РЕШЕНИЕ
№ 1360
гр. Бургас, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети май през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:АННА ИВ. ЩЕРЕВА
при участието на секретаря М.А ХР. МАНОЛОВА
като разгледа докладваното от АННА ИВ. ЩЕРЕВА Гражданско дело №
20242120105240 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е образувано по искова молба на Х. Н. Н. с ЕГН
********** и И. К. Ш. с ЕГН ********** против М. Я. Г. с ЕГН **********
и М. В. Г. с ЕГН **********, всички живущи в гр. ***.
При условията на субективно и обективно съединяване ищците
предявяват против ответниците следните осъдителни искове :
I. да преустановят неоснователните си действия, с които пречат на
ищците да упражняват правото си собственост съобразно разпределението на
реалното ползване, извършено със заявление на собствениците по чл.56 от
ЗТСУ до Община Бургас, в имот с идентификатор *** по КККР на гр. Бургас,
с адрес ул. *** - УПИ *** в кв.*** по РП :
1. паркиране и маневриране на леки автомобили в свободната
незастроена площ от около 25 кв.м от поземления имот, която реална част е
заключена в северозападния ъгъл между гараж с идентификатор ***.1,
оградата със съседния поземлен имот ***.172 и имотната граница с поземлен
имот ***.174;
1
2. да премахнат незаконен навес, ведно с всичките му съставни
материали, изграден в описаната реална част в северозападния ъгъл на имота.
II. да заплатят на ищците обезщетения за лишаването им от ползването
на описаната незастроената част от дворното място в размери от по 10 лв. на
ден, начиная от изтичането на срока за доброволно освобождаване на имота -
22.07.2024 г., предоставен с нотариална покана с рег.№ 8215, том 3, № 130 на
нотариус с рег.№ 699 на НК, ведно със законната лихва.
Обстоятелства, на които се основават предявените искове :
Ищците твърдят с нотариален акт № ***/ 06.04.1993г. на нотариус К. К.
при Районен съд – Бургас заедно с останалите собственици на описания
поземлен имот са продали на ЕТ „***“ общо 207,20/ 414,50 кв.м ид.ч. от
имота, като страните по сделката са си учредили взаимно и разпределили
правото на строеж за изграждане на четириетажна жилищна сграда с партер и
мансарден етаж, като е изрично посочено всеки от собствениците какви
самостоятелни обекти ще получи в дял след построяване на сградата. След
тази сделка съсобствеността върху земята се притежава в квоти от 207,20/
414,50 кв.м ид.ч. за ЕТ „***“ и 207,30/ 414,50 кв.м ид.ч. общо за И. Ш., М. и Х.
Н.и /в СИО/ и Е. Д.. След възникването на тази съсобственост и преди
построяване на сградата съсобствениците в дворното място са постигнали
съглашение за разпределяне на дворното място, като незастроената част е за
посочените съсобственици физически лица, а за ЕТ „***“ е собствеността
върху застроената с бъдещата сграда част от дворното място. Съглашението
било изразено и в заявлението по чл.56 от ЗТСУ, депозирано в Община
Бургас, с което съсобствениците взаимно си учредили права за изграждане на
гаражи, както следва : - в полза на Х. Н. - правото да построи собствен гараж в
североизточния ъгъл на парцела /мероприятието е изпълнено и обектът е
нанесен в КККР с идентификатор ***.3/; - в полза на И. Ш. - правото да
построи средния гараж /изпълнено, с идентификатор ***.2/; - в полза на Е. Д.
- правото да построи западния гараж - ляв откъм лицето на парцела
/изпълнено, с идентификатор ***.1/.
След реализирането на строежа И. Ш., Х. Н., М. Н.а и Е. Д. установили
владение върху незастроената част от дворно място в обем на общо 207,30
кв.м, като демонстрирали явно правото си на собственост - поставили масивна
метална врата, затваряща пространството на задната част на двора; оградили
2
имота откъм съседите от запад и изток. Ползвали необезпокоявано тази част
от имота повече от 20 години. Частта от имота, която не е заета от изградените
гаражи, се използвала за маневриране на автомобилите, а в останалата
процесна част с приблизителна площ около 25 кв.м в северозападния ъгъл
собствениците засадили трайни насаждения - асми и смокиня.
ЕТ „***“ продал на трети лица цялото си право си на строеж за
изграждане на самостоятелни обекти в бъдещата сграда, като при сделката
купувачите дали изричното си съгласие да не ползват незастроената част от
дворното място в дъното на парцела. С нотариален акт № *** 14.04.1996 г. на
нотариус М. И. при БРС ответникът М. Я. Г. закупил правото на строеж за
изграждане на апартамент с площ от 84 кв.м, на втори жилищен етаж в
сградата ведно с 18,14/ 414,50 кв.м ид.ч. от дворното място, на което е
построена сградата, като в акта изрично е обективирано разпределението на
ползването и изричната забрана купувачът да ползва незастроеното дворно
място в дъното на парцела.
Въпреки поетите задължения ответникът извършвал многократни
незаконосъобразни действия, с които създавал обективни пречки на ищците да
упражняват в пълен обем правото си на собственост. Ответникът без
съгласието на собствениците взел решение да построи гараж в северозападния
ъгъл, поради което отрязал засадената смокиня, преместил асмата и направил
кофраж за гараж. По жалби на останалите собственици ответникът Г.
премахнал всичко изградено. Въпреки това ответниците продължавали да
паркират автомобилите си в свободното дворно място и без съгласието на
собствениците изградили незаконен навес, който засенчвал съществуващите
трайни насаждения на ищците. Ищците оспорват правото на ответниците да
ползват тази свободна площ, което последните основавали на постановление
за възлагане от 2004г., с което М. Г. е придобил 68/ 415 кв.м ид.ч от дворното
място. Ищците сочат, че с това постановление са придобити идеални части,
които не са самостоятелен обект на правото на собственост - не са реално
разпределена и/или определена част от имота; не са въведени във владение на
тези идеални части; Г.и няма как да придобият повече от това, което
праводателят им е притежавал, а последният не е притежавал права върху
незастроената част от двора.
В преклузивния срок по чл.131, ал.1 от ГПК ответниците представят
3
писмен отговор, с който оспорват исковете.
Сочат, че в нотариален акт № *** 06.04.1993г. за учредяване на правото
на строеж не е договорен начинът на ползването на идеалните части от земята
и не се съдържа ограничение на ползването на незастроената част от имота.
Твърдят, че не е налице разпределяне на реалното ползване на поземления
имот, като съсобствениците притежават идеални части от него. Считат, че
соченото заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./ не е от всички
съсобственици на земята към онзи момент, в който вече е съществувала
етажната собственост в имота – не са участвали Д. Р. К., Б. Х. Й., М. Я. Г. и Д.
А. Д. /по нотариални актове № *** 1996г./. Това опорочавало и издаденото от
Община Бургас разрешение за строеж № 95/ 18.06.1997г., поради което
построените от ищците гаражи се явявали незаконни. Оспорват да има
валидно разпределение на правото на ползване на незастроеното дворно място
преди изграждането на сградата.
Оспорват и твърдението на ищците за установено владение върху
незастроеното дворно място, като твърдят, че ответниците повече от 20
години ползвали дворното място необезпокоявано, участвали със средства в
закупуването и поставянето на метална врата, както и в поставяне на бетонова
настилка в незастроената част в дъното на парцела.
Основават се на придобитото от тях в СИО право на собственост върху
идеални части от дворното място – с постановление за възлагане на недвижим
имот от публичната продажба от 30.08.2004 г., от който момент ползвали
необезпокоявано част от незастроеното дворно място /около 15 кв.м/ в дъното
на парцела, паркирайки в него автомобила си. Това ползване не създавало
никакви пречки на ищците да упражняват правото си на собственост върху
притежаваните от тях идеални части от процесното дворно място, както и
върху гаражите построени в него – имало възможност за влизане в дворното
място, достигане до гаражите им и извършване на маневри.
Оспорват и основателността на исковете по чл. 59 ЗЗД. Сочат, че
съсобственикът е легитимиран да предяви иск за ползите, от които е бил
лишен, но само съобразно дела си от съсобствеността. Оспорват и размера на
претендираното обезщетение, като считат, че претенцията многократно
надхвърля пазарния месечен наем на паркомясто в района.
4
След съвкупна преценка на доводите на страните, на събраните по
делото доказателства и на разпоредбите на закона, Бургаският районен съд
намира за установено следното:
Предявените искове са с правно основание чл.109 от ЗС и чл.59 от ЗЗД.
Съгласно представената скица на СГКК – Бургас по действащата
кадастрална карта процесният недвижим имот – дворно място се
индивидуализира като поземлен имот с идентификатор *** с адрес ул. ***, с
площ 416 кв. м, по предишен план представляващ УПИ *** в кв.***.
Към 06.04.1993г. това дворно място е собственост на ищците Х. Н. Н. и
И. К. Ш. /всеки с по 4/10 ид.ч./, и третото лице Е. Н. Д. /с 2/10 ид.ч./. На
посочената дата, с нотариален акт № *** 1993г. на нотариус при БРС тримата
собственици продават 1/2 ид.ч. от дворното място на ЕТ „***“ /5/10 = 207,20/
414,50 кв.м ид.ч./, ведно с правото на строеж върху целия имот за изграждане
на четириетажна жилищна сграда, застроена на 185 кв.м. Като насрещна
престация всеки от посочените собственици – физически лица получава
собственост върху описан апартамент в сградата със съответни идеални части
от общите части на сградата и от правото на надстрояване.
На 11. и 14.04.1996г. ЕТ „***“ сключва договори за покупко-продажба
и с други физически лица – с ответника М. Я. Г., Д. Д., Б. Й. и Д. К.. Съгласно
представените по делото нотариални актове търговецът им прехвърля право
на строеж, което след построяване на сградата преминава в собственост върху
описани апартаменти, ведно с идеални части от общите части на сградата и от
правото на строеж върху терена, както и с идеални части от дворното място,
„на което е построена сградата“ – 18,14/ 414,50 кв. м ид.ч. за ответника М. Я.
Г., 18,04/ 414,50 кв. м ид.ч. за Д. Д., 50,12/ 414,50 кв.м ид.ч. за Б. Й. и 22,74/
414,50 кв. м ид.ч. за Д. К.. Във всеки от нотариалните актове за тези продажби
е посочено, че купувачите получават имота без право на реално ползване
върху незастроеното дворно място.
На 03.05.1996г. с нотариален акт № *** 1996г. ЕТ „***“ продава на
съсобственика в дворното място Е. Н. Д. и съпруга й Д. П. Д. още един описан
апартамент в сградата със съответни идеални части от общите части на
сградата и от правото на строеж /“върху 151,85 кв.м ид.ч. от терена, на който е
построена сградата“/, ведно с 32,16/ 414,50 кв.м ид.ч. от дворното място, „на
което е построена сградата“.
5
Така ЕТ „***“ е отчуждил общо 141,20 кв. м ид.ч. от собствеността си
върху дворното място, като по делото липсват данни за разпореждане с
останалите 66 кв. м ид.ч. /разликата над отчуждените 141,20 до
притежаваните от търговеца 207,20/ 414,50 кв.м ид.ч./.
Със заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./ с нотариална заверка на
подписите на страните от 12.03.1997г. съсобствениците в дворното място Х. Н.
Н., И. К. Ш., Е. Н. Д. и ЕТ „***“ изразяват пред кмета на общината съгласието
си за построяване на три гаража по вътрешната парцелна граница с УПИ ***,
като за целта си учредяват права на строеж за изграждането на тези гаражи в
полза на Х. Н. Н. - за десния гараж, на И. К. Ш. - за средния гараж и на Е. Н.
Д. – за левия гараж. Заявлението е вписано в Службата по вписванията на
18.04.1997г. На 27.06.1997г. е издаден протокол за определяне на строителна
линия и ниво за изграждането на гаражите. Не е спорно, че гаражите са
изградени и се ползват съобразно учредените права на строеж.
На 15.02.2000г. Д. К. е отчуждил собствеността си в полза на К. Х. Н., а
на 01.11.2001г. Б. Й. – в полза на А. Х. Й..
На 30.08.2004г. с постановление по изп. д. № ***/ 2001г. на съдия-
изпълнител при Районен съд - Бургас след извършена публична продан на
ответника М. Я. Г. е възложен следния недвижим имот на ЕТ „***“ – 68,56/
414 кв.м ид.ч от процесното дворно място. Постановлението е влязло в сила на
15.09.2004г. и е вписано на 28.09.2004г. Не е спорно по делото, че към този
момент ответниците са в граждански брак, респективно, че вещното право е
придобито в режим на СИО.
При така установените факти съдът прави следните изводи за вещните
права в процесния имот :
На 06.04.1993г. съсобствениците на процесното дворно място са
отчуждили в полза на ЕТ „***“ правото на строеж върху целия имот и правото
на собственост върху 1/2 ид.ч. от този имот. След тази дата прехвърлителите
си запазват собствеността върху останалата 1/2 ид.ч. от имота, без правото на
строеж. Към момента на подписването на 12.03.1997г. на представеното
заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./ носители на правото на собственост в
имота са както всички лица, подписали заявлението – ищците Х. Н. Н. и И. К.
Ш., Е. Н. Д. и ЕТ „***“, така и ответникът М. Я. Г., третите лица Д. Д., Б. Й. и
Д. К.. Със сделките за покупко-продажба от 1996г. на последните четири лица
6
са прехвърлени и идеални части от дворното място. Въпреки формулировката
„дворното място, на което е построена сградата“, предвид прехвърлянето на
идеални части от недвижимия имот, съдът приема, че вещнопрехвърлителният
ефект настъпва за идеални части от правото на собственост върху целия имот,
които не могат да бъдат реално определени /обособени/ именно в частта от
терена, върху който е осъществено строителството.
По делото не се твърди и не се установява ищците да имат учредено
вещно право на ползване върху процесния имот. На основание чл.32 от ЗС
ползването на недвижим имот се извършва по решение на съсобствениците,
притежаващи повече от половината от общата вещ или по съдебен ред с
участието на всички съсобственици. Съдът приема, че по делото не се
установява съглашение за реално разпределение на ползването на
незастроената част от дворното място между съсобствениците. Соченото от
ищците изявление в нотариалните актове от 1996г., че преобретателите
получават закупувания имот „без право на реално ползване върху
незастроеното дворно място в дъното на парцела“ не доказва твърдението им,
че по силата на постигнато по-рано съглашение между тях и съсобствениците
ЕТ „***“ и Е. Д. реалното ползване на незастроеното дворно място е било
предоставено именно на първоначалните трима съсобственици Х. Н. Н., И. К.
Ш., Е. Н. Д.. Такова разпределение на ползването не е извършено и със
соченото заявление по чл.56, ал.3 от ЗТСУ /отм./, което няма за предмет
разпределение на ползването на дворното място, а съдържа само изявления за
взаимно учредяване на права на строеж за изграждане на гаражи в описаната
незастроената част. Съгласно действащата към онзи момент норма на чл.56,
ал.3 от ЗТСУ /отм./ в съсобствен имот може да се извърши нов строеж от един
или повече съсобственици със съгласието на останалите, изразено в заявление
до общината с нотариална заверка на подписите на съсобствениците, като
това заявление прехвърля правото на собственост или правото на строеж
върху идеалната част от терена в полза на строителя. Страните по
представеното по делото заявление си прехвърлят взаимно право на строеж,
но заявлението не отразява съгласие на всички съсобственици в дворното
място към тази дата съгласно изискването на закона., а и липсват изявления за
начин на ползване на незастроеното място. Наред с това съдебната практика
трайно приема, че решението на мнозинството по чл.32, ал.1 от ЗС не може да
накърнява правата на някой от съсобствениците да си служи с вещта съгласно
7
чл.31, ал.1 от ЗС, като подобно решение няма правно действие (изрично в
мотивите тълкувателно решение № 13/ 10.04.2013г. по тълк. д. № 13/ 2012г.,
ОСГК на ВКС).
Неоснователни са и доводите на ищците за трайно установено владение
върху незастроената част от дворното място, които се основават на
противоречиви и взаимно изключващи се твърдения. От една страна ищците
твърдят, че необезпокоявано ползват имота след реализирането на строежа и
това ползване е продължило повече от 20 години. От друга страна твърдят и
сочат доказателства за завършване на строежа /въвеждане на сградата в
експлоатация/ на 10.01.2013г., както и за паркиране от ответниците в
процесната част от имота без съгласието на останалите собственици още през
2013г., за което сочат протокол от общо събрание на етажните собственици от
27.06.2013г.
Съдът приема, че въз основа на влязлото в сила постановление от
30.08.2004г. по изп. д. № ***/ 2001г. на съдия-изпълнител при Районен съд -
Бургас по силата на извършена публична продан ответниците М. Я. Г. и М. В.
Г. са придобили собствеността върху притежаваните от съсобственика ЕТ
„***“ идеални части от процесното дворно място, които съгласно
установените по делото факти са 66/ 414,50 кв.м ид.ч. По делото не се
установи преди публичната продан ЕТ „***“ да отчуждил собствеността на
тези последни 66 кв.м ид.ч. от придобитите на 06.04.1993г. 207,20 кв.м ид.ч, от
които се е разпоредил само със 141,20 кв.м ид.ч. Така въз основа на този
деривативен придобивен способ на основание чл.384, ал.2 от ГПК /отм./
притежаваното от ЕТ „***“ право на собственост е придобито от ответниците.
Дори и да се кредитира тезата на ищците, че по придобивната сделка от
1996г. ответниците са получили имота си без право на реално ползване на
дворното място, то такова ограничение не е налице за правото им на
собственост върху придобитите през 2004г. 66/ 414,50 кв.м ид.ч. от дворното
място.
По изложените съображения съдът приема, че целият поземлен имот с
идентификатор *** е в съсобственост, като идеални части в тази
съсобственост притежават както страните по делото, така и трети,
неучастващи по делото лица. Ищците не установиха твърдението си за
изключително право на собственост и разпределено им ползване на
8
незастроената част от дворното място. Поради това недоказано остава
въведеното от ищците основание на предявените искове, което обуславя извод
за тяхната неоснователност.
Въпреки принципът, че диспозитивното начало допуска произнасяне и
за по-малко от предявеното /minus in maiore/, в настоящия процес не може да
се премине към разглеждане на основания за негаторна защита на правото на
собственост на ищците върху идеални части от имота. Процесното дворно
място следва да се използва и управлява съгласно решението на
съсобствениците, притежаващи повече от половината от имота, както на
основание чл.32, ал.1 от ЗС, приложима за обикновената съсобственост, така и
на основание чл.17, ал.3 вр. чл.11, т.10, б.“и“ от ЗУЕС вр. чл.38 от ЗС,
приложими за прилежащата към сградата част от дворното място, която по
предназначение служи за общо ползване. Легитимирани да решат въпросите
за използването и управлението на общата вещ са обикновеното мнозинство
от съсобствениците, а ищците в настоящото производство притежават общо
по-малка част - 176,70/ 414,50 кв.м ид.ч., което се равнява на 42,63%. Поради
това не може по пътя на негаторната защита да се заобиколи
законоустановения правен ред за използване и управление на общата вещ. /В
аналогичен смисъл решение № 24/ 05.06.2017г. по гр. д. № 2795/ 2016г. и
решение № 116/ 03.11.2016г. по гр. д. № 1432/ 2016 г., II г. о., ГК на ВКС/.
При този изход от спора на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищците
дължат на ответника М. Г. направените по делото съдебни разноски, които
съгласно представения списък по чл.80 от ГПК са в размер на 1000 лв. –
заплатено адвокатско възнаграждение по представения договор за правна
защита и съдействие.
Мотивиран от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на Х. Н. Н. с ЕГН ********** и И. К. Ш. с ЕГН
********** за осъждане на М. Я. Г. с ЕГН ********** и М. В. Г. с ЕГН
**********, всички живущи в гр. *** : I. да преустановят неоснователните си
действия, с които пречат на ищците да упражняват правото си собственост
съобразно разпределението на реалното ползване, извършено със заявление на
9
собствениците по чл.56 от ЗТСУ до Община Бургас, в имот с идентификатор
*** по КККР на гр. Бургас : 1. като преустановят паркиране и маневриране на
леки автомобили в свободната незастроена площ от около 25 кв.м от
поземления имот, която реална част е заключена в северозападния ъгъл между
гараж с идентификатор ***.1, оградата със съседния поземлен имот ***.172 и
имотната граница с поземлен имот ***.174; 2. като премахнат незаконен
навес, ведно с всичките му съставни материали, изграден в описаната реална
част в северозападния ъгъл на имота; II. да заплатят на ищците обезщетения за
лишаването им от ползването на описаната незастроената част от дворното
място в размери от по 10 лв. на ден, начиная от 22.07.2024 г., ведно със
законната лихва.
ОСЪЖДА Х. Н. Н. с ЕГН ********** и И. К. Ш. с ЕГН **********,
със съдебен адрес гр. *** – адвокат П. Ш., да заплатят на М. Я. Г. с ЕГН
**********, със съдебен адрес гр. *** – адвокатско дружество ***, тримата с
адрес гр. ***, направените по делото съдебни разноски в размер на 1000 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Бургас
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
10