Решение по дело №615/2020 на Районен съд - Лом

Номер на акта: 260094
Дата: 31 май 2021 г. (в сила от 27 юли 2021 г.)
Съдия: Иван Пламенов Йорданов
Дело: 20201620200615
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 2 декември 2020 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

 

Гр. Лом, 31.05.2021 г.

                     

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

           Ломски районен съд, четвърти състав, в открито съдебно заседание на  двадесет и седми май две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. ЙОРДАНОВ

 

           при секретаря А. Рангелова, като се запозна с докладваното от съдията Йорданов АНД № 615/20 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

 

           Жалбоподателят Р.В.Н. ***, с ЕГН **********  е недоволен от издаденото от Началника на РУ гр. Лом Наказателно постановление № Л-29/ЗМВР от 19.10.2020 г., с което на осн. чл. 264, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на  1000.00 /хиляда/ лева.

           В с.з. жалбоподателят не се явява и не се представлява.

           Административнонаказващият орган не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

           Доказателствата по делото са писмени и гласни.

           Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

          С Наказателно постановление № Л-29/ЗМВР от 19.10.2020 г., на жалбоподателят Р.Н. е наложена „Глоба” от 1000.00 лв. за това, че на 09.09.2020 г. в с. Расово, противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си при задържане на лице, като застава между органа на МВР и лицето, което трябва да бъде задържано.

           Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

           По същество се явява частично основателна.        

           Събраните по делото писмени и гласни доказателства налагат следната фактическа обстановка:

            На 09.09.2020 г. св. Ц.Ц. *** получил сигнал, че в с. Аспарухово лице управлява автомобил в пияно състояние. Около 19:00 ч. – 20:00 ч. по пътя между с. Аспарухово и             с. Расово установил лек автомобил марка „БМВ“, управляван от **В.. Ц. подал светлинен и звуков сигнал, но водачът не спрял, а продължил към с. Расово, където спрял пред дома си на           ул. „Георги Димитров“ № *. Ц. вече бил сигнализирал и колегата си *, който пристигнал на същата улица. **бил агресивен и се наложило да бъде задържан. На същото място били и Р.Н. /жалбоподателят/ и *, роднини на *. Те започнали да възпрепятстват служителите на РУ – Лом да изпълняват задълженията си. Р.Н. застанал между Ц.Ц. и * В., започнал да дърпа за ръцете проверяващия Ц., за да му попречи да задържи В.. Ц. му разпоредил многократно да прекрати неправомерните си действия и да не възпрепятства проверката. Н. обаче продължил с арогантното си поведение. Все пак В. бил задържан от полицейските служители, но нямало възможност същия ден да се съставят актове на * и Р.Н.. Впоследствие на 18.09.2020 г. Ц.Ц. и *, заедно с колегата си * открили жалбоподателя в с. Аспарухово. Там св. Ц. му съставил АУАН за нарушение на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР. Н. отказал да подпише акта. Отказът му бил удостоверен чрез подписа на св. *. Въз основа на съставения акт, на 19.10.2020 г. АНО издал атакуваното наказателно постановление.

           И двата акта, отразяващи двете фази на административнонаказателното производство са издадени от компетентни органи, в предвидените от закона срокове и съдържат необходимите реквизити, предвидени в чл. 42, респ. чл. 57, ал. 1 от ЗАНН. В случая, с оглед на събраните гласни и писмени доказателства, проверени по отделно и в съвкупност, съдът намира, че жалбоподателят е извършил нарушението, описано в АУАН и НП.

           Според чл. 264, ал. 1 от ЗМВР: „Който противозаконно пречи на орган на МВР да изпълнява функциите си, се наказва с глоба от 500 до 1000 лв., ако извършеното не съставлява престъпление.“

           В случая Р.Н. е попречил на орган на МВР да изпълнява функциите си при задържане на лице, като е застанал между полицейския служител и лицето, което е трябвало да бъде задържано и е държал за ръцете проверяващия Ц.. Условието, за да бъде реализирана административнонаказателна отговорност, е извършеното да не съставлява престъпление. В случая е налице и това условие. Извършеното от Н. не се припокрива с признаците на престъпен състав по НК. Ето защо съдът намира, че жалбоподателят е осъществил както от обективна, така и от субективна страна състав на административно нарушение по       чл. 264, ал. 1 от ЗМВР.

           Н. правилно е санкциониран, но при определяне на наказанието (което в тази разпоредба не е абсолютно, а относително определено - „от-до“) АНО е допуснал нарушение на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН - да отчита тежестта на конкретното нарушение, подбудите за неговото извършване и други смекчаващи или отегчаващи обстоятелства, както и обществената опасност на този вид административно нарушение. Административнонаказващият орган е определил глобата в размер на 1000.00 лв. В нормата на чл. 264, ал. 1 от ЗМВР законодателят е предвидил „глоба“ от 500.00 лв. до 1000.00 лв. Това означава, всяко наказание да бъде конкретно определено и съобразено с отделния нарушител, с различните смекчаващи и отегчаващи вината обстоятелства, довели до извършване на нарушението. При така определеното наказание, по мнение на съда, наказващият орган не е отчел, че конкретното нарушение не регистрира висока степен на обществена опасност. Освен това, Н. не е санкциониран за други подобни нарушения (поне доказателства в такава насока не са представени). АНО е определил глобата да бъде 1000.00 лв., без да изложи аргументи кое налага това административно наказание да е в максималния предвиден размер. Действително, извършеното от Н. нарушава реда на държавно управление. Същият е предупреден многократно от проверяващия да не пречи на извършваната проверка и задържането на лице, но въпреки това умишлено е попречил на полицейския служител Ц.Ц. да изпълнява функциите си. Това обстоятелство изключва възможността спрямо конкретното нарушение да бъде приложен чл. 28 от ЗАНН, уреждащ хипотезите на „маловажен случай“ на административни нарушения. В същото време обаче, предвид изложените по-горе аргументи, не е оправдано административното наказание „глоба“ да бъде налагано в максималния размер от 1000.00 лв. Ето защо същият следва да се намали до минималния такъв от 500.00 лв., в каквато и насока следва да се измени издаденото наказателно постановление.

           С оглед на гореизложеното, и на осн. чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

 

 

Р  Е  Ш  И :

                

 

           ИЗМЕНЯВА  НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № Л-29/ЗМВР от 19.10.2020 г. на Началника на РУ - Лом, с което на Р.В.Н. ***,                       обл. Монтана, с ЕГН ********** на осн. чл. 264, ал. 1 от ЗМВР му е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на              1000.00 /хиляда/ лева, като намалява размера на глобата от                 1000.00 /хиляда/ лева на 500.00 /петстотин/ лева.

 

           Решението може да се обжалва пред Административен съд                 гр. Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните за неговото изготвяне.

     

           След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началника на РУ гр. Лом за сведение.

                          

 

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН  СЪДИЯ :