№ 1710
гр. София, 06.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ
при участието на секретаря ВАЛЕРИЯ Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ДИМИТЪР К. ДЕМИРЕВ Гражданско дело №
202****0126891 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.124 ГПК.
Производството е образувано по искова молба на ЕЛ. Г. Б. и Д. Б. Ч.
срещу „Г“ АД. Ищците твърдят, че на основание договор за покупко-
продажба от 1997г. са собственици на П.Г № ** /единадесет/, находящ се в
сутерена на сградата на ******* със застроена площ от 16,72 /шестнадесет
цяло и седемдесет и две стотни/ кв.м., при съседи: Гараж 10, общ коридор,
гараж 12, мазе № 9 и общ коридор, заедно с 8,65% /осем цяло и шестдесет и
пет стотни върху сто/ ид.ч. от общите части на гаражите и идеални части от
правото на строеж върху гореописаното дворно място, който гараж е нанесен
като самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***************** в
одобрената кадастрална карта на гр. София. Твърдят, че гореописания имот е
закупен от съпрузите Н Г и *********-Г Елжбиета- Анна, които от своя
страна са придобили същите в незавършен вид на основание покупко-
продажба от „МИКС“ ООД. Твърди се, че преди известно време установили,
че била сменена ключалката на гаражната им врата и им е отнет достъпът до
П.Г № **, който имот се ползвал от ответника. Последният придобил
процесния имот от „Т.И“ ООД, чрез покупко-продажба, обективирана в НА
№ 30, том **** peг. № ****, дело **** г., като „Т.И“ ООД е придобило
собствеността върху описания имот –от „МВЕЦ М“ ЕООД, на основание
договор аз замяна, обективиран в НА № **7, том I, peг. № 4163, дело № 82 от
2009 г. При извършената проверка ищците установили, че праводателят на Н
Г и *********-Г Елжбиета- Анна „Микс“ ООД на 13.12.1999г. е продало
процесния П.Г № ** на ГЕ.. Ето защо поддържа, че ответникът не е придобил
процесния имот на годно правно основание. Сочи, че от покупката на
1
недвижимия имот са се грижили за него, заплащали са данъчните си
задължения, участвали са в ремонтите на сградата, в това число и за ремонт
на общата гаражна врата, заплащали са режийните за ток и почистване на
общите части, като никога не са губили интерес към него. По изложените
съображения молят съда да приеме за установено по отношение на ответника
„Г“ АД, че са собственици на П.Г № **, съставляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор *****************, както и ответникът да бъде
осъден да им предаде владението върху имота. Процесуалният представител
на ищците пледира за уважаване на иска въз основа на събраните по делото
доказателства, вкл. развива подробни доводи в писмени бележки.
Ответникът „Г“ АД оспорва исковата претенция с отговор в срока по чл.
131 ГПК. Оспорва ищците да се легитимират като собственици на процесния
гараж, да са се грижили за него, както и да са го владели. Твърди се, че от
момента на закупуването му последните владеят съседния на него гараж №
10. Поддържа, че дружеството е закупило гараж № **, наред с други имоти в
сградата, в това число и гараж № 12, от „Т.И“ ООД. Не оспорва, че спорният
имот е продаден два пъти на различни физически лица от „Микс“ ООД, която
е имала учредено право на строеж за сградата, както и че първоначалният
праводател на „Г“ АД - ГЕ. е закупил имота втори по време спрямо
праводателите на ищците. Навежда да е собственик на процесния гараж на
основание добросъвестно или съответно недобросъвестно владение,
упражнявано от „Г“ АД и неговите праводатели непрекъснато от 1999 г., до
настоящия момент, упражнявайки необезпокоявано фактическата власт върху
него и считайки го свой. Твърди, че ищците не са могли да владеят гараж №
**, тъй като ответникът притежава и гараж № 12, чийто единствен вход е през
гараж № **. След придобиването на процесния имот от Боряна Евгениева по
давност, всички последващи сделки, включително покупката на имота от
дружеството навежда да са сключени с действителния собственик на
процесния гараж. Дори и да се приеме, че имотът не е придобит по давност от
никой от праводателите на дружеството, твърди, че последното е придобило
имота въз основа на непрекъснато добросъвестно владение, продължило
повече от 5 години, считано от 06.07.20**. Нито ответникът, нито неговите
праводатели са знаели за съществуването на предхождащия по време
нотариален акт на ищците, който ги легитимира като собственици на този
имот. При условие на евентуалност навежда възражение за придобиването на
имота чрез недобросъвестно владение от праводателя му „Т.И“ ООД е
придобило правото на собственост върху гараж № ** въз основа на
недобросъвестно непрекъснато владение в продължение на десет години,
считано от 13.12.1999 г. на основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. ЗС, след
което валидно му е прехвърлило правото на собственост. При евентуалност
навежда възражение, ако не се приемат горните основания твърди „Г“ АД да
е придобило право на собственост върху гараж № ** въз основа на
недобросъвестно непрекъснато владение в продължение на десет години на
основание чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 82 ЗС, присъединявайки към
2
собственото си владение и владението на праводателите си. По изложение
съображения моли за отхвърляне на предявения иск. Претендира сторените в
производството разноски. Процесуалните представители на ответника
пледират за отхвърляне на иска, вкл. развиват подробни доводи в писмени
бележки.
С определение № 6203/10.10.2021г. е конституирано трето лице –
помагач на ответника - „Т.И“ ООД, ЕИК: *****************, управителят на
което твърди, че е продал на ответника процесния гараж, а през времето, в
което е бил собственик, го е отдавал под наем, работил е като търговски
обекти и бил регистриран в местни данъци и такси и били заплащани
данъците.
Софийски районен съд, след като взе предвид становищата на
страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно
и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа
страна:
От приетото по делото удостоверение за граждански брак № 045970, се
установява, че ищците са съпрузи, считано от 17.08.1969г.
Съгласно приетото по делото разрешение за ползване № *********г. се
установява, че същото е издадено за завършен строеж на сградата в гр.София,
у**********
Съгласно приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 47, том 164, дело № *****, вписан в СВ с вх.рег. №
***************х., се установява, че на 27.10.1997г. „МИКС-ООД“ продава
на Н П. Г недвижими имоти, сред които и описан П.Г №**/единадесет/, със
застроена площ от 16.72кв.м., при съседи: гараж № 10, общ коридор, гараж №
12, мазе № 9 и общ коридор.
Съгласно приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 32, том XXVI, дело № *********., се вписан в СВ с вх.рег. №
8453/09.06.1998г, се установява, че на 09.06.1998г. Н П. Г и *********-Г Е-А
продават на Елеонова Георгиева Б. недвижими имоти, сред които и описан
П.Г №**/единадесет/, със застроена площ от 16.72кв.м., при съседи: гараж №
10, общ коридор, гараж № 12, мазе № 9 и общ коридор.
Съгласно приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 134, том 1, рег.№ 2490, дело № 128/1999г., вписан в СВ с вх.рег.№
31614/13.12.1999г. се установява, че на 13.12.1999г. МИКС ООД продава на
ГЕ. недвижими имоти, сред които и П.Г №**/единадесет/, със застроена площ
от 16.79кв.м., при съседи: гараж № 10, гараж № 12, разделна стена с мазета и
коридор между отделните мазета.
Съгласно приетия по делото нотариален акт за договорна ипотека върху
имот на трето лице № **********, вписан в СВ с вх.рег.№ 6645/04.04.2000г.
3
се установява, че на 04.04.2000г. в полза на ипотекарния кредитор „Н.Т.“ АД е
вписана договорна ипотека спрямо собствения на ипотекарните длъжници ГЕ.
и Младенка Младенова Гигова върху недвижими имоти, сред които и
ГАРАЖ №**/единадесет/, със застроена площ от 16.79кв.м., при съседи:
гараж № 10, гараж № 12, разделна стена с мазета и коридор между отделните
мазета.
Съгласно приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот №19, том1, рег.№ 2090, дело № 18/2004г., вписан в СВ с вх.рег.№
********г. се установява, че на 19.04.2004г. ГЕ. и Младенка Младенова
Гигова продават на Б.Б. Е недвижими имоти, сред които и ГАРАЖ
№**/единадесет/, със застроена площ от 16.79кв.м., при съседи: гараж № 10,
гараж № 12, разделна стена с мазета и коридор между отделните мазета.
Съгласно приетия по делото нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №92, том1, рег.№ 3104, дело № 62/2007г., вписан в СВ с вх.рег. №
***********., на 07.06.2007г. се установява, че на 07.06.2007г. в полза на
ипотекарния кредитор ТБМКМЮ АД е учредена договорна ипотека спрямо
собствени на ипотекарния длъжник Б.Б. Е недвижими имоти, сред които и
ГАРАЖ №**/единадесет/, със застроена площ от 16.79кв.м., при съседи:
гараж № 10, гараж № 12, разделна стена с мазета и коридор между отделните
мазета.
Съгласно приетия по делото нотариален акт за учредяване на договорна
ипотека №51, том 1, рег.№ 2280, дело № 32/2008г., вписан в СВ вх.рег.№
15237/13.03.2008г., се установява, че на 13.03.2008г. в полза на ипотекарния
кредитор ТБМКМЮ АД е учредена договорна ипотека спрямо собствени на
ипотекарния длъжник Б.Б. Е недвижими имоти, сред които и ГАРАЖ
№**/единадесет/, със застроена площ от 16.79кв.м., при съседи: гараж № 10,
гараж № 12, разделна стена с мазета и коридор между отделните мазета.
Съгласно приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 108, том 1, рег.№3924, дело № 75/19.08.2009г., вписан в СВ с вх.рег.
№ 35684/19.08.2009г. се установява, че на 19.08.2009г. ОВГ и Б.Б. Е продават
на МВЕЦ М ЕООД недвижими имоти, сред които и ГАРАЖ
№**/единадесет/, със застроена площ от 16.79кв.м., при съседи: гараж № 10,
гараж № 12, разделна стена с мазета и коридор между отделните мазета.
Съгласно приетия по делото нотариален акт за замяна на недвижими
имоти №**7, том 1, рег. № 4163, дело № 82/2009г., вписан в СВ с вх.рег.№
38307/08.09.2009г. се установява, че на 08.09.2009г. „МВЕЦ М“ ЕООД
прехвърля на „Т.И“ ООД недвижими имоти, сред които и П.Г
№**/единадесет/, със застроена площ от 16.79кв.м., при съседи: гараж № 10,
гараж № 12, разделна стена с мазета и коридор между отделните мазета.
Съгласно приетия по делото нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 30, том 2, рег.№ ****, дело № ****г. вписан в СВ с вх.рег.№
,,,,,,,,,,,,,,,,. се установява, че на 06.07.20**г. „Т.И“ ООД продава на „Г“ АД
недвижими имоти, сред които и П.Г №**/единадесет/, със застроена площ от
4
16.79кв.м., при съседи: гараж № 10, гараж № 12, разделна стена с мазета и
коридор между отделните мазета.
Съгласно схема № *************-12.07.2019г. - самостоятелен обект в
сграда с идентификатор № ***************** представлява Гараж № **,
гр.София, район Л, кв. Хладилника, у********** ет.-1, площ 16.72кв.м.
Приети по делото като писмени доказателства са: одобрен архитектурен
проект „Сутерен“ за обект „Жилищна сграда ул. *****************“ от
ОбНС Л по преписка № АБ 70/**5/99г.; квитанции за платени разноски и
данъци от ищците; застрахователни полици за застраховка за дома за периода
от 16.02.2017г. до 30.03.2020г. за имот в гр.София, у********** ет.1, ап.2, с
посочени допълнителни сгради или постройки „гараж“, към които е
представен нотариален акт за продажба на недвижим имот № 32, том XXVI,
дело № *********.; Договор за наем на недвижим имот от 15.08.2013г.,
сключен между ответника и „ПРОФИ ТУЛС“ ООД с предмет отдаване под
наем на недвижими имоти, сред които и Гараж № **, с площ от 16.79кв.м.,
при съседи: гараж № 10 и гараж № 12, Анекс № 1 към същия от 19.**.2013г.,
фактури за периода от 15.08.2013г. до 30.**.2018г. (за заплащане на наемни
задължения) и протоколи за прихващане на вземания между наемателя и
наемодателя.
По делото е прието заключение на вещо лице по допусната СТЕ, което
съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, от което се
установява, че обектите по архитектурния проект, представляващи гаражи №
8, 9, 10, ** и 12 съществуват на място в сутерена и са разположени според
одобрения проект. Между разположението на гаражите по архитектурния
проект и схема № 15-4787**-12.07.2018г., с изключение на ненанесения гараж
№ 8, имало съответствие, като между разположението на гаражите по
архитектурния проект и схема № 15-4787**-12.07.2018г. от една страна и
установеното при огледа от вещото лице нямало съответствие, като според
схемата процесният гараж № ** бил имот с идентификатор №
*****************, а при огледа – спорният гараж бил № 10 с
идентификатор № *******.1.25. По отношение на гараж № 12 нямало достъп
към подземното маневрено пространство на сградата, тъй като входът бил
зазидан, съответно бил възможен единствено през съседния гараж № **, а в
дъното на помещението имало врата, през която се влизало в гараж № 12.
По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на
двама свидетели на страна на ищците (св. Аврамов и св.Ч.) и двама свидетели
на страната на ответниците (св. Бъчваров и св.Велинова).
От показанията на св. Аврамов се установява, че посещавал имота на
ищците 6-7 пъти в период около 1м. в периода 2020-2021г., получавал ключ,
за да паркира в гаража на ищците, същият бил „втората клетка“,
представляваща отворен гараж, като уточнява, че имало две отворени клетки
и свидетелят паркирал във втората клетка.
От показанията на св. Ч., ценени по реда на чл.172 ГПК, се установява, че
5
при посещение на имота на ищците, паркирал в гаража, който бил „втората
клетка“ в ляво, като последното посещение било преди 4г., като в гаража
имало врата.
От показанията на св. Бъчваров, ценени по реда на чл.172 ГПК, се
установява, че ответното дружество било закупило три гаража - № 9, ** и 12,
като гараж № 12 бил зазидан, № ** имало връзка към гараж 12, а гараж № 9
бил като паркомясто. При влизане, понеже гараж № 12 бил зазидан – първата
гаражна клетка била № **, ползван като склад, а вторият № 10, който бил с
желязна червена врата, се ползвал от ищците като винаги имало паркирана
кола там.
От показанията на св.Велинова се установява, че в подземното
пространство имало гаражи, непосредствено от входа първият бил зазидан, до
него имало клетка, която била на ответника с врата към зазидания гараж, след
което бил гаражът на ищците, който бил с метална червеникава врата.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 състав, като прецени събраните по
делото доказателства по реда на чл.235, ал.2, във вр. с чл.12 ГПК, по свое
убеждение, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е осъдителен ревандикационен иск с правно основание чл.108
ЗС, с който ищците искат да бъде признато за установено, че са собственици
на гараж № ** с идентификатор № ***************** спрямо ответника,
както и осъждане ответника да предаде владението на процесния имот.
По така предявения иск, съдът е разпределил в тежест на ищците да
докажат, че са придобили правото на собственост на описаната недвижима
вещ по силата на твърдяното придобивно основание (договор за покупко-
продажба), както и упражнявана от ответника фактическа власт върху него
към настоящия момент, което с доклада по делото е отделено за безспорно. В
тежест на ответника е разпределено да докаже, че той, респективно неговите
праводатели, са упражнявали в продължение на 5, респективно 10 години
непрекъснато, спокойно, необезпокоявано и явно фактическа власт върху
процесния гараж № **, по релевираното възражение за придобивна давност
по чл.79, ал.1 ЗС.
С доклада по делото е отделено за безспорно, че процесният имот (гараж
№ ** с идентификатор № *****************) е бил продаден два пъти на
различни физически лица от „Микс“ ООД, което е имало учредено право на
строеж за сградата, както и че първоначалният праводател на ответника - ГЕ.
закупил имота втори по време спрямо праводателите на ищците. Същото
безпротиворечиво се установява от приетите по делото писмени
доказателства, а именно:
След разрешение за ползване № *********г., с нотариален акт за
6
продажба на недвижим имот № 47, том 164, дело № ***** на 27.10.1997г.
„МИКС-ООД“ продава на Н П. Г недвижими имоти, сред които и П.Г
№**/единадесет/, със застроена площ от 16.72кв.м., при съседи: гараж № 10,
общ коридор, гараж № 12, мазе № 9 и общ коридор, а с нотариален акт за
продажба на недвижим имот № 32, том XXVI, дело № *********., вписан в
СВ с вх.рег. № 8453/09.06.1998г, на 09.06.1998г. Н П. Г и *********-Г Е-А
продават на Елеонова Георгиева Б. (която към момента на сделката е била в
брак с другия ищец) недвижими имоти, сред които и описан П.Г
№**/единадесет/, със застроена площ от 16.72кв.м., при съседи: гараж № 10,
общ коридор, гараж № 12, мазе № 9 и общ коридор.
След това, с нотариален акт за продажба на недвижим имот № 134, том 1,
рег.№ 2490, дело № 128/1999г., вписан в СВ с вх.рег.№ 31614/13.12.1999г., на
13.12.1999г. МИКС ООД продава на ГЕ. недвижими имоти, сред които и П.Г
№**/единадесет/, със застроена площ от 16.79кв.м., при съседи: гараж № 10,
гараж № 12, разделна стена с мазета и коридор между отделните мазета,
който с нотариален акт за продажба на недвижим имот №19, том1, рег.№
2090, дело № 18/2004г., вписан в СВ с вх.рег.№ ********г., на 19.04.2004г. го
продава на на Б.Б. Е, която делото с нотариален акт за продажба на недвижим
имот № 108, том 1, рег.№3924, дело № 75/19.08.2009г., вписан в СВ с вх.рег.
№ 35684/19.08.2009г., на 19.08.2009г. го продава на МВЕЦ М ЕООД, който от
своя страна с нотариален акт за замяна на недвижими имоти №**7, том 1, рег.
№ 4163, дело № 82/2009г., вписан в СВ с вх.рег.№ 38307/08.09.2009г., на
08.09.2009г. го прехвърля на „Т.И“ ООД, който от своя страна с нотариален
акт за продажба на недвижим имот № 30, том 2, рег.№ ****, дело № ****г.
вписан в СВ с вх.рег.№ ,,,,,,,,,,,,,,,,, на 06.07.20**г. го продава на „Г“ АД.
При действащата персонална система на вписванията вписването на
нотариалните актове за прехвърляне на вещни права се извършва по
местонахождението на недвижимия имот, чрез подреждането на подлежащите
на вписване актове в достъпни за гражданите книги. Подлежащият на
вписване акт се записва във входящ регистър на съответната служба по
вписванията, като се създава партида на името на собственика, т.е. партидите
се откриват по името на собственика, а за имотът- предмет на вписвания акт
се откриват помощни партиди, но само в случаите, когато в съответната
служба по вписванията има въведен програмен продукт за водене на такива
помощни партиди. За разрешаване на съществуващия спор за собственост
между страните, при прехвърляне на един имот от един собственик
последователно на две различни лица е приложима нормата на чл.**3 от
Закона за собствеността, съгласно която в отношенията между двамата
приобретатели за собственик на имота се счита този от тях, който първи е
вписал нотариалния си акт. Установява, че първият вписан нотариален акт за
процесния недвижим имот е този на ищците, което е и безспорно.
Спорът по делото се концентрира върху това дали ответниците са
придобили по давност имота.
7
На първо място, следва да бъде отбелязано, че лицето, закупило
недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл.79,
ал.2 ЗС на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си
преди този на лицето, претендиращо придобивна давност, е добросъвестен
владелец, щом не е доказано в процеса, че е знаело, че праводателят му не е
собственик към момента на сключване на договора (решение № 185 от
29.01.2016 г. на ВКС по гр. д. № 2382/2015 г., I г. о., ГК и решение №
86/30.10.2020г. по гр.д. № 3076 по описа за 2019 по описа на ВКС, Второ г.о.).
При сключване на правна сделка, целяща придобиване на право на
собственост върху недвижим имот, ако вещноправният ефект не е настъпва,
тъй като праводателят не е бил собственик, за приобретателя, на когото е
предадено владението по силата на сделката, който е добросъвестен владелец,
самото правно основание (придобивната сделка, по която е страна) се явява
демонстриране на завладяването, поради което за придобиването на
собствеността е достатъчно владелецът да упражнява фактическа власт в
определения от закона петгодишен срок, без да е необходимо да демонстрира
намерението си за своене чрез други действия, които да са противопоставени
на действителния собственик (Решение № 31 от 22.03.2017 г. на ВКС по гр. д.
№ 2746/2016 г., I г. о., ГК).
Оттук, спорът се концентрира във фактическия въпрос дали ответникът е
упражнявал фактическата власт върху процесния гараж.
Съдът намира, че ответникът е доказал пълно и главно факта на
владение, считано от 06.07.20**г. (сключване на правната сделка, целяща
придобиване на право на собственост върху процесния гараж) до предявяване
на иска. Това се установява безпротиворечиво от показанията на всички
разпитани по делото свидетели. Няма противоречие в показанията им, вкл. от
свидетелите на ищците, а именно, че ищците ползват втората клетка, който
всъщност съответства на гараж № 10, а процесният гараж № ** се ползва от
ответника. Това се установява, както от показанията на св.Бъчваров (при
влизане, понеже гараж № 12 бил зазидан – първата гаражна клетка била № **,
ползван като склад, а вторият № 10, който бил с желязна червена врата се
ползвал от ищците), от показанията на св. Велинова (че в подземното
пространство имало гаражи, непосредствено от входа първият бил зазидан, до
него имало клетка, която била на ответника с врата към зазидания гараж, след
което бил гаражът на ищците, който бил с метална червеникава врата), така и
от показанията на свидетелите на ищците – св. Аврамов (гаражът на ищците
бил „втората клетка“, представляваща отворен гараж, като уточнява, че имало
две отворени клетки и свидетелят паркирал във втората клетка) и св. Ч.
(паркирал в гаража, който бил „втората клетка“ в ляво като гаражът имало
врата). Това се подкрепя и от заключението на вещото лице по СТЕ, от което
се установява разположението на гаражите, така и при приемане на
експертизата в о.с.з., вещото лице дава устни разяснения, които представляват
част от заключението, съответно съдът следа да ги вземе предвид като
писмено заключение (в който смисъл е и Решение № 59/24.04.2020г. по гр.д.
8
3624 / 2019 г. на ВКС, 4-то гр.о.), съгласно които гараж 12 е зазидан, достъпът
до гараж 12 се осъществява чрез гараж **, след ** е гараж № 10, който има
врата, съответно втората гаражна врата е на гараж № 10.
Така съдът прави фактически извод, че процесният гараж е придобит от
ищците с първи по ред вписан нотариален акт, но действително ползват
съседния гараж, а процесният гараж фактически се ползва от ответника.
Воден от горното, съдът намира иска за неоснователен.
По разноските:
Право на разноски има ответникът, доказал сторени разноски в размер на
450лв. за депозит за в.л., както и юрисконсултско възнаграждение, което с
оглед фактическата и правна сложност на делото, съдът определи в размер на
300лв., поради което следва да му се присъдят разноски в общ размер на
750лв.
Мотивиран от изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕЛ. Г. Б., ЕГН: **********, и от Д. Б. Ч.,
ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.София,
*********************************, срещу „Г“ АД, ЕИК: *******
гр.София, р-н Витоша, ул. ****************** ревандикационен иск по
чл.108 ЗС за признаване за установено спрямо ответника, че ищците са
собственици в режим на СИО на самостоятелен обект в сграда с
идентификатор *****************, с адрес на имота гр. София, район Л,
******* ет. -1, гараж **, намиращ в сграда № 1, разположена в поземлен имот
с идентификатор *******, с предназначение на самостоятелния обект - гараж
в сграда, с площ 16.72 кв.м., при съседни самостоятелни обекти на същият
етаж: *******.1.23 и *******.1.25, под обекта: няма, над обекта: няма, както
и за осъждане ответника да предаде владението върху описания имот.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 ГПК ЕЛ. Г. Б., ЕГН: **********, и от
Д. Б. Ч., ЕГН: **********, двамата с адрес: гр.София,
*********************************, да заплатят на „Г“ АД, ЕИК: *******
гр.София, р-н Витоша, ул. ****************** разноски по делото в размер
на 750лв.
РЕШЕНИЕТО е постановено при участие на трето лице – помагач на
страната на ответника - „Т.И“ ООД, ЕИК: *****************,
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
9