№ 14912
гр. София, 31.07.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 73 СЪСТАВ, в публично заседание на
четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ АНТ. СОПОТСКА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИАН ЛЮБ. ЛАКОВ Гражданско дело
№ 20241110112461 по описа за 2024 година
Предявени са кумулативно съединени установителни искове по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, по чл.422,
ал.1 ГПК, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и два иска по чл.422, ал.1 ГПК, вр. 86, ал.1 от
ЗЗД.
Ищецът „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД твърди, че с ответника И.
Б. Д. са обвързани от договор за продажба на топлинна енергия, тъй като е
съсобственик с 1/4 ид.части от правото на собственост върху топлоснабден
обект - жилище в **************************************. Иещцът се е
задължил по този договор и е доставял топлинна енергия в този имот през
периода май 2020 - април 2022 г. и по този повод е извършвал услугата дялово
разпределение за периода юли 2020 г. - април 2022 г. Ответникът се е
задължил да плаща цената на топлинната енергия и възнаграждението за
услугата „дялово разпределение“, но не е платил, изпаднал е в забава и е
задължен за главните вземания заедно с обезщетения за забава. Твърди още, че
е подал заявление по чл.410 от ГПК, срещу което ответникът е възразил срещу
издадената въз основа на него заповед за изпълнеине по реда на чл.414 ГПК, и
това обуславя интереса му да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си за следните суми: 670,13 лв. – цена на топлинната енергия за
периода май 2020 - април 2022 г., 7,95 лв. - възнаграждение за услугата дялово
разпределение за периода юли 2020 г. - април 2022 г., 105,08 лв. – обезщетение
1
за забава за периода 15.9.2021 - 24.8.2023 г., съответно 1,78 лв. - –
обезщетение за забава за периода 15.9.2021 - 24.8.2023 г. Моли и за
осъждането на ответника за направените разноски по настоящото и по
заповедното дело.
Ответникът И. Б. Д. оспорва исковете по основание и размер. Позовава
се на погасителна давност за част от претенциите на ищеца – предхождащите
с три години подаването на заявлението по чл.410 от ГПК. Моли исковете да
бъдат отхвърлени.
СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, като прецени събраните по делото
доказателства по отделно и в съвкупност, за да се произнесе взе предвид
следното:
Видно от приложеното ч.гр.д. №49689/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в на
СРС, ищецът е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение за
процесните суми. Издадена е заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, срещу
която ответникът е подал възражение по реда на чл.414 ГПК. Това обуславя
интереса на ищеца да предяви настоящите искове за установяване на
вземанията си.
От приетите по делото протокол от 18.10.1979 г., отразяващ съдебна
спогодба за извършване на доброволна делба, се установява, че към този
момент правото на собственост върху процесния делбен имот е възложено на
Б.Д. Д. /баща на ответника/, като за майка му /и баба на ответника/ е останало
правото на ползване върху част от имота и от общите санитарни помещения.
Удостоверение за наследници на Б.Д. е видно, че на 10.12.2016 г. е починал и е
оставил за наследници по закон съпругата си – В.Д., която е починала на
3.4.2024 г., и децата си И. Д. /ответник по настоящото дело/, М. Д. и Д. Д.. От
препис извлечение от акт за смърт се установява, че М. Д. е починала на
1.3.2019 г. /преди процесния исков период/, когато на осн. чл.59, ал.1 ЗС е
погасено правото й на ползване върху част от имота.. Изложеното показва, че
приди процесния исков период ответникът Б. Д. е придобил на осн. чл.5, ал.1
ЗН по наследство от баща си Б. Д. правото на 1/4 ид.части от правото на
собственост върху топлоснабдения имот, което при приемане на наследството
до смъртта на баба му – М. Д., е било обременено с правото й на ползване
върху част от имота, което право обаче е погасено преди началото на исковия
период. Ето защо, следва да се приеме, че на осн. 153, ал.3 от Закона за
2
енергетиката страните по делото са обвързани през исковия период от договор
по чл.150, ал.1 ЗЕ за продажба 1/4 /съразмерно на квотата в съсобствеността/
от доставяната от ищеца топлинна енергия в имота.
От заключението на приетата по делото комплексна техническа
експертиза се вижда, че количеството топлинна енергия, постъпило в
топлоснабдената сграда, се измерва чрез т.нар. общ топломер, монтиран в
абонатната станция. Уредът е проверен в лицензирана метрологична
лаборатория и е годно техническо средство за измерване на потребената
топлинна енергия през исковия период. Показанията му се отчитат
ежемесечно.
На ответника е начислявана топлинна енергия за отопление на имота и
топла вода. Според вещото лице, уредите са редовно отчитани, като
изчисленията са съобразени с техническите изисквания на Наредба № 2/2004г.
за топлоснабдяването /отм./ и Наредба № 16-334/2007г.
Съгласно приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза цената на
потребената топлинна енергия, възнаграждението за услугата дялово
разпределение и лихвите върху тях са равни на претендираните от ищеца
суми.
При така установените факти, съдът стигна до следните правни
изводи:
Относно иска по чл.422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.150 от ЗЕ.
Предявеният иск е за установяване съществуването на задължение за
заплащане на дължимата цена по договор за продажба на топлинна енергия.
Според чл.150, ал.1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови
нужди се осъществява при публично известни общи условия. Съгласно чл.
153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в
сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към
нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са
длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т.2 на
отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3 от
закона.
3
Ето защо, в тежест на ищеца е да докаже договора за продажба на
топлинна енергия срещу на срещното задължение на ответника да плати
цената й. Обстоятелството, че е доставил топлинната енергия, чието
заплащане желае, количество и цената й. В тежест на ответника е да докаже,
че е платил задълженията си
Между страните е сключен договор за продажба на топлинна енергия
при Общи условия, съгласно чл. 150, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, което е видно от
анализа на доказателствата относно съсобствеността на имота.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема,
съответстващ на претендираната цена, са приети заключения на съдебно-
техническа експертиза и заключение на съдебно-счетоводната експертиза.
Ето защо, следва да се приеме, че за процесния имот на ответника е
доставяна топлинна енергия съгласно общите условия на договора, като
количеството на доставената енергия е измервано коректно чрез
топлоизмервателните уреди и общия топломер.
Изчисление на цената на потребената топлинна енергия за процесния
период и размерът на законната лихва за периода на забавата се съдържа в
заключението на съдебно-счетоводната експертиза, ценена от съда като
компетентно и безпристрастно изготвена.
Възражението на ответника за погасяване на дълга за главница по
давност е неоснователно, тъй като претендираните от ищеца суми са станали
изискуеми в периода, който е по-кратък от три години преди подаването на
исковата молба /заявлението по чл.410 ГПК/. Заявлението по чл.410 ГПК е
подадено на 5.3.2023 г., а периодите за които се претендират сумите са след
5.3.2020 г. – започват от май 2020 г.
Неоснователни са и възраженията срещу твърдението на ищеца за
договора за продажба на топлинна енергия, който е функция от правото на
собственост. В случая, анализът на доказателствата показва, че ответникът от
10.12.2015 г. е придобил на осн. чл.5, ал.1 ЗН правото на съсобственост върху
1/4 ид.части, обременено от правото на ползване на баба му М. Д., което е
погасено със смъртта й – чл.59, ал.1 ЗС, от 1.3.2019 г. преди исковия период.
Ето защо, съдът приема че искът е изцяло основателен.
4
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД. Вземането на ищеца за услугата
„дялово разпределение“ е обусловено от доказване от негова страна на
фактите по главния иск по чл.150, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД договарянето на
тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно чл.139, ал.1 и ал.2 ЗЕ Разпределението на топлинната енергия
в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение. Дяловото разпределение на топлинната енергия между
клиентите в сгради - етажна собственост, се извършва от топлопреносното
предприятие или от доставчик на топлинна енергия самостоятелно или чрез
възлагане на лице, вписано в публичния регистър по 139а от ЗЕ. Според
общите условия на договора за продажба на топлинна енергия – чл.36, ал.1 и
ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана
от избран от него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя
от продавача, съгласувано с търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно
ищецът следва да събра възнаграждението за тази услуга. От приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза и от приетите изравнителни сметки се
установява, че услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по
основание, а по размер се установява от приетата експертиза за периодите,
през които е ползвана и е отчитана потребената топлинна енергия и съответно
е извършвана услугата „дялово разпределение“.
Ето защо искът следва да се уважи изцяло за сумата от 7,95 лв.,
представляваща 1/4 от възнаграждението за услугата дялово разпределение за
процесния имот за периода юли 2020 – април 2022 г.
Възраженията на ответника са неоснователни, за което важат същите
аргументи, които се изложиха по отношение на главния иск по чл.150, ал.1, вр.
чл.153, ал.1 ЗЕ.
Относно исковете по чл.422 ГПК, вр. чл.86, ал.1 от ЗЗД: Искът по чл.86,
ал.1 ЗЗД е обусловен от доказването от страна на ищеца на фактите по главния
иск, периода на забавата и размера на обезщетението забава, а от страна на
ответника - твърдените правоизключващи факти или погасяването на главните
5
задължения на падежите им или заедно с обезщетение за забава.
В случая началото на забавата следва да се постави с изтичането на
срока по чл.33, ал.1 от Общите правила за продажба на топлинна енергия за
битови нужди задължението за топлинна енергия, според който клиентите са
длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в 45-
дневен срок от изтичането на периода, за който се отнасят.
Ето защо, ответникът е в забава за плащане на процесните суми, които
според приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза са коректно
изчислени за исковия период. И това показва, че исковете за лихви са изцяло
основателни.
Относно направените по делото разноски:
Предвид основателността на исковете, ответникът на осн. чл.78, ал.1, вр.
ал.8 от ГПК е длъжен да плати на ищеца направените по делото разноски
съразмерно на уважената част от исковете – изцяло - 1025,00 лв.
В сбора от направени разноски по исковото дело не се включва
недължимо платената от ищеца част от държавната такса, каквато се явява
разликата над 25,00 лв. до пълния размер на внесената сума от 368,60 лв. (т.е.
343,60 лв.)
Предвид изложеното, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на осн. чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът
И. Б. Д. с ЕГН ********** с ************************************** е
задължен да плати ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК
*********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23, следните суми:
- на осн. чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД – 670,13 лв.,
представляваща 1/4 от цената на топлинната енергия по договор за продажба
на топлинна енергия на съсобственика на топлоснабдения обект с адрес
************************************** за периода май 2020 - април 2022
г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по чл.410
ГПК, по ч.гр.д. №49689/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 5.3.2023г. до
6
изплащането на сумата;
- на осн. чл.79, ал. ЗЗД,– 7,95 лв. – представляваща 1/4 от
възнаграждението за услугата „дялово разпределение“ по договор за продажба
на топлинна енергия на съсобственика на топлоснабдения обект с адрес
************************************** за периода юли 2020 г. - април
2022 г., ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението по
чл.410 ГПК, по ч.гр.д. №49689/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в - 5.3.2023г. до
изплащането на сумата;
- на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД - 105,08 лв., обезщетение за забава за плащане
на сумата по чл.150, ал.1, вр. чл.153, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД за периода
15.9.2021 - 24.8.2023 г. и
- на осн. чл.86, ал.1 ЗЗД – 1,78 лв., претендирана като обезщетение за
забава за плащане на сумата по чл.79, ал.1 ЗЗД за периода 15.9.2021 - 24.8.2023
г.,
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1, вр. ал.8 от ГПК ответника И. Б. Д. с ЕГН
**********, да плати на ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД с ЕИК
********* следните суми: 1025,00 лв., представляваща обезщетение за
направените от ищеца разноски по настоящото исково дело и 75,00 лв. – по
заповедното ч.гр.д. №49689/23 г. на СРС, II ГО, 73-ти с-в, съразмерно на
уважените части от исковете.
Указва възможността на ищеца да поиска да му бъде възстановена
недължимо платената част от държавната такса, каквато се явява разликата
над 25,00 лв. до пълния размер на внесената сума от 368,60лв. (т.е. 343,60 лв.)
Решението подлежи на обжалване по реда на Глава двадесета от ГПК - с
въззивна жал пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
В случай, че към жалбата не се представи документ за внесена държавна
такса по сметка на СГС, жалбата ще бъде върната!
Преписи от решението да се връчат на страните на съдебните им адреси
чрез процесуалните им представители.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7
8