Решение по дело №974/2020 на Районен съд - Бяла Слатина

Номер на акта: 260073
Дата: 29 март 2021 г. (в сила от 21 април 2021 г.)
Съдия: Катя Николова Гердова
Дело: 20201410100974
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 29 септември 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

гр.Б.Слатина, 29.03.2021 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

БЕЛОСЛАТИНСКИ РАЙОНЕН СЪД, Първи граждански състав, в публично съдебно заседание на 10 март, Две хиляди  двадесет и първа година, в състав:

                                                                                     

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ГЕРДОВА

 

при секретаря Таня Тодорова, като разгледа докладваното от Съдия ГЕРДОВА гр.д.№ 974/2020 год. по описа на РС-Б.Слатина, за да се произнесе взе предвид следното:

 

Постъпила е искова молба от ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център, чрез пълномощника юрисконсулт А.В., с която се иска да се установи наличието на претендираните от ищцовото дружество вземания, като съдът издаде изпълнителен лист срещу ответника С.М.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, за общата сума от 2645,88 лв. – главница, фактурирана сума при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за електроснабден имот в с. Г., Община, обл.В., ул.”Огоста”№ 2, за което е съставен констативен протокол № 3019276/01.06.2017г., която длъжникът е бил длъжен да заплати, мораторна лихва в общ размер от 795,14 лв. за периода 21.06.2017г. до 08.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.07.2020г./виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и направените съдебни разноски по двете производства/заповедно и исково/.

ИСКОВЕ С ПРАВНО ОСНОВАНИЕ чл.415 от ГПК вр.чл.422 от ГПК вр.чл.124,ал.1 от ГПК и чл.86 от ЗЗД.

В срока указан в разпоредбата на чл.131 от ГПК ответника С.М.Д., не е депозирал писмен отговор във връзка с предявената искова молба, не е взел становище по молбата, не е направил своите  възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му  да направи това по-късно в процеса са преклудирани, изводимо от разпоредбата на чл.133 от ГПК. 

Същият се явява лично в с.з. и оспорва иска по основание и размер.

По делото са събрани писмени и гласни доказателства. Допусната е СТЕ, чието заключение на вещото лице не е оспорено от страните по делото и прието от съда като вярно, обективно и пълно.

Приложено е ч.гр.д.№ 648/2020г. по описа на РС-Бяла Слатина.

Съдът като прецени всички доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съобрази се с доводите на страните в процеса, приема за установено следното от фактическа страна:

Видно от приложеното ч.гр.д.№ 648/2020г. по описа на БСлРС срещу длъжника С.М.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес *** е издадена заповед в полза на кредитора „Ч.Е.Б.” АД, г. за изпълнение по чл.410 от ГПК № 322/17.07.2020г. за сумата в общ размер от 2645,88 лв. – главница, фактурирана сума при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за електроснабден имот в с. Г., Община, обл.В., ул.”Огоста”№ 2, за което е съставен констативен протокол № 3019276/01.06.2017г., която длъжникът е бил длъжен да заплати, мораторна лихва в общ размер от 795,14 лв. за периода 21.06.2017г. до 08.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.07.2020г./виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 68,82 лв. внесена държавна такса и 67.00 лв. адвокатско възнаграждение.

В законния едномесечен  срок по чл.414, ал.2 от ГПК длъжникът С.М.Д. е подал писмено възражение вх.№ 4077/27.07.2020 г., с което е оспорил вземането с твърдения за недължимост на сумите посочени в заповедта. 

По този повод заповедният съд в р.з. от 28.07.2020г. е указал на заявителя възможността в едномесечен срок от съобщението да предяви иск за установяване на вземането си по отношение възразилия длъжник.

 Съобщението относно дадените указания е връчено на  „ЧЕЗ Електро България” на 26.08.2020 г., а исковата молба е подадена по пощата на 25.09.2020 г./ видно от пощенското клеймо/ и входирана в РС-Б.С.с вх.№ 260472/29.09.2020г.

 При тези данни съдът приема, че иска за установяване на оспореното вземане е предявен в законоустановения едномесечен срок по чл.415, ал.1 от ГПК.

Безспорно по делото е, че ищцовото дружество е доставчик на ел.енергия, а действащите ОУ на ЧЕЗ „ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, гр. София на договора за продажба на ел.енергия обвързват ответника като абонат на ищеца за процесният недвижим имот, без да е необходимо изрично писмено приемане.

Безспорно е, че на ответника е издадена и получена данъчна фактура № **********/06.06.2017г. от ищцовото  дружество за начислените искови суми.(л.28-30 от делото).

Безспорно е, че електромера /СТИ/ на ответника се намира извън границите на имота му.

Ищецът твърди, че на 01.06.2017г. служители на отдел „Нетехнически загуби" към „ЧЕЗ Разпределение България" АД /ЧЕЗРБ/ са извършили техническа проверка на адрес с.Г., обл.В.. ул.“Огоста“ № 3, като потребител или негов представител не е присъствал на проверката, но независимо от това, КП № 3019276/01.06.2017г. е съставен в присъствието на двама независими свидетели - представители на федерация на потребителите, които не са служители на дружеството, според изискванията на чл. 47, ал.3 от ПИКЕЕ.

На проверката е присъствал представител на орган на МВР.

Посочва се, че проверяващите служители на ЧЕЗ констатирали при проверката на електромер фабричен номер **********, че: „ същият е монтиран в табло тип ТЕПО на железобетонен стълб. Абонатът е с преустановено ел.захранване от електромер, поради неплатени фактури. Констатира се промяна в схемата на свързване, състояща се в присъединяване на три проводника тип AL/R + 16 кв.мм към трите жила на захранващата електромерното табло линия. В другият си край проводниците захранват къщата на потребителя /те са изходящите линии за абоната/. По гореописаният начин консумираната по това присъединение ел.енергия в момента на проверката не се измерва от СТИ и съответно не се заплаща от потребителя. Схемата на свързване впоследствие е възстановена“.

Ищецът се позовава на чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ, съгласно който експлоатацията на електроенергийната система се осъществяват съгласно норми, предвидени в тях, като регламентират принципите на измерване, начините и местата за измерване, условията и реда за тяхното обслужване, включително за установяване случаите на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, който ред се предвижда в ПИКЕЕ. Въз основа на представеният КП и на основание чл.83, ал.1, т.6 от ЗЕ и ПИКЕЕ е направена корекция на количествата електрическа енергия на клиента и е преизчислена сметката за доставената, неизмерена и незаплатена електрическа енергия по партидата на ответника с клиентски номер 300232888779 и с абонатен номер **********  до датата на извършената проверка от служителите от отдел „Нетехнически загуби".

В случая след проверката съгласно изискванията на чл. 58, ал.3 от ОУ на клиента е изпратено уведомление с изх. NTZ70251/02.06.2017г./л.25 от делото/, което е получено лично от ответника на 13.06.2017г. Към писмото е приложено и копие на КП, което е изпратено на адреса, както е описано и в известието за доставка.

Издадена е данъчна фактура № **********/06.06.2017г. от ищцовото дружество за сумата от 2645,88 лв. с ДДС за периода от 04.03.2017г. до 01.06.2017г./л.29 от делото/.

Ищеца навежда довод, че е налице нормативно предвидена обективна отговорност, при която не е част от фактическия състав /съответно не е необходимо съдът да установява, дали неточното или непълно отчитане на ел.енергията е с участието на клиента. При упражняването на това право не е необходимо да се доказва вина на потребителя, а за упражняване на правото на корекция по ПИКЕЕ е достатъчно наличието на едно обективно състояние - неизмерване или непълно или неточно измерване на ел.енергия.

В заключение счита, че след влизането на закона в сила и Правилата издадени на негово основание, правото на ищеца да извършва едностранна корекция в количеството на доставена на потребителя електрическа енергия, респективно на дължимата за нея цена, произтича пряко по силата на самия закон, посредством съдържащото се в разпоредбите на чл. 83, ал. 2 от ЗЕ и чл. 45, ал. 1 от ПИКЕЕ и препращане.

В петитумната част е отправено искане съдът да се произнесе с решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият дължи на „ЧЕЗ Електро България”АД, исковите суми и да му се присъдят направените по делото разноски в исковото и в заповедното производство.

В срока по чл.131 от ГПК ответника С.М.Д., не е депозирал писмен отговор, не е взел становище по исковата молба, не е направил своите възражения и не е ангажирал доказателства, поради което правата му да направи това по-късно в процеса са преклудирани.

Същият се явява лично в с.з. и оспорва иска по основание и размер.

Ответника заявява в с.з., че той по лична карта е с адресна регистрация с. Г., обл.В., ул. „Огоста“ № 2, а в КП е записан обект с адрес с. Г., ул. „Огоста“ № 3. Той живее в един двор с брат си и всеки си има различна партида и електромер. Улица „Огоста“ № 3 е на следващата улица и там са разделени на „Огоста“ № 3А и „Огоста“ № 3Б, като на „Огоста“ № 3А живее лицето Тинчо Митков, а на „Огоста“ № 3Б живее Пламен, като фамилията му не си спомня.      

 Проверката била по сигнал и сутринта около 6:00 часа проверяващите от ЧЕЗ били пред домът му. Ответника заявил, че присъствал на проверката посочена в КП, като служителите на ЧЕЗ му обяснили, че кабела бил го прикачил той. Същият оспорил това твърдение, като обяснил, че неговото ел.захранване е прекъснато преди 10-15 години и ползва ел. енергия от майка му, която има отделен електромер и тя живее в същия двор. В момента той ползва нейната партида, като тя си е титуляр на партидата.

Не си спомня дали служителите на ЧЕЗ са звънели на тел.112, но си спомня, че имало полиция на проверката.

Не бил давал показания пред полицията и не  му е образувано ДП за кражба на ток или каквото и да наказателно производство. Не му е водено наказателно производство за този случай. 

Ответника заявява в с.з., че е отказал да подпише констативният протокол, който впоследствие бил изпратен по пощата, но не си спомня, тъй като било отдавна. Не бил подавал възражения до ЧЕЗ, тъй като още нищо не бил получил от тях. Посочва, че не е получил фактура за исковата сума, но от исковата молба разбрал  за нейният размер.

Посочените от ищеца свидетели при режим на довеждане и при режим на призоваване не се явили, като делото е разгледано в две поредни съдебни заседания, които не са осигурени от него.

От изслушаното в с.з. заключение на вещото лице И.И. по допуснатата СТЕ, което не се оспори от страните по делото и се възприе от съда като обективно и безпристрастно, експерта в с.з. посочи, че фактическата обстановка описана в КП № 3019276/01.06.2017г., към настоящия момент е съвсем различна.

Към момента на проверката през 2017г. е имало ел. табло на ел. стълб с два електромера, които са захранвали къщата на ответника, които вече ги  няма. В момента има едно общо табло с повече от 10 електромера, които захранват много къщи в квартала. Няма и захранващ кабел от електромерното таблото към къщата.

Експерта посетил обекта на ответника и посочил в с.з., че адреса му е с.Г., обл.В.,  ул. „Огоста“ №  2, а не ул. „Огоста“ №  3. На адреса в с. Г., на ул. „Огоста“ №  3 е друга къща, която се намира срещу къщата на ответника и там живее друго лице.

Вещото лице посочи, че е възможно да е налице техническа грешка в КП относно номера на улицата, защото абонатния и клиентският номер е на С.М.Д., както правилно и действително е посочен от „ЧЕЗ Електро България“ АД в писмените материали приложени по делото.

В заключението си експерта коригира последното си изречение, където написал, че на ул. „Огоста“ № 3 живее бащата на ответника, който е починал, а в действителност там живее друго лице.

При направена справка в ищцовото дружество експерта констатирал, че абонатния и клиентският номер( кл.№ 300232888779 и аб.№ **********), които е посочен в материалите по делото се води на името на С.М.Д. и под този абонатен и клиентски номер той заплащал сметките си за ток. 

Може би грешно е въведено в система на ищцовото дружество ул. „Огоста“ № 3 в с.Г., вместо ул. „Огоста“ № 2.

Според описаното в материалите по делото, експерта заяви, че ответникът не си заплащал сметките за ел. ток и отдавна му е прекъснато ел. захранването. И тогава може би той се е прикачил директно с въпросния кабел, за да черпи ел. енергия директно от мрежата на ЧЕЗ.

В момента няма захранващ кабел между електромерното таблото и имота му. На ул. „Огоста“ № 2 в с.Г. има две къщи в едни и същи двор, като едната е на брат на ответника, а другата е била на майка му, а сега фактически партидата на майка му се води на името на С.Д..

Няма промяна в партидата, тя се води все на С.Д. и в момента се води в базата данни на ЧЕЗ отново на С.М.Д., и че е с прекъснато ел. захранване.

Експерта заявил, че правилно е изчислена корекцията на сметката на ответника по чл.48,ал.1, т.1, б.“б“ от ПИКЕЕ/отм./. В материалите по делото няма приложени доказателства, че през периода от 90 дни преди датата на проверката- 01.06.2017г. е извършена друга проверка на СТИ от служители на ЧЕЗ.

 Поради това и корекцията е направена за максимално допустимия срок по закон, по действащите цени, към датата на проверката.

Сумата по фактурата е правилно изчислена по действащите към онзи момент цени, утвърдени от КЕВР.

От гореизложената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

I.ПО ИСКА с правно основание чл.422 от ГПК вр.чл.415 от ГПК вр. чл.124,ал.1 от ГПК.

Предявен е иск с правна квалификация по чл.422, вр.чл.415, ал.1 от ГПК -положителeн установителен иск за установяване със СПН, че в полза на ищеца „ЧЕЗ Електро България”АД съществува вземане срещу ответника С.М.Д. в претендираните размери - предмет на заповед по чл.410 от ГПК № 322/17.07.2020г., издадена по ч.гр.д.№ 648/2020г. по описа на БСлРС, която длъжникът/ответник в исковото производство/е оспорил по реда на чл.414 от ГПК. Основният спорен въпрос от значение за изхода на спора е дали ищцовото  дружество е имало право да коригира сметката за доставената на ответника електрическа енергия за минал период и налице ли са били предпоставките за начисляване на допълнителните количества електроенергия.

С оглед наведените от страните доводи и възражения в настоящото исково производство, спорните въпроси се свеждат до наличието на законово основание за едностранно извършване на корекция на стойността на потребената електрическа енергия и дали корекцията е надлежно извършена, включително и предвид решение № 1500/06.02.2017 г. по адм. д. № 2385/2016 г. на ВАС. Във връзка с това настоящият съдебен състав намира за установено следното: Отношенията между страните към 01.06.2017г., когато е извършена проверката на средството за търговско измерване се уреждат от ЗЕ и издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове, включително и ПИКЕЕ /обн. в ДВ, бр. 98 от 12.11.2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /. Проверката е осъществена след влизането в силата на приетите ПИКЕЕ и след тяхната частична /с решение № 1500/06.02.2017 г. на 5-членен състав на ВАС по адм. дело№ 2385/2016 г. с изключение на нормите на чл. 48 чл. 49 чл. 50 и чл. 51 ПИКЕЕ/ и преди впоследствие пълна отмяна /с решение № 2315/21.02.2018 г. по адм. дело № 3879/2017 г. на ВАС, ІV отд. в сила от 23.11.2018 г., са отменени и последните четири разпоредби от ПИККЕ/. С решение № 1500 от 06.02.2017 г. на ВАС по адм.д. № 9462/2014 г. е отменена значителна част от ПИКЕЕ, но от чл. 48 до чл. 51 вкл. правилата са действащи. Мотивите на ВАС, с които се обосновава отмяната на съответните разпоредби, не са предмет на обсъждане в настоящето производство. Основание да не се прилагат чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ не може да се намери и в чл. 15, ал. 3 от ЗНА, поради това, че няма противоречие на тези разпоредби с нормативен акт от по-висока степен, уреждащ същите отношения. Ето защо настоящият съдебен състав приема, че разпоредбите на чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ са приложим материален закон към отношенията между страните по повод извършените действия по установяване на неточно измерване и начисление на цена за електрическа енергия, тъй като отмяната на нормите на ПИКЕЕ няма обратно действие и се прилага за в бъдеще,  т. е. не касае процесния период.

Практиката на ВКС по реда на чл. 290 ГПК, синтезиран израз на която са решение № 115 от 20.09.2017 г. по т. д. № 1156/2016 г., решение № 203 от 15.01.2016 г. по т. д. 2605/14 г. I ТО на ВКС и решение № 111 от 17.07.2015 г. по т. д. 1650/14 г., I т. о. на ВКС, приема, че по силата на чл. 83 ал. 1 т. 6 и чл. 98а ал. 2 т. 6 ЗЕ /редакция след ЗИДЗЕ, обн. в ДВ, бр. 54/2012 г., в сила от 17.07.2012 г. /, за периода след влизане в сила на ПИКЕЕ /обн. ДВ, бр. 98/2013 г., в сила от 16.11.2013 г. /, приети въз основа на законова делегация, е предвидено законово основание крайният снабдител /доставчикът/ едностранно да коригира сметката на клиента /потребителя/ само поради обективния факт на констатирано неточно отчитане или неотчитане на доставяната електрическа енергия. При установено, в резултат на извършена проверка, неправилно и неточно измерване или неизмерване, количеството енергия се определя съгласно процедура, определена в ОУ или в раздел ІХ от ПИКЕЕ. Такава регламентация е налице и в обвързващите страните общи условия на "ЧЕЗ Електро България" АД и на "ЧЕЗ Разпределение България" АД. Според съдебният състав  след съвкупен анализ на разпоредбите на чл. 17 ал. 1 ал. 2 и чл. 49 ал. 2 от ОУ на "ЧЕЗ Електро България" АД и чл. 58 и чл. 55 ал. 2 от ОУ на "ЧЕЗ Разпределение България" АД, следва извод, че са налице клаузи, предвиждащи ред за уведомяване на клиента съобразно изискванията на чл. 98а ал. 2 т. 6 от ЗЕ. Дори и да има празноти в ОУ, последните са попълнени/допълнени от ПИКЕЕ, в които безспорно е уредено при какви случаи и по какъв начин се извършва преизчисляването на количеството електрическа енергия, както и ред за уведомяване на клиента при извършване на корекция на сметка.

С оглед изложеното дотук, съдебният състав счита, че са налице всички законови изисквания, съгласно чл. 98а ал. 2 т. 6 и чл. 83 ал. 1 т. 6 от ЗЕ, които дават правото на ищцовото дружество да извърши корекция на сметката на ответника.

По въпроса дали е спазена процедурата за това, следва да се има предвид, че съгласно чл. 47, ал. 4 ПИКЕЕ при отсъствие на клиента или отказ от последния, констативният протокол се изпраща от оператора на съответната мрежа на клиента, с препоръчано писмо, с обратна разписка. Така посочените правила императивно задължават оператора на съответната мрежа, извършващ проверката, да доведе до знанието на абоната за същата, като едва тогава констатациите в протокола биха го обвързали, с оглед на което и би се осъществил фактическият състав на хипотезата на чл. 47 ПИКЕЕ.

Уведомлението от 02.06.2017 г. до ответника, към което е приложен съответно препис от констативния протокол, съставен в присъствие и отказ от страна на Д. (виж обясненията на ответника в с.з.) и уведомителното писмо от 07.06.2017г. за коригиране на сметката и препис от фактурата, са изпратени до адреса на имота, които ответника е получил лично на 13.06.2017г.(л.26-30 от делото).

Не намира опора в обясненията на ответника, че административният адрес на обекта, който е посочен в КП № 3019276/01.06.2017г. е с.Г., ул.“Огоста“ № 3, а той заяви в с.з., че по лични документи неговата адресна регистрация е в с.Г., обл.В., ул.“Огоста“ № 2, тъй като същият в с.з. посочи, че е присъствал на проверка описана в КП и е разговарял с проверяващите служители на ЧЕЗ“Разпределение България“ АД. Посочил, че живее в един двор с брат си и всеки от тях има различна партида и електромер.

Видно от уведомителните писма и приложените към тях писмени документи касаещи процесната проверка, ответника ги е получил лично, без възражения и се е запознал със същите. Освен това видно от обясненията на вещото лице в с.з. се установи, че при посещение обекта на място, адреса на ответника е с.Г., обл.В.,  ул. „Огоста“ №  2, а не ул. „Огоста“ №  3, на който адрес живее друго лице. При направена справка в ищцовото дружество експерта констатирал, че клиентския и абонатен номер(кл.№ 300232888779 и аб.№ **********), който е посочен в материалите по делото се води на името на С.М.Д. и под този абонатен и клиентски номер той заплащал сметките си за ток. 

Няма промяна в партидата, която се води на С.Д. и в момента се води в базата данни на ЧЕЗ отново на С.М.Д., и той е с прекъснато ел. захранване.

Следователно Д. не може да черпи за себе си благоприятни последици от проявеното бездействие да получи документи на адреса, нито от неизпълнението на задължението му по чл.13 т.5 от действащите Общи условия да уведоми продавача/ищеца/ в съответния срок за настъпила промяна относно адреса, на който може да бъде откриван, ако същия е бил променен. Още повече писмената кореспонденция изпращана от ищеца на ответника с.Г., ул.“Огоста“ № 3 я получавал лично ответника, видно от върнатите обратни разписки, а не трето лице, което действително живее на ул.“Огоста“№ 3.

Поради посоченото, съдът счита, че нормата на чл.47, ал.4 от ПИКЕЕ следва да се счита спазена, респ. процедурата следва да се приеме за неопорочена.

В случая, за процесният период/01.06.2017г./са налице предпоставките и на чл. 48, ал. 2 ПИКЕЕ за извършване на корекция в сметката на ответника за доставената ел. енергия, тъй като в констативен протокол № 3019276/01.06.2017г. се съдържа достатъчно информация, че е извършена промяна в схемата на свързване на измервателната системата. Констативният протокол е годен да обоснове правото на ищцовото дружество да извърши корекция на сметката, тъй като са спазени изискванията на ОУ и ПИКЕЕ за обективиране на резултатите от проверката, които изисквания са въведени като гаранция за достоверност, обективност и добросъвестност при извършването на проверките. Протоколът е подписан от двама служители на ЧЕЗ „РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ БЪЛГАРИЯ” АД и трима свидетели, един от които едновременно с това има качеството на служител на полицията. Основните констатации в констативния протокол се потвърждават от съдебно-техническата експертиза.

Според вещото лице И. описаните в процесният протокол нарушението е довело до изменение на електрическата схема. Тази схема на свързване е променена в резултат на външно въздействие върху същата, като ответника е бил с прекъснато ел.захранване, поради просрочени задължения/неплатени фактури/.  Направена е директна връзка между уличната мрежа ниско напрежение и ел.инсталацията на къщата му, с цел консумираната в домът ел.енергия да не преминава през електромера и да не се отчита. Извършената корекция в сметката за процесния период по процесният констативен протокол съответства на методиката по чл. 48 ал. 1 т. 1 б.”б” от ПИКЕЕ, тъй като в случая няма точен измерител на неотчетената от електромера консумираната в обекта на ответника ел.енертия, както и преизчислението е извършено по действащи за периода цени на ел. енергия. Констативният протокол представлява официален свидетелстващ документ, който се ползва с материална доказателствена сила за установените в него обстоятелства - извършената проверка, участвалите при проверката лица, констатираната промяна в схемата на свързване, довела до неотчитане на потребената ел. енергия и възстановяването й. В хода на настоящето исково производство ответника не е опровергал автентичността и констатациите в документа - констативен протокол, нито личното полагане на подписа под протокола от страна на полицай от РУ на МВР. Напротив същият заяви в с.з., че лично е присъствал на проверката, но отказал да подпише КП. Съгласно чл. 48 ал. 2 ПИКЕЕ, за да се ползва протокола с официална удостоверителна сила е достатъчно същият да е подписан от присъствал на проверката служител на полицията. Участието на полицейски служител е достатъчна гаранция за правомерното осъществяване на проверката.(В тази връзка са и Решение № 318/28.10.2019г. по в.гр.д.№ 430/2019г. на ОС-В., Решение № 278/23-2.08.2019г. по в.гр.д.№ 410/2019г. на ОС-В., Решение № 258/31.07.2019г. по в.гр.д.№ 334/2019г. на ОС-В., Решение № 221/09.07.2019г. по в.гр.д.№ 282/2019г. на ОС-В., Решение от 09.02.2021г. по в.гр.д.№ 590/2020г. на ОС-В., Решение от 12.11.2020г. по в.гр.д.№ 61/2020г. на ОС-В., Решение 260076 от 18.03.2021г. по в.гр.д.№ 28/2021г. на ОС-В.и др.).

С оглед гореизложените мотиви  настоящият съдебен състав приема, че са налице всички нормативно и договорно предвидени изисквания, които дават правото на електроснабдителното дружество да извърши корекция на сметката на ищеца през процесният период, която е извършена при съобразяване и на процедурните правила за това.

II. По иска с правно основание чл.86 от ЗЗД.

Претенцията за лихви за забава също е основателна и доказана в исковите размери. Същата не се оспори от ответника нито в писменият отговор, нито в с.з. Тази претенция е за акцесорно задължение, спрямо главното задължение и съобразно уважаването на главния иск, следва да бъде уважена и претенцията за лихви в общ размер от 795,14 лв. за периода 21.06.2017г. до 08.07.2020г.

III.РАЗНОСКИ:

Предвид изход на процеса, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответникът ще следва да заплати на ищеца разноски по делото, които са поискани още с исковата молба и са представени писмени доказателства за тях в общ размер на 387,02 лв., от които: 87,02 лв. внесена държавна такса/л.34 от делото/, 150,00 лв. депозит за вещо лице/л.46 от делото/ и 150.00 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл.78, ал.8 ГПК/ в редакцията на ДВ, бр.8/ 24.01.2017 г./ вр.чл.37 от ЗПП и чл.25, ал.1 от Наредбата за заплащане на правната помощ.

Размерът на дължимите разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящия случай следва да се определи по указанията в разпоредбата на  чл. 78 ал. 8 от ГПК в полза на юридическите лица и едноличните търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. Въз основа на посочената разпоредба следва, че при определяне на дължимите разноски за юрисконсултска защита, съдът се ръководи от размерите посочени в Наредбата за заплащането на правната помощ, към която разпоредбата на чл. 37 от ЗПП препраща. Съгласно разпоредбите на чл. 25 ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100.00 лв. до 300.00 лв. В случая, сума от 150,00 лв. платима за първата инстанция, съдът счита за справедлива с оглед правната и фактическа сложност на делото.

  Съгласно задължителната на ВКС практика-т.12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС и с оглед изхода на настоящия исков процес, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от последния разноски по заповедното производство в общ размер на 135,82 лв., от които: 68,82 лв. заплатена държавна такса и 67.00 лв. адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р     Е    Ш     И   :

 

 ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника С.М.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***, че СЪЩИЯТ ДЪЛЖИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център, чрез пълномощника юрисконсулт А.В., общата сума от 2645,88 лв. – главница, фактурирана сума при установен случай на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия за електроснабден имот в с.Г., обл.В., за което е съставен констативен протокол № 3019276/01.06.2017г., която длъжникът е бил длъжен да заплати, мораторна лихва в общ размер от 795,14 лв. за периода  21.06.2017г. до 08.07.2020г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 15.07.2020г./виж пощенското клеймо/ до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед по чл.410 от ГПК 322/17.07.2020г. по ч.гр.д.№ 648/2020г. по описа на БСлРС.

ОСЪЖДА, на основание чл.78,ал.1 от ГПК, С.М.Д. с ЕГН ********** с постоянен и настоящ адрес ***  ДА ЗАПЛАТИ на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД, БУЛСТАТ *********, със седалище и адрес на управление ***, Бизнес център, чрез пълномощника юрисконсулт А.В., направените в исковото производство разноски по гр.д.№ 974/2020г. по описа на БСлРС в общ размер на 387,02 лв., както и сторените от ищеца в заповедното производство разноски по ч.гр.д.№ 648/2020г. по описа на РС-Б.С.в общ размер на 135,82 лв.

Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок пред ВрОС от уведомяването на страните по делото,че е изготвено.

На основание чл.7,ал.2 от ГПК препис от решението да се връчи на всяка от страните.

Препис от решението, след влизането му в сила, да се приложи по ч.гр.д.№ 648/2020г. по описа на РС-Б.С.

 

                                                    

                                                             РАЙОНЕН  СЪДИЯ: