РЕШЕНИЕ
№ …………………/16.10.2019 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение,
50 с-в, в открито заседание, проведено на двадесет седми септември две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ТАНЯ КУНЕВА
при секретаря М. Маркова,
като разгледа докладваното от
съдията
гр. д. № 1780 по описа за 2019 г.,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е образувано по предявени от „Е.П.” АД срещу ЕТ „С.Т.“ кумулативно обективно
съединени положителни установителни искове с правно
основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 318, ал.
2 ТЗ, чл. 200 ЗЗД и чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 ЗЗД да бъде прието за установено в отношенията
между страните, че ответникът дължи на ищеца следните парични вземания: сумата
от 3525,98 лв., представляваща главница за потребена и незаплатена ел. енергия
за обект на потребление с адрес: гр. *, с клиентски № * и абонатен № *, по фактура № */13.08.2018 г. с падеж 03.09.2018 г.
за сумата от 1472,16 лв. – неплатен остатък, фактура №
*/13.09.2018
г. с падеж 01.10.2018 г. за сумата от 1961,59 лв. и фактура № */15.10.2018 г. с падеж 01.11.2018 г.
за сумата от 92,23 лв., периода от *.08.2018 г. до 15.10.2018 г., и
сумата от 55,86 лв., представляваща мораторна лихва за главницата по посочените
фактури от падежа на всяка до 08.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 8962/27.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17926/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, 24 с-в.
Твърди се в исковата молба, че ищецът е подал заявление по реда
на чл.410 ГПК за издаване на заповед
за изпълнение, като срещу издадената
такава било подадено възражение, в тази връзка у ищеца
се породил правният интерес да предяви настоящия
иск. Сочи се, че ответникът е клиент на „Е.П.” АД за посочения обект, като
отношенията между страните се регламентират от Общите условия на договорите за
продажба на ел. енергия на „Е.п.” АД, по силата на които потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната в имота ел. енергия. Ищецът е
доставил на ответника посоченото количество ел. енергия. Ответникът не е
изпълнил задълженията си за заплащане на същата и е в забава. Пояснява се, че
след подаване на заявлението по чл. 410 ГПК длъжникът е заплатил част от
задължението си за главница, а именно цялото задължение по фактура № * от 12.07.2018 г. и част от
задължението по фактура № * от 13.08.2018 г,, като в резултат
на постъпилите плащания към настоящия момент задълженията на ответника
възлизали в размер на претендираните с исковата молба
суми. Моли се за уважаване на предявените искове поради изложените аргументи.
Претендират се и сторените в производството разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил писмен
отговор на исковата молба от ответника ЕТ „С.Т.“, в който се оспорват
предявените искове като неоснователни. Твърди се, че начисленото и остойностено по представените от ищцовото
дружество фактури количество ел. енергия за процесния
период не е реално доставено и потребено от
ответника. Поддържа се, че в продължение на години, тъй като ответникът не е
осъществявал търговска дейност, в обекта не е ползвана ел. енергия. Излага, че
след като отдал под наем едно от помещенията в обекта, е направил искане за
възстановяване на ел. захранването, но счита, че мощностите на инсталираните в
обекта консуматори на ел. енергия не могат да потребят
такова количество ел. енергия, каквото е посочено в процесните
фактури. Посочва, че в случая се касае за СТИ, което не е изправно и годно да
отчита достоверни стойности, като счита, че е налице ненадлежно отчитане на
показанията на електромера. Твърди, че в средата на исковия период
електрозахранването на обекта е било прекъснато, поради неизвършено плащане по
издадените фактури. Така в част от фактурите била начислена ел. енергия за
период, през който не е била налице техническа възможност в обекта да се ползва
такава. Оспорва се съдържанието на представените по делото фактури и посочените
количества ел. енергия, както и цената, която се дължи за тях, тъй като във
фактурите за един електромер са записани показания на две отделни тарифи и
липсват съществени елементи на извършеното ценообразуване. Пояснява се, че
заплащането от ответника на суми по част от фактурите било извършено единствено
с цел да не бъде преустановено електрозахранването в обекта. В този смисъл моли
за отхвърляне на предявените искове.
В съдебно заседание страните чрез
процесуални представители поддържат
становищата си.
Съдът, след преценка на събраните в производството доказателства
поотделно и в съвкупност намира за установено следното от фактическа страна:
От изисканото и приобщено ч.гр.д.№ 17926/18 г. на ВРС
се установява, че в полза на ищеца е издадена заповед Заповед №
8962/27.11.2018г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, с която е
разпоредено
длъжникът ЕТ „С.Т.“ да заплати в
полза на ищеца следните парични вземания: сумата от 3581,84 лв., представляваща
главница за потребена и незаплатена ел. енергия за обект на потребление с
адрес: гр. *, с
клиентски № * и абонатен
№ *, по фактура
№ */13.08.2018
г. с падеж 03.09.2018 г. за сумата от 1472,16 лв. – неплатен
остатък, фактура № */13.09.2018 г. с падеж 01.10.2018 г. за сумата от
1961,59 лв. и фактура № */15.10.2018 г. с падеж 01.11.2018 г.
за сумата от 92,23 лв., периода от 13.08.2018 г. до 15.10.2018 г., и сумата от
55,86 лв., представляваща мораторна лихва за главницата по посочените фактури
от падежа на всяка до 08.11.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на задължението. Срещу издадената заповед е
депозирано възражение по чл. 414 от ГПК за недължимост на сумите по заповедта,
поради което на заявителя е указано предявяване на иск по реда на чл. 422 от ГПК на 29.01.2019 г.
От представено от по делото извлечение от сметка към 08.011.2018 г. се
установява, че на ответницата по иска са издадени 3 фактури за периода 13.08.2018
г. – 01.11.2018 г. с посочени суми за плащане по всяка, дата на документа,
падеж и лихва към 08.11.2018 г. – общо за 3581,84 лева от които главница 3525,98
лева и 55,86 лева лихва. Посочените фактури са приложени към извлечението.
Представена е
справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и за начислени суми по
фактури за периода от 27.06.2018 г. до 25.09.2018 г. вкл., както и са
представени съответните фактури и извлечение от сметка.
Съгласно ОУ ДПЕЕ на ищцовото
търговско дружество, доставчикът фактурира ежемесечно дължимите от клиента
суми, а клиентът заплаща ежемесечно фактурираната ел.енергия – чл.26. Цената на ел.енергията се определя с решение
на ДКЕВР.
От заключението на проведената съдебно-счетоводна
експертиза, което съдът цени като обективно
и компетентно дадено, неоспорено от страните, се установява след извършена
справка в счетоводството на ищеца наличието на просрочени и неплатени задължени
по фактури за периода 20.07.2018 г. – 15.10.2018 г. за обект на потребление като
размерът, падежът и периодът са посочени в табличен вид в таблица 1 към
заключението или в общ размер на 3525,98лв. Мораторната лихва,
съобразно заключението възлиза на сумата от 55,86лв. Съобразно одобрените цени
на ДКЕВР количествата ел.енергия по процесните
фактури са изчислени правилно.
От заключението на проведената съдебно-техническа експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно
дадено, се установява, количеството ел.енергия, което е отчел електромерът може
реално да бъде доставено и потребено в обекта на
абоната за периода предвид техническите параметри на присъединителните
съоръжения и техния допустим продължителен ток на захранващите проводници. Сочи,
че отчетените количества ел. енергия са от редовен месечен отчет, не от корекционна процедура. Вещото лице сочи, че
електрозахранването е било прекъснато на 21.12.20136 г. в 16:11 часа и
възстановено на 12.01.2018 г. в 11:45
часа., като в процесния период 27.05.2018 г. до
25.09.2018 г. е имало електрозахранване. В с.з. вещото лице посочва, че електромерът
трифазен и доколкото обектът на потребление е магазин количеството енергия е
допустимо да бъде потребено от абоната.
При така установеното от фактическа страна, съдът
направи следните правни изводи:
Предявеният иск намира правно си основание в разпоредбата
на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1 ГПК. Същият е
допустим с оглед предявяването му в предвидения в закона преклузивен
едномесечен срок и при наличието на останалите изисквания на ГПК, видно от
приложеното ч.гр.д. № 17926/2018 год. на ВРС – 24 състав.
В производството по предявения иск с правно основание
чл.422 ГПК в тежест на ищеца е да установи, че наличието
на твърдяното облигационно правоотношение с ответника, качеството му на
потребител по договор за продажба на ел. енергия за посочения в заповедта за
изпълнение обект, по силата на който е извършил доставка на ел. енергия в
посоченото количество и на твърдяната стойност, отчетена по предвидения в
Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на „Е.п.” АД ред,
изискуемостта на задължението и размера на мораторната
лихва върху главниците, а така също и одобряването и обнародването на горните
Общи условия. Без
значение е в случая обстоятелството дали
между страните е налице писмен договор
или не е налице такъв.
В настоящия случай съдът намира за установено по
безспорен начин от доказателствата по делото, че ищецът е потребител на продаваната от
ответното дружество електроенергия и обектът на потребление в гр. *, с
клиентски № * и абонатен
№ *.
От анализа на
доказателствата по делото се установи, че сумите по издадени фактури за процесния
период представляват стойността на ел.енергията, консумирана от абоната по редовен месечен отчет за реално потребление,
а не за корекция. Освен това, от
събраните по делото доказателства, се установи, че електрозахранването в обекта
не е прекъсвано, поради което възражението на ответника в тази насока е
неоснователно. Като потребител на ел. енергия ищецът е страна по договор за
пренос на ел.енергия чрез електроразпределителните мрежи на „Електроразпределение
Север”, поради което същият е обвързан от Общи условия на „Електроразпределение Север” АД и на „Е.п.”
АД, който са действали към отчетния период.
Съгласно същите потребителят се
задължава да заплаща стойността на използваната ел.енергия в определените в ОУ
срокове и начин, като при забава дължи обезщетение в размер на законната лихва
за всеки просрочен ден.
От изложеното следва, че е налице доставена до абоната и потребена от
него ел.енергия в посоченото в справката количество и същата подлежи на
заплащане съгласно правилата за продажбата
по чл. 200 от ЗЗД в изпълнение на договорни задължения от страните - чл. 79 от ЗЗД. Възраженията на ответника са неоснователни и
същите не се подкрепят от доказателствата по делото. Ищецът установи, че е
изправна страна по договора за продажба на ел.енергия, поради което предявеният
от него иск е основателен и следва да се уважи.
Съгласно ТР № 4 от 2013 г. на ВКС по тълк.дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС съдът следва да се
произнесе за разноските, дължими в производството по установителния
иск, а също така и в производството по заповедното производство.
С оглед изход на спора между страните и направени
своевременно искания по реда на чл.78 ГПК, ответникът следва да плати на
ищеца разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК в
размер на 151,93 лева за заповедното
производство (от които 101.93 лв. държавна такса и 50 лв. юрисконсултско
възнаграждение) и в размер на 541,10
лева за исковото производство, от които 91.10лв. държавна такса, 150 лв.
депозит за ССчЕ, 200 лв. депозит за СТЕ и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на осн. чл. 78, ал. 8 вр. чл. 26 от
Наредбата за правната помощ.
Мотивиран от изложеното, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между страните, че *",
ЕИК *, със седалище и
адрес ***, дължи на „*, ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *, сумата от 3525,98 лв.
(три хиляди петстотин двадесет и пет лева и деветдесет и осем стотинки),
представляваща главница за потребена и незаплатена ел. енергия за обект на
потребление с адрес: гр. *, с клиентски № * и абонатен № *, по фактура № */13.08.2018 г. с падеж 03.09.2018 г.
за сумата от 1472,16 лв. – неплатен остатък, фактура №
*/13.09.2018
г. с падеж 01.10.2018 г. за сумата от 1961,59 лв. и фактура № */15.10.2018 г. с падеж 01.11.2018 г.
за сумата от 92,23 лв., периода от 13.08.2018 г. до 15.10.2018 г.; и сумата от 55,86 лв. (петдесет и пет
лева и осемдесет и шест стотинки), представляваща мораторна лихва за главницата
по посочените фактури от падежа на всяка до 08.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 26.11.2018 г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена Заповед № 8962/27.11.2018г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 17926/2018 г. по
описа на Районен съд – Варна, 24 с-в, по предявения установителен
иск, с правно основание чл. 422, ал. 1
от ГПК, във вр. с чл. 318, ал. 2 ТЗ, чл. 200 от ЗЗД и
чл. 110, ал. 2 ЗС и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА *",
ЕИК *, със седалище и
адрес ***, да заплати на „* ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *, сумата от 541,10 лева (петстотин
четиридесет и един лев и десет стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в исковото
производство на основание чл. 78, ал. 1 отГПК.
ОСЪЖДА *", ЕИК *, със седалище и адрес ***, да заплати на „* ЕИК *, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от *, сумата от 151,93 (сто петдесет и един лев и
деветдесет и три стотинки), представляваща сторени съдебни разноски в
заповедното производство на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО
може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Окръжен
съд – Варна в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на
страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: