Разпореждане по дело №340/2019 на Административен съд - Велико Търново

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ 237

гр. Велико Търново, 11.07.2019 г.

 

Днес, 11.07.2019 г., Росен Буюклиев – съдия в Административен съд Велико Търново, оправомощен от Председателя на Административен съд – Велико Търново да се произнесе по настоящото дело със заповед №РД -05-330/10.06.2019 г., като се запознах с материалите по АД №340/2019 г. по описа на съда, взех предвид следното

Производство по реда на чл.306 от АПК.

Производството е образувано по молба на сдружение „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.Никола Габровски №25а, чрез представителя и С.К., като е поискано налагане на глоба на ИД на ДФ „Земеделие“ – София за неизпълнение на влязло в сила определение №228/05.07.2018 г. по АД №430/2018 г. по описа на Административен съд Велико Търново. В тази част от молбата – релевантна за в настоящото дело – се сочи, че с посоченото по-оре определение на съда е отменена заповед №03-РД/1581 от 14.05.2018 г. на ИД на ДФ „Земеделие“, като преписката е била изпратена на този орган за продължаване на производството по искане за плащане №222015280417 на настоящия молител. Посочено е и, че с молба от 17.02018 г. сдружението е поискало от председателя на съда да наложи на ИД на ДФ „Земеделие“ глоба за неизпълнение на този съдебен акт, както и на влязъл в сила акт по АД №575/2017 г по описа на АСВТ. С разпореждане №358/08.10.2018 г. по АД №609/2018 г. председателят на съда е отхвърлил искането с аргумента, че производството по АД №430/2018 г. е било висящо към онзи момент. Въпреки това, към момента на предявяването на настоящото искане, ИД на фонда не се е произнесъл по влезлия в сила акт. Иска се налагането на глоба на ИД на ДФ „Земеделие“.

В писменото становище на ИД на ДФ „Земеделие“ се поддържа, че въпросът се поставял за втори път след посоченото съдебно разпореждане на председателя на АСВТ и молителят няма правен интерес да иска от съда преразглеждането на делото отново. Поддържа и, че доколкото по силата и на посоченото определение по АД №430/2018 г. висящността на производството е възобновена и не е налице постановен акт по заявката за плащане, то е налице мълчалив отказ по тази заявка. Аргументира, че ответникът не бил бездействал, като е кореспондирал със Специализираната прокуратура, при което не е налице бездействие.

Според разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК „Длъжностно лице, което не изпълни задължение, произтичащо от влязъл в сила съдебен акт, извън случаите по дял пети, се наказва с глоба от 200 до 2000 лв.“. Случаите по дял пети обхващат действията по изпълнение на влезлите в сила административни актове, съдебните решения по съществото на съответния спор, споразумения пред административните органи или пред съда, както и административните договори в качеството им на изпълнителни основания, какъвто не настоящият случай.

От друга страна нормата изисква неизпълнение на съдебен акт, без да поставя друго изискване към този акт извън изискването той да не представлява изпълнително основание /т.е. да разпорежда изпълнение на притезание, за принудителното удовлетворяване на което може да се образува изпълнително производство/ и да е стабилизиран, т.е. да е влязъл в сила.

Видно от определение № 227/05.07.2018 г., с него е отменена заповед №03-РД/1581 от 14.05.2018 г. на ИД на ДФ „Земеделие“, която не материализира в себе си административен акт с предмет установяване, учредяване или прекратяване на притезание, а материализира акт по движението на административно производство, тъй като с нея се разпорежда спирането на това производство, а и заповедта се оспорва по реда и при условията на чл.197 от АПК. В едно с отменителният диспозитив, със съдебното определение е разпоредено делото да  се изпрати като преписка на ответника по него а продължаване на производството по подадената заявка с идентификационен номер 222015280417 на настоящият молител. Няма спор, че определението е влязло в сила /стабилизирано е/ на 20.11.2018 г., която дата е датата на постановяване на определението на петчленен състав на ВАС по АД №13477/2018 г. по частната жалба на ИД на ДФ „Земеделие“ срещу определението на тричленен състав на ВАС, постановено по АД № 10989/2018 г. по описа на ВАС, което оставя без разглеждане частната жалба на ИД на ДФ „Земеделие“ против определението на състава на АСВТ.

По силата на самото определение, отменящо акта за спирането на административния акт, административното производство продължава, без да е необходимо изричен акт, който да възобнови производството – чл.55, ал.2 от АПК.

В процесният случай е отменен акт за спиране на производство по подадена заявка за междинно плащане по смисъла на чл.24б, ал.1 от НАРЕДБА за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти. Според чл.24б, ал.4 от Наредбата „Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция, извършва междинно плащане до 60 календарни дни след депозирането на заявката за плащане. Този срок спира да тече и се уведомява предлагащото сдружение, когато заявката е недопустима, не са предоставени всички необходими документи или ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, смята за необходимо да получи допълнителна информация или да извърши допълнителна проверка. Срокът продължава да тече след получаване на необходимите документи или от датата на извършване на проверките, които трябва съответно да бъдат предадени или извършени в срок 30 календарни дни считано от уведомяването на предлагащото сдружение.“. След като е отстранена процесуалната пречка пред движението на производството, следвало е ИД на ДФ „Земеделие“ или да извърши междинното плащане в 60 дневен срок, считано от датата на влизането в сила на определението по АД №430/2018 г. по описа на АСВТ, или да уведоми настоящият молител, че заявката е недопустима,  защото не са предоставени всички необходими документи, или ДФ "Земеделие" - Разплащателна агенция, смята за необходимо да получи допълнителна информация, респ. да извърши допълнителна проверка по заявката. В този смисъл е недопустимо мълчание на администрацията, тъй заявката за плащане има за цел не издаването на административен акт, а извършването на самото плащане. Поради това аргументът на ответника, че редът по чл.304 от АПК е недопустим поради формиране на мълчалив отказ, който може да се обжалва по друг ред, е несъстоятелен.

От представените към писмените обяснения от ответника доказателства не се установява нито, че ответникът е извършил междинното плащане, нито, че е уведомил настоящият молител, че заявката му е недопустима или има други причини, поради които заявката му не се обработва до отстраняването им.

При това положение следва да се приеме, че влязлото в сила определение по АД №430/2018 г. по описа на АСВТ не е изпълнено и подадената заявка за междинно плащане не е надлежно администрирана след отмяната на процесуалния акт на ИД на ДФ „Земеделие“, препятствал движението и администрирането и.

Без значение е за настоящото дело разпореждането на председателя на съда по АД №609/2018 г., тъй като към онзи момент определението по посоченото АД №430/2018 г. не е  било влязло в сила и правилно тогава предявеното искане за налагане на глоба е било отхвърлено. Това действие обаче не преклудира формулирането и отправянето на допустимо искане в последствие, както е процедирано в случая.

При това положение настоящият съдебен състав намира, че изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ е реализирал състава на чл.304, ал.1 от АПК, като не е изпълнил влязлото в сила определение по АД №430/2018 г. по описа на АСВТ и след възобновяването на производството не е предприел действията по продължаването на производството по междинната заявка за плащане на молителя „Национална асоциация за развъждане на млечни овце в България“ със седалище и адрес на управление град Велико Търново, ул.Никола Габровски №25а“, които са изчерпателно посочени в разпоредбата на чл.25б, ал.4 от НАРЕДБАТА за условията и реда за избор, изпълнение и контрол на промоционални програми за земеделски и хранителни продукти. Това налага прилагането на предвидените в разпоредбата на чл.304, ал.1 от АПК последици.

При съобразяване с характера на нарушението и формата на вината, която според съда представлява небрежност, съдът намира, че на изпълнителният директор на ДФ „Земеделие“ следва да се наложи глоба в размер от 300 лв.

Предвид горното, и на основание чл.304, ал.1 от АПК

Р А З П О Р Е Д И Х:

НАЛАГАМ глоба в размер от 300 лв. на Ж.Т.Ж.в качеството му на Изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“ – гр.София, за неизпълнение на влязло в сила определение по АД №430/2018 г. по описа на АСВТ.

Разпореждането подлежи на обжалване пред тричленен състав на Административен съд – Велико Търново в седемдневен срок от връчването му  му на наказаното лице.

                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                             Съдия: