МОТИВИ:
Срещу подсъдимия
Т.Р.Р. *** е подадена тъжба от М.Ц.И. *** която се
тъжи за извършено спрямо него престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК за това, че
на 19.08.2019 годна около 16:00 часа в офис на ул. „***“ № 1 в гр. Севлиево,
чрез нанасяне на побой, изразяващ се в удар с шамар в областта на лицето и
лявото ухо на М.Ц.И. ***, да му е причинил следните увреждания: голямо травматично разкъсване /руптура/ на тъпанчевата мембрана
на лявото ухо с последвало намаление на въздушната проводимост
на лявото ухо /намаление на слуха/, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК/.
С тъжбата е предявен и граждански иск против
подсъдимия Т.Р.Р., с който се претендира обезщетение
за причинените му в резултат на престъплението, извършено от подсъдимия,
неимуществени вреди в размер на сумата от 10000,00лв. /десет хиляди/ лева,
платима ведно със законната лихва върху нея, начиная
от 19.08.2019 година, до окончателното й изплащане.
От обясненията на подсъдимия, показанията на разпитаните свидетели и от останалите
доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
установи следната фактическа обстановка: към 19.08.2019 година тъжителят М.И.
работел на трудов договор в „Корект – ДЕ“ ЕООД гр. Севлиево, чийто офис се
намирал на ул. „***“ № 1 в гр. Севлиево, където в общо помещение се помещавал и
офисът на „Стелит – 1“ ЕООД гр. Севлиево, където
работел подсъдимия Т.Р..
Тъжителят твърди в тъжбата си до съда, че около
16:00 часа на горепосочената дата той и подсъдимият били в офиса, намиращ се на
ул. „***“ № 1 в гр. Севлиево, където тъжителят оформял документи заедно с
деловодителката. В един момент, без никаква причина, подсъдимият станал от
мястото си в другия край на стаята, отправил се към вратата и минавайки покрай тъжителя силно го ударил с шамар в областта
на лицето и лявото ухо. В следствие на този шамар тъжителят твърди, че изпитал
силна болка, пищене в ухото и слухът му рязко се влошил. Получил и световъртеж.
Веднага след това тъжителят твърди, че посетил специалист УНГ в МЦ „Здраве“ в
гр. Севлиево, където се установила централна перфорация на тъпанчето. И. бил
насочен за хоспитализация и на 27.08.2019 година М.И. постъпил в МБАЛ „Д-р Тота
Венкова“ АД гр. Габрово, където му била извършена операция – тимпанопластика на лява тъпанчева
мембрана, два дни след която същият бил изписан от болницата. Според изнесеното
в тъжбата и към момента на подаване на същата до съда тъжителят не чувал добре
с лявото ухо, имал главоболие и ушите му заглъхвали. М.И. твърди, че в резултат
на удара, нанесен му от подсъдимия Р. в областта на ухото, същият е получил
травматично разкъсване на тъпанчевата мембрана на
лявото ухо с оформен голям дефект на долнозадните
квадранти, ангажирани слухови частици и слухозагуба
на лявото ухо.
В подкрепа на твърденията си, изложени в тъжбата, И.
ангажира показанията на свид. Б.С. и на съпругата си Г.И..
Последната свидетелства за това, че през лятото на 2019 година тъжителят се
прибрал в дома си и ѝ казал, че го боли главата и ухото в следствие на
удар с шамар, който му нанесъл подсъдимия Т.Р. в офиса на дружеството.
Свидетелката Иванова обясни, че отишла заедно с М. ***, откъдето го изпратили в
ЦСМП „Д-р Тота Венкова“ в гр. Габрово, тъй като получените увреждания на ухото
му били сериозни. Там му била направена операция, но и до сега М. не чувал
добре с лявото ухо и усещал дискомфорт освен в ухото,
така и в носа.
Според показанията на свид.
Б.С. към инкриминираната дата той поддържал камерите в казината и офисите на Ц.Б.М.,
който бил работодател и на подсъдимия Т.Р., и на тъжителя М.И. към тогавашния
момент. С. заяви пред съда, че през месец август на 2019 година той е
наблюдавал камерите и видял как М. и Т.
били в офиса, намиращ се на ул. „***“ № 1 в гр. Севлиево, при което в един
момент Т. влязъл в офиса, малко след като М. направил това и седял на един
стол, разговаряйки си с Д., която била счетоводителка в офиса, при което Т.
влязъл в офиса и без никакво предупреждение се засилил към М. и го ударил с
дланта си в лявото ухо. Очевидци на деянието според С. станали Д., Т., М.и
другите лица, които били в офиса тогава. След инцидента управителят на
дружествата, в които работили М. и Т. – Ц.Б., наредил на С. да не сваля записа
от инцидента от камерите, да го предава в полицията и да го изтрие. След
инцидента М. излязъл в болнични, а случката се коментирала в офиса известно
време.
В противоречие с показанията на свид. С. са показанията на свидетелите Д.К., А. П., Т. С., Н.Д.и
П.П.. Свидетелката Д.К. недвусмислено заяви, че на инкириминараната дата не е виждала Т.Р. да удря шамар на М.И.
и че не е разбрала на М. да му се е случило нещо и затова да не е идвал на
работа известно време. Свидетелката К. заяви, че Б.С. никога не е работел в
дружествата, управител на които е Ц.М.Б.и че никога не е извършвал видеонаблюдение в офиса на дружеството. Във връзка с това
нейно твърдение подсъдимият изиска представянето на писмен отговор от Ц.Б. за
това дали към 19.08.2019 година свидетелят Б.С. е бил работник в дружеството,
на които е управител. На 16.10.2020 година по делото постъпи писмо отД.П.– служител в отдел „Личен състав“, от което е видно,
че към 19.08.2019 година и към датата на изготвяне на писмото, Б.С. не е бил
назначаван по трудов договор в следните фирми: „Болкан Фууд
къмпани“ АД; „Стелит 1“ ЕООД; „Комерс Бет 18%; „Комерс“ ЕООД; „Елит 8“ ЕООД; „Корект - Де
България“ АД и „Комерс Ауто 1“ ЕООД. Съобразявайки показанията на свид. К. и
изнесеното в горепосоченото писмо, съдът приема, че на практика се
опровергаха показанията на свид. Б.С. за това, че е
видял на камерите как Т. е ударил шамар на тъжителя М.И..
Показанията на свидетеля С., че на инцидента е
присъствал и Т. С. се опровергаха по несъмнен начин от показанията на
последния, който категорично заяви пред съда, че не е присъствал на такъв
инцидент в офиса на дружеството през 2019 година.
Свидетелят А. П., който заяви, че към
инкриминираната дата е работел в офиса, където се тъжи, че е извършено
престъплението спрямо М.И., и че не е ставал свидетел на инцидент между
тъжителя и подсъдимия, които познавал лично.
Показанията на свид. Н.
Д. че в края на месец август 2019 година М. посетил игралната зала, в която тя
работела, и че не е забелязала тогава никакви бинтове и гипсове
по него, по никакъв начин не са относими към спора,
поради което съдът намира, че не следва да ги обсъжда.
По делото
бе допусната съдебно – медицинска експертиза, заключението на която не бе
оспорена от страните и съдът прие като правилна и мотивирана, се установява, че
на инкриминираната дата М.И. е получил уврежданията, описани в тъжбата до съда.
Въз основа на изложените по – горе фактически
обстоятелства съдът прави следните правни изводи:
В тъжбата се твърди за извършено спрямо тъжителя
престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК. От изложените в нея обстоятелства се
прави извод, че предявеното срещу подсъдимия обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК
е за извършването му от подсъдимия Р.. За да е налице такова престъпление е
необходимо тъжителят да докаже, че на определена дата подсъдимият Р. чрез
нанасяне на побой, изразяващ се в удар с шамар в областта на лицето и лявото
ухо на тъжителя, му е причинил следните увреждания: голямо травматично
разкъсване /руптура/ на тъпанчевата
мембрана на лявото ухо с последвало намаление на въздушната проводимост
на лявото ухо /намаление на слуха/, довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК/. Освен това тъжителят следва да докаже всеки един от
фактите, изложени от него в тъжбата, тъй като съдът е ограничен да направи
своите правни изводи относно осъществяването на престъплението, единствено и
само в рамките на изложените в тъжбата обстоятелства.
При преценката на събраните по делото
доказателства съдът намира, че тъжителят не успя да докаже обвинението в
настоящото наказателно производство. От събраните по делото доказателства не се
намериха такива, които да подкрепят обвинителната теза и по – точно това, че на
19.08.2019 година подсъдимият Т.Р. е ударил в областта на лицето и лявото ухо с
шамар тъжителя, в следствие на което той да е получил описаните в тъжбата
наранявания. Единствения свидетел, който заяви, че е видял инцидента на
камерите, монтирани в офиса, е свид. Б.С., но
неговите показания се опровергаха от всички събрани по делото писмени и гласни
доказателства, поради което същите не могат да бъдат ценени от съда..
Съобразявайки изложеното до тук съдът намира, че
по делото не се събраха категорични доказателства на 19.08.2019 година подсъдимият
Т.Р. да е нанасял шамар в областта на лицето и лявото ухо на М.И., в следствие
на което той да е получил нараняванията, описани в тъжбата.
Ето защо съдът призна подсъдимия Т.Р. за невинен в това на 19.08.2019 годна
около 16:00 часа в офис на ул. „***“ № 1 в гр. Севлиево, чрез нанасяне на
побой, изразяващ се в удар с шамар в областта на лицето и лявото ухо на М.Ц.И. ***,
да му е причинил следните увреждания:
голямо травматично разкъсване /руптура/ на тъпанчевата мембрана на лявото ухо с последвало намаление
на въздушната проводимост на лявото ухо /намаление на
слуха/, довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
/разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/, и го
ОПРАВДА по така предявеното му обвинение по чл. 130, ал. 1 от НК.
По предявения
граждански иск:
С тъжбата е предявен и граждански иск против
подсъдимия Р., с който се претендира същият да заплати на тъжителя М.И.
обезщетение за причинените му в резултат на нанесения му побой неимуществени
вреди в размер на сумата от 10000,00 лева, платима ведно със законната лихва
върху сумата, начиная от датата на увреждането до
окончателното й изплащане.
Съдът намира, че предявеният граждански иск следва
да се отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като от данните по делото по
никакъв начин не се доказа тъжителят М.И. да е претърпял неимуществени вреди, които да са следствие от противоправното поведение на подсъдимия Т.Р.. Съобразявайки
това съдът отхвърли предявения от тъжителят М.И. против подсъдимия граждански иск, като неоснователен
и недоказан.
Предвид изхода на делото съдът осъди тъжителя М.И.
да заплати на Т.Р. направените от него разноски по делото в размер на сумата
от 1650,00 лева.
В този смисъл съдът произнесе присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: