№ 6750
гр. София, 07.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Станимира И.ова
Членове:Райна Мартинова
Виктория Р. Митева
при участието на секретаря ЙордА. В. Петрова
като разгледа докладваното от Станимира И.ова Въззивно гражданско дело
№ 20241100508295 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С Решение № 7873/29.04.2024г. по гр.д. № 68343 по описа за 2021г. на
Софийски районен съд, 155-ти състав е признато за установено на основание
на чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 9 от ЗПК, че А. Ц. С., ЕГН
********** дължи на Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД, ЕИК *********
заплащане на сумата от 410лв. ведно със законната лихва от подаване на
заявлението – 17.05.2021г., до изплащането й, представляващи главница,
дължима по договор за поръчителство от 07.11.2014г., сключен между „А1
България“ЕАД и Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД във връзка с договор за
продажба на изплащане от 18.10.2018г., сключен между „А1 България“ЕАД и
А. Ц. С., за които е издадена заповед за изпълнение по заповедно дело №
27164/2021г. по описа на СРС, като А. Ц. С., ЕГН ********** е осъдена да
заплати на Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД, ЕИК ********* на
основание на чл. 78, ал.1 от ГПК разноски по заповедното дело от 287,54лв. и
разноски по исковото дело от 552,97лв., като неоснователен е отхвърлен иска
за сумата от 53,41лв. представляващи лихва за периода от 31.01.2020г. до
13.05.2021г. и Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД, ЕИК ********* е
осъдено да заплати на адвокат И. М. Г. от САК с адрес: гр. София, ул.
******** на основание на чл. 78, ал. 3 от ГПК вр. с чл. 38, ал.1, т.3 вр. с чл. 36
от ЗАдв. сумата от 34,58лв., представляващи възнаграждение за оказана
безплатна правна помощ на А. С..
1
Срещу така постановено решение е депозирана въззивна жалба вх. №
152251/10.05.2024г . по регистъра на СРС, изпратена на 08.05.2024г. от
ответника по исковете - А. Ц. С., ЕГН ********** в частта, в която
исковете са уважени. Изложени са съображения, че решението в тази част е
неправилно, постановено при нарушение на материалния закон,
необосновано. Посочила е, че неправилно районният съд приел, че е
подписала договора и протокола за предаването на вещта. По делото бил
приет и друг договор за продажба със същия номер и дата като процесния, но
протокола към него касаел друга вещ. Самото обстоятелство, че има два
договора от една и съща дата с един и същ номер между едни и същи страни
но за различни вещи будел съмнение. За автентичността на процесния
договор. Към 2018г. била сключила с А 1 България“ЕАД само договори за
предоставяне на мобилни услуги и във връзка с тях предоставила личните си
данни на това дружество, но не била сключила договори за продажба н
изплащане и не била закупила телефон. Не бил представен оригинал на
договор и на протокол, представените такива били в електронен вариант с
твърдение, че подписите били положени на Приетото заключение по
техническата експертиза пред СРС работило по тези копия, при изслушването
му не й била дадена възможност да задава въпроси, защото ход на делото бил
даден въпреки молбата за обратното поради възникнали уважителни причини
за неявяването на пълномощника й. Изслушано пред СГС повторно това вещо
лице не дало категоричен извод, че подписите са положени от нея. Не
следвало да е кредитира и заключението по повторната експертиза, изслушана
и приета от въззивния съд. Последното също изследвало само копие на
подпис, а не оригинала му. За този подпис не можело да се приложат всички
методи за изследване и да се даде категоричен извод, че подписа е положен от
нея. В самото заключение имало съществени протИ.речия за елементите,
съдържащи се в образците и тези на изследваните подписи. Вещото лице е
посочило, че подписите са положени по съвсем различен начин относно
посоката на изписването на подписа, посоченото от него обяснение, че това се
дължи на условията, в които е поставен, не обосновавало извод за вярност на
извода му. Моториката на полагането на подписа не се променя, а в случая
вещото лице установило точно такава промяна. Претендирала е разноски,
процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на
чл. 38, ал.2 от ЗАдв..
Въззиваемият –ищец Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД, ЕИК
********* с променено наименование и правноорганизационна форма
първоначално на „Мъни плюс Корп“ЕАД , а в последствие – „Елдрон
Технолоджи“ЕАД е оспорил жалбата. Посочил е, че решението в обжалваната
част било правилно. Между „А1 България“ЕАД и въззивника били сключени
на 18.10.2018г. два договора за продажба на устройства и по двата били
предадени устройствата. Тези договори били с една и съща дата и номер и
това не било случайно нито съмнително, твърдения за същото били посочени
едва във въззивното дело. Всички договори, които въззивникът сключвал с
2
„А1 България“ЕАД били с един и същ номер. Процесният договор и протокол
бил подписан чрез устройство за цифров подпис, те представлявали
електронен документ по смисъла на чл. 3 от ЗЕДЕУУ, като били представени
на хартиен носител като заверен препис и в оригинал на хартиен носител.
Претендирал е разноски. Оспорил е поради прекомерност претенцията на
насрещната страна за разноски.
Съдът, след като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Първоинстанционният съд е сезиран с искова молба вх.№
97896/30.11.2021г. по регистъра на СРС изпратена на 26.11.2021г. от
Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД, ЕИК ********* с ново наименование и
правноорганизационна форма „Елдрон Технолоджи“ЕАД ЕИК *********
срещу А. Ц. С., ЕГН ********** с която е поискало от съда да признае за
установено, че А. Ц. С., ЕГН ********** дължи на Състейнъбъл Бизнес
Солюшънс“АД с ново наименование и правноорганизационна форма -
Елдрон Технолоджи“ЕАД ЕИК ********* заплащане на сумата от 410лв.
ведно със законната лихва от подаване на заявлението – 17.05.2021г. до
изплащането й, сумата от 53,41лв. представляващи лихва за забава на
плащането на главницата за периода от 31.01.2020г. до 13.05.2021г., за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 27164/2021г. по описа на
СРС, като му се присъдят разноски. Навел е твърдения, че на 18.10.2018г. А1
България“ЕАД сключило с А. Ц. С. договор № ********* за продажба на
изплащане на устройство – телефонен апарат Samsung Galaxy A8 Black със
сериен номер 355038095912862 на изплащане, договор бил прекратен
предсрочно на основание на чл. 12.3. от договора поради неплащане на сумите
в срок и на основание на същата разпоредба цялата продажна цена станала
предсрочно изискуема, дължимата сума била 410лв. Преди сключването на
този договор, още на 07.11.2014г. А 1 България“ЕАД било сключило с ищеца
договр за поръчителство, с който ищецът се бил задължил като поръчител да
обезпечи задълженията на абонати, сключили с А 1 България“ЕАД договори
за продажба на изплащане. Ищецът уведомил ответника че на основание на
чл. 143 от ЗЗД вр. с чл. 2.2.4 от договора за поръчителство ще плати на „А1
България“ ЕАД сумата и го направил на 31.01.2020г. Така за ищеца се
породило вземане към ответника за главница от 410лв. , дължал и лихва за
забава от 31.01.2020г. , която до 13.05.2021г. била в размер на 53,41лв.
Платената по договора била първа вноска, неплатени останали втората и
третата.
Ответникът А. Ц. С., ЕГН ********** в предоставения срок за отговор е
оспорила исковете. Посочила е че към 2018г. била сключила с А1
България“ЕАД само договори за мобилни услуги и във връзка с тях
предоставила личните си данни, не била сключила договори за продажба на
изплащане, не била закупила телефон, представените договор и протокол не
били подписани от нея. Имало и друг договор и протокол със същата дата и
номер за закупуване на друго устройство. Претендирала е разноски,
3
процесуалният й представител е претендирал възнаграждение на основание на
чл. 38, ал.2 от ЗАдв.
С определение по чл. 140 от ГПК районният съд е посочил, че исковете са с
правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 от ГПК вр. с чл. 143 от ЗЗД и чл. 86 от
ЗЗД , като е посочил твърденията на ищеца за фактите така, както са посочени
в исковата молба.
По делото е приложено заповедно дело № 27164/2021г. по описа на СРС от
което се установява , че по заявление вх. № 3565/17.05.2021г. е издадена
заповед за изпълнение, с която е разпоредено А. Ц. С., ЕГН ********** да
заплати на Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД сумата от 410лв. ведно със
законната лихва от подаване на заявлението – 17.05.2021г. до изплащането й,
представляващи главница по договор за поръчителство от 07.11.2014г.
сключен между заявителя и А1 България“ЕАД във връзка с договор за
продажба сключен между длъжникът и А1 България“ЕАД, сумата от 53,41лв.
представляващи лихва за забава на плащането на главницата за периода от
31.01.2020г. до 13.05.2021г., съдебни разноски от 325лв, за така издадената
заповед длъжникът е уведомен на 24.08.2021г., подал е възражение на
14.09.2021г. без да се сочат конкретни оспорвания, претендирани са разноски
по чл. 38, ал.2 от ЗАдв. от процесуалния й представител, на 26.10.2021г.
заявителят е уведомен за необходимостта от представяне в едномесечен срок
от съобщението, че е предявил иск за установяване на задълженията по
заповедта, такива са представени на 26.11.2021г.
По делото са приети представени на електронен носител и на хартия на
договор за продажба на изплащане № *********/18.10.2018г., протокол от
18.10.2018г. носещ подписи за страните по тях, съгласно които на 18.10.2018г.
„А 1 България“ЕАД и А. С. са сключили договор за продажба на разсрочено
плащане на 23 месечни вноски с конкретно посочен размер на всяка с годишна
лихва от 4,8% - обща сума от 492лв. на телефонен апарат Samsung Galaxy A8
Black със сериен номер 355038095912862, като това устройство е получено от
купувача. Посочено е, че договорът е обвързан от сключването на договор за
електронни далекосъобщителни услуги срок на който не може да е по-кратък
от този по договора за продажба, като се сключва и анекс към съществуващия
договор за услуги или нов такъв. Съгласно чл. 9 от договора продавачът може
да обезпечи задълженията на купувача като сключи договор за поръчителство
с 3-то лице. Съгласно чл. 12.3. от договора при неплащане на две
последователни вноски по договора продавачът може да прекрати договора
,като в този случай цялата сума става предсрочно изискуема, като това
прекратяване не засяга задължението на купувача да плати сумата. Съгласно
чл. 18 от договора при подписване на същия с дигитален подпис страните се
съгласяват той да се приравни на саморъчно положен.
Прието е писмо от ищеца като пълномощник на А 1 България“ЕАД до
ответника , известие за доставяне, съгласно които е съставено изявление
сочещо, че ответникът не е платил задълженията си по договор №
4
*********/18.10.2018г прекратява същия и цялото задължение от 410лв. става
предсрочно изискуемо, което следва да се плати, писмо до адрес в ж.к.
******** се е върнало с отбелязване че адрес е преместен.
Приет е приемо-предавателен протокол със списък към него, съгласно
което на 20.06.2019г. А 1 България“ЕАД е посочило на ищеца абонати, които
имат договор за продажба на изплащане, гарантирани от ищеца с общ размер
на задълженията от 55 169,58лв. , като А. Ц. С. е посочена на стр. 1 от
приложението на два реда сочещи задължения от 430лв. и от 410лв. по два
договора от 18.10.2018г. с едни и същи номера ********* за различни
устройства, едно от които Samsung Galaxy A8 Black със сериен номер
355038095912862.
Прието е платежно нареждане съгласно което на 31.01.2020г. ищецът е
платил на а, България“ЕАД сумата от 50 766,03лв.
Приет е приемо-предавателен протокол със списък към него, съгласно
което на 20.02.2020г. А 1 България“ЕАД е посочило списък на абонатите, за
които е получил плащане от поръчителя – ищеца, като А. Ц. С. е посочена на
стр. 2 от приложението на два реда сочещи задължения от 430лв. и от 410лв.
по два договора от 18.10.2018г. с едни и същи номера ********* за различни
устройства, едно от които Samsung Galaxy A8 Black със сериен номер
355038095912862.
Приет е неоспорен от страните договор от 07.11.2014г., анекси към него,
носещи подписи за страните по тях, съгласно които на 07.11.2014г. А 1
България“ЕАД е възложило на Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“ЕАД срещу
възнаграждение за срок до 08.08.2020г. да гарантира чрез поръчителство
вземанията на А 1 България“ЕАД към абонати по договори за продажба на
изплащане сключен въз основа на скоринг и одобрение от „Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс“АД /СБС/ , като скоринг означава че по подадена онлайн от
служител на „А1 България“ заявка СБС изготвя и предоставя кредитна оценка
на абоната до 10 минути и определя нИ. на кредитен лимит, като А 1
България“ в последствие му посочва списък на абонатите, които са сключили
договорите за продажба. За тях при просрочено плащане на вноски 1
България“ ЕАД уведомява СБС, 125 дни след това А 1 издава фактура за
задълженията до края на договора за продажба и те стават предсрочно
изискуеми от този момент , 20 дни след това А 1 изпраща на СБС справки за
дължимите суми и това е покана като поръчител СБС да плати сумата. С този
договор СБС се е задължил да поръчителства за задължения на абонати,
които са сключили с А 1 договори за продажба на разсрочено плащане, които
са били одобрени от СБС до цената на крайното устройство, намалена с
първоначалната вноска. Съгласно чл. 6.4. СБС не отговаря пред А 1 България
ако договор е сключен без предварително негово одобрение. С анекс от
08.10.2015г. А 1 България“ЕАД е упълномощило СБС да изпраща от името на
А 1 уведомления за разваляне на договорите и за настъпила предсрочна
изискуемост.
5
По делото е приет на хартия на договор за продажба на изплащане №
*********/18.10.2018г.,. носещ подписи за страните по тях, съгласно които на
18.10.2018г. „А 1 България“ЕАД и А. С. са сключили договор за продажба на
разсрочено плащане на 23 месечни вноски с конкретно посочен размер на
всяка с годишна лихва от 5,15% - обща сума от 516лв. на вещ, която не е
описана, а е посочено че се сочи в протокол към договора за предаването й.
Посочено е, че договорът е обвързан от сключването на договор за
електронни далекосъобщителни услуги срок на който не може да е по-кратък
от този по договора за продажба, като се сключва и анекс към съществуващия
договор за услуги или нов такъв. Съгласно чл. 9 от договора продавачът може
да обезпечи задълженията на купувача като сключи договор за поръчителство
с 3-то лице. Съгласно чл. 12.3. от договора при неплащане на две
последователни вноски по договора продавачът може да прекрати договора
,като в този случай цялата сума става предсрочно изискуема, като това
прекратяване не засяга задължението на купувача да плати сумата. Съгласно
чл. 18 от договора при подписване на същия с дигитален подпис страните се
съгласяват той да се приравни на саморъчно положен.
С прието пред районния съд и изслушано повторно пред въззивния съд
заключение по първоначалната съдебно-почеркова експертиза вещото лице А.
е посочило, че като сравнителен материал е ползвал оригинали на документи,
подписани от ответника, които са представени по исковото и заповедното
дело, изследвани са копия на подписите на договора и протокола, защото
оригинали на такива на хартиен носител няма, подписите били положени
върху таблет с електронна писалка. Този начин на полагането на подписите
бил изпълнение при необичайни условия-такива, които са различни от тези,
при които човек е изградил и утвърдил писмено-двигателните си навици и в
зависимост от това дали тези условия преодоляват саморегулационната
устойчИ.ст на почерка. В случая подписа на договора и на протокола били
визуално еднакви, но в същност независимо че са положени непосредствено
един след друг, различията в посоката на движение, последователността на
движенията, конструкцията били толкова съществени, че трудно можело да се
обоснове извод, че са положени от едно и също лице. Това обаче било
характерно за полагане на подпис с електронна писалка върху таблет,
защото при него нямало автоматично контролиране на ръката-несъзнателен
контрол въз основа на предвидимост на параметри на резултатите и контрол
върху реализация на писмено двигателния навик. Този контрол се
осъществявал чрез три потока аферентни импулси от три основни рецептора-
зрителен анализатор; анализатор на движение на мускулна и костна система
на ръка и тяло; информация за натиск при фини вертикални движения,
възприемана от дактилно-двигателни анализатори. При писане с електронна
писалка целият този процес не можело да се проведе поради необичайните
условия и среда, в която се реализира. При това писане се изключвал
автоматизма, засилвал се волевия и зрителен контрол, пишещият загубвал
своевременна представа за резултата от движенията на ръката и в крайна
6
сметка се подписвал по необичаен и нежелан от него начин, който не можел и
да се повтори със сходни движения. Така традиционно изследване на почерк и
подпис не можело да се проведе. В случая подпис бил със смесена
транскрипция изпълнен с основна буква „А“ и парафен щрих, ниска
обработеност на движенията, ниска координация, темп не можело да се
определи, но нямало прекъсвания, основани на забавяния или спиране на
движенията, не можело да се определи натиск, , форма на движения била
дъговидно-овална, посока на движенията била ляво и дясно окръжна, средна
разтеглИ.ст на движенията, конструктивна сложност била ниска. При
сравнителните образци имало същите характеристики но при тях вече можело
да се определи темп на изпълнение и той бил среден, имало висока
вариативност на движенията- различна форма и взаиморазположение при
изписване на всеки от елементите –начален, следва част и параф.
Съвпаденията между общите и частните признаци на сравнителния материал
били съществени и достатъчни по обем и идентификационна стойност и
обосновавали извод че са положени от едно и също лице. Съвпадения между
сравнителните образци и изследваните подписи имало в изпълнението на
първия вертикален елемент – по-високо разположение на движенията спрямо
втория елемент, слято свързване на втори вертикален елемент на „А“ с
хоризонталния му елемент; ; разположение на място на пресичане на
хоризонтални елементи и вертикални такива в непосредствена близост до
върха на буквата „А“, изнесено напред островърхо възвратно движение при
изпълнение на хоризонталния елемент на „А“, обратно движение при
свързване на „А“ със следващ елемент. Различията били, както следва:
възходящо движение при свързване на вертикален и хоризонтален елемент на
„А“ било от ляво при договора а в образците – в дясно; в изследваните
документи не са изпълнени елементи в средна част. Посочило е имало превес
на съвпадащи признаци. Различията вероятно се дължали на необичайните
условия на полагането на изследваните подписи, но подобни били и
признаците при имитация. Доколкото обаче съвпадащите признаци са
съществени и устойчиви, то те образували съвкупност, достатъчна, да се
обоснове извод, че са положени от едно и също лице. С електронен писец
всеки път човек се подписвал така, както не би го направил втори път. При
това подписване човек нямал изграден образ в съзнанието си за писане в
такива условия, те били съвсем различни от обичайните и затова не било
възможно подпис да се повтори. Почеркът бил система от движения, които се
запаметяват, само ако човек тренирал година две да се подписва с електронна
писалка би могло да придобие навик за същото и така да се изведе
категоричен извод за идентификация. Такива електронни образци дори и да се
намерят не можело да бъдат от полза за изследването.
С прието по делото заключение по повторната съдебно-графическа
експертиза, изготвена от вещото лице М., е посочил, че е работил по копия на
подписи, представени по делото на хартиен носител, а като сравнителни
образци използвал свободни, условно свободни и експериментални образци,
7
намиращи се по делото в оригинал, взети образци от вещото лице от
въззивника, както и копия на документи от 2024г. и от 2025г. предоставени от
Юробанк България“АД с електронна писалка. Посочило е, че почерк е
относително устойчив комплекс от действия на нервна и опорно-двигателна
системи, формирани на база на придобити писмено-двигателни навици, като в
случая устойчИ.стта и индивидуалността била изследвана като основни
свойства на почерка. При изследване на опие на подпис, какъвто бил случая,
не можело да се направи извод дали има техническа подправка на подписите –
за спиране, забавяне, цветен ксерокс/принтер, неомастилени релефни щрихи.
Подписът в договора бил със смесена транскрипция – „А“, ъгловат елемент и
„г“-образна завършваща част. Подписът в протокола бил със смесена
транскрипция- буква „А“, овален елемент, ъгловат елемент и „г“-образна
завършваща част. Двата подписа били положени с ниска до средна степен на
обработеност, средни по размер, преобладаващ десен наклон, непрекъснати
движения, без колебания в движенията. Съвпаденията по общите признаци
(транскрипция, наклон, размер, степен на обработеност) и на частните
признаци (направление, форма и количество на движения, относително
местоположение на точки за начало, пресичане, завършващи движения),
сочели че са положени от едно и също лице. При сравнителните образци
подписите имали смесена транскрипция състояща се от стилизирана буква
„А“, вариращи елементи .- буква „Ц“, овални, примковидни, ъгловати
безбуквени елементи и завършваща варираща част – „г“-образна ,
примковидна или праволинейна. Те били положени с ниска до средна
обработеност, средни по размер, преобладаващ десен наклон, непрекъснати
движения. Имало висока вариативност на количество, форма и направление
на движението при изписването на елементите в средната и завършващата
част. Между изследваните и сравнителните образци имало съвпадения по
общите признаци, но и по частните признаци- количество движение при
изписване на буква „А“, при свързването й с ъгловатия елемент,
относителното местоположение на ъгловатия елемент, форма на движение при
изписване на завършващата „г4-образна част; относително местоположение на
точка на пресичане на ъгловатия елемент и на буквата „А“ в горната част;
форма на движение при изписване на ъгловатия безбуквен елемент и на
елементите на буквата „А“. Тези съвпадения били съществени и образували
индивидуална съвкупност , която е достатъчна за извод, че изследваните
подписи са копия на подписи , положени от А. С.. Различия имало в
направлението на движенията при свързване на буква „А“ и ъгловатия
елемент; както и видоизменение на някои елементи – форма и размер на
ъгловатия елемент. Това обаче било обяснимо с вариативността или с
необичайните условия, при които са положени подписите-вида на подложката,
електронна писалка, като тези различия не се отразявали на крайния извод
Вероятно процесните подписи били положени на таблет, така положен подпис
не можело да се изследва в оригинал, защото дори на екран той бил копие.
При такива изследвания на подписи не можело да се ползват някои методи,
8
които били приложими само за изследване на оригинали-дали подпис е
сканиран и прехвърлен чрез сканиране/принтиране върху друг документ; не
се изследвали щрихи на подписа. Не било установило спиране, защото
щрихите били непрекъснати. Независимо, че в случая се изследвало копие
изводът му бил категоричен но по отношение на „копие на подпис“. Буквата
„Ц“ я имало в някои образци, особено експерименталните сравнителни
образци. В други от свободните образци обаче тази буква „Ц“ я нямало ясно
изразена. Това било вариативност на подписа. Липсата на буквата „Ц“ в
изследваните подписи я обяснявал с вариативността, установена при
сравнителните образци. При полагането на подпис на таблет условията били
необичайни – върху стъклена повърхност, създаваща по-лесни движения,
имало плъзгавост и това водело до видоизменение на подписа. Когато подпис
се полагал върху хартия имало по-голяма устойчИ.ст на химикалката, а при
стъклената повърхност имало предразположение за видоизменение на някои
елементи. Посочило е, че при посещението в бА.та, но и за документите за
самоличност – в БДС, там също подписите били положени на таблет, като при
тях, както и при процесните два подписа имало едно и също начало и форма
на изписването на буква „А“ и това се дължало на автоматизацията.
Промяната на посоката на полагане на подписа се дължала на необичайните
условия – стъклената повърхност. При таблета промяната на движението било
по-лесно видоизменение.
С оглед на така установената фактическа обстановка,съдът намира от
правна страна следното:
В конкретния случай постановеното по делото решение е валидно и в
обжалваната част е допустимо. Действително, с диспозитива на решението е
посочена правна квалификация на исковете, която не съответства на
твърденията на ищеца и на съобразената с тях и посочената от районния
съд в доклада по делото такава, както и на посочена такава в мотивите на
решението. С решението обаче районният съд обаче се е произнесъл по
исковете така, както са предявени, съобразявайки твърденията на страните,
сочените от ищеца факти като основание на иска му, формулирания петитум и
търсена защита. Така съдът приема, че дадената с диспозитива на решението
по делото правна квалификация на исковете не се отразява на допустимостта
на решението.
По правилността на решението в обжалваната му част:
Предявените искове са с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 и чл. 124
от ГПК вр. с чл. 143 и чл. 86 от ЗЗД - иск на поръчител , платил дълга за
възстановяване на платените от него суми и за забава на плащането им,
насочен срещу главния длъжник. Тази правна квалификация следва от
твърденията на ищеца по исковата молба- че е поръчител за задължение на
ответника към 3-то лице по договор за продажба на вещ на разсрочено
плащане, който е платил дълг на ответника към това 3-то лице, за който дълг
ищецът поръчитлествал пред това 3-то лице по сключен с послединя договор
9
за поръчителство.
Съгласно разпоредбата на чл. 143, ал.1 от ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, може да иска от длъжника главницата, лихвите и
разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу
него иск. Той има право и на законни лихви върху заплатените суми от деня на
плащането.
Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал.1 от ЗЗД поръчителят, който е
изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу
длъжника, макар и длъжникът да не е знаел за даденото поръчителство
Съдът приема за установено по делото, че на 18.10.2018г. между „А 1
България“ЕАД и А. С. е възникнало валидно правоотношение по договор за
продажба на изплащане на 23 месечни вноски с конкретно посочен размер на
всяка с годишна лихва от 4,8% - обща сума от 492лв. на телефонен апарат
Samsung Galaxy A8 Black със сериен номер 355038095912862, като това
устройство е получено от купувача. Приетите по делото договор и протокол
носят подписи за страните и сочат сключването на този договор, както и че
ответникът е получил това устройство. Действително, тези документи са
оспорени от ответника с твърдения, че не е положил подпис на тях. По делото
обаче не е опровергана автентичността на подписите на ответника . Двете
приети по делото заключения по съдебно-графическите експертизи са
посочили, че положените подписи на двата документа са копия на подписи на
ответника и обсъдени в съвкупност установените съвпадения на общите и
частните признаци на неоспорените сравнителни образци и на двата
изследвани документа сочат на извод, че те са положени от ответника. Съдът
изцяло кредитира изводите на двете вещи лица като еднозначни и
категорични, резултат от задълбочените изследвания на оспорените
документи и на сравнителните образци, обосновани с установените
съвпадения на общи, но и на частни признаци на подписите. Действително,
двете вещи лица са установили вариативност в подписите, включително и в
посоката на движението. Двете вещи лица обаче са били категорични в извода
си, че полагането на подпис с електронна писалка върху стъклена повърхност
е полагане на подпис при необичайни условия и това обяснява както
промяната в посоката на движението, така и останалите установи различия в
подписите, за последните обяснения е и вариативността на подписите на
въззивника. Обосноваването на тези изводи на вещите лица е направено със
задълбочен анализ на почерка като относително устойчив комплекс от
действия на нервната и опорно-двигателната система, начина на изграждането
на писмено-двигателните навици, невъзможността при изписването на
подпис на таблет да се упражнява контрол чрез част от обичайните потоци
аферентни импулси от три основни рецептора, като се изключва автоматизма,
засилва се волевия и зрителен контрол, пишещият загубвал своевременна
представа за резултата от движенията на ръката и в крайна сметка се
подписвал по необичаен за него начин, който не можел и да се повтори със
сходни движения. В случая множеството съвпадения на общи и частни
10
признаци, особено при изписването на началото на подписа е установен и от
двете вещи лица , поради което и при съобразяване на крайните им изводи
съдът приема, че е установено по делото че подписите са положени от
ответника. Действително и двете вещи лица са посочили, че при изследването
на копия от подписи не можело да се изследва възможната техническа
подправка. В случая обаче ответникът не навежда твърдения за техническа
подправка, а оспорванията са в насока, че подписите на процесните договор за
продажба и на протокола за предаването на вещта , независимо къде са
положени – на процесните договор/протокол или на друг документ, не са
негови. По делото обаче се установи, че тези подписи са положени от
ответника по съображения изложени по-горе и съдът приема, че направеното
оспорване от ответника не е доказано по делото. Следва да се посочи, че
установяването на техническа подправка, ако такава се твърди, е било в
доказателствена тежест на ответника по исковете, защото негова е тежестта да
установи оспорванията на автентичността на подписите. Вещите лица са
посочили, че графолози не могат да установят такава техническа подправка,
защото се работи върху копия на документи, а не върху оригинали. Оригинали
на хартиен носител по делото е установено, че не съществуват, защото
подписи са положени с електронна писалка. Така за установяването на
техническа подправка въззивникът е следвало да поиска събирането на други
доказателства, които да установят пренасянето на подписите от други
документи върху процесните договор и протокол, че положените на таблет
подписи са били във връзка с други правоотношения , а не за покупката на
телефонния апарат Самсунг. Такива доказателства обаче не са ангажирани от
ответника по исковете и оспорванията му съдът приема, че са недоказани.
Обстоятелството, че в един и същ ден ответникът е сключила два договори
за продажба на разсрочено плащане с „А 1 България“ЕАД, които са с едни и
същи номера не обосновава обратен извод. Двата договора не се спори по
делото, че са сключени под един номер на една и съща дата, но за различни
устройства - в тази насока са твърденията и на двете страни по делото. Няма
пречка и не е необичайно за всяка вещ да се сключи отделен договор. В случая
се установява от приетите по делото договори , че условия по тях за
възнаградителна лихва са различни, различна е и стойността на вещта. Тези
различия водят до различен годишен процент на разходите по всеки от
договорите. Така при съобразяване на обстоятелството , че да този договор
приложими са разпоредбите на Закона за потребителския кредит – аргумент
от чл. 9 от ЗПК, то съдът приема, че оправдано е било за двете продажби да се
сключат отделни договори. Идентичността на номерата на договорите не е
необичайно, защото това позволява всички договори с един и същ потребител
да са с един и същ номер по партидата на този потребител в записванията на
А 1 България“ЕАД.
При така възприето съдът приема, че правилно районният съд е приел за
установено по делото, че за ответника е възникнало валидно задължение към
А 1 България“ЕАД за заплащане на сумата от 410лв. представляваща
11
неплатена сума по договора за продажба на разсрочено плащане, че срок за
плащане на цялата сума е настъпил.
С въззИ.ата жалба не са въведени други оплаквания срещу изводите на
районния съд. При обосноваване на същите не е допуснато нарушение на
императивна материално-правна норма. Приетите по делото неоспорени от
страните договор за поръчителство, анекси към него, уведомителни писма,
платежно нареждане, протоколи установяват валидно сключен договор
между ищеца и а 1 България“ЕАД, с който ищецът се е задължил пред „А1
България“ЕАД да отговаря като поръчител за задълженията на ответника по
договора за продажба с „А 1 България“, че ищецът е платил на А 1
България“ЕАД 410лв. в изпълнение на това си задължение.
С оглед гореизложеното съдът приема че решението на районния съд е
правилно и следва да се потвърди, но с правилна правна квалификация чл. 143
и чл. 86 от ЗЗД . Районинят съд се е поризнесъл по исковете така , ккато са
предявени, доказателствената тежедст е разпределена съобразно предявените
искове , изписването в диспозитива на решението на квалификация различна
от мотивите на решението и от доклада по делото не е основание да се приеме,
че същото е неправилно.
По отговорността за разноски:
С оглед изхода на делото разноските във въззивното производство следва
да бъдат поставени в тежест на въззивника и той следва да бъде съден да
заплати на въззиваемия разноски за възнаграждение за адвокат в размер на
400лв.
Така мотивиран, Софийският градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 7873/29.04.2024г. по гр.д. № 68343 по
описа за 2021г. на Софийски районен съд, 155-ти състав в обжалваната
част, с която е признато за установено на основание на договор за
поръчителство от 07.11.2014г. и договор № *********/18.10.2018г. за
продажба на изплащане на Samsung Galaxy A8 Black, че А. Ц. С., ЕГН
********** дължи на „Елдрон Технолоджи“ЕАД / с предишно наименование
и правноорганизационна форма Състейнъбъл Бизнес Солюшънс“АД,/ ЕИК
********* заплащане на сумата от 410лв. ведно със законната лихва от
подаване на заявлението – 17.05.2021г., до изплащането й, представляващи
изплатени на „А 1 България“ЕАД от „Елдрон Технолоджи“ЕАД като
поръчител за задълженията на А. Ц. С. към „А 1 България“ЕАД по договор №
*********/18.10.2018г. за продажба на изплащане на телефонен апарат
Samsung Galaxy A8 Black със сериен номер 355038095912862, за които е
издадена заповед за изпълнение по заповедно дело № 27164/2021г. по описа на
12
СРС, като А. Ц. С., ЕГН ********** е осъдена да заплати на Състейнъбъл
Бизнес Солюшънс“АД, ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал.1 от ГПК
разноски по заповедното дело от 287,54лв. и разноски по исковото дело от
552,97лв. , при правилна правна квалификация чл. 422 вр. с чл. 415 вр. с чл.
124 от ГПК вр. с чл143 и чл. 86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА А. Ц. С., ЕГН ********** да заплати на „Елдрон
Технолоджи“ЕАД , ЕИК ********* на основание на чл. 78, ал. 1 от ГПК
сумата от 400лв. представляващи съдебни разноски за производство пред
СГС.
Решението е окончателно .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13