гр. Сливен, 04.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Х-ти гр. състав, в публично съдебно заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:НИНА КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА Т., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4668 по
описа на съда за
Производството е образувано въз основа на искова молба, с която са
предявени при условията на обективно кумулативно съединяване положителни
установителни искове с правно основание чл.422, вр.чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземания на
заявител по подадено заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение
на парично задължение по чл.417 ГПК- „БАНКА ДСК” ЕАД, СОФИЯ ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19,
против длъжника Юлиан С.С., ЕГН: **********, с адрес: *** на когото заповедта е
била връчена по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни искове с правно основание чл. 422 ГПК, вр.чл. 415 ГПК, във вр. чл. 124 ГПК.
Ищецът твърди, че с договор за издаване на кредитна карта от 08.12.2016 г.банката- ищец била отпуснала на ответника кредит в размер на 1000 лв. под формата на кредитна карта при лихва 21,95 % годишно, като кредитът бил изцяло усвоен от ответника на 29.08.2017 г. Била допусната забава в плащането на главницата и лихвата над 90 дни. Целият остатък по кредита бил станал предсрочно изискуем на 25.10.2018 г. след като уведомлението за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита се било считало за получено от длъжника на 20.09.2018 г. при условията на чл. 46, ал. 2, предл. 2 във вр. с ал.1 на ГПК, тъй като му била изпратена нотариална покана. Длъжникът не бил погасил задължението си към банката.
Банката била подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК. Претендира да се признае за установено, че ответника им дължи сумите, за които има издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, а именно сумата от 936,79 лв., съставляваща предсрочно изискуема незаплатена главница по издаване на кредитна карта от 08.12.2016 г. до 29.11.2018 г., неплатена редовна лихва в размер на 311,91 лв. за периода от 20.03.2018 г. до 29.11.2018 г. и санкционираща лихва в размер на 4,55 лв. за периода от 25.10.2018 г. до 29.11.2018 г., и 135,97 лв., съставляваща заемни такси ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-30.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Претендират се деловодни разноски сторени в заповедното производство в размер на 177,79 лв. и в исковото производство .
В срока по чл.131 ГПК особения представител на ответника е депозирал отговор на исковата молба. Заявява, че исковете са допустими и вероятно основателни с оглед представените с исковата молба писмени доказателства, но ще вземе становище по същество след представянето на всички доказателства.
Съдът, от събраните доказателства и фактите, които се установяват с тях, прие следното: с договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 08.12.2016 г.банката- ищец била отпуснала на ответника кредит в размер на 1000 лв. под формата на кредитна карта при лихва 21,95 % годишно, като кредитът бил изцяло усвоен от ответника на 29.08.2017 г. Била допусната забава в плащането на главницата и лихвата над 90 дни. Целият остатък по кредита бил станал предсрочно изискуем на 25.10.2018 г. след като уведомлението за обявяването на предсрочната изискуемост на кредита се било считало за получено от длъжника на 20.09.2018 г. при условията на чл. 46, ал. 2, предл. 2 във вр. с ал.1 на ГПК, тъй като му била изпратена нотариална покана. Нотариалната покана била получена от бабата на ответника на 14.09.2018 г. Длъжникът не бил погасил задължението си към банката.
Видно от изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза кредитът бил усвоен от ответника на 29.08.2017 г., като на същия в изпълнение на процесния договор му била предоставена кредитна карта, по която бил предоставен револвиращ кредит под формата на кредитен лимит в размер на 1000 лв. За погасяване на задълженията си по договора ответникът бил направил само една вноска в размер на 100 лв. на 01.03.2017 г. , с която била погасена дължимата към 20.02.2017 г. минимална сума за револвиране съгласно чл. 30, ал. 2 от Общите условия към договора. След тази вноска не били извършени плащания на дължими месечни вноски и по чл. 31, ал. 1 и чл. 32 от Общите условия към договора било прекратено ползването на кредитния лимит и вземането на банката за целия кредитен лимит било станало изискуемо, като предсрочната изискуемост на кредита била осчетоводена на 25.10.2018 г., тъй като било счетено, че длъжникът бил получил уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита на 20.09.2018 г. Вещото лице констатира, че към момента на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК-30.11.2018 г. ответникът дължи на банката следните суми: сумата от 936,79 лв., съставляваща незаплатена главница по договора, сумата от 311,91 лв., съставляваща дължима договорна лихва за периода от 20.03.2017 г. до 29.11.2018 г., сумата от 4,55 лв., съставляваща лихвена надбавка за забава за периода от 25.10.2018 г. до 29.11.2018 г. и сумата от 135,97 лв., съставляваща дължими заемни такси.
Въз основа установените факти и обстоятелства съдът приема следните правни изводи:
Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни иска – главен иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 240, ал.1 ЗЗД във вр. с чл. 79 ЗЗД и и акцесорни искове с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. чл. 430 ТЗ и чл. 86 ЗЗД. Същите се явяват допустими, тъй като са подадени от заявител, в полза на който е издадена заповед за изпълнение на задължение по чл. 417 ГПК, които са били връчени на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК и са предявени в рамките на едномесечния срок и се отнасят за вземания включени в издадената заповед за изпълнение. За да се уважи иск с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ и чл. 60, ал. 2 ЗКИ следва да са налице следните материалноправни предпоставки (юридически факти), а именно: 1. валидно сключен договор за заем с уговорка за настъпване на предсрочна изискуемост при наличие на определени предпоставки; 2. предаване на заемната сума от заемодателя на заемателя; 3. настъпил падеж за вноските, при неплащането на които е уговорено правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем; 4. липса на плащане от страна на заемателя. 5. упражняване на правото на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. 6.уведомяване на длъжника, че кредитът е предсрочно изискуем по предвидения в договора начин.
Предвид ТР № 3/2017 г. на ВКС размера на вземането на кредитора при предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи единствено в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на плащане, т.е. кредиторът има право на вземане от просрочената и предсрочно изискуема главница, договорна и санкционираща лихва начислени до датата на предсрочната изискуемост на кредита, като след тази дата се начислява само законна лихва върху непогасената част от главницата.
В случая безспорно се установява наличието на валидно възникнало договорно правоотношение между страните, по договор за издаване и обслужване на кредитна карта с револвиращ кредит за физически лица от 08.12.2016 г. и предаването на заетата сума, която е била усвоена от ответника в размер на 1000 лв. Длъжникът бил погасил само една вноска по кредита и съгласно общите условия от договора на 25.10.2018 г. била настъпила предсрочната изискуемост на задължението, като на ответника било изпратено уведомление за настъпилата предсрочна изискуемост на задължението чрез нотариална покана на посочения от него адрес за коресподенция в договора и уведомлението било получено от неговата баба на 14.09.2018 г. , на която й било връчено съобщението за получаване на нотариалната покана.
Предсрочната изискуемост представлява изменение на договора, което за разлика от общите принципи на ЗЗД настъпва с волеизявление само на едната от страните. Датата на настъпване на предсрочната изискуемост играе ролята на падеж и представлява различен юридически факт. Съобразно т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, ако предсрочната изискуемост е уговорена в договора при настъпване на определени обстоятелства или се обявява по реда на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, кредиторът следва да е уведомил длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Ето защо за настъпването на предсрочната изискуемост е необходимо уведомяването на длъжника, за да може договорното изменение да прояви действието си. В този смисъл е разрешението на т. 18 на Тълкувателно решение № 4/2013 г. от 18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Съдът приема, че е налице уведомяване на длъжника за настъпилата предсрочна изискуемост на кредита, тъй като неговата баба е получила нотариалната покана, която съдържа уведомлението за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита. Несъмнено при това положение е, че предсрочната изискуемост е настъпила на 25.10.2018 г, тъй като към този момент са се осъществили всички предпоставки предвидени в чл. 60, ал. 2 ЗКИ- неплащането на погасителна вноска за срок от съответната дата на дължимото плащане, упражняването на едностранното право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем и уведомяване на длъжника.
Основателността на главния положителен установителен иск обуславя и основателността на акцесорните претенции на ищеца за установяване на дължимостта на възнаградителната и и мораторна лихва.
С оглед на изложеното следва да бъдат уважени установителните претенции в пълните им предявени размери, като се съобрази ТР № 3/2017 г. на ВКС съгласно, което размера на вземането на кредитора при предсрочната изискуемост на кредита следва да се определи единствено в размер на непогасения остатък от предоставената по договора главница и законната лихва от датата на настъпване на предсрочната изискуемост на кредита до датата на плащане, т.е. кредиторът има право на вземане от просрочената и предсрочно изискуема главница, договорна и санкционираща лихва начислени до датата на предсрочната изискуемост на кредита, като след тази дата се начислява само законна лихва върху непогасената част от главницата. С оглед на тези съображения предявените искове следва да бъдат уважени изцяло в предявените размери.
С оглед изхода на производството на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът дължи на ищеца сумата от 177,79 лв., съставляваща сторени по делото разноски в заповедното производство и сумата от 655,02 лв./държавна такса, депозит за вещо лице, депозит за особен представител и юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. съгласно чл. 25 от Наредбата за правната помощ/, съставляваща сторени разноски в исковото производство. По изложените мотиви съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните по делото, че ответникът Юлиан С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, СОФИЯ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19, сумата от 936,79 лв., съставляваща предсрочно изискуема незаплатена главница по договор за издаване на кредитна карта от 08.12.2016 г. до 29.11.2018 г., неплатена редовна лихва в размер на 311,91 лв. за периода от 20.03.2018 г. до 29.11.2018 г. и санкционираща лихва в размер на 4,55 лв. за периода от 25.10.2018 г. до 29.11.2018 г., и 135,97 лв., съставляваща заемни такси ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението-30.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, както и разноски сторени в заповедното производство в размер на 177,79 лв., за които суми в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК № 3898 на 03.12.2018 г. по ч.гр.д. № 6746/2018 по описа на РС – Сливен.
ОСЪЖДА Юлиан С.С., ЕГН: **********, с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ НА ищеца „БАНКА ДСК” ЕАД, СОФИЯ ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, район Оборище, ул. „Московска” № 19, сумата от 655,02 лв. - разноски по настоящото исково производство.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред ОС - Сливен в двуседмичен срок от връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: