да го признае за виновен по
повдигнатите обвинения, като му наложи наказание „лишаване от свобода“ за срок
от 3 г., изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от 5 г. за
престъплението по чл.149, ал.5, т.1, вр. ал.1 от НК,
и наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 г., изпълнението на което да
бъде отложено за срок от 3 г. и „глоба“ в размер на 5 000 лв. за всяко от
деянията по чл.159, ал.3 от НК.
Защитникът на подсъдимия - адв.
С., оспорва обвиненията и намира за неизяснени
обстоятелства, свързани с присъствието на малолетните свидетелки в стаята на
подсъдимия и възприетото от тях съдържание на порнографските предавания.
Акцентира върху съмнителното точно запомняне от тяхна страна на номерата на
тези канали за разлика например от детските такива и възможността на децата без
родителски контрол да боравят с мобилни устройства, каквито притежават. Приема
за установено, че подсъдимият е гледал порнографски филми когато е сам, а
вратата на стаята му е била постоянно отворена и от коридора е имало видимост
към екрана на телевизора. Прави анализ на показанията на свидетелите, от които
намира, че подсъдимият обича тези деца и показва загриженост към тях, но не
открива признаци за проявена агресия или насилие. Поставя под съмнение мотивите
за отношението на родителите към подсъдимия, свързани с възможно желание от
тяхна страна да навредят на наемодателя си и изтъква занижения родителски
контрол върху съдържанието, до което децата имат достъп в интернет. В
заключение счита, че не са налице обективните и субективни елементи на
твърдените престъпления и моли съда да оправдае подсъдимия по повдигнатите му
обвинения.
Подсъдимият А., в лична защита, поддържа казаното от
адвоката си, като счита, че децата и техните родители нямат личен мотив да го
обвиняват. В представеното му право на последна дума моли да бъде оправдан.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като взе предвид становищата на страните и
съобрази събраните по делото доказателства, намира за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
Д.И.А. е роден на *** година в гр. Сливен, българин, български гражданин,
разведен, неосъждан, със средно образование, пенсионер, живущ ***, ЕГН: **********.
В началото на 2017 година подсъдимият отдал
под наем част от помещенията - две спални, находящи
се на първия етаж, в собствената му къщата, находяща
се в гр. София, ул. „********на свидетелката С.Н.И., съпруга ѝ С.С.и малолетните им деца - Н.С.С.
и А.С.С.. На първия етаж една от стаите обитавал
самият подсъдим, а кухнята и мокрото помещение на етажа се ползвали съвместно
от наемателите и наемодателя. По същото време в сутерена на къщата, приспособен
за живеене, под наем живеела и зълвата на С.И. - свидетелката В.С. заедно със
семейството си, включително и малолетната й дъщеря С. К.З..
В
стаята, която обитавал, подсъдимият държал и използвал телевизионен приемник
марка „LG“ и цифров декодер на „Б.“ ЕАД. Чрез тези устройства той имал достъп и
можел да гледа телевизионни канали, които излъчвали филми с порнографско
съдържание, а именно канала „HUSTLER TV“ с пореден номер 77 в телевизионния
пакет, канала „PASSION XXX TEEN CLUB“ с пореден номер 78 в телевизионния пакет,
както и канал „PENT HOUSE GOLD“ с пореден номер 79 в телевизионния пакет.
Телевизорът бил разположен върху масичка пред леглото и не се виждал от вратата
на стаята, тъй като до него имало гардероб, но екранът му се отразявал в
огледалото на тоалетката, към което имало видимост от вратата. Подсъдимият
държал вратата на стаята си постоянно отворена, тъй като много пушел, а
отварянето на прозореца му пречело да гледа телевизия, поради което при
преминаване по коридора лесно се забелязвало какво се излъчва на устройството.
Между
наемателите и обвиняемия А. били създадени отношения на доверие и
разбирателство, нямало конфликти и спорове. Той добре познавал децата, които го
възприемали като дядо и техен хазяин. Когато се налагало да отсъства,
свидетелката И. оставяла децата си при подсъдимия, който се грижел за тях:
занимавал ги с игри, учел ги на букви и числа, разхождал ги и им помагал да
правят физически упражнения (гимнастика). Н.С. и С. З., които били приятелки,
често играели заедно в жилището на първия етаж и се отбивали в стаята на
подсъдимия и когато родителите им били там.
Когато
бил сам, подсъдимият често си пускал да гледа описаните по-горе порно канали,
включително и през деня, когато останалите обитатели на къщата били будни. Така
свидетелката И. веднъж минала покрай неговата стая и видяла, че гледа през деня
порно на отворена врата, заради което му направила забележка да си затваря
вратата. По същия начин, без да влизат в стаята, двете момичета Н. и С. имали
възможност скришом да наблюдават гледаните от подсъдимия предавания. Имало и
случаи, когато при включване на телевизора, за да им пусне детски филмчета или
музика, тръгвали последно гледаните порно канали и докато подсъдимият превключи
програмата, децата виждали части от предаванията за възрастни.
Веднъж,
когато подсъдимият А. бил сам и се самозадоволявал, в стаята нахлули внезапно
свидетелките С. и З., като го видели да маструбира,
при което същият веднага спрял и се загащил, но се създала неловка ситуация.
Тъй като
родителите момичетата не били провеждали разговор с тях за половата система на
хората и интимните отношения между мъжа и жената, забелязаните от децата сцени
провокирали въпроси, които последните задали на подсъдимия. Същият им обяснил,
че голите хора на телевизора правят секс, че бялата течност, която излиза от
„патката“ му е „семе“ и че това са „глупости“. Подсъдимият им казал, че това,
което виждат, могат да го правят като големи, но не и като са малки, като ги
предупредил да не казват на родителите си, защото ще им се карат и ще ги бият.
Свидетелките
С. и З. се притеснявали да разговарят на тази тема с майките си, но С.
споделила с тяхна по-голяма приятелка (на 11
г.) - свидетелката Н.А., какво видели да гледа подсъдимият по
телевизията. На следващия ден А. се срещнала случайно с майката на Н.С. – св.С.И.
и ѝ съобщила за споделеното от дъщеря ѝ. Св. С.И. пък от своя
страна разказала за наученото на майката на С. – св.В.С., след което двете
подали сигнал в полицията.
По доказателствата:
Изложената
по-горе фактическа обстановка се установява от събрания по делото доказателствен материал както следва: обясненията на
подсъдимия Д.И.А., показанията на свидетелите С.Н.И. /вкл. и приобщените на осн. чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1
и т.2 НПК/, В.С.С., Н.С.С.
/прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.2 и т.3 НПК/, С. К.З.
/прочетени на осн. чл.281, ал.1, т.2 и т.3 НПК/ и Н.С.А.
/прочетени на осн. чл.281, ал.4, вр.
ал.1, т.2 НПК/; заключенията на приетите 2 бр. биологични експертизи, 2 бр.
съдебно-медицински експертизи, комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи на подсъдимия и на свидетелките Н.С., С. З.
и Н.А.; протоколи за оглед на местопроизшествие ведно с фотоалбуми; справката
за съдимост на подсъдимия и др. писмени и веществени доказателства по делото.
След
анализ на посочените доказателства, по отделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира, че същите не могат да обосноват категоричен и несъмнен извод за
виновността на подсъдимия А. в извършването на инкриминираните деяния.
Обвинението
на практика се основава на показанията на две малолетни свидетелки Н.С. и С. З.,
които показания сами по себе си са крайно противоречиви, неясни, объркани и
нелогични, а освен всичко се намират в противоречие и с останалите събрани в
хода на съдебното следствие контролни доказателства, което на практика ги
дискредитира в една значима част.
Това,
което провокира съмнение в съда, е не толкова обстоятелството, свързано с
възрастта на свидетелките, които към онзи момент са били на по 6 години,
колкото съдържанието на техните разкази, наличието на вътрешна противоречивост
и непоследователност относно определени факти и обстоятелства, както и
частичното им противоречие с другите събрани по делото доказателства –
показанията на тяхната приятелка - св.Н.А. и техните майки – св.С.И. и св.В.С..
Съдът
кредитира с доверие и прие за достоверни дадените от децата сведения, свързани
с общото им съжителство с подс.А., установени между
тях отношения на приятелство и разбиране, както и това, че същите действително
са виждали, макар и тайно пускани от подс.А.
порнографски канали, както и действия от негова страна по самозадоволяване.
Тези обстоятелства се извличат с необходимата степен на достоверност, още
повече че в тяхна подкрепа са събрани и други гласни доказателства.
Не се
кредитират с доверие и не се споделят дадените от двете деца показания относно
обстоятелствата, при които са наблюдавали тези филми за възрастни, както и
относно наличието на установен физически контакт от страна на подсъдимия спрямо
тях в областта на интимните органи, а така също и относно отправени от негова
страна желания за тяхно взаимно опипване или целуване.
Съдът
държи да отбележи в самото начало на анализа на доказателствата, че в тази им
част показанията и на двете деца са изключително противоречиви и непоследователни.
Така например в разказите им многократно е заявено, че двете деца нито са се
пипали, нито пък са се целували пред подсъдимия, както и че той също не ги е
пипал или целувал, след което в края на разпитите им, след многократни
отричания, са споделили за извършени конкретни действия по опипване, които
действия са описани също така противоречиво от всяка една от тях. Така например
Н.С. споменава за изолирано и еднократно опипване спрямо нея и за други четири
такива спрямо С., докато С. свидетелства за едно опипване спрямо нея от страна
на подсъдимия.
Св.Н.С.
в своя разпит пред съда буквално е заявила следното: „Кара ни да си пипаме
пилетата. Ние не си ги пипахме, защото не искаме.Той не е пипал пилето на никоя
от нас. Кара С. да го пипа, но тя не го пипа. Мен не ме е карал. Вярно е, че
ние не сме се пипали за пилетата, той не ни е пипал, само искаше да пипа С..“
Св.С. З.,
разпитана пред съдия, също заявява следното: „Не ни е карал да му пипаме
патката. Не ни е карал да си събличаме дрехите. Не ни е прегръщал с Н.. Не ме е
карал да го пипам.“
Тоест,
забелязва се едно трайно поддържано и отстоявано мнение по отричане на каквито
и да е било действия от страна на подс.А. спрямо
двете момичета, в противовес на тезата на прокуратурата.
С оглед
на така изложените вътрешни противоречия, съдът намира, че показанията на
малолетните свидетелки няма как да бъдат ценени като достоверни в тяхната
цялост и най-вече в частта относно реализираните действия по опипване, а така
също и обстоятелствата, при които са наблюдавали порнографски филми и
самозадоволяване на подсъдимия.
Аргумент
на съда да не кредитира показанията на малолетните свидетелки е и
обстоятелството, че подобни действия по опипване от страна на подс.А. не са били изложени нито пред св.Н.А., нито пък
пред техните майки – св.С.И. и В.С..
Пред св.Н.А.
е било заявено единствено, че дядо М. си е пускал да гледа „глупости“, без
каквито и да е било твърдения за интимно пипане или докосване.
Подобни
твърдения липсват и в показанията на майките на малолетните свидетелки, които
са категорични, че не е имало пипане, както от страна на подс.А.
спрямо техните дъщери, така и обратно от тяхна страна спрямо него.
При
цялата условност на събраните по делото гласни доказателства, съдът извежда и поставя
в основата на фактическите си изводи именно показанията на свидетелките Н.С. и С.
З., дадени пред съдия в досъдебното производство, от които се установяват
обстоятелства, свързани с разпределението на помещенията за живеене в къщата и
отношенията им с подсъдимия. Въпреки малолетната им възраст, според
заключенията на приетите КСППЕ и двете свидетелки притежават свидетелска
годност, могли са правилно да възприемат обстоятелствата и фактите, имащи
значение за делото и могат да ги възпроизведат. Видно от направеното изследване,
интелектуалните възможности на всяка от тях са в границите на нормата, като и
двете са в период на личностово израстване и характерово конструиране, характерно за календарната им
възраст. При преценка на заявеното от тези свидетелки съдът съобрази детската
им възраст, възприятните им възможности, характерния
за възрастта интерес към изучаване на заобикалящата ги среда и индивидуалните
им паметови способности, като намира, че същите като
цяло добросъвестно депозират своите показания относно факти, които пряко и
непосредствено са възприели.
Подлагайки
заявеното от пострадалите на внимателен и задълбочен анализ в съпоставка с
останалите гласни доказателствени средства обаче,
съдът констатира несъответствия, които не подкрепят изведената от прокуратурата
в обвинителния акт фактология. На първо място в
разказа на нито една от тези свидетелки не се наблюдават признаци на притеснение или страх от подсъдимия, каквито
би било логично да има в случай на упражнена принуда спрямо тях. Промени в
поведението им не са забелязани и от техните майки, които потвърждават, че при
подсъдимия им е било интересно и забавно и самите деца са настоявали да стоят
при дядото. В тази връзка експертите са категорични, че по време на
изследването на децата не са установени данни за поведенчески отклонения и
промени в емоционално-волевите функции, каквито би било логично да се
наблюдават след преживени подобни травматични събития, каквито се твърди да са
били извършени. Прави впечатление, че под формата на свободен разказ и двете
свидетелки са еднопосочни, че са виждали дядото да „си сваля гащите и да си
пипа пишката“ – обстоятелство, което не се отрича от подсъдимия, но многократно
отричат последният да ги е пипал „по пилето“, поради което прие за достоверна
тази част от разказа им.
В
частта, отнасяща се до това, че той им е пускал филми с порнографско
съдържание, че ги е карал да се пипат по интимните части, да се прегръщат и
целуват с език, както и че е пипал някоя от тях, твърденията им са
непоследователни и противоречиви. За да не се довери на заявеното за тези
обстоятелства, този състав взе предвид споделеното наличие на съзнание у
момичетата, че това е нещо нередно за тяхната възраст и изразеното притеснение
да разговарят на тази тема с родителите си, както и наличието на противоречия,
вкл. и вътрешни, в казаното от тях. Така при разпита на свидетелката Н.С. тя
посочва, че са играели на тото, на криеница и на семейство, като при последната
игра С. и подсъдимият „…само си затварят очите. После стават, правят кафе и
отиваме на парка“, без да споделя за опити на подсъдимия да опипва детето.
Действително в показанията на С. се съдържа твърдение, че са гледали телевизия
в стаята на дядото и че им е пускал не детски, а глупости, но същото е
последвано веднага от неопределеното твърдение, че „на телевизора вижда
глупости“, както и че „дядо М. ѝ е казвал, че гледа глупости“. Информация
за излъчване на порнографски предавания се съдържа и в показанията на С. З.,
като и двете свидетелки изключително подробно описват как по време на филмите
подсъдимият си е стоял в стаята и се е самозадоволявал легнал на леглото, но
нито една от тях не посочва къде точно са се намирали те тогава. Всичко това
поставя под съмнение тезата, че подсъдимият е знаел за присъствието на децата
наоколо и умишлено им е показвал това, което са видели.
В същото
време Н.С. е категорична, че след като свърши филма с голите хора, дядото се
бърше, взима си гащите и после могат да играят на криеница, както и че С. е
искала да целуне нейното „пиле“ и я е попитала дали и тя иска същото –
обстоятелство, което обяснимо отсъства в показанията на последната. Между двете
свидетелки са налице съществени и непреодолими противоречия за съставомерните факти: дали подсъдимият им е пускал детски
канали или ги е принуждавал да гледат порно, дали и колко пъти ги е докосвал по
интимните части и дали е било през дрехите или на голо, дали ги е карал да му
пипат пишката, както и дали самите те са се пипали и целували с език, съответно
по чия инициатива е било. Освен това информация за блудствени
действия спрямо пострадалите не се съдържа в показанията на свидетелката А., а
от заключенията на изготвените СМЕ и при двете се установява здрава девствена
ципа и липса на травматични увреждания. Поради това и предвид липсата на други
доказателства, които да подкрепят някое от тези твърдения, не може да се
направи несъмнен извод за това, че подсъдимият е извършил вменените му
действия.
В
подкрепа на приетото от съда се явява и обстоятелството, че момичетата са имали
достъп до телевизия и мобилни устройства с интернет и двете еднопосочно и
непротиворечиво са в състояние да посочат номерата на порно каналите и в
детайли да опишат действията на „голите хора от телевизора“, но не могат да
кажат къде се намират детските и музикалните канали, които посочват да са
гледали – обстоятелство, което е учудило дори майката на Н.. Противоречи на
житейската логика децата да са запомнили номерата на точно тези канали за
сметка на детските, особено при твърденията, че подсъдимият е държал
дистанционното за приемника и точно той им е пускал порно филмите по тях, а при
поява на някой е сменял с детско. Горното навежда на мисълта, че дори и
първоначално случайно да са видели такива сцени по телевизора в стаята на
подсъдимия, децата сами са си пускали филми с порнографско съдържание, за което
са имали възможност, предвид занижения родителски контрол върху медийното
съдържание, до което имат достъп.
Като
обективни, логични и непротиворечиви съдът прецени показанията на свидетелката Н.А..
Доколкото тя не се явява очевидец на инкриминираните деяния, а възприятията са
обусловени от разказаното ѝ от свидетелката С., съдът ги ползва за
проверка на преките доказателствени средства.
Същевременно показанията на Н. отразяват първоначалния разказ на едно от
момичетата, когато споменът за събитията е бил най-ясен и в момент предшестващ
образуването на наказателно производство, поради което съдът намери, че същите
правилно отразяват споделеното от Н.С., а именно че веднъж, когато двете
момичета отивали до кухнята, за да си налеят вода, случайно видели подсъдимият
да гледа порно филм и си закрили очите, че подсъдимият си е пускал по
телевизора такива филми и че е мастурбирал в неговата
стая. Действително свидетелката заявява, че Н. ѝ е разказала, че след
като ги е усетил, подсъдимият им е извикал да не се крият, а да отидат да
гледат и че ги е карал да си пипат „пилетата“ една на друга, но доколкото в
тази част показанията на свидетелите-очевидци бяха приети за недостоверни,
съдът кредитира изложеното от А. единствено за това, че такива обстоятелства са
ѝ били предадени.
Съдът
кредитира показанията на майките на пострадалите - С.И. и В.С., но отчита, че
същите не са от естество да обосноват категоричен извод за съставомерност
на поведението на подсъдимия. Нито една от тях не е възприела пряко
извършването на някое от деянията, предмет на обвинението. За обстоятелствата,
които подлежат на доказване, двете свидетелки са еднопосочни, че не са
разговаряли с дъщерите си, за да не ги травмират, а първоначално са придобили
информация от свидетелката А., като разказаното от И. изцяло кореспондира с
показанията на същата за споделените ѝ факти. И двете майки са
категорични, че децата не са им споделяли подсъдимият да ги е пипал, нито те да
са го докосвали, а по отношение на порно каналите са запомнили конкретни цифри
– факт, който е учудил свидетелката И.. В същото време родителите поддържат, че
и в техните стаи е имало телевизори, с включени в телевизионния пакет порно
канали, както и че децата са имали достъп до смартфони,
с които са можели да боравят и на които са гледали клипчета
в ютуб, като често са били оставяни на електронните
устройства без надзор. Поради противоречието им с останалия доказателствен
материал, в частност със заявеното от пострадалите, съдът не се довери на
показанията на свидетелката И. от досъдебното производство за това, че
подсъдимият е пипал децата по половите органи и им е показвал как самите те да
го правят като им е хванал ръцете. За тези обстоятелства показанията на
свидетелката са изолирани и се опровергават от многократните отричания да е
имало физически контакт, вкл. и лисата на спомен у свидетелката при разпита
ѝ в съдебна фаза и не бяха приети за достоверни.
Съдът
кредитира протоколите от извършените процесуално-следствени действия, в това
число оглед, като намира, че същите са осъществени съобразно изискванията на
НПК и правилно отразяват обективираните в тях факти.
Първата
инстанция кредитира изцяло заключенията на изготвените биологични, съдебно-медицински
и съдебно-психиатрични и психологически експертизи, като намира същите за
професионално изготвени и даващи отговор на въпроси, за които са изискуеми
специални знания в областта на науката.
Съдът
изгради фактическите изводи и въз основа на приобщените по делото писмени и
веществени доказателства, които са от значение за обстоятелствата, включени в
предмета на доказване. Фактите, касаещи съдебното минало на подсъдимия съдът
установи от приложената по делото справка за съдимост.
Настоящият
състав прецени обясненията на подсъдимия с оглед естеството им на важно доказателствено средство, както и на основно средство за
защита и ги прие като годен източник на информация за всички факти от значение
за делото. Заявеното от него е непротиворечиво, последователно и не само не се
опровергава, но и се потвърждава от останалия събран по делото доказателствен материал. Не се доказа подсъдимият да е
пипал момичетата по интимните части, напротив – при разпитите си последните
отричат да ги е докосвал и не са споделяли такава информация с приятелката или
родителите си преди това. Обстоятелството, че отражението на телевизора се
вижда от коридора се потвърждава от заявеното от свидетелката И., която му е
правила забележка за отворената врата на стаята, а самият той не отрича, че е
имало случай, в който децата са нахълтали в стаята и са го видели да мастурбира. Кореспондиращи с неговите обяснения са
обстоятелството, че не е имало промяна в поведението, свързана с притеснение
или отдръпване от страна на децата, както и безконтролният им достъп до
интернет и телевизия, преценен в съвкупност с ясното им съзнание за номерата на
каналите с порнографско съдържание.
От правна страна:
При така установената фактическа обстановка
настоящият съдебен състав намира, че подсъдимият А. не е осъществил престъпните
деяния, за които му е повдигнато обвинение.
За обективната съставомерност
на престъплението по чл. 149, ал.5, т. 1, вр. ал. 1 от
НК е необходимо да е налице физически контакт между дееца и малолетната жертва,
който да е насочен към възбуждане или удовлетворяване на полово желание, а за
престъплението по чл. 159, ал. 3 от НК – да е изложен порнографски материал по
смисъла на чл. 93, т. 28 от НК на лице ненавършило 16 години. За субективната
страна на всяко от престъпленията е характерен пряк умисъл, а за това по чл.
149 от НК и специална цел - да възбуди или удовлетвори полово желание.
Легалната дефиниция на порнографски материал се
съдържа в чл. 93, т. 28 НК, като от полза при преценката дали се отнася за
такъв, може да послужи и определението, дадено във Факултативния протокол към
Конвенцията за защита на децата срещу детска проституция и детска порнография:
"всяко изобразяване по какъвто и да е начин на лице, участващо в реални
или симулативни явни сексуални действия, както и
всяко показване на човешки полов орган със сексуално поведение". В случая
е несъмнено, че инкриминираните филми съдържат сцени, изобразяващи чисто голи
мъже и жени, реално правещи секс чрез извършване на полови сношения, поради
което представляват порнографски материал, съгл. горните дефиниции.
Безспорно се установи и това, че А. е
съзнавал, че двете момичета не са навършили 14, съответно 16 години, тъй като
те и семействата им са живеели при него под наем, знаел е, че децата посещават
детска градина и е полагал грижи за тях по молба на родителите им.
Независимо от това в случая не се събраха в достатъчна
степен категорични доказателства, от които да може да бъде направен извод, че
подсъдимият е осъществил инкриминираните деяния от обективна и субективна
страна.
Не се доказа на първо място подсъдимият да е
пипал Н.С. и С. З. по половите органи, да ги е убеждавал да се пипат взаимно, да
се целуват и прегръщат взаимно, да си смучат взаимно езиците, нито да си е
показвал половия орган пред тях, да се е самозадоволявал, след което да е еякулирал пред тях, нито да им е пускал посочените в
обвинителния акт телевизионни канали, съдържащи порнографски материали.
От събраните гласни доказателствени
средства се установи категорично, че подсъдимият е гледал тези канали сам,
както и че от коридора на етажа се е виждало отражението на екрана, тъй като
вратата му е стояла отворена. Събраха се безспорни доказателства и за това, че
двете момичета, минавайки по коридора, случайно са
видели излъчваните сцени, че при пускане на телевизора преди превключване на
друга програма се е случвало да е запомнен последно гледания порнографски
канал, както и че веднъж са нахлули изненадващо в стаята, докато подсъдимият е мастурбирал. Доказа се и това, че децата не са разговаряли
с майките си на теми, свързани с половото образование, а въпроси, свързани с
интимните отношения и видяното са задавали на подсъдимия, който им е отговарял.
Липсват обаче доказателства, които да
установяват противоправно поведение на А. – в
показанията си и двете момичета многократно отричат да ги е докосвал по
интимните зони и да ги е карал те да го пипат по члена и не са споделили такава
информация нито с приятелката си Н.А., нито с родителите си. Действително в
показанията на пострадалите се съдържат изолирани твърдения, че подсъдимият е
искал от тях да се пипат взаимно и да се целуват с език, но и двете свидетелки
убедително отричат да са го правили. В същото време от обясненията на
подсъдимия и показанията на всички свидетели се установява, че са играели на
различни игри с децата, че той ги е носил на ръце, но нито един от тях не
говори за наличие на физически контакт, който да породи съмнение за сексуална
насоченост. В същото време Н.С. излага данни за проявено желание от страна на
приятелката си С. да „целува пилето ѝ“, но при това активна страна е
другата пострадала, а не подсъдимият.
По отношение на престъплението по чл. 159 от НК липсват безспорни доказателства, че подсъдимият е пускал порнографски канали
на децата. Установи се, обаче, че момичетата са имали достъп до телевизия и
интернет, че са могли да боравят с техниката и че родителският контрол е бил
изключително занижен, поради което и с оглед проявения интерес, е напълно
възможно самите те да са си пускали тези канали, особено с оглед ясно
съхранения спомен за номерацията им в програмата на приемника.
Несъставомерността на деянието от обективна страна предполага
невъзможност да са осъществени признаците на състава на престъплението от
субективна страна, поради което обсъждането на наличието на умисъл у подсъдимия
е безпредметно. За пълнота на изложението обаче съдът намира за необходимо да
отбележи, че с оглед приетия факт на незнание от подсъдимия за присъствието на
децата пред вратата, докато е гледал порно канали и се е самозадоволявал и
липсата на доказателства някое от действията му спрямо тях да е било насочено
към възбуждане или удовлетворяване на полово желание, стореното от него няма
как да е съставомерно и от субективна страна.
В тежест на повдигащият обвинението е да
докаже по несъмнен и категоричен начин извършването на деянието, авторството и
вината на лицето, срещу което е повдигнато обвинението. Недопустимо е
постановяването на осъдителен съдебен акт, когато осъществяването на
престъплението и всички факти, включени в причинно-следствения процес на
престъпното деяние не са установени безспорно и категорично. Съгласно чл. 303, ал.
1 от НПК присъдата не може да почива на предположения, а от събрания доказателствен материал не може да се направи обоснован
извод относно това, че подсъдимият е осъществил деянията, в които е обвинен.
Ето защо на осн.чл. 304 НПК съдът призна подсъдимият Д.А.
за невинен и го оправда по повдигнатите му обвинения.
По разноските:
Предвид изхода на делото и разпоредбата на
чл.190, ал.1 от НПК, направените по делото разноски следва да останат за сметка
на държавата.
По изложените съображения съдът постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: