№ 36581
гр. София, 02.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 74 СЪСТАВ, в закрито заседание на
втори септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Антоанета Г. Ивчева
като разгледа докладваното от Антоанета Г. Ивчева Гражданско дело №
20221110112183 по описа за 2022 година
Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.
В отговора на исковата молба се съдържа искане за спиране на производството на
основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК, което следва да бъде оставено без уважение.
Съобразно Решение № 116/15.05.2013г. по гр. д. № 745/2012г. на IV ГО, както и
Определение по ч.т.д. № 852/2019г. на I ТО на ВКС гражданското производство се
спира, когато пред съда са събрани достатъчно доказателства за престъпни
обстоятелства, които имат решаващо значение за правилното решаване на спора и не е
възможно тези обстоятелства да се установят в самото гражданско производство, като
е без значение дали има образувано досъдебно или съдебно наказателно производство,
какъвто настоящият случай не е. Същевременно от представения по делото
обвинителен акт по ДП № 65/2020 по описа на ГДНП пр.пр. № 30154/2022 г. по описа
на СРП, се установи, че на трето за настоящия граждански спор лице – Петя
Йорданова Петков е повдигнато обвинение за престъпление по чл. 211 вр. чл. 209, ал. 1
вр. чл. 26, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 вр. ал. 1 НК, за това, че „… т. 3. За периода от
05.01.2020 г. до 20.01.2020 г. в г.р София, в съучастие с неустановено лице,
представило се под името Милен с цел да набави и за себе си и за другиго имотна
облага възбудила у И. Ц. Г. заблуждение, че ако изтегли кредити, да предаде парите
на посоченото от „Милен“ лице, кредитите веднага ще бъдат погасени от „Милен“,
а св. Г. ще получи сумата от 4000 лева за тази услуга ………, с което му причинила
имотна вреда в общ размер на 93997 лева …“, като предмет на обвинението е и
договор за потребителски кредит № LD2001710390 от 17.01.2020 г., сключен между И.
Ц. Г. и „Обединена българска банка“ АД. Ето защо и доколкото ищецът в настоящото
гражданско производство основава субективните си права на договор за
потребителски кредит № 20R-L382299 от 17.01.2020 г., то в случая не са налице и
процесуалните предпоставки, обуславящи спиране на производството и в хипотезата
на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Страните са представили писмени доказателства, които са относими, необходими
и приемането им е допустимо.
Доказателственото искане на ищеца за допускане на съдебнa счетоводна
експертиза със задачите, формулирани в исковата молба, следва да бъде оставено без
уважение, тъй като обстоятелствата, които ще се доказват с експертизата, не са спорни
между страните.
Следва да се приложи по делото материалите по ч.гр.д. № 55245/2021 г. по описа
1
на СРС, 74 с-в.
Налице са предпоставките за насрочване на делото за разглеждането му в открито
съдебно заседание.
Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ответника по чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК за
спиране на исковото производство поради разкрИ.ето на престъпни обстоятелства от
значение за изхода на гражданското дело.
ПРИЕМА представените към исковата молба и отговора на исковата молба
писмени доказателства.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 55245/2021 г., по описа на СРС, 74
състав.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ доказателственото искане на ищеца за назначаване
на съдебнa счетоводна експертиза.
УКАЗВА на ищеца, че може да вземе становище по релевираните от ответника в
отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото съдебно заседание,
като в противен случай губи възможността да направи това по-късно.
УКАЗВА на страните, че следва най-късно в първото по делото заседание да
изложат становището си във връзка с дадените указания и доклада по делото, както и
да предприемат съответните процесуални действия, като им УКАЗВА, че ако в
изпълнение на предоставената им възможност не направят доказателствени искания,
те губят възможността да направят това по-късно, освен в случаите по чл. 147 ГПК.
НАПЪТВА страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на
спора, включително сключване на съдебна или извънсъдебна спогодба, като им
УКАЗВА, че медиацията, като безплатна, доброволна и поверителна процедура за
извънсъдебно решаване на спорове, приключва със споразумение, което се одобрява от
съда и има силата на съдебна спогодба. За провеждане на процедурата страните следва
да се обърнат към действащата при СРС Програма „Спогодби“, в Центъра за спогодби
и медиация.
УКАЗВА на страните, че при приключване на делото със съдебна спогодба,
същата има силата на влязло в сила решение, спорът ще се реши в по-кратки срокове,
а и на основание чл. 78, ал. 9 ГПК половината от внесената държавна такса се връща
на ищеца, като разноските остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго.
УКАЗВА на страните, че ако неоснователно причинят отлагане на делото,
понасят независимо от изхода му разноските за новото заседание и заплащат глоба на
основание чл. 92а ГПК в размерите по чл. 91 от ГПК.
НАСРОЧВА открито съдебно заседание за 05.11.2025 г. от 09:40 часа, за когато
да се призоват страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ, на основание чл. 146 , вр. чл. 140, ал. 3 ГПК, препис от
настоящото определение на страните, ведно с проекта за доклад по делото, като на
ищеца да се изпрати и препис от отговора на исковата молба.
СЪСТАВЯ на основание чл. 140, ал. 3 ГПК проект за доклад, както следва:
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадено от
2
„Обединена българска банка“ АД срещу И. Ц. Г., с която са предявени установителни
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК, и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за установено съществуването на парични
задължения в размер на сумите, както следва: 9 338,23 лв., представляваща главница
по Договор за потребителски кредит № 20R-L382299 от 17.01.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 417 ГПК – 24.09.2021 г. до
изплащане на вземането, 698,43 лв., представляваща договорна възнаградителна лихва
за периода от 15.03.2020 г. до 16.08.2021 г., 71,06 лв. – представляваща мораторна
лихва за периода от 15.03.2020г. до 16.08.2021г.; 98,57 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 17.08.2021 г. до 23.09.2021 г., за които суми по
ч.гр.д. № 55245/2021 г., по описа на СРС, 74 състав е издадена заповед за незабавно
изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК от 29.09.2021 г. и изпълнителен
лист от същата дата.
Претендираните с исковата молба субективни права ищецът извежда с твърдения,
че на 17.01.2020г. между него и ответника е бил сключен Договор за потребителски
кредит № 20R-L382299, по силата на който ищецът предоставил на ответника кредит в
размер на 9 400,00 лв., платим в сроковете и условията, обективирани в сделката.
Посочва, че поради неплащането на 17 месечни вноски в общ размер на 1733,66 лв. от
страна на И. Ц. Г., до ответника е изпратено уведомително писмо – покана за
доброволно изпълнение, като последното било връчено на 02.08.2021г. на постоянния
адрес на длъжника чрез адв. В. Г.. Поддържа, че кредитът е обявен за предсрочно
изискуем на 17.08.2021г. По така изложените съображения моли за уважаване на
предявените искови претенции. Претендира направените в настоящото и в
заповедното производство разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с
който не оспорва сключения с „Обединена българска банка“ АД договор за
потребителски кредит, нито претендираните суми. Твърди, че през месец януари 2020г.
с него се свързали представители на фирма банков посредник, които му обяснили, че
банките следват практика за даване на фиктивни кредити, които трябва да се
предоставят на доверени лица, и след като се изтеглят, в рамките на следващия месец
се погасява предсрочно, като му била обещана комисиона в размер на 4000 лв.
Поддържа, че след подписването на договора предал усвоените суми на непознато
лице, което го превозило до кредитните институции, в които следвало да сключи
договори за кредити. Излага твърдения, че се свързал с лице от фирмата посредник, за
да му бъде предоставена информация относно погасяването на кредитите, като
въпросното лице го уверило да проведат разговор идните дни. Допълва, че
впоследствие отново направил опити да се свърже с представители на банковия
посредник, но били неуспешни. Сочи, че във връзка с обстоятелствата по кредитите е
подал сигнал в полицията, като била образувана преписка в ГДНП под № 3286 ЗМ №
65/2020г. по описа на ГДНП. Досъдебното производство било приключило и била
образувана прокурорска преписка с № 00399/ 2020г. на Специализираната
прокуратура. Заявява, че на 26.05.2020г. е уведомил за горепосочените обстоятелства
писмено всички кредитни институции, които му отпуснали средства, с молба до
приключване на съдебното производство кредитите да не бъдат обслужвани и да не
бъдат прилагани мерките относно предсрочната изискуемост.
По обективно кумулативно съединените осъдителни искове предявени по реда на
чл. 422 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК с правно основание чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ, вр. чл. 9
ЗПК, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищцовото дружество е да
докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на действително
правоотношение по договор за банков кредит, по силата на което е разрешил кредит в
3
размер на 9 400 лв. на И. Ц. Г.; обстоятелството, че ответникът е усвоил средствата по
разрешения кредит в пълен размер; уговорената между страните възнаградителна
лихва; че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита – неизпълнение на
задължения на кредитополучателя по договора за кредит и обявяване на предсрочната
изискуемост на длъжника преди подаване на исковата молба; непогасеният размер на
възнаградителната лихва; че е уговорена наказателна лихва в твърдения размер;
забавата на кредитополучателя по отношение изпълнението на задължението за
заплащане на главница; както и размера на дължимата мораторна лихва.
При установяване на горните обстоятелства, в тежест на ответната страна е да
докаже фактите и обстоятелствата, на които основава възражението си за нищожност
на договора за кредит, а именно – въвеждането му в заблуждение от трети за спора
лица, както и положителни факт на погасяване на дълга чрез плащане в случай, че
твърди това.
С оглед становището на ответника и на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 вр. чл.
153 ГПК съдът отделя като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване
са обстоятелствата, касаещи размера на процесните вземания, както и обстоятелството,
че ответникът е подписал договор за потребителски кредит № 20R-L382299/17.01.2020
г. при твърдените в исковата молба условия, по силата на който е получил от
„Обединена българска банка“ АД сумата от 9400 лв.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4