№ 139
гр. Несебър, 21.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, V-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Мария М. Берберова Георгиева
при участието на секретаря Маринета Д. Шаренкова
като разгледа докладваното от Мария М. Берберова Георгиева Гражданско
дело № 20242150100913 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано по повод искова молба на
„ВОДОСНАБДЯВАНЕ И КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано
от Ц.В.М. против Ф. Т. Ф., гражданин на Ирландия, роден на **********г. и Д. К. Ф.,
гражданка на Ирландия, родена на **********г., двамата с адрес в РБългария: гр.
************
В исковата молба се твърди, че ответниците са клиенти на ищцовото
дружество и страна по валидно възникнало облигационно правоотношение с предмет
предоставяне на ВиК услуги по отношение на водоснабдяван обект, находящ се в
сграда в режим на етажна собственост, представляващ апартамент ***, находящ се в
гр. Несебър, *******, със заведена партида в базата данни с аб. № ******. Твърди се,
че в съответствие с разпоредбите на Наредба *** от 2004г. за условията и реда за
присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителни и
канализационни системи, ответниците притежават качеството „потребител на ВиК
услуги“ във възникналото облигационно отношение като собственици на
водоснабдявания обект от момента на придобиването му. Излага се, че съгласно
разпоредбата на чл. 8 от Наредба ***, предоставянето на услугите на ВиК се
извършвало по силата на Общи условия за предоставяне на ВиК услуги от ВиК
оператор, одобрени от Комисията за енергийно и водно регулиране, които били
публично известни и публикувани на интернет-страницата на водния оператор. Сочи
се, че в съответствие с клаузата на чл. 23, ал. 4, изр. трето от Общите условия и
1
разпоредбата на чл. 32, ал. 4, предл. второ от Наредба ***, за процесния период
отчитането на водомера на абоната се е осъществявало по електронен път,
посредством използването на мобилно устройство. Уточнява се, че при осъществяване
на електронно отчитане инкасаторът сканирал баркод, поставен в близост до самия
водомер, който индикира, че състоянието на отчитането на водомера се извършва
нормално и същият е „видян“. Когато инкасаторът не е успял да влезе в имота набира
на устройството режим „служебно отчитане“. Съществувала възможност и за
„самоотчет“, когато клиента сам предоставя на ВиК оператора данните по
водомерните си устройства, което се записвало като „от клиента“. Навежда се, че
съгласно чл. 23, ал. 1, т. 3 от Общите условия за обекти, имащи сезонен характер било
допустимо същите да бъдат отчитани от ВиК оператора два пъти годишно. Обръща се
внимание, че на основание чл. 25 от Общите условия, на потребителите се
фактурирала и вода от разпределение, когато към едно водопроводно отклонение са
присъединени повече от един потребител.
Сочи се, че след всяко отчитане по електронен път в законоустановен срок се
издавали данъчни фактури, в чиито реквизити фигурирали отчетните водни
количества, отчетният период, за който всяка фактура се издава, както и единичните
цени на всяка от предоставените от ВиК оператора услуги - вода, канал и пречистване,
одобрени с решения на КЕВР. Сочи се, че ответниците е следвало да заплатят
задълженията по издадените фактури в 30-дневен срок от датата на издаване на всяка
от тях съгласно чл. 33, ал. 2 от Общите условия, като съобразно чл. 44 от Общите
условия потребителят дължал на ВиК оператора и обезщетение в размер на законната
лихва, считано от първия ден на настъпване на падежа до деня на постъпване на
дължимата сума по сметка на ВиК оператора.
Твърди се, че били издадени фактура № ********** от 25.10.2021г. на
стойност 107.03 лева, фактура № ********** от 26.04.2022г. на стойност 22.09 лева,
фактура № ********** от 24.06.2022г. на стойност 74.09 лева, фактура № **********
от 26.09.2022г. на стойност 206.81 лева, фактура № ********** от 25.10.2022г. на
стойност 7.02 лева и фактура № ********** от 25.08.2023г. на стойност 63.84 лева,
върху които ответниците дължат и обезщетение за забавено плащане в размер на
законната лихва върху стойността на издадените фактури от момента на падежа до
датата на предявяване на исковата претенция в общ размер на 113.39 лева, считано от
26.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба - 02.08.2024г., както и лихвата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на задължението.
Гореизложеното е мотивирало ищеца да поиска от съда да постанови
решение, с което да осъди Ф. Т. Ф. и Д. К. Ф. да заплатят на „ВиК” ЕАД разделно
сумата от 487.05 лева, в квоти от по 1/2 от всеки от ответниците в размер на по 243.52
лева, дължима по издадени фактури за периода от 25.10.2021г. до 24.11.2023г., с
отчетен период по фактури 02.06.2021г. - 24.10.2023г., сумата в размер на по 56.69
лева, представляваща 1/2 от дълга, съответстваща на притежаваните от ответниците
2
вещни права върху имота, представляваща обезщетение за забавено плащане в размер
на законната лихва, считано от 26.11.2021г. до датата на подаване на исковата молба –
02.08.2024г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата
молба – 02.08.2024г. до окончателното изплащане на задължението. Представят
писмени доказателства. Претендират присъждане на заплатените по делото разноски.
Предявени са искове с правно основание чл.79, ал.1 и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
В срока по чл.131 от ГПК по делото е постъпил писмен отговор на исковата
молба от назначения на ответниците особен представител, с който исковете се
оспорват, като неоснователни. Развиват се съображения за липсата на
подведомственост на българския съд да разгледа спора, като следва да се приложи
Регламент (ЕС) № 1215/2012, а връчването на съдебните книжа до ответниците да се
осъществи по реда на Регламент (ЕС) № 2020/1784. Цитира се практика на СЕС и
съдебна практика. На следващо място се изтъкват доводи относно нередовност на
исковата молба, като моли същата да бъде оставена без движение, а на ищеца бъдат
дадени указания за нейното конкретизиране. Наред с горното се излага становище за
неоснователност на исковата претенция. Сочи се, че към исковата молба не са
представени цитираните клаузи от общите условия на ищеца. Оспорва се твърдението
на ищеца за дължимост на претендираната сума в посочения размер и верността на
приложените два броя справки - извлечения от показанията на водомера, монтиран в
имота на ответниците и тези на централния водомер, както и издадените данъчни
фактури за потреблението за процесния период. Акцентира се, че отчитането с
мобилно устройство не е сред изброените в Наредба *** начини за отчитане на
средствата за измерване. Обръща се внимание, че клаузата на чл. 23, ал. 4 от Общите
условия на ищеца противоречи на разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, тъй като не
отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на доставчика или търговеца и тези на потребителя, като се
цитира разпоредбата на чл. 146, ал. 1 от ЗЗП. Моли се съдът да се
произнесе по неравноправните клаузи в общите условия. Цитира се съдебна практика
и практика на СЕС. При условията на евентуалност се прави възражение за погасяване
на част от вземането по давност. Предвид изложеното се моли от съда да постанови
решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.
Представя писмени доказателства.
За ищцовото дружество в първото по делото съдебно заседание представител
не се явява. Изпращат писмени становище, с което поддържат изцяло заявените
претенции против ответника. Оспорват отговора на исковата молба. Излагат доводи
относно качеството на ответниците, като потребители на ВиК услуги и относно
механизма за отчитане и начисляване на количеството вода. Представят ниви писмени
доказателства и ангажират гласни такива, както и съдебно-техническа експертиза. В
хода по същество, молят исковите претенции да бъдат уважени и да им се присъдят
заплатените по делото разноски.
Назначеният на ответните страни особен представител в съдебно заседание
поддържа отговора на исковата молба. Оспорва исковете по основание и размер. Моли
исковата претенция да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана по размер.
Съдът не споделя доводите на особения представител на ответните страни, че
спорът не му е подведомствен. Съгласно Регламент (ЕС) № 1215/2012 относно
компетентността, признаването и изпълнението на съдебни решения по граждански и
търговски дела, е уредена обща, специална и изключителна компетентност за спорове
3
с различен предмет. В него е посочено, че правилата за компетентността следва да са
във висока степен предвидими и основани на принципа, че компетентността по
правило се основава на местоживеенето на ответника (15). С чл. 4 - чл. 6 е уредена
общата компетентност, като според чл. 4.1 искове срещу лица, които имат
местоживеене в държава членка, независимо от тяхното гражданство, се предявяват
пред съдилищата на тази държава членка, а лица, които не са граждани на държавата
членка, в която имат местоживеене, се подчиняват на правилата за компетентност,
които са приложими по отношение на гражданите на тази държава членка (чл. 4.2).
Разпоредбата на чл. 5 предвижда, че срещу лица, които имат местоживеене в държава
членка, могат да бъдат предявявани искове в съдилищата на друга държава членка
само при съблюдаване на правилата, установени в раздели 2 - 7 от глава II. Установява
се, че ако ответникът няма местоживеене в държава членка, компетентността на
съдилищата на всяка държава членка се определя от правото на тази държава членка,
при спазване на член 18, параграф 1, член 21, параграф 2, член 24 и член 25 (чл. 6.1),
като спрямо такъв ответник всяко лице с местоживеене в държава членка може
независимо от гражданството си да се възползва в тази държава членка от действащите
там правила за компетентност, и по-специално от правилата, за които държавите
членки трябва да нотифицират Комисията съгласно член 76, параграф 1, буква а), по
същия начин като гражданите на тази държава членка (чл. 6.2). От своя страна чл. 7 -
чл. 9 уреждат видовете специална компетентност. Съгласно чл. 7, ал. 1, б. „а“ по дела,
свързани с договор исковете срещу лице, които има местоживеене в държава членка,
могат да бъдат предявявани в съдилищата по мястото на изпълнение на въпросното
задължение. Втората хипотеза в б. „б“ предвижда, че в случая на продажба на стоки -
мястото в държава членка, където съгласно договора са доставени стоките или е
трябвало да бъдат доставени, а в случая на предоставяне на услуги, мястото в държава
членка, където съгласно договора услугите са били предоставени или е трябвало да
бъдат предоставени. Ето защо, и с оглед разпоредбата на чл. 7, ал. 1, б. „а“ вр. с б. „б“,
втора хипотеза от Регламент (Е)/ № 1215/2012, настоящата инстанция намира, че е
компетентна да се произнесе по предявените искове.
Съдът намира, че депозираната искова молба е процесуално допустима -
подадена е от лице с правен интерес, пред надлежния орган и съдържа изискуемите по
закон реквизити.
Несебърският районен съд, като взе предвид исканията на страните, събрания
по делото доказателствен материал и като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
Дружеството - ищец следва да докаже наличието на валидно възникнало
облигационно отношение с ответниците, т.е. да установи вземането си на
претендираното договорно основание и в претендирания размер, както и изправността
си - че през процесния период е извършвал в договореното качество и срок услуги по
4
доставка на питейна вода и отвеждане на канална вода за процесния обект,
представляващ - Апартамент, находящ се в сграда в режим на етажна собственост с
административен адрес: гр. Несебър, *******, със заведена партида в базата данни с
абонатен № ******. На следващо място следва да докаже, че през процесният период
ответниците са имали качеството на потребители по смисъла на Общите условия, тъй
като са били собственици на имота и партидата към ищцовото дружество се е водила
на тяхно име. При установяване на горните обстоятелства в тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга. Тежестта на доказване е указана на страните с
Определение № 1271 от 03.12.2024г., постановено по настоящото дело /л.80-82 вкл./.
Безспорно е обстоятелството, че ищецът е „ВиК оператор“ по смисъла на чл.
198 „о“, ал. 1 от Закона за водите и като такъв предоставя ВиК услуги срещу
заплащане на територията на гр. Несебър, общ. Несебър, обл. Бургас.
Съгласно чл. 3 от Наредба ***/14.09.2004г. потребители на ВиК услуги са
собствениците или притежателите на вещно право на строеж или право на ползване на
водоснабдени имоти. За да възникне задължението за заплащане на „ВиК“ услуги, за
който и да е субект, то той на първо място следва да има качеството на „потребител“
на тези услуги. В подкрепа на обстоятелството, че ответниците са собственици на
водоснабдения имот – Апартамент ***, находящ се в гр. Несебър, ************, е
представената по делото справка от Служба по вписванията – гр.Несебър за недвижим
имот с идентификатор 51500.507.***.*.** /л. 11/. Като собственици ответниците
притежават качеството потребител на ВиК услуги. За това свидетелства и
представеното от ищеца заявление за откриване на ВиК партида, подадено от
ответника Ф. Ф. /л.14/.
С оглед изложеното, съдът приема, че през процесния период между страните
е съществувало валидно облигационно правоотношение, чийто източник е договор при
общи условия за получаване на ВиК услуги, по силата на чл. 8, ал. 1 от Наредба ***,
като за възникването на това правоотношение не е необходимо сключването на
индивидуален договор между страните. По силата на договора, ищцовото дружество
се е задължило да доставя, отвежда и пречиства вода, потребена в собствения на
ответниците имот, находящ се на горепосочения адрес.
Съгласно чл.33, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор - „ВиК“ ЕАД Бургас, потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30 дневен срок след
датата на фактурирането. Общите условия съгласно чл.11, ал.7 и 8 от Закона за
регулиране на водоснабдителните и канализационни услуги /ЗРВКУ/, следва да бъдат
публикувани най-малко в един централен и един местен ежедневник. Те влизат в сила
в едномесечен срок от публикуването им, а в срок до 30 дни след влизането в сила на
общите условия потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в
5
съответния В и К оператор заявление, в което да предложат различни условия. По
делото са представени Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор "Водоснабдяване и канализация" ЕАД - гр. Бургас
/л.95-104 вкл./, приети с Решение №ОУ-09 от 11.08.2014 г. на ДКЕВР, публикувани във
вестник "Компас" на 29.08.2014г. и на интернет страницата на „ВиК“ ЕАД-Бургас,
влезли в сила от 29.09.2014г., поради което същите важат за всички потребители на
вода и ВиК услуги, каквито съгласно чл.2 от Общите условия са ответниците в
настоящото производство.
Съгласно разпоредбата на чл. 32 от Наредба ***/2004г., услугите на В и К се
заплащат въз основа на измереното количество изразходвана вода от
водоснабдителната система на оператора, отчетено чрез монтираните водомери на
всяко водопроводно отклонение. Нормата на чл. 32, ал. 4 от Наредба ***/2004г.
допуска електронно отчитане и предвижда, че отчетените данни по ал. 2 и 3 се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане на общия
водомер и на индивидуалните водомери и подписа на потребителя или негов
представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
След като дружеството ищец е предоставило ВиК услуги, за същото е
възникнало основанието да търси тяхната стойност. По делото е представена справка-
извлечение на отчет с мобилно устройство /л.9/, съдържаща показанията на отчетеното
количество вода по партида с абонатен № ******, с титуляр Ф. Т. Ф.. От справката
извлечение е видно, че на монтирания в обекта водомер (1578/202) са правени
следните отчитания: за периода 02.06.2021г. до 24.10.2023г., при което водомерът бил
„видян“ от служител на ищцовото дружество. С оглед на гореизложеното се
установява, че до водоснабдения имот, находящ се в гр. Несебър, ************, ап.4,
с абонатен № ******, е доставено фактурираното количество вода.
Гореизложеното се потвърждава и от показанията на свид.М. Е., която от
2013г. отчита водомерите в комплекс „*******“ се установява, че Ф. Т. Ф. притежава
партида в к-с „*******“. Същата сочи, че общият водомер се намира на етажната
площадка, извън жилището. Сочи, че отчитането става с мобилно устройство, чрез
сканиране на баркода на съответния водомер, при което се отваря единствено
партидата на собственика на жилището, след което въвежда ръчно показанията на
водомера и ги запаметява в мобилното устройство. След запаметяването на данните,
същите се предават автоматично към системата на ВиК чрез връзка по интернет.
Свид.Е. уточнява, че отразеното в графата „състояние“ в справката – „нормален“
означава, че водомерът е в изправност и работи. Механизма на отчитане на процесния
водомер се потвърждава и от вещото лице, изготвило допуснатата по делото съдебно-
техническа експертиза. Според вещото лице, изготвило същата, всички данни, които са
нанесени в мобилния компютър веднъж, не могат да се променят от оператора
/инкасатора/ и подлежат на електронно трансфериране в програмата на водния
6
оператор и тя съставя електронен карнет на абоната. В мобилното устройство,
отчетените данни се съхраняват до шест месеца.
Съдът намира за неоснователно и направеното от особения представител на
ответните страни оспорване на представените по делото справки-извлечения от
показанията на индивидуалния и централния водомер, тъй като съдържали твърдения
на ищеца за отчетено през мобилно устройство потребление на вода и не носели
подписите на никоя от страните по делото, вкл. на ответниците. Очевидно за
процесния апартамент е въведено т. нар. електронно отчитане, при което подпис от
съответния клиент не се полага. Такова електронно отчитане е допустимо съгласно чл.
32, ал. 4 от Наредба *** от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи,
според който текст отчетените данни по ал. 2 и 3 се установяват чрез отбелязване в
карнета, заедно с датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери
и подписа на потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по
електронен път. Отразеното в справката и фактурите се потвърждава от събраните по
делото писмени и гласни доказателства, и следва да се кредитира от съда. Както се
установява от представената по делото справка-извлечение отчитането е осъществено
от служител на „ВиК” ЕАД, който лично е видял водомера и е снел показанията на
мобилното устройство /л.9/. Поради тази причина количествата фактурирана вода са
реално потребени.
От заключението на изготвената и неоспорена от страните по делото съдебно-
техническа експертиза /л.145 – л.153 вкл./ се установява, че общото изразходено
количество вода, преминало през измервателното устройство за процесния период е 79
куб.м. На ответниците са начислени и количества „от разпределение“ – 77,07 куб.м.,
или общото количество, което същите следва да заплатят е в размер на 156,07 куб.м.
Има издадени фактури за три ценови периода. В даденият случай, според вещото
лице, за всички издадени фактури, са ползвани цените за съответния период, указани с
Решения на КЕВР, а именно: Решение на КЕВР № Ц-46 от 30.12.2020., Решение на
КЕВР № БП-Ц-17 от 29.07.2022г. и Решение на КЕВР № Ц-32 от 30.12.2022г. Законната
лихва върху стойността за олихвяване – стойността на всяка фактура с начислено
ДДС, до датата на входиране на исковата молба – 02.08.2024г., според вещото лице е
общо в размер на 113,39 лева.
Ответната страна по спора не е ангажирала доказателства за цялостно
плащане на дължимото. Незаплащането на дължимата сума в претендирания размер за
главница, обосновава извода за основателност на предявения от ищеца иск в
претендирания размер общо в размер на 487,05 лева, ведно със законната лихва върху
тази част, считано от датата на подаване на исковата молба – 02.08.2024г. до
окончателното изплащане на задължението.
7
Като не е платил цената на доставената услуга, потребителят се е поставил в
положението на неизправна по договора страна и следва да понесе и задължението за
плащане на обезщетение за забава, считано от изтичане на тридесет дневен срок от
издаването на всеки първичен документ /чл. 33, ал.2 ОУ/, за периода от 26.11.2021г. до
датата на подаване на исковата молба - 02.08.2024г., възлизащи общо в размер на
113,39 лева, съгласно изчисленията на вещото лице.
Съдът намира за неоснователно възражението на особения представител на
ответниците за настъпила давност за част от главница и претендираната лихва.
Изтичането на погасителната давност се свързва с бездействието на
носителя на субективното право и с изтичането на предвидения в закона срок се
погасява правото за принудително осъществяване на вземанията. Безспорно, в случая
се касае за вземания за периодични плащания - за заплащане стойността на доставена
питейна вода, което задължение възниква ежемесечно за съответната текуща година,
както и за вземане за лихви, които съгласно разпоредбата на чл. 111, б.”в” ЗЗД се
погасяват с изтичане на тригодишна давност /ТР № 3/18.05.2012г. ОСГК ВКС/.
Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. Падежът на всяко едно от задълженията е 30 дни след датата на
фактуриране /арг. чл.31, ал.2 от Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор “ВиК” Бургас/. Както се установи от събраните по
делото доказателства, дружеството е издало седем фактури, най-старата от които е от
дата – 25.10.2021г. /№ **********-л.33/, а последната от 24.11.2023г. /№ **********-
л.27/.
След изтичането на срока по чл. 31, ал. 2 от Общите условия, абоната -
потребител изпада в забава. Видно от данните по делото, исковата молба е подадена от
ищеца на 02.08.2024г. Следователно, имайки предвид тригодишния давностен срок,
вземането му спрямо ответника за неплатената стойност на доставена питейна вода по
издадените шест броя фактури не следва да се счита за погасено по давност, тъй като
не е изтекъл тригодишния давностен срок за предявяване на вземането към датата на
депозиране на исковата молба в съда. След като ответната страна се позовава на
изтекла в негова полза погасителна давност, то тя е длъжна да установи с допустимите
от ГПК доказателства наличието на този положителни за нея факти, от който извлича
изгодни за себе си правни последици. Простото възражение на ответника, че е изтекла
погасителната давност за съдебно установяване на вземането на кредитора, без да са
изложени в допълнение каквито и да било конкретни факти и обстоятелства относно
датата на която е настъпила изискуемостта на вземането срещу тях, и без това да е
установено по надлежния ред, не може да се приеме за основателно и въз основа на
него да се приеме, че вземането не съществува като погасено по давност. В този
смисъл съдът намира, че вземането на ищеца по издадената фактури е установено по
основание и размер, включително по отношение на начислената мораторна лихва за
забава, тъй като същата започва да тече от датата на настъпване на изискуемостта по
8
най-старата фактура, която в случая е издадена на 25.10.2021г., а исковата претенция е
заведена на 02.08.2024г.
Предвид гореизложеното, съдът намира исковата молба за основателна и
доказана, поради което същата следва да бъде изцяло уважена.
С оглед на този резултат и на основание чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, в тежест на
ответника следва да се възложат направените от ищеца разноски по делото общо в
размер на 1200 лева /хиляда и двеста лева/, от които: държавна такса - 100 лева,
възнаграждение за особен представител - 300 лева, възнаграждение за съдебно-
техническа експертиза - 500 лева, юрисконсултско възнаграждение - 300 лева. Относно
претендираните от ищеца разноски в размер на 20 лева за призоваване на свидетел,
съдът като взе предвид, че същите са останали по делото неизползвани, счита, че
подлежат на връщане след нарочно представена от ищеца молба по делото с посочена
банкова сметка.
Мотивиран от горното, Несебърският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Ф. Т. Ф., гражданин на Ирландия, роден на **********г., с адрес в
РБългария: гр. Несебър, ********* да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата в размер на 243,52 лева /двеста четиридесет и три лева и
петдесет и две стотнки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за
обект с адрес: гр. Несебър, *******, ап.4, с абонатен № ******, дължима по издадени
фактури за периода от 25.10.2021г. до 24.11.2023г., с отчетен период по фактури
02.06.2021г. - 24.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на исковата молба – 02.08.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 56,69 лева /петдесет и шест лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, дължимо за периода от 26.11.2021г. до датата на подаване на исковата
молба.
ОСЪЖДА Д. К. Ф., гражданка на Ирландия, родена на **********г., с адрес
в РБългария: гр. ************да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата в размер на 243,52 лева /двеста четиридесет и три лева и
петдесет и две стотнки/, представляваща доставена, отведена и пречистена вода за
обект с адрес: гр. Несебър, *******, ап.4, с абонатен № ******, дължима по издадени
фактури за периода от 25.10.2021г. до 24.11.2023г., с отчетен период по фактури
02.06.2021г. - 24.10.2023г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
9
датата на подаване на исковата молба – 02.08.2024г. до окончателното изплащане на
задължението, както и сумата в размер на 56,69 лева /петдесет и шест лева и
шестдесет и девет стотинки/, представляваща обезщетение за забавено плащане на
главницата, дължимо за периода от 26.11.2021г. до датата на подаване на исковата
молба.
ОСЪЖДА Ф. Т. Ф., гражданин на Ирландия, роден на **********г., с адрес в
РБългария: гр. Несебър, ********* да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата в размер на 600 лева /шестстотин лева/, представляваща
заплатени по делото разноски.
ОСЪЖДА Д. К. Ф., гражданка на Ирландия, родена на **********г., с адрес
в РБългария: гр. ************да заплати на „ВОДОСНАБДЯВАНЕ И
КАНАЛИЗАЦИЯ“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
Бургас, ул. „Генерал Владимир Вазов“, № 3, представлявано от Изпълнителния
директор Г.Й.Т., сумата в размер на 600 лева /шестстотин лева/, представляваща
заплатени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщаването му на
страните пред Окръжен съд-гр.Бургас.
Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________
10