Решение по дело №834/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.84 ал.2, във вр. чл.77, ал.1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ).

Образувано е по жалба на Ф.Т.М., ЛНЧ **********, действащ лично и като законен представител на малолетното си дете А.Б.Т.Ф., роден на ***г., ЛНЧ **********, и двамата граждани на Сирия, подадена чрез адв. Л.Ф., срещу Решение №9960/14.06.2023 г. на Заместник - Председателя на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет.

В жалбата се твърди, че оспореният акт е незаконосъобразен и неправилен. Сочи се, че молбата за закрила била подадена от името на жалбоподателя и от името на неговото дете, а в решението административният орган не се произнесъл относно ясните основания да се прекрати производството за предоставяне на международна закрила, имайки предвид, че страната, в която първоначално е получил закрила, отказала да приеме оспорващия обратно. Жалбоподателят и детето му нямали възможност да се завърнат в страната си по произход, защото там нямали дом. Имало опасност от сериозни посегателства за техния живот, ако бъдат върнати. Твърди се, че постановеното решение противоречало на чл.6а от ЗУБ. Не била направена преценка на най-добрия интерес на малолетните деца по правилата на Закон за закрила на детето. В решението нямало изложени обстоятелствени мотиви за такава преценка. Това било съществено нарушение и основание за незаконосъобразност на обжалваното решение. Подходено било формално, като били уведомени органите за закрила на детето, но в мотивите не било обсъдено тяхното становище и как то дава анализ на психологическото състояние на детето и до колко страхът от завръщане в Сирия би му се отразил, не било обсъдено в доклад от органите на „Закрила на детето“ относно най-добрия интерес на децата. По този начин решението противоречало на Директива 2013/33/ЕС на Европейския парламент и на Съвета от 23.06.2013г. за определяне на стандарти относно приемането на кандидати за международна закрила, Хартата на основните права на Европейския съюз, Конвенция на ООН за правата на детето от 1989г. и Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи. При постановяване на обжалваното решение административният орган не съобразил правното положение и защита на интересите на жалбоподателите като законни представители на малолетните деца, а това било основното изискване, относимо към съдържанието на международната закрила по правото на Съюза и по националното право, съгласно чл.6а от ЗУБ. Цитират се и разпоредбите на чл.24 ал.2 от Хартата за основните права на Европейския съюз и на чл.20 §1 и §5 от Директива 2004/83/ЕО на Съвета от 29.04.2004г. относно минималните стандарти за признаването и правното положение на гражданите на трети страни или лицата без гражданство като бежанци или като лица, които по други причини се нуждаят от международна закрила. Сочи се, че съгласно чл.8 от ЗУБ опасенията от преследване били налице. Положението в страната им било рисковано, а мястото, на което бил домът им, било разрушено и не било приспособимо за живеене. Цитира се разпоредбата на чл.8 ал.1 от ЗУБ и се сочи, че с оглед на рисковата и преследвана от шиитските власти социална група, част от която били жалбоподателите, те били в непрекъснат страх и изпитвали неизмеримо притеснение за живота си и за тези на техните деца при мисълта да се завърнат в Сирия. Бежанската история сама по себе си предопределяла и основателност, и респективно необходимост от предоставянето на международна закрила от страна на Република България. Коментират се разпоредбите на чл.10 г) параграф 1 от Директива 2011/95/ЕС и чл.9 от ЗУБ и се сочи, че тежките посегателства можело да възникнат от действия или бездействия на държавен орган или организация, на която държавата не може или не желае ефективно да противодейства. Твърди се, че в частта на административния акт, в която били изложени мотивите за недопускане на молбата, решаващият орган неправилно постановил, че за жалбоподателите няма риск от изтезание и нечовешко и унизително отнасяне. Твърди се, че такъв риск бил налице, поради изложените по-горе обстоятелства. Мотивираното произнасяне относно ситуацията в страната по произход било от съществено значение за спазването на принципа за забрана за връщане на бежанците – забрана за връщане на чужденец на територията на държавата, в която е застрашена неговата свобода или живот, който принцип бил уреден в чл.33 от Конвенция за статута на бежанците от 1951г., реципиран в българското законодателство в нормата на чл.4 ал.3 от ЗУБ.

По изложените в жалбата съображения се моли за отмяна на атакуваното решение.

Ответникът, Заместник - Председател на Държавна агенция за бежанците, чрез процесуален представител, в писмена защита моли жалбата да бъде отхвърлена като неоснователна.

Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита жалбата за неоснователна.

Административен съд – Хасково, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

С Молби до Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, подадени чрез СДВНЧ – София към Дирекция „Миграция“ под № УРИ 105400-629/06.02.2023 г. (под името Ф.Т. от Сирия, лично и за сина си А.Б.) и подадена чрез РПЦ – гр. Харманли под вх.№403/15.02.2023 г., заведени в ДАБ под рег.№УП 26358/15.02.2023 г., Ф.Т.М. от Сирия е поискал закрила от Република България за себе си и за детето си А.Б.Т.Ф..

Чужденецът е бил регистриран чрез попълване на Регистрационен лист рег. №УП 26358/15.02.2023г. като Ф.Т.М., гражданство Сирия, етническа принадлежност *** роден на *** г. в Сирия, гр. Х., със същия постоянен адрес, професия общ работник, образование начално, религия ***, женен, документи за самоличност – национално свидетелство за управление на МПС сер. AS №***, изд. от Турция на 19.08.2020г., валиден до 19.08.2030г., като относно други документи е допълнено, че се представя извлечение от граждански регистър №8588185/24.10.2018г. от Сирия, копие на документи. В регистрационния лист са посочени индивидуализиращи данни и по отношение малолетния А.Б.Т.Ф., роден на ***г. В приложение към регистрационния лист са отразени данни за съпруга и пет деца на чужденеца, като е отбелязано, че съпругата и три от децата им се намират в Турция, а относно останалите две деца е посочено, че М., на 23г., се намира в Германия, а А.Б., на 8г., се намира в България.

Със Заповед №ЗД/Д-Х-Х-054/27.02.2023г., издадена от Директор на Дирекция „Социално подпомагане“ Харманли, във връзка с получено писмо с изх. №УП-26358/20.02.2023г. на Директора на РПЦ – Харманли и необходимостта от определяне на социален работник, който да действа в качеството на гарант за защита на права и интереси на малолетен/непълнолетен молител до приключване на административното производство по предоставяне на международна закрила и при последващи процедури, на основание чл.26 ал.2 от Устройствения правилник на Агенция за социално подпомагане и във връзка с чл.15 ал.4 от Закона за закрила на детето, е определена Д.С. К., на длъжност социален работник в отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли, да присъства при провеждането на интервю с детето А.Б.Т.Ф., гражданин на Сирия, ЛНЧ **********, роден на ***г. в Сирия.

С Ф.Т.М. е проведено интервю, резултатите от което са обективирани в Протокол с рег.№УП 26358/01.03.2023 г. В интервюто чужденецът е заявил, че потвърждава казаното на регистрация. Не използвал други имена. В Германия имал син. Казвал се М.Т.Ф., на 23 години. Там бил от 4 месеца, но още нямал статут. Тук в РПЦ – Харманли било другото му дете А.Б.Т.Ф., роден през 2015г. Напуснал Сирия нелегално за Турция през 2012 година, заедно със семейството си. А.Б. бил роден в Турция. Чужденецът заявил, че живял в град Истанбул от 2012 до 2016 година. През 2016 година заминал за Германия сам, но се върнал през 2017 година в Турция. Върнал се в Турция, защото почти цяла година чакал в Германия, но не получил статут, а ако нямал статут, не можел да работи. Децата му били малки в Турция, затова решил да се върне. Имал карта, подобна на тази зелена карта, която имал тук, от лагера. Купил си билет за Гърция и със самолет отишъл легално в Гърция, а от Гърция преминал нелегално в Турция. От 2017 година до сега живял в град Истанбул. Цялото му семейство имало кимлици от Турция и живеели легално в Турция, в град Истанбул. Дискриминацията в Турция се увеличавала. Карал кола, нелегално такси бил и постоянно пишели глоби. Дори сирийци като чужденеца, които работели същото, ги връщали в Сирия. Заявил, че от 2012 година не се е връщал в Сирия. В Република България влязъл нелегално на 29.01.2023г., с кола, на която се качили от град Одрин. Платил на трафиканти, за да ги закарат със сина му А.Б. до Европа. Стигнали до границата с Румъния и там били задържани. Заявил, че е женен. Съпругата му се казвала М.Т., родена през 1980г., гражданка на Сирия. Женени били от 1999 година и имали граждански брак. Всички документи останали в Германия. Имали 5 деца: М. (син) на 23 години, А.(син) на 22 години, Х. (син) роден през 2005 година, Х.(дъщеря) родена през 2012 година и А.Б. (син) роден през 2015 година в Турция. Заявил, че съпругата му, А , Х.и Х  са в Турция, М. е в Германия, а А.Б. е тук, с него. В Турция децата ходили на училище, но той нямал право да работи. Заявил, че е много доволен от докторите в Турция, приемали ги и без пари, като се наложи. От аптеките също им давали лекарства безплатно. Напуснал Турция, защото искали да го върнат обратно в Сирия, защото работил като нелегално такси и затова му взели кимлика, защото работил като нелегално такси. Преди да отпътува от страната си, живял в село А., Област Х., на 15 километра от Х . Само сирийско гражданство имал. Заявил, че на регистрация представил турска шофьорска книжка, извлечение от граждански регистър и документи от Германия. Не притежавал разрешение за влизане или пребиваване в друга държава-членка на ЕС. Заявил, че през 2016 година подал молба за закрила в Германия. Преди три месеца от сина си в Германия разбрал, че има статут в Германия. Заявил, че не е арестуван, нито осъждан в държавата си по произход или в друга държава. Посочил, че е арабин. Нямал проблеми заради принадлежността си към тази етническа група. Посочил, че е мюсюлманин, сунит. Нямал проблеми заради изповядваната религия. На въпроса имал ли проблеми с официалната власт в страната си отговорил, че бил държавен служител, но бил уволнен през 2011 година. Карал булдозер и бил механик. Уволнили го, защото шефът му казал, че е обвинен, че помагал с пари на някаква терористична групировка. Чужденецът сочи, че не помагал на такава групировка. Нищо не бил направил. Ако сега се върнел в Сирия, щял да има проблеми с властите. Не членувал в политическа партия или организация. Не участвал в религиозни организации, общност, секта. Имал начално образование, учил до шести клас. Бил механик и шофьор на булдозер. Разказал, че напуснал Сирия, защото искал сигурност за себе си и децата си. Точно над тяхното село имало казарма и през 2011 година се разположили военни части на правителството и те воювали с различни въоръжени групировки. Бащата на чужденеца загинал през 2011 или 2012 година, защото имало бомбардировки от самолети в тяхното село. Бомба паднала точно до къщата му и той загинал. Затова чужденецът напуснал Сирия със семейството си. Заявил, че друга заплаха не е получавал, освен това, което разказал, че го обвинили, че помагал на терористична организация. Върху него лично не било оказвано насилие. Посочил, че докато Б. А. стои на стола си, не би се върнал в Сирия. Не искал да подава молба за закрила в България, искал да продължи пътя си към Германия.

Протоколът от проведеното интервю е подписан от чужденеца, от интервюиращ орган и от присъствалите преводач и социален работник.

За детето е изготвен и представен с писмо вх. №Х-16-43/08.03.2023г. в РПЦ – гр. Харманли, ДАБ при МС, социален доклад от социален работник в отдел „Закрила на детето“ към Дирекция „Социално подпомагане“ – Харманли.

С Писмо рег. №УП 26358/20.02.2023г. на ДАБ, Директор на РПЦ – Харманли, ДАБ при МС е изискал от Държавна агенция „Национална сигурност” писмено становище по постъпилата молба за закрила. В писмо с рег. №М-7073/10.04.2023г. (рег. №УП 26358/11.04.2023г. в ДАБ при МС) на Държавна агенция „Национална сигурност” е посочено, че не се възразява да бъде предоставена закрила в Р България на лицето, в случай, че отговаря на условията по ЗУБ.

С Разпореждане с рег. №УП-26358/17.03.2023г. на Интервюиращ орган, на основание чл.67а ал.2 т.1 от ЗУБ, е образувано производство за определяне на държавата, компетентна за разглеждане на молбата за предоставяне на международна закрила на Ф.Т.М. и малолетното му дете А.Б.Т.Ф.. В разпореждането е посочено, че след проверка в системата Евродак се установило, че пръстовите отпечатъци на Ф.Т.М. съвпадат с пръстови отпечатъци на лице, подавало молба за закрила в Германия и въведено в системата Евродак на 30.03.2016г.

С Решение №13775/18.04.2023г. на Решаващ орган, на основание чл.67в ал.1 т.2 от ЗУБ, е било отказано прехвърлянето на Ф.Т.М. и малолетното му дете А.Б.Т.Ф. във Федерална република Германия. В решението е посочено, че на основание чл.18 ал.1 б. „б“ на Регламент (ЕС) №604/2013г. на Европейския парламент и на Съвета на 04.04.2023г. Република България е отправила към Федерална република Германия искане за обратно приемане на Ф.Т.М. и малолетното му дете А.Б.Т.Ф.. Отбелязано е също, че на 06.04.2023г. немските власти информират, че отказват да приемат обратно чуждите граждани, поради обстоятелството, че на Ф.Т.М. е предоставена международна закрила във Федерална република Германия на 12.08.2016г. и случаят не попада в обхвата на Регламент (ЕС) №604/2013г. на Европейския парламент и на Съвета. Видно от направеното отбелязване, Решението е връчено на 11.05.2023г. на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който разбира и това е удостоверено с подпис на преводач. Няма данни и несе твърди същото да е обжалвано.

Представено е предложение рег. № УП 26358/30.05.2023г. от младши експерт в РПЦ – Харманли, с което, поради наличието на основания по чл.15 ал.1 т.6 от ЗУБ, се предлага производството по предоставяне на международна закрила на Ф.Т.М. и малолетното му дете А.Б.Т.Ф. да бъде прекратено.

С Решение №9960/14.06.2023 г. на Заместник - Председателя на ДАБ при МС, на основание чл.77 ал.1, във връзка с чл.15 ал.1 т.6 от ЗУБ, е прекратено производството за предоставяне на международна закрила на Ф.Т.М. и малолетното му дете А.Б.Т.Ф..

На 26.06.2023г. срещу подпис решението е връчено на жалбоподателя, последният е запознат с неговото съдържание на език, който разбира и това е удостоверено с подпис на преводач.

Жалбата срещу решението е подадена на 30.06.2023г.

При така установеното от фактическа страна, се налагат следните правни изводи:

Жалбата е подадена срещу годен за оспорване административен акт, от надлежна страна, за която е налице правен интерес от търсената защита и при спазване на 7 - дневния срок за съдебно обжалване, предвиден в чл.84 ал.2 от ЗУБ, поради което е допустима.

Съдът, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за неоснователна.

Според разпоредбата на чл.48 ал.1 т.2 от ЗУБ, Председателят на Държавната агенция за бежанците разполага с правомощие да прекратява производството за предоставяне на международна закрила, а нормата на чл.52 от ЗУБ му предоставя възможност да делегира това свое правомощие на заместник-председателите на Държавната агенция за бежанците. По делото е представена Заповед №03-15/03.05.2022г., издадена от Председателя на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет, видно от която, на основание чл.52 от ЗУБ, на Д. К. – Заместник – Председател на ДАБ при МС, са делегирани правомощия, включително по чл.48 ал.1 т.2 от ЗУБ. С оглед горното, Решение №9960/14.06.2023 г. е издадено от компетентен административен орган – Заместник - Председателя на ДАБ при МС.

Административният акт отговаря и на общите изисквания за форма и съдържание по чл.59 от АПК. В решението са посочени както фактическите, така и правните основания за издаването му. Обективираните в решението фактически съображения са подробни, ясни и кореспондиращи на приложените правни норми, и дават възможност на чужденеца да разбере мотивите на административния орган да постанови обжалвания акт.

При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени процесуални нарушения. Следва да се посочи, че в случая спорът между страните е относно отречената допустимост на производството за предоставяне на международна закрила. В тази връзка, доводите на жалбоподателя за наличие на основания по чл.8 или чл.9 от ЗУБ за предоставяне на бежански или хуманитарен статут, респ. за необсъждането им, както и за неизвършена преценка относно най-добрия интерес на детето по смисъла на чл.6а от ЗУБ, са изцяло неотносими. Предмет на съдебния контрол за законосъобразност не е отказ за предоставяне на закрила, а отричането на допустимостта на производството по ЗУБ.

Съдът счита, че оспореното решение е съответно и на материалния закон.

Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ, производството за предоставяне на международна закрила се прекратява, когато чужденецът има предоставена международна закрила в друга държава - членка на Европейския съюз.

Следва да се има предвид, че тази национална норма съответства на основанието за недопустимост на молбата за закрила по чл. 33, пар. 2, б. "а" от Директива (ЕС) 2013/32/ЕС: Държавите-членки могат да приемат, че една молба за международна закрила е недопустима единствено ако друга държава-членка е предоставила международна закрила.

В конкретния случай не е спорно, че жалбоподателят е получил закрила в Република Германия през м.08.2016г. Жалбоподателят е лице, на което друга държава-членка е предоставила закрила и която с отговора си на искането на България по Регламент № 604/2013 е показала, че счита жалбоподателя като гражданин на трета държава, който вече се ползва от международна закрила, респ. случаят му не попада в обхвата на посочения Регламент.

При наличието на предпоставките по чл. 15, ал. 1, т. 6 от ЗУБ, а именно: предоставена на жалбоподателя международна закрила в друга държава-членка на ЕС, в случая – Германия, са били налице материално-правните предпоставки за издаване на решение по чл. 77, ал. 1 от ЗУБ за прекратяване на образуваното производство, за предоставяне на международна закрила по отношение на жалбоподателя и малолетното му дете. Разпоредбата на чл. 77, ал. 1 от ЗУБ оправомощава председателя на ДАБ да прекрати административното производство по общия ред независимо от фазата, в която се намира, след като търсещото закрила лице има предоставена такава от държава членка на ЕС. В хипотезата на чл. 77, ал. 1 от ЗУБ административният орган действа при условията на обвързана компетентност, т.е. при сезирането му и наличие на законовите предпоставки, следва да издаде решение за прекратяване на производството. В тази връзка следва да се има предвид, че ако не бе изпълнил задължението си да прекрати образуваното административно производство за предоставяне на международна закрила на чужденеца и малолетното му дете, и бе пристъпил към разглеждане на молбата по същество, административният орган би нарушил европейското право и в частност чл. 3, § 1 от Регламент № 604/ 2013 г. /Регламент "Дъблин"/, съобразно който молбите за предоставяне на международна закрила се разглеждат от една единствена държава-членка, която изпълнява критериите, които я определят като компетентна, като в конкретния случай това е Германия. Доколкото жалбоподателят, а и малолетното му дете, вече имат предоставена международна закрила в Германия, такава закрила не може да им бъде предоставена в България. Ето защо настоящия съдебен състав намира, че оспорваният акт е постановен при правилно приложение на материалния закон и не е налице отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.

По изложените съображения оспореното решение е законосъобразно издаден административен акт, поради което, подадената срещу него жалба следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

Мотивиран от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ф.Т.М., ЛНЧ **********, действащ лично и като законен представител на малолетното си дете А.Б.Т.Ф., роден на ***г., ЛНЧ **********, и двамата граждани на Сирия, срещу Решение №9960/14.06.2023 г. на Заместник - Председателя на Държавна агенция за бежанците.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

	Съдия: