Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 20.05.2021
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
ГК, ІV- Е въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и втори април
през две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Рени Коджабашева
ЧЛЕНОВЕ: Йоана Генжова
мл. съдия Натали Генадиева
при участието на секретаря Капка Лозева, като
разгледа докладваното от съдия Коджабашева гр. дело № 3767 по описа за 2020
година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и
сл. ГПК.
С Решение
от 31.07.2017 г., постановено по гр.д.№ 63819/
2016 г. на
Софийски районен съд, І ГО, 32 състав, по предявени от „С.в.” АД- ***
установителни искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и
чл.86, ал.1 ЗЗД е признато за установено, че П.А.С.- С. /ЕГН **********/ дължи на „С.В.“ АД- *** /ЕИК
********/ сумата 1 019.34 лв.- главница за доставка на вода за периода 16.05.2013
г.- 16.05.2016 г. в имот с аб.№ **********, находящ се в гр. Нови ********,
ведно със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 16.05.2016
г., до плащането, и сумата 140.56 лв.- обезщетение за забава за периода 16.05.2013
г.- 16.05.2016 г., като исковете са отхвърлени: относно главницата- за
горницата над сумата 1 019.34 лв. до пълния предявен размер от 1 627.35
лв. и за периода 25.08.2010 г.- 15.05.2013 г., и относно лихвите за забава- за
горницата над сумата 140.56 лв. до пълния предявен размер от 251.54 лв. и за
периода 25.09.2010 г.- 15.05.2013 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 26173/ 2016 г. на СРС, 32 състав. На
основание чл.78, ал.1 ГПК ответницата П.С.- С. е осъдена да заплати на ищеца „С.в.“ АД сумата
433.78лв.- разноски за заповедното и исковото производства, съразмерно с
уважената част от исковете, а на основание чл.78, ал.3 ГПК ищецът „С.в.“ АД
е осъден да заплати на ответницата П.С.- С. сумата 241.08 лв.- разноски за
заповедното и исковото производства, съразмерно с отхвърлената част от
исковете.
С определение от 27.02.2018 г.,
постановено по реда на чл.248 ГПК, е оставена без уважение като неоснователна молба на ответницата П.С.- С.
от 22.12.2017 г. за
изменение на решението в частта относно разноските. Подадената срещу това
определение частна жалба е върната от СРС с разпореждане от 24.04.2018 г.,
което е влязло в сила на 21.05.2018 г.
Постъпила е въззивна жалба от П.А.С.- С. /ответница по делото/, в която са изложени оплаквания за неправилност и
необоснованост на постановеното от СРС решение в частта му, в която са уважени
предявените срещу нея установителни искове, и в частта относно разноските, с
искане да бъде постановена отмяната му и да бъде постановено решение за отхвърляне
на исковете, с присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемата
страна „С.в.” АД- *** /ищец по делото/ не
изразява становище по повод подадената от ответницата въззивна жалба.
Предявени са установителни искове по
чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства, становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на
чл.235, ал.2 ГПК, намира от фактическа и
правна страна следното:
Жалбата,
с която е сезиран настоящият съд, е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е
процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна.
Съгласно
чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта- в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Атакуваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо- в обжалваната част.
По същество
решението на СРС е неправилно в обжалваната част и следва да бъде
отменено.
Основателността на предявените по делото
установителни искове е предпоставена от установяване пасивната материално-
правна легитимация на ответницата да отговаря по същите. Поддържаният в този смисъл във
въззивната жалба на ответницата довод за липса на доказано облигационно
правоотношение между страните е основателен.
Съгласно чл.193 от Закона за водите /ЗВ/,
обществените отношения, свързани с услугите за водоснабдяване и канализация, се
уреждат със Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги
/ЗРВКУ/, при спазване изискванията на този закон. Според нормата на чл.1, ал.2 от Закона за регулиране на водоснабдителните и
канализационните услуги /ЗРВКУ/, водоснабдителните и
канализационните /ВиК/ услуги са тези по пречистване и доставка на вода за питейно-
битови, промишлени и други нужди, отвеждане и пречистване на отпадъчните и
дъждовните води от имотите на потребителите в урбанизираните територии
/населените места и селищните образувания/, както и дейностите по изграждането,
поддържането и експлоатацията на водо-снабдителните и канализационните системи,
включително на пречиствателните станции и другите съоръжения.Според дадената в
§ 1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ
легална дефиниция на понятието
"потребители на ВиК- услуги“, това са юридически или физически лица-
собственици или ползватели на съответните имоти, за които се предоставят ВиК
услуги. В разпоредбата на чл.3, ал.1 от приложимата Наредба № 4
от 14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за
ползване на водоснабдителните и канализационните системи /в
редакция- попр., бр.93 от 19.10.2004 г.; изм. с Решение № 3887 от 28.04.2005 г.
на ВАС на РБ- бр.41 от 13.05.2005 г., в сила от 13.05.2005 г./ е указано, че
потребители на ВиК услуги са собствениците и лицата, на които е учредено вещно
право на строеж и право на ползване, включително чрез концесия, на водоснабдени
имоти /в този смисъл е и чл.2, ал.1 от Общите условия на ищеца/. Получаването
на тези услуги се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
оператора и одобрени от собственика /собствениците/ на ВиК системи и от
съответния регулаторен орган, които общи условия влизат в сила в едномесечен
срок от публикуването им в централен ежедневник- чл.8, ал.1 и ал.3 от
Наредбата.
Л.2
на Реш. по гр.д.№ 3767/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
При
съобразяване на цитираните нормативни разпоредби и на събраните в процеса
доказателства се налага извод, че ответницата П.С.- С. няма качеството
потребител на ВиК услуги по смисъла на § 1, ал.1, т.2, б.“а“ от ДР на ЗРВКУ и
чл.3, ал.1, т.1 вр. ал.2, т.2 от Наредба № 4/ 14.09.2004 г., тъй като не е
установено по делото, при доказателствена тежест, принадлежаща на ищеца
/чл.154, ал.1 ГПК/, да е притежавала вещно право върху имота /право на
собственост, право на строеж или право на ползване/ през исковия период.
Ответницата оспорва да е потребител на
ВиК- услуги в процесния имот на ул.“Славейче“ № 3 в гр. Нови Искър,
позовавайки се на липсата на доказателства за притежавано от нея право на
собственост върху същия имот /писмен отговор на исковата молба по чл.131 ГПК/.
За установяване притежанието на вещно право върху имота доказателства от страна
на ищеца не са представени, въпреки дадените му в този смисъл с доклада по
чл.140 ГПК указания. Не могат да бъдат споделени изводите на първоинстанционния
съд, че при установената адресна регистрация на ответницата на адреса на
процесния имот исковете следва да бъдат уважени като доказани и основателни. Притежанието на вещно право върху имота, респ. наличието на
облигационно правоотношение, обвързващо страните, са релевантни факти и
обстоятелства, включени в предмета на доказване, за който доказателствената
тежест принадлежи на ищеца, при това дължимото за тях доказване е главно и
пълно. Ищецът дължи да докаже чрез допустими от закона доказателствени средства
обосноваващите спорното материално право факти и обстоятелства, в частност-
наличието на притежавано от ответницата вещно право, обосноваващо извод за
възникване на облигационно право-отношение с ищеца, като този елемент от
приложимия фактически състав не може да бъде установяван чрез служебно
извършена от съда справка в НБД „Население“ при МРРБ, която изобщо няма
доказателствено значение за вещните права върху имота.
Не могат
да бъдат направени такива изводи и въз основа на представеното във въззивното
производство- с оглед доводите във въззивната жалба на ответницата, извлечение
от имотния регистър, тъй като същото подкрепя тезата на ответницата, че не
притежава вещно право върху имота, а не установява права на същата върху имота
през целия исков период, за което не е проведено дължимото от ищеца пълно
главно доказване.
Същевременно
и относно доставката на
ВиК услуги в процесния имот не са събрани други доказателства по делото, освен
изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, чието експертно заключение има
производен характер и самостоятелно също не изпълнява изискването на провеждане
на дължимото от ищеца пълно главно доказване на производящите спорното
материално право факти и обстоятелства. Липсват първични документи- карнети,
които да са подписани двустранно- от потребител и от служител на ищеца-
водо-снабдително дружество, които според нормата на чл.32, ал.4 от Наредба № 4/
2004 г., в случай, че съдържат подпис на потребител, респ. волеизявление на
същия, че е получил описаното количество вода през съответния период,
представляват документи, удостоверяващи по безспорен начин доставката на
питейна вода и други услуги.
Така, при
прилагане неблагоприятните последици от правилата за разпределение на
доказателствената тежест не може да се приеме, че ищецът е легитимиран като
кредитор, а ответникът- като длъжник по спорните вземания за цената на
доставени в процесния имот ВиК- услуги. Исковете на „С.в.“ АД като недоказани и
неоснователни следва да бъдат отхвърлени.
При тези
съображения, поради несъвпадане изводите на двете съдебни инстанции по
съществото на спора решението на СРС в обжалваната част /включая частта относно
присъдените на ищеца разноски/ следва да бъде отменено и вместо това да бъде
постановено решение за отхвърляне на исковете по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за сумите 1 019.34
лв.- главница, и 140.56 лв.- лихви за забава, като недоказани и неоснователни.
При този
изход на спора право на разноски има ответницата П.С.- С.- съгласно чл.78, ал.3 ГПК. При частичното отхвърляне на исковете с първоинстанционното решение на ответницата
са присъдени разноски в размер на 241.08 лв. При уважаване възражението на
ищеца за прекомерност на претендираните от ответницата разноски за адвокатско
възнаграждение /чл.78, ал.5 ГПК/, направено още с исковата молба, дължимото на
последната адвокатско възнаграждение следва да бъде редуцирано до 361.52 лв.,
поради което и с настоящото въззивно решение следва да й бъдат присъдени
допълнително 120.44 лв.- разноски за първоинстанционното производство.
При този
изход на спора на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК въззиваемото дружество
дължи да заплати на въззивницата сумата 400 лв.- разноски за въззивното
производство /за държ. такса и платено адв. възнаграждение, срещу чийто размер
възражение по чл.78, ал.5 ГПК от „С.в.“ АД не е заявено/.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 31.07.2017 г., постановено
по гр.д.№ 63819/ 2016 г. на Софийски районен съд, І ГО, 32
състав, в обжалваната част, в която
по предявени от „С.в.” АД- *** установителни искове по чл.422 ГПК е
признато за установено, че П.А.С.- С. /ЕГН **********/ дължи на „С.В.“ АД- *** /ЕИК
********/ сумата 1 019.34 лв.- главница за доставка на вода за периода 16.05.2013
г.- 16.05.2016 г. в имот с аб.№ *****, находящ се в гр. Нови ********, ведно
със законната лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 16.05.2016
г., до плащането, и сумата 140.56 лв.- обезщетение за забава за периода 16.05.2013
г.- 16.05.2016 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК
по ч.гр.д.№ 26173/ 2016 г. на СРС, 32 състав, и в частта относно присъдените на ищеца „С.в.” АД
разноски по чл.78, ал.1 ГПК в размер на 433.78 лв. общо- за заповедното и
исковото производства, и вместо това
ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „С.В.” АД- ***
/ЕИК
********/ срещу П.А.С.- С. /ЕГН **********/ установителни искове по чл.422 ГПК вр.
чл.79, ал.1, изр.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено, че П.А.С.-
С. /ЕГН **********/ дължи на „С.в.“ АД- ***
/ЕИК ********/ сумата
1 019.34 лв. /главница/,
претендирана като стойност на предоставени през периода 16.05.2013 г.- 16.05.2016
г. в имот с аб.
Л.3
на Реш. по гр.д.№ 3767/ 2020 г.- СГС, ГК, ІV- Е с-в
№
**********, находящ се в гр. Нови ********, ВиК- услуги, ведно със законната
лихва от датата на подаване на заявление по чл.410 ГПК- 16.05.2016 г., до
плащането, и сумата 140.56 лв.-
обезщетение за забава за периода 16.05.2013 г.- 16.05.2016 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 26173/ 2016 г. на СРС,
32 състав, като недоказани и неоснователни.
ОСЪЖДА „С.в.” АД- *** /ЕИК ********/ да заплати на П.А.С.- С. /ЕГН **********/ допълнително сумата 120.44 лв. /сто и двадесет лева и 44 ст./- разноски за първо-инстанционното производство,
на основание чл.78, ал.3 ГПК, и сумата
400 лв. /четиристотин лева/- разноски
за въззивното производство, на основание чл.273 вр. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
по гр.д.№ 63819/ 2016 г. на СРС, І ГО, 32 състав, е влязло в сила като необжалвано в
останалата му част, в която са отхвърлени
установителните искове по чл.422 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД
на „С.в.” АД: относно главницата- за горницата над сумата 1 019.34
лв. до пълния предявен размер от 1 627.35 лв. и за периода 25.08.2010 г.- 15.05.2013
г., и относно лихвите за забава- за горницата над сумата 140.56 лв. до пълния предявен
размер от 251.54 лв. и за периода 25.09.2010 г.- 15.05.2013 г., за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по ч.гр.д.№ 26173/ 2016 г. на СРС,
32 състав, и на ответницата П.С.- С. са присъдени разноски по чл.78, ал.3 ГПК.
Решението
не подлежи на касационно обжалване- съгласно чл.280, ал.3 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.