Р Е Ш Е Н И Е
№…………………/14.08.2020
г., гр.София
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІІ-Г въззивен състав, в закрито заседание на четиринадесети август през 2020
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СОНЯ НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ : ЙОАНА ГЕНЖОВА
мл.с. КРИСТИНА ГЮРОВА
като разгледа
докладваното от съдия НАЙДЕНОВА
ч.гр.дело № 5487 по описа за 2020 година, и
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.435-438 от ГПК, образувано по постъпила в СГС чрез частен съдебен изпълнител/ЧСИ/ М.П.с рег. № 851 на КЧСИ жалба вх.№ 38458/01.06.2020 г., от длъжника по изп.д.№ 20208510400757 „З.А.“ АД чрез пълномощник юрк.Л.М.-Л., срещу постановление на ЧСИ Петков, обективиран в уведомление до длъжника от 19.05.2020 г., В ЧАСТТА, в която е отказано намаляване на разноските за адвокатсковъзнаграждение зеа горницата над 240 лв. с ДДС поради прекомерност и оттам намаляване и на таксата по т.26 от ТТР към ЗЧСИ. Претендират се и разноски по жалбата.
Жалбата е подадена в срока по чл.436, ал.1 от ГПК, надлежно админстрирана е от съдебния изпълнител.
По жалбата има становище от взискателя Х.Ш.черз адв.М.Д., според което адвокатсото възнаграждение е определено то съделния изпълнител в минимален размер и не подлежи на последващо намаляване, а дължникът, като не еплатил преди изпълнението, нито в срока за доброволно изпълнение, дължи разноските за оказаната на взискателя адвокатска защита не само за образуване, но и за водене на делото.
В мотивите си по чл.436, ал.3 от ГПК, ЧСИ М.П.счита жалбата на длъжника за неоснователна.
СГС, като
разгледа жалбата, мотивите на ЧСИ М.П.и се запозна с приложеното копие от
изп.дело № 20208510400757 на ЧСИ М.П.с
рег.№ 851 на КЧСИ с район на действие Софийски градски съд, намира следното :
Изпълнителното производство е било образувано пред ЧСИ
на 11.05.2020 г. по молба на
взискателя Х.Ш.черз адв.М.Д., за парично вземане по издаден от съд изп.лист
срещу „З.А.“ АД . С молбата е поискано ЧСИ да предприеме законовите действия за
изпълнение, като при неплащане в срока за доброволно изпълнение да се наложи
запор н асметките на длъжника. Претендирани са и разноски в порза на
упълномощеното адвокатско дружество за оказаната безплатна адвокатска помощ.
С нарочно постановление за разноските изх.№ 26165от 11.05.2020 г. ЧСИП.е определил такива за събиране от длъжника в полза на упълномощеното адвокатско дружество „К.И.и Я.Н.“ за оказаната безплатна адвокатска помощ, в размер на 240 лв. с ДДС за образуване на изп.дело и 1620 лв. с ДДС за процесуално представителство при материален интерес 59 082,58 лв., както и е поределил пропорционатлата такса по т.26 от ТТРЗЧСИ на общо 4377,72 лв.
Поканата за доброволно изпълнение до дължника е връчена на 11.05.2020 г.
На 15.05.2020 г., в 1 седмичен срок, длъжникът е подал до ЧСИП.възражение срещу горепосоченото нарочно постановление за разноските изх.№ 26165от 11.05.2020 г. с възражение относно сумата 1620 лв. с ДДС за дължимо възнаграждение на адв.дружество за процесуално представителство по чл.10, т.2 от Наребда № 1/2004 г. на ВАдвС за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Иска се намаляване съответно и на таксата по т.26 от ТарифатаТРЗЧСИ. Намира, че в случая се следва само възнаграждението по чл.10, т.1 от Наредба№ 1/2004г. 200 лв. за образуване на изп.дело, но не и за последващо процесуално представителство.
С писмена молба до ЧСИ, взискателят чрез пълномощника си оспрова искането за намаляване наразноските.
С обжалваното постановление от 15.05.2020 г., обективирано върху самотовъзражение на дължника,ЧСИ М.П.е отказал да намали размера на тактсите и разноските. Съобщение за този отказ е изпратен на дължника с изх.писмо от 19.05.2020 г.
Съгласно чл.79 от ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника, и се събират от него, дори и да не са внесени от взискателя.
Разпоредбата начл.10, ал.1 от Наредба № 1/2004г-. на ВАдвС заминималните
размери на адвокатските възнаграждения (Наредбата) предвижда възнаграждение за
образуване на изпълнително дело в размер на 200 лв. Съгласно чл. 10, ал. 2, вр.
с чл. 7, ал. 2, от Наредбата се дължи възнаграждение за процесуално
представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело при предприемане
на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, т. е. дължимостта на
възнаграждението е предпоставено от осъществяване на процесуално съдействие и
защита изразяващи се в извършване на действия по изпълнителното дело различни
от подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Видно от
данните по делото, такива действия не са предприемани, предвид което не са
налице предпоставките предвидени в разпоредбата
от Наредбата. При това
положение, пълномощникът на взискателят има право на адвокатско възнаграждение
съгласно чл.38, ал.1, т.1 от ЗАдв. само за образуване на изпълнителното дело по
чл.10, ал.1, т.1 от Наредбата в размер на 200 лева, но не и за осъществяване на
процесуално представителство, на защита и съдействие по изпълнителното дело с
предмет друго действие, извън това по чл.10, т.1 от Наредбата. Към датата на
постановлението на ЧСИ от 15.05.2020 г.
и към датата на писмото от него до дължника от 19.05.2002 г. , което е предмет
на обжалване, не е изтекъл още дадения с поканата за доброволно изпълнение
2-седмичен срок, считан от връчването на поканата на 11.05.2020 г., при което
не могат да се съборазяват може да се съобразяват други евентуално извършвани впоследствие
от пълномощника на взискателя действия. При
положение, че длъжникът изпълни в срока за доброволно изпълнение, то разноски
за адвокатско възнаграждение по водене на изпълнителния процес няма да се
дължат, тъй като няма да бъдат предприети същински действия по изпълнението. За
съдебинят изпълнител съществува възможността, ако изп.процес продължи и се
премине към принудително събиране на вземането, да определи на следващ етах
дължимите от дължника разноски по водене на изп.дело след изтичане срока за
доброволно изпълнение.
При този извод основателна се явява жалбата и срещу разпореждането за в частта на определената от
ЧСИ пропорционална такса по т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Съгласно т. 26, б. "б. " от
Тарифата за таксите и разноските към ЗЧСИ се събира пропорционална такса върху
събраната сума, като няма пречка тя да се
определи начално върху целия размер на подлежащото на събиране вземане, като не
се включват авансовите .Ето защо и дължимата такса по т. 26 при така определената сума за събиране в изпълнението за адвокатско възнаграждение 240
лв. с ДДС и материалния нитреес от общо
59 082,58 лв., както е посочено в постановлениетоза разноски от 11.05.2020
г., възлиза на 4311,78 лв. с ДДС, като начислената
от частния съдебен изпълнител такса в повече (за горницата над тази сума до 74377,72 лв. ) е без основание, поради което в тази част разпореждането за разноски следва да бъде отменено.
В настоящето производство не се дължат разноски между
страните. Искането за присъждане на сторените
от жалбоподателя съдебно-деловодни разноски в настоящото производство е
неоснователно, независимо, че жалбата е уважена. Отговорността за разноски се
понася от страната, срещу която е постановено решението, спрямо която тя е
санкция за неоснователно предизвикан спор. В случая производството е по повод
жалба срещу действия на съдебен изпълнител като взискателят /ответникът по
жалбата/ не е дал повод за съдебното производство със свое поведение или
действие. В този случай взискателят не може да носи отговорност за разноските
по обжалване на незаконосъобразното действие на съдебния изпълнител.
Воден от горното и на основание чл.437 от ГПК, СГС
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ по жалба на длъжника „З.А.“ АД, ОТКАЗ на
ЧСИ М.П.по изп.дело № 20208510400757, обективиран в уведомление до длъжника от 19.05.2020 г., В ЧАСТТА, в която е
отказано намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение в полза на
адвоката на взискателя до 240 лв. с ДДС, и на таксата по т.26 от ТТРЗЧСИ до
4311,48 лв., съобразно определянето им с постановление за разноските изх.№
26165/11.05.2020 г.
Оставя без уважение искането на жалбоподателя за разноски в настоящето производство по чл.435-437 от ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ : 1.
2.